Решение № 5031 от 2.9.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 5653/2022 г.

РЕШЕНИЕ

№ 5031

гр. София, 02.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-16 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Маврова при участието на секретаря Александрина Ж. Пашова като разгледа докладваното от Елена Маврова Гражданско дело № 20221100105653 по описа за 2022 година Ищцата Т. Н. Й. твърди в исковата молба, че в разумен срок след постановяване на окончателното решение на ВАС от 08.04.2022 г. по адв. дело № 11164/2021 г. и решения на държавни органи, е изчакала ответника А. И. по подходящ начин – публично да я се извини за злостни и многобройни доноси срещу нея, целящи дискредитирането й и уронване на доброто й име, професионална репутация и авторитет в обществото. Сочи, че извинение и досега не е получила и едва ли и за в бъдеще ще получи. Поддържа, че ответникът е командирован съдия в Окръжен съд – Благоевград и в същото време е бил преподавател – асистент на срочен трудов договор на катедра „Гражданскоправни науки“ на ЮЗУ „Неофит Рилски“, Правно – исторически факултет, Благоевград. В същия факултет и в същата катедра преподавател е и съпругата му – доц. д-р Р.И.. На 15.06.2018 г. със заповед на ректора на ЮЗУ „Неофит Рилски“ срочния трудов договор на ответника е прекратен, поради изтичане на срока. Ищцата поддържа, че на 13.09.2018 г. на проведено заседание на катедра „Гражданскоправни науки“ е избрана от членовете й за ръководител на същата. Другият кандидат в избора е съпругата на ответника. В края на октомври 2018 г. ищцата сочи, че е получила чрез декана на Правно-историческия факултет писмено искане от ответника за насрочване на заседание на катедрата и обсъждане на въпроса и взимане на решение за продължаване на трудовия му договор, както и за обявяване на конкурс за хабилитирането му. Отговорила му любезно с писмо, че ако имат нужда от неговите услуги, ще се свържат с нето.

Ищцата поддържа, че на 11.02.2019 г. ответникът А. И. внася в КЗД жалба с вх.

№ 44-00-452, с твърдения за извършени дискриминационни действия по лично и служебно положение срещу него, във връзка с искането му за продължаване на срочния му трудов договор. Жалбата е отхвърлена, а след това решението е потвърдено Административен съд – Благоевград и ВАС. Сочи, че в жалбата на ответника до Административен съд – Благоевград, същият развира недопустими твърдения, че между нея и доц. А.Д. – председател на КЗД и член на катедра „Гражданскоправни науки“ е имало търговия с влияние, като няколко дни преди постановяване на решението, е обявила конкурс за професор за доц. А.Д.. Счита, че в тази жалба ответникът я набедява в извършване на престъпление без основание.

Ищцата сочи, че на 20.03.2019 г. е избрана от Народното събрание за заместник – председател на ЦИК.

С жалба с вх. № ККИПЕ-953-22/211 от 11.06.2019 г. ответникът е сезирал КПКОНПИ, с копие до Главния прокурор, до председателя на НС. По същото време е сезирал и МС, който изпраща сигнала му до Инспекцията по труда. Твърденията в сигналите са свързани с трудово - правния й статус и за наличие на несъвместимост, като извършените проверки са приключили със заключение, че не се установява нарушение. Поддържа, че със сигнал с вх. № ПГ-9194-А-51 от 08.11.2018 г. ответникът отново е сезирал председателя на НС, с копие до президента, която повторност ищцата счита, че навежда на намерение за увреждане.

С искане с вх. № 93-05-7/14.08.2019 г. А. И. е поискал от ректора на ЮЗУ „Неофит Рилски“ да му се предостави трудовото й досие, а с жалба с вх. № 93-03- 9/14.08.2019 г. е сезирал Контролния съвет на ЮЗУ „Неофит Рилски“ за произнасяне за наличие на несъвместимост при упражняване на функции на ищцата като ръководител катедра и заместник – председател на ЦИК. Счита, че в желанието си на всяка цена да й навреди, ответникът отново подава жалба с вх. № 94-004/03.09.2019 г. чрез ректора на университета до членовете на катедра „Гражданскоправни науки“, като с имейл до всички членове на катедрата изпраща решението на КПКОНПИ относно липсата на конфликт на интереси.

Ищцата сочи, че постепенно е започнала да усеща дистанцираност в колеги и приятели, искали са обяснения от нея какво точно е станало, като разговорите са били с негативно отношение към нея, което се е задълбочило. Счита, че във всички сигнали, жалби и искания А. И. използва враждебен език, цели да я принизи, като я нарича „лицето“, с негативна конотация. Сочи, че не е налице несъвместимост по смисъла на чл. 50, ал. 3 от Изборния кодекс, като статутът на преподавател, който работи по трудово правоотношение, включва в себе си правото му да бъде избиран и да участва в органите на управление на факултета. Счита, че ответникът като бивш преподавател и съдия, отлично е следвало да знае статута на съответните органи или най-малкото да ги е проверил, като неговите действия показват, че умишлено е целял да я дискредитира в обществото.

Ищцата сочи, че сигналът за несъвместимост с вх. № ККИПЕ-953-22/211 от 11.06.2019 г. ответникът е сезирал КПКОНПИ е широко медийно отразен в национални и регионални медии, като е пояснено, че става въпрос за лице от ръководството на ЦИК, а в някои публикации е цитирано името на ищцата, с подчертано негативно отношение – вестник „Труд“ 18.09.2020 г. стр. 4, вестник „24 часа от 18.09.2020 г., стр. 4, вестник „Капитал“ от 21.09.2020 г. Въпросът е многократно обсъждан на трибуната на Народното събрание, като са последвали коментари по радиостанции и сайтове в интернет пространството.

В исковата молба се твърди, че след узнаване за сигналите и действията на ответника, ищцата е получила нарушение в съня, главоболие, станала е по – затворена в себе си, по-мнителна и раздразнителна. Имало е период, в който е започнала да изпитва притеснения да се информира за новините, тъй като е можело отново да попадне на статия или изказване, свързани с нея. При телефонни обаждания е започнала да изпитва страх каква новина ще й съобщят. Появили се и здравословни проблеми, като се е наложило да посети лекари – невролози, психолози и психиатър. Променило се отношенията на хората които познава към ищцата – усетила дистанцираност, съжаление, нездрав интерес. Като майка на две малолетни деца, за ищцата възникнали трудности да се справя с ежедневните грижи, свързани с тях. Поддържа, че в периода на проявление на последиците от подадените жалби и сигнали от ответника, е била в процедура по хабилитация за длъжността „професор“ и се е притеснявала както тези внушения в публичното пространства ще се отразят на високите етични и професионални стандарти, които са заложени за заемане на длъжността. Сигналът за несъвместимост е цитиран неколкократно в рамките на два месеца в политически декларации от трибуната на НС от лидера на ДПС – т.е. на широко национално ниво, като е съдържал достатъчно критерии за идентифицирането на ищцата. Ищцата поддържа, че ответникът много добре е знаел, че никое от обстоятелствата, които твърди в сигналите и жалбите не е налице – не е налице несъвместимост, дискриминация, липсва втори трудов договор с ЮЗУ за заемана на длъжността „Ръководител катедра“.

Ето защо, ищцата моли съда, да бъде осъден А. И. на основание чл. 45, ал.1 ЗЗД да й заплати сума в размер на 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили като последица от деликт, в периода 11.02.2019 г. до 11.11.2019 г., във връзка с депозирана жалба пред КЗД на 11.02.2019 г. и множество сигнали и жалби с твърдения за несъвместимост по чл. 50, ал. 3 от ИК на ищцата като зам. – председател на ЦИК, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска – 01.06.2022 г. до окончателното изплащане.

Ответникът А. С. И. оспорва изцяло исковата молба, по подробни съображения в отговора по чл. 131 ГПК. Поддържа, че исковата молба е нередовна, защото не са посочени обстоятелства, на които се основава иска. Счита, че липсва правен интерес от иска, който има за цел натиск и е плод на злоупотреба с процесуално право. По същество оспорва иска като неоснователен, като счита че действията по подаване на жалби и сигнали до държавни органи не е деликт. Сочи, че подаването на жалба до съответния орган съставлява упражняване на законоустановена възможност – гражданите имат право да се обръщат към надлежните органи и да излагат обстоятелства, които са им известни. Жалбоподателят е добросъвестен и когато посочените от него обстоятелства не са установени, като това е гарантирано от Конституцията право на гражданите. – чл. 45, чл. 56 и чл. 118, ал. 1 от КРБ. Възможността за подаване и поддържане на жалба пред КЗД представлява признато от закона право, като самото отхвърляне на жалбата не е разнозначно на извършена от ответника злоупотреба.

Ответникът счита, че фактите в сигналите са верни. Т. Й. е избрана за зам. – председател на ЦИК с решение на 44-то НС от 20.03.2019 г., обн. в „ДВ“ бр. 24 от 22.03.2019 г. Същата е подала декларация по чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗПКОНПИ на 21.03.2019 г., в която е декларирала, че по отношение на нея не са налице основанията по чл. 50, ал. 3 от Изборния кодекс. На свое заседание от 08.06.2016 г. по протокол № 6 от с.д., Факултетният съвет на Право – историческия факултет на ЮЗУ „Н. Рилски“ – Благоевград е избрал ищцата за щатен преподавател на втори ОТД на 2/3 щат, с обща натовареност 270 ч. На 07.09.2016 г. е сключила трудов договор за длъжността „доцент – доктор“ в катедра „Гражданскоправни науки“ на Правно – историческия факултет.

Впоследствие, катедра „Гражданскоправни науки“ е избрала Т. Й. за ръководител на същата, като на свое заседание на 10.10.2018 г., обективирано в протокол № 32 от с.д., Факултетният съвет на Правно – историческия факултет при ЮЗУ „Н. Рилски – Благоевград“ я е избрал за ръководител катедра, с мандат 2018- 2022г., като е подписано допълнително споразумение към трудовия й договор № 546/24.10.2018 г. за тази длъжност. Ответникът счита, че тази длъжност – ръководител катедра и зам. – председател на ЦИК са несъвместими. Оспорва извода на КПКОНПИ, че не са налице обстоятелства, обуславящи несъвместимост въз основа на посоченото в сигнала от него.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:

Разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД повелява, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи на който са: деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, вина, която се презумира.

Видно от решение № 617 от 09.10.2020 г. на Комисията за защита от дискриминация, Петчленен разширен заседателен състав, е установено, че ответната страна Т. Й., ръководител на катедра „Гражданскоправни науки“ при „Правно – историческия факултет при ЮЗУ „Н. Рилски – Благоевград“, не е извършила нарушение на забраната за дискриминация спрямо жалбоподателя А. С. И., на основа на признаците „лично положение и обществено положение“. В мотивите на решението е прието, че жалбоподателят поддържа оплакване за дискриминация за това, че „след като срочният му трудов договор сключен между него и Югозападен университет е бил изтекъл, ръководителят на катедра „Гражданскоправни науки“ не е предприел действия по неговото искане същият да бъде продължен и това жалбоподателят И. счита за дискриминация спрямо него.

С решение от 21.06.2021 г. на Административен съд – Благоевград, постановено по адм. дело № 1008/2020 г. е отхвърлена жалбата на А. С. И. срещу № 617 от 09.10.2020 г. на Комисията за защита от дискриминация. Това решение е оставено в сила с решение № 3348/08.04.2022 г. на ВАС, Пето отделение, постановено по адм. дело № 11164/2021 г. Към исковата молба е представен препис от жалба с ККИПЕ-953-22/211 от 11.06.2019 г. до Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, с копие до Главния прокурор, Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика при НС, за която няма спор, че изхожда от ответника, в която се моли да бъде извършена проверка дали е съвместима длъжността „Ръководител“ на катедра „Гражданскоправни науки“ на Правно – исторически факултет при ЮЗУ „Н. Рилски“ Благоевград, заемана от Т. Н. Й. с длъжността заместник-председател на ЦИК.

Видно от писмо с изх. № ККИПЕ-953 022/211 от 03.07.2019 г., изходящо от Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика, в него се сочи, че комисията е разгледала горепосочения сигнал на свое редовно заседание, проведено на 27.06.2019 г., като е взела решение, съгласно което „не намира основание да се счита, че са налице обстоятелства, обуславящи несъвместимост, при заемане на посочените в съдържанието на сигнала две длъжности“.

По делото е представено решение № РС-454-19.049/31.07.2019 г. на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, съгласно което не е установен конфликт на интереси по отношение на Т. Н. Й., заместник – председател на ЦИК в това й качество лице, заемащо висша публична длъжност по чл. 6, ал.1, т. 33 от ЗПКОНПИ, поради липса на упражнени правомощия по служба по отношение на Югозападния университет „Неофит Рилски“, гр. Благоевград, в периода от 20.03.2019 г. до датата на постановяването на решението.

С искане с вх. № 93-05-7/14.08.2019 г. от А. С. И. е поискана справка по какво правоотношение и по какъв вид договор Т. Й. заема длъжността ръководител катедра „Гражданскоправни науки“.

Представена е жалба с вх. № 93-05-9/14.08.2019 г. от А. С. И. до Контролния съвет на ЮЗУ „Неофит Рилски“ Благоевград, в която се иска проверка дали е съвместима длъжността „ръководител“ на катедра „Гражданскоправни науки“, заемана от Т. Й. с длъжността заместник – председател на ЦИК.

От страна на ответника отново е депозирана жалба с идентично съдържание до членовете на катедра „Гражданскоправни науки“, чрез ректора на университета, с вх № 94-00-4/03.09.2019 г., както и сигнал с вх. № ПГ- 9194-А-51 от 08.11.2019 г. со председателя на Народното събрание, с копие до президента на РБ.

Сигнали с идентично съдържание са депозирани от ответника до Главния Инспекторат при Министерски съвет, препратен с писмо от 12.06.2019 г. на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, както и последващи искания, така и до Министъра на труда и социалната политика. Към исковата молба са представени извадки от онлайн публикации, вестници и други, във връзка с проверките за несъвместимост, от които се установява, че твърденията на ответника са придобили широк обществен отзвук, както и рецензия от профС.Т., във връзка с участие в конкурс за академичната длъжност „професор“ на Т. Й.. Свидетелката В.Л.Л., колега преподавател на ищцата, сочи че Т. Й. се е чувствала изключително зле след внесените сигнали от А. И.. Сочи, че тя като университетски преподавател има много функции и авторитет, а след това е била притеснена, разстроена и разтревожена, имала е здравословни проблеми – не спяла, била е измъчена и раздразнителна. Имало е публикации в медиите и всички са ги коментирали. Когато е дошла Инспекцията по труда в университета да прави проверка за нейната несъвместимост, ищцата е изпитала силна тревога, като още не се е възстановила.

Съгласно чл. 50, ал. 3, т. 3 от Изборния кодекс не може да бъде член на ЦИК комисията лице, което е наето по трудово или служебно правоотношение, освен като преподавател В нормата на чл. 48, ал. 1 от Закона за висшето образувание е предвидено, че длъжностите на научно-преподавателския състав във висшите училища са: за хабилитирани преподаватели - доцент и професор; за нехабилитирани преподаватели - асистент и главен асистент. В чл. 55 от ЗВО е предвидено, че членовете на академичния състав във висшите училища имат право да избират и да бъдат избирани в ръководните органи на висшето училище. Следователно в случая, е налице възможността, предвидената в чл. 50, ал. 3, т. 3 от Изборния кодекс, доколкото преподавателят поначало е нает по трудово или служебно провоотношение, т.е. не е налице несъвместимост и в хипотезата на чл. 55 ЗВО.

По делото не са спорни фактите, а именно че ищцата е заемала длъжност ръководител катедра „Гражданскоправни науки“ в при „Правно – историческия факултет при ЮЗУ „Неофит Рилски – Благоевград“ и в същото време е била зам.- председател на ЦИК, а е налице спор относно тяхната права интерпретация – а именно дали е налице осъществено деликтно поведение от ответника с депозирането на множество сигнали, жалби и искания за проверка за несъвместимост на ищцата, поради нарушение на чл. 50, ал. 3 от Изборния кодекс.

Съгласно чл. 45 от Конституцията на РБ, гражданите имат право на жалби, предложения и петиции до държавните органи. В решения № 1347 от 18.12.2008 г. по гр. д. № 5006/2007 г. на II Г.О. и № 758 от 11.02.2011 г. по гр. д. № 1243/2009 г. на IV Г.О. на ВКС, е прието, че искането за защита, отправено към държавен орган, е израз на установено в Конституцията на Република България право, поради което е правомерна дейност. Гражданинът е добросъвестен и когато посочените от него обстоятелства не бъдат установени.

Действително по делото са налице множество сигнали и жалби от ответника, които безспорно са причинили стрес, напрежение и тревоги в ищцата, като право впечатление тяхната настойчивост и повторяемост. В случая, обаче съдът приема че не е налице умисъл, доколкото и от позицията на ответника в настоящето производство, е видно наличието на субективна увереност за правотата в действията му, което изключва наличието на знание за целенасочено увреждащо поведение. Злоупотреба с право (противоправно поведение) е налице, когато искането не е отправено с цел от молителя да бъдат взети необходимите мерки, а когато молителят знае, че обстоятелствата се неверни, но подава искането си, за да навреди другиму. Следователно, за да се ангажира отговорността на ответника за обезщетяване за неимуществени вреди, след да се установи, че предварително е знаел за неистинността на твърдените от него обстоятелства, които да е заяви с единствена цел да увреди ищцата. От анализа на събраните по делото доказателства, включително и от приложените многобройни жалби и сигнали от ответника, не може да се достигне до такъв извод. Обратното, от съдържанието на същите се установява субективната увереност на ответника във верността на правната интерпретация на твърдените от него обстоятелства, свързани с приложението на нормата на чл. 50, ал. 3 от Изборния кодекс. Следователно в случая не се установява злоупотреба с право, което обуславя отхвърляне на претенцията. В този смисъл е и задължителна съдебна практика на ВКС, в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 245/05.11.2014 г. по гр. д. № 1734/2014 г., III Г.О., решение № 758 от 11.02.2011г. по гр.д. № 1243/2009 г., IV Г.О., решение № 668/19.03.2010г. по гр. д. № 320/2009 г., IV Г.О., които съдът споделя. По изложените съображения, настоящият състав приема че искът е неоснователен и следа да бъде отхвърлен.

Относно разноските При този изход на спора, ответника А. И. има право на разноски, но тъй като процесуално представителство не е осъществено от адвокат по настоящето производство, такива не следва да се присъждат.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд