Решение № 662 от 16.2.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 18671/2024 г.

Предявен е иск с правно основание чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. В исковата молба от Гаранционен фонд против К. Г. Г. и уточняваща молба от 19.11.2024г. се твърди, че •••г. около 15,30 ч. в ••• водачът на електрокар Линде К. Г. при извършване на маневра на заден ход, не се е убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и е блъснал преминаващата зад него пешеходка Р. А. М., за което бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица ••• от •••г. Вследствие на инцидента на пострадалата били причинени травматични увреждания, като същата била транспортирана до УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД. Приета била в Клиниката по ортопедия, където били извършени консултации, лабораторни изследвания и рентгенографии. Било установено, че същата е получила размачкване на тъканите на перонеалната мускулатура и пета и разкъсно-контузна рана. Предприето било оперативно лечение. Установено било, че към момента на настъпване на ПТП електрокарът не е имал сключена застраховка по риск „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Твърди се, че с молба до ищеца от 23.03.2023г. пострадалата претендирала парично обезщетение в размер на 30 000 лв. за неимуществени вреди – болки, страдания и психически стрес, като било взето решение и на същата била изплатена сумата от 20 000 лв. Сумата била изплатена на дата 07.08.2023г. чрез нейния пълномощник адв.Р.М., поради което ГФ встъпил в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и за разходите за определянето му на основание чл.558, ал.7 КЗ. Направено е искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20 000 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащане на сумата. Претендирани са разноски. В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника К. Г. Г., със становище за недопустимост на предявения иск. Липсвала суброгация по смисъла на чл.558, ал.7 КЗ, тъй като плащането на процесната сума било направено по сметка на адв.М.. Следователно ищецът не бил носител на процесуалното право да претендира сумите. Липсвало изначално основание за заплащане на процесната сума от Фонда, тъй като не била налице никоя от хипотезите на чл.557, ал.1 КЗ. При настъпване на ПТП ответникът управлявал електрокар, това била самоходна машина, която не подлежала на регистрация в ОД на МВР. Същата и не подлежала на застраховане по смисъла на чл.481, ал.2, т.2 КЗ. Пострадалата се намирала в обект, в който нямала право да бъде, нямала качеството на пешеходец. Нямало и ПТП по смисъла на ЗДвП. Твърди се, че процесната сума не е изплатена на Р. М., поради което се прави искане за допускане до разпит на посоченото лице. Деянието не било извършено и виновно. Складът, в който настъпил инцидентът, бил забранен за външни лица и пешеходци. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното: По делото е представена медицинска документация – амбулаторен лист от 30.12.2022г., медицинска експертиза по щета № •••/23.03.2023г., епикриза на Р. А. М., писмо от 04.05.2023г. до Р. А. М., както и отговор от адв.Р.М. до Гаранционен фонд от 04.08.2023г. Представен е и констативен протокол за ПТП с пострадали лица ••• от •••г., съставен от мл.инспектор при ОД на МВР Пловдив. С преводно нареждане от 07.08.2023г. Гаранционен фонд е наредило сумата от 20 000 лв. по посочената в пълномощно от 06.06.2023г. банкова сметка. С наказателно постановление от 23.12.2022г. на К. Г. Г. е наложено глоба за извършено нарушение по Закона за движение по пътищата. Изискани и постъпили са АУАН, НП и Констативен протокол ведно с план-схема и докладна записка. По делото е представен Правилник за вътрешния ред и бизнес етиката на „Милки Груп Био“ ЕАД, Инструкция за безопасна работа при извършване на товаро-разтоварни работи, Инструкция за безопасна работа с палетна количка, Инструкция за безопасност при работа с електрокари и мотокари, Свидетелство за правоспособност на К. Г. Г., Удостоверение за професионално обучение на К. Г.. Според писмо от „Банка ДСК“ не е установено наличие на банкови сметки на Р. А. М.. По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на св.М., която разяснява, че е получила пари за злополуката през месец декември. Стояла, за да си вземе мляко и мотокарът я ударил на заден ход. Работила като метачка на „•••“. Казала на момчето да извика помощ, но той не извикал. На помощ се притекла жена, която дала на свидетелката вода и хапче. Текла й кръв, заради което със зет й Е.Х. отишли в болницата. Не познавала адв.Р.М.. В болницата дошъл мъж адвокат. Не знаела имената му. Не помни каква сума е получила, получила парите по банка. 15 дни след удара била в болницата, цяла година не можела да ходи както трябва, била на легло. При промяна на времето пак изпитвала болка. Св.Х. разяснява, че Р. е майка на съпругата му. Той от М. отишъл директно в болницата, след случилото се с Р.. Правили й операция, шили й крака, свидетелят я карал на контролни прегледи. Жена му спяла при майка си, помагала й да ходи до тоалетна. Р. след операцията пиела лекарства, имала болки. Грижили се за нея поне 5-6 месеца, сама не можела да става, вдигали я от леглото. Трябвало винаги да има човек с нея. Р. след този случай не можела да работи. И сега куцала. Св.М. разяснява, че работи в „Милкигруп“ ЕАД като управител на склад на •••. Знаела за злополуката на •••г., случила се рано сутринта, в склада. Свидетелката присъствала. Виждала г-жа М. няколко пъти там и всеки път я предупреждавала, че няма място там. Имали табели на самия вход за мотокари, електрокари, минавали камиони, бусове, обозначена било на табелите работата с мотокар. Обозначен бил електрокар, както и на колко метра не може да минават хора. По делото е прието заключение на изготвената автотехническа експертиза, според което водачът К. Г. управлявал електрокар „Линде Е18Р-02“ на площадката в района на складовата база на „Милки груп Био“ ЕАД •••. В същото време пешеходката Р. М. се движила по същата площадка зад електрокара. В един момент тя навлязла в коридора на движение на електрокара и поради движението му назад се получила конфликтна точка при пресичане на траекториите им на движение. Възникнал удар между задната част на електрокара и дясната страна на пешеходката. След удара тя паднала върху площадката, а електрокарът спрял на място. Причините за ПТП били движението на пешеходката по площадката по начин и в момент, когато това не е безопасно, без да съобрази движещия се електрокар; липсата на реакция на водача на електрокара чрез задействане на спирачната система да спре преди мястото на удара; движението на електрокара назад без водачът му да следи обстановката зад него. Прието е заключение на изготвената съдебномедицинска експертиза, според което във връзка с получените от Р. М. травматични увреждания е извършена операция на дата •••г. Същите се намират в причинна връзка с процесния пътен инцидент. Най-силните болки е търпяла непосредствено след получаване на травмата, като постепенно във времето са намалели като интензитет и към 20-25 ден след травмата те би трябвало да са отзвучали напълно. Болки, страдания и неудобства е търпяла до сваляне на гипса и конците около 20 дни след травмата. Сега 3 години след инцидента такива не би трябвало да търпи. Очакваният период на възстановяване е 25-28 дни от датата на травмата, тъй като няма нарушаване на подлежащи сухожилия и кости. Няма представени в кориците на делото документи, които да говорят за усложнения в оздравителния и възстановителния процес при пострадалата. По делото е прието заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според което по процесната щета № ••• от 23.03.2023г. на Р. М. е изплатено обезщетение в размер на 20 000 лв. От Гаранционен фонд – София на 07.08.2023г. с преводно нареждане за кредитен превод по банков път е преведена сумата от 20 000 лв. по адвокатска клиентска сметка в „ПИБ“ АД на адв.Р.М.. Посоченото основание за превода е „плащане по щета •••“. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: По предявения иск с правно основание чл. 558, ал. 7 КЗ, във връзка с чл.557, ал.1, т.2, б. „а“ КЗ в тежест на ищеца е указано да установи виновно поведение на ответника с причинено ПТП на •••г. в •••, в резултат на което са настъпили неимуществени вреди за Р. А. М., стойността на вредите, както и че реално е заплатил тази сума на увреденото лице. По делото не се спори, че на дата •••г. в ••• водачът на електрокар К. Г. при извършване на маневра на заден ход, е блъснал преминаващата зад него пешеходка Р. А. М., за което бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица ••• от •••г. Установява се от съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства, вкл. протокол за ПТП, свидетелските показания и заключението на САТЕ, което съдът възприема изцяло като компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните, че водачът К. Г. управлявал електрокар „Линде Е18Р-02“ на площадката в района на складовата база на „Милки груп Био“ ЕАД в •••. В същото време пешеходката Р. М. се движила по същата площадка зад електрокара. В един момент тя навлязла в коридора на движение на електрокара и поради движението му назад се получила конфликтна точка при пресичане на траекториите им на движение. Възникнал удар между задната част на електрокара и дясната страна на пешеходката. След удара тя паднала върху площадката, а електрокарът спрял на място. Причините за ПТП били движението на пешеходката по площадката по начин и в момент, когато това не е безопасно, без да съобрази движещия се електрокар; липсата на реакция на водача на електрокара чрез задействане на спирачната система да спре преди мястото на удара; движението на електрокара назад без водачът му да следи обстановката зад него, като по този начин се е поставил в невъзможност да предотврати настъпването на удара чрез спиране или изчакване на преминаването на пешеходката. Според св.М., показанията на която съдът възприема като обективно дадени, свидетелката многократно е виждала пострадалата в района на складовата база на •••, като многократно я е предупреждавала, че няма място в склада. На самия вход имало табели за мотокари, електрокари, минавали също камиони, бусове. Обозначен бил на табелите електрокар, както и на колко метра не може да има хора. В този смисъл, след анализ на събраните по делото гласни доказателства и заключението на САТЕ, по делото се установява както виновното поведение на ответника К. Г., така и съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице Р. М.. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. От страна на Р. М. са извършени действия, които са спомогнали за настъпване на вредоносния резултат, поради което съдът намира основание за съпричиняване и определя приноса за настъпване на вредоносния резултат на 20 %. С отговора на исковата молба освен възражението за липса на вина у водача на електрокара е наведено и възражение, че електрокарът представлява самоходна машина, която не подлежи на регистрация към ОД на МВР за получаване на държавен контролен номер, съответно не подлежи на задължително застраховане съгласно чл.481, ал.2, т.2 КЗ, но възражението е неоснователно. Съгласно чл.481, ал.1 КЗ /в съответната редакция на текста/ за целите на задължителното застраховане по тази глава моторно превозно средство е всяко превозно средство за движение по суша, задвижвано със собствен двигател, както и трамваите, тролейбусите и самоходната техника по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, включително къмпинг-автомобилите. За моторни превозни средства се смятат и ремаркетата и полуремаркетата по Закона за движението по пътищата, включително къмпинг-ремаркетата. Съгласно § 6, т. 16. ЗДвП - "Самоходна машина" е съоръжение или машина, предназначена за извършване на специфични дейности и движеща се или придвижвана по пътищата само по изключение. Такива са: електрокарите, мотокарите и самоходната земеделска и горска техника по смисъла на § 1, т. 12 от допълнителните разпоредби на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, строителните машини, верижните специални и верижните бронирани машини от Българската армия и Министерството на вътрешните работи и други подобни. В този смисъл съдът приема, че електрокарите, които се определят като самоходни машини, при движението си могат да причинят вреди на трети лица, поради което „Гражданска отговорност“ е задължителна. По делото не се спори, че към момента на настъпване на ПТП, електрокар „Линде Е18Р-02“ не е имал сключена застраховка. Не се спори, че в резултат на възникналия удар между задната част на електрокара и дясната страна на пешеходката, на същата са причинени травматични увреждания. В тази връзка е и заключението на съдебномедицинската експертиза, което съдът възприема като компетентно и обективно дадено, според което травматичните увреждания на пострадалата добре отговарят да са получени при процесното ПТП, мотокарна травма – блъснат пешеходец от мотокар, движещ се на заден ход с последващо падане на терена. Не се спори и че във връзка с това от страна на Гаранционен фонд е одобрено обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. Възражението по отговора на исковата молба, че процесната сума не е изплатена на Р. М. или е изплатена сума в размер в пъти по-малък от претендираната с исковата молба съдът намира за неоснователно. Според заключението на съдебно – счетоводната експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните, по процесната щета № ••• от 23.03.2023г. на Р. М. е изплатено обезщетение в размер на 20 000 лв. От Гаранционен фонд – София на 07.08.2023г. с преводно нареждане за кредитен превод по банков път е преведена сумата от 20 000 лв. по адвокатска клиентска сметка в „ПИБ“ АД на адв.Р.М.. Посоченото основание за превода е „плащане по щета •••“. Св.М. също посочи, че е получила пари по банка, но не си спомня каква е точно получената сума. По делото е представено писмо от Р. М. до Гаранционен фонд, в което изрично е посочена банкова сметка, по която да бъде преведена опредЕ.та от Гаранционен фонд сума, ведно с нотариално заверено пълномощно, поради което съдът приема, че претендираната с исковата молба сума е била изплатена от страна на ищеца. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчете степента на уврежданията, продължителността на възстановителния период, степента и интензитета на търпените болки и страдания, възрастта на ищеца, степента на влошаване на качеството на живот на пострадалия и продължителността на това влошаване, степента на засягане на психиката на пострадалия от инцидента. Вследствие на възникналото ПТП, на увреденото лице са нанесени телесни увреждания – повърхностни травми на подбедрицата, разкъсно-контузна рана в областта на петата и лявата подбедрица, дефект на кожата, размачкване на меките тъкани в областта на левия малък пищял, разкъсно-контузна рана с размачкани тъкани, с размер на 15 см, слабо кървяща. Според показанията на св.М. същата е била в болница 15 дни, правили са й операция, като цяла година не е можела да ходи, била е на легло. Ходили и на контролни прегледи. И към момента я боляло. Св.Х. разяснява, че той и съпругата му се грижели за Р. поне 5-6 месеца, ставала по малко, но не можела да стъпи на крака. Три пъти ходили на контролен преглед. Според заключението на съдебномедицинската експертиза обаче, Р. М. е оперирана на •••г., като е поставена гипсова имобилизация за 20 дни. Най-силни болки Р. М. е търпяла след травмата, като постепенно те са намалявали във времето и към 20-25 ден от травмата следва да са отзвучали напълно. Болки, страдания и неудобства Р. М. е търпяла до сваляне на гипса и конците около 20 ден след травмата. Вещото лице е уточнило също, че при Р. М. се очаква пълно възстановяване на горните травматични увреждания, като в кориците на делото не са представени други медицински документи, които да говорят за усложнения в оздравителния и възстановителния процес при пострадалата. В предоставените медицински документи от НЗОК-РЗОК Пловдив не са посочени прегледи, постъпване в болнично заведение, лечение от ОПЛ и изписани лекарства. При тези данни съдът намира, че горепосочените, доказани по делото факти, обосновават справедлив размер на дължимото на пострадалата обезщетение за претърпените неимуществени вреди от 10 000 лв. С оглед възприетия от съда процент на съпричиняването – 20 %, определеното обезщетение следва да бъде намалено със сумата от 2000 лв., или на присъждане подлежи сумата от 4 090.34 евро /8 000 лв./. Сумата ще се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащане на сумата. Искът за разликата над присъдената сума до пълния претендиран размер от 10 225.84 евро /20 000 лв./ следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. При този изход на делото и предвид направените и от двете страни искания, разноските подлежат на присъждане съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковата претенция. От претендираните от ищеца по представения списък по чл.80 ГПК разноски, на присъждане подлежи сумата от 389.61 евро /762 лв./, а от претендираните от ответника разноски по представения списък по чл.80 ГПК, на присъждане подлежи сумата от 684.11 евро /1338 лв./. По изложените съображения съдът