Решение № 329 от 26.6.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 395/2026 г.
Court of appeal26.06.2026reporting judge Бистра Николова
Ruling
ПОТВЪРЖДАВА решение № 554 от 28.04.2026 г., постановено по т.д. № 568/2026 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-2 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
- _______________________
- _______________________
Grounds
Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ. С решение № 554 от 28.04.2026 г., постановено по т.д. № 568/2026 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-2 състав, съдът е потвърдил отказ № 20260311144938/13.03.2026 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията, постановен по заявление вх. № 20260311144938/11.03.2026 г. за вписване на първоначална регистрация на „РЕЗУЛТАТ КОНСУЛТ“ ЕООД, което е възникнало в резултат на трансгранично преобразуване. Недоволен от постановеното решение е останал заявителят „РЕЗУЛТАТ КОНСУЛТ“ ЕООД , който го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. Жалбоподателят твърди, че пред длъжностното лице по регистрацията са били представени всички нормативно изискуеми документи за извършване на заявеното вписване, но въпреки това е постановен отказ, мотивиран с липсата на техническа възможност към момента на произнасянето. Сочи, че посоченото основание за отказ е незаконосъобразно, доколкото правните норми, въз основа на които е заявено вписването, са влезли в сила и представляват действащо законодателство. С оглед на това липсата на адекватни технически средства за тяхното прилагане не може да служи като основание за ограничаване на правата на заинтересовани лица, които добросъвестно са изпълнили законовите си задължения. Излага подробни съображения в подкрепа на жалбата като поддържа и доводи за нарушаване на чл. 49 и чл. 54 ДФЕС. Моли съда да отмени обжалваното решение , да отмени обжалвания отказ и да задължи длъжностното лице по регистрацията да извърши исканото вписване. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното: Със заявление вх. № 20260311144938/11.03.2026 г., е заявено вписване на първоначална регистрация на „РЕЗУЛТАТ КОНСУЛТ“ ЕООД, което е възникнало в резултат на трансгранично преобразуване на дружество, регистрирано в друга държава членка – Република Франция. Към заявлението са приложени – учредителен акт на „РЕЗУЛТАТ КОНСУЛТ“ ЕООД от 13.01.2026 г.; Протокол за решения от 13.01.2026 г. на едноличния собственик на капитала на „РЕЗУЛТАТ КОНСУЛТ“, акционерно дружество регистрирано по френското право, които се отнасят до одобряване на проект за трансгранично преобразуване на това дружество в дружество по българското право - „РЕЗУЛТАТ КОНСУЛТ“ ЕООД, както и за преобразуване на дружеството и приемане на чуждестранната правна форма - „РЕЗУЛТАТ КОНСУЛТ“ ЕООД с посочени седалище и адрес на управление, размер на капитал, правноорганизационна форма, както и едноличен собственик на капитала; Удостоверение за съответствие на актовете и предварителните формалности за трансгранично преобразуване на дружество, което се преобразува във Франция с наименование: "РЕЗУЛТАТ КОНСУЛТ" (RESULT CONSEIL) и правна форма - опростено акционерно дружество; декларация за приемане на управление и образец от подписа по чл. 141, ал. 3 ТЗ на Ж. П., гражданин на ••••••••••с което същия се съгласява да представлява и управлява учредяваното в пределите на Република България търговско дружество - „РЕЗУЛТАТ КОНСУЛТ“ ЕООД, както и декларация по чл. 141, ал. 8 ТЗ за липса на посочените в нея обстоятелства по отношение на избрания за управител - Ж. П., съответно такава по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ за декларирана истинност на заявените от Ж. П., в качеството му на законен представител на „РЕЗУЛТАТ КОНСУЛТ“ ЕООД обстоятелства. При така представените писмени доказателства длъжностното лице по регистрацията към ТРРЮЛНЦ е приело, че макар със заявлението да са представени всички нормативно изискуеми документи, към момента на заявяването не е налице техническа възможност за извършване на исканото вписване, поради което е постановило обжалвания отказ. Въз основа на подадена от „РЕЗУЛТАТ КОНСУЛТ“ ЕООД жалба по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ е образувано т.д. № 568/2026 г. по описа на Софийския градски съд, ТО, VI-2 състав. С решение № 554 от 28.04.2026 г., СГС е потвърдил отказа като е изложил съображения, че със Закона за изменение и допълнение на Търговския закон, обн. в ДВ, бр. 82 от 27.09.2024 г., е изменена разпоредбата на чл. 265г ТЗ, уреждаща приложното поле на преобразуванията по съответния раздел. Съгласно новата редакция преобразуване по този ред се извършва чрез вливане, сливане, разделяне чрез учредяване, отделяне чрез учредяване или отделяне на еднолично дружество, когато поне едно от участващите дружества е създадено съгласно законодателството на друга държава членка, видът му е посочен в Приложение II към Директива (ЕС) 2017/1132 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 г. относно някои аспекти на дружественото право и има седалище, централно управление или основно място на дейност в друга държава членка, а участващите в преобразуването дружества със седалище в Република България са капиталови. Приел, че съобразно уредбата на чл. 265м, ал. 5 ТЗ, когато новоучредено дружество при разделяне или отделяне е със седалище в Република България, управителният орган на преобразуващото се дружество заявява за вписване в търговския регистър учредяването, като към заявлението се прилагат планът за преобразуване и решението за преобразуване. Вписването се извършва не по-рано от 14 дни след заявяването и при наличие на предвидените в закона предпоставки, а именно: спазване на изискванията на българския закон относно съответния вид търговско дружество, получаване на удостоверение за законосъобразност на преобразуването по чл. 160м от Директива (ЕС) 2017/1132 чрез системата за взаимно свързване на регистрите, както и гарантиране на правата на работниците и служителите, когато това е приложимо. В мотивите е обсъдено, че съгласно § 25 от ЗИД на ТЗ, обн. в ДВ, бр. 82 от 27.09.2024 г. преобразуванията на търговски дружества по глава шестнадесета, раздели V и VI, по които са подадени заявления за вписване или за издаване на удостоверение за законосъобразност до влизане в сила на закона, се приключват при досегашните условия и ред. За заявленията, подадени след влизането в сила на закона обаче е предвидено те да се разглеждат в едномесечен срок от осигуряване на съответната техническа възможност и изграждане на необходимата информационна система за прилагането му. Първоинстанционният съд е взел предвид и § 27 от същия закон, с който на Агенцията по вписванията е възложено в едногодишен срок от влизането му в сила да осигури техническа възможност за прилагането на глава шестнадесета, раздели V и VI ТЗ, както и съвместно с Националната агенция за приходите и Националния осигурителен институт — техническа възможност за прилагането на чл. 274а ТЗ. Посочено е още, че и в двата случая началната дата на прилагане следва да бъде определена от министъра на правосъдието в наредбата по чл. 31 ЗТРРЮЛНЦ. Съдът е приел, че макар едногодишният срок по § 27 ЗИДТЗ да е изтекъл към 01.10.2025 г., това само по себе си не е достатъчно, за да се направи извод, че заявлението на „РЕЗУЛТАТ КОНСУЛТ“ ЕООД е могло да бъде разгледано, съответно че исканото вписване на новоучредено дружество след трансгранично преобразуване е следвало да бъде извършено. Прието е, че към релевантния момент министърът на правосъдието е обвързал началото на прилагането на съответните вписвания с издаването на нарочна заповед, с която се установява осигуряването на необходимата техническа възможност. В тази насока първоинстанционният съд се е позовал и на § 38, ал. 2 от Заключителните разпоредби към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до ТРРЮЛНЦ. Съгласно посочената разпоредба, извън хипотезата, свързана с момента на осигуряване на техническа възможност за прилагане на правилата на глава шестнадесета, раздели V и VI ТЗ, е предвидено това да не може да бъде по-късно от 30.06.2026 г. При така установената нормативна рамка съдът е приел, че към датата на постановяване на съдебния акт необходимата техническа възможност не е била обезпечена и не е била определена от министъра на правосъдието начална дата за прилагане на процесната уредба. Отчетено е също, че не е настъпил и крайният възможен срок — 30.06.2026 г. Поради това е направен извод, че длъжностното лице по регистрацията не е разполагало с възможност да пристъпи към исканото от заявителя вписване, като тази възможност не е налице и към момента на постановяване на съдебния акт. С оглед на тези съображения първоинстанционният съд е приел, че постановеният отказ е законосъобразен и следва да бъде потвърден при осъществяване на възложения на съда контрол по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ. При съобразяване на фактическата обстановка и приложимата нормативна уредба въззивната инстанция споделя издало изведените от първоинстанционният съд, предвид което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите му. В допълнение следва да се посочи, че в случая заявлението има за предмет вписване на новоучредено дружество със седалище в Република България вследствие на трансгранично преобразуване чрез разделяне или отделяне. Този вид производство попада в обхвата на изменената уредба на глава шестнадесета, раздели V и VI от Търговския закон, въведена със ЗИДТЗ, обн. в ДВ, бр. 82/27.09.2024 г. Съгласно тази уредба вписването на новоучреденото дружество е обусловено не само от представянето на план и решение за преобразуване, но и от получаване на удостоверение за законосъобразност чрез системата за взаимно свързване на регистрите (BRIS-Business Registers Interconnection System), както и от извършване на проверки по специалния ред, предвиден за тези производства. Това удостоверение представлява задължителен елемент от фактическия състав на вписването, като същото се обменя между компетентните органи на държавите членки чрез системата за взаимно свързване на регистрите (BRIS), поради което без функционирането на този механизъм регистрационното производство не може да бъде проведено. Именно поради необходимостта от такъв електронен обмен и специален регистърен механизъм законодателят е предвидил преходен режим. Заявленията, подадени след влизане в сила на ЗИДТЗ, следва да се разглеждат в едномесечен срок, считано не от подаването им, а от осигуряване на съответната техническа възможност и изграждане на необходимата информационна система. Допълнително, с § 27 ЗИДТЗ е възложено на Агенцията по вписванията да осигури тази техническа възможност, като началната дата на прилагане се определя по предвидения нормативен ред. Идентичен подход е възприет и в § 38, ал. 2 от Заключителната разпоредба към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 1/2007 г., според който относимите изменения в наредбата се прилагат от осигуряване на техническа възможност за прилагане на глава шестнадесета, раздели V и VI ТЗ и на чл. 274а ТЗ, но не по-късно от 30.06.2026 г. Предвидено е още осигуряването на тази техническа възможност да се установи със заповед на министъра на правосъдието, която се обявява на интернет страницата на Министерството на правосъдието и на Единния портал за заявяване на електронни административни услуги на Агенцията по вписванията. Следователно към датата на постановяване на отказа не е било достатъчно единствено да са налице законови разпоредби, уреждащи съответното трансгранично преобразуване. За да бъде извършено исканото вписване, е било необходимо и да е осигурен практическият регистърен ред за прилагането им, включително техническата възможност за обмен на данни и удостоверения чрез предвидените системи. Към датата на постановяване на оспорения отказ за вписване на заявеното обстоятелство крайният срок 30.06.2026 г. все още не е настъпил, а не се установява да е обявена заповед на министъра на правосъдието, удостоверяваща осигуряване на необходимата техническа възможност. При това положение длъжностното лице по регистрацията не е разполагало с въведен и технически обезпечен ред, по който да извърши исканото вписване на „РЕЗУЛТАТ КОНСУЛТ“ ЕООД като новоучредено дружество след трансгранично преобразуване. Тези обстоятелства не са налице и към момента на постановяване на настоящия съдебен акт. С оглед горното въззивната инстанция намира, че обжалваното решение, с което отказът на длъжностното лице по регистрацията е потвърден, се явява правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Въпросите, свързани с евентуално накърняване на правата на заинтересованите лица поради неосигуряване от страна на държавата на необходимите условия за практическото приложение на Директива (ЕС) 2017/1132 и на въведената във връзка с нея национална уредба, не са предмет на разглеждане в настоящото производство. Те не могат да обусловят извършване на исканото вписване при липса на предвидения за това технически обезпечен регистърен ред. При наличие на съответните материалноправни предпоставки тези обстоятелства биха могли да бъдат релевирани в отделно производство за обезщетяване на вреди, но не и в рамките на настоящия контрол за законосъобразност на постановения отказ. Водим от гореизложеното, съдът,
Cited provisions
16- чл. 272 ГПК
- чл. 54 ДФЕС
- чл. 25 ЗИД
- чл. 27 ЗИДТЗ
- чл. 13, ал. 4 ЗТР
- чл. 25 ЗТР
- чл. 31 ЗТР
- чл. 141, ал. 3 ТЗ
- чл. 141, ал. 8 ТЗ
- чл. 265 ТЗ
- чл. 265, ал. 5 ТЗ
- чл. 274 ТЗ
- чл. 160
- чл. 27
- чл. 38
- чл. 49