Решение № 177 от 20.8.2026 г. на Районен съд - Свищов по дело № 593/2025 г.

Производството е по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК.Образувано е по искова молба от Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Свищов, ЕИК 1210150561936, със седалище и адрес на управление: ••••••••••••••, представлявано от директора – М.Ж.И., срещу И. Г. Л. с ЕГН:••••••••••, с адрес в •••••••••••••••••••• Предявените искове с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ответника И. Г. Л. дължи на Агенция за социално подпомагане - Дирекция „Социално подпомагане“ - Свищов, с ЕИК 1210150561936, сумата в размер на 150,00 лв. главница, представляваща подлежаща получена на 15.10.2024г. еднократна помощ по чл. 10а ЗСПД, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане и сумата в размер на 7,99 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.10.2024г. до 07.03.2025г. Ищецът твърди, че по негово заявление подадено до PC - Свищов, съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК №109/10.03.2025г. по ч.гр.д. № 179/2025г. по описа на РС- Свищов, по силата на която е разпредено длъжникът И. Г. Л. с ЕГН •••••••••• от •••••••••••••••••••••••• да заплати на кредитора Агенция за социално подпомагане - Дирекция "Социално подпомагане” град Свищов, сумата 150,00 лева /сто петдесет лева/ - главница, представляваща недобросъвестно получена на 15.10.2024 г. помощ за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на заявлението – 07.03.2025г. до окончателното и изплащане. Твърди, че на основание чл. 418 ГПК срещу Л. въз основа на заповедта бил издаден изпълнителен лист № 116 от 10.03.2025 г., като впоследствие било образувано изпълнително дело № 39/2025 г. по описа на ДСИ при PC - Свищов. Заповедта за изпълнение е била връчена на И. Г. Л. от държавния съдебен изпълнител при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на основание чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК предявява настоящия установителен иск. Твърди, че на 30.09.2024 г. И. Л. е подала до ДСП - Свищов заявление - декларация с вх. № ЗСПД/Д-ВТ-СВ/3085/30.09.2024 г. с искане за отпускане на еднократна помощ за ученици записани в първи, втори, трети и четвърти клас на основание чл. 10а ЗСПД за детето си А.С.Л.. Със Заповед № ЗСПД/Д-ВТ-СВ/3085/01.10.2024 г. на Директора на ДСП - Свищов на ответницата е отпусната помощ на посоченото основание в размер на 300 лв. Посочените средства са получени от Ж. на 12.02.2019 г. На 15.10.2024 г., на основание чл. 10а, ал. 6 ЗСПД и чл. 32, ал. 1, т. 1 ППЗСПД, на Л. е изплатена по банков път сумата от 150 лв, представляваща половината от отпуснатата помощ. Впоследствие, през м. януари 2025 г. в ДСП - Свищов по служебен път е постъпила информация от база данни на МОН, че детето на длъжницата, за което е отпусната посочената помощ, е било отписано от училище през м. декември 2024 г. Предвид гореизложеното, със Заповед № Д_ВТ_СВ-ВС- 3/05.02.2025 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Свищов (необжалвана по установения ред и влязла в сила) на основание чл. 14, ал. 3 ЗСПД и чл. 34, ал. 1, т. 2 ППЗСПД е наредено И. Л. да възстанови получената еднократна помощ по чл. 10а ЗСПД, ведно със законната лихва до пълното погасяване на задължението. След влизане в сила на заповедта до длъжницата е изпратена Покана за доброволно изпълнение изх. № 0405-94И-00- 0338/24.02.2025 г., а поради невъзстановяването на средствата срещу същата са издадени гореспоменатите заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ЧГД № 179/2025 г. по описа на PC - Свищов, и е образувано изп. д. № 39/2025 г, по описа на СИС при PC - Свищов. Заповедта за изпълнение е била връчена на И. Л. при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Твърди се от ищцовата страна, че до настоящия момент дължимата от ответницата сума не е възстановена. Моли да бъде постановено решение, с което да се уважи иска. В съдебно заседание представя уточняваща молба по отношение допусна техническа грешка, като моли да не се взема предвид изречението „Посочените средства са получени ото Ж. на 12.02.2019г.“. В хода на устните състезания взема становище за основателност на предявените искове. Ответницата И. Г. Л. в законоустановения срок по чл. 131 от ГПК, е депозирала отговор на исковата молба, чрез назначения особен представител адв. Ц. З. от ВТАК, в който взема становище, че искът е допустим, но изцяло неоснователен. Твърди, че представената от ищеца искова молба съдържа неверни фактически твърдения, с които обосновава претенцията си. Сочи, че отпуснатата помощ на основание чл. 10а ЗСПД за детето А.С.Л. от 300 лева е получена от лице Ж. на 12.02.2019г. описано на стр., 2 от исковата молба. На следващо място Агенцията посочва, че на И.а Л. е изплатена но банков път сума в размер на 150 лева. Има разминавания във фактическите твърдения на ищеца. Счита, че ответникът не е поставен в забава, тъй като не е получил писмо Агенция за социално подпомагане по съответния ред, както и нотариална покана. Оспорва, посочената в исковата молба, дължима сума в размер на 150 лева, тъй като сумата е завишена и спорна. Не ставало ясно дали лицето е получило 300 или 150 лева на какво основание и как. Не ставало ясно кое е лицето Ж., което е получила сума в размер на 300 лева и каква е роднинската връзка с Л.. По този начин се възпрепятствала своевременната защита на правата на ответницата, гарантирани от закона. Относно факта, че сина на длъжницата е отписан от училище през месец декември 2024г., сочи, че не са предоставени доказателства в тази насока. Също така лицето е било записано за учебната година и на годно правно основание майката е получила претендираната помощ. Информацията, защо детето е отписано от училище следвало да се провери. На майката не била предоставена правна възможност да оспори по съответния ред Заповед от 05.02.2025г на Директора на Дирекция Социално подпомагане - Свищов за възстановяване на получената еднократна помощ. Моли съда да отхвърли установителния иск на ищеца за установяване на задължението като неоснователен и недоказан. Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна: От приетото за ч.гр.д. № 179 по описа за 2025 г. на Районен съд - Свищов, се установява, че в полза на заявителя Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.Свищов е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 109/10.03.2025г. съгласно която Длъжникът И. Г. Л. с ЕГН •••••••••• от •••••••••••••••••••••••• следва да заплати на кредитора АГЕНЦИЯ ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ - ДИРЕКЦИЯ "СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ” ГРАД СВИЩОВ, ЕИК 1210150561936, със седалище и адрес на управление •••••••••••••••, представляван от законния си представител М.Ж.И. – Директор, сумата 150,00 лева /сто петдесет лева/ - главница, представляваща недобросъвестно получена на 15.10.2024 г. помощ за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на заявлението – 07.03.2025г. до окончателното и изплащане. Последната е била надлежно връчена на длъжницата-ответница по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК при събрани данни от длъжностно лице по връчванията, че длъжницата не е на адрес. Предвид удостовереното от ДСИ връчване заповедният съд със свое разпореждане № 821/17.06.2025г. е указал на заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК да предяви иск за установяване на вземанията си, като е спрял изпълнението по изп.д. № 39/2025 г. поописа на СИС при РС-Свищов.С разпореждане от 10.03.2025г. по ч.гр.дело № 179/2025г. на РС Свищов, е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за небавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата 7,99 лева – лихва за забава за периода от 15.10.2024г. до 07.03.2025г.. В дадения от съда едномесечен срок е предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК. Предметът му съвпада с предмета на издадената заповед за изпълнение единствено относно главницата от 150,00 лв. и законната лихва върху нея, считано от 07.03.2025 г. до окончателното изплащане, поради което в тази част искът е допустим. Претендираното с исковата молба установяване на вземане за сумата от 7,99 лв., представляваща лихва за забава за периода от 15.10.2024 г. до 07.03.2025 г., не е предмет на издадената заповед за изпълнение. Поради липсата на тъждество между вземането по заповедта и предмета на установителния иск в тази част, искът за сумата от 7,99 лв. е недопустим и следва да бъде оставен без разглеждане, а производството по него – прекратено. Предявените по реда на чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 от ГПК обективно съединени искове са с правно основание чл. 14а от Закона за семейните помощи за деца /ЗСПД/ и чл. 86 от ЗЗД. Разпоредбата на чл. 14, ал. 3 от /ЗСПД/ предвижда, че в определени случаи, директорът на дирекция „Социално подпомагане“ издава мотивирана заповед за възстановяване на получената семейна помощ заедно със законната лихва. На основание чл. 14а, ал. 2 от ЗСПД принудителното изпълнение на заповедта по чл. 14,ал. 3 ЗСПД се допуска по искане на дирекция „Социално подпомагане“ по реда на Гражданския процесуален кодекс /ГПК/. В този смисъл и съгласно определение № 191/22.04.2026г., съдът с предварителния доклад по делото, обявен за окончателен с протоколно определение № 356/22.07.2026 г. при отсъствие на възражение от страните, е указал на ищеца пълното и главно доказване на следните правопораждащи факти: учредено по негова инициатива заповедно производство по реда на чл. 417 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение; връчване по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; съществуването на твърдяното вземане в негова полза по основание и размер, в т.ч. задължение за заплащане на мораторна лихва; факта и момента на настъпилата изискуемост на вземането. От приложените писмени доказателства – заявление-декларация 2 бр. заповед на директора на ДСП – Свищов от 01.10.2024г. и заповед за възстановяване на помощ, получена по реда на чл. 10а от ЗСПД № Д_ВТ_СВ- ВС-3/05.02.2025г. на директора на ДСП Свищов, известие за доставяне, покана за доброволно изпълнение се установява, че въз основа на заявление на ответницата – майка на детето А.С.Л., обучаващо се в I-ви клас за учебната 2024/25 г., ищцовата дирекция е отпуснала еднократна семейна помощ в размер на 300 лева, прекратена със заповед от 05.02.2025 г. поради факта че детето е отписано от училище през месец декември. На 07.02.2025г. и чрез пълнолетен член от домакинството на ответницата е връчена процесната заповед за възстановяване на помощ, получена по реда на чл. 10а от ЗСПД № Д_ВТ_СВ-ВС-3/05.02.2025г. на директора на ДСП Свищов, издадена вследствие прекратената семейната помощ, като с покана, получена по същия начин на 05.02.2025 г. на ответницата е предоставена възможност за доброволно плащане в 14-дневен срок на сумата от 150 лева. Предоставена е разпечатка за извършени плащания, от която е видно че на 15.10.2024г. на каса е платена сумата от 260 лева в гр.Севлиево на ответницата Л. с основание ЗСПД, като по отношение на същата, предходните и следващите месеци е платена сума в размер на 110 лева. От обсъдените писмени доказателства справката на плащане е оспорена като преклудирана поради предоставяне след първото проведено заседание, което не отговаря на фактите по делото и следва да се остави без уважение. Справката е приложена с писмено становище от ищеца, преди провеждане на първото заседание по делото. Същото налагат за съда извод за доказаност на главната претенция по основание и размер. Безспорно ответницата е провела административна процедура по заявяване и получаване частично на семейна помощ по реда на чл. 10а от ЗСПД в качеството си на родител и настойник на учащо в първи клас дете - А.С.Л. за учебната 2024/2025 г. Съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 6 от ЗСПД помощта се изплаща на два пъти, като 50 на сто от нейния размер се изплаща след влизане в сила на заповедта за отпускането , а остатъкът се изплаща в началото на втория учебен срок, ако детето продължава да посещава училище. Същевременно, от влязлата в сила заповед за възстановяване на недобросъвестно получена семейна помощ, става ясно че детето А. Л. е отписано от училище през месец декември, което съставлява основание по закон за прекратяване на отпуснатата помощ и възстановяване на предоставената такава по смисъла на чл. 14, ал. 3 вр. чл. 10а, ал. 7, т. 2 от ЗСПД. Видно е от предоставената декларация, заповед от 01.10.2024г. и справка извлечение от Административен модул за работа на АСП на Български пощи ЕАД е извършено плащане на половината от размера на помощта – сумата от 150 лева. Според направеното от ищеца уточнение и установеното плащане на 15.10.2024г. в размер на 260 лева, сумата включва 150 лева , представляваща първата половина от отпуснатата еднократна помощ по чл.10а от ЗСПД и 110 лева месечна помощ по чл.7 от ЗСПД. Макар ответницата да оспорва доказателствената стойност на разпечатката, поради липса на неин подпис и общото отразяване на сумата от 260 лева, преценката във връзка с заповедта за отпускане на помощта в размер на 300 лева на две равни части и със заповедта за възстановяване, тя подкрепя извода, че на ответницата е изплатена първата част от помощта в размер на 150 лева. Издадената заповед за възстановяване на помощ, получена по реда на чл. 10а от ЗСПД № Д_ВТ_СВ-ВС-3/05.02.2025г. на директора на ДСП Свищов от своя страна съставлява валиден административен акт, надлежно връчен на ответницата по реда на чл. 18а, ал. 8 и ал. 9 от АПК – чрез неин близък и на декларирания от нея настоящ адрес – на 30.09.2024г., респ. при отсъствие на данни за обжалването по посочения в нея ред или отмяната , следва да се приеме за влязла в сила на 22.02.2025г. г. Съгласно чл. 17, ал. 2 от ГПК в настоящото производство съдът не дължи произнасяне по въпроса за законосъобразността на издадения административен акт, включително относно наличието на предпоставките за издаването му, но при осъществяването на косвения съдебен контрол за валидност и на база изложените съображения съдът не констатира наличието на пороци, oбосноваващи неговата нищожност. Въз основа на изложеното съдът намира, че установителния иск за главница се явява основателен, поради което следва да бъде изцяло уважен, включително досежно претендираната върху главницата законна лихва от датата на заявлението. Що се отнася до предявения установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 7,99 лв., представляваща лихва за забава за периода от 15.10.2024 г. до 07.03.2025 г., съдът намира същия за недопустим. От приложеното заповедно дело се установява, че издадената заповед за изпълнение има за предмет единствено главницата от 150,00 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 07.03.2025 г. до окончателното изплащане. Вземането за начислена преди подаването на заявлението лихва в размер на 7,99 лв. не е включено в заповедта за изпълнение. Поради липсата на тъждество между предмета на заповедното производство и предмета на установителния иск в тази част не е налице специалната процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК. Ето защо искът за сумата от 7,99 лв. следва да бъде оставен без разглеждане, а производството по него – прекратено. За разлика от това, искането за законна лихва върху главницата от 150,00 лв., считано от 07.03.2025 г. до окончателното изплащане, съвпада с предмета на издадената заповед и следва да бъде уважено като акцесорна последица от уважаването на иска за главницата. По въпроса за разноските съдът съобрази, че ищцовата страна не е направила искане за присъждането им нито в заповедното, нито в настоящото исково производство. Самото представяне на документ за внасяне на такси, не замества изричното искане за присъждане на разноски. Поради това, независимо от изхода на спора , разноски в полза на ищеца не следва да бъдат присъждани.