Решение № 7 от 18.8.2026 г. на Районен съд - Ивайловград по дело № 41/2025 г.

Производството е по глава III раздел V чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания. Обстоятелства по жалбата: Производството е образувано по жалба на „БУЛГНАЙС“ ООД, ЕИК ••••••••, със седалище и адрес на управление: гр. Ивайловград, ул. „И.В“ 10, представлявано от управителя С.И.Г., чрез адв. Н. К. срещу НП-10/02.10.2025 г. на Кмет на Община Ивайловград, с което му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 5000 лева, на основание чл. 53, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл. 40, ал.1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/. Обжалва се изцяло наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно и се претендира неговата отмяна. Твърди се, че законът е приложен неправилно. На жалбоподателя, като търговско дружество е следвало да бъде наложено наказание, съгласно чл. 83, ал. 1 от ЗАНН „имуществена санкция“, а не „глоба“, както е сторено. Оспорва се материалната компетентност на актосъставителя и органът, издал обжалваното НП. Акцентува се на о бстоятелството, че не ставало ясно кога и къде точно е извършено нарушението. Сочи се, че при издаване на НП е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, което прави същото незаконосъобразно. Претендира се да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя направените съдебно – деловодни разноски и адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. Н. К., поддържа жалбата. Административнонаказващият орган – Кмет на О бщина Ивайловград, в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Д. Н., оспорва жалбата като счита, че по своята същност е неоснователна. Оспорва изцяло наведените твърдения в жалбата и изложените по същество в съдебното заседание. Прави и възражение за прекомерност на исканите разноски от страна на жалбоподателя. Факти от съдебното следствие: На 25.08.2025 г., около 13.30 ч., в близост до кариерното гнездо, извън проектен имот с № 000104, в имот с идентификатор 80995.64.75, с начин на трайно ползване: пасище, общинска собственост, при извършена проверка, в присъствието на свидетелите К. Г. – главен експерт в Д УТЕС към Община Ивайловград и С. Б. – горски стражар към О бщина Ивайловград, е установено, че „БУЛГНАЙС“ ООД, ЕИК ••••••••, с управител С.И.Г. ползва без правно основание земеделски имот – пасище, о бщинска собственост с възстановено право на собственост на общината, а именно: в близост до кариерно гнездо извън проектен имот с № 000104, в имот с идентификатор 80995.64.75, с начин на трайно ползване: пасище, общинска собственост, се установило, че са ситуирани 3 бр. мобилни фургони, от които два с цвят сив и ръждив, при координатна точка х-415131,32 и у-4595226,53 и един син, при координатна точка х-415129,37 и у-4595221,86. Зад фургоните имало указателна табела с надпис „БУЛГНАЙС“ ООД, находище „Караджейка“ с. Кобилино. Пред двата фургона имало ситуирани 11 бр. европалети със скалнооблицовъчен камък. В южната част на поземлен имот с идентификатор 80995.64.75 извън имот с проектен № 000104 имало разположени 287 бр. европалети със скално-облицовъчен камък. В централната част на имот с идентификатор 80995.64.75, над двата фургона има трактор със задни вилици за вдигане на палети. В близост до двата фургона бил установен и верижен багер САТ. В източната част на имот с идентификатор 80995.64.75, извън частта на проектен имот № 000104 имало ситуирани 140 бр. европалети със скално-облицовъчен камък. Във връзка с установеното е издаден Констативен протокол от 25.08.2025 г., въз основа на който е съставен АУАН № 8/11.09.2025 г., с актосъставител св. М. А. и свидетели по акта К. Г. – главен експерт в Д УТЕС към Община Ивайловград и Д. А. – младши експерт в Д АПИОЧР към общината, за това, че като е ползвал без правно основание земеделски имот – пасище, общинска собственост с възстановено право на собственост на Община Ивайловград е извършил административно нарушение по чл. 40, ал. 1 от ЗСПЗЗ, като в Акта са посочени о бстоятелствата по констативния протокол. Актът е връчен на жалбоподателя на 11.09.2025 г. Наказателно постановление № НП – 10 от 02.10.2025 г. е издадено от Диана Овчарова– Кмет на Община Ивайловград. В НП са посочени същите обстоятелства както в Констативния протокол и АУАН. С НП на жалбоподателя „БУЛГНАЙС“ ООД е наложено административно наказание "глоба" в размер на 5000 лв. НП е връчено на жал боподателя на 03.10.2025 г. Жалбата срещу НП е подадена до Районен съд – Ивайловград чрез О бщина Ивайловград, като е посочена, че е във връзка с Писмо с вх. рег. № 30-00-418 от 09.10.2025 г. Правни съображения: АУАН е съставен от компетентен орган, по смисъла на чл. 41, ал. 1 от ЗСПЗЗ, а именно длъжностно лице, определено от Кмета на о бщината, каквото е свидетеля М. А., въз основа на Заповед № 518/28.11.2023 г. на Кмета на общината. НП е издадено от компетентен орган, по смисъла на чл. 41, ал. 2 ЗСПЗЗ – Кмета на общината. Въпреки, че на самата жалба няма входящ номер, съдът приема, че същата е подадена на 09.10.2025 г. Това е датата, посочена в съпроводителното писмо до РС – Ивайловград. Ето защо счита, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а по същество основателна. Родово и местно компетентен да разгледа жалбата е РС – Ивайловград. По отношение на възраженията на жал боподателя, че в обжалваното наказателно постановление не е посочена дата и конкретното място на извършване на нарушението, съдът намира същите за неоснователни. Датата, на която е извършена проверката, а именно 25.08.2025 г. е и датата, на която е установено извършеното административно нарушение. Тази дата е посочена, както в издадения АУАН, така и в обжалваното НП. Актът е съставен в присъствието на двама свидетели, а мястото на нарушението е безспорно установено от събраните по административната преписка доказателства. Съдът намира, че при издаване на АУАН и НП не се допуснати съществени процесуални нарушения на процедурата, но е допуснато нарушение на материалния закон, като не е наложено правилното по вид административно наказание, съгласно разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН, а именно „имуществена санкция“. Съгласно чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, на юридически лица и еднолични търговци може да се налага „имуществена санкция“ за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. Като е наложил „глоба“, административнонаказващият орган е допуснал нарушение на материалния закон, което е самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на обжалвания акт. При така установеното, съдът намира обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно, поради което същото подлежи на отмяна. По разноските. На осн. чл. 63д от ЗАНН , страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. В ал. 2 от същия член се посочва, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер, съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В конкретния случай, възражението на административно-наказващият орган за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение се явява неоснователно. По делото е представената разписка, представляваща списък на разноските, от която е видно, че заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение е в размер на 800 лв. (409.03 евро). Съгласно чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административно-наказателен характер, минималният размер на адвокатското възнаграждение е 500 лв. Съдът като взе предвид, че ангажираният от жалбоподателя адвокат е положил необходимите процесуални усилия, а именно изготвена е жалба срещу обжалваното НП и се е явил в единственото по делото открито съде бно заседание като е положил необходимите процесуални усилия, намира възражението за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатското възнаграждение за неоснователно. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК , когато съдът отмени о бжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В конкретния случай, съобразно изхода на делото, разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъдат възстановени на жалбоподателя от Община Ивайловград. Воден от изложеното и на основание чл. 63 ал.3 от ЗАНН, съдът