Решение № 111 от 13.8.2026 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 149/2026 г.

Производството е по реда на Глава XXI от НПК. С присъда №6 от 23.03.2026г., постановена по НОХД№329/25г. по описа на ОС-Габрово подсъдимият И. Г. Р. е признат за виновен в това, че на 01.06.2025г., около 04.00ч. в с.Батошево, общ. Севлиево, до автобусна спирка е отвлякъл И. Г. И. от с.Батошево, общ.Севлиево, като заставайки зад гърба й, с две ръце я хванал през раменете и бутайки я вкарал на предната дясна седалка в л.а. „Фолксваген голф“ с рег. № СМ 72••••, управляван от него и напуснал посоченото място заедно с отвлечената в посока главен път София- Варна, поради което и на основание чл.142, ал.1 във връзка с чл.54 НК е осъден на три години лишаване от свобода. На основание чл.66 ал.1 от НК наложеното наказание лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от три години,считано от влизане на присъдата в сила. Подсъдимият И. Р. е осъден да запрати на гр.ищец и частен обвинител И. Г. И.ов сумата от 3000 евро/три хиляди евро/,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от деянието, предмет на настоящото наказателно производство, ведно със законната лихва върху тази сума,считано от датата на увреждането 01.06.2025год. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил предявения граждански иск за разликата от уважения размер до пълно предявения от 15 000 евро, като неоснователен и недоказан. Подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски,както и тези от гр.ищец и частен обвинител И. И.. Срещу постановената присъда е постъпила жалба от адв.Д. З.,защитник на подсъдимия И. Г. Р.,в която се правят оплаквания за нейната незаконосъобразност,неправилност и липса на доказателства, събрани по предвидения в НПК ред, за вината и отговорността на подсъдимия.Твърди се неправилно приложение на материалния закон,тъй като деянието не покрива признаците на състава на престъплението отвличане по чл.142 ал.1 от НК.Прави си искане, в условията на алтернативност, присъдата да бъде отменена,поради допуснати съществени процесуални нарушения и делото да се върне за ново разглеждане или въззивният съд да се произнесе с нова присъда– оправдателна. Недоволен от присъдата е останал и гр.ищец и частен обвинител И. И., която чрез повереника си адв.Б. я обжалва с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. Аргументират се доводи за явна несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода в абсолютния минимум предвиден в санкцията на чл.142 ал.1 от НК,което не съответства на установените по делото смекчаващи вината обстоятелства по отношение на подсъдимия.Твърди се,че окръжният съд е пренебрегнал обстоятелството,че подсъдимият и пострадалата са живеели съвместно и е налице квалифициращото обстоятелство на чл.142 ал.2 т.5а, подценено е времето, през което пострадалата е била лишена от възможността да се предвижва свободно,начинът по който е била лишена противозаконно от свобода, нанесените й наранявания.В контекста на изложените обстоятелства се правят оплаквания, че институтът на чл.66 от НК е неправилно приложен и дори да се приеме,че чрез условното осъждане ще се постигнат целите на наказанието, изпитателният срок трябва да бъде в максимално предвидения размер от пет години.Аргументират се доводи,че правната квалификация на деянието е била неправилно формулирана от прокуратурата, налични са безспорни доказателства, че престъплението е извършено в условията на домашно насилие и делото следва да бъде върнато на досъдебното производство за прецизиране и повдигане на ново обвинение. Присъдата се обжалва и в гражданската част, като според повереника присъденото обезщетение не съответства на действително претърпените вреди от пострадалата.Прави се искане в условията на алтернативност – присъдата да бъде отменена и делото върнато на прокурора за отстраняване на допуснати нарушения в досъдебната фаза на процеса; да бъде изменена с отмяната на чл.66 от НК или с увеличаване на изпитателния срок от три на пет години; да се измени присъдата и в гражданската част като се уважи гражданско правната претенция на пострадалата в пълно предявения размер. В съдебно заседание представителят на АП-Велико Търново намира доводите във въззивните жалби за допуснати процесуални нарушения за неоснователни и като такива предлага да бъдат отхвърлени от съда.Относно оплакванията за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание се присъединява към виждането на частното обвинение.Изразява становище, че смекчаващите отговорността обстоятелства са надценени,а отегчаващите са пренебрегнати от първия съд.В заключение счита, че жалбата на подсъдимия следва да бъде оставена без уважение, а тази на частното обвинение, относно справедливостта на наказанието и присъденото обезщетение, за основателна. Адв.Б., повереник на гр.ищец и частен обвинител И. И.,поддържа подадената въззивна жалба с наведените в нея доводи и искания и моли да бъде уважена.Претендира направените пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение от гр.ищец и частен обвинител И. И.. Адв.Д. З.,защитник на подсъдимия, поддържа подадената въззивна жалба с наведените в нея доводи и искания.Развива допълнителни съображения, че при разглеждане на делото са допуснати съществени процесуални нарушения.Излага,че липсва диспозитив, с който е приет за съвместно разглеждане гр.иск и такъв не е допуснат от окръжния съд.Правят се оплаквания,че окръжният съд е нарушил регламентирания в НПК ред за разпит на подсъдимия и свидетелите,който е воден първо от съда в противоречие с изискванията на чл. 277 ал.3 и чл.280 ал.2 от НПК,с което се претендира, че е нарушено състезателното начало в процеса.Сочи,че присъдата е постановена от незаконен състав, тъй като са участвали съдебни заседатели,които не са били включени в списъка и регистъра на съдебните заседатели.Отправя упрек, че окръжният съд не е направил дължимия задълбочен и цялостен анализ на събраните по делото доказателства и е стигнал до неправилни изводи при оценката им, като е дал вяра на показанията на свидетелката И. И.. Великотърновският апелативен съд, като въззивна инстанция, проверявайки изцяло законосъобразността и обосноваността на атакувания съдебен акт, във връзка с направените оплаквания във въззивните жалби и служебно, съобразно правомощията си визирани в чл.313 и чл.314 от НПК, намира за установено следното: Установено е от фактическа страна по делото, че подсъдимият И. Р. и св.Г. И. през периода от януари 2023г. до началото на април 2025г. имали романтична връзка.През посочения период и в рамките на два месеца били сгодени и живеели на семейни начала в къща в с.Шумата.Тъй като не постигнали разбирателство помежду си,по искане на св.И. двамата прекратили взаимоотношенията си и св.И. се върнала да живее в жилището на баща си св.Г. С. в с.Батошево. След като се разделили св.И. получавала от подсъдимия по различни мобилни приложения обаждания и съобщения с искане от негова страна да възобновят връзката си, на което тя не е била съгласна. В края на месец май 2025г. всеки от тях блокирал профила на другия. Св.И. И. работела в „Хамбергер“- Севлиево.На 01.06.2025г. била на работа първа смяна – от 05.30ч. до 14.00ч. Около 04.00ч.,тя излязла от дома си в с.Батошево и застанала на намиращата се в близост автобусна спирка, за да изчака автобуса, с който да се придвижи.На спирката и наоколо, поради ранния час,нямало други хора.След около 5 минути, пред нея спрял л.а. марка “Фолксваген Голф“, черен на цвят,с рег. № СМ 72••••, който бил собственост на подсъдимия и се управлявал от него.Подсъдимият Р. свалил прозореца и казал на св.И. да влезе в колата,защото иска да разговаря с нея, на което св.И. му отговорила,че не желае. Тогава подсъдимият излязъл от автомобила, тръгнал към пострадалата,като й казал, че е много важно и че трябва да говорят.Свидетелката категорично му отказала да се качи в автомобила и му обяснила, че отива на работа.Тогава подсъдимият застанал зад нея и с две ръце я хванал за раменете, започнал да я бута напред към автомобила си и без да я пуска с едната си ръка отворил предната дясна врата и с упражнен натиск насила я вкарал вътре и я накарал да седне на предната дясна седалка.След това той също се качил в превозното средство и заедно с пострадалата потеглил по посока към главния път София- Варна.След това започнал да кара в различни посоки.Докато пътували той непрекъснато питал св.И. дали има отношения с друг мъж, като я карал да си признае.Тя отричала и го молила да я закара на работата й.Тогава подсъдимият и казал, че ще я заведе само ако си признае,че има връзка с друг мъж.В един момент св.И. му казала това, което подсъдимият искал да чуе, но въпреки това той не обърнал автомобила,за да я върне,където тя пожелала, а продължил да кара в различни посоки и да й търси обяснение.По време на пътуването св. В. Н.,който бил пряк ръководител на св. И. я потърсил по мобилния й телефон, тъй като не дошла на работа, но тя не отговорила.Няколко минути по-късно от нейния телефон подсъдимият Р. се обадил на св. Н., като го попитал защо търси И. и има ли отношения с нея. Свидетелят му обяснил, че я търси във връзка с неявяването й на работа.Тъй като обаждането се провеждало на високоговорител, свидетелят чувал женски плач.Последвало второ обаждане от подсъдимия към св.Н.,при което той отново чул женски плач, както и св. И. да казва, че подсъдимият я е взел от автобусната спирка и иска св. Н. да се обади на някой за това. В този момент отново се намесил подсъдимият,който започнал пак да пита свидетеля има ли връзка с И.. При това Н. му казал да преустанови тези си действия и да закара И. на работа. След това подсъдимият навлязъл с автомобила в тесен път посока към с.Стоките, където спрял.Слязъл от автомобила, отишъл и отворил предната дясна врата, хванал за косата св.И. и започнал да я дърпа от автомобила. В резултат на тези му действия тя паднала на колене на настилката до платното за движение.Подсъдимият и ударил два шамара с ръка по лицето.Св. И. се разплакала,а подсъдимият започнал да й се извинява. Пострадалата го помолила да я върне в дома й в с.Батошево и той се съгласил.Двамата се качили в автомобила и потеглили посока селото. Междувременно пострадалата била потърсена по телефона от св. А. Г.,която била нейна близка приятелка.Телефонът го вдигнал подсъдимия и свидетелката чула,че пострадалата плаче и го попитала защо й вдига телефона, на което той й отговорил, че са се скарали, случили се грозни неща и й посегнал.Малко след това подсъдимият и пострадалата отишли до дома й в с.Батошево от където я взели и след това подсъдимият ги откарал до дома на И..Там ги чакал бащата на пострадалата - св. Г. С., който казал на подсъдимия повече да не търси дъщеря му и че ще отидат в полицията. Подсъдимият си тръгнал,след което св.С. и пострадалата около 9.00ч. сутринта на 01.06.2025г., отишли в РУ- Севлиево, където подала сигнал за осъщественото спрямо нея престъпно посегателство. Същия ден на И. било извършено освидетелстване, за което бил съставен протокол и фотоалбум към него. От заключението на назначената на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза е установено,че при инцидента на 01.06.2025г. на И. И. са били причинени повърхностно охлузване на лявото коляно с розовочервен цвят на площ 1х1,5см, повърхностно охлузване на дясното коляно с розовочервен цвят с площ 3х4см, като тези увреждания са довели до болки и страдание за срок от 2-3 дни.Според експертизата посочените травматични увреждания по механизъм е възможно да се получат при падане на колене на подлежащ терен при извеждането й от лекия автомобил. Гореописаната фактическа обстановка е приета за установена от окръжния съд от показанията на свидетелите И. И., Г. С.,В. Н., А. Г.,от приложените по делото писмени доказателства,както и от заключението на съдебно- медицинската експертиза.Въззивната инстанция няма различия с първата досежно установените фактически обстоятелства относими към инкриминираните събития и след проведеното съдебно следствие пред апелативния съд, в хода на което бяха разпитани в качеството на свидетели Г. Р.а Н.,П. П. Е. и подсъдимият И. Г. Р. даде допълнителни обяснения. Преди анализа на събрания по делото доказателствен материал по същество, относно доказателствената дейност на първия съд по проверка и оценка на събраните по делото доказателства, въззивният намира, че следва да даде отговор на изложените доводи от адв.З. при пренията за допуснати съществени процесуални нарушения. Невярно е твърдението на адв.З.,че съдът не се е произнесъл по приемането на предявения граждански иск от пострадалата.От съдебния протокол от проведеното разпоредително заседание на 19.01.2026г. е видно, че окръжният съд е докладвал постъпилата молба от пострадалата И. И. и с нарочно определение е приел за съвместно разглеждане предявения граждански иск и същата е била конституирана в качеството на граждански ищец и частен обвинител в процеса. Неоснователни са оплакванията на защитника,че окръжният съд е допуснал съществено нарушение на регламентирания в чл.277 ал.3 и чл.280 ал.2 от НПК ред за разпит на подсъдимия и свидетелите,който е воден първо от съда.От внимателния прочит на протоколите от проведените съдебни заседания в рамките на проведеното съдебно следствие е видно, че окръжният съд е спазил правилата предвидени в процесуалния закон при разпита както на свидетелите, така и на подсъдимия.В съответствие с изискванията на чл.280 от НПК вр. чл.277 от НПК при разпита на свидетелите съдът е поканил същите да изложат всичко, което знаят по случая, след което е спазил стриктно предвидения в чл.277 ал.3 от НПК ред.Изрично е отразено в съдебния протокол при разпита на всички свидетели и на подсъдимия поредността, при която на страните е дадена възможност да задават въпроси и въззивният съд не открива да е допуснато претендираното от защитата нарушение свързано със събирането на гласните доказателствени средства.От съдържанието на съдебните протоколи е видно,че никоя от страните не е направила възражение за начина, по който се ръководи съдебното следствие.Всички страни в процеса в условията на устност и при предоставяне на пълна възможност на защитата и на подсъдимия са имали възможност да участват при разпита на свидетелите, да се конфронтират с тях, като поставят въпроси в рамките на едно състезателно начало и да оспорят достоверността на изнесената от тях информация.При това положение оплакванията на защитата,че е нарушен основаният принцип на състезателност в наказателния процес се явяват лишени от основание. Неоснователни са и доводите на адв.З.,че присъдата е постановена от незаконен състав, тъй като са участвали съдебни заседатели, които не били включени в списъка и регистъра на съдебните заседатели.От материалите по делото е видно, че двамата съдебни заседатели, включени в списъка на ОС- Габрово, са били избрани на случаен принцип чрез системата за случайно разпределение за участие при разглеждане на делото, за което са били приложени и нарочни протоколи за техния избор /л.8-л.9 от съдебното делото/. Окръжният съд е подложил на внимателен и прецизен анализ показанията на свидетелката И. И., обсъдил ги е подробно и задълбочено, критично ги е съпоставил с другите събрани по делото доказателства и едва след това е дал оценка за тяхната достоверност, обективност и надеждност. При разпита си св.И. е посочила, че на инкриминираната дата 01.06.2025г. около 04.00часа сутринта била сама на автобусната спирка, за да изчака автобуса, с който да се придвижи до работното си място.Подсъдимият спрял до нея с автомобила си и започнал да настоява да се качи,за да си поговорят.Свидетелката сочи, че категорично му е отказала, но той слязъл от колата, хванал я със сила за раменете и я вкарал в автомобила,след което потеглил и я откарал в посока,която тя не е желаела.Започнал да й държи сметка дали не го е напуснала защото има връзка с друг мъж и й поставил условие, че докато не му отговори, няма да я върне.Така продължил да управлявал автомобила в различни посоки няколко часа, независимо от молбите и настояването на пострадалата.В показанията си свидетелката е съобщила,че е била потърсена по телефона от св.В. Н., който й бил началник, за да я попита защо не се е явила на работа, но подсъдимият й взел телефона, започнал до го разпитва дали имат отношения, а свидетелят отрекъл като му казал да я върне на работа,но подсъдимият му отговорил, че няма да го направи докато не си признаят всичко.По думите й след това подсъдимият обърнал автомобила,спрял в една отбивка, хванал пострадалата за косата и я изкарал, при което тя паднала по колене и й ударил два шамара.Свидетелката изпаднала в истерия и започнала да плаче, опитала се да избяга и тогава подсъдимият се съгласил да я върне в с.Батошево.Същият ден не отишла на работа,баща й възприел състоянието,в което се намирала и отишли заедно в полицията, за да подадат жалба. Показанията на свидетелката И. кореспондират в пълна степен и с тези на свидетеля В. Н., който при разпита си е посочил,че на инкриминираната дата пострадалата не се е явила на работа, той й звъннал по телефона, за да разбере причината,отговорил му подсъдимият,който започнал многократно да го пита дали има връзка с нея, телефонът бил на високоговорител и той чул, че тя плаче.Същият ден свидетелката не отишла на работа. Показанията на пострадалата намират опора и в тези на свидетелката А. Г.,която при разпита си е посочила,че сутринта на посочената дата е звъняла на пострадалата, но телефонът вдигнал подсъдимият.Чула,че св.И. плаче и го попитала какво става и защо той й вдига телефона, а той й отговорил, че се скарали и се случили грозни неща.Минали да я вземат, след което подсъдимият ги оставил пред дома на пострадалата.Свидетелката Г. е посочила, че пострадалата била разстроена, не можела да говори спокойно, тя се опитала да я успокои и след като баща й я видял отишли двамата в полицията.Разбрала от св.И., че подсъдимият сутринта на 01.06.2025г. докато чакала на автобусната спирка, дошъл с автомобила си, насила я вкарал в него и й посегнал. Показанията на пострадалата съвпадат и с тези на св.Г. С., който е посочил, че на процесната дата около 09.00часа сутринта подсъдимият довел дъщеря му,която била почервеняла, разрошена, с една обувка.Разбрал, че докато е чакала сутринта автобуса на спирката подсъдимият спрял с колата до нея, сграбчил я,вкарал я насила в нея и я откарал по пътя за гр.София.След като разбрал какво се е случило отишли в полиция и подали сигнал. Правилно окръжният съд е приел, че показанията на свидетелката И. кореспондират не само с показанията на посочените по-горе свидетели, но и с протокола за освидетелстване от същата дата и изготвения към него фотоалбум, както и със заключението на съдебно- медицинската експертиза, установила повърхностни охлузвания по двете й колене, като техния механизъм на получаване напълно съответства на описания от свидетелката И.. Показанията на пострадалата се допълват и от събраните писмени доказателства пред окръжния съд.От изисканата информация от нейния работодател „Хамбергер България„ ЕООД-Севлиево, безспорно е установено, че на процесната дата И. е следвало да бъде на работа първа смяна, като това е било и причината тя да чака в ранните часове автобус пред дома си.Впрочем този факт, както правилно е приел и окръжният съд, не се оспорва и от подсъдимия,който не отрича срещата си с нея на указаното място.От изискания график се установява също така,че на същата дата и в тази смяна на работа е бил и св.Н.,който е изпълнявал трудовите си задължения като началник смяна,което е в съгласие с показанията на този свидетел както и с тези на пострадалата за проведените телефонни разговори, при които е искал да установи причините,поради които И. не се е явила на работното си място. На следващо място безспорно е установено по делото, че на инкриминираната дата св.И. е ползвала отпуск,който не е бил предварително планиран, тъй като молбата й е от дата 01.06.2025г., което кореспондира със заявеното от нея, че същият ден не е отишла на работа.Показанията й, както и тези на св.С. и св.Г., кореспондират и с изисканата писмена справка от Началника на РУ-Севлиево,от която е установено, че на 01.06.2025г. в около 09.00ч. И. И. се е явила с баща си Г. С. в районното управление, съобщавайки за извършеното спрямо нея престъпно деяние-че е била отвлечена с принуда и против волята й от И. Р.. Правилно окръжният съд е отхвърлил доводите на защитата, с които настоява показанията на пострадалата да не се приемат за достоверни защото е укрила факта за присъствието на св.Г. в автомобила на подсъдимия.При проведения повторен разпит пред първата инстанция,непосредствено след депозираните от св.С. показания, свидетелката И. съвсем добросъвестно е дала логичен отговор за причините, поради които не е съобщила това на разпитите си на досъдебното производство, а именно изричната молба и желание на св.Г. да не бъде замесвана в този случай защото се страхува и е самотна майка.Това по никакъв начин не поставя под съмнение достоверността на показанията й по отношение на основните факти включени в предмета на доказване.Наред с това свидетелката Г. към инкриминираната дата е живеела в с.Батошево и е била взета от дома й,след извършване на деянието, т.е. когато подсъдимият се е съгласил да върне пострадалата до дома й,което се установява не само от показанията на свидетелката И. и Г., но и от неговите обяснения дадени пред въззивния съд. Обясненията на подсъдимия И. Р. са разгледани внимателно и критично от първия съд, който надлежно ги е съпоставил с всички други събрани по делото доказателства.Същият не отрича, че са имали интимни отношения със св.И., че са били сгодени и около три месеца са живели в къщата му в с.Шумата, че по инициатива на пострадалата се разделили и тя се върнала да живее в дома на баща си в с.Батошево, че той имал съмнения за нейни близки отношения с друг мъж и искал да разбере това,както и че знаел, че на 01.06.25г. е първа смяна на работа и чака пред тях автобус около 04.00часа сутринта. Подсъдимият не отрича, че е отишъл на спирката с автомобила си, за да търси обяснение от пострадалата като заявява, че тя доброволно се е качила в колата, той тръгнал да я закара до работното й място, настоявал тя да му каже за връзката си със св.Н. и ако има такава да приключат взаимоотношенията си окончателно.Не отрича да е разговарял по телефона със св.Н., проверил телефона й и видял неща,които го наранили като мъж.Двамата се скарали, тя го ухапала и му счупила очилата,плакала,след това се разхождали с колата, взели и св.Г., разхождали се, пили кафе с нея и това било някъде към 08.30часа – 09.00часа.Обясненията на подсъдимия, в които разказва, че пострадалата доброволно се е качила в автомобила му и тръгнали за работното й място с нейно съгласие и не е имало упражнена сила спрямо нея,както правилно е приел окръжният съд, се явяват изолирани и изцяло дискредитирани от показанията на св.И., С., Г. и Н., както и от другите кореспондиращи им и обсъдени по-горе писмени доказателства,поради което и правилно първият съд ги възприел като защитна негова позиция и стремеж да омаловажи противоправните си действия.Обясненията на подсъдимия се явяват дискредитирани и от безспорно установения по делото факт, който се признава и от него самия, че от потеглянето му с пострадалата в 04.00часа на 01.06.2025г. до 09.00часа сутринта на същата дата, когато е била върната в дома й, са изминали почти пет часа, което е в пълно съгласие с думите й,че е карал автомобила в тъмното,в различни посоки през цялото време,докато й търсил обяснение за връзката й със св.Н..Обясненията на подсъдимия в тази им част освен изолирани са и противоречиви.На разпита си пред окръжния съд същият е заявил, че на 01.06.2025г. по собствена инициатива е отишъл на спирката в с.Батошево защото знаел, че пострадалата е на работа и искал да се увери дали със св.Н. са в една смяна и дали го лъже,както и че тя не е очаквала да го види,докато в обясненията си пред въззивния съд посочи, че на 31.05.2025г. вечерта бил на гости в дома на пострадалата, след което си тръгнал и се разбрали в 04.00часа сутринта на 01.06.2025г. да отиде и да я закара на работа.Очевидно е противоречието в обясненията на подсъдимия,който променя версията си относно събитията на инкриминираната дата. В контекста на изложеното законосъобразно окръжният съд е приел,че обясненията на подсъдимия, в тази им част, са изолирани и противоречиви,поради което и правилно не им е дадена вяра. По искане на защитата пред първоинстанционния съд като свидетели са били разпитани Велислав Василев, който живее на семейни начала с майката на подсъдимия и св.М. Р.а – негова братовчедка,а пред въззивния свидетелките Г. Н. – негова майка и П. А. - баба.В показанията на тези свидетели се съдържа информация главно за взаимоотношенията между пострадалата и подсъдимия,когато са били заедно, за обстоятелствата около съвместното им съжителство и причините за тяхната раздяла.В показанията на нито един от тези свидетели не се съдържа информация относно инкриминираните събития на посочената в обвинителния акт дата,поради което и същите следва да се ценят само с оглед характеристични данни за личността на подсъдимия.Дори да се приеме, че на 31.05.2025г. подсъдимият се е видял и разговарял със св.И.,както твърди в обясненията си и каквито данни косвено се съдържат в показанията на св.М. Р.а и св.Г. Н., то този факт сам по себе си няма отношение към предприетите от него действия на инкриминираната дата,с оглед очевидната му заинтересованост да се информира за действителните отношенията между пострадалата и св.Н.. По изложените по-горе съображения въззивният съд споделя изводите на първия, с които е приел показанията на свидетелката И. И. за обективни, последователни и основани на преките й възприятия.Нито един контролен факт, а на практика и нито едно от останалите доказателства,извън обясненията на подсъдимия,не поставя под съмнение достоверността на твърденията й.В тази връзка законосъобразно и в съгласие със събраната и правилно оценена доказателствена съвкупност окръжният съд ги е поставил в основата на доказателствените си изводи. Окръжният съд изчерпателно е обсъдил доказателствените източници, въз основа на които е направил верни фактически и правни изводи.В съответствие с изискванията на чл. 305 ал.3 от НПК е изложил достатъчно аргументирани съображения кои доказателствени материали заслужават доверие и кои не следва да бъдат кредитирани.Служебният контрол върху атакуваната присъда показва,че окръжният съд не е допуснал и съществени нарушения на изискванията на чл.13, чл.14, чл.107 ал.5 от НПК,отговорил е на всички доводи и възражения на страните, поради което и оплакванията във въззивните жалби за липса на мотиви се явяват лишени от основание. При правилно установената по делото фактическа обстановка окръжният съд е направил съответстващ на закона извод, че с деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и от субективна страна съставомерните елементи на престъплението по чл.142 ал.1 от НК. Обективно на инкриминираната дата 01.06.2025г., в с.Батошево, общ. Севлиево, подсъдимият Р. насилствено е качил в управлявания от него лек автомобил пострадалата И. Г. И., като е застанал зад гърба й, с двете си ръце я хванал за раменете, след което я избутал и вкарал на предната дясна седалка на превозното средство и потеглил със същото в неизвестна за нея посока и противно на волята й.По този начин подсъдимият е ограничил възможността й да се предвижва свободно в пространството.Пострадалата е откарана на място,където не е желаела да бъде в този момент и така местонахождението й е било принудително променено.От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че липсва елемент на доброволност на отпътуването.С факта на потеглянето на автомобила, управляван от подсъдимия, в неизвестна за пострадалата посока и противно на волята й престъплението отвличане е било довършено. От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия с пряк умисъл като същият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните последици и пряко е целял настъпването им.Подсъдимият е съзнавал, че чрез използваната от него сила е принудил пострадалата да напусне мястото, където се е намирала,въпреки изричното й несъгласие. В контекста на изложеното доводите на защитата за несъставомерност на деянието по посочената правна квалификация са лишени от основание и изложените мотиви от първия съд в този смисъл се явяват напълно законосъобразни и обосновани.Ирелевантно за съставомерността на деянието е наличието на специална цел – противозаконно лишаване от свобода.Крайната цел и личния мотив на подсъдимия за извършване на деянието- да разбере на всяка цена дали пострадалата има връзка със св.Н., са извън обективната съставомерност на това престъпление.Правилно окръжният съд е отговорил и на доводите на защитата, че жертвата не е длъжна да оказва съпротива, да проявява изобретателност и да поема рискове за здравето и живота си,за да преустанови реализираното спрямо нея принудително ограничение на свободното й предвижване. Не намиращи опора в закона са и аргументите на адв.Б., с които настоява делото да бъде върнато на прокурора за повдигане на ново по-тежко обвинение, тъй като деянието е извършено в условията на домашно насилие и правилната квалификация е тази по чл.142 ал.2 т.5а от НК.Този въпрос е бил предмет на обсъждане и с определение №34 от 29.01.2026г. по ВЧНД№21/26г. е даден отговор на направеното искане.Дали да бъде повдигнато обвинение срещу конкретно лице и за какво престъпление е единствено и изключително от компетентността на прокурора, съобразно чл.127 ал.1 от Конституцията на РБ и чл.46 ал.1 от НПК и съдът не разполага с процесуална възможност да указва на държавното обвинение какво обвинение да предяви срещу определено лице.От друга страна посоченото обстоятелство следва да бъде отчетено при определяне на наказателната отговорност, която следва да понесе подсъдимия. При индивидуализирането на наложеното на подсъдимия Р. наказание, окръжният съд е отчел релевантните за това факти и не се е отклонил от изискванията на чл.35 ал.3 и чл.36 от НК. Правилно като обстоятелства със смекчаващ потенциал са отчетени чистото съдебно минало на подсъдимия, много добрите характеристични данни, за които са събрани и гласни доказателства по делото,младата му възраст.Тук въззивният съд намира за нужно да добави и трудовата му ангажираност, липсата на данни за констатирани каквито и е да е противообществени прояви до датата на деянието,което определя и неговия инцидентен характер.Като обстоятелство с положителен знак въззивният съд отчете и подробните обяснения на подсъдимия, които в по-голямата си част относно фактологията на събитията и мотивите за извършване на деянието, съвпадат с другите събрани по делото доказателства и имат принос за изясняване на обективната истина по делото. Всички тези данни за подсъдимия сочат, че същият поддържа позитивна жизнена стратегия и го характеризират като личност с ниска степен на обществена опасност.Значително смекчаващо значение следва да се отдаде и на обстоятелството,че след извършване на деянието подсъдимият доброволно е върнал пострадалата до дома й. Правилно като факти с утежняващо значение първият съд е приел нанесените леки телесни повреди на пострадалата в резултат на упражнената спрямо нея физическа сила.Тук следва да се добавят и тези посочени във въззивната жалба на адв.Б., които са били подминати от първия съд, а именно продължителното време от почти пет часа, през което пострадалата е била лишена от правото си да предвижва свободно, обстоятелството, че е налице по-тежката квалификация на чл.142 ал.2 т.5а от НК, за която не е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия, тъй като от събраните по делото доказателства е установено,че подсъдимият и пострадалата са живели във фактическо съжителство. От друга страна като обстоятелство в полза на подсъдимия следва да се отчете и отчетливия мотив за извършване на деянието, който е изцяло личен и продиктуван от силното му желание да възстанови отношенията си със св.И..Наред с това изяснено е по несъмнен начин по делото, че подсъдимият и пострадалата са били сгодени,което в ценностите и традициите на този етност е с чувствителна значимост. Посочените обстоятелства дават основание на настоящата инстанция да приеме, че степента на обществена опасност на конкретното деяния,с оглед неговите специфики,не се отличава с по-висока степен от типичните за този вид. Като извърши самостоятелна преценка на посочените по-горе индивидуализиращи наказателната отговорност обстоятелства,с посочените корекции и в двете противоположни категории, настоящата инстанция споделя изводите на окръжния съд,че тези със смекчаващ ефект са при значителен превес и надделяват значимо над изброените с отегчаващо значение.Това мотивира настоящата инстанция да приеме, че отмереното от окръжният съд, при условията на чл.54 от НК, наказание в размер на минималния предвиден в закона,а именно три години лишаване от свобода, се явява напълно справедливо и съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца и релевантните за наказателната му отговорност обстоятелства. При преценка относно начина на изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода окръжният съд законосъобразно е приел, че не е налице законова пречка за приложението на чл.66 от НК,предвид чистото съдебно минало на подсъдимия и целите на наказанието в случая успешно биха се реализирали и чрез института на условното осъждане.С оглед на това наложеното наказание лишаване от свобода правилно е отложено на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от три години,считано от влизане на присъдата в сила. Положителните данни за личността на подсъдимия,липсата на каквито и да е констатирани противоправни прояви до момента и младата му възраст не дават основание да бъде споделена тезата на частното обвинение,че следва да бъде изолиран в пенитенциарно заведение, с оглед постигане на целите в чл.36 от НК или алтернативно да се увеличи определения изпитателен срок от три на пет години.Личната степен на обществена опасност на подсъдимия е занижена,поради което и няма причина спрямо него да бъде приложена максималната строгост на института на условното осъждане. В контекста на изложеното и изхождайки най-вече от преценката за възможността за постигане целите на индивидуалната превенция, която е водеща при определяне начина на изпълнение на наказанието, въззивният съд прие,че в конкретния случай отмяната на чл.66 ал.1 от НК или определянето на изпитателен срок от пет години спрямо подсъдимия би било израз на прекомерна репресия. По тези съображения настоящият съдебен състав не възприе доводите на частното обвинение, с които се настоява да бъде коригирана обжалваната присъда в посочения смисъл. Предявеният за съвместно разглеждане граждански иск от гр.ищец и частен обвинител И. И. против подсъдимия в размер на 15 000евро,представляващ обезщетение за претърпени неимуществени вреди от деянието,предмет на настоящото наказателно производство, правилно е уважен частично до сумата от 3000евро и като недоказан е отхвърлен до пълно предявения размер. Законосъобразно окръжният съд е приел,че с деянието си подсъдимият е причинил вреди от неимуществен характер на пострадалата,поради което и следва да бъде ангажирана деликтната му отговорност по смисъла на чл.45 и сл. от ЗЗД. При определяне размера на присъденото обезщетение са отчетени всички релевантни за гражданската отговорност на подсъдимия обстоятелства, а именно продължителния период от време, през който пострадалата е била лишена от правото си на свободно предвижване, че подсъдимият е управлявал автомобила в различни посоки, нанесъл е и физически увреждания на пострадалата,в резултат на което същата е изживяла болки и емоционален дискомфорт.Законосъобразно окръжният съд е приел, че от показанията на свидетелите С. и Г. е установено,че след деянието пострадалата е изпитвала страх и тревога от случилото се.Почти два месеца не е излизала, а когато се налагало да ходи на работа първа смяна баща й я изпращал до автобусната спирка. Отчитайки всички тези обстоятелства относими към претърпените морални болки и страдания от пострадалата,техния интензитет и продължителност във времето, окръжният съд правилно е уважил частично гражданско правната претенция за обезвреда до сумата от 3000евро.Посоченото обезщетение и в този му размер се явява напълно съответно на преживените от пострадалата морални страдания, на тяхната продължителност и на принципа за справедливост залегнал в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. В контекста на изложеното въззивният съд намери за неоснователно искането на гр.ищец и частен обвинител за уважаване на гражданския иск в пълен размер.Отчетени са всички относими към деликтната отговорност на подсъдимия обстоятелства и няма основание да се отмери обезщетение в поголям размер. Правилно окръжният съд е присъдил уважената част от гражданския иск ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до окончателното му изплащане. С оглед изхода на делото законосъобразно в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски,включително и тези от гр.ищец и частен обвинител. Пред настоящата инстанция адв.Б. претендира също направени разноски от доверителката му за процесуално представителство пред въззивния съд.От приложеното с въззивната жалба пълномощно е видно,че гр.ищец и частен обвинител И. е заплатила на адв.Б. адвокатско възнаграждение в размер на 600евро.Тези разноски са поискани от повереника и следва също да бъдат възложени в тежест на подсъдимия. При извършената цялостна служебна проверка на атакуваната присъда, апелативният съд не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са достатъчно основание за отмяната й.Това налага същата като правилна,законосъобразна и обоснована да бъде потвърдена от въззивния съд. По изложените съображения и на основание чл.334 т.6 вр. чл.338 от НПК Великотърновският апелативен съд