Решение № 169 от 21.9.2026 г. на Районен съд - Свиленград по дело № 653/2026 г.

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № BG2026/1000-1464/НП от 03.07.2026 година на Заместник Директор на Териториална Дирекция Митница Бургас към Агенция Митници, с което на Н. Т. /N. T. / , роден на ••••••••••г. в гр.•••••••••••••••••• с адрес в ••••••••••••••••••, за нарушение на чл.238в, ал.1 от Закона за митниците/ЗМ / на основание чл.238в, ал.1 от Закона за митниците/ЗМ/ е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 102,26евро/200,00 лв./. Недоволен от горепосоченото наказателно постановление е останал жалбоподателя,който обжалва горе цитираното в законно предвидения за това срок. Същият в жалбата си твърди,че обжалваното НП било необосновано,неправилно и издадено в противоречие на процесуалните правила и в противоречие на закона, за което излага подробни мотиви,а именно,че превозното средство не било преминало държавната граница,поради което липсвал съставомерен признак на вмененото му адм.нарушение . Отделно от това оспорва наличието на тайник в МПС ,за което също излага мотиви,поради което моли съда да отмени обжалвания акт . В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява . За него се явява адв.Д.,който поддържа жалбата по изложените в нея доводи и доризвива подробни в насока за отмяна на обжалваното НП,поради допуснато съществено процесуално нарушение при съставянето на АУАН,за което излага доводи . Претендира присъждане на направените по делото разноски в размер на 204,52евро на основание чл.38 от ЗАдв. Административнонаказващият орган /АНО/ - Заместник Директор на Териториална Дирекция Митница Бургас към Агенция Митници чрез процесуалният си представител ,оспорва жалбата. Счита обжалваното НП за правилно и законосъобразно. Моли същото да бъде потвърдено изцяло. В съдебната фаза ангажира гласни и писмени доказателства.Претендира присъждане на юр.възнаграждение. Страна Районна прокуратура – Хасково,ТО Свиленград, не изпраща представител и не взема становище. Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна : Н а 31.05.2026год. около 22,40часа на Митнически пункт Капитан Андреево на трасе „Изходящи леки автомобили и автобуси” на път от Република България за Република Турция пристигнал лек автомобил марка Нисан с рег.№••••••••••••••• ,управляван от жалбоподателя по делото,който пътувал сам в автомобила. За автомобила постъпило искане от гранична полиция №16565 ,за извършване на съвместна проверка ,във вр.с чл.22 от Наредба за граничните контролно-пропускателни пунктове. По същото време на работа на горепосочения МП изпълнявал служебните си задължения митническия инспектор св. Е. Д. У. и митническият служител св.П. Д. С. . Преди предприемане на митническа проверка, св. Е. Д. У. и колегата й св. П. Д. С., приканили лицето да обяви и да декларира носените от него стоки –вкл. акцизни такива и валутни ценности, в отговор на което шофьорът не декларирал такива . На основание чл.16,ал.1,т.1 от ЗМ , двамата митнически служители извършили митническа проверка на превозното средство и на багажа на лицето,при което открили ,че под задните седалки има специално пригоден тайник , който бил по цялата дължина на купето на автомобила,под пода,който бил допълнително повдигнат и бил с изменена конструкция на автомобила. Достъпа до тайника се осъществявал през капак,намиращ се под задните седалки на автомобила,след отстраняване на текстилното покритие в купето. Този отвор бил начало на кухина,достигаща до предните седалки на автомобила ,като тайника бил с размери: ширина 70см, дължина 180см и дълбочина 40см. На основание чл.16,ал.1,т.5 от ЗМ било изискано писмено обяснения от жалбоподателя, като същият посочил ,че не знае какво има в автомобила.Преди това не бил идвал в България с процесното МПС и за първи път го откарал от Турция в България. За извършеният физически преглед на МПС от страна на митническите служители бил съставен протокол за извършена митническа проверка №39910/31.05.2026г. ,в който били описани откритият тайник и неговият размер, който протокол бил подписан , от митническите служители посочени по-горе,така и от жалбоподателя,без лицето да впише в него обяснения или възражения относно констатираното по време на проверката. Бил извършен и личен преглед на жалбоподателя,регистриран под №26BG0010150174 от същата дата на основание чл.16,ал.1,т.9 от ЗМ, при който митническите служители не открили укрити вещи или стоки. При този резултат от цялостния митнически контрол и след открИ.е на деянието и неговия извършител, както и изясняване на механизма на същото и неговия предмет, свидетелят Е. Д. У. пристъпил към съставянето на акт за установяване на митническо нарушение, против нарушителя. Това процесуалното действие се извършило присъствено – с личното участие на нарушителя, както и на митническия служител– П. Д. С., след приключване на проверката на същата дата- 31.05.2026г. В съставения АУАН актосъставителят, изложил подробно фактическо описание на нарушението и изпълнителната му форма, и др. обективни признаци, както и обстоятелствата при неговото извършване, налице са и останалите изискуеми реквизити. В съответствие с обективираните в акта фактически твърдения, нарушителя бил привлечен към административно-наказателна отговорност за деяние, представляващо „при преминаване през държавната граница използвал превозно средство автомобил подробно описан с неговите белези ,в който е установено наличието на тайник по смисъла на парг.1,33 от допълнителните разпоредби на ЗМ”, като същото правно е квалифицирано с нормата чл. 238в,ал.1 ЗМ – административно-наказателен състав, вписан и твърдян за осъществен, с констатиращия акт /АУАН/. АУАН е предявен –надлежно ,преведен на разбираем на лицето език и връчен на жалбоподателя -лично, който с полагане на саморъчен подпис удостоверил получаването на екземпляр от същия. Разписката за връчване надлежно датирана и подписана е инкорпорирана в самия акт. В същия жалбоподателя не е вписал,че има възражения и такова съответно не е подадено в законоустановения за това 7дневен срок. Сезиран с надлежно с така съставения АУАН и въз основа на същия, АНО е издал процесното Наказателно постановление /НП/ № BG2026/1000-1464/НП от 03.07.2026 година на Заместник Директор на Териториална Дирекция Митница Бургас към Агенция Митници, с което на Н. Т. /N. T. / , роден на ••••••••••г. в гр.•••••••••••••••••• с адрес в ••••••••••••••••••, за нарушение на чл.238в, ал.1 от Закона за митниците/ЗМ / на основание чл.238в, ал.1 от Закона за митниците/ЗМ/ е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 102,26евро/200,00 лв./. В издадения санкционен акт, АНО е възприел изцяло фактическите констатации изложени в АУАН, както и основната правна квалификация на нарушението, дадена от контролния орган –чл.238в,ал.1 ЗМ. По АНПр е постъпила молба с вх.№32-220688/17.07.2026г. от жалбоподателя , чрез пълномощника му адв.Д./ с приложено към молбата пълномощно/ за представителство по АНПроизводство и пред съда ,в това число и връчване на НП на пълномощника. Във връзка с постъпилата молба е изпратено за връчване на пълномощника на процесното НП, като същото е връчено на адв.Д. на 20.07.2026г. чрез ССЕВ. Видно от приетата като доказателство по делото Заповед № ЗАМ – 930/37-152369 от 19.05.2026 година на Директора на Агенция „Митници”, Директорите, Заместник–директорите на Териториалните дирекции и т.н. имат право съобразно териториалната си компетентност да издават НП за нарушения по ЗМ. По АНПр е и писмо от което се установява ,че въз основана на издаденото НП срещу жалбоподателя и в срока за обжалване не са постъпили суми за доброволно пращане на 80процента от наложената глоба. По делото бе представено и прието като доказателство Мотивирана резолюция за прекратяване на адм.наказателното производство № BG2024/9999-6 /МР от 28.06.2024г. на Директора на Дирекция „МРР„ в Агенция Митници. Като от мотивите на представеното доказателство,се установява,че АНО е приел,че не е установено авторството на привлеченото към адм.наказателна отговорност,а друго лице подлежало на санкциониране, доколкото друг е управлявал автобусът,поради което е прекратил адм.наказателното производство срещу лицето. Така приета за установена фактическа обстановка, кореспондираща с изложената в НП, респ. и АУАН, съдът изведе въз основа анализа на писмените и гласни доказателства, събрани и приобщени по съответния процесуален ред, в хода на производството, които са напълно безпротиворечиви и взаимно допълващи се. Тяхната доказателствена стойност, не се оспори от страна на жалбоподателя, който и не е ангажирал достатъчно насрещни доказателства, в подкрепа на твърденията си по жалбата. Свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели – Е. Д. У. и П. Д. С., съдебният състав кредитира изцяло с доверие, предвид липсата на противоречия , тяхната систематика и взаимно допълване, като те са в цялостна корелация и с писмените доказателствени средства. Според начина на формиране показанията му се основават на преки, непосредствени възприятия на свидетелят, т.е. представляват пряко, първично доказателство, като в съдържимата се в тях информация е с ясна и точна конкретика за фактите, вкл. и с оглед възпроизведените предпроцесуални признания на нарушителя. Поради това и при липса на индиции за предубеденост на свидетелят, съдът даде вяра на показанията на същият и ги възприема за достоверни. А досежно доказателственият им ефект, същите са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение, авторството и времето на извършването му, като потвърждават излизането на жалбоподателя от страната ни в ••••••••••••••••••; извършването на митническа проверка на жалбоподателя и намирането на специално пригоден за това тайник в управляваното от него МПС. Идентична правна оценка се налага и относно писмените доказателства, приложени в преписката и тези представени в съдебното заседание, приобщени по реда на чл.283 НПК, вр.чл.84 ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните, като съдът също ги кредитира за достоверни по съдържанието им спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство. Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът от правна страна формира следните изводи: Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване/обжалваното НП е редовно връчено на пълномощника на жалбоподателя на 20.07.2026г видно от известие за получаване по ССЕВ приложено по АНПр,а жалбата срещу него е входирана в регистратурата на АНО на 22.07.2026г./, от легитимирано лице и е процесуално допустима / доколкото и липсва плащане от страна на жалбоподателя на законно предвидения процент от глобата-съгласно писмо от АНО,приложено по АНПр/. Преценена по същество, съдът намира същата за основателна, за което се излагат следващите правни съображения: Съдът намира, че на практика не е спазен редът за издаване на обжалваното НП, чиято неразделна част е предпоставилия го АУАН. Това е така, защото видно от датата на съставяне на АУАН той е съставен с една година /31.05.2025г./преди датата на извършване на деянието/31.05.2026г./, като се има предвид, че АУАН е издаден една година преди извършване на нарушението. Т.е. на практика имаме съставен АУАН, а нямаме извършено нарушение. Последното е съществено процесуално нарушение. В настоящото производство не може да се поправят грешки на АНО, респ. на актосъставителя (констатиращия орган) пък били те технически, очевидни или явни. В административнонаказателното производство е непознат института на фактическа (техническа) грешка и е недопустимо съществуването на такава когато се касае до дата на АУАН или НП, тъй като датата на издаване е задължителен и изключително важен реквизит. В конкретния случай датата на съставяне на АУАН е задължителен реквизит съгласно чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗАНН на посочения Акт. Ето защо за да се приеме, че АУАН е законосъобразно съставен и е годен да прояви и трите си функции – констатираща, обвинителна и сезираща, освен да бъде съставен от надлежно оправомощено лице, е необходимо още да съдържа и минимума реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като конкретно, императивната законова разпоредба на чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗАНН изисква Актът да съдържа посочване на датата на съставяне. Именно към тази дата Съдът следва да гради изводите си за спазването на разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, материалната и териториалната компетентност на актосъставителя и наличието на съществуващ в нормативната уредба състав на административно нарушение, т.е. приложимата законова разпоредба, съобразно правилата за действие на административнонаказателния закон по време и място. Т.е. неточното, непълното или грешното посочване на тази дата винаги е съществено процесуално нарушение. Точното и ясно посочване на датата на съставяне на АУАН е абсолютно задължителен реквизит по смисъла на чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗАНН. Неправилното посочване на датата на съставяне на АУАН винаги води до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице да разбере за какво конкретно нарушение е наказано, поради което се явява и съществено нарушение, т.е. на практика се е стигнало до липса на императивно изискуем реквизит по чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗАНН. Безспорно този реквизит не може, а и не следва да се извлича по пътя на формалната или правна логика, още по - малко по тълкувателен път от съдържанието на други документи по преписката. Т.е. извеждането на датата на съставяне на АУАН от други доказателства по делото е недопустимо. Ако се приеме обратното то би се стигнало до хипотезата по тълкувателен път да се извличат изводите на АНО, респ. на актосъставителя. Ето защо освен непосочването, и непълното или погрешното посочване на датата на съставяне на АУАН винаги представлява съществено процесуално нарушение. В аналогичен смисъл е както съдебната теория, така и трайно формираната практика на Административен съд – Хасково като касационна инстанция (Решения по КАНД № 143/2016 година, КАНД № 155/2017 година, КАНД № 327/2017 година, КАНД № 577/2018 година и КАНД № 360/2015 година, петте на Административен съд –Хасково и др.). Ето защо Съдът намира, горното за съществено процесуално нарушение, водещо до отмяната на НП. По разноските: Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в съдебните производства през районния и административния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН /изм.. ДВ бр. 17/2026 г. / ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. При преценката за прекомерност съдът прилага съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36, ал. 4 от същия закон. Съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна. От изложеното следва, че в полза на жалбоподател я действително следва да бъдат присъдени разноски. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен Договор за правна защита и съдействие, видно от които е жалбоподателят е представляван безплатно в настоящото производство на основание чл.38 от ЗА и в тази връзка е отправено искане за присъждане на разноски от страна на адв.Д.. Основанията, при които адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие, са предвидени в чл. 38, ал. 1 ЗАдв. : 1/ лица, които имат право на издръжка; 2/ материално затруднени лица; 3/ роднини, близки или на друг юрист. В посочената разпоредба не е уредено изискване клиентът да доказва наличието на някое от посочените основания при сключване на договора за правна помощ. Преценката дали да окаже безплатна правна помощ и дали лицето е материално затруднено или не ,се извършва от самия адвокат и е въпрос на договорна свобода между адвоката и клиента. Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, са посочени в разпоредбата на чл. 38, ал. 1 и ал. 2 ЗАдв.: адвокатът да е оказал безплатна правна помощ на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 – 3 ЗАдв.; в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски, т. е. да е постановено позитивно решение за страната, представлявана от съответния адвокат /чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във връзка с чл. 78 ГПК/. При осъществяване на посочените предпоставки и заявено своевременно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение съдът е длъжен да определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. , като осъди другата страна да го заплати. При негативно решение за страната, представлявана от съответния адвокат, адвокатът няма право да получи адвокатско възнаграждение, поради което преценката дали да окаже безплатната правна помощ е негова. От изложеното следва, че в полза на пълномощника на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 204,52евро. Съобразно чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН е направено и възражение за прекомерност от въззиваемата страна, което настоящият състав намира за неоснователно, доколкото претендираното адвокатско възнаграждение е в минимален размер, съобразен с разпоредбата на чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.), както и с предмета на делото, неговата фактическа и правна сложност и извършените процесуални действия, поради което следва да бъде платено от въззиваемата страна. Доколкото преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на НП, издадени от органите на Агенция „Митници”, е отговаряла Агенцията, а не поделението й (доколкото само Агенцията е юридическо лице съгласно чл. 3, ал. 1 от Устройствения правилник на Агенция „Митници”), Съдът намира, че следва да осъди именно Агенция „Митници” да заплати сторените в настоящото производство разноски. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 1, вр.ал. 3, т. 2 и чл. 63д, вр.ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав