Решение № 1002 от 25.6.2026 г. на Административен съд - Габрово по дело № 127/2026 г.

Производството е по чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 31, ал. 1 от Закона за адвокатурата (ЗА). Образувано е по жалба с вх. № СДА-01-782 от 30.03.2026 г., подадена от адвокат Б. Г. против Отказ на директора на Дирекция «Инспекция по труда» Габрово № 26023306/ 25.03.2026 г. С обжалвания акт е отказано на жалбоподателя Г. в качеството му на адвокат да се запознае с цялата преписка по подаден от него сигнал за нарушение на трудовото законодателство вх. № 26004423/ 15.01.2026 г. Направено е искане да бъде отменен отказът и да бъде задължен директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Габрово да предостави копие от пълната преписка с вх. № 26004423/ 15.01.2026 г., както и да заплати направените по делото разноски. В съдебно заседание жалбоподателят се явява и поддържа жалбата. Ответникът директор на Дирекция «Инспекция по труда» Габрово не се явява в насроченото по делото съдебно заседание. Упълномощеният юрисконсулт С. взема становище, че информацията, събрана в хода на проверката, е служебна тайна по смисъла на КТ, който е специален по отношение на другите закони. Документите, събрани в хода на проверката, можело да се предоставят на съда, прокуратурата или органите на досъдебното производство по предвидения ред в процесуалните закони, както и на други контролни органи по специален закон. С оспорваното писмо жалбоподателят бил информиран, че ЗА не може да даде на адвоката повече материални или процесуални права, отколкото притежава неговият доверител. Съгласно съдебната практика на ВАС правата на адвоката не се приемали за абсолютни. От друга страна твърди, че полученият от адв. Г. отговор бил изявление, което нямало характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, тъй като в него липсвала разпоредителна част, която била задължителен реквизит за всеки административен акт. В този смисъл не бил налице предмет на оспорване. Предвид изложеното моли съда да приеме, че жалбата била недопустима, тъй като не бил налице предмет на оспорване по смисъла на чл. 145 от АПК, тъй като оспорващият нямал интерес от оспорването и моли на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК да я остави без разглеждане. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Настоящият състав на съда съобрази данните по делото и доводите на страните и приема за установено от фактическа страна следното: На 15.01.2026 г. жалбоподателят, в качеството си на адвокат – пълномощник на О. Б., П. Г., С. Р., О. К., В. К. и О. М., всички граждани на Украйна, подал до Инспекция по труда Габрово сигнал за нарушения във връзка с трудови правоотношения на посочените украински граждани. По делото била извършена проверка от инспектори при Дирекция «Инспекция по труда» Габрово, като за резултатите от проверката подателите на сигнала били уведомени чрез адвокат Г. с писмо изх. № 26013602/ 24.02.2026 г. На 25.03.2026 г. адвокат Г. подал заявление до Дирекция «Инспекция по труда» Габрово, в което като пълномощник на посочените по-горе украински граждани, поискал да му бъде предоставено копие от цялата преписка във връзка с подадения от него сигнал. В отговор на заявлението с писмо изх. № 26023306/ 25.03.2026 г. директорът на Дирекция «Инспекция по труда» Габрово уведомил жалбоподателя, че гражданите, подали сигнал за нарушение на трудовото законодателство се информирали за резултатите от извършената проверка по отношение на техните права и законни интереси. Подателят на сигнала, както и неговият пълномощник, не били страна в административното производство, поради което нямали права по реда на АПК и в частност възможността да получат документи от административната преписка. Съгласно приложимите разпоредби на АПК и ЗА правото на достъп до административната преписка принадлежало на страните и се упражнявало от адвоката само в това му качество. Страни в образуваното производство били работодателят и административният орган. Достъпът до документи по чл. 31 от ЗА не се отнасял за случаите, в които закон предвиждал специален режим на защитена информация, а именно – задължението на контролните органи от ИА «Главна инспекция по труда» да пазят в тайна поверителните и за служебно ползване сведения, които им били станали известни във връзка с упражняването на контрола. Наред с това, административната преписка съдържала информация, включително лични данни и сведения, отнасящи се до трети лица, поради което предоставянето на достъп без установено правно основание би довело до нарушение на законосъобразност и защита на данните съобразно Закона за защита на личните данни. При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че жалбата е допустима. Предвид липсата на данни за връчване на писмо с изх. № 26023306/ 25.03.2026 г. на директора на Дирекция «Инспекция по труда» Габрово съдът приема, че подадената на 30.03.2026 г. жалба е депозирана в законоустановения 14-дневен срок за обжалване. Жалбата е подадена срещу годен за оспорване административен акт, който може да се квалифицира като изричен отказ, с който се отрича правото на заявителя да получи достъп до административната преписка. Според настоящата съдебна инстанция по своята правна същност е налице волеизявление на административния орган, като формата му на писмо не се отразява на характера на акта. Както се посочва в практиката на ВАС принципът на добра администрация изисква волята на административните органи да бъде обективирана в мотивирани писмени актове, отразяващи фактическата и правна обстановка по спора, включително и ясно дефинирана разпоредителна част. Липсата на реквизити при претендирана защита срещу воля, обективирана в писма, не следва да засяга правото на адресатите на тази воля на достъп до съда. В този смисъл определение № 11343/ 21.11.2023 г. по адм. дело № 9237/ 2023 г. на ВАС, седмо отделение. По същество съдът съобрази, че съгласно чл. 31, ал. 1 от Закона за адвокатурата адвокатът и трайно установеният адвокат от Европейския съюз имат свободен достъп и могат да правят справки по дела, да получават копия от книжа и сведения с предимство в съда, органите на досъдебното производство, административните органи и други служби в страната и навсякъде, където е необходимо, само въз основа на качеството си на адвокат или на адвокат от Европейския съюз, което удостоверяват чрез представяне на карта, издадена от Висшия адвокатски съвет. Не е спорно по делото, че жалбоподателят е вписан като адвокат в Адвокатска колегия - Габрово и в това качество е носител на правата по чл. 31, ал. 1 от ЗА. Именно като се е позовал на разпоредбата на ЗА в качеството си на адвокат жалбоподателят е поискал достъп до документите, съдържащи се в преписката на Дирекция «Инспекция по труда», посочвайки, че те са необходими за защита в пълна степен на правата и интересите на неговите доверители. Действително жалбоподателят разполага с процесуалните права по ГПК и НПК да се снабди с нужните документи, но това не изключва реализиране правата на адвоката по чл. 31, ал. 1 от ЗА. В този смисъл Решение № 9799 от 03.11.2022 г. по адм. дело № 3896/2022 г. на ВАС, VI отделение, Определение № 13138 от 07.10.2019 г. по адм. дело № 10168/2019 г. на ВАС, V отделение и други, На следващо място административният орган твърди, че достъпът до документи по чл. 31 от ЗА не се отнася за случаите, в които закон предвижда специален режим за защитена информация, а именно – задължението на контролните органи на ИА «Главна инспекция по труда» да пазят в тайна поверителните и за служебно ползване сведения, които са им станали известни във връзка с контрола на основание чл. 403, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда. В съдебно заседание това твърдение се допълва, като се посочва, че в преписката се съдържат данни, представляващи служебна тайна. Наред с това се твърди, че административната преписка съдържа лични данни. Съобразно трайно установената практика на ВАС, разпоредбата на чл. 31 от ЗА следва да се тълкува във връзка с чл. 24 от същия закон, установяващ съдържанието на упражняването на адвокатската професия и чл. 25 от ЗА, уреждащ учредяването на представителната власт на адвоката по отношение на неговите клиенти и при съобразяване със специалните разпоредби на Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация. В този смисъл адвокатът има право на достъп до преписките, образувани при административните органи с цел упражняване на дейността си, когато представлява някоя от страните в тези производства. В настоящото производство е безспорно, че в качеството си на представител на украинските граждани О. Б., П. Г., С. Р., О. К., В. К. и О. М. адвокат Г. е подал сигнал за нарушаване на трудовото законодателство. Не е спорно, че в административното производство подателят на сигнала не е страна, поради което няма право на достъп до документите по административната преписка. След приключването на проверката същият се уведомява за резултатите, което в настоящия случай е сторено. В случая адвокат Г. е заявил чии интереси представлява с искането си за предоставяне на достъп до документи и поради това, че представляваните от него субекти нямат право на директен достъп до тези документи, законосъобразно е отказано да му бъдат предоставени. Обосновани са възраженията на ответника, че правото на адвоката за достъп до данни не може да бъде по-широко от правото на лицето, което представлява. Решение № 254 от 29.01.2026 г. по адм. дело № 774/2025 г. по описа на на Административен съд Добрич, на което се позовава жалбоподателят не е приложимо в настоящия случай. Цитираното производство касае лице, чиято заповед за задържане е отказано да бъде предоставена на упълномощен адвокат. Задържаното лице е страна в производството, поради което съдът е приел, че упълномощеният защитник има право да получи процесната заповед, какъвто не е настоящият случай. За пълнота на изложението следва да се посочи още, че разпоредбата на чл. 31 от ЗА не може да дерогира специалните изисквания на Закона за защита на личните данни, който се явява специален. При наличие на общ и специален закон се прилага специалният по аргумент от чл. 11, ал. 2 от Закона за административните актове. В този смисъл Решение № 9442/ 28.06.2011 г. по адм. дело № 2889/2011 г., 5 членен състав на ВАС, Решение № 4114/ 05.03.2013 г. по адм. дело № 6420/2012 г. на ВАС, V отделение и др. Поради изложеното съдът приема, че с оспореното писмо рег. № 26023306/ 25.03.3036 г. правилно е отказано предоставяне на копие от преписка с вх. № 26004423/ 15.01.2026 г., поради което подадената срещу този отказ жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. При този изход на делото, претендираните от ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да му се присъдят като съдът на основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ определя размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение на 102,26 евро, като равностойност на 200 лева. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът