Присъда № 24 от 30.9.2026 г. на Окръжен съд - Ловеч по дело № 448/2026 г.

наказателно дело от общ характер № 20264300600448 по описа за 2026 година МОТИВИ: С присъда № 17/24.09.2025 г., постановена по НОХД № 133/2025 г. Ловешкият районен съд ,първи наказателен състав е признал Н. В. П., ЕГН 9410093985 за невиновен в това на 27.03.2024 г. около 18.15 часа в гр.Л., паркинг на сектор ПП при ОД МВР Л. и по ул. „Хан Кубрат“ да е управлявал МПС - „Фолксваген голф“ с номер рама № WVWZZZ1JZHW180193 - нерегистрирано по надлежния ред, предвиден в чл.140, ал.1 от ЗДвП и Наредба I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, поради което и на основание чл. 304 от НПК /чл.9, ал.2 от НК/ го е оправдал по повдигнатото обвинение по чл.345, ал.2, във вр. с ал.1 от НК. Срещу така постановения съдебен акт е подаден протест от Ц.Р. – прокурор при Районна прокуратура Л. в предвидения от закона срок. Счита ,че постановения съдебен акт е неправилен, необоснован и противоречи на закона. В допълнителните съображения посочва, че първоинстанционния съд е направил обстоен доказателствен анализ и е приел за установена фактическа обстановка, изложена в обвинителния акт ,като правилно и обосновано е отхвърлил всички възражения срещу съставомерността на деянието от страна на защитата на подсъдимия. Изтъква ,че съдът е приел, че деянието по чл. 345 ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК е осъществено и извършител от подсъдимия, но въпреки това е приложил разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от НК, като е приел че обществената опасност на същото е незначителна. Излага, че мотивите на съда биха могли да бъдат възприети, ако на следващия ден автомобилът е намерен паркиран на тротоара пред „ПП“, а не е бил взет час по-късно, когато служебното лице , намесило се първия път не е било там и не са предприети никакви мерки от страна на органите на МВР за прекратяване на деянието. Излага подробни съображения. Сочи, че възниква и въпросът, защо след като първата инстанция е признала подсъдимия за невиновен, не е упражнила правомощието си по чл. 305 ал. 6, във връзка с чл. 301 ал. 4 от НПК и не е взела отношение дали деянието осъществява административно нарушение по чл. 140 от ЗДП и следа ли да се наложи административно наказание. Моли настоящата инстанция да отмени оправдателната присъда и да постанови нова, с която да осъди подсъдимия за извършеното от него престъпление по чл. 345 ал. 2 , във връзка с ал. 1 от НК. В съдебно заседание представителят на обвинението поддържа изцяло протеста по съображенията изложени в него и моли да бъде уважен. Алтернативно прави искане делото да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Защитникът на въззиваемия адвокат И. –ЛАК в съдебно заседание моли настоящата инстанция да остави без уважение протеста и да потвърди оправдателната присъда като правилна, законосъобразна и справедлива, постановена след пълен доказателствен и правен анализ. Счита ,че не са налице основания за нейната отмяна или изменение и моли настоящата инстанция да я потвърди. Счита, че предмет на въззивния спор е правилното приложение на чл. 9 ал. 2 от НК. Сочи ,че първоинстанционния съд е изложил фактическа обстановка , обсъдил е авторството и формалната съставомерност на деянието и законосъобразно е приложил разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от НК. Счита, че доводът на прокуратурата , че престъплението по принцип защитава важни обществени отношения не е достатъчен мотив да се иска отмяна на оправдателната присъда. Изтъква ,че това становище е вярно на абстрактно ниво, но спрямо конкретните доказателства по делото първоинстанционния съд правилно е приложил чл. 9 ал. 2 от НК. Излага, че изцяло се солидаризира с мотивите на първоинстанциония съд. Сочи, че подзащитният му на процесната дата е преместил автомобила от района на халето и непосредствено го е паркирал пред портала на сектор „Пътна полиция“ извън работно време, без наличие на хора в двора ,както и без наличието на моторни превозни средства на улицата. Изтъква, че не е имало опасност за ПТП , не са били застрашени пешеходци, автомобили, не е участвал в обичайния трафик. Моли настоящата инстанция да отчете ,че става въпрос за специфично място, а именно пространството в двора на „Пътна полиция“, предназначено за регистрация на автомобили . Моли настоящата инстанция да вземе под внимание протеста, който съдържа множество предположения, които са извън инкриминирания предмет и са останали извън предмета на настоящото производство. По отношение на въпроса дали следва да се вземат под внимание личността на подсъдимия, тъй кат същия е осъждан, сочи Решение 85/2022 г. на ВКС по дело № 244/2022 г. , където е прието, че водещо за съда е степента на засягане на обществените отношения ,като в конкретния случай те са засегнати в минимална степен. Въззиваемия П. в съдебно заседание моли да бъде потвърдено решението на първоинстанционния съд. Настоящата инстанция като съобрази изложеното с протеста ,становище на страните в съдебно заседание и след като провери изцяло законосъобразността на обжалвания съдебен акт ,приема за установено следното: Въззиваемия П. живеел в гр. Л., заедно със свидетелката И. П.. На 28.02.2024 г. същият подал заявление № 240906002804/л. 6 от досъдебното производство/ за първоначална регистрация на лек автомобил Фолксваген голф“ с номер на рама № WVWZZZ1JZHW180193, собственост на неговия баща В. И. П., като го оставил на паркинга на сектор „Пътна полиция“, находящ се в гр. Л. ,улица „Хан Кубрат“ 2, „отзад“ пред хале № 2, където се паркирали автомобилите без регистрация. Лекият автомобил бил без регистрационни табели. Със заповед № 9063-3/07.03.3034 г. /л. 10 от досъдебното производство/ на началника на сектор „ПП“ на ОД на МВР – Л., била отказана регистрация на лекия автомобил, тъй като не са били представени необходимите документи за придобиване на собствеността с данни за идентификация на превозното средство. Било установено несъответствие с данните на МПС по отношение на идентификационния номер между представеното чуждо регистрационно свидетелство и идентификационният номер , посочен в Постановление № 1379/06.02.2024 г. на РК – Л.. Лекият автомобил останал на паркинга на КАТ – Л. при хале 2. Свидетелят Н. М. работел като касиер –домакин в Пътна полиция при ОД на МВР – Л.. На 27.03.2024 г. около 18.15 часа/работното време на сектор Пътна полиция ,било до 17.30 часа/ същият излизал от служебния фитнес ,който се намирал в сградата на Пътната полиция, когато възприел един автомобил, който се насочил към хале № 2. С оглед на това се отправил натам. Видял, че автомобила бил на П., като с него била и жена/свидетелката П./, и въззиваемия се опитвал да приведе в движение лекия автомобил Фолксваген голф“. Познавал П. , поради „честите посещения на господина в сектор ПП“. Свидетеля М. го попитал защо идва след работно време да прибере лекия автомобил, при което П. му отговорил, че автомобила е негов и може да си го вземе по всяко време. Свидетелят М. се обадил на свидетеля Д., който бил началник група РОПСАНДВ, в присъствието на П.. Последният му обяснил, че П. може да си вземе лекия автомобил, но в работно време, което към този момент било приключило. Свидетелят М. съобщил това обстоятелство на П. , но същия не го послушал. Първоначално П. и свидетелката П. започнали да бутат лекия автомобил, след като той запалил П. влязъл в него и го привел го в движение. Изкарал го извън паркинга на Пътна полиция на улица „Хан Кубрат“, изминал около пет- десет метра , след което спрял до оградата на същата. П. слязъл от него и се качил в лекия автомобил, управляван от свидетелката П., след което тя потеглила. Свидетеля М. си тръгнал. Лекият автомобил „Фолсваген голф“ впоследствие бил откаран от неизвестно лице и на следващия ден не се намирал на мястото, където бил оставен. От така установената фактическа обстановка настоящата инстанция приема, че по безспорен начин се установява ,че въззиваемия П. е осъществил състава на престъплението по чл.345, ал.2, във вр. с ал.1 от НК като на 27.03.2024г. около 18.15 часа в гр.Л., паркинг на сектор ПП при ОД МВР Л. и по ул. „Хан Кубрат“ управлявал МПС - „Фолксваген голф“ с номер рама № WVWZZZ1JZHW180193 - нерегистрирано по надлежния ред, предвиден в чл.140, ал.1 от ЗДвП и Наредба I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. От обективна страна въззиваемия Й. е осъществил състава на престъплението като е привел в движение посочения по-горе автомобил, без да е бил регистриран по надлежния ред и се е придвижил с него през паркинга на сектор ПП при ОД МВР Л., след което напуснал същия, продължил движението си пет-десет метра по улица „Хан Кубрат“, след което го е паркирал на тротоара до оградата на сектор „Пътна полиция“. Доказателства в тази насока са показанията на свидетеля М. /очевидец/дадени на досъдебното производство и приобщени от съда по съответния ред и тези в съдебно заседание, с изключение на посоченото, че свидетеля в съдебно заседание е заявил „Не знам дали автомобила е имал проблем с регистрацията“/, показанията на свидетелката П., заключението на вещото лице по назначената и изслушана в съдебно заседание комплексна видеотехническата и лицево индетификационна експертиза, показанията на свидетеля Д. и показанията на свидетеля Недялков. От субективна страна възваемия П. е действал виновно ,при пряк умисъл – съзнавал е общественоопасния характер на деянието ,предвиждал е неговите обществено опасни последици и е искал тяхното настъпване. Доказателства в тази насока са всички посочени по-горе. При горните факти съдът приема ,че в конкретния случай не са налице основанията на чл. 9 ал. 2 от НК, а именно обществената опасност на извършеното от П. деяние да е незначителна, както е приел първоинстанционния съд. Съгласно чл. 10 от НК „Общественоопасно е деянието ,което застрашава или уврежда личността, правата на гражданите, собствеността, установения с Конституцията правов ред в Република Българи, както и други интереси защитени от правото“. В конкретния казус съдът приема, че с действията си П. е увредил установения правов ред, установен в НК, а именно същият е управлявал МПС без да е регистрирано по надлежния ред, движейки се първоначално на паркинга на сектор Пътна полиция, а след това по улица „Хан Кубрат“, представляващи път отворен за обществено ползване /чл. 2, ал. 1 от ЗДП/. От доказателствата по делото безспорно се установява, че пътя, който е изминало превозното средство е бил сравнително кратък в района на паркинга на сектор „Пътна полиция“ и около пет до десет метра по улица „Хан Кубрат“ . Съдът приема ,че този факт следва да се прецени с другите безспорно установени доказателства по делото, а именно, че това е станало извън работното време на сектор „Пътна полиция“, което е до 17,30 часа и при изричното заявено от свидетеля М., че П. може да си вземе автомобила в работно време, което очевидно е било изтекло към момента, в който той го е взел . При преценка на чл. 9 ал. 2 от НК посочените по-горе факти, установяващи начина на извършване на престъплението не могат да се игнонират и да се вземе под внимание единствено и само разстоянието, което П. е изминал с лекия автомобил.. По делото не са събрани доказателства относно факта дали по улица „Хан Кубрат“ в този момент са се движили други превозни средства, за да се прецени доколко поведението на П. като водач на МПС е застрашавало същите., с оглед на твърденията на защитника на въззиваемия в този смисъл. При горните съображения съдът отмени постановения от първата инстанция съдебен акт - присъда № 17/24.09.2025 г., постановена по НОХД № 133/2025 г. на Ловешкият районен съд ,първи наказателен състав и вместо нея постанови друга ,с която призна П. за виновен в това че на 27.03.2024г. около 18.15 часа в гр.Л., паркинг на сектор ПП при ОД МВР Л. и по ул. „Хан Кубрат“ управлявал МПС - „Фолксваген голф“ с номер рама № WVWZZZ1JZHW180193 - нерегистрирано по надлежния ред, предвиден в чл.140, ал.1 от ЗДвП и Наредба I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, поради което и на основание чл.345, ал.2, във вр. с ал.1 от НК му наложи наказание от шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение отложи на основание чл. 66 ал. 1 от НК за срок от три години от влизане на присъдата в сила. както и да заплати на ОД на МВР – Л. сумата от 107,19 евро/209,64 лева/ разноски по делото и РС – Л. сумата от 15,34 евро/ 30 лева/ , като и 5,12 евро за два броя изпълнителни листове. При определяне на вида и размерът на наказанието, което следва да се наложи на въззиваемия П. съдът взе под внимание обществената опасност на деянието, високата такава на самия деец с оглед на миналите му осъждания и многобройните му наказания по ЗДП и му определи посоченото по-горе в размер на шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение отложи за срок от три години от влизане на присъдата в сила. Счита, че същото е справедливо, съответства на обществената опасност на деянието и на дееца и чрез него ще бъдат постигнати целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. При този изход на процеса П. следва да заплати на ОД на МВР – Л. сумата от 107,19 евро/209,64 лева/ разноски по делото и РС – Л. сумата от 15,34 евро/ 30 лева/ , като и 5,12 евро за два броя изпълнителни листове. С оглед на гореизложеното съдът приема за неоснователно становището на процесуалния представител на П. изразено в съдебно заседание. При горните мотиви съдът постанови своя съдебен акт. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.