Решение № 4235 от 5.3.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 61779/2022 г.

Производството е образувано по искова молба на „БИОСОФ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 202978636, срещу „ИНТ ИМПЕКС“ООД, ЕИК 83127293, с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл 195, ал.1, пред.1, вр.с чл. 193 от ЗЗД с искане да бъде осъден ответникът да заплати на ищцовото дружество сумата в размер на 4200 лева, претендирана като платена цена по частично развален договор за покупко-продажба №••••/16.07.2021г. за продажба, доставка и монтаж на предварително заплатени дефектни уреди, а именно: сумата от 1968 лев с ДДС за заплатено дефектно грил-барбекю, сумата от 1872 лева с ДДС за заплатен дефектен контрол „четворка“ и сумата от 360 лева с ДДС за заплатена дефектна душбатерия стояща за вода, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането. В исковата молба се твърди, че между страните е бил сключен догово𠹕••• за продажба, доставка и монтаж на кухненски плотове, рафтове и оборудване, съгласно който ответникът се задължил да достави и монтира кухненско оборудване, описано в Приложение 1 към договора, на адрес: гр. С, бул. „С“ №•••. Ищецът посочва, че е заплатил на ответното дружество сумата от 31500 лева, като оборудването е доставено и монтирано през месец август 2021г.. Сочи, че следните уреди: грил-барбекю, модел * * * * * , котлон „четворка“ газ модел ••••••, душ батерия стояща за вода, mod R••••••••••, се оказали с недостатъци, които въпреки осигурени ремонтни дейности от ответното дружество, не функционирали правилно, което не било възможно да се използват по предназначение. Твърди се, че ответното дружество е уведомено за откритите недостатъци, като неколкократно са извършвани ремонтни дейности, въпреки това отново се появявали дефектни, за което продавачът е своевременно уведомен. Поради невъзможността ответникът да отстрани дефектите, на 23.11.2021г. ищецът помолил продавача в 7-дневен срок да си вземе обратно гореописаните уреди и да върнат цената за тях, което не било сторено. Твърди се, че с уведомление за разваляне на договора, получено от ответника на 04.03.2022, ищцовото дружество е развалило частично процесния договор по отношение на посочените дефектни уреди. Моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски . В срока по чл. 131 ГПК о тветното дружество оспорва предявения иск по основание и размер. Излагат се съображения, че искът е погасен по давност на основание чл. 197 ЗЗД, доколкото 6-месечния срок тече от 19.07.2021г., когато уредите са предадени. Посочва, че цената на доставеното оборудване не е заплатена напълно от купувача, като съгласно уговорките в договора собствеността преминава с пълното и заплащане. Твърди, че гаранционните условия възникват след заплащане на цената. Посочва, че ищцовото дружество е неизправна страна, поради което договорът не е развален с отправеното изявление, на което дружеството е изпратило отговор. Поддържа, че недостатъците в доставените вещи се дължат на неправилна експлоатация, а не на дефекти. Моли за отхвърляне на иска, като в условията на евентуалност прави възражение за прихващане с незаплатения остатък от продажната цена. Съдът като взе предвид изложеното, представените писмени доказателства и съобрази приложимия материален закон, намира от фактическа страна следното: Не се спори между страните, че с договор № ••••/16.07.2021 г. ищецът е възложил на ответника да достави и монтира на обект на ищеца неръждаеми кухненски плотове, рафтове и оборудване, детайлизирани в Приложение № 1 към договора, като общата цена по договора е в размер на 35203,68 лева. Видно от представеното приложение процесните три броя уреди са посочени в него както следва: грил-барбекюто е на позиция 7; котлон „четворка“газ на позиция 7,2; а душ-батерия стояща за вода на позиция 29. Видно от приемателно-предавателна разписка от 19.07.2021г., която не се спори по делото, че е подписана от страните, на посочената дата представител на фирмата „Биософ България" ООД е приел уредите, предмет на процесния договор. Представените са и последващи предавателни протоколи, които обаче са неотносими към предмета на делото, доколкото са във връзка доставката на друго оборудване. Ищецът представя имейл от 26.10.2021 г. за констатирани проблеми със скарата и газовия котлон, като моли за тяхното отстраняване, доколкото уредите са в гаранция. Ответникът е представил имейл от 27.10.2021г., в който е отговорил на ищеца, че за да влезе в сила уговорената между страните гаранция следва да бъде заплатена цялата сума по договора. Посочено е още в имейла, че дефектите са вследствие на замърсяване на дюзите и отворите за въздух поради непочисване в края на деня. С имейл от 23.11.2021г. ищецът е поканил ответникът в седемдневен срок от получаване на поканата да получи обратно доставените неработещи грил-барбекю и контрол „четворка“ и да върне заплатената от ищеца цена за тях в общ размер на 3840 лева с ДДС. От представеното по делото уведомление за разваляне на договор от 22.02.2022г., видно от което ищецът е направил уведомление за частично разваляне на догово𠹕•••/16.07.2021г. по отношение на процесните уреди: грил-барбекю, котлон „четворка“ газ и душ-батерия стояща за вода. Поканил е ответника в 7-дневен срок от получаването на уведомлението да си вземе обратно посочените уреди, както и да възстанови платената от ответника цена. Ответникът е отговорил на получено уведомление с писмо от 08.03.2022г., получено от ищеца на 17.03.2022г., като е оспорил наличието на основания за разваляне на договора. Посочено е, че е налице неправилно използване на уредите, а не дефекти, както и че „Биософ България“ не е изправна страна, тъй като не е заплатила продажната цена в цялост. Направено е и възражение за настъпила погасителна давност на основание чл. 197 ЗЗД. С оглед изправността на доставените уреди по делото са разпитани свидетели: Свидетелят Д Х.ва, служител на ищцовото дружество, посочва, че същото се занимава с приготвянето на храна, десерти, сладкиши и печива. През лятото на 2021г. фирмата е закупила от „Инт Импекс“ цялото оборудване, плотове и др. за кухнята, като всичко закупено, е имало проблеми. Конкретно скарата и котлонът не са вдигали необходимите градуси за изпичане на храната. Свидетелства, че са се свързали с техници на ответното дружество, които разпробили скарата, но не я оправили. По отношение на душ-кабината не си спомня дали е била дефектна. Посочва, че лично тя и В.Й приели уредите, като същите били нови, с фактури. Скарата и котлонът загрявали съвсем малко, недостатъчно за приготвяне на храна. Сочи, че инструкции за употреба със сигурност е имало. Свидетелят М.Н., служител на ответното дружество на длъжност сервизен техник, сочи, че през лятото на 2021г. работодателят му е доставил ресторантско оборудване, като той лично е присъствал на монтажа, за което са подписани и приемо-предавателни протоколи. Монтажът е извършен от служители на ответното дружество, като с монтажа се предава и инструкции за употреба на купувача. Сочи, че гаранционна карта не е предадена на „Биософ България“, тъй като не е била заплатена цялата сума. При предаването на уредите не е имало забележки от ищеца. Свидетелства, че след монтажа са постъпили възражения от купувача по отношение на барбекюто, поради което той лично сменил дюзата с по-голяма за по-бързо нагряване на чугунените плочи. Сочи, че са получавали и други оплаквания от купувача по отношение на газовия котлон, но установили, че е проблемът е от изкипяла тенджера, поради което сменили дюзата с нова. След това не са имали други оплаквания. На въпросите на процесуалния представител на ищеца, свидетелят посочва, че размерът на дюзите е в зависимост от газта – за пропан-бутан дюзите са с по-малък диаметър, а за метан- с по-голям, като не си спомня какви са били дюзите на уредите. Не знае дали е разпробивана дюзата на грил барбекюто. Свидетелства още, че зацапването на самата глава на котлоните се получава от непочистване. По делото е прието заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира изцяло като компетентно изготвено и обосновано. Видно от същото в счетоводството на „Биософ България“ по процесния договор са начислени и платени авансови фактури, издадени на основание т.2 от договора в размер на 31500 лева. Фактура № ••••••••/04.01.2022г. в размер на 6700,68 лева, представляваща разлика между договорената сума в актуализираното приложение 1 в размер на 38200,68 лева и авансово преведените 31500 лева суми. Същата фактура не е представена в счетоводната къща, обслужваща „Биософ България“, не е осчетоводена и не е платена към датата на изготвяне на експертизата. В счетоводните регистри на двете дружества не е извършено осчетоводяване и плащане на оборудването по артикули, поради което вещото лице не може да посочи с извършването на авансово плащане, кои артикули са платени и кои остават неплатени във фактура ••••••••/04.01.2022г. По делото е прието заключението по допусната съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните. Съгласно същото газовите уреди са предназначени да работят с газ „пропан-бутан“, а са били инсталирани към метанова сградна инсталация, поради което газовите уреди са работили с 26,5 % от посочената в приложение 1 мощност. Т.е. грил-барбекюто е достигнало максимално работна мощност 3,72 kW при посочена 14 kW. Газовите котлони са достигнали мощност съответно едва от 3х2, 12 kW и 1x1, 19 kW. При оглед без извършване на проби, не се установя наличие на технически дефекти и/или повреди, както и транспортни дефекти. Според вещото лице монтирането на газови уреди за газ „пропан-бутан“ към инсталация за природен газ е неправилен монтаж, което е довело до намаляване на мощността. При направен оглед вещото лице е констатирало, че на грилбарбекюто има следи от ремонтни дейности, изразяващи се в разпробиване на 2 бр. дюзи, като това не е довело до промяна на количеството газ, постъпващ в горелките. По газовите котлони не е установил следи от ремонти. Средната пазарна оценка на газов котлон четворка възлиза на 2263 лева, а на грилбарбекюто – 2020 лева. По делото е допусната повторна експертиза, която да отговори на същите въпроси след като извърши замерване на уредите в работна среда. Съгласно заключението техническите характеристики на уредите отговарят на посочените в Приложение №1 към договора. Но доставеното и монтирано газово оборудване, с дюзи работещи на пропан-бутан, не е съобразено с характеристиките на вътрешната газова инсталация (на природен газ), към която е присъединено и не е регистрирано пред органите за технически надзор на газови съоръжения и инсталации. Инструкциите за монтаж и употреба на процесните уреди, са пренебрегнати, липсват актове за първоначален технически преглед за съоръжения с повишена опасност, чиито технически надзор е задължителен и факта, че газовите уреди, работещи на пропан-бутан, са присъединени към газова инсталация на природен газ е изключително опасно и забранено. Според вещото лице грил-барбекюто работи при непълно изгаряне, защото дюзите на горелките са преправяни, за да може да работи от пропан-бутан на природна газ. По отношение на котлона 4-ка посочва, че 3 от котлоните работят при непълно изгаряне, а четвъртият работи, тъй като не е използван и дюзата му не е замърсена, както е при останалите 3. Според заключението дюзите на грил барбекюто са поправяни, с което не е спазена инструкцията за експлоатация и монтаж. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че процесните уреди са предназначени и за двата вида гориво, като адаптирането става след като се сменят дюзите. Сочи, че уредите в момента са с дюзи за пропан-бутан, като дюзите на скарата са разпробивани, преработени. При така установеното от фактическа страна по приложението на закона съдът приема следното: Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулираният петитум, дават основание на съда да приеме, че е сезиран с иск с правно основание чл. 195, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 193, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на платената цена по договор за покупкопродажба на стоки с недостатъци. В тежест на ищеца е да докаже, че закупената вещ по договора има недостатъци, които съществено намаляват нейната годност за предвиденото в договора употребление, и е уведомил ответника за тях, че валидно е развалил процесния договор с извънсъдебно писмено изявление, отправено до ответника, поради допуснато виновно неточно изпълнение в качествено отношение от страна на последния /което включва установяване на качеството на ищеца на изправна страна по договора/, както и че е заплатил на ответника цената на вещта. Както беше посочено по-горе не се спори между страните, че са били обвързани от договорно правоотношение по покупко-продажба на стоки – оборудване за кухня. Спори се между страните дали процесните уреди са имали недостатъци, съществено намаляващи тяхната годност за предвиденото в договора употребление; развален ли е процесният договор с извънсъдебно изявление, доколкото ответникът твърди, че ищцовото дружество не е изправна страна; както и спазен ли е давностният срок по чл. 197 ЗЗД. От събраните по делото доказателства, в т.ч. писмени доказателства, свидетелски показания и експертизи, съдът намира, че на 19.07.2021г е ответното дружество е доставило на ищеца процесните грил-барбекю, котлон „четворка“ и душ-батерия, като същите отговарят на технически характеристики на посочените в Приложени 1 от Договор. Съгласно двете приети по делото експертизи, които съдът кредитира, като вещите лица са отговорили подробно и обосновано на поставените въпроси, процесните грил-барбекю и душ-батерия са монтирани неправилно, като са използвани дюзи за пробан-бутан, като не е съобразено с характеристиките на вътрешната газова инсталация, която е на природен газ. Според вещите лица доставените уреди са технически изправни. Същите са доставени с дюзи за пробан-бутан, като уредите могат и да работят на метан със съответните дюзи. Предвид горното, съдът намира, че не са налице недостатъци по смисъла на чл. 193 ЗЗД, доколкото уредите не нагряват с пълна мощност не поради дефекти. По отношение неправилния монтаж в случая съдът намира, че при покупко-продажба на уреди в тежест на купувача е да информира продавача към каква инсталация ще бъдат присъединени същите. По делото няма нито твърдения в исковата молба, нито доказателства, че сградата, в която са били монтирани уредите, е била с инсталация на природен газ, както и ответникът да е бил надлежно информиран за това. Както посочи и вещото лице по повторната експертиза задължение на купувача е да информира продавача с каква газ ще работят уредите. Вещите лица не са правили оглед на посоченото място, като заключенията в тази част са обосновани въз основа твърденията на ищеца. Отделно от това, твърденията в исковата молба са свързани единствено с недостатъци на уредите, поради която причина договорът е частично развален, не и за неправилен монтаж, поради което съдът намира искът за недоказан. По отношение душ-батерията не са представени никакви доказателства относно твърдените дефекти, а именно че съставните й части се разхлабват при експлоатация и се развиват, което води до протичане на вода. Освен това в представения имейл от 26.10.2021г. ищецът не е информирал своевременно ответника същата да има дефекти. Поради което съдът приема, че не е доказано същата да има дефекти по смисъла на чл. 193 ГПК. Не на последно място, съдът намира исковата претенция за погасена по давност на основание чл. 197 ЗЗД, който съобразно чл. 197, ал.2 ЗЗД тече от предаването на съответните вещи. Видно от представената по делото приемателно-предавателна разписка от 19.07.2021г., на посочената дата представител на фирмата „Биософ България" ООД е приел уредите, предмет на процесния договор. Съгласно чл. 197, ал.1 ЗЗД исковете на купувача по чл. 195 се погасяват с изтичане на една година при продажбата на недвижими имоти и на шест месеца при продажбите на движими вещи. Ако продавачът съзнателно е премълчал недостатъка, срокът е тригодишен. В настоящия случай съдът намира, че срокът е 6-месечен, доколкото на първо място уредите са технически изправни, а на второ място, няма доказателства сградата да е с инсталация на природен газ, нито купувачът да е информирал това и продавачът да е бил наясно, че уредите не са доставени с правилните дюзи. Предвид това, срокът по чл. 197 ЗЗД е изтекъл на 19.01.2021г., а исковата молба е предявена на 15.11.2021г., повече от година след приемане на уредите. Предвид гореизложеното, искът подлежи на отхвърляне. По разноските: При този изход на спора право на разноски има само ответника. Същият е претендирал адвокатски в размер на 102,26 евро (200 лева) – депозит СТЕ, 102,26 евро (200 лева) – депозит за ССчЕ, 255,65 евро (500 лева) – депозит за повторна СТЕ, 521,52 евро (1020 лева с ДДС) – адвокатско възнаграждение по договор за правно обслужване, както и 478,57 евро (936 лева с ДДС) - платено адвокатско възнаграждение по анекс към договор за правно обслужване. Ответникът е направил своевременно възражение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът намира за неоснователно поради следното: В Решение от 28.07.2016 г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните разноски в светлината на правото на ЕС. В § 21 е припомнено, че член 14 от Директива 2004/48 прогласява принципа, че направените от спечелилата делото страна разумни и пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата делото страна, освен ако това е недопустимо поради съображения за справедливост. В § 23 и 24 изрично е посочено, че от съображение 17 от Директива 2004/48 се установява, че предвидените в нея мерки, процедури и средства за защита следва да се определят във всеки случай по такъв начин, че да отчитат надлежно специфичните особености на случая, при все това член 14 от Директива 2004/48 налага на държавите членки да гарантират възстановяването единствено на „разумни“ съдебни разноски. Правната уредба следва да цели да гарантира разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, които следва да понесе загубилата делото страна, които разноски трябва да бъдат „пропорционални“. Въпросът дали тези разноски са пропорционални обаче не би могъл да се преценява отделно от разноските, които спечелилата/загубилата делото страна действително е понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска съдът да може във всеки случай, в който прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би довело до резултат, който се счита за несправедлив, да се отклони по изключение от този режим. В тази връзка съдът като взе предвид правната и фактическа сложност на делото, извършените от процесуалния представител на ответника действия, обстоятелството, че по делото са разпитани свидетели и са изслушани три съдебни експертизи, съдът намира, че претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 1020 лева с ДДС не е прекомерно по размер. Съгласно чл. 7, ал. 9 от Наредбата 1 от 2004г. за адвокатските възнаграждение при защита по дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 250 лв. По делото са проведени общо 8 съдебни заседания, като на всяко от тях процесуалният представител се е явил. Доколкото за 6 съдебни заседания дължимото допълнително възнаграждение е в размер на 1500 лева, то съдът намира, че така претендираният допълнително уговорен адвокатски хонорар в размер на 936 лева не е прекомерен по размер. Предвид горното, ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски в размер на 1460,25 евро (2856 лева). Воден от горното, съдът