Решение № 11671 от 14.6.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 60182/2024 г.

дело № 20241110160182 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на НУККЛИИЕК /НУККЛИИЕК/, гр. София срещу И. В. К, с която е предявен иск с правно основание чл.210, ал.3 КТ вр. чл.203, ал.1 КТ за сумата от 4465.79 лева, представляваща ограничена имуществена отговорност за неправомерно изплатени трудови възнаграждения по допълнително споразумение № ••/04.01.2024 г. за времето от м.01.2024 г. до м.05.2024 г.

Ищецът НУККЛИИЕК, гр. София твърди, че в периода 24.04.2023 г. – 08.05.2024 г. И. В. К заемал длъжността „директор“ на НУКК, като със заповед № РД1*-•••/07.05.2024 г. трудовото му правоотношение било прекратено, поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата, считано от 08.05.2024 г. Със заповед № РД ••/•••/01.08.2024 г. на ответника била наложена ограничена имуществена отговорност в размер на 4465.79 лева, ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на открИ.е на вредата 20.06.2024 г. до окончателното изплащане на сумата. Заповедта била издадена във връзка с доклад рег. № ••-••-••/11.06.2024 г. вх. № ••-••/СП/1990 от 20.06.2024 г. на Инспектората към Министерство на културата/МК/. Дадени били и предписания от МК за събиране на сумата от 4465.79 лева, представляваща изплатено неоснователно сума за длъжност, която не съществува в щатното разписание на училището. Сумата била трудово възнаграждение изплатено на А И.ов по допълнително споразумение № ••/04.01.2024 г. за времето от м.01.2024 г. до м.05.2024 г. Заповедта била получена от ответника на 15.08.2024 г., като в законоустановения срок постъпило възражение вх. № РД-••/••/-••••/12.09.2024 г. Между ищеца и ответника съществувало валидно трудово правоотношение, при действието на което, в резултат на противоправно поведение на И. К настъпила вреда, изразяваща се в изплатено трудово възнаграждение на А И.ов по допълнително споразумение № ••/04.01.2024 г. за времето от м.01.2024 г. до м.05.2024 г. в размер на 4465.79 лева, от които 1050 лева за м.01.2024 г., 1100 лева за м.02.2024 г. и 115,79 лева за м.05.2024 г. Вредата била безспорно установено с доклада на МК. Ето защо моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 4465.79 лева, представляваща ограничена имуществена отговорност на работника за нанесени вреди на работодателя. Претендира разноски по производството.

Ответникът И. В. К оспорва иска като твърди, че А И.ов не е заемал

незаконосъобразно и в противоречие с щатната разписание длъжността заместник-директор, прогимназиален етап V-VII клас. Оспорва вредата да е безспорно установена с доклада на МК и дадените към него предписания. Оспорва фактите изложени в доклада. Оспорва заповедта да е издадена от компетентен орган, тъй като към момента на издаването и ответникът не е бил служител на НУКК и респ. директорът на училището не е бил негов работодател. Оспорва вредата да е открита на 20.06.2024 г., тъй като назначаването на А И.ов е било ноторно известно обстоятелство, поради което твърди, че не са спазени преклузивните срокове по чл.210, ал.2 КТ. Твърди, че длъжността заместник-директор прогимназиален етап е съществувала и съществува и в момента в НУКК. Счита, че отговорността за изплатеното трудово възнаграждение е на главния счетоводител. Оспорва наличието на вреда. Позовава се на споразумение от 02.07.2024 г., до когато ответникът е заемал длъжността старши учител в училището, което обективирало извънсъдебно признание за липса на претенции между страните, предвид твърдяната дата на узнаване на увреждането – 20.06.2024 г. Оспорва иска по размер. Ето защо счита процесната заповед за незаконосъобразна, поради което моли за отхвърляне на иска.

С уточнителна молба с вх. № ••••••/31.07.2025 г. в изпълнение на дадените с Определение № ••••••/03.07.2025 г. указания, ищецът посочва, че претенцията от 4465.79 лева се формира от изплатените трудови възнаграждения за м.01.2024 г. – 1050 лева; за м.02.2024 г. – 1100 лева; за м.03.2024 г. – 1100 лева; за м.април.2024 г. – 1100 лева и за м.05.2024 г. 115.79 лева.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, а и от представеното Споразумение № ••••••/21.04.2023 г. се установява, че в периода 24.04.2023 г. – 08.05.2024 г. И. В. К е заемал длъжността „директор“ на НУКК; както и че на 15.08.2024 г. със заповед № РД ••/•••/01.08.2024 г. на ответника била наложена ограничена имуществена отговорност в размер на 4465.79 лева, ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на открИ.е на вредата – 20.06.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, на ищеца е потърсена ограничена имуществена отговорност за сумата от 4465.79 лева, ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на открИ.е на вредата – 20.06.2024 г. до окончателното изплащане, представляваща неоснователно платени суми за трудово възнаграждение на А И.ов през процесния период м.01.2024 г. до м.05.2024 г., който бил назначен на несъществуващата в щатното разписание длъжност заместник-директор прогимназиален етап. По делото страните не спорят и че суми в размер на 4465.79 лева за периода м.01.2024 г. до м.05.2024 г. са били изплатени на А И.ов за изпълняваната длъжност „заместник директор прогимназиален етап V-VII“.

Със Заповед № Р21*-•••/07.05.2024 г. на Министъра на културата на основание чл.328, ал.1, т.5 от Кодекса на труда във връзка с докладна записка № ••-••-••02.05.2024 г. на А.М., ръководител Инспекторат по чл.46 от Закона за администрацията е прекратено трудовото правоотношение на И. В. К, заемащ длъжността „директор“ на НУКК, считано от 08.05.2024 г.

По силата на Споразумение за прекратяване на трудов договор по взаимно съгласие от 02.07.2024 г. е прекратено трудовото правоотношение на И. В. К от заеманата длъжност „старши учител“, като в т.2.1 работодателят декларирал, че няма никакви имуществени или неимуществени претенции към служителя.

От приетия по делото доклад рег. № ••-••-••/11.06.2024 г. на А.М. – ръководител и З.П.а държавен инспектор в Инспектората по чл.46 ЗА се установява, че в изпълнение на Заповед № ••-•••/01.04.2024 г., изменена със заповед № •••/26.04.2024 г. е извършена планова на проверка на НУККЛИИЕК на място и по документи, както и във връзка с твърдения в сигнали вх.№ *-*/18.03.2024 г. и вх.№ ••-••-•••/24.04.2024 г., обхващаща периода 01.09.2021 г. - 20.03.2024 г. Целта на проверката била да се установи основателни ли са твърденията в подадените сигнали и дали са налице нарушения при изпълнения на служебни задължения от страна на директора на НУКК- София. При преглед на поименното щатно разписание се установило, че в НУТИ има един заместник – директор по учебната дейност. Съгласно утвърдената от министъра на културата длъжностна характеристика за длъжността „директор“ на държавно училище по култура, връчена на И. К на 24.04.2023 г., директорът като орган за управление и контрол, изготвял длъжностно разписание на персонала и утвърждавал поименно разписание на длъжностите. В Длъжностното разписание на НУКК и в поименното разписание на длъжностите и двете утвърдени от директора К на 29.03.2024 г. било посочено, че заместник–директорите са пет на брой. На петте позиции били назначени служители. На 04.01.2024 г. директорът К сключил допълнително споразумение № •• към трудов договор №*/04.01.2024 г. с А И.ов на длъжност „зам. Директор учебна дейност VIII-XII“, да изпълнява функциите на „заместник директор прогимназиален етап V-VII“. Тази длъжност не фигурирала в разписаните и одобрени Длъжностното разписание на НУКК и в поименното разписание. Месечните възнаграждения по допълнително споразумение № •• били неправомерно изплатени, като по този начин НУКК бил финансово ощетен от директора. В точка 11 от заключителната част на доклада е дадена препоръка да се предприемат действия за възстановяване на неправомерно изплатените суми по допълнително споразумение № •• към трудов договор №*/04.01.2024 г. с А И.ов в едномесечен срок от връчване на доклада от директора на НУКК.

С Писмо от Директора на НУКК изх.№ ••-••/ГП/-931/09.07.2024 г. до д-р И. К, ответникът е уведомен за извършената проверка от Инспектората на Министерство на културата и констатираните нередности, като бил поканен в срок от 10 работни дни от получаването му да заплати по сметка на училището или в брой на касата, сумата от 4465.79 лева, неправомерно изплащана по допълнително споразумение № •• към трудов договор №*/04.01.2024 г., като при липса на доброволно изпълнение бил предупреден, че ще бъдат предприети действия за събирането и по съдебен ред.

От представената по делото покана от 09.07.2024 г. от Директора на НУККЛИИЕК до ответника К се установява, че ответникът е поканен в 10-дневен срок от получаване на писмото да внесе по сметка на училището или в брой на каса, сумата от 4465.79 лева, неправомерно изплащана по допълнително споразумение № ••/04.01.2024 г. за времето от м.01.2024 г. до м.май.2024 г., в противен случай ще бъдат предприети съдебни действия.

Със Заповед № Р-013/945 от 01.08.2024 г., във връзка с Доклад рег. № ••-••- ••/11.06.2024 г. вх.№ ••-••/СП/1990 от 20.06.2024 г. на Инспектората на Министерство на културата и дадено Предписание за събиране на сумата от 4465.79 лева, представляваща неоснователно изплатено трудово възнаграждение за несъществуваща длъжност в щатното разписание на училището, писмо за доброволно плащане, връчено на 10.07.2024 г. и на основание чл.206, ал.2, във вр. с чл.210, ал.2 КТ, била наложена ограничена имуществена отговорност на И. К на длъжност „директор“ в НУККЛИИЕК в размер на 4465.79 лева, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 20.06.2024 г. до окончателното изплащане. От приложението известие за доставяне от „Б. П.“ ЕАД се установява, че пратката е получена от И. К на 15.08.2024 г.

По делото е прието Възражение вх. № РД-••/••/-••••/12.09.2024 г. от И. К, който оспорва процесната заповед по основание и размер. Оспорва твърдението, че А И.ов е бил назначен незаконосъобразно на несъществуваща в щатното разписание длъжност. Евентуално твърди, че отговорник личен състав и счетоводителят отговарят за определяне на щатното разписание и изплащане на заплатите.

От представеното по делото поименно разписание на длъжностите на НУККЛИИЕК, в сила от 01.01.2024 г. се установява, че педагогическите специалисти с ръководни функции са пет на брой – директор и четирима заместник-директори.

С допълнително споразумение № ••/04.01.2024 г. към Трудов договор №*/04.01.2022 г. НУККЛИИЕК представлявано от доктор И. К – директор и А И. И.ов – „зам.директор учебна дейност VIII-XII“, с код по НКПД 23596002 на основание чл.119 КТ сключват споразумение за периода 01.01.2024 г. – 31.12.2024 г., включително, с което работодателят възлага, а служителят приема да изпълнява и функциите на длъжността „ЗАМЕСТНИК ДИРЕКТОР УБЕНА ДЕЙНОСТ, ПРОГИМНАЗИАЛЕН ЕТАП V-VII клас“, с допълнително възнаграждение 1100 лв.

Представени са ведомости за заплати на А И. И.ов за периода м.01.2024 г. –м.05.2024 г., от които се установява изплащане по перо допълнителен труд на сумата от 4465.79 лева

Приети са поименни длъжностин разписания на персонала и работните заплати в НУККЛИИЕК към 02.09.2024 г. и към 30.06.2025 г., от които се установява, че фигурират една длъжност „Директор“ училище и пет длъжности заместник-директор, учебна дейност.

Представени са фишове за заплати за периода м.09.2024 г. – м.08.2026 г. на С.С.С. на длъжност заместник –директор учебна дейност.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Ограничената имуществена отговорност се реализира по специално рекламационно производство. Когато обаче трудовото правоотношение е прекратено, за работодателя е налице възможност да предяви иск, като в този случай издаването на заповед по чл. 210 не е положителна процесуална предпоставка за възникване на правото на иск, тъй като след като работодателят може да предяви иск за ангажиране на пълната имуществена отговорност на работника, той може да предяви такъв и за ангажиране на ограничената имуществена отговорност на работника в съответствие с принципа, че който може по-голямото, може и по-малкото (така: Определение № 1095 от 11.03.2024 г. по ч. гр. д. № 5351/2023 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение). Още повече, че прекратяването на трудовото правоотношение прави неизпълнимо рекламационното производство като способ за събиране на вземането на работодателя (така: Решение № 131 от 22.06.2011 г. по гр. д. № 587/2010 г. на Върховен касационен съд, ГК, ІІІ г. о.). За пълнота следва да се отбележи, че при прекратено трудово правоотношение работодателят би могъл да ангажира пълната имуществена отговорност на работника, от което следва, че по аргумент за по-силното основание след като може да бъде търсена „по-голямата“ отговорност, може и „по-малката“. Поради изложеното, не следва да се обсъждат и възраженията на ответника за незаконосъобразност на издадената Заповед № Р-013/945 от 01.08.2024 г., тъй като същата е ирелевантна за настоящото производството и изложените в нея факти и обстоятелства подлежат на доказване по общия ред в съдебното производство.

По осъдителния иск с правно основание чл.210, ал.3 КТ вр. чл.203, ал.1 КТ:

Съдът в доклада по делото е пропуснал да посочи в правната квалификация на иска чл.206, ал.2 КТ, но същото не е довело до процесуален пропуск при доказателствената тежест, предвид липсата на спор между страните, че ответникът И. К в процесния период е притежавал качеството „ръководител“, предвид заеманата длъжност „директор“ на НУКК, което се отразява на обема на отговорността – „отговорността е в размер на вредата, но не повече от трикратния размер на уговореното месечно трудово възнаграждение“.

За да се уважи искът за реализиране на имуществената отговорност на служителя, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на следните обстоятелства по делото:

1. страните да са били обвързани от трудово правоотношение, по силата на което служителят да е осъществявал ръководна функция;

2. противоправно неизпълнение на тези трудови задължения, изразяващо се в несъответствие между дължимото поведение и фактическото поведение на служителя;

3. причиняване на вредоносен резултат – претърпяна загуба, вследствие на която се намалява активът на работодателя или се увеличават неговите задължения;

4. причинно-следствена връзка между противоправното неизпълнение на трудовите задължения и настъпилия вредоносен резултат;

5. виновно поведение на отчетника, изразяващо се в небрежност;

Имуществената отговорност на служителя е нормативно уредена в чл. 203 – чл. 212 КТ и представлява изрично законоустановено задължение на служителя да обезщети работодателя за вредите, които са пряк резултат от виновното противоправно вредоносно деяние на служителя по трудовото правоотношение. В същото време, имуществената отговорност се характеризира със специфична закрилна функция, която има за цел да намали финансовата тежест върху работника или служителя и да предпази неговото трудово възнаграждение като основен източник на доходи.

Като съобрази всички събрани по делото доказателства в цялост съдът намира, че ищецът не е изпълнил процесуалното си задължение да установи в условията на пълно и главно доказване, че ответникът е осъществил неправомерни и неоснователни действия и бездействия, вследствие на които да са настъпили твърдените от ищеца вреди. Представеният доклад рег. № ••-••-••/11.06.2024 г. на А.М. – ръководител и З.П.а държавен инспектор в Инспектората по чл.46 ЗА има вътрешно ведомствено значение и представлява препоръка към адреса да предприеме действия по преустановяване на констатирани нарушения. Инспекторатът е на пряко подчинение на министъра за осъществяване на административен контрол. Извършените проверки имат за цел да подпомогнат министъра при вземането на управленски решения. Не се ползва с обвързваща доказателствена сила констатацията на длъжностно лице, която не се отнася до лично възприет факт, а представлява извод, умозаключение произтичащо от констатираните факти. От своя страна министърът действа в условията на оперативна самостоятелност при вземане на решения във връзка с извършените проверки.

От поименно разписание на длъжностите на НУККЛИИЕК, в сила от 01.01.2024 г. се установява, че педагогическите специалисти с ръководни функции са пет на брой – директор и четирима заместник-директори, а впоследствие от това за 2025 г. са общо шест, като всички заместници на директора са наименовани заместник-директор учебна дейност и един само е учебно-творческа дейност без разграничаване между отделните длъжности за начален, прогимназиален и гимназиален етап. Представените щатни разписания за учебната 2024 г. – 2025 г. не установяват първоначалната дата, на която е открита длъжността „ЗАМЕСТНИК ДИРЕКТОР УБЕНА ДЕЙНОСТ, ПРОГИМНАЗИАЛЕН ЕТАП V-VII клас“.

Разпоредбата на чл.289, ал.1, т.4 от ЗПУО регулира правото на директорите на държавни и общински училища да определя числеността на персонала, индивидуалните възнаграждения, преподавателската натовареност и броя на групите и паралелките, както и броя на учениците в тях съобразно утвърдения бюджет на училището и нормите, определени в подзаконовите нормативни актове, като осигурява изпълнението на учебния план. По силата на чл.260 ЗПУО при управлението и контрола на учебната, учебно-производствената, учебно-творческата, спортната и административно-стопанската дейност директорът може да се подпомага от един или няколко заместник-директори. В Наредба № 3 от 18 февруари 2008 г. за нормите за преподавателска работа и реда за определяне на числеността на персонала в системата на народната просвета е предвидено, че числеността на персонала се утвърждава в списък - образец № 1, списък - образец № 2, и списък - образец № 1а, за всяка учебна година от директора на училището, на детската градина или на обслужващото звено в рамките на средствата по делегирания бюджет, к а т о промени в числеността на педагогическия персонал може да се извършват по време на цялата учебна година при условията и по реда на чл. 10.

Извън горното, за пълнота на изложението следва да се посочи, че не се установява ищецът да е претърпял вреда, тъй като по делото не е спорно, че А И. И.ов в процесния период е полагал труд като „ЗАМЕСТНИК ДИРЕКТОР УБЕНА ДЕЙНОСТ, ПРОГИМНАЗИАЛЕН ЕТАП V-VII клас“.

По изложените съображения, предявеният иск е неоснователен и подлежи на отхвърляне.

По отношение на разноските:

При този изход на спора с право да претендира разноски разполага само ответникът. Процесуалният представител на ответника е направил искане за присъждане на направените в производството разноски, като е представил списък по чл. 80 ГПК, за договорено възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв за оказана безплатна правна помощ. С оглед изхода на настоящия спор, правната и фактическа сложност на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на адвоката ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 746 лева.

Предвид Решението на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от Република България, прието на основание чл. 140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, както и Регламента на Съвета, приет съгласно чл. 140, параграф 3 ДФЕС, считано от 01.01.2026 г. еврото е законно платежно средство в Република България, поради което всички осъдителни диспозитиви, постановени след тази дата, следва да бъдат определяни в евро, като присъдените суми се превалутират от левове по фиксирания и неотменим курс, установен в акта за въвеждане на еврото.

Така мотивиран, съдът