Решение № 578 от 18.5.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 2176/2025 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на: И. Ф. Д., ЕГН: •••••••••• против Наказателно постановление № 23-0002962/03.06.2024г., издадено от Началник ОО "АА"- град Варна, с което за нарушение нормата на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДП вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. "в" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ му е било наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лева на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 3 от ЗДвП. В жалбата се изразява становище, че НП е незаконосъобразно, защото е издадено при допускане на съществени процесуални нарушения и при нарушения на материалния закон. Същото не съответствало на целта на закона и представлявало явно несъответен отговор на деянието, което се претендира да е административно нарушение.Визират се като нарушени нормите на чл.42 от ЗАНН и чл.57 от ЗАНН, не били установени факти относно всички съставомерни елементи на твърдяното нарушение и не бил изследва въпросът за наличие на виновно поведение от страна на нарушителя.Липсвало описание на нарушението от фактическа страна, движението на извънгабаритни и тежки ППС не било забрането от закона напълно, не било ясно за какво нарушение е ангажирана административно наказателната отговорност на нарушителя.Нарушението не било доказано по безспорен начин.твърди се, че е било допустимо движението на процесното ППС, ако е била заплатена квитанция за ползване на пътната инфраструктура.Твърди се, че АНО е приложил грешна материална и процесуална норма.Движението без разрешение и биз платена такса представлявало различни административни нарушения.Имало противоречие между фактическото описание на нарушението и правната му квалификация.Измерването на ППС не било извършено по установените правила.Оспорва се годността на използваното техническо средство за измерване и неговата дертификация.Не били посочени доказателствата, въз основа на които е било прието, че е осъществен състав на административно нарушение.Не бил коментиран въпросът за наличие на виновно поведение.Излагат се аргументи относно приложимостта на чл.28 от ЗАНН.Оспорва се размерът на наложеното административно наказание и в заключение се иска отмяна на НП, а в условията на евентуалност се иска да бъде редуциран размерът на наложеното административно наказание и да бъдат присъдени направените по делото разноски в полза на жалбоподателя. Въззивникът е призован, не се явява в с.з.,като са депозирани писмени становища от процесуален представител, идентични с изложените в жалбата и с идентични искания, а в последно с.з. се явява процесуален представител, който моли за отмяна на НП на основанията, изложени в жалбата, като отново се оспорва годността на използваното техническо средство.Оспорва се и компетентността на АНО и отново се иска присъждане на направените по делото разноски. Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се представлява. С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: На 12.04.2024 г. свидетелят П. и негов колега, двамата инспектори в РД "АА" Варна, изпълнявали служебните си задължения, като осъществявали пътен контрол. Същите се били позиционирали гр. Варна. Около 14:03 часа, спрели за проверка съчленена композиция състояща се от товарен автомобил- ••• с четири оси от които 1-ва и 2-ра управляеми, а 3-та и 4-та ос са задвижващи, с ресорно окачване, собственост на "•••. В хода на проверката по представените от въззивника товарителница № 024701/12.04.2024г. и пътен лист № 0024527/12.04.2024г. те установили, че въззивникът извършва обществен превоз на товари - земна маса, по маршрут Ренесанс - с.Калиманци. Въззивникът бил поканен в двора на АА за да бъде извършено замерване на съчленената композиция. Било извършено замерване на съчленената композиция, ведно с товара, с електронна мобилна везна марка "Dini Argeo", модел "DFWKR, и плочи със серийни номера 0100186489 и 0100187154, с поставен стикер за годност № 01104 до 02.2025г. В следствие на замерването било установено, че водачът извършва превоз на товари МПС с четири оси от които 1-ва и 2-ра управляеми, а 3- та и 4-та ос са задвижващи, с ресорно окачване, за движение по пътищата отворени за обществено ползване, като сумата от натоварването на ос на една двойна ос (3-та и 4-та ос задвижваща е 22075 кг., която маса надвишава допустимата норма от 18000 кг., определена от министъра на регионалното развитие и благоустройство с 4075 кг., като разстоянието между осите е от 1,3 метра включително до 1,8 метра (143 см). По време на проверката въззивникът не представил квитанция за платена пътна такса за масата надвишаваща допустимите норми издадена от АПИ,както и разрешение,такива няма представени и в хода на съдебното производство. На място св. П. съставил на въззивника АУАН, в който посочил, че същият е нарушил нормата на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. "в" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, като представените от въззивника по време на проверката документи - пътен лист и товарителница били иззети. Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който го подписал и в съответната графа вписал, че има възражения, без да ги конкретизира. В законоустановеният срок не постъпили писмени възражения срещу съставения АУАН, поради което въз основа на така съставения акт и на материалите съдържащи се в административно-наказателната преписка Началникът на ОО "Автомобилна администрация" -гр. Варна, счел, че няма спорни обстоятелства и издал процесното наказателно постановление, с което наложил на жалбоподателя горепосоченото административно наказание, възприемайки изцяло фактическите и правни изводи на актосъставителя. Съдът напълно кредитира показанията на свидетеля П., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото. Съдът кредитира и писмените материали по делото, тъй като същите кореспондират с установената по делото фактическа обстановка и не си противоречат. Гореописаното се установява от приобщените материали по делото- от показанията на свидетеля П., дадени в съдебно заседание, АУАН, товарителница, пътен лист, измервания от ел. везна, заповед за компетентност и от останалите приети по делото писмени доказателства. Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна -лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд - по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество. При извършена служебна проверка за законосъобразност по образуване и провеждане на административнонаказателното производство съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.Нарушението е описано достатъчно пълно, точно и ясно от фактическа страна, посочени са дата и място на извършване, обстоятелствата, при които е било извършено нарушението , описано и по какъв начин хе било прието за установено, въз основа на какви измервания и какви писмени доказателства, поради което съдът не споделя възраженията в тази насока. АУАН е съставен в присъствието на един свидетел и това е С. А. присъствал при установяване на нарушението и съставяне на АУАН- видно съдържанието на АУАН. Актът е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е от категорията на съществените, водещи до опорочаване на производството, тъй като то не рефлектира пряко върху правото на защита на наказания субект да разбере за какво точно нарушение е наказан. Както в акта, така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват нарушенията вменени във вина на въззивника, посочени са дата и място на извършване както и нарушените законови норми като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. Мястото на нарушението е ясно посочено в НП и това е на територията на гр. Варна. Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на адм. наказателното производство и в тази връзка не споделя наведеното в жалбата възражение. От друга страна правилно е било прието, че нарушението е извършено на 12.04.2024 г. /датата на извършване на превоза, когато свидетелят П. и неговият колега пряко и непосредствено са възприели превозното средство, неговия водач, вида на превозвания товар, съдържанието на придружаващите превоза документи и са извършили измерването. И доколкото мястото на извършване и установяване на нарушението е на територията на гр. Варна, то предполага и териториална компетентност на наказващия орган - Началник на ОО "АА" - Варна. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон. Нормата на чл. 166, ал. 1, т. 1 от ЗДвП оправомощава министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, чрез Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", да контролира спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с извършването на превоза. При тази нормативна регламентация за настоящия състав е безспорна компетентността на органите на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" да съставят актове за установяване на административни нарушения от вида на процесното. Този извод се потвърждава от нормата на чл. 166, ал. 2, т. 8 от ЗДвП, регламентираща функциите на определените от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията служби, която предвижда, че последните имат право да ползват технически средства за измерване на размерите, масата или натоварването на ос и за проверка на техническата изправност на превозните средства, предназначени за обществен превоз или за превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и за проверка на обезопасяването на превозваните товари. Извършването на подобни проверки и измервания не може да бъде самоцел и е нелогично определените от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията контролни органи да могат да установяват превишаване на допустимата маса или натоварване на ос на дадено ППС, но да не могат да констатират извършването на административно нарушение и да съставят съответен АУАН. В тази връзка съдът намира, че с новата разпоредба на чл. 166, ал. 1, т. 8 от ЗДвП (въведена с ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 06.05.2026 г.), според която министърът на транспорта и съобщенията чрез Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" контролира спазването на изискванията по чл. 139, ал. 1, т. 2 за масата и натоварването на ос на пътните превозни средства, предназначени за извършване на обществен превоз на пътници и товари или превоз за собствена сметка, не се въвежда ново правомощие на органите на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", с което те към датата на деянието да не са разполагали, а само се внася яснота, предвид формираната противоречива съдебна практика по въпроса. Действително, чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредбата предвижда във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция "Пътна инфраструктура" да проверяват навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, както и да съставят акт на водача, на товародателя, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че движението се извършва без разрешително. Разпоредбата на чл. 167, ал. 3, изр. второ от ЗДвП също посочва, че общата маса, осовото натоварване и габаритните размери на пътните превозни средства се контролират от длъжностни лица на Агенция "Пътна инфраструктура". Направено е обаче уточнение, че правомощията се предоставят с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване. Следователно компетентността на длъжностните лица на АПИ е да установяват извършването на нарушения, които засягат разпоредбите на Закона за пътищата, установени с оглед предотвратяването на повреждане и преждевременно износване на пътната инфраструктура, каквото е нарушението по чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. Нарушената в случая норма на чл. 139, ал. 1, т. 2, вр. ал. 3 от ЗДвП се съдържа в нормативен акт, който има за основно предназначение опазване живота и здравето на участниците в движението по пътищата и организацията на тяхното придвижване и за която липсват основания да бъде изключена от обхвата на контрола по чл. 166, ал. 1, т. 1 от ЗДвП за спазване на правилата за извършване на превози на пътници и товари. Ето защо, след като предоставените правомощия на длъжностните лица на АПИ не са в съответствие с целите на ЗДвП, те не са компетентни да съставят АУАН по реда на ЗДвП. Касае се за две различни административни нарушения, които се установяват от различни компетентни органи и при различни условия, като контрола при нарушения от вида на процесното е възложен на органите на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". Поради това следва да се приеме, че според редакцията на ЗДвП, действала към датата на извършване на нарушението, макар да не разполагат с обща компетентност да контролират спазването на правилото по чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДВП във всички случаи, контролните органи от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" разполагат със специалната компетентност да следят и за спазването на правилата на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП в случаите на осъществен обществен превоз на пътници и товари или на превоз за собствена сметка. На следващо място, съдът съобрази и нормата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП, в редакцията, действала към датата на издаване на наказателното постановление, която предвижда наказателните постановления да се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. При тази нормативна регламентация е видно, че министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията е сред органите, които могат да делегират правомощие за издаване на НП за нарушения на ЗДвП, контролът на които е включен в неговите правомощия. Органите на АПИ обаче не попадат в тази норма, определяща общата нормативна компетентност за издаване на НП за нарушения по ЗДвП. Действалата към тази дата редакция на чл. 189е, ал. 12 ЗДвП предоставя съответна компетентност на председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" или оправомощени от него длъжностни лица само за административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в от ЗДвП. С ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г., нормата на чл. 189е, ал. 12 от ЗДвП е изменена, като е разширен обхвата на компетентността на председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" и в него е включено и издаването на наказателни постановления за нарушения по чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, но разпоредбата действа за напред и като процесуална такава е неприложима за разглеждания случай. Доколкото обаче председателят на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" не е бил компетентен да издава НП за нарушения от вида на процесното до влизането в сила на посоченото изменение, налага се извода за наличието на съответна компетентност на началника на Областен отдел "Автомобилна администрация"-Варна. Да се приеме обратното би означавало, че за този вид нарушение през значителен период от време не е бил определен компетентен наказващ орган, а очевидно това не би могло да бъде целта на законодателя. Предвид всичко изложено и с оглед приложената по делото оправомощителна заповед № РД-08-30/24.01.2020, според т. 6 от която началниците на РД на АА могат да издават НП за нарушения по ЗДвП. Изцяло в горния смисъл са Решение № 13217 от 28.11.2025 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 2925/2024 г., Решение № 14000 от 15.12.2025 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 613/2025 г и др. В същия смисъл е и Решение по к. адм. д. № 836 по описа за 2021 година по описа на Адм. Съд-Варна, съгласно което съобразно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 година за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства във вътрешността на страната съответните служби за контрол при Министерство на вътрешните работи и Агенция "Пътна инфраструктура" спират и проверяват спрелите и навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства и колесни трактори и друга колесна самоходна техника за земеделското стопанство, регистрирана за работа съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, както и съставят акт на водача, на товародателя, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че движението се извършва без разрешително или документ за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3., но се приема, че уредбата не ограничава приложението на чл. 166, ал. 1, т. 1 от ЗДП, като норма от по-висок ранг, съобразно която министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията, чрез Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" контролира спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с извършването на превоза. Налице е уредба на едно и също правоотношение в два нормативни акта, единият от които от по-висок ранг, поради и което той е приложимият. Освен горното, в АУАН и НП се съдържа пълно, точно и ясно описание на нарушението от фактическа страна, дата и място на извършване, обстоятелства, при които същото е извършено, посочен е и АУАН, въз основа на който е издадено процесното НП, поради което и в тази насока съдът не намира основания за отмяна на НП. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на НП. Разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДВП въвежда изискването движещите се по пътищата (отворени за обществено ползване чл. 1 ЗДвП) ППС да са с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението. В издадената на основание чл. 139, ал. 3 ЗДВП Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ са посочени допустимите размери, маса и натоварване на ос на категориите ППС и техните ремаркета, както и условията и реда за движение на извънгабаритни и тежки ППС по пътищата, отворени за обществено ползване. В зависимост от разликата в стойностите по критериите, посочени в чл. 1, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, извънгабаритни превозни средства са тези, чиито размери, независимо от товара, са с по-големи от посочените в чл. 5 от наредбата стойности, а тежки ППС тези, чиято допустима максимална маса или натоварване на ос имат стойностите по чл. 6 и чл. 7 от наредбата. Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ допуска движението по пътищата за обществено ползване на ППС, които не отговарят на установените стойности за размер, маса, натоварване на ос и товар, т. е. на извънгабаритни и/или тежки ППС, след получаване на разрешение от администрацията, управляваща пътя (чл. 8, ал. 2 от наредбата), което следва да бъде съгласувано с органите на МВР или след заплащане на такса, в случаите на чл. 14, ал. 3 от наредбата. В разпоредбата на чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП/ в редакцията към датата на нарушението/ е предвидена административнонаказателна отговорност - глоба от 500 до 3000 лева за водач, който, без да спазва установения за това ред, управлява ППС с размери, маса и натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, т. е. с Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, издадена на основание чл. 139, ал. 3 ЗДвП. В разпоредбата на чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДВП e посочено, че административнонаказателната отговорност за допуснатото нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДВП носи водачът на ППС с размер, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройство (извънгабаритните и/или тежките ППС). Съгласно легалната дефиниция дадена в § 6, т. 25 от допълнителните разпоредби на ЗДвП водачът е "лице, което управлява ППС... ", т. е. физическото лице, което извършва фактическите действия по управлението на ППС. /В този смисъл е Тълкувателно постановление № 2 от 8.10.2025 г. на ОСС от НК на ВКС по тълк. д. № 5/2023 г., Първа и Втора колегия на ВАС/ Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, б. "в" от Наредба № 11/03.07.2001 г. максимално допустимата сума от натоварванията на ос на една двойна ос на МПС, когато разстоянието между осите е от 1, 3м включително до 1,8м. е 18/19/ тона за ППС с допустими максимални маси по чл. 6, ал. 1 с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища, отворени за обществено ползване, както и за ППС със същите маси без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение само по дадените в приложение № 2 отворени за обществено ползване пътища. В конкретния случай е било измерено натоварване 2075кг. Констатациите в обжалваното НП не само не са опровергани чрез ангажирани доказателства в хода на съдебното производство, но и са потвърдени изцяло наличния по делото доказателствен материал. От приобщените чрез АНП и допълнително представените в с. з. документи е видно, че измерването на натоварването на оста е извършено с одобрено и регистрирано в БИМ техническо средство, което е преминало пред надлежна проверка за техническа годност, с оглед на което следва да се съобразят установените със същото стойности на претоварване. По делото са представени доказателства за техническата годност на използваното средство за измерване, като се установи идентичност между използваната везна и нейните плочи и представените документи и възраженията в тази насока не се споделят. Неоснователни са оплакванията, че нарушението не е доказано поради некоректно измерване на масата. Видно от приобщените гласни доказателства, при измерването са спазени всички технически изисквания за правилното му осъществяване, като от страна на въззивника не са ангажирани доказателства, в подкрепа на твърденията му, че така извършеното измерване е некоректно. Видно от писмените и гласни доказателства, приобщени по делото, измерването на разстоянието между осите е било извършено с рулетка, която не подлежи на метрологичен контрол. От друга страна, видно от приложения по преписката билет за извършеното претегляне, изчисляването на максимално допустимата маса е извършено от самата везна. Изписаният в бона регистрационен номер е идентичен с регистрационния номер на ППС, а пълното съвпадение на датата и часа на проверката в издадения от електронната везна бон и тези, описани в АУАН и НП, доказват, че показанията, отчетени в изведения от процесното техническо средство бон, се отнасят именно за управляваното от водача ППС. Действително Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ допуска движението по пътищата за обществено ползване на ППС, които не отговарят на установените стойности за размер, маса, натоварване на ос и товар, т. е. на извънгабаритни и/или тежки ППС, след получаване на разрешение от администрацията, управляваща пътя (чл. 8, ал. 2 от наредбата), което следва да бъде съгласувано с органите на МВР или след заплащане на такса, в случаите на чл. 14, ал. 3 от наредбата /за тежки ППС, които имат обща маса до 45 тона или натоварване на ос, което не превишава с повече от 30 % допустимите максимални натоварвания на ос по раздел II от Наредбата/. Както разрешението от администрацията, така и документът за заплащане на съответната такса, представляват документи, разрешаващи превишаването на изискуемото според нормите тегло, с каквито жалбоподателят не е разполагал, в какъвто смисъл е описано извършеното деяние и в обжалваното НП Нарушението е осъществено и от субективна страна, тъй като задължение на всеки водач на ППС е преди да предприеме превоза да се увери, че управляваното от него ППС не е претоварено, така че да не става причина за ПТП и да не застрашава, както инфраструктурата, така и всички участници в движението. Не е била налице обективна невъзможност да бъде осигурено средство за измерване, с което да се осъществи претегляне на натоварването на осите на ППС преди движението му по републиканската пътна мрежа или чрез друг способ за изчисление на товара съобразно неговото обемно тегло, изчислено с приблизителна точност. Предвид изложените доводи, въззивникът е бил длъжен и е имал възможност да възприеме фактите, сочещи осъществяваното от същия нарушение, поради което е извършил деянието виновно. С оглед на изложените съображения, съдът намира, че правилно и обосновано АНО е формирал извода, че с процесното деяние е осъществено от въззивника нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от ЗДвП, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 5 б. "в" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ. В случая е приложена и съответната санкционна норма на чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 3 о т ЗДвП /в редакцията от ДВ бр. 97 от 2017 г., действаща към момента на извършване на деянието/, съгласно която водач, който без да спазва установения за това ред, управлява пътно превозно средство с натоварване на ос, което надвишава нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, се наказва с глоба в размер от 500 лв. до 3000 лв. Не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, тъй като извършеното нарушение не разкрива белезите на маловажен случай по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, поради което същото се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Касае се за формално нарушение, с осъществяването на което всякога се засягат обществените отношения, които е призвана да гарантира нарушената материално правна норма, като с оглед размерът на превишаване на допустимата максимална маса на процесното превозно средство, съдът намира, че обществената опасност на конкретното деяние не се отличава от типичните от деяния от съответния вид. Наложеното административно наказание за това нарушение е в рамките, предвидени от закона съгласно редакцията на санкционната норма към процесната дата, но настоящият състав намира, че размерът на глобата- 1500 лв. е завишен. Действително, превозното средство е било значително претоварено, но по делото обаче липсват данни за други подобни нарушения и за настъпили конкретни вредни последици. От особено съществено значение е и обстоятелството, че жалбоподателят не е собственик на превозното средство, а е работник, извършващ превоза във връзка със служебните си задължения. Макар и да е бил длъжен да откаже да извърши превоза при подобно претоварване, жалбоподателят би могъл да понесе негативни последици в тази връзка от страна на работодателя си. Очевидно мотивът за извършването на нарушението е избягването на подобни негативи, а не неуважение към относимата към дейността му нормативна уредба. При това положение и доколкото според разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН при определянето на наказанието следва да се вземат предвид подбудите за извършването на нарушението, съдът намира за законосъобразно и справедливо санкцията да е в минимален размер, а имено-глоба в размер на 500 лева, която се явява съответна на критериите, заложени с нормите на чл. 27, ал. 2 и ал. 3 ЗАНН и се преценява като достатъчна за постигането на целта на административното наказание, регламентирана в чл. 12 ЗАНН, При тези мотиви съдът намира, че НП следва да се измени, като бъде намален размерът на наложените административни наказания на 500 лева. С оглед изхода на спора, на основание чл. 63д, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 ЗАНН, във връзка с чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, в полза на жалбоподателя слва да бъдат присъдени раззноски за адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от жалбата и доколкото са представени доказателства за направении разноски пред ВРС и Адм. Съд— Варна в размер на общо 2050лв., в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в размер на 698,76 евро, явяващи се равностойност на 1366,66лв. Предвид гореизложеното, съдът: