Решение № 4105 от 9.7.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 8187/2022 г.

Производството е образувано във връзка с предявените от „Е.Б.Б.“ ЕАД, ЕИК •••••••, срещу Д. К. Х., ЕГН ••••••••••, обективно съединени искове при условията на евентуалност: главен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 69 751.67 лв., представляваща получени без правно основание плащания за периода от 17.11.2016 г. до 18.04.2022 г., и евентуален иск с правно основание чл. 240, ал. 2 ТЗ относно осъждането на ответника да заплати на ищцовото дружество сума в общ размер на 69 751.67 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, формирана, както следва: сумата от 31 000 лв. – неправомерно получени от ответницата плащания за периода от 17.11.2016 г. до 18.11.2019 г. на основание действалите за посочения период колективни трудови договори в дружеството, сумата от 34 281.76 лв. – неправомерно получени от ответницата плащания за периода от 18.11.2019 г. до 29.10.2020 г., от които 20 760 лв. – неправомерно получени от ответницата плащания за посочения период на основание действалите в този период колективни трудови договори в дружеството, и 13 521.67 лв. – сума, получена в резултат на неправилни изчисления на дължимото възнаграждение за посочения период, както и сумата от 4470 лв. – неправомерно получени от ответницата плащания за периода от 29.10.2020 г. до 18.04.2022 г. на основание действалите за посочения период колективни трудови договори в дружеството, които вреди ищецът счита, че ответницата е причинила в качеството си на член на съвета на директорите. Претендира законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 02.08.2022 г. до окончателното изплащане и разноски. Ищцовото дружество обосновава претенциите си с твърдението, че между ответницата Д. К. Х. и „Е.Б.Б.“ ЕАД са съществували отношения въз основа на договори за възлагане на управлението като член на СД /договор № 13/17.11.2016 г., договор •••••••/11.10.2019 г. и договор № 108/29.10.2020 г./ и договори за възлагане на управлението на изпълнителен член /договор от 18.11.2016 г., договор от 18.11.2019 г. и договор от 29.10.2020 г./. Ответницата била освободена като член на съвета на директорите на дружеството с решение на съвета на директорите на едноличния собственик на капитала „Д.К...К.“ ЕАД, ЕИК •••••••, вписано в Търговския регистър на 19.04.2022 г. под № 20220419110849. Излага, че въз основа на действалите в дружеството колективни трудови договори по време на трите осъществени мандата на управление от ответницата, същата неправомерно е получила парични плащания. Поддържа, че по време на първия мандат на управление ответницата е получила без правно основание суми в общ размер на 31 000 лв. На първо място, тъй като нямала право да се ползва от колективните трудови договори /КТД/ и плащанията по тях и на второ място, и поради липсата на решение на общото събрание на работниците и служителите в дружеството, което е предпоставка за възможността член на съвета на директорите да има право да ползва социалните фондове и формите на социално обслужване, отразени в раздела по социално-битовото и културно обслужване на действащия в този период колективен трудов договор. Твърди, че през втория мандат на управление ответницата е получила без основание в размер на 20 760 лв. при изрично изключена възможност в договора за възлагане на управлението на изпълнителен член от 18.11.2019 г. за получаване на парични плащания от предвидените в КТД социални фондове и форми на социално обслужване. Излага доводи за получаване от страна на ответницата на недължимо възнаграждение в размер на 13 521.67 лв. в периода от месец май 2020 г. до месец октомври 2020 г. включително, определено в нарушение на принципите, показателите, критериите и стойностите по реда на чл. 56 ППЗПП, приет с ПМС № 85 от 30.04.2020 г. Твърди ответницата да е получила по време на третия мандат на управление сумата от 4470 лв. на основание сключени в дружеството КТД при липса на подобна възможност съобразно договора за управление. При условията на евентуалност, ако е налице правно основание за тези плащания, получени от ответницата, ищецът излага съображения за наличие на предпоставки за уважаване на иска по чл. 240, ал. 2 ТЗ поради виновното неизпълнение от страна на ответника на задълженията й, изразяващо се в нарушение на общото задължение по чл. 237, ал. 2 ТЗ да изпълнява задълженията си с грижата на добър търговец и в интерес на дружеството и на всички акционери, тъй като в противоречие с нормите на Търговския закон и Кодекса на труда е подписана КТД с клаузи, носещи й лична облага, и неправомерно в нарушение на договорите за управление е получила процесните плащания. В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответницата ангажира отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Сочи, че съгласно чл. 6.3 от договор № 13/17.11.2016 г. за възлагане на управлението, чл. 5.10 от договора за възлагане на управлението на изпълнителен член на СД от 18.11.2019 г. и чл. 5.10.1 от договора за възлагане на управлението на изпълнителен член на съвета на директорите от 29.10.2020 г. е допусната възможност от едноличния собственик на капитала за участие на член на съвета на директорите в разпределянето на социалните фондове на дружеството, като именно клаузите на тези договори са основанието за получаване на великденски, коледни и новогодишни плащания, а не колективните трудови договори. Определянето и изплащането на тези възнаграждения не е в изключителна компетентност на едноличния собственик на капитала, поради което не е била налице пречка съветът на директорите да вземе решение, като предвиди право на съответните членове да получават допълнителни плащания, чиито източник са социално-битовите фондове на дружеството. Съгласието на работниците и служителите за ползването на тези фондове при действието на договора от 2016 г. е изразено чрез постъпилите предложения от синдикалните организации, което е предвидено и в КТД. След това в договорите за възлагане на управлението на изпълнителен член изрично била предвидена възможност за получаването на тези плащания. Ответницата заявява, че получаваните от нея възнаграждения са определяни правилно в съответствие с новоприетия ППЗПП от 30.04.2020 г. и указанията на едноличния собственик на капитала в тази връзка. Последният е получил и справки за определяне възнаграждението на членовете на изпълнителните и контролни органи в публичните предприятия за II и III тримесечие на 2020 г., като не са били правени възражения относно правилността на изчисленията. Прави възражение за погасяване по давност на част от претенциите на основание чл. 55 ЗЗД, а именно за сумата от 1680 лв. – изплатени коледни плащания по КТД през месец декември 2016 г., и за сумата от 1840 лв. – изплатени великденски плащания по КТД през месец април 2017 г. По отношение на предявените при условията на евентуалност искове сочи, че те са неоснователни, ищецът не уточнявал кои точно задължения, произтичащи от договора за управление или от закона, тя не е изпълнила умишлено или небрежно. Заявява, че е изпълнявала задълженията си стриктно с грижата на добрия търговец, при което дружеството е постигало много добри икономически показатели. Освен това дейността на дружество е била одитирана, като независимият одитор не е констатирал нарушения, включително и по отношение на процесните плащания. Прави възражение за погасяване по давност на част от претенцията на основание чл. 240, ал. 2 ТЗ – 1680 лв. – коледни плащания по КТД за месец декември 2016 г, 1840 лв. – великденски плащания по КТД за месец април 2017 г., 1380 лв. – коледни плащания по КТД за месец декември 2017 г., 1 020 лв. –великденски плащания по КТД за месец април 2018 г., 12 240 лв. – коледни плащания по КТД през месец декември 2018 г., 6120 лв. – изплатени суми по КТД през месец януари 2019 г., и 6120 лв. – изплатени суми по КТД през месец април 2019 г. Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното: По делото са предявени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 240, ал. 2 ТЗ. Съобразно диспозитивното начало в процеса, твърденията на ищеца в исковата молба са, че липсва каквото и да е основание за получаване на суми от ответника по делото и сумите са платени без наличието на правно основание, евентуално и само ако съдът намери основание за получаване на сумите и отхвърли главната му претенция, само тогава се твърди от ищеца, че ответницата неправомерно е получила в нарушение на общите правила на ТЗ, договорите за управление и КТД процесните суми, като получаването им представлява вреда за ищцовото дружество. Т. е. вътршнопроцесуалното условие за разглеждане на евентуалните претенции, поставено от ищеца, е установяването на основание за плащане на сумите, тъй като основното му и водещо твърдение е, че липсва каквото и да е основание за получаването им. Оттук и съдът следва на основание чл. 6, ал. 2 ГПК да разгледа като главна претенция тази по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. За да е редовна исковата молба по иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да посочи релевантните факти за спора по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, за които носи доказателствена тежест, като по делото ответникът излага и доказва фактите, изключващи правото на ищеца да получи връщане на даденото. Искът по чл. 55 ЗЗД е един. С него ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника и в негова тежест е да докаже единствено даването. В тежест на ответника е да докаже на какво основание е получил даденото /виж решение № 239/ 16.07.2013 г., по гр. дело № 1050/2012 г. на IV г. о. на ВКС/. Успешното провеждане на иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД в която и да е от трите му хипотези е обусловено от установяване на наличието на основния елемент от фактическия състав, а именно неоправданото разместване на имуществени блага. При това неоправдано разместване едната страна се обогатява за сметка на другата, която обеднява, при липсата на основание за това и при наличието на причинна връзка между обогатяването и обедняването. При исковете по чл. 55, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже факта на плащането, а тежестта да установи наличието на противопоставимо на ищеца основание за имущественото разместване лежи върху ответника. Не се спори по делото, а и от приложените писмени доказателства се установява, че на 17.11.2016 г. с решение на едноличния собственик на капитала на ищцовото дружество „Е.Б.Б.“ ЕАД за член на съвета на директорите е избрана ответницата Д. К. Х., считано от датата на вписване на решението в Търговския регистър, до 17.11.2019 г. Същата е избрана за изпълнителен директор на дружеството с протокол № 1 от 18.11.2016 г. от заседание на съвета на директорите на „Е.Б.Б.“ ЕАД. Д. К. Х. е била преизбрана за член на съвета на директорите с решение на едноличния собственик на капитала от 11.10.2019 г. за срок до 17.11.2022 г. и с решение от 29.10.2020 г. с мандат до 29.10.2025 г. С решения на съвета на директорите на ищцовото дружество ответницата отново е избрана за изпълнителен член, въз основа на които решения са сключвани и договори за възлагане на управлението на изпълнителен член. Д. К. Х. е освободена като член на съвета на директорите на ищцовото дружество на 12.04.2022 г. с решение на едноличния собственик на капитала на ищцовото дружество „Е.Б.Б.“ ЕАД, - „Д.К...К.“ ЕАД, което обстоятелство е вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията на 19.04.2022 г. От приложените по делото писмени доказателства – протоколи от решения на едноличния собственик на капитала „Д.К...К.“ ЕАД № РД-06-43 от 10.05.2018 г., № РД-02-25 от 22.05.2019 г., № РД-03-13/15.05.2020 г. и протоколи от решения на съвета на директорите на същото дружество № 395 от 10.05.2018 г., № 723 от 15.05.2020 г. и № 887 от 15.04.2021 г. се установява, че Д. К. Х. е била освобождавана от отговорност като член на съвета на директорите на ищцовото дружество за дейността си за периода от 2016 г. до 2020 г. С определение от 27.04.2023 г. е отделено като безспорно и признато между страните обстоятелството, че между „Е.Б.Б.“ ЕАД и Д. К. Х. действително в периода от 17.11.2016 г. до 18.04.2022 г. са сключени следните договори, както следва: 1./ договор № 13/17.11.2016 г. за възлагане на управлението на еднолично акционерно дружество с едностепенна система на управление; 2./ договор от 18.11.2016 г. за възлагане на управлението на изпълнителен член от съвета на директорите в еднолично акционерно дружество с едностепенна система на управление; 3./ договор •••••••/11.10.2019 г. за възлагане управлението на акционерно дружество с едностепенна система на управление; 4/. договор от 18.11.2019 г. за възлагане управлението на изпълнителен член от съвета на директорите в еднолично акционерно дружество с едностепенна система на управление; 5./ договор № 108/29.10.2020 г. за възлагане управлението на акционерно дружество с едностепенна система на управление; 6./ договор от 29.10.2020 г. за възлагане управлението на изпълнителен член от съвета на директорите в еднолично акционерно дружество с държавно участие в капитала с едностепенна система на управление. Съдът е отделил като безспорен и факта, че в процесния период по отношение на работниците и служители на „Е.Б.Б.“ ЕАД са действали колективни трудови договори, сключени със синдикалните организации в дружеството, от 12.02.2015 г. с вх. № 513/16.02.2015 г., подписан за работодателя от С.П., от 06.01.2017 г. с вх. № 927/13.02.2017 г., подписан за работодателя от Д. Х., от 26.11.2018 г., с вх. № 1313/19.12.2018 г., подписан за работодателя от Д. Х., и от 30.11.2020 г. с вх. № 1603/10.12.2020 г., отново подписан от ответницата. Във всички тези колективни трудови договори е било предвидено, че работодателят осигурява на всеки работник или служител в дружеството средства за социално подпомагане в размер на не по-малко от две минимални работни заплати за страната за коледно-новогодишните и не по-малко от две минимални работни заплати за страната за великденските празници при наличие на положителен финансов резултат на дружеството. В три от посочените колективни трудови договори – тези от 12.02.2015 г. /в чл. 29/, от 06.01.2017 г. /в чл. 30/ и от 26.11.2018 г. /в чл. 28/, е посочено, че членовете на съвета на директорите на дружеството се ползват от социалните придобивки в КТД. Единствено в последния колективен трудов договор от 30.11.2020 г. не е предвидено такова право за членовете на съвета на директорите. С протоколно определение от 15.02.2024 г. като безспорно и признато между страните е отделено обстоятелството, че претендираните суми в производството са изплатени на ответницата в качеството й на член на съвета на директорите на ищцовото дружество в размерите и на датите, посочени в справка-приложение № 1 за начислени и изплатени суми по КТД за период 17.11.2016 г. – 18.11.2019 г., /л. 90/ - общо 31 000 лв., справка-приложение № 2 за период от 18.11.2019 г. до 29.10.2002 г. /л. 98/ - 20 760 лв., справка-приложение № 3 за период 29.10.2020 г. – 18.04.2022 г. /л. 101/ - 4470 лв., и справка- приложение № 4 за възнаграждения – изчислени на основание ПРУПДТДДУК /отм./ и ППЗПП за период месец ноември 2019 г. – месец октомври 2020 г. /л. 105/. В дружественото право съществуват специфични само за него договори/едностранни сделки, които обслужват цели характерни само за дружествената материя – напр., свързани с учредяването на ТД, членския състав на ТД, преобразуването и други. За договорите на дружественото право не са приложими правилата за търговските сделки на ТЗ, но са съответно приложими общите правила за ЗЗД. Правоотношението, което възниква по договор за управление на търговско дружество между член на съвета на директорите и дружеството, не е трудово, а има мандатен характер и се регламентира от нормите на гражданското и търговското право. По отношение на процесното правоотношение намира приложение уредбата на договора за поръчка по чл. 280 и сл. ЗЗД. Съществена характеристика на този договор е равнопоставеността на страните по него – виж решение № 222 от 03.05.2016 г. по т. д. № 3471/2014 г., I т. о. на ВКС, решение № 204 от 28.07.2014 г. по гр. д. № 983/2014 г., IV г. о. на ВКС, решение № 150 от 29.05.2015 г. по гр. д. № 5272/2014 г., IV г.о. на ВКС. Самото мандатното правоотношение с член на съвет на директорите, на когото е възложено управлението на дружеството, възниква по силата на решението на едноличния собственик на капитала – „Д.К...К.“ ЕАД по чл. 221, т. 4 и т. 5 ТЗ – виж л. 38, 51 и 65, с което се определя и размерът на възнаграждението по арг. от чл. 244, ал. 4 ТЗ. Сключването на писмен договор за възлагане на управлението е предвидено в чл. 244, ал. 7 ТЗ. Действието на колективния трудов договор според чл. 57 КТ е спрямо работниците и служителите, които са членове на синдикалната организация - страна по договора, както и тези, които не членуват в нея, но са се присъединили с писмено заявление при условията и по ред, определени от страните по договора, така че да не противоречат на закона или да го заобикалят, или да накърняват добрите нрави. При наличие на колективен трудов договор и установеното в чл. 57, ал. 1 КТ действие на същия само спрямо работниците и служителите, които са членове на синдикалните организации – страни по него, за останалите работници и служители, независимо дали членуват или не в синдикална организация, която не е страна по колективния трудов договор, могат да се предвиждат различни условия и ред за присъединяване към него. Това следва от нормата на чл. 57, ал. 2 КТ и се отнася до индивидуалното присъединяване към сключения вече колективен трудов договор. По делото не се спори, че ответницата не е била работник или служител в ищцовото дружество през процесния период, а е осъществявала единствено дейност по управление въз основа на последователно сключвани договори за възлагане на управлението като член на съвета на директорите и изпълнителен член. Сключените колективни трудови договори нямат действие и не обвързват членовете на съвета на директорите на дружеството. Релевантни за членовете на съвета на директорите са единствено договорите за възлагане на управление, а за този от тях, на който е възложено управлението – и договорът за възлагане на управлението на изпълнителен член. Не съществуват законови пречки в едно облигационно правоотношение, каквото е представлява мандатът, чрез бланкетни или препращи клаузи страните да уговорят конкретни условия, които да се извличат от клаузи, инкорпорирани в друг документ, нормативен акт, включително и да е налице препращане към действащ колективен трудов договор. Съгласно разпоредбата на чл. 20 ЗЗД при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. От изложените съображения, следва, че уговорките в КТД, че членовете на съвета на директорите на дружеството се ползват от социалните придобивки в КТД, сами по себе нямат значение и не обвързват дружеството, респ. не създават задължения за осигуряване ползването на социалните придобивки от членовете на съвета на директорите. От подобни клаузи, при липса на ясно уговорени в договорите за управление препращащи клаузи, няма как да произтичат задължения за плащане, респ. да съществува основание за получаване на сумите. Доколкото е отделено като безспорно, че сумите са платени на датите и в размерите, посочени в справките-приложения към исковата молба, то ключовият въпрос за наличието или липсата на основание за плащането им, е дали в процесните договори за управление с Д. К. Х. се съдържат клаузи, които да обуславят плащането на сумите. За прегледност на изложението и изчерпателност на мотивите, съдът намира, че следва да разгледа договорите за управление във всеки един от мандатите на Д. К. Х. последователно, доколкото са налице различия в уговорените клаузи. Относно допълнителните плащания във връзка с коледно-новогодишните и великденските празници по първия мандат на управление: В първия мандат на управление са действали договор № 13/17.11.2016 г. за възлагане на управлението на еднолично акционерно дружество с едностепенна система на управление и договор от 18.11.2016 г. за възлагане на управлението на изпълнителен член от съвета на директорите в еднолично акционерно дружество с едностепенна система на управление. В чл. 6.3. от договора за възлагане на управлението № 13/17.11.2016 г. и чл. 5.20. от договора за възлагане на управлението на изпълнителен член от 18.11.2016 г. е предвидено, че членът на съвета на директорите има право след решение на общото събрание на работниците и служителите от дружеството да ползва социалните фондове и формите на социално обслужване, отразени в раздела по социално-битовото и културното обслужване на сключения колективен трудов договор в дружеството. От приложената справка-приложение № 1 за начислени и изплатени суми по КТД се установява, че за периода 17.11.2016 г. – 18.11.2019 г. на ответницата са изплатени в качеството й на член на съвета на директорите на ищцовото дружество суми по КТД общо в размер на 31 000 лв. Като основание за всяко плащане е посочено съответно: 1 680 лв. – „коледни плащания по КТД“ за м.12.2016 г., 1 840 лв. – „великденски плащания по КТД“ за м. 04.2017 г., 1 380 лв. – „коледни плащания по КТД“ за м.12.2017 г., 1 020 лв. – „великденски плащания по КТД“ за м.03.2018 г., 12 240 лв. – „коледни плащания по КТД“ за м.12.2018 г., 6 120 лв. – „изплатена сума по КТД“ за м.01.2019 г., и 6 720 лв. – „изплатена сума по КТД“ за м.04.2019 г. По делото са приложени предложения от синдикалните организации в „Е.Б.Б.“ ЕАД за изплащане на парични средства на работниците и служителите за коледно-новогодишните празници, предвидени в съответния действащ към момента колективен трудов договор в дружеството, през 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г., всички от които са били одобрени с решения на съвета на директорите на ищеца, като единствено предложението за изплащане на такива суми за Великден през 2018 г. не е било одобрено от съвета на директорите /видно от протокол № 22 от 27.03.2018 г. - л. 512/. Всички останали предложения са били приети с решения на съвета на директорите, за които са представени протокол от 09.12.2016 г. – л. 501-503, протокол от 11.04.2017 г. – л. 505-506, протокол от 07.12.2017 г. – л. 508-509, протокол от 28.11.2018 г. – л. 514-516, протокол от 23.04.2019 г. – л. 518-519. С решенията по представените протоколи са одобрени средства за социално подпомагане на работниците и служителите за коледните, новогодишни и великденските празници, като няма данни за взети решения за изплащане на средства на членовете на съвета на директорите. Релевантни за решаването на спора са обстоятелствата дали в качеството си на член на съвета на директорите ответницата правомерно е получила в качеството си на член на съвета на директорите парични плащания за Коледа, Нова година и за Великден в първия мандат на управление. Договорите за управление препращат към социалните фондове и формите на социално обслужване. По производството не се ангажират доказателства за формирането и съществуването на социален фонд в рамките на „Е.Б.Б.“ ЕАД в процесния период. Напротив, представено е по делото удостоверение от „Е.Б.Б.“ ЕАД, в което е посочено, че в периода 17.11.2016 г. – 18.04.2022 г. в дружеството не са съществували социално-битови фондове. Социално- битовото и културно обслужване е уредено в Глава Четиринадесета на КТ и от разпоредбите на чл. 291 и следващите КТ е видно, че плащането на допълнителни възнаграждения към основното възнаграждение извън размера на основната работна заплата не представлява подобно социално-битово обслужване. Напротив, примери за социално обслужване са – организирано хранене, търговско обслужване, транспортно обслужване, поддържане бази за отдих и културни мероприятия, подпомагане на млади и новопостъпили служители, осигуряване безплатно работно облекло, осигуряване на жилища, грижи за семейства на служители, грижи за пенсионирани служители и др. Разделът на КТД, действащи при първия мандат на управление, е „Социално-битово обслужване и социално подпомагане“. Договорите за управление препращат единствено към социално-битовото обслужване, но не и към социалното подпомагане. Видно от Глава Четиринадесета на КТ социалното обслужване е такава форма на подпомагане, която изключва прякото /директно/ подпомагане с парични средства, а налага на работодателя да създава социални услуги и придобивки за работниците и служителите със свои средства или средства от други източници, които да се ползват от тях. Чл. 292 КТ гласи, че социално-битовото обслужване на работници и служители се финансира със средства на работодателя и от други източници, а съгласно чл. 293, ал. 2 КТ средствата за социално-битовото и културно обслужване не могат да се изземват и използват за други цели. Обстоятелството, че възнагражденията за коледно-новогодишните празници и за великденските празници не са форми на социално обслужване, се извежда и от последващите договори за управление на изпълнителен член за следващите мандати на ответницата, където ясно е направено разграничение и е налице уредба както за възможността да се ползват социални фондове и други форми на социално обслужване, така и възможност за получаване на коледно-новогодишни и великденски възнаграждения – виж договора от 18.11.2019 г. т. 5.10. и 5.10.1 и договора от 29.10.2020 г., където в т. 5.7.1. е уредена възможност за ползване социално обслужване, а в т. 5. 7. 2. – възможност за допълнителни възнаграждения. Както се посочи по-горе, включването на членовете на съвета на директорите в разпоредбите на КТД няма никакво правно значение и няма как да създаде основание за плащане – в тази насока и докладът на едноличния собственик на капитала за 2011 г. – 2016 г. „считаме, че включването на в числото на работниците и служителите на членовете на съвета на директорите е нарушение на установените с КТД правила и превратно тълкуване на волята на страните по КТД“ – л. 478. За ответницата по време на първия мандат на управление не съществува каквото и да е основание да получава суми по КТД за коледни и великденски възнаграждения, като от разпоредбите чл. 6.3. на договор за възлагане на управлението № 13/17.11.2016 г. и чл. 5.20. на договора за възлагане на управлението на изпълнителен член от 18.11.2016 г., касаещи социални фондове и социално обслужване, не следва подобно право. Само за пълнота на изложението, следва да се посочи, че дори да можеше да се приеме, че тези уговорки в чл. 6.3. и чл. 5.20. препращат не само към посочените в тях фондове и обслужване, а към целият раздел в КТД – „Социално-битово обслужване и социално подпомагане“, то в договора е уговорено и допълнително условие като елемент от фактическия състав, за да може членът на съвета на директорите да се ползва от формите на социално обслужване – решение на общото събрание на работниците и служителите. Не се установява подобно решение да е вземано. Без значение е дали в дружеството е било конституирано общо събрание на работниците и служителите. Съгласието на работниците и служителите не би могло да се счита за изразено чрез съответните предложения от синдикалните организации за допълнителни плащания във връзка с коледно-новогодишните и великденските празници. Разпоредбите на чл. 6.3. и чл. 5.20. са изрично уговорени, т. е. имат императивен характер, а предложенията на синдикалните организация касаят единствено работниците и служителите и в тази връзка са всички гореупоменати решения на съвета на директорите, като видно от представените протоколи са взимани решения за изплащане на допълнителни плащания във връзка с коледно-новогодишните и великденските празници само на работниците и служителите, но не и на членовете на съвета на директорите. Извършените плащания по време на първия мандат за периода 17.11.2016 г. – 18.11.2019 г. в размер на 31 000 лв. за коледно-новогодишните и великденските празници не представляват форми на социални обслужване. Същите не са се следвали от договорите за управление. Липсва решение на съвета на директорите или на едноличния собственик на капитала, по силата на което да се предвиждат подобни плащания. Не би могло по пътя на тълкуването да се изведе от договора за управление съществуването на подобно задължение, което не следва от същия договор и, което видно от последващите договори за управление е уредено отделно от социалното обслужване. Оттук, и сумата в размер на 31 000 лв. се явява получена от ответницата без основание, поради което съдът следва да разгледа възражението за настъпила погасителна давност за сумата от 1680 лв. – изплатени коледни плащания по КТД през месец декември 2016 г., и за сумата от 1840 лв. – изплатени великденски плащания по КТД през месец април 2017 г. Искът за плащане без правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД се погасява в петгодишен срок, който започва да тече от момента, в който длъжникът получи нещо без основание. Това е така, защото от този момент вземането на кредитора става изискуемо – т. 7 на ППВС №1/1979 г. Погасителната давност при неоснователното обогатяване е петгодишна и началото на срока се поставя с неоснователното разместване на блага – т. е. от момента на получаването на сумата без основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Сумите платени преди 02.08.2017 г. би следвало да са погасени по давност. В случая следва да се отчете и, че в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./. Или погасени по давност в случая са сумите платени преди 25.05.2017 г. Ищецът не ангажира доказателства за спиране и/или прекъсване на давностния срок, поради което възражението е основателно и двете суми са платени преди м. 05.2017 г. Неоснователно получената сума за периода на първия мандат на управление при съобразяване на възражението за давност е общо 27 480 лв. /31 000 - 1680 – 1840/. Относно допълнителните плащания във връзка с коледно-новогодишните и великденските празници по втория и третия мандат на управление: Във втория и третия мандат на управление между страните са действали: договор •••••••/11.10.2019 г. за възлагане управлението на акционерно дружество с едностепенна система на управление, договор от 18.11.2019 г. за възлагане управлението на изпълнителен член от съвета на директорите в еднолично акционерно дружество с едностепенна система на управление, договор № 108/29.10.2020 г. за възлагане управлението на акционерно дружество с едностепенна система на управление и договор от 29.10.2020 г. за възлагане управлението на изпълнителен член от съвета на директорите в еднолично акционерно дружество с държавно участие в капитала с едностепенна система на управление. В чл. 5.10. от договора за възлагане на управлението на изпълнителен член от 18.11.2019 г. е предвидено, че ответницата има право да ползва социалните фондове и формите на социално обслужване, отразени в раздела по социално-битовото и културно обслужване на сключения КТД с изключение на тези социални фондове и форми на социално обслужване, които съгласно действащата нормативна уредба са елемент на брутното трудово възнаграждение. В чл. 5.10.1. пък изрично е уговорено, че изпълнителният директор има право да получи допълнително възнаграждение при условията, уговорени в сключения колективен трудов договор в дружеството, във връзка с отбелязване на великденски, коледни и новогодишни празници. В чл. 5.7.1. от договора за възлагане на управлението на изпълнителен член от 29.10.2020 г. е предвидено, че ответницата има право да ползва социалните фондове и формите на социално обслужване, отразени в раздела IV „Осигурителни отношения и социално-битово и културно обслужване“ на сключения КТД, с изключение на тези, които съгласно действащата нормативна уредба са елемент на брутното трудово възнаграждение. В чл. 5.7.2. пък изрично е уговорено, че изпълнителният директор има право да получи допълнително възнаграждение при условията, уговорени в сключения колективен трудов договор в дружеството, във връзка с отбелязване на великденски, коледни и новогодишни празници. От приложената справка-приложение № 2 и 3 за начислени и изплатени суми по КТД се установява, че за периода 18.11.2019 г. – 29.10.2020 г. на ответницата са изплатени в качеството й на член на съвета на директорите на ищцовото дружество суми по КТД общо в размер на 20 760 лв., а за периода 29.10.2020 г. – 18.04.2022 г. – 4 470 лв. Като основание за всяко плащане е посочено съответно: 13 440 лв. –„изплатени коледни“ за м.12.2019 г., 7 320 лв. – „изплатени великденски“ за м. 04.2020 г., 1 220 лв. – „заплата м.11.2020“ – като в представения фиш за заплатено възнаграждение за м.11.2020 г. е отразено, че сумата от 1220 лв. е заплатена като доплащане на основание чл. 22 КТД, 1 300 лв. – „заплата м.04.2021“ – като в представения фиш за заплатено възнаграждение за м.04.2021 г. е отразено, че сумата от 1300 лв. е заплатена като доплащане на основание чл. 21 КТД и сумата от 1 950 лв. - „заплата м.11.2021“ – като в представения фиш за заплатено възнаграждение за м.11.2021 г. е отразено, че сумата от 1950 лв. е заплатена като доплащане на основание чл. 21 КТД. Освен че от приложените фишове за заплащане на сумите се установява основанието, на което са начислени, то и между страните не съществува спор относно заплатените суми в размер общо на 4 470 лв. за периода 29.10.2020 г. – 18.04.2022 г., че същите представляват допълнителни плащания във връзка с коледно-новогодишните и великденските празници. По делото са приложени предложения от синдикалните организации в „Е.Б.Б.“ ЕАД за изплащане на парични средства на работниците и служителите за коледно-новогодишните празници, през м. 12.2019 г. и м.12.2021 г., които са били одобрени с решения на съвета на директорите на ищеца. Няма спор между страните, че при договорите за управление при втория и третия мандат на управление е налице предвидена възможност в чл. 5.10.1. и 5.7.2. за ответницата да получи допълнително възнаграждение при условията, уговорени в сключения колективен трудов договор в дружеството, във връзка с отбелязване на великденски, коледни и новогодишни празници. Основното възражения на ищеца е, че по този начин се нарушавали разпоредбата на договорите за възлагане управлението на изпълнителен член на съвета на директорите, съгласно които изпълнителният директор имал право да ползва социалните фондове и формите на социално обслужване, отразени в раздел „осигурителни отношения и социално- битово и културно обслужване“ на сключения КТД в дружеството, с изключение на тези, които съгласно действащата нормативна уредба са елемент на брутното трудово възнаграждение. Съдът не споделя тълкуването на ищеца, че изрично е изключена възможността за получаване на парични плащания. Следва да се посочи, че съдът направи разграничение между формите на социално обслужване и социално подпомагане, а отделно дори да се приеме, че общото правило в договорите за управление е да се изключат допълнителните плащания, предвидени в раздел „осигурителни отношения и социално-битово и културно обслужване“ на сключения КТД, то в самите договори за управление е предвидено специално правило, че може да се получи допълнително възнаграждение при условията, уговорени в сключения колективен трудов договор в дружеството, във връзка с отбелязване на великденски, коледни и новогодишни празници. Специалното правило, изрично уредено в договора за управление, разбира се изключва общото такова. На следващо място, в брутното трудово възнаграждение, което служи за определяне размера на обезщетенията по КТ, се включват основното трудово възнаграждение и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер – предвидими и сигурни, определени в колективен трудов договор и/или във вътрешните правила за работната заплата в предприятието и в индивидуалния трудов договор /по арг. от чл. 17 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата/. Процесните плащания във връзка с великденски, коледни и новогодишни празници не отговарят на тези изисквания, тъй като е предвидено същите да се изплащат само при наличие на положителен финансов резултат на дружеството, т. е. изплащането му на конкретен служител не зависи от постигнатите от същия резултати. Когато целевия бонус не е с постоянен характер и неговото изплащане не е безусловно задължение на работодателя, а се следва след извършване на автономна преценка на предварително определен от работодателя орган, същият няма постоянен характер, а представляват бонуси, поради което и не влизат в брутното трудово възнаграждение, което служи за определяне размера на обезщетенията по КТ. Без значение е обстоятелството дали съветът на директорите е взел решения за изплащане на премии за великденски, коледни и новогодишни празници за всяка от изплатените суми, както се посочи по-горе решението на СД е относимо единствено към работниците и служителите на дружеството и се прави по предложение на синдикалните организации, поради което е без каквото и да е значение за членовете на съвета на директорите. Доколкото се установява изрична уговорка в договорите за възлагане управлението на изпълнителен член от съвета на директорите в еднолично акционерно дружество с едностепенна система на управление, която недвусмислено препраща към разпоредбите на КТД за изплащане на премии за великденски, коледни и новогодишни празници, то вън от съмнение е, че за времето на втория и третия мандат на управление ответницата е имало право на такива. Единственото условия в КТД, действащи за процесния период – от 19.12.2018 г. и от 10.12.2020 г., е наличието на положителен финансов резултат. По делото не се излагат твърдения и не се сочат доказателства, ищецът да не е имал положителен финансов резултат в процесните периоди. Липсват други елементи от фактически състав на премирането, не е необходимо решение на СД. Видно от взетите решение на СД, то за работниците и служителите са взети решения за заплащане за м. 12.2019 г. на по 2 БТВ за коледа и нова година и още една за великден, а за м.12.2021 г. по три минимални работни заплати. Именно в такъв размер са и заплатени премии на ответницата, което се установява от фишовете за заплатени възнаграждения. В останалите периоди допълнителните плащания са в рамките на минималното по КТД – две минимални работни заплати. Следва да се посочи, че е отделено като безспорно между страните, че сумите претендирани като заплатени без основание, са заплатени като допълнителни плащания във връзка с коледно-новогодишните и великденските празници, като не се оспорват размерите на плащанията и обстоятелството, че възнаграждения, определени по същия механизъм /БТВ или няколко минимални РЗ за съответните периоди/, са заплащани на работниците и служителите, а единствено се спори за липсата на основание за получаването на подобни плащания. Доколкото обаче основание за плащането на сумите за периода 18.11.2019 г. – 29.10.2020 г. в размер на 20 760 лв. и за периода 29.10.2020 г. – 18.04.2022 г. в размер на 4470 лв. се установи по делото, а именно – чл. 5.10.1. и 5.7.2. от договорите за управление, които препращат към КТД, а относно размера на премиите и условията са изплащането им липсват твърдения в исковата молба, то в тази част за тези суми претенцията на ищеца е неоснователна. Относно твърдението за надплатено възнаграждение в периода 05.05.2020 г. – м.10.2020 г. С решенията на едноличния собственик на капитала от 17.11.2016 г. и 11.10.2019 г. на ответницата е било определено възнаграждение като член на съвета на директорите в съответствие с принципите, показателите, критериите и стойностите по чл. 33 от Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала, приет с ПМС №112 от 23 май 2003 г. /ПРУПДТДДУК/. С решението на едноличния собственик на капитала на ищцовото дружество от 29.10.2020 г. е определено възнаграждение на члена на съвета на директорите при условията и реда на чл. 56 ППЗПП. В чл. 8 от договора от 18.11.2019 г. за възлагане управлението на изпълнителен член от съвета на директорите в еднолично акционерно дружество с едностепенна система на управление е предвидено, че възнаграждението на изпълнителния директор се определя по показателите, критериите и стойностите на чл. 33 ПРУПДТДДУК /отм./. В чл. 17 от договора от 18.11.2019 г. за възлагане управлението на изпълнителен член от съвета на директорите в еднолично акционерно дружество е предвидено, че в случаите на императивни изменения в нормативната уредба, настъпили след влизането в сила на договора, те стават задължителни за двете страни, без да се сключва допълнително споразумение за промени в клаузите на договора. По делото се установява, че „Е.Б.Б.“ ЕАД е получило писма от „Д.К...К.“ ЕАД с вх. № В-94 от 29.06.2020 г. /л. 498/ и вх. № В-144 от 01.10.2020 г. /л. 495/ относно предоставяне на информация за размера на възнагражденията на органите за управление и контрол съгласно чл. 56 ППЗПП и чл. 33 ПРУПДТДДУК /отм./ и справка за образуване на средства за работна заплата от дъщерните дружества за II и III тримесечие на 2020 г. Такива справки са били изготвени и получени от едноличния собственик на капитала на дружеството – „Д.К...К.“ ЕАД, видно от приложените по делото писма /л. 492 – л. 494 и л. 498 – л. 499/, като относно III тримесечие на 2020 г. е представена справка само на основание чл. 56 ППЗПП, в съответствие със справката-образец, изпратена от заместник-министъра на икономиката /л. 497/. Съгласно чл. 33, ал. 1 ПРУППДТДДУК /отм./, приет с Постановление на МС № 112/23.05.2003 г. - „Възнагражденията на членовете на изпълнителните и контролните органи на едноличните търговски дружества с държавно участие в капитала се определят в зависимост от стойността на дълготрайните материални активи, числеността на персонала, рентабилността, финансовия резултат, изменението на добавената стойност на един зает, обслужването на задълженията, както и от поети специфични задължения и отговорности в сключените договори”. Чл. 33, ал. 2 предвижда, че „Месечните възнаграждения на членовете на изпълнителните и контролните органи на едноличните търговски дружества с държавно участие, се определят чрез бална оценка, образувана въз основа на резултатите за отчетното тримесечие по показателите и критериите от таблицата съгласно Приложение № 2 и определената стойност на една бална единица, а в ал. 3 е предвидено, че „Членовете на съветите на директорите на надзорните и управителните съвети на едноличните акционерни дружества с държавно участие, получават възнаграждение, определено при стойност на една бална единица в размер 50 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната за съответния месец. Съгласно чл. 33, ал. 7 „След приключването на всяко тримесечие в зависимост от постигнатите през него стойности на показателите и критериите в приложението по ал. 2 се изчислява балната оценка и се преизчисляват месечните възнаграждения за отчетното тримесечие. Преизчислените възнаграждения се начисляват и изплащат с възнаграждението за последния месец на отчетното тримесечие. През първите два месеца на тримесечието членовете на изпълнителните и контролните органи получават авансово месечно възнаграждение въз основа на балната оценка за предходното тримесечие, а в чл. 33, ал. 10 е прието, че „Размерът на възнаграждението на членовете на съветите на директорите, надзорните и управителните съвети на едноличните акционерни дружества с държавно участие, определен по реда на ал. 3, след преизчисляването по ал. 7 не може да надхвърля петкратния размер на минималната месечна работна заплата, установена за страната за съответния месец. С ППЗПП, приет с ПМС № 85/30.04.2020 г., в сила от 05.05.2020 г., се отменя ПРУППДТДДУК. Чл. 56, ал. 2 ППЗПП заменя действащата до този момент разпоредба на чл. 33 ПРУПДТДДУК /отм./. Начинът на формиране и определяне на месечните възнаграждения на членовете на органите за управление и контрол на публичните предприятия не се променя, като единствено съгласно ал. 9 на чл. 56 ППЗПП „Размерът на възнаграждението на членовете на съветите на директорите, надзорните и управителните съвети на акционерните дружества, определен по реда на ал. 3, след преизчисляването по ал. 6 не може да надхвърля шесткратния размер на минималната месечна работна заплата, установена за страната за съответния месец.“ Основното различие между предходния режим за определяне на възнагражденията по ПРУПДТДДУК /отм./ и сега действащия такъв, регламентиран в ППЗПП, се състои в максималния размер, който съгласно чл. 33, ал. 10 ПРУПДТДДУК /отм./ не може да надхвърля петкратния размер на минималната месечна работна заплата, докато според чл. 56, ал. 9 ППЗПП същият не може да надхвърля шесткратния размер на минималната месечна работна заплата“. В настоящия случай възнаграждението на члена на съвета на директорите е определяно по разпоредбите на Правилника, приет с ПМС № 112/23.05.2003 г. /ПРУПДТДДУК/ до първото тримесечие на 2020 г. От второто тримесечие на 2020 г., считано от 05.05.2020 г., изчисленията на балните оценки и възнагражденията са извършвани на основание Правилника, приет с ПМС № 85/30.04.2020 г. /ППЗПП/. Видно от справка-приложение № 4 /л. 105/, ако се преизчислят дължимите възнаграждения за периода от 05.05.2020 г. до м.10.2020 г., се установява разликата между начислените и заплатени възнаграждения, като разликата е в размер на 13 521.67 лв. – т. е.при приложение ПРУПДТДДУК /отм./ платена сума за възнаграждения следва да е с 13 521.67 лв. по-малко. Безспорно е между страните, че изчисленията в справка-приложение № 4 са правилни. Освен че размерът на сумите, изчислени по ПРУППДТДДУК /отм./ и по ППЗПП за процесния период е отделен като безспорен между страните, то очевидно, че при съобразяване на чл. 56, ал. 9 ППЗПП, възнагражденията в печелившите предприятие ще са в по-висок размер от този по ПРУППДТДДУК /отм./, доколкото максимумът се променя от петкратния на шесткратния размер на минималната месечна работна заплата. Съдът намира, че в периода от 05.05.2020 г. до м.10.2020 г. приложима към процесните правоотношения е била именно методиката относно начина на определяне на възнагражденията на членовете на управителните органи на публичните предприятия по ППЗПП, а не тази по ПРУПДТДДУК /отм./, каквито са твърденията на ищеца. Смисълът на правилото на § 10 от ПЗР на ППЗПП е да се запази дейността на управителните органи на публичните предприятия до провеждането на нови процедури и избор на нови управителни органи, за да не останат публичните предприягия без работещи управителни органи, които и да ги представляват пред трети лица, т. е. самото приемане на ППЗПП не налага провеждането на нови процедури за управителни органи и сключването на нови договори преди изтичането на мандатите на членовете на управителните органи или прекратяване на правомощията им. Законодателят обаче не предвижда отлагане на приложението на новите критерии за определяне на възнаграждението на членовете на управителните органи, поради което тези критерии са приложими от влизането в сила на ППЗПП на 05.05.2020 г. по отношение на възнагражденията по всички заварени договори. Страните са уговорили в чл. 17 от договора от 18.11.2019 г. за възлагане управлението на изпълнителен член от съвета на директорите в ЕАД, че в случаите на императивни изменения в нормативната уредба /каквато съдът намира, че е чл. 56, ал. 9 ППЗПП/, настъпили след влизането в сила на договора, те стават задължителни за двете страни, без да се сключва допълнително споразумение за промени в клаузите на договора. В тази насока са и указанията, получени в „Е.Б.Б.'‘ ЕАД с писма, изпратени от едноличния собственик на капитала – „Д.К.К.“ ЕАД, относно предоставяне на информация за размера на възнагражденията на органите за управление и контрол и справка за средства за работна заплата от дъщерните дружества за второто и третото тримесечие на 2020 г. От указанията на „Д.К.К.“ ЕАД за II тримесечие на 2020 г. с изх. № от 29.06.2020 г. /л. 488/ е видно, че дъщерните търговски дружества следва да изготвят справки за възнаграждения на органите за управление по чл. 33, ал. 1 ПРУППДТДДУК /отм./ до 05.05.2020 г. и по чл. 56 ППЗПП от 05.05.2020 г. Указанията на „Д.К.К.“ ЕАД за III тримесечие на 2020 г. с изх. № от 01.10.2020 г. /л. 495/ за дъщерните търговски дружества са, че следва да изготвят справки за възнаграждения на органите за управление само и единствено по чл. 56 ППЗПП. Тези указания на едноличния собственик на капитала на ищеца, съдът намира, че представляват извънсъдебно признание на неблагоприятния факт за начина на определяне на възнагражденията на органите на управление, а именно изчисляване на възнагражденията от 05.05.2020 г. по чл. 56 ППЗПП, а не по отменения ПРУППДТДДУК. Същите указания са дадени и с приложените по делото писмо с изх. № 26-00-28 от 23.06.2020 г. на заместник-министъра на икономиката с приложена справка-образец за размера на възнагражденията на органите на управление и контрол за II тримесечие на 2020 г. /л. 489 – 491/ и писмо с изх. № 26-00-45 от 25.09.2020 г. на заместник-министъра на икономиката с приложена такава справка-образец за III тримесечие на 2020 г. /л. 496 – 497/. Възнагражденията на ответницата правилно са определени съобразно разпоредбите на ППЗПП и съгласно ясните указания на едноличния собственик на капитала „Д.К.К.“ ЕАД. При това положение съдът намира, че сумата от 13 521.67 лв. е получена при наличието на годно правно основание и представлява правилно определеното възнаграждение на ответника като член на СД, респективно претенцията на ищеца в тази част следва да бъде отхвърлена. Предвид всичко изложено, искът с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е основателен за сумата от 27 480 лв. Сумата от 27 480 лв. при съобразяване и на погасените по давност суми, платени м.12.2016 г. и м.04.2017 г. – л. 90, е платена в периода м.12.2017 г. – м.04.2019 г., като за разликата до пълния претендиран размер от 69 751.67 лв. и за периодите от 17.11.2016 г. до м.11.2017 г. и от м.05.2019 г. до 18.04.2022 г. претенцията следва да се отхвърли като неоснователна. Като законна последица върху уважения размер от иска ще се присъди законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 02.08.2022 г. до окончателното изплащане. П р и частично уважен главен иск, евентуалният не подлежи на разглеждане. Разглеждането на евентуалния иск зависи от сбъдването на поставено от самия ищец условие и то е отхвърлянето на главната му претенция. Недопустимо е съдът да „преизчислява” за каква част следва да се произнесе по евентуалния иск, ако главният е частично уважен; възможно е така съединените искове да са и различни по вид – установителни, осъдителни, конститутивни, или макар и от един и същи вид, с петитум, който е некомпенсируем или евентуалността да е по отношение на субектите. Евентуалната претенция се разглежда само ако бъде отхвърлен главният иск, т. е. разглеждането на евентуалния иск зависи от сбъдването на поставено от самия ищец условие и то е отхвърлянето на главната му претенция изцяло. Съдът не може сам да определя за каква част следва да се произнесе по евентуалния иск. Ако съдът уважи /изцяло или частично/ предходния по ред на заявяване в евентуалността иск, няма право да се произнася по следващия, защото не се е сбъднало условието, под което е предявен – изрично в този смисъл решение № 210/27.07.2015 г. по гр. д. № 5600/2014 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 434 от 02.07.2024 г. по гр. д. № 646/2023 г. на IV г. о. на ВКС. Доколкото главния иск е частично уважен, не се е сбъднало условието за разглеждане на евентуалния иск, поради което съдът не следва да се произнася по същия. По разноските: Предвид изхода от спора разноски се следват по съразмерност. Ищецът е представил списък по чл. 80 ГПК и доказателства за направата на разноски в размер на 6990.20 лв., от които по съразмерност ще му се присъдят 2 753.92 лв. От ответника е претендирано адвокатско възнаграждение в размер на 5000 лв. Представени са доказателства за заплащането му. По съразмерност на ответника се дължи сумата от 3 030.16 лв. Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД