Решение № 1584 от 10.3.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 5364/2024 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. С Решение от 23.10.2023 г., постановено по гр.д.№ 8902/ 2023 г. на Софийски районен съд, ГО, 138 състав, е отхвърлен като неоснователен предявеният от ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ в сграда в режим на ЕС, находяща се в гр. Ботевград, ул.••••, срещу „ДЕЙЛИ ТРАНСПОРТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД- гр. София /ЕИК 202303432/ установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.38, ал.1, вр. ал.3 ЗУЕС вр. чл.45, б."б" ЗС за признаване за установено, че са налице предпоставките за изваждане на „Дейли Транспорт България“ ЕООД- гр. София от собствения му обект, находящ се в сграда- ЕС с адрес гр. Ботевград, ул.••••, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч. гр. дело № 68891/ 2021 г. на СРС, 138 състав, с която „Дейли Транспорт България“ ЕООД е отстранен от ЕС за срок от три години- в изпълнение на влязло в сила решение на ОС на ЕС, прието на 23.09.2021 г. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът Етажна собственост в сграда в режим на ЕС, находяща се в гр. Ботевград, ул.••••, е осъден да заплати на ответника „Дейли Транспорт България“ ЕООД сумата 1 200 лева- разноски по делото. Постъпила е въззивна жалба от ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ в сградата на ул.•••• в гр. Ботевград /ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС отхвърлително решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за уважаване на предявения установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.45, ал.1, б."б" ЗС, с присъждане на разноски по делото. Въззиваемата страна „Дейли Транспорт България“ ЕООД- гр. София /ответник по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство. Предявен е установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.38 ЗУЕС вр. чл.45, ал.1, б."б" ЗС. Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното: Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за отхвърляне на предявения от Етажна собственост в сградата на ул.•••• в гр. Ботевград срещу „Дейли Транспорт България“ ЕООД установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.38 ЗУЕС вр. чл.45, ал.1, б."б" ЗС като недоказан и неоснователен- чл.272 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗС, собственикът на етаж или на част от етаж се изважда от сградата по решение на общото събрание за срок до три години: а) ако използва или допуска да се използват неговите помещения по начин, който излага сградата на опасност от пожар или от значителни повреди, и б) ако систематически нарушава правилника или решенията на общото събрание за вътрешния ред в сградата или добрите нрави. Общото събрание може да вземе решение за изваждане само след като собственикът е бил предупреден писмено от управителя, че ще бъде изваден от имота и ако и след това предупреждение не е прекратил нарушението- чл.45, ал.2 ЗС. Собственикът може да иска от районния съд отмяна на решението на общото събрание за изваждането по реда, установен в отделен закон- чл.46, ал.1 ЗС. Въз основа на влязлото в сила решение на общото събрание по чл.45 управителят или председателят на управителния съвет може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл.410, ал.1 ГПК- чл.46, ал.2 ЗС. Според разпоредбите на чл.38 ЗУЕС, решенията на общото събрание се изпълняват в определените в тях срокове; когато срокът не е определен, решенията се изпълняват в 14- дневен срок от оповестяването им по реда на чл.16, ал.7- ал.1; за издаване на изпълнителен лист за изваждане на собственик, ползвател или обитател на самостоятелен обект или на част от него към писменото искане се прилага екземпляр от предупреждението по чл.45, ал.2 ЗС- ал.3. Сред правомощията на Общото събрание на ЕС е приемането на решение за изваждане от сградата на собственик, ползвател или обитател по реда на чл.45 от Закона за собствеността за определен срок, но не по- дълъг от три години- чл.11, ал.10, б.“е“ ЗУЕС, като изискуемото за вземането на такова решение мнозинство е квалифицирано и е дефинирано в чл.17, ал.2, т.2 ЗУЕС, според който за изваждане от сградата на собственик или ползвател по реда на чл.45 ЗС за определен срок, но не подълъг от три години, решението се приема с мнозинство не по- малко от 75 на сто от идеалните части от общите части, оставащи след приспадане на идеалните части на собственика или ползвателя. В случая по делото е представен протокол от проведено на 23.09.2021 г. Общо събрание на етажната собственост с адрес: гр. Ботевград, ул.••••, на което е взето решение „за извеждане“ на „Дейли Транспорт България“ ЕООД от етажната собственост по реда на чл.45 ЗС. Няма твърдения, нито данни и доказателства по делото това решение да е било оспорено от ответното дружество или от друг етажен собственик по реда и в срока по чл.40 ЗУЕС, респ. да е било отменено от съда, поради което и с оглед наличните доказателства за съобщаването му по реда на чл.16, ал.7 ЗУЕС на 27.09.2021 г. и узнаването му от ответника на 25.11.2022 г., когато му е връчена заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК, следва да се приеме, че същото е влязло в сила. Правилно е прието в обжалваното първоинстанционно решение, че въпросите относно редовното свикване и провеждане на Общото събрание и законосъобразността на взетите от него решения не подлежат на разглеждане в настоящото съдебно производство. Независимо от невъзможността съдът инцидентно /ad hoc/ в мотивите на настоящото съдебно решение да се произнася по неговата материална незаконосъобразност и нищожност, в случая не може да се приеме, че въз основа на това решение е възникнало претендираното от ищеца притезание. Въпреки че решението на ОС на ЕС от 23.09.2021 г. е влязло в сила, предявеното по делото субективно материално право не е породено, тъй като, макар законът- чл.45 ЗС, да регламентира правна възможност да се изисква от насрещната страна по правоотношението спазването на определено поведение, т.е. осъществяването на определена престация, не се установява въз основа на събраните в процеса доказателства, при принадлежаща на ищеца доказателствена тежест, да е възникнало правното задължение на ответното дружество да изпълни взетото от ОС на ЕС решение за изваждането му от етажната собственост. Недопустимо в материалноправен смисъл е да се упражнява едно субективно право, което не е породено. А предявеното в настоящия случай субективно право би възникнало само, ако ОС на ЕС е взело решение за изваждането на етажен собственик съобразно нормативните изисквания, уредени в чл.45, ал.1, б.“б“ и ал.2 ЗС- ако етажният собственик систематически нарушава правилника или решенията на общото събрание за вътрешния ред в сградата или добрите нрави и след отправено от управителя на ЕС писмено предупреждение не е прекратил нарушението. Следователно, макар процесното решение на ОС на ЕС да е влязло в сила, то не може да бъде принудително изпълнено, поради несъответствието му със законо-установения способ за изваждането на етажен собственик от етажната собственост. В случая като доказателство по делото е представено изходящо от управителя на ищцовата етажна собственост, който съгласно чл.23, ал.1, т.2 ЗУЕС следи за спазване на вътрешния ред в етажната собственост, предупреждение за изваждане на ответника- етажен собственик, от сградата на етажната собственост, обективирано в приложената по делото нотариална покана, връчена на ответника на 6.08.2021 г. /според поставения върху документа печат на нотариуса/, което представлява част от процедурата по чл.45 ЗС и е задължителна предпоставка за нейното отпочване. Решението за изваждане на етажен собственик от етажната собственост, обаче, може да се вземе от общото събрание само ако след предупреждението на управителя той не преустанови нарушението. В случая безспорни доказателства, че ответното дружество е извършвало сочените от ищеца нарушения и след получаване на предупреждението и изтичане на посочения в нотариалната покана 14- дневен срок, изтекъл на 20.08.2921 г., е продължило да извършва същите, по делото не са събрани. Направените в протокола от проведеното на 23.09.2021 г. общо събрание на етажната собственост бланкетни констатации, според които „Общото събрание констатира, че нарушителят „Дейли Транспорт България“ ЕООД- с управител Л.Д., не е прекратил незаконосъобразните действия, с които системно и грубо се нарушава Правилника за вътрешния ред, за които изрично е уведомен с адресираната до него нотариална покана, връчена му на 4.08.2021 г.“, и решението за изваждането му от етажната собственост е взето, „поради системни и груби нарушения на Правилника за вътрешния ред и неотстраняването им в предвидения срок и към момента на вземане на решението“ от ОС на 23.09.2021 г., не са достатъчни за обосноваването на извод в горния смисъл. Изявления на отделни етажни собственици в протокола от ОС на ЕС не са обективирани, а дадените от свидетеля И.И. /свидетел на ищеца/, живущ в съседен блок, свидетелски показания, според които извършваната от ответното дружество товаро- разтоварна дейност „много пречи на живущите в кооперацията“, „вдига се шум от пристигането на колите, идващи за получаването на пратки, и от товароразтоварните работи“, „не се спазват почивните часове между 14.30 ч. и 16.00 часа“, като е „опасно и за децата, които играят на близката детска площадка“, не са достатъчни да обосноват извод, че ответното дружество- етажен собственик, е извършвало посочените от ищеца нарушения и след предупреждението от 6.08.2021 г. е продължило да извършва дейности, намиращи се в противоречие с правилника или решенията на общото събрание за вътрешния ред или добрите нрави, и респ. не е прекратило нарушението по смисъла на чл.45, ал.2 ЗС. Същевременно по делото е представен Правилник за вътрешния ред на етажната собственост, в който е посочено, че е приет с решение на ОС на ЕС от 20.08.2012 г., каквото от страна на ищеца не е представено, в който правилник се съдържат разпоредби, според които: „Обитателите и посетителите в сградата са длъжни да използват техническото оборудване на сградата, както и прилежащата към ЕС площ в съответствие с този правилник и специалните указания и инструкции за тяхната експлоатация и стопанисване“- чл.10 от Правилника; „Обитателите и посетителите са длъжни да не допускат замърсяване на общите части, местата за общо ползване и прилежащия терен около сградата; ако определени дейности в тези пространства са предизвикали замърсяване, отпадъците трябва да се отстранят веднага след приключване на дейността“- чл.11; „Забранява се свиренето, пеенето, шумния говор и увеселения, използването на озвучителни системи, ремонтни дейности, които нарушават спокойствието на останалите обитатели, във времето от 22 часа до 8 часа сутринта и от 14 до 16 часа след обяд“- чл.15 от Правилника, но липсват разпоредби, пряко кореспондиращи на нарушенията, визирани от ищеца като предпоставка за прилагане на санкцията по чл.45 ЗС спрямо ответника- етажен собственик. Доказателства за нарушаване на относимите към направените в исковата молба фактически твърдения на ищеца норми от Правилника за вътрешния ред на ЕС по делото не са събрани, поради което и не може да се приеме в случая, че процедурата по чл.45 ЗС е била спазена, вследствие на което и взетото от ОС решение за изваждане на ответното дружество- етажен собственик от етажната собственост, се явява неизпълнимо. Предявеният от ищеца установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.45 ЗС иск следователно се явява недоказан и неоснователен и като такъв правилно е отхвърлен с обжалваното решение. При тези съображения, поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по съществото на спора и неоснователност на наведените в жалбата на ищеца- ЕС доводи обжалваното решение, което е правилно, следва да бъде потвърдено. При този изход на спора съобразно чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК въззивникът дължи да заплати на въззиваемата страна сумата 245.42 евро /равни на 480 лв./- разноски за платено за въззивното производство адвокатско възнаграждение, чийто размер е редуциран до минималния предвиден в Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер, по възражението на насрещната страна за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК. Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД