Решение № 1730 от 16.7.2026 г. на Административен съд - Кърджали по дело № 309/2026 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 118 от Кодекса за социалното осигуряване /КСО/. Делото е образувано по жалба на Х. Н. М. от [населено място], подадена чрез пълномощник, срещу Решение №2153-08-124/12.05.2026 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № РП-3-08-02168848/01.04.2026 г., издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ-Кърджали, за прихващане от изискуеми вземания на жалбоподателката от ДОО. Жалбоподателката твърди незаконосъобразност на оспорения акт, като постановен при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Сочи, че по силата на чл.54к от КСО, преценката на правото на парично обезщетение се извършва въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и чл. 33, ал. 5, т. 12, както и на данните, декларирани в подадените документи за изплащане на обезщетенията и помощите от държавното обществено осигуряване, при условия и по ред, определени в Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване. В тази връзка счита, че правото на парични обезщетения за временна неработоспособност е свързано с наличие на осигуряване за общо заболяване и майчинство към момента на възникване на временната неработоспособност. Позовава се на разпоредбата на чл.114, ал.2 от КСО, според която добросъвестно получените суми за осигурителни плащания, не подлежат на възстановяване. Иска отмяна на оспореното решение. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът – Директор на ТП на НОИ - Кърджали, чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна. В писмено становище, подадено от пълномощник, излага подробни съображения за наличие на предпоставките за извършване на прихващане на непогасените задължения на жалбоподателката, по реда на чл. 114, ал. 5 от КСО. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Административният съд, като взе предвид доказателствата по делото и становищата на страните, приема за установено следното: Според приетото в Констативен протокол № КВ-5-08-01773141/18.12.2024 г., от извършената проверка по разходите на ДОО се установило, че за периода 29.12.2020 г. – 22.06.2023 г., Х. М. е заявила упражняване на трудова дейност като самоосигуряващо се лице – земеделски стопанин, без да е била „регистриран земеделски стопанин“, по смисъла на КСО. Въз основа на горните констатации със задължителни предписания № ЗД-1-08-01773156/18.12.2024 г. издадени от [длъжност] в ТП на НОИ-Кърджали, на жалбоподателката е предписано да се заличат данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО с декларация обр. № 1, за периода 29.12.2020 г. – 31.12.2021 г., с код за вид осигурен „13“ (за регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители), както и да се заличи декларация ОКД-5, подадена в ТД на НАП-Пловдив, офис [област] за периода 29.12.2020 г. – 22.06.2023 г., за който период е заявила упражняване на дейност като самоосигуряващо се лице /земеделски стопанин. С Разпореждане № РВ-3-08-02078679/15.10.2025 г., на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали, на основание чл.114, ал.1 и ал.3 от КСО, на жалбоподателката е разпоредено да възстанови недобросъвестно получени парични обезщетения поради общо заболяване, парично обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода 05.01.2021 г. – 22.06.2023 г., в размер на ••• лв. /••• евро/, от които: ••• лв. /••• евро/ - главница и ••• лв /••• евро/ - лихви. Горното разпореждане е мотивирано с резултатите от извършената проверка и съставения Констативен протокол № КВ-5-08-01773141/18.12.2024, като е прието, че лицето няма качество на регистриран земеделски стопанин, а по тази причина няма право и на парично обезщетение. Прието е, че лицето не отговаря на условията на чл.10, чл.48а и чл.52а от КСО, не е осигурено лице за общо заболяване и майчинство за горния период, като сумите за осигурителните плащания са недобросъвестно получени и следва да бъдат възстановени. С Решение № 2153-08-369/29.12.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, е отхвърлена жалбата на Х. М. против Разпореждане № РВ-3-08-02078679/15.10.2025 г. С Решение №690/07.04.2026 г. , постановено по адм.д.№27/2026 г. по описа на АС-Кърджали е отхвърлена жалбата на Х. Н. М. срещу горното Решение № 2153-08-369/29.12.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали. С последващо Разпореждане № РП-3-08-02168848/01.04.2026 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, при ТП на НОИ – Кърджали, на основание чл.114, ал.5 от КСО е разпоредено да се прихване от изискуемо вземане на Х. М. от ДОО, представляващо парично обезщетение за бременност и раждане по болничен лист № [номер] и БЛ №[номер] за м.март 2026 г., съответно на сумите в размер на ••• евро и на ••• евро. Посочено е, че за месец 03.2026 г., длъжникът има изискуемо вземане от ДОО - парично обезщетение за бременност и раждане по горните два болнични листа, съответно, в размер на ••• евро и на ••• евро, а дължимото вземане е установено с Разпореждане № РВ-3-08-02078679/15.10.2026 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали. Посочено е също, че към 01.04.2026 г. задължението на лицето е общо в размер на ••• евро-главница и лихви. С Решение №2153-08-124/12.05.2026 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, предмет на настоящото производство, е отхвърлена жалбата на Х. Н. М. срещу Разпореждане № РП-3-08-02168848/01.04.2026 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Кърджали. За да отхвърли жалбата, административният орган е приел, че поради липса на доброволно изпълнение на Разпореждане № РВ-3-08-02078679/15.10.2026 г. за възстановяване на недобросъвестно получените парични обезщетения, дължимите по същото суми, на основание чл.114, ал.5 от КСО подлежат на принудително изпълнение по реда на чл.110, ал.5, т.1 от този кодекс, по реда на ДОПК или чрез прихващане. Решаващият орган е изложил съображения, че прихващането е способ за принудително изпълнение на задължението за възстановяване на недобросъвестно получени суми по ДОО, като по силата на чл.117а, ал.1 от КСО, обжалването на надлежно връченото разпореждане за възстановяване на парични обезщетения, не спира изпълнението му. От изложената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи: Жалбата е подадена чрез административния орган, чийто акт се оспорва, в предвидения от закона 14-дневен срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. При извършената служебна проверка по чл.168, ал.1 от АПК, съдът намира, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Според чл.114, ал.5 от КСО, дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно, могат да бъдат прихващани от вземания на лицата от ДОО, с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на ДОО. Прихващането може да се прилага и за събиране на недобросъвестно получени парични обезщетения за бременност и раждане и отглеждане на малко дете, когато за лицето възникнат вземания от ДОО. По делото не се спори, а и се установява от приложената административна преписка, че на Х. Н. М. е отпуснато парично обезщетение за бременност и раждане, както и че лицето има изискуемо вземане от ДОО, за месец 03.2025 г., по два болнични листа, в размер на ••• евро и на ••• евро. Установи се по делото, че с Разпореждане № РВ-3-08-02078679/15.10.2025 г., на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали, на Х. М. е вменено задължение за възстановяване на недобросъвестно получени осигурителни плащания, представляващи неоснователно получени парични обезщетения за общо заболяване, парично обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане на малко дете, за периода от 05.01.2021 г. – 22.06.2023 г., в размер на ••• лв. /••• евро/. Това разпореждане е било надлежно връчено на жалбоподателката, поради което е подлежало на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от получаването му. Установено е също, че към 01.04.2026 г. задължението на лицето е общо в размер на ••• евро - главница и лихви. Не се твърди от страна на длъжника, а и по делото липсват данни цялата дължима сума да е погасена доброволно в горния срок, от което следва, че е налице задължение за осигурително плащане, подлежащо на изпълнение. При така установеното, съдът намира, че предвидените в чл. 114, ал.5 от КСО предпоставки за извършеното прихващане са били налице, тъй като в случая има две насрещни, еднородни, ликвидни и изискуеми задължения - недобросъвестно получена от жалбоподателката сума, установена по основание и размер с Разпореждане № РВ-3-08-02078679/15.10.2025 г., както и вземане на Х. М. от ДОО, произтичащо от парично обезщетение за бременност и раждане. По аргумент от чл.114а, ал.1 от КСО върху обезщетенията и помощите, изплащани по КСО, могат да се налагат запори или да се извършват удръжки, както и прихващания на суми по чл.114, ал.5 от КСО, само когато се касае за задължения към ДОО или за издръжка. Размерите на удръжките, които могат да се правят са изрично посочени в чл.114а, ал.3 от КСО, но същите касаят единствено получаваните от лицето пенсии. Останалите обезщетения и помощи, изплащани по КСО, в т.ч. паричното обезщетение при бременност и раждане, са изключени от приложеното поле на разпоредбата, поради което в тези случаи, какъвто е и настоящия, за погасяване на установеното задължение към ДОО следва да бъде прихванато цялото вземане на лицето от ДОО за съответния месец. Съдът не споделя доводите на жалбоподателката, че паричните обезщетения били получени от нея добросъвестно и това изключвало последващото им принудително изпълнение, чрез прихващане. Анализът на разпоредбата на чл. 114, ал. 5 от КСО сочи, че уреденото в тази норма прихващане, представлява способ за принудително изпълнение, който е специален по отношение на общия ред на принудително изпълнение на публични вземания по ДОПК. Предмет на прихващането са вземания на ДОО, произтичащи както от недобросъвестно получени осигурителния плащания, така и от добросъвестно получени такива, в случаите по чл. 114, ал. 2 от КСО. Обстоятелството, дали лицето е действало добросъвестно при получаване на разпоредените за възстановяване парични обезщетения, не е предмет на настоящото производство, а касае административния акт, който има за предмет определянето на сумите, подлежащи на възстановяване. Предвид изложеното, оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали е законосъобразно, а подадената жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора, предвид направеното искане и на основание чл.143, ал.3 от АПК, във вр. с чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, на ответника се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 102,26 евро, платими от жалбоподателката. Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Кърджали