Решение № 3874 от 8.6.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 463/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С Решение № 14270 от 19.07.2024г., постановено по гр. дело № 31583/2023г. по описа на СРС, 51-ви състав „Юробанк България“ АД е осъдена да заплати на В. А. В. на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата от 306,77 лева, представляваща сума, постъпила по клиентската сметка на В. А. В., открита в „Юробанк България“ АД и непредоставена на същия, вследствие от неизпълнение на договорно задължение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 08.06.2023г., до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД сумата от 200 лева, представляваща сума, удържана от клиентската сметка на В. А. В. без правно основание за това – за погасяване на неоснователно начислени такси за изготвяне на хартиено извлечение от сметки, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 08.06.2023г., до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлен искът за разликата над уважения размер от 200 лева до пълния предявен размер от 889,55 лева или за сумата от 689,55 лева. С решението „Юробанк България“ АД е осъдена да заплати на В. А. В. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 46,59 лева, представляваща сторени разноски по делото. С решението е осъден В. А. В. да заплати на „Юробанк България“ АД на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК сумата от 380,42 лева, представляваща сторените разноски по делото. С Определение № 45451 от 07.11.2024г., постановено по делото, СРС е оставил без уважение искането на ищеца В. В. за изменение на основание чл. 248, ал. 1 ГПК на постановеното по делото решение в частта за разноските, обективирано в депозирана по делото молба с вх. № 254050/06.08.2024г., чрез присъждане в полза на адв. И. Г. на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита на ищеца по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. и чрез присъждане в полза на ищеца на сумата от 126 лева, представляваща заплатена държавна такса за образуване на изпълнително дело въз основа на издадената по делото обезпечителна заповед. Срещу така постановеното решение в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от В. А. В., с която се обжалва решението в частта, с която е отхвърлен предявеният иск по чл. 59 ЗЗД за сумата от 430,68 лева, представляваща начислена и удържана такса за поддръжка на разплащателна сметка. В жалбата са изложени доводи, че таксата не се дължи, тъй като договорът за открИ.е на сметка с Юробанк бил нищожен, а в условия на евентуалност дължимата такса за периода от 04.01.2019г. до 25.04.2023г. била в общ размер от 126,88 лева или по 3 лева на месец. Поддържа, че личната сметка, открита от него, попадала изцяло под защитата на потребителското право, тъй като била открита на физическо лице в лично качество, а не на адвокат. Към сметката имал дебитна карта, която използвал само за лични нужди. Поддържа, че договорът за открИ.е и поддържане на банковата сметка, по която били начислявани процесните такси, бил нищожен на основание чл. 143, т. 10 ЗЗП и поради противоречие с чл. 146 ЗЗП. Счита, че банката не била представила на потребителя документ с информация за таксите, съдържащ стандартизираните термини от списъка по чл. 102 ЗПУПС и отговарящ на изискванията по чл. 103, ал. 2 ЗПУПС. Твърди, че таксите, които Юробанк начислявала, били в пъти повисоки от обичайните. Договорът бил прекратен на 25.04.2023г., поради което справедливият размер на дължимите такси бил 126,58 лева. Искането към съда е да отмени решението в частта, с която е отхвърлен искът за сумата в размер на 430,68 лева и да уважи предявения иск. Евентуално да уважи иска за сумата от 304,10 лева. Претендира разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Юробанк България“ АД, с който се оспорва същата. Сочат, че процесната втора разплащателна сметка била открита от въззивника също в качеството му на лице, упражняващо свободна професия- адвокат, по правилата и процедурата за открИ.е на сметки на стопански субекти и други юридически лица във връзка с първата специална клиентска сметка по чл. 39 ЗА, което водело до извод за недоказаност и неоснователност на оспорването на валидността на договора за втора разплащателна сметка поради нарушение на ЗЗП. Поддържат, че сметката била открита по реда и процедурите за сметки на стопански субекти и други юридически лица, както и предназначението й било за обслужване начисляването на лихвите по специалната клиентска сметка по чл. 39 ЗА, както и за начисляване и събиране на дължимите такси по тази специална сметка. Двете платежни сметки на ищеца-въззивник съставлявали два генетично и неразривно свързани елемента на единния банков продукт „Клиентска сметка по чл. 39 от Закона за адвокатурата“. Считат, че евентуалното ползване на тази втора разплащателна сметка от нейния титуляр за лични цели, в нарушение на договора и нормативните изисквания, нямало как да се отрази и да отмени нейния характер, както и не можело да обоснове извод, че същата била лична сметка на физическо лице, ползващо се от защитата на ЗЗП. Поддържат, че за разлика от голословното твърдение на въззивника по делото не били налице данни вторият договор от 04.01.2019г. да бил прекратяван, поради което претендираните от банката такси за обслужване се дължали за целия исков период в пълния им размер. Искането към съда е да остави жалбата без уважение. Претендират разноски. В законоустановения срок е постъпила и въззивна жалба от „Юробанк България“ АД, с която се обжалва решението в частта, с която на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД са осъдени да заплатят на В. В. сумата от 306,77 лева, представляваща сума, постъпила по клиентската сметка на В. А. В., открита в „Юробанк България“ АД и непредоставена на същия, вследствие от неизпълнение на договорно задължение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 08.06.2023г., до окончателното изплащане на вземането. В жалбата са изложени съображения, че съдът неправилно и в разрез с разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК не бил зачел релевираните от ответното дружество новонастъпили факти и обстоятелства относно липсата на наличност по банковата сметка на ищеца поради текущо начислените такси за обслужване и липса на отправено от ищеца писмено искане за закрИ.е на двете банкови сметки. Поддържат, че претендираната от ищеца сума не била налична по тази сметка поради нейното изчерпване за погасяване на задълженията на титуляра за заплащане на такси за нейното месечно обслужване и поддържане. Сочат, че от приложените актуални извлечения от двете сметки се установявало, че таксите за обслужване продължили да бъдат начислявани до изчерпване на наличността по сметките, които през този период не били захранвани с допълнителни парични средства от ищеца и не били закрити по негово желание. Твърдят, че за периода от 08.06.2023г. до 12.08.2024г., до изчерпване на наличността, били начислявани общо 6 броя такси за обслужване и по двете сметки, съответно по 14 лева /месечно за специалната клиентска сметка по чл. 39 ЗА/ и 19,56 лева месечно за разплащателната сметка на основание приложимата тарифа за юридически лица, или общо 201,36 лева. Сочат, че счетоводните стандарти не допускали да има отрицателно салдо по платежна сметка, поради което до изчерпването на наличността по сметката, таксите се начислявали зад балансово като при постъпване на сума по сметката автоматично се начислявали и погасявали, в който момент ставали видими и по движението по сметката. Искането към съда е да отмени решението в частта, с която е бил уважен изцяло вторият осъдителен иск по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД като неправилно и необосновано и да отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Претендират разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от В. В., с който се оспорва същата. Изложени са съображения, че сумата от 306,77 лева не била на банката, а на титуляра на сметката и банката нямала право да я задържа поради свои административни правила. Поддържа, че обстоятелството дали сумата вече била удържана за недължими такси от банката било неотносимо. На следващо място ищецът бил обезпечил иска си с допуснато обезпечение на предявения иск чрез налагането на запор по банкови сметки на Юробанк България до размера на предявения иск, за което било образувано изп. дело № 2193/2023г. на ЧСИ М.П.. Сочи, че доколкото сметката не била ползвана за периода от 30.10.2020г. до 23.02.2021г., както и за периода от 22.04.2021г. до 14.02.2023г., същата следвало да бъде служебно закрита от банката, а не да бъдат начислявани такси по нея. Искането към съда е да остави без уважение въззивната жалба. По делото е постъпила и частна жалба от В. В. срещу Определение № 45451 от 07.11.2024г., постановено по гр. дело № 31583/2023г. по описа на СРС, 51- ви състав. Изложени са съображения, че била осъществена правна помощ по делото, за която следвало да бъде заплатен адвокатски хонорар. Сочи, че в последното по делото съдебно заседание бил претендирал разноски на конкретно основание в присъствието на ищеца. Счита, че на ищеца се дължали и разноски в размер от 126 лева, такса за налагане на обезпечителна мярка. Твърди, че не съществувала друга правна възможност разноските по налагане на обезпечителни мерки да бъдат събрани по друг ред. Искането към съда е да отмени определението и да присъди разноски за оказана безплатна правна помощ, съответна на уважената част от исковете, както и таксата за налагане на обезпечителна мярка. В срока по чл. 276, ал. 2 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от „Юробанк България“ АД, с който се оспорва същата. Изложени са съображения, че няма легитимна цел, която да оправдава искането за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските, направени за адвокатско възнаграждение. Поддържат, че по делото липсвала обезпечителна нужда и обезпечението било ненужно и генериращо само излишни разноски. Искането към съда е да остави без уважение частната жалба. Решение № 14270 от 19.07.2024г., постановено по гр. дело № 31583/2023г. по описа на СРС, 51-ви състав в частта, с която „Юробанк България“ АД е осъдена да заплати на В. А. В. на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД сумата от 200 лева, представляваща сума, удържана от клиентската сметка на В. А. В. без правно основание за това – за погасяване на неоснователно начислени такси за изготвяне на хартиено извлечение от сметки, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 08.06.2023г., до окончателното изплащане на вземането, както и в частта, с която е отхвърлен предявеният иск по чл. 59 ЗЗД за сумата от 258,87 лева, представляваща такса поддръжка на клиентска сметка, като необжалвано е влязло в сила. Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, приема следното: Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни материалноправни норми. По изложените във въззивните жалби оплаквания за неправилност на същото приема следното: Предмет на въззивна проверка е решението на СРС в частта, с която е отхвърлен предявеният иск по чл. 59 ЗЗД, касаещ начислените такси за обслужване на разплащателната сметка в общ размер от 430,68 лева, както и в частта, с която е уважен предявеният иск по чл. 79 ЗЗД за заплащане на сумата от 306, 77 лева, постъпила по клиентска сметка на В. В., открита в „Юробанк България“ АД и непредоставена на същия вследствие на неизпълнение на договорно задължение. На етапа на въззивното производство не са спорни следните обстоятелства: че между страните е бил сключен Договор от 04.01.2019г. за открИ.е и обслужване на клиентска сметка по чл. 39 Закон за адвокатурата за сметка IBAN BG•••••••• и Договор от 04.01.2019г. за разплащателна сметка с BG•••••••••••••; както и че на 04.01.2019г. е бил сключен Договор за предоставяне и ползване на услугата „Интернет банкиране“; не е спорно и че на 14.02.2023г. по специалната клиентска сметка по чл. 39 ЗАдв. е постъпила внесена в брой на каса сума в размер от 596,32 лева с основание за плащане „адв. възн. ГД 27732/2019, СРС, 30 с-в“ и вносител М.И.Д.-Г., както и че по същата сметка на 28.03.2023г. е била внесена в брой на каса сумата от 600 лева от същия вносител с основание за плащане „ПО ГД 4131-2021, СГС, ГО, ВЪЗЗ. IV-Е“; както и че „Юробанк“ АД е удържала суми в общ размер на 889,55 лева, от които 430,68 лева- такса за обслужване на разплащателна сметка; 258,87 лева- такса за обслужване на специална клиентска сметка по чл. 39 ЗА и 200 леватакса за изготвяне на хартиено извлечение. От приетия препис от Договор за открИ.е и обслужване на клиентска сметка по чл. 39 от Закон за адвокатурата от 04.01.2019г. се установява, че в чл. 1 от договора е посочено, че титулярът възлага, а банката приема да открие и води при себе си специална клиентска сметка на адвокат/адвокатско дружество по смисъла на чл. 39 от Закона за адвокатурата на името на титуляра, с цел съхранение на парични средства и извършване на плащания, в границите на наличните суми, съгласно всички позволени от законодателството норми на плащане и при условията на договора. Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора лихвата, начислявана върху средствата по специалната сметка, предмет на договора, се осчетоводява по обслужваща разплащателна сметка, открита от титуляра в банката. Лихвата се начислява от банката съобразно лихвения бюлетин на банката, обявен в определените за това места във финансовите центрове на банката и на електронната й страница. В чл. 13, ал. 1 е посочено, че таксите и комисионните за обслужване и извършване на всички видове операции по специалната сметка /чл. 12/ се удържат служебно от банката посредством задължаване на обслужващата разплащателна сметка на титуляра, открита при банката. В чл. 19 е посочено, че договорът влиза в сила след подписването му на датата, на която са изпълнени кумулативно следните условия: титулярът е представил на банката документите по чл. 2, т. 2.1 или т. 2.2 от договора; титулярът е открил при банката обслужваща разплащателна сметка, по която да се осчетоводява лихвата по чл. 4 и от която да се удържат комисионните и таксите по чл. 12 от договора. От приетия препис от Договор за разплащателна сметка от 04.01.2019г. се установява, че ищецът, посочен в договора като „адв. В. А. В.“, е възложил на банката да открие и води безсрочна разплащателна сметка на името му за съхранение на пари, платими на виждане без срок на предизвестие от страна на титуляра, по която банката приема и извършва по негово нареждане плащания в границите на наличните по сметката суми и при условията на настоящия договор. В чл. 4 е посочено, че неразделна част от договора са Общите условия за открИ.е, водене и закрИ.е на банкови сметки на стопански субекти и други юридически лица в Юробанк България АД, както и че с подписване на договора титулярът декларира, че е запознат изцяло с тяхното съдържание и приема същите без възражения. От приетата и неоспорена ССчЕ, която настоящият съдебен състав кредитира като пълно и компетентно изготвена на основание чл. 202 ГПК, се установява, че от предоставените електронни извлечения за движение по сметките на В. В. се констатира, че след 01.07.2019г. по сметка с IBAN BG••••••••••••• няма отразени извършени транзакции с изключение на начислени такси и олихвявания по сметката, а по сметка с IBAN BG••••••••••• са извършени транзакции на 21.11.2019г.; 30.10.2020г.; 23.02.2021г.; 14.04.2021г.; 22.04.2021г.; 27.04.2021г.; 14.02.2023г.; 28.03.2023г. и на 21.06.2023г. Експертът е посочил, че от банката не му е предоставена информация за постъпили искания за закрИ.е на сметките на клиента. В предоставеното електронно извлечение по банковата сметка BG••••••••••• не се констатирала транзакция в размер на 306,77 лева за периода от 04.01.2019г. до 05.06.2023г. Вещото лице е уточнило, че от представените извлечения за движения по двете банкови сметки се установявало, че всички реализирани дебитни и кредитни платежни операции били със статус „осчетоводени“, както и че в зависимост от характера на операцията били рефлектирали в съответната промяна на банковото салдо след завършване на конкретната операция. От заключението се установява, че датата на осчетоводяване на операциите била в деня на възникване с изключение на стандартните разминавания в почивните дни между вальорните дати и датите на осчетоводяване като бил спазен принципът на текущо начисляване. Вещото лице е посочило, че след проведен анализ на движението на двете такси е констатирано, че размерът на начислените такси и комисионни бил в съответствие с така представените тарифи на банката. Била извършена и проверка по междинни промени на тарифите за целия обследван период. По вальорите на начисляваните такси и представените електронни справки било видно, че банката била начислявала текущо и своевременно дължимите такси /режимът за това бил автоматичен, веднъж месечно на 4-то число/, но в представените извлечения липсвали данни/информация за начислените месечни такси за периодите, в които по сметките нямало наличност. При наличност по сметката, таксите се събирали на 4-то число ежемесечно. Вещото лице е посочило, че се констатирало текущо осчетоводяване на реализираните банкови дебитни и кредитни платежни операции, коректно описание на банковите операции и вярното им отразяване по кредита и дебита на съответната разплащателна сметка при съблюдаване на правилата на банковото счетоводство, документална обвързаност на извършените начисления по размер съобразно посоченото в тарифите на банката. От заключението се установява, че таксите, събирани и по двете сметки, били такси за разплащателни сметки на юридически лица. Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи: По предявения иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже твърдяното имуществено разместване чрез направени удръжки на суми от банката от разплащателната му сметка без основание за това. С оглед твърденията в исковата молба и в уточняващата молба от 20.06.2023г. в тежест на ищеца е да докаже, че е отправил валидно изявление до ответната страна с искане за прекратяване на договорите и за закрИ.е на сметките, което не е било прието от страна на ответника; нищожност на договорните клаузи, въз основа на които са начислени таксите поради нарушение на ЗЗП /в частност непредоставени предварително клаузи за открИ.е на разплащателна сметка; начислени прекомерно големи клаузи в сравнение с обичайно начислените за този вид услуги въз основа на неравноправни и неиндивидуално уговорени разпоредби/; в резултат на което ищецът е обеднял с процесните суми за сметка на обогатяването на ответника. В тежест на ответника е да установи наличието на основание за начисляване на процесните такси и за събирането им чрез директно удържане от наличността по клиентската сметка; наличието на конкретни клаузи, предвиждащи дължимостта на месечната такса за обслужване на сметката. По предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване възникването на облигационно правоотношение с предмет открИ.е на разплащателна сметка; отправено искане за превод/теглене на сумата от 306,77 лева; наличност на сумата. На първо място, настоящият съдебен състав споделя изцяло извода на СРС, че по делото не са установени твърденията на ищеца за надлежно отправено искане за закрИ.е на откритите специална клиентска сметка и разплащателна сметка, което искане да е било отхвърлено от страна на банката. В този смисъл по делото не са ангажирани доказателства за отправено искане по чл. 21, т. 1 от договора за закрИ.е на специалната сметка, нито се твърди или установява прекратяване на правоотношението на друго основание. По отношение на изложените от въззивника-ищец съображения, касаещи възможността банката едностранно да закрие сметка, въззивният съд намира, че съгласно чл. 121, ал. 2 ЗПУПС банката може едностранно да прекрати рамков договор за платежна сметка за основни операции само когато е изпълнено поне едно от следните условия: потребителят умишлено е използвал платежната сметка за незаконни цели; в продължение на повече от 24 последователни месеца по платежната сметка не е осъществена платежна операция; потребителят е предоставил невярна информация, за да бъде открита платежна сметка за основни операции, когато предоставянето на вярната информация би довело до отказ за открИ.ето й; потребителят вече не пребивава законно в Европейския съюз; потребителят притежава в банка повече от една платежна сметка, различна от сметката за основни операции, която му дава възможност да ползва изброените в чл. 118, ал. 1 услуги; потребителят нарушава условията на рамковия договор. Съгласно чл. VI.1.6 от ОУ договорът за банкова сметка се прекратява и съответната банкова сметка се закрива едностранно от банката, без изпращане на уведомление до титуляра- за сметки с нулево салдо, по които за период от 12 последователни месеца са извършвани само автоматични операции, така както са определени в чл. IV.27- разплащателна сметка, по която не са извършвани банкови транзакции освен автоматични операции за непрекъснат период от 12 месеца, считано от деня на последната извършена банкова транзакция, се блокира за извършването на изходящи транзакции от страна на клиента. Блокировката се вдига след извършването на някоя от следните платежни услуги- внасяне и теглене от титуляра на парични средства в брой, респ. от сметката; нареждане на парични средства посредством кредитен превод, вкл. и нареждания с периодично изпълнение; плащане чрез и изпълнение на директен дебит по сметка; нареждане на парични средства от сметка посредством наличен паричен превод от страна на представител на титуляра на сметката или по инициатива на банката в случай на законова необходимост. По блокирана сметка се получават входящи трансфери и парични средства в брой от трето лице, извършват се платежни операции със средства по сметката чрез платежни карти, плащания на комунални услуги по договор за услугата Универсален платец, изходящи преводи за погасяване на задължения на титуляра към банката и същата се олихвява и таксува в съответствие със сключения договор за банкова сметка. По смисъла на настоящия член за автоматични операции се считат входящи преводи, изходящи преводи по инициатива на банката в случай на законова необходимост, операциите за събиране на такси и начисляване на лихви, инициирани от банката в съответствие с настоящите ОУ, Тарифата и лихвения бюлетин на банката, както и с разпоредбите на сключения договор за банкова сметка. По делото не се твърди, а и не се установява, банката да се е възползвала от възможността да прекрати едностранно договорът за разплащателна сметка и да е закрила сметката. Следва да бъде посочено, че се касае за правомощие на банката и упражняване на субективна преценка дали същото ще бъде упражнено. В конкретния случай ответникът в отговора на исковата молба /л. 5/ е посочил, че в конкретния случай липсвали каквито и да е основания за едностранно закрИ.е на двете платежни сметки в рамките на посочените законови и договорни хипотези. В този смисъл изложените от въззивника-ищец доводи са неотносими към предмета на спора. На следващо място съгласно горецитираните разпоредби от ОУ и при блокирана сметка се дължат такси съгласно сключения договор за банкова сметка. Предвид гореизложеното правилно СРС е приел, че между страните е било налице валидно възникнало и действащо през процесния период облигационно правоотношение въз основа на сключените на 04.01.2019г. договори за открИ.е на клиентска сметка и за открИ.е на разплащателна сметка. По основателността на въззивната жалба, подадена от ищеца В. В., настоящият съдебен състав намира следното: Претенцията на ищеца по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата от 430,68 лева, представляваща неоснователно удържани такси за обслужване на сметка с IBAN BG••••••••••••• се основава на твърдения за нищожност на договорните клаузи, въз основа на които са били начислени същите, а именно тяхното противоречие със ЗЗП. В ЗЗП българският законодател е дал легални определения на термините потребител, търговец, производител, доставчик и вносител, съответно в § 13, т. 1, 2, 3, 4 и 5 от Допълнителните разпоредби, аналогични на определенията за потребител, продавач на стоки и доставчик на услуги съгласно чл. 2, б. „б“ и б. „в“ от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителски договори. Съгласно § 13а, т. 9 ДР на ЗЗП разпоредбите на посочената директива са въведени в националното законодателство. На основание чл. 267, § 1, б. „б“ ДФЕС и чл. 628 ГПК това понятие следва да бъде тълкувано в съответствие с практиката на СЕС, обективирана в решение от 09.07.2014г. по дело С–348/14, M. Bucura срещу SC Bancpost SA, решение от 03.09.2015г. по дело С–110/14, определение от 19.11.2015г. по дело С–74/15, Dumitru Tarcau, I. Tarcau срещу Banca Comerciala Intesa S. Romвnia SA и др. и решение от 14.03.2013 г. по дело С–419/11, Ceskб sporitelna, a. s. срещу G. Feichter. В решенията по дело С–348/14 и по дело С -590/17 СЕС е приел, че в обхвата на понятието „потребител“ по чл. 2, б. „б“ на Директива 93/13/ЕИО попада физическо лице, което е в положението на съдлъжник в рамките на договор, сключен с търговец, когато то действа за цели, които са извън неговата търговска или професионална дейност. В решението по дело С–110/14 е изразено разбирането относно понятието „потребител“ за адвокат, сключил договор за кредит, обезпечен с договор за ипотека, сключен с адвокатското дружество: „Член 2, буква „б“ от Директива 93/13/ЕИО трябва да се тълкува в смисъл, че физическо лице, което упражнява адвокатска професия и което сключва договор за кредит с банка, в който не се уточнява предназначението на кредита, може да се счита за „потребител“ по смисъла на тази разпоредба, ако договорът не е свързан с професионалната му дейност. В това отношение не е от значение обстоятелството, че породеното от същия договор задължение е обезпечено с ипотека, учредена със сключен от това лице в качеството му на представител на собствената си адвокатска кантора договор върху притежаван от тази кантора и предназначен за упражняване на професионалната му дейност недвижим имот“. Определението по дело С–74/15 е постановено във връзка с преюдициално запитване, отправено от национален съд по спор във връзка с договор за кредит с търговско дружество и обезпечителни договори с физическо лице, и в него е прието, че Директива 93/13/ЕИО се прилага към договор за обезпечение, сключен от физическо лице за гарантиране на задълженията, които има търговско дружество по силата на договор за кредит, когато това физическо лице е действало за цели, които не попадат в рамките на упражняваната от него дейност по занятие, и то няма връзка от функционално естество с посоченото дружество. При съобразяване на горепосочените разрешения настоящият съдебен състав намира, че при отговор на въпроса дали процесният договор за открИ.е на разплащателна сметка представлява потребителски договор по смисъла на ЗЗП следва да се изследват клаузите от него, естеството на предоставената услуга, както и дали същият предвид договорените платежни услуги е свързан с професионалната дейност на ищеца като адвокат. В частност следва да бъдат взети предвид обстоятелствата, че договорът за открИ.е на специална клиентска сметка по чл. 39 ЗАдв. е сключен на същата дата, на която е сключен договорът за разплащателна сметка /04.01.2019г./, както и че в договора за открИ.е на клиентска сметка е посочено изрично в чл. 4, ал. 1, че лихвата, начислявана върху средствата по специалната сметка, предмет на договора, се осчетоводява по обслужваща разплащателна сметка, открита от титуляра в банката. Съответно в чл. 13, ал. 1 е посочено, че таксите и комисионните за обслужване и извършване на всички видове операции по специалната сметка /чл. 12/ се удържат служебно от банката посредством задължаване на обслужващата разплащателна сметка на титуляра, открита при банката. В чл. 19 е посочено, че договорът влиза в сила след подписването му на датата, на която са изпълнени кумулативно следните условия: титулярът е представил на банката документите по чл. 2, т. 2.1 или т. 2.2 от договора; титулярът е открил при банката обслужваща разплащателна сметка, по която да се осчетоводява лихвата по чл. 4 и от която да се удържат комисионните и таксите по чл. 12 от договора. Настоящият съдебен състав намира, че от самото съдържание на горецитираните разпоредби се обуславя категоричен извод, че двата договора от 04.01.2019г. са функционално свързани, доколкото имат една и съща цел- открИ.е и обслужване на специална клиентска сметка по Закона за адвокатурата, свързана с извършваната от ищеца професионална дейност в качеството му на упражняващ свободна професия- адвокат. Т.е. касае се за безспорно установена свързаност на двете правоотношения, доколкото условие за влизане в сила на договора за клиентска сметка е сключването на договор за разплащателна сметка, по която да бъде извършвано олихвяването и начисляването на такси за обслужване на сметките. Предвид което неоснователни са изложените във въззивната жалба доводи, че разплащателната сметка не е свързана с дейността на ищеца като адвокат, а негова лична сметка като следва да бъде посочено, че е ирелевантно обстоятелството, че към разплащателната сметка е била издадена дебитна карта, използвана по твърдения на ищеца за лични нужди. Съществено е, както беше посочено, за какви цели се сключва договора, респ. дали същите са извън професионалната дейност на лицето. В случая целта на сключване на договора за разплащателна сметка е обезпечаване обслужването на специалната клиентска сметка по чл. 39 ЗАдв. С оглед на което при съобразяване на горепосочените разрешения, дадени в практиката на националните съдилища и СЕС, както и конкретните условия, при които са били сключени договорът за открИ.е на разплащателна сметка и договорът за открИ.е на клиентска сметка настоящият съдебен състав намира, че разглежданото договорно правоотношение не се вписва в рамките на дейности, външни за упражняването на професията на ищеца. Напротив, договорът за открИ.е на разплащателна сметка е сключен във връзка със задължения на ищеца, произтичащи от сключения договор за открИ.е на клиентска сметка по чл. 39 ЗАдв., която безспорно е свързана с упражняваната от него свободна професия. За достигане на този извод въззивният съд съобрази, че при сключване на договора за клиентска сметка е предвидено, че същият влиза в сила едва при открИ.е на обслужваща разплащателна сметка, по която да бъдат осчетоводявани лихвите върху средствата по клиентската сметка и по която да бъде извършвано заплащането на такси и комисионни за обслужване и поддържане, както на специалната сметка, така и на разплащателната. В изпълнение на гореописаните задължения ищецът е сключил договора за разплащателна сметка, в който изрично е посочено, че същият е сключен в качеството му на адвокат, както и че неразделна част от договора са Общите условия за открИ.е, водене и закрИ.е на банкови сметки на стопански субекти и други юридически лица в Юробанк България АД, чието съдържание е прието от него без възражения. В този смисъл правилно СРС е приел, че ищецът няма качеството на потребител, доколкото при сключването на договора е действал именно в качеството си на адвокат, целящ открИ.е на клиентска сметка по чл. 39 ЗАдв. и обслужващата й разплащателна сметка. По отношение на извършеното начисляване на такси следва да бъде посочено, че в т. V. 5 от ОУ за открИ.е, водене и закрИ.е на банкови сметки на стопански субекти и други юридически лица в Юробанк България АД е посочено, че титулярът дължи на банката такси и комисионни съгласно Тарифата на банката за открИ.е, обслужване, извършване на всички видове операции по сметката, включително за услуги, предвидени в раздел VII от настоящите Общи условия, както и за всички други действия, свързани със сметката, изрично посочени в Тарифата. В случаите, когато титулярът е получател на сума по платежна операция и за осъществяването на тази операция титулярът дължи такси на банката съгласно действащата Тарифа на банката, банката има право да удържи дължимите такси от размера на получената сума и с остатъка да завери сметката на титуляра. Съгласно т. V.6 от ОУ за открИ.е, водене и закрИ.е на банкови сметки на стопански субекти и други юридически лица в Юробанк България АД с подписването на договор за банкова сметка титулярът дава изричното си съгласие банката да събира от средствата по сметката, включително когато последната е блокирана съгласно настоящите общи условия, дължими от титуляра на банката суми, в това число такси и комисионни, дължими по договора за банкова сметка. Ако по сметката няма достатъчна разполагаема наличност, банката има право да събере дължимите суми от други разплащателни сметки на титуляра при банката. Предвид гореизложеното е правилен извода на СРС, че начисляването на таксите по разплащателната сметка за процесния период в размер на 430,68 лева, респ. удържането им от наличността по сметката на ищеца В., за която не се установява да касае средства на трети лица, е осъществено на основание сключения между страните договор и приложимите към него Общи условия и тарифи на банката. Съдът взе предвид и изводите на вещото лице в проведеното съдебно заседание на 18.03.2024г., че таксите, които са начислявани и по двете сметки, са начислявани ежемесечно и са били редовно осчетоводявани, както и че размерът на начислените такси съответства на действалите през процесния период тарифи. В допълнение следва да бъде посочено, че предвид извода на настоящата инстанция, че процесният договор не е потребителски е неотносимо обстоятелството какъв е бил средният размер на таксите на банките за страната през 2019г., респ. дали същите се различават от определените от „Юробанк България“ АД, доколкото ищецът е избрал да открие своя клиентска и разплащателна сметка при ответната банка след като е декларирал, че е запознат с ОУ и неразделната част от тях- Тарифата и лихвения бюлетин на банката. В допълнение следва да бъде посочено, че по делото не се установява сумите, удържани от банката, за такси за обслужване на сметките, да са на трети лица-клиенти на ищеца. Напротив, от събраните по делото доказателства се установява, че постъпленията по банковата сметка на ищеца в общ размер от 1196,32 лева са вследствие на постъпления от 14.02.2023г. и от 28.03.2023г. и представляват присъдени адвокатски възнаграждения в полза на адв. В. за осъществена безплатна правна помощ по гр. дело № 27732/2019г. по описа на СРС, 30-ти състав и по в.гр. дело № 4131/2021г. по описа на СГС, IV-Е въззивен състав. С оглед на което въззивната жалба на ищеца В. В. е неоснователна и обжалваното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от В. В. иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 430,68 лева, представляваща начислени такси по разплащателна сметка за периода от 04.01.2019г. до 08.06.2023г. като правилно следва да бъде потвърдено. По отношение на въззивната жалба, подадена от „Юробанк България“ ЕАД, настоящият съдебен състав намира следното: На първо място, по въпроса за тълкуването и прилагането на нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК има формирана практика на ВКС, обективирана в Решение № 182 от 20.08.2018г., постановено по т.д. № 2447/2017г. по описа на ВКС, ІІ т.о., Решение № 190 от 25.01.2021г., постановено по гр.д. № 4079/2019г. по описа на ВКС, ІV гр.о., Решение № 2 от 09.02.2017г., постановено по гр. д. № 2947/2016г. по описа на ВКС, ІV гр.о., Решение № 190 от 25.01.2021г., постановено по гр. д. № 4079/ 2019г. по описа на ВКС, ІV гр.о. В тези актове е прието, че решението на съда трябва да отразява правното положение между страните по делото, каквото е то към момента на приключване на устните състезания. С оглед на това, изпълнявайки вмененото му от чл. 235, ал. 3 ГПК задължение, решаващият съд е длъжен да съобрази и онези факти, настъпили след предявяване на иска, но преди приключване на устните състезания, ако те са от значение за спорното право, както е индивидуализирано с основанието и петитума на предявения иск, било защото го пораждат или защото го погасяват. Задължението на съда по чл. 235, ал. 3 ГПК, наред с тези по чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, е предвидено като гаранция за правилното и законосъобразно разрешаване на спора и за това, че даден факт или възражение, който е въведен в предмета на делото, няма да бъде преклудиран от силата на пресъдено нещо на постановеното решение, без да е бил обсъден от съда. Тези правила са общи и намират приложение, както за първата, така и за въззивната инстанция. Разяснения в същия смисъл се съдържат и в съобразителната част по т. 9 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. по т. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС и по т. 1 от Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019г. по т. д. № 8/2017г. на ОСГТК на ВКС. В този смисъл и Решение № 64 от 24.02.2026г., постановено по т. дело № 672/2023г. на ВКС. В конкретния случай правилно СРС е приел, че обстоятелството, че след процесния период /04.01.2019г. до 08.06.2023г./ банката е продължила да начислява такси за поддържане на банковите сметки е извън предмета на спора. Това е така, доколкото изложените в устните състезания пред СРС и във въззивната жалба на ответника съображения касателно недължимостта на сумата от 306,77 лева поради усвояването й за текущо начислени такси представляват по своята правна същност възражение за прихващане, което не е било своевременно въведено с отговора на исковата молба, а не представляват правопогасяващи новонастъпили факти, доколкото не касаят основанието и петитума на предявения иск. Предвид гореизложеното е неоснователен доводът за допуснато процесуално нарушение от страна на СРС. Както е посочено и в самата въззивна жалба, подадена от ответника „Юробанк България“ АД, възражението за неналичност, респ. недължимост на претендираната от ищеца сума, е било въведено в устните състезания пред първата инстанция. Т.е. същото е несвоевременно заявено. Изложените съображения, че било заявено по-късно вследствие на продължаващо бездействие на ищеца по евентуално закрИ.е на двете сметки са неоснователни и неотносими към твърденията на ответника. При наличие на валидна облигационна връзка не е била налице пречка от своевременното въвеждане в предмета на спора от страна на ответника на дължимостта на такси, начислени върху процесните сметки за период, необхванат от исковата молба. Предвид което изложените от въззивника-ответник съображения, че съдът бил приел основанието и размера на начислените такси за обслужване за законосъобразни, но не бил отчел, че таксите продължавали да се начисляват и към момента на даване ход на устните състезания по делото, са неоснователни. Както беше посочено, начисляването на такси за обслужване на двете сметки, открити от ищеца, след исковата молба е обстоятелство извън предмета на спора, доколкото същото не е било надлежно въведено от ответника чрез правопогасяващо процесуално средство за защита, а именно чрез възражение за прихващане. Действително се касае за начислени такси по процесните договори, но за различен период. Съдържанието и пределите на търсената в исковия процес съдебна защита се определят от ищеца чрез основанието и петитума на иска. Посредством тях се индивидуализира пълното материално право. В случаите, когато се иска парично вземане, дължимо за определен период от време, вземането се индивидуализира чрез период и размер. Това са границите на дължимата съдебна защита. В този смисъл неоснователни са доводите на въззивникаответник, че съдът е следвало да приеме, че възражението за неналичност на сумата по сметката на ищеца е своевременно заявено, доколкото се основава на начисляване на такси извън пределите на търсената от ищеца защита без своевременно в предмета на делото да е било въведено индивидуализирано и конкретизирано в достатъчна степен възражение за прихващане от ответника. По отношение на изложените във въззивната жалба на ответника съображения, че ищецът не бил доказал, че е актуализирал своите клиентски данни въззивният съд намира, че с отговора на исковата молба не е въведено като основание за отказ актуализирането на лични данни на титуляра на сметката. Напротив, посочено е, че сумата е на разположение на ищеца и може да я получи по всяко време в рамките на приемното време на клиенти на банката и от всеки банков офис при изпълнение на нормативните и договорни изисквания. В този смисъл изложените във въззивната жалба доводи, свързани с неоказано съдействие от страна на ищеца и поставяне на банката в обективна невъзможност да изпълни задължението си са преклудирани. В допълнение следва да бъде посочено, че предвид събраната по делото доказателствена съвкупност въззивният съд намира, че правилно СРС е приел, че обстоятелството, че ищецът не е съдействал за актуализиране на клиентските си данни в софтуерната система на търговската банка не би могло да обуслови извод за неоснователност на претенцията. Това е така, доколкото безспорно между страните е, че по откритата и действаща сметка ищецът е имал необходимата наличност и въз основа на договорното правоотношение на страните банката е имала задължение да изплати паричната сума независимо от това дали е било депозирано искане за закрИ.е на банкова сметка, респ. дали личните данни на ищеца са били актуализирани. В този смисъл правилен и съответстващ на приложимите между страните договорни условия е изводът на първоинстанционния съд, че актуализацията на данните в системата на търговската банка не е поставено като договорно условие, пряко обуславящо изпълнението на платежните операции по сметката, в частност тегленето на налични парични средства. С оглед на което неоснователна е и въззивната жалба, подадена от въззивникаответник и решението на СРС следва да бъде потвърдено и в частта, с която е уважен предявеният от В. В. иск по чл. 79 ЗЗД. По частната жалба: Съгласно постановените Определение № 515 от 2.10.2015г. по ч. т. д. № 2340/2015г. на ВКС, ТК, I т. о. и Определение № 163 от 13.06.2016г. по ч. гр. д. № 2266/2016г. на ВКС, ГК, I г. о., Определение № 70 от 8.02.2017г. на ВКС по ч. т. д. № 2445/2016г., II т. о., ТК, Определение № 60488 от 22.12.2021г. на ВКС по ч. т. д. № 2391/2021г., II т. о., ТК липсата на писмен договор не е пречка да бъде установено в процеса постигнатото съгласие, че учредената с пълномощното процесуална представителна власт за адвокатска защита ще бъде предоставена безплатно. Това обстоятелство следва да бъде установено от данните по делото, като изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. Достатъчно за уважаване на искането по чл. 38, ал. 2 ЗА е правна помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА; заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават; отговорност на насрещната страна за разноски, съобразно правилата на чл. 78 ГПК. В този смисъл липсата на договор за правна помощ с уговорена в него безплатно предоставяна такава не препятства упражняване на правото по чл. 38, ал. 2 ЗА, тъй като принципът на чл. 36, ал. 1 ЗА е, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд. В конкретния случай са налице всички гореописани предпоставки за присъждане на адвокатско възнаграждение на адв. И. Г., осъществил безплатна правна помощ на ищеца в производството пред СРС. Същият е бил надлежно упълномощен и е представлявал ищеца В. в производството по делото. Действително представения договор за безплатна правна защита и съдействие от 18.03.2024г. не носи подпис на ищеца В., но съдържа изявление на процесуалния му представител, поддържано и в проведеното съдебно заседание на 18.03.2024г., на което лично е присъствал ищецът, че се претендира адвокатско възнаграждение именно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗАдв. поради обстоятелството, че с ищеца са близки роднини и колеги. Предвид гореизложеното в полза на адв. Г. следва да се присъди възнаграждение съобразно уважената част от искове. На първо място, настоящият съдебен състав намира, че предвид фактическата и правна сложност на спора /обстоятелството, че същото е приключило в две съдебни заседания, с разпит на трима свидетели и приемане на ССчЕ/, както и предвид цената на предявените искове, справедливото възнаграждение е в размер от 400 лева. С оглед уважената част от исковете в полза на адв. Г. следва да се присъди възнаграждение в размер от 169,44 лева. Предвид датата на постановяване на решението сумата следва да бъде присъдена в евро, а именно 86,63 евро. По отношение на претендираната сума в размер на 126 лева, представляваща такси за налагане на обезпечителна мярка, сторени по образуваното изпълнително дело № 2193/2023г. по описа на ЧСИ М.П. въз основа на издадената по делото обезпечителна заповед, въззивният съд намира, че изводът на СРС за недължимост на същата е неправилен. Това е така, доколкото обезпечителният процес има две фази- по допускане и налагане на обезпечителната мярка. Независимо че те се развиват пред различни органи, направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора и с оглед крайния му изход. Обезпечителното производство няма характер на изпълнително производство, тъй като липсва изпълнителен титул в полза на ищеца, въз основа на който разноските да бъдат събрани от съдебния изпълнител по делото образувано по обезпечителна заповед (чл. 400, ал. 1 ГПК). Преценката за дължимостта им е на исковия съд. Съгласно чл.79 ГПК разноски по изпълнението могат да се съберат от съдебния изпълнител директно (без изпълнителен лист) само в рамките на изпълнително производство по представено изпълнително основание (Част пета от ГПК, чл. 404 и сл. ГПК), но образуваното по реда на чл. 400, ал. 1 ГПК производство пред съдебния изпълнител за налагане на обезпечителна мярка не е изпълнително, а е част от обезпечителния процес. Поради това, разноските по обезпечението включват и разноските по налагането му, която фаза на обезпечителния процес в хипотезата на чл. 400, ал. 1 ГПК приключва с извършване от съдебния изпълнител на действията за привеждане в изпълнение на издадената обезпечителна заповед за допуснатите обезпечителни мерки. С това се изчерпва и предметът на образуваното пред съдебния изпълнител изпълнително дело, като въпросът за дължимостта на направените от страната разноски се разрешава в исковия процес. В този изричен смисъл е и Определение № 50411 от 28.11.2022г., постановено по ч.гр. дело № 2983/2020г. по описа на ВКС, Трето гражданско отделение. В конкретния случай са представени и надлежно доказателства за сторените разноски, а именно платежно нареждане за извършено плащане от 23.06.2023г. и извлечение от банкова сметка на ищеца- съответно л. 295 и л. 296 от първоинстанционното дело. Предвид гореизложеното определението на СРС, постановено по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, следва да бъде отменено и вместо него да бъде изменено постановеното решение в частта за разноските като бъдат присъдени в полза на В. В. разноските, сторените в изпълнителното дело в размер на 126 лева или 64,42 евро, а в полза на адв. И. Г. на основание чл. 38 ЗАдв. следва да се присъдят разноски за осъществената безплатна правна помощ в размер от 86,63 евро. По разноските: Предвид неоснователността и на двете въззивни жалби, разноски не следва да бъдат присъждани в настоящото производство. С оглед на цената на предявените искове, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Така мотивиран, съдът