Решение № 1491 от 26.1.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 1256/2025 г.

Производството е по реда на чл.422 ГПК. „Топлофикация“ ЕАД е предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ срещу В. К. П. за сумата от 828,17 лева – цена за доставена топлинна енергия за периода м.05.2021г. – м.04.2023г., вкл. до имот на адрес : гр. София, ж.к. „Д••, аб. № 109442, ведно със законната лихва от 05.06.2024г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, за сумата от 125,39 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 15.09.2022г. – 16.05.2024г., за сумата от 34,31 лева – цена за услуга дялово разпределение за периода м.05.2021г. – м.04.2023г., ведно със законната лихва от 05.06.2024г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане и за сумата от 7,56 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 16.07.2021г. – 16.05.2024г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 33914/2024г. на СРС, 64 -ти състав. Ищецът твърди, че ответникът е клиент на доставена топлинна енергия за посочения имот и период. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия. Разпределението на топлинна енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал процесният имот, ставало по системата на дялово разпределение, извършвано за процесния период от „Техем Сървисис“ ЕООД. Консумираната топлинна енергия се заплащала на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и изравнителни сметки след отчитане показанията на измервателните уреди. Било налице неизпълнение на задължения съгласно предвидените в ОУ срокове за плащане на цена за доставена топлинна енергия и задължения за извършено дялово разпределение. Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва исковете. Възразява, че задълженията за цена за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, не са изчислявани пропорционално на база реалния отопляем обем на имота. Неправилно всички задължения били изчислени съобразно отопляем обем на имота по проект в размер на 184 куб.м., който бил недоказан и не отговарял на реалния отопляем обем на имота, като в тази връзка се позовава на акт за пълно изключване на отоплението от 01.12.1996г. В имота нямало отоплителни тела, освен щранг – лира в банята. При това задълженията за ТЕ, отдадена от сградната инсталация, не били изчислявани пропорционално на реалния отопляем обем на жилището, което противоречало на приетото в решение на СЕС от 05.12.2019г. по съединени дела C – 708/17 и С – 725/17. С акт за цялостно изключване на отоплението от 01.12.1996г. отопляемият обем на имота бил променен от 184 куб.м. на 0 куб.м. Така помещенията в имота не се отоплявали от отоплителни тела, а след 2007г. отопляемият обем на апартамента се равнявал само на отопляемия обем на помещението баня, в което имало щранг лира, който бил отоплително тяло. При това ТЕ следвало да се изчислява само въз основа на отопляемия обем на банята. Възразява, че сградната инсталация не е отоплително тяло. Тя не била проектирана да отоплява, а имала друга функция – да пренася топлоносителя до апартаментите в сградата, които ползват отоплителни тела. Всички собствениците следвало да участват в плащането на сметките за ТЕ за сградна инсталация, но пропорционално на отопляемите обеми на своите апартаменти, както било прието в цитираното по – горе решение на СЕС. Отопляем обем „по проект“ не е бил посочен в решението на СЕС и в националната правна уредба недопустимо бил определян като критерий за изчисляване на ТЕ, отдадена от сградната инсталация. Третото лице – помагач, привлечено от ищеца, „Техем Сървисис“ ЕООД, е взело писмено становище, с което не оспорва предявените искове и поддържа, че дяловото разпределение спрямо процесния имот е извършено в съответствие с действащите през процесния период нормативни изисквания. Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото, намира следното: По исковете за цена за доставена топлинна енергия и за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената главница : В тежест на ищеца е да докаже, че през процесния период ответникът има качеството на клиент на топлинна енергия (ТЕ) спрямо процесния имот, респ., че през процесния период ищецът е доставял топлинна енергия в процесния имот и стойността на доставената ТЕ. По арг. на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди има собственикът или носителят на вещно право на ползване върху имота, както и всяко друго лице, което със съгласие на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване, е сключило договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие – в този смисъл Тълкувателно решение № 2/2017г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС. По делото не се спори, а и от приетите по делото доказателства (нотариален акт за продажба на недвижим имот № 141, том XXIII, дело № 4408/93 от 08.03.1993г. и удостоверение от Столична община – район „Изгрев“, съгласно което ж.к. „Ч••“ е преименуван на ж.к. „Д*“) се установява, че процесният имот е придобит от ответника. Не се спори, че ответникът е останал собственик на имота през процесния период. При това през процесния период ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди спрямо процесния имот - арг. чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ и ищецът и ответникът са обвързани от облигационно правоотношение с източник договор за продажба на топлинна енергия, която се извършва при публично известни Общи условия на топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди - чл.150, ал.1 ЗЕ, като през процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР. Общите условия подлежат на публикуване най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите – чл.150, ал.2 ЗЕ. Ответникът не оспорва, че през процесния период топлопреносното предприятие е начислило задължения за доставена в процесния имот топлинна енергия в размер на претендираната сума. Възраженията на ответника са съсредоточени върху това, че неправилно при изчисляване на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, е взет предвид отопляемия обем на имота по проект, вместо коригирания отопляем обем, който включвал само обема на помещението баня, в което се намирало единственото в целия имот отоплително тяло – щранг лира. В другите помещения на имота топлоподаването било изключено. В тази връзка ответникът представи и съдът прие като доказателства акт за изключване на отопление от 01.04.1996г. (л.92 от делото), издаден от топлопрносното предприятие, в две стаи. В посочения акт е отбелязано, че пълната отопляема кубатура на имота с припадащите общи части е 184 куб. метра, а коригираната кубатура след изключването на отоплението в двете стаи е 52 куб.м. Приет като доказателство е и акт за изключване на отоплението от 01.12.1996г. (л.91 от делото), издаден от топлопреносното предприятие, в който е отбелязано, че цялостно е изключено отоплението и че коригираната кубатура за следващите месеци е 0 куб.м. По така направеното възражение от ответника съдът намира следното : Сградната инсталация е съвкупността от главните вертикални и хоризонтални разпределителни тръбопроводи, включително до отоплителните тела, както и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до имотите на клиентите – пар.1, т.3 ДР на Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването. Вътрешна отоплителна инсталация се проектира за сграда, в която е предвидено топлоснабдяване по проект и тя е част от съдържанието на инвестиционните проекти при жилищно строителство, за което е предвидена част "топлоснабдяване, отопление, вентилация". В сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната енергия се извършва по системата за дялово разпределение, въведена у нас през 2001 г. с чл. 112г от Закона за енергетиката и енергийната ефективност (ЗЕЕЕ) (отм.). Начинът на определяне на количеството топлинна енергия, отдадено от сградната инсталация, при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители е уреден в чл.143 ЗЕ и той е топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната енергия за отопление на общите части на сградата - етажна собственост, да се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи от вида и топлофизичните особености на сградата и на отоплителната инсталация и от външната температура на населеното място за отчетния период, а не от потребеното количество топлинна енергия в различните имоти. Сградната инсталация в сграда - етажна собственост, топли ограждащите стени на имотите и в резултат на топлообмена топли всички имоти, включително и тези, чиито собственици са пломбирали или демонтирали отоплителните тела в имотите си или са затворили термостатните им вентили. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, е определена от закона като разлика между общото количество топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части (чл.142, ал.1 и 2 ЗЕ), като последните два вида топлинна енергия се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Член 140, ал. 3 ЗЕ изрично предвижда, че сградните инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост. Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата - етажна собственост, и чрез топлопроводите й топлинната енергия да достига до индивидуалните имоти на потребителите. По този начин тя обективно отдава топлинна енергия в сградата чрез затопляне на стените, подовете и пр. и повишава температурата в цялата сграда. Така е посочено в решение № 5 от 22.04.2010г. на Конституционния съд по к. д. № 15/2009 г. "Отопляем обем на имот" включва обема на всички собствени и/или ползвани от абоната помещения и съответните припадащи се части от общите части на сградата, предвидени за отопление по проект (пар.1, т.38 ДР на ЗЕ). "Отопляем обем на общите части" е сумата от обемите на помещението от общите части на сграда - етажна собственост, с предвидени по проекта отоплителни тела (пар.1, т.39 ДР на ЗЕ). Съгласно нормата на чл.143, ал.5 ЗЕ топлинната енергия в сграда – етажна собственост, отдадена от сградата инсталация, се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Съдът приема, че няма противоречие между нормата на чл.143, ал.5 ЗЕ и приетото в решение на СЕС от 05.12.2019г. по съединени дела С-708/17 и С-725/17, което е задължително за настоящия съд на основание чл.633 ГПК. В посоченото решение на СЕС е прието, че член 13, параграф 2 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 година относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент. В т.88 от решението е посочено, че що се отнася до сградната инсталация, може да е трудно и дори невъзможно да се определи с точност количеството топлоенергия, отдадено от тази инсталация във всеки апартамент. Това количество топлоенергия включва не само топлоенергията, отдавана вътре в съответния апартамент от физическите компоненти на сградната инсталация като топлопроводите и тръбите, които минават през този апартамент, но и топлообмена между отопляваните и неотопляваните обекти. В този смисъл отделните апартаменти в сградите в режим на етажна собственост не са топлинно независими, тъй като топлината циркулира между отопляваните и по-малко отопляваните или съвсем неотопляваните помещения. Предвид естеството на сградната инсталация - съвкупност от главните вертикални и хоризонтални разпределителни тръбопроводи, и обективните й свойства – през отоплителния сезон да топли ограждащите стени на имотите и в резултат на топлообмена да топли всички имоти, то задължението за плащане на цена за ТЕ, отдадена от сградна инсталация, произтича от обстоятелството, че дори в имотите, които са неотопляеми чрез радиатори, какъвто е настоящият случай, минават тръби (част от сградната инсталация), които отопляват и тези помещения, в които топлоподаването е изключено. Т.е. на база топлообменът, който се извършва в цялата сграда чрез сградната инсталация, се затоплят и помещения, в които топлоподаването е изключено ( чрез демонтиране/ затапване на радиаторите). При това в случая ТЕ, отдадена от сградната инстаналция, се изчислява на база пълния отопляем обем на имота по проект, защото тръби от изградената сградна инсталация минават и през помещенията, които не се отопляват с отоплителни тела. В решението на СЕС не е прието нещо различно. В него е прието, че е допустима правна уредба, съгласно която разпределението на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, да се извършва пропорционално на отопляемия обем на апартамента на всеки собственик. Предвид естеството на сградната инсталация, която затопля всички помещения в отделните имоти, както и общите части на сградата, не може да се приеме, че ТЕ, отдадена от сградната инсталация, се дължи само за тези помещения, в които отоплението не е изключено. Напротив, ТЕ, отдадена от сградната инсталация, се дължи за всички помещения, без значение дали е изключено топлоподването в тях, защото обективно се затоплят и помещенията, в които няма радиатори, и това става посредством тръбопроводите от сградната инсталация, които минават през тези помещения. При това напълно съобразена с естеството на сградната инсталация и цитираното решение на СЕС е националната уредба, съгласно която ТЕ, отдадена от сградната инсталация, се разпределя пропорционално на пълния отопляем обем на имота по проект. Довод в тази насока е и нормата на чл.153, ал.6 ЗЕ, която гласи, че клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Правилно се поддържа от ответника, че сградната инсталация не е отоплително тяло (арг. от противното на нормата на пар.1, т.37 ДР на ЗЕ), но ТЕ, отдадена от сградната инсталация, се дължи за отопление на целия имот, вкл. и за припадащите се общи части на сградата (пар.1, т.38 ДР на ЗЕ), а не само за тези помещения, в които са разположени отоплителни тела. ТЕ, отдадена от сградната инсталация, и ТЕ за отопление на имот са отделни компоненти от ТЕ за отопление на сграда – етажна собственост – арг. чл.142, ал.2 ЗЕ и те се изчисляват по различен начин. Предвид горното съдът приема, че е неоснователно възражението на ответника за това, че неправилно ТЕ, отдадена от сгрданата инсталация, е била изчислявана пропорционално на отопляемия обем на процесния имот по проект, който е 184 куб.м., видно от приетите като доказателства актове за изключване на отоплението, който като размер съответства и на отопляемия обем на имота, посочен във фактурите, издадени от ищеца относно процесния имот. При това съдът приема, че цената на доставената в имота топлинна енергия през процесния период възлиза на претендираната стойност от 828,17 лева. През процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят – чл.33, ал.1 ОУ, като след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлопреносното предприятие издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки - (чл.32, ал.3 ОУ), които задължения клиентът е длъжен да заплати в срок от 45 дни от периода, за който се отнасят (чл.33, ал.2 ОУ). Само ако последните задължения не са платени в определения срок – 45 дни от срока, за който се отнасят, тогава клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл.33, ал.4 ОУ. От горното следва, че топлопреносното предприятие не начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация за периода, в който са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР. Предвид обстоятелството, че общата фактура за всеки отчетен период през процесния период е издадена на 31 – ви юли за съответната година след приключване на отоплителния сезон, то за процесния период клиентът на ТЕ е изпаднал в забава за плащане на задълженията за цена за топлиннна енергия. Определен от съда на основание чл.162 ГПК, размерът на обезщетението за забава в размер на законната лихва през процесния период върху главницата възлиза на 125,39 лева. При това исковете за цена за топлинна енергия и за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази главница са основателни до пълните предявени размери и следва да се уважат така, както са предявени. По иска за цена за услуга дялово разпределение и за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази главница : Съгласно клаузата на чл.36 ОУ цената за услугата дялово разпределение се формира от цената за обслужване на партидата на купувача, включваща изготвяне на изравнителна сметка, както и от цената за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на купувача. Съгласно чл.22, ал.2 ОУ клиентът на топлинна енергия за битови нужди е задължен спрямо ищеца за цената за услугата дялово разпределение. В случая дяловото разпределение е извършено от лице по чл.139а ЗЕ – третото лице - помагач. Дяловото разпределение е система, по която се извършва разпределението на топлинна енергия в сгради в режим на етажна собственост – чл.139, ал.1 ЗЕ. Дяловото разпределение се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ – чл.139, ал.2 ЗЕ. Право на етажните собственици е да изберат регистрирано лице по чл.139, ал.1 ЗЕ (чл.139б, ал.1 ЗЕ), с което впоследствие топлопреносното предприятие сключва договор за извършване на дялово разпределение – чл.139в, ал.1 ЗЕ. В последния договор се уговаря топлопреносното предприятие да плати на лицето, извършващо дяловото разпределение, цената за дяловото разпределение на ТЕ в сградата – чл.139в, ал.2, т.4 ЗЕ. От горното следва, че топлопреносното предприятие или доставчикът на ТЕ, които извършват продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, възлагат извършването на дяловото разпределение, без което не може да се определи цената на ТЕ за имоти в сгради в режим на етажна собственост, на лице, регистрирано по чл.139а, ал.1 ЗЕ, избрано от етажните собственици. За извършване на тази дейност топлопреносното предприятие дължи цената за услугата дялово разпределение на лицето, извършващо услугата, като от своя страна въз основа на договора за доставка на ТЕ за битови нужди топлопреносното предприятие събира тази цена от клиентите на ТЕ за битови нужди – етажни собственици. Размерът, редът и начинът за заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача (ищец по делото) и се обявява по подходящ начина на купувача - чл.36, ал.2 ОУ, действали към процесния период. При това източникът на размера на цената за услугата дялово разпределение през процесния период са Общите условия на топлофикационното дружество и допълнителни правила, определени от ищеца. Съгласно клаузата на чл.36, ал.1 ОУ стойността на услугата дялово разпределение се формира : 1./ от цена за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка, 2./ от цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота и 3./ от цена за отчет на уредите на допълнително определена дата. От страна на ищеца, който носи тежестта да докаже претенцията си, не са ангажирани доказателства относно цената на посочените компоненти, които формират цената на услугата дялово разпределение. Искът за цена за услуга дялово разпределение е доказан по основание, като поради липса на данни за неговия размер на основание чл.162 ГПК съдът счита, че цената за услугата дялово разпределение за процесния период възлиза на претендираната сума. Няма твърдения и данни за плащане на цената на услугата дялово разпределение. По делото не се доказа уговорен срок за плащане на цената за дялово разпределение, доколкото клаузата на чл.36, ал.2 ОУ препраща към правила, определени от ищеца, които не бяха представени по делото. Няма данни (нито твърдения) клиентът на ТЕ да е бил канен да плати сумата за дялово разпределение преди завеждане на делото - арг.чл.84, ал.2 ЗЗД. Поради това не се доказа клиентът на ТЕ да е изпаднал в забава за плащането на цената за дялово разпределение преди завеждане на делото. Предвид горното искът за главното вземане е основателен до пълния предявен размер и следва да се уважи така, както е предявен. Искът за акцесорното вземане е неоснователен и следва да се отхвърли. По разноските: Само ищецът претендира присъждане на разноски, като предвид изхода на делото той има право на такива съразмерно с уважената част от исковете. За настоящото производство при пълен размер на разноските от 225 лева (държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в минимален размер от 200 лева съгласно чл.25, ал.1 НЗПП, вр. чл.78, ал.8 ГПК) съразмерно следва да се присъди сумата от 223,27 лева. За заповедното производство от разноски в общ размер от 75 лева съразмерно на ищеца следва да се присъди сумата от 74,42 лева. Във връзка с приемане на Закона за въвеждане на еврото в Република България присъдените суми следва да се превалутират от лева в евро. При спазване на правилата по чл.5, чл.12 и чл.13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България присъдените суми следва да се посочат в диспозитива на решението в евро. Така мотивиран, съдът