Решение № 1114 от 24.9.2026 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 2136/2026 г.

Производство по реда на чл. 463 от ГПК, във връзка с чл.278 от ГПК. Образувано по жалба, с вх.№11312/03.08.2026г. по описа на ЧСИ М.К., рег.№823 в КЧСИ, подадена от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, с ЕИК 831094393 чрез пълномощника си юрк. З.П., взискател по изпълнително дело №187/2025 г. по описа на ЧСИ М. К., с рег. № 823, район на действие ОС-Пловдив, против разпределение от 31.07.2026 г. по изпълнителното дело. В жалбата се развиват доводи за незаконосъобразност на разпределението, свързани с това, че изп. дело №187/25 г. е образувано срещу длъжниците Г. Р. Ф., с ЕГН ••••••••••, А. Г. Ф., с ЕГН •••••••••• и Х. Н. Н., с ЕГН ••••••••••, в качеството им на законни наследници на починалата П.С. Н.а, с ЕГН ••••••••••. Жалбоподателят излага твърдения, че на осн. чл.458 ГПК, вр. с чл. 191 ДОПК държавата е присъединена по право като взискател относно дължимите й от починалото лице – П. Н.а публични държавни вземания съгл. удостоверение, изх. №160372603552756/14.07.26 г. в общ размер на 98 953,37 евро. В жалбата се посочва, че задълженията за данъци в размер на 48 062,19 евро-главница и 47 384,47 евро – лихви били дължими във връзка с извършени от страна на починалото лице П. Н.а публични продани, в качеството й на упражняваща дейност на ЧСИ. Жалбоподателят цитира разпоредбата на чл. 131, ал. 1 ЗДДС, като счита, че когато ЧСИ продава на публична продан имущество на длъжник, регистриран по ЗДДС, той действа като посредник, който събира и превежда дължимия данък на НАП. В жалба се сочи, че купувачът по проведената публична продан превежда цялата сума /вкл. ДДС/ по специалната банкова сметка на ЧСИ и същата остава по нея. Постъпилата по специалната сметка сума не била част от личното имущество на ЧСИ и неговите наследници нямали достъп до нея. При настъпване на основание за загубване на правоспособност на ЧСИ, какъвто бил настоящият случай, служебният архив на ЧСИ се прехвърлял на друг ЧСИ, като новият ЧСИ поемал управлението на архива и продължавал движението по изпълнителните дела. Като новият ЧСИ следвало да преведе събрания ДДС от извършените публични продани по сметка на НАП от името на длъжниците. Жалбоподателят счита, че останалите задължения, посочени в удостоверението – за ДОО, ЗО и УПФ не били част от наследствената маса, като същите имали строго личен характер и се погасявали със смъртта на физическото лице. Предвид това жалбоподателят счита, че неправилно и незаконосъобразно по изпълнителното дело съдебният изпълнител е разпределил по т.6 на чл. 136 ЗЗД за ТД на НАП – Пловдив сумата в общ размер на 19 599,36 евро. Моли съда да отмени обжалваното разпределение като неправилно и незаконосъобразно и да изготви ново разпределение. Длъжниците по изпълнителното дело - Г. Р. Ф., с ЕГН ••••••••••, А. Г. Ф., с ЕГН •••••••••• и Х. Н. Н., с ЕГН ••••••••••, останалите взискатели по делото - ТД НАП- Пловдив, Община Родопи и кредиторът с вписана предходна възбрана – ЧСИ К.М.П. не изразяват становище по жалбата в дадения им срок. Постъпили са мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК от съдебния изпълнител М. К., в които взема становище за неоснователност на жалбата. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема следното: Жалбата на взискателя „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, с ЕИК 831094393, с която се атакува извършеното от съдебния изпълнител разпределение в рамките на изпълнително дело №187/2025 г. се явява процесуално допустима, защото се отнася до изрично възприето, като подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител – чл. 462, ал. 2 ГПК и е упражнена в пределите на процесуално установения 3-дневен срок. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: Обжалва се разпределение, изготвено на 31.07.2026 г. и предявено на 31.07.2026 г. с Протокол за предявяване на разпределение на суми, постъпили от публична продан на недвижим имот и от ЧСИ Людмила Мурджанова въз основа на издадено удостоверение за присъединяване. Съгласно разясненията, дадени с ТР № 2/22.11.2022 г. по тълк. дело № 2/2021 г. на ОСГТК на ВКС, жалбата срещу разпределението може да се основава само на довод за неправилното приложение на нормите относно привилегиите и редът на удовлетворяване, който следва от тях, за неправилно приложение на чл. 76 ЗЗД, за неправилно прилагане на правилото на чл. 136, ал. 3 ЗЗД относно съразмерността на удовлетворяването, за грешка в пресмятането на сумите. При проверката по реда на чл. 463 ГПК, на законосъобразността на оспореното разпределение, съдът е ограничен от оплакванията в жалбата и може да отмени разпределението само доколкото това е необходимо за уважаването, като служебно проверява само дали в обжалваното разпределение са включени присъединените по право взискатели. Съгласно разпоредбата на чл. 460 от ГПК ако събраната сума по изпълнителното дело е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели съдебният изпълнител извършва разпределение. Разпределението е акт на съдебния изпълнител по следните въпроси: Кои са взискателите и кои техни вземания се признават и подлежат на удовлетворяване; кои от признатите вземания са привилегировани и каква е привилегията, с която се ползват, респ. кои вземания са хирографарни; какъв е редът за удовлетворяване на вземанията и каква сума се полага за пълното или частично удовлетворяване на всяко от тях. В разпределението участват взискателите, предявили вземанията си в рамките на съответното изпълнително дело преди изготвяне на разпределението. Взискател по изпълнителното дело е кредитор, който се е снабдил с изпълнителен лист и който е образувал изпълнителното дело или се е присъединил в последствие по реда на чл. 456 ГПК. Взискател е и този кредитор, за когото е предвидено, че е присъединен по право чл. 458 и 459 ГПК. Разпределението се извършва между взискателите по реда на привилегиите по чл. 136 ЗЗД и особените закони. От сумата, подлежаща за разпределение, се удовлетворява притезанието, което е първо по реда на привилегиите и ако остане свободна сума, от нея се удовлетворява следващото по реда на привилегиите и така до изчерпване на сумата. При няколко вземания от един и същи ред, общият размер на които надхвърля оставащата за този ред сума за разпределение, те се удовлетворяват съразмерно, т. е. пропорционално на размера на вземанията. Действия по събиране на публични вземания се извършват и от частния съдебен изпълнител по силата на закона- чл. 191, ал. 3, 4 и 5 от ДОПК във връзка с чл. 458 от ГПК. Съгласно чл. 163, ал. 1 от ДОПК публичните вземания се събират по реда на този кодекс, освен ако в закон не е предвидено друго, а съгласно ал. 3 на същия член публичните вземания се събират от публичните изпълнители при НАП, освен ако в закон не е предвидено друго. В конкретния случай е налице изключението на чл. 163, ал. 3 от ДОПК, тъй като по силата на чл. 191, ал. 3 и сл. от ДОПК във връзка с чл. 458 от ГПК съдебният изпълнител, а не публичният изпълнител, е този, който събира публичното вземане по реда на ГПК. Съгласно чл. 191, ал. 3 от ДОПК, когато срещу имуществото на длъжника са започнали принудителни изпълнителни действия по реда на ГПК, държавата се смята винаги за присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението. За тази цел съдебният изпълнител следва да изпрати съобщение на Националната агенция за приходите за всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение. В случая съдебният изпълнител е изпълнил горното си задължение. По делото е приложено издадено от НАП Удостоверение за наличието или липса на задължения и обезпечителни мерки, изх.№160372603552756/14.07.2026 г. /на лист 952-953 от изп. д., том 4/, според което П.С. Н.а /наследодател на тримата длъжници по делото/ има следните задължения към държавата: за данъци – главница в размер на 48 062,19 евро и лихва-47 384,47 евро; за държавно обществено осигуряване – главница в размер на 1701,83 евро и лихва-369,51 евро; за здравно осигуряване – главница в размер на 812,40 евро и лихва – 175,87 евро и задължения за допълнително пенсионно осигуряване – главница в размер на 439,95 евро и лихва-95,55 евро. Съгласно чл. 191, ал. 4 от ДОПК държавата се присъединява като взискател по изпълнителното дело въз основа на удостоверение от НАП, което съдържа информация за размера на публичните задължения на длъжника. В този случай ЧСИ е длъжен да присъедини държавата и пред него не може да се развие производство по оспорване на публичното вземане. Извън компетентността на ЧСИ е да преценява основанието и размера на публичното вземане. Той извършва само формална проверка на изпратеното удостоверение от НАП. В конкретния случай ЧСИ е извършил присъединяване на публични държавни вземания съгласно полученото удостоверение, което е предвидено от законодателя като законово основание за присъединяване на държавата към изпълнението. Удостоверението по чл. 191, ал. 4 от ДОПК има придадена от закона изпълнителна сила в хипотезата на чл. 458 от ГПК и е пряко изпълнително основание, без да е необходимо допълнително удостоверяване на публичните вземания чрез други документи. При удостоверени по официален ред налични публични вземания не е необходимо за осъществяване на принудително изпълнение за събиране вземанията да е налице и изрично възлагане на съдебния изпълнител на последното от държавата. Възлагането на съдебния изпълнител да го стори е по силата на закона- чл. 458 от ГПК и чл. 191, ал. 3, 4 и 5 от ДОПК. Гореизложеното налага извода, че кръгът на взискателите, които следва да бъдат включени в разпределението, е правилно определен. В конкретния случай, в подадената от взискателя „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, с ЕИК 831094393 жалба не се съдържат аргументи, че обжалваното разпределение страда от пороците, посочени в ТР № 2/22.11.2022 г. по тълк. дело № 2/2021 г. на ОСГТК на ВКС, които да обуславят незаконосъобразността на разпределението по чл. 460 ГПК, а именно за: 1. неправилно приложение на нормите относно привилегиите и редът на удовлетворяване, който следва от тях; 2. неправилно приложение на чл. 76 ЗЗД; 3. неправилно прилагане на правилото на чл. 136, ал. 3 ЗЗД относно съразмерността на удовлетворяване; 4. грешка в пресмятането на сумите. Изложените от жалбоподателя доводи по същество представляват оспорване на наличието/съществуването на посочените вземания на държавата /ТД на НАП- Пловдив/ спрямо длъжниците по изпълнителното дело, наследници на починалото лице. В Решение № 272 от 05.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2804/2025 г., IV г. о., ГК изрично е прието, че в разпределението вземанията на взискателите, взели участие в проведения начин на изпълнение, са каквито ги засвидетелстват изпълнителният лист, удостоверението по чл. 456, ал. 2 ГПК или по чл. 191, ал. 4 ДОПК, или обезпечителната заповед. В настоящото производство по чл. 463 от ГПК съдът не може да преценява дали вземанията, включени в разпределението, са действително дължими или са погасени. Спорът за съществуването или размера на дълга е материалноправен и не може да бъде решен по пътя на обжалване действията на съдебния изпълнител. Защитата на взискателя, какъвто се явява жалбоподателят, се осъществява чрез исков процес (чл. 464 от ГПК), а не чрез обжалване на разпределението. След като вземанията на държавата-ТД на НАП-Пловдив са предявени въз основа на редовно удостоверение по чл. 191, ал. 4 ДОПК, съдебният изпълнител е длъжен да ги включи в разпределението според техния законов ред, както е и направил. Предвид гореизложеното, оплакванията в жалбата се явяват ирелевантни към настоящото производство. След като разпределението е изготвено в съответствие с изискванията на чл. 460 от ГПК и при правилно подреждане на привилегированите и хирографарните вземания съгл. чл. 136 ЗЗД, същото се явява правилно и законосъобразно, а жалбата срещу него следва да бъде оставена без уважение. Мотивиран от горното, съдът