Решение № 32 от 12.2.2026 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 406/2025 г.

Производството е по реда на чл.258 ГПК . Образувано е по въззивната жалба на „Моба“ ЕООД, ЕИК 131340055, със съдебен адрес: гр.С., ул.“Г. Б.“№*, ет.* против Решение № 79/30.05.2025 г., постановено по гражданско дело №346/2024 г. по описа на Ямболския окръжен съд, в частта, в която предявеният иск е уважен до сумата от 25 000 лв. от претендираните 30 000 лв., както и в частта, в която съдът е отказал да присъди на ответника разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. С Определение №548/17.09.2025г. обаче, постановено по реда на чл.248 ГПК, съдът е допълнил решението и присъдил на ответника „Моба“ ЕОД направените в първоинстанционното производство разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска, на основание чл.78, ал.3 ГПК. Това определение е връчено на „Моба“ ЕООД на 13.10.2025г. и е влязло в сила. Производството пред Ямболския окръжен съд е образувано по исковата молба на Д. А. С. от гр.Я., с която против ответника Н. Т. Н. от с.С., обл. Я. и „Моба“ ЕООД, със седалище в гр.С. са предявени при условията на обективно и субективно съединяване искове с правно основание чл.45 и чл.49 ЗЗД вр. чл.52 ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 30 000 лева, като частичен иск от 60 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди вследствие на инцидент, настъпил на 19.02.2022г., при който ответникът Н., при и по повод изпълнение на служебните му задължения, възложени от ответника „Моба“ ЕООД, е прострелял и наранил ищеца, което деяние е признато за престъпление, за което ответникът е признат за виновен с влязъл в сила съдебен акт по АНД №349/2024г. по описа на Районен съд- Ямбол. Въззивникът счита за неправилен извода на първоинстанционния съд, че конфликта между бившия негов служител– Н. Н. и пострадалото лице Д. С. не е възникнал на лична основа, макар при или по повод изпълнението на възложена работа на първия. В тази връзка развива своите доводи във въззивната жалба като твърди, че не са доказани правопораждащите факти за ангажиране на отговорността му по чл.49 ЗЗД. Счита, че гаранционно- обезпечителната му отговорност като работодател следва да се изключи и, защото бившият му служител Н. е носел със себе си и използвал личното си оръжие, а е бил на длъжност „охранител невъоръжена охрана“. Не е съгласен с извода на съда, че е следвало да има изрична забрана за служителя, изпълняващ трудовите функции на „невъоръжена“ охрана, да носи личното си оръжие. На следващо място изразява недоволство от оценката на първоинстанционния съд на събраните по делото свидетелски показания. Счита, че свидетелите на ищеца, като близки на пострадалия, са заинтересовани от изхода на спора, поради което показанията им не е следвало да бъдат кредитирани, а твърденията на ищеца– отхвърлени поради недоказаност. Позовава се на приетата по делото съдебномедицинска експертиза. Недоволство изразява и по отношение на извода на съда за липса на съпричиняване от страна на пострадалия, както по отношение на приноса за възникване на самия инцидент като правно значим факт, който обуславя прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, така и по отношение на приноса на пострадалия за увеличаване на вредните последици спрямо самия него, който факт също води до приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Счита, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия в размер над 95%. Моли за отмяна на решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част и постановяване на ново, с което се отхвърли иска на ищеца. Заявена е и претенция за разноски в настоящото производство. В отговор на въззивната жалба, подаден от ищеца по делото чрез процесуалния му представител адв. Г., се иска оставянето й без уважение като неоснователна. Счита решението за правилно в обжалваната част, като подробно излага съображенията си по всеки от доводите на въззивника. Претендира и разноските в настоящото производство. При проверката по чл.267 ГПК въззивният съд констатира, че въззивната жалба е подадена от легитимирана страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока, посочен в закона, поради което е приета за допустима и разгледана в открито съдебно заседание. Бургаският апелативен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, след собствена преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, установи следното от фактическа и правна страна : Установено е от фактическа страна, че ответникът Н. е работил като „охранителневъоръжена охрана“ при ответника „Моба“ ЕООД въз основа на трудов договор №283/23.09.2020г. Охраняваният обект се намира в района на „Освободен войскови район- 1415“, находящ се на територията на бившия Щаб на 7-ма Мотострелкова дивизия в гр.Ямбол. Процесният обект е бил охраняван от „Моба“ ЕООД в изпълнение на Договор за охрана от 03.09.2019г. с Министерство на отбраната. Ответникът Н. бил на работа- нощна смяна от 19.00ч. на 18.02. до 07.00 ч. на 19.02. В исковата молба се твърди, че на 18.02.2020г., късно вечерта ищецът тръгнал с впрегнат кон с каруца да събира дърва за огрев, минавал в района на охранявания обект, където преди време с баща му оставили каруца и решил да види, дали още е там. Тръгнал си след като установил, че я няма. Ответникът, който бил на смяна по това време, чул кучешки лай и излязъл да обходи обекта. Виждайки силуета на ищеца в тъмното, му извикал да легне на земята. След изпълнение на командата и последвалата друга- да се изправи на колене, последвал изстрел и удар в дясното рамо на ищеца, нанесен от охранителя. Въпреки молбата за помощ, ответникът не извикал линейка, а ищецът сам отишъл с каруцата до болницата. Ответникът е оспорил с отговора на исковата молба тази фактическа обстановка с твърдението, че е действал в условията на неизбежна отбрана, тъй като ищецът взел от земята брадва, за да го удари и, за да се защити, ответникът го ударил в рамото и неволно произвел изстрел с пистолет, при който ранил ищеца в рамото. Ответникът „Моба“ ЕООД също е оспорил фактическата обстановка, изложена от ищеца, твърдейки, че охраняваният обект се намира в близост до ромския квартал, ищецът е отказал да напусне обекта, навел се е да вземе предмет, приличащ на брадва, поради което резонно ответникът се е уплашил, още повече, че ищецът е бил пиян. Видно от представеното и прието като доказателство по делото АНД №3349/2024г. по описа на ЯРС, с влязло в сила споразумение, одобрено с протоколно определение от открито съдебно заседание на 13.03.2024г. ответникът Н. Н. се е признал за виновен в това, че на 19.02.2024г., около 00,10 часа, на посоченото по-горе място, поради немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност- носене и употреба на оръжие и боеприпаси, е нарушил и не е спазил правила и норми при носене и боравене с оръжие - чл.59, ал.1, чл.60, ал.1, т.3а, б.“а“ ЗОБВВПИ, като при употреба на собственото си огнестрелно оръжие- пистолет марка „Макаров- Арсенал“ и боеприпаси за него, не е взел мерки за недопускане на злополуки и наранявания, стрелял е и чрез огнестрелно нараняване е причинил на Д. А. С. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на раменния израстък(акромион) на дясната лопатка в раменната област, довела до трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник, което представлява престъпление по чл.134, ал.1, т.2 вр. чл.129, ал.2 НСК, като на основание чл.78а НК Н. е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказаниеглоба в размер на 1000 лв. На основание чл.300 ГПК, одобреното споразумение, което има силата на влязла в сила присъда, е задължително за гражданския съд относно извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на дееца. Не са установени по делото твърденията на ответника Н., че ищецът е носел брадва и е изразил намеР.е да го удари с нея, които твърдения са с оглед отпадане на отговорността му при условията на чл.46, ал.1 ЗЗД поради неизбежна отбрана. Доказателства, подкрепящи тази теза няма ангажирани по делото. Данните от досъдебното производство потвърждават фактическа обстановка, при която след като по заповед на ответника ищецът легнал на земята, последният тръгнал да се изправя и в този момент е бил ударен от ответника Н. в областта на рамото и неволно е произвел изстрел. Действията на ищеца не изпълват съдържанието на фактическия състав на неизбежната отбрана по чл.12 , ал.1 НК и освен това чрез влязлото в сила споразумение, имащо характера на влязла в сила присъда, неизбежната отбрана е изключена и ответникът носи гражданска отговорност по чл.46, ал.1 ЗЗД. Във въззивната жалба се заявява, че действията, довели до твърдяното увреждане са резултат от лични отношения между причинителя и увредения, възникнали непосредствено преди момента на деянието. Употребените обидни по отношение на ищеца думи и реплики, според въззивника сочели наличието на лични отношения между двамата. Съдът споделя извода на първоинстанционния съд за неоснователност на това твърдение поради липсата на всякакви доказателства за познанство или установени лични отношения между ищеца и ответника. Комуникация между двамата е възникнала единствено по повод изпълнение на задълженията на ответника да охранява обекта от посегателства и външни посетители. Използваните изразни средства при изпълнение на служебни задължения са въпрос на моментна психическа реакция или култура и не обосновават извод за субективно лично отношение, още по-малко може да се направи извод за лична връзка между лицата. Недоволство се изразява и по отношение на неприетото за основателно от първоинстанционния съд възражение на ответника „Моба“ ЕООД, че в разрез с възложената му дейност, ответникът Н. носел и употребил личното си оръжие, поради което гаранционно- обезпечителната отговорност на работодателя следвало да бъде изключена. Съдът не съобразил, че според трудовия договор и длъжностната характеристика, служителят изпълнявал трудови функции на „невъоръжена охрана“. Не е съгласен с извода, че на охранителя е следвало изрично да бъде забранено да носи лично оръжие, който извод не почивал на закона и съдебната практика. Позовава се на чл.6 от ЗЧОД, определяща двата основни способа за осъществяване на частна охрана. Следва да се посочи, че независимо, че личното оръжие не е употребено в условията на неизбежна отбрана, забрана за носене на лично оръжие не е налице, но и да беше, работодателят носи отговорността по чл.49 ЗЗД за вредите, причинени виновно от лицето, на което е възложена работата и чрез действия, които не представляват самата работа, но са пряко свързани, както и когато причинителят на увреждането е нарушил дадените му указания или правилата за съответната работа. Нанасянето на вреди при извършване на тази дейност се дължи на виновното противоправно поведение, във форма на действие или бездействие на лицето, на което ответникът е възложил извършването на дейностите, свързани с охрана на обекта. За вреди от противоправни действия или бездействия на лица, на които е възложена определена работа, отговорността е на възложителя- работодател– обективна, безвиновна, гаранционно-обезпечителна отговорност по чл.49 ЗЗД. Настоящата инстаниця споделя напълно изводите на първоинстанционния съд за възникналата за работодателя отговорност по чл.49 ЗЗД за вредите, причинени от лицето, на което е възложило изпълнение на охраната на обекта. Що се отнася до оплакването, че съдът се произнесъл свръхпетитум, тъй като по делото липсвали твърдения от страна на ищеца за липса на предвидена в трудовата документация на служителя забрана за носене на лично оръжие и неспазване на законоустановените процедури по извършване на инструктаж на персонала на работодателя, то няма произнасяне от съда извън поисканото с петитума на иска и това възражение е несъстоятелно. В мотивите на първоинстанционното решение съдът е дал отговор на възражението на ответника „Моба“ ЕООД за неспазена трудова дисциплина при осъществяване на специфичните трудови задължения от страна на ответника Н., свързана с носенето на лично оръжие. Безспорно е установено по делото от представените медицински документи и назначената, и приета неоспорена от страните, съдебно- медицинска експертиза, че в резултат на инцидента на 19.02.2022г. ищецът е получил огнестрелна рана в областта на горната повърхност на дясното рамо, по средата, с диаметър около 2 см, с наличие на чужди тела със сферична и неправилна форма, а в областта на раменната става със счупване на лопатката и увреждания на голямата върга(акромион) на дясната раменна кост. Ищецът е бил приет за болнично лечение в МБАЛ“Св.Пантелеймон“ гр.Я. непосредствено след инцидента, в отделението по ортопедия и травматология, с открита рана на раменния му пояс, била е направена първична хирургична обработка на огнестрелната рана и е започнало антибиотично лечение. В епикризата е отбелязано, че ищецът е бил във видимо пияно състояние и след интервенциите е напуснал самоволно болницата, тъй като не е бил осигурен и е следвало да заплати разходите за престоя и лечението. На следващия ден, след като заплатил здравните осигуровки, ищецът посетил ЦСМП- Ямбол, където е бил прегледан и е отбелязано във фиша за спешна медицинска помощ установената рана от стрелба с пушка, както и наличието на болка в дясната ръка вследствие стрелбата, като му е било назначено медикаментозно лечение. На 25.02.2022г. ищецът посетил специалист- хирург, който е осъществил промивка на реневия канал и смяна на превръзката. На 25.02.2022г. на ищеца е извършено рентгеново изследване в МБАЛ- Сливен-ВМА- София, при което е установено, че има фрактура на акромион и три проектила в съседство. На 28.02.2022г. специалист- хирург е извършил отново личен преглед и е насочил ищеца към друго лечебно заведение за изваждане на чуждото тяло. На 01.03.2022г. съдебен лекар е констатирал получената огнестрелна рана в областта на дясната окромиоклавиколарна става с открито счупване на дясната лопатка, с проектил на дъното на реневия канал с диаметър около 2 см, с болезнени и ограничени по обем движения на десния горен крайник и оплаквания от болки в областта на травмите, които увреждания са причинили на лицето „трайно затрудняване движението на десния горен крайник“. Вещото лице е посочило, че при обичайно протичане на оздравителния процес при такива увреждания, срокът на възстановяване на функциите на увредения крайник е около 5-6 месеца, като 100% възстановяване на крайника не е възможно, но при ищеца получените увреждания на практика са напълно възстановени. При прегледа вещото лице е установило, както че раната е заздравяла добре, така и че основните функции на крайника са възстановени и единственото, което е останало от увреждането е белега в областта на рамото. Безспорно е установена причинно- следствена връзка между инцидента и увреждането, получено от ищеца. Като последица от инцидента, ищецът преживял физически болки и психически страдания, довели до промяна на живота му. В исковата молба се сочи, че ищецът бил здрав и работоспособен млад мъж, който се е грижел за прехраната и отглеждането на пет деца, които имали с жената, с която живее на семейни начала, разпитана като свидетел в първоинстанционното производство. Вследствие инцидента, ищецът дълго време е бил лишен от възможността да работи и изхранва семейството си, поради което се чувствал подтиснат и тревожен, включително заради притеснението, че няма да може да се възстанови напълно. Страданията и усещането за дискомфорт, тъй като сачмите от прострелването са все още в рамото му, белязали необратимо живота му. Твърди се също, че ищецът трябвало да спазва режим на покой дълго време, да не се натоварва, имал ограничени движения и болки, а в началото имал нужда от чужда помощ за справяне с елементарни нужди. Наред с това, изпитал силен стрес, който и към момента се отразявал на съня му и общото му физическо и психическо състояние. Твърди се, че възстановяването от физическото увреждане продължава и към момента, а болките все още съществуват. По делото в качеството на свидетели са разпитани майката на ищеца- св.З. С. и жената, с която живее и е майка на децата му- св.Й. Х.. Те обясняват за случилото се, която информация са получили от ищеца, но са свидетели на последващите действия, свързани с лечението му и на състоянието му. И двете са обяснили как в продължение на около шест месеца ищецът изпитвал болки и бил в невъзможност сам да се обслужва. Около година той не е можел да работи. Според тях, ищецът бил предупреден от лекарите, че ако се махнат чуждите тела от рамото му, има опасност да остане осакатен, поради което не са предприети действия. Ищецът е бил строителен работник като е извършвал шпакловки и мазилки. Около година след инцидента, заминал да работи в Англия, но заради болки в ръката се върнал. Свидетелките споделят и за дискомфорта, изпитван от него при преминаване на скенери по летищата, улавящи сачмите в тялото му, при което бил принуден да носи медицински документи, за да удостовери това и бъде пропуснат . Свидетелските показания следва да се ценят частично, макар и при условието на възможна тяхна заинтересованост от изхода на спора, защото те не са излорирани , а подкрепени от останалия доказателствен материал за някои от твърдените обстоятелства- търпените болки в оздравителния период и нуждата от чужда помощ, предприетите действия за оздравяване, дискомфорта, който изпитвал ищецът от чужди тела в организма и установяването им при посещение на институции с пропускателен режим, както и ограничената възможност за полагане на труд през определен период от време. Изложеното от свидетелите кореспондира с данните от съдебномедицинската експертиза относно продължителността на оздравителния процес и нуждата от чужда помощ в период 5-6 месеца, както и по отношение на изпитваните физически болки. Наред с това следва да се посочи, че роднините, с които живее ищецът в едно домакинство са тези, които са т.нар. чужда помощ, от която безспорно е имал нужда в началото, грижили са се за него и са непосредствени свидетели на периода на възстановяване, поради което е оправдано да се даде вяра на показанията им относно изпитваните болки, притеснения и неудобство. Вещото лице по съдебно- медицинската експертиза е посочило, че обичайния период за възстановяване на функциите на увредения крайник е 5-6 месеца. Останалите в областта на раменната става чужди тела, ако не се премахнат оперативно, си остават по местата, капсуловат се и се изолират от околните структури, поради което не създават практическа опасност от настъпване на някакви усложнения. Те не пречат и на функцията на горния крайник, която, според вещото лице, е практически напълно възстановена. При желание от страна на ответника да премахне чуждите тела чрез оперативна интервенция, възстановяването при обичаен оздравителен процес би било 2-3 месеца. В съдебно заседание вещото лице е обяснил, че макар увреждането да не е тежко и смъртоносно, вследствие него, ищецът е получил болки и страдания, и невъзможност да движи горния си крайник в областта на раменната става, като тези болки първоначално не са обичайно чак толкова силни. Впоследствие, след изтичане на кръв, тъканна течност и притискане на нервните окончания, травмата се проявява в пълна степен с по-силни болки и затруднено движение. Обяснява още, че оперативна намеса е била необходима и подходяща, ако човек иска да запази здравето си и да възстанови движенията на крайника, но поради липсата на здравна осигуровка, подобна интервенция не е предприета. Ако е била предприета такава, ищецът е щял да се възстанови за по- кратко време и в пълна степен. Въпреки прогнозата в случаи като на ищеца, че няма да бъде възстановен напълно, вещото лице е констатирало, че понастоящем той е напълно възстановен, само с останал белег на място, което не е видимо. Поради констатирано пълно възстановяване на функцията на крайника, вещото лице е дало мнение, че ищецът не се нуждае вече от операция за премахване на чуждите тела. Като извод, вещото лице е предложило, че ищецът е в състояние да използва и двата си крайника и да извършва всякаква трудова дейност. Към момента на инцидента, ищецът е бил на възраст 32 години. Болките, които е изпитал при инцидента и със сигурност в началния период, са били с не малък интензитет, като оздравяването му е наложило спазване на режим и лечение в домашни условия, и прием на медикаменти. Няма данни за настъпили усложнения или последвала рехабилитация. Песимистичната прогноза относно пълното възстановяване в подобни случаи е опровергана чрез съдебно- медицинската експертиза, вещото лице по която е установило пълно възстановяване. Не е установено и, че болките и страданията му са били извън обичайните за подобни случаи. Безспорно е, че в период от около 6 месеца ищецът не е можел изобщо да работи, но е продължил да взема медикаменти. Наред с това следва да се посочи, че по делото няма ангажирани доказателства, подкрепящи показанията на свидетелите, че ищецът е работел редовно в строителството, нито има някакви данни относно възнаграждението, което е получавал или стандарта на живот, който се твърди да е сериозно понижен вследствие инцидента. Относно психическото му състояние, житейски оправдано е да се приеме, че той е изпитал и страх, и стрес вследствие инцидента с употреба на огнестрелно оръжие, но доказателства за страдания над обичайните в подобни случаи, не са ангажирани по делото. Неимуществените вреди нямат стойностно изражение и не подлежат на аритметично изчисляване. Тяхната същност са болките и страданията претърпени от пострадалия вследствие на настъпилия инцидент. Визираният от законодателя критерий „по справедливост“ не е абстрактен, до голяма степен е изпълнен с морално съдържание и отразява обществената оценка на засегнатите нематериални вреди. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпените от пострадал неимуществени вреди, необходимо е при определяне размера на дължимото обезщетение да се вземат предвид всички общи и специфични правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и продължителността на преживените болки, страдания и емоционални преживявания, като се съобрази и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото. Върховният касационен съд е имал поводи да посочи, че при делата за претърпени неимуществени вреди от деликти, практиката на съдилищата по сходни казуси може да служи като ориентир, но водещо значение по всеки отделен спор за деликт имат конкретните установени и доказани в процеса факти и обстоятелства. С оглед на изложените обстоятелства относно: възрастта на ищеца към момента на инцидента; вида, естеството и тежестта на получената травма при стрелба с огнестрелно оръжие и удар; продължителността на лечебно- възстановителния период; изпитваните болки и страдания- по- интензивни в началото и ограничения във физическото натоварване; обстоятелството, че ищецът е разчитал на чужда помощ в периода на възстановяването си; негативното въздействие върху психиката му, както от една страна поради стреса от употреба на оръжие срещу него, така и от невъзможността му да изхранва семейството си през възстановителния период, така от друга страна- стреса от прогнозата за невъзможност за пълно възстановяване; липсата на доказателства за понесени болки и страдания над обичайните за периода на възстановяване; липсата на доказателства за въздействие над обичайното на психиката му; недоказаността на стандарт на живот над средния и социална среда, от които да е лишен; както и социално-икономическите условия в страната към датата на злополуката (като например ръста на средногодишната инфлация през 2022г.- 15,3%, според данни на НСИ, около 4,5% ръст на безработица и средна работна заплата в сектор строителство около 1500лв.), съдът намира, че в случая, обезщетение от 12 782,30 евро/25 000 лв. е адекватно на претърпените от ищеца неимуществени вреди. Обезщетението в такъв размер нито подценява претърпените болки и страдания, нито оставя необезщетени действително претърпените болки и страдания. Според настоящия съд, първоинстанционният правилно е приел, че събраните по делото доказателства безспорно установяват както вида и характера на увреждането на ищеца, така обстоятелствата, при които е настъпило, наличието на предпоставки за ангажиране отговорността на работодателя и размера на обезщетението, поради което препраща към мотивите му, на основание чл.272 ГПК. Съдът споделя мотивите на първоинстанционния съд и за липса на съпричиняване от страна на ищеца по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД. Във въззивната жалба е повдигнато оплакване в тази връзка с твърденията, че инцидентът се е случил в резултат на поведението на ищеца- навлязъл в чужд имот в късните часове, след употреба на алкохол, а след получаване на увреждането не е положил адекватната и ефективна грижа за здравето си, като не е предприел оперативна интервенция, към каквато насочва цялата медицинска документация и каквато е установено, че е била необходима, според вещото лице по приетата съдебно- медицинска експертиза. Не всяко поведение на пострадалия може да бъде определено като съпричиняване на вредата, а само това, което е пряка и непосредствена причина за нея. Вярно е, че ищецът е влязъл в тъмната част на денонощието в чужд обект, както и, че е употребил алкохол, но тези обстоятелства не изпълват съдържанието на действия, които са създали предпоставки за използване на огнестрелно оръжие или физическа разправа от страна на охранителя, защото не се установи да е имало предизвикателство от ищеца, нито заплаха за живота и здравето на охранителя. Причиняването на увреждането е в резултат от действията на ответника Н. от неговите субективни очаквания, неправилна преценка на ситуацията и неправомерно използване на лично оръжие по време на служба, длъжностната характеристика за която изключва носенето и употребата на такова. Съдът споделя изводите на първоинстанционния съд и относно липсата на вина на ищеца за настъпване и ограничаването на вредите поради неполагане на необходимата грижа за здравето му. Напротив, ищецът се е погрижил за себе си според възможностите си. Включително намирането на средства на следващия ден след инцидента и заплащането на осигуровките, за да може да се лекува, е обстоятелство в подкрепа на положените от него грижи за здравето. От фиша за спешна медицинска помощ е видно, че още на следващия ден, когато е заплатил дължимите осигуровки, е потърсил спешна медицинска помощ, а през следващите дни е посетил няколкократно специалисти, които са му оказали необходимата помощ и са го насочили към изследвания, които той е извършил, за да приключи оздравителния процес успешно. Липсата на оперативна намеса, която би ускорила оздравителния процес не е обстоятелство, което следва да се цени като непроявена необходима грижа, тъй като от една страна е свързана със средства или друга неизяснена субективна, или обективна причина, от друга- констатацията на вещото лице за пълно възстановяване сочи, че оздравителен процес е настъпил с положените от ищеца грижи за оздравяването му. Дали е бил посъветван да не прави операцията или сам е решил, по делото не е установено. Но във всички случаи се установи, че е направил своевременно нужното за възстановяване на здравето си, включително, спазвайки предписанията и указанията на лекарите, и приемайки предписаните му медикаменти. По изложените съображения и настоящата инстанция приема, че възражението на ответната страна за съпричиняване в двете хипотези е неоснователно. Страните са поискали заплащането на разноските в настоящото производство. Въззивникът е поискал присъждане на разноски, но не е представил списък по чл.80 ГПК. В кориците на делото се намират доказателства единствено за заплатена държавна такса за настоящото производство в размер на 500 лв., която предвид изхода на спора остава в негова тежест. Въззиваемата страна е представила списък по чл.80 ГПК и също е поискала присъждане на разноски- възнаграждението за безплатна правна помощ и съдействие в размер, определен съгл. Наредба №1/09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа. На основание чл.78, ал.1 ГПК на ищцовата страна се дължи възнаграждение съобразно уважената част от иска. По делото е представен договора за осъществяване на безплатна правна помощ и съдействие по чл.38, ал.1, т.2 ЗА, както и пълномощно за адв. Р. Г.. При преценка за дължимия размер на адвокатското възнаграждение съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатското възнаграждение по Наредбата на Висшия адвокатски съвет /Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22/, която обаче ползва като ориентир и като взе предвид вида на правния спор, имащ за предмет репариране на понесени неимуществени вреди, интереса на представлявания- да бъде обезщетен за действително понесените физически и психически болки и страдания според техния вид и интензитет, вида, количеството и качеството на извършената от адвоката работа- депозиран писмен отговор и становище, обосновани с адекватни правни доводи и съдебна практика, фактическата и правна сложност на делото, която не е висока, определя възнаграждение в размер на 614(шестстотин и четиринадесет) евро/1200 лева. Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд