Решение № 52 от 6.4.2026 г. на Софийски окръжен съд по дело № 131/2026 г.

Производството е по гл. ХХІ за въззивен контрол, инициирано с жалба против присъда № 7/20.06.2023г., постановена по НОХД № 297/021г. по описа на РС К.. По силата на посочената по- горе присъда съдът е признал подсъдимия Т. Д. Т. - роден на ............. г., в гр. С., българин, български гражданин, със средно специално образование, работи като технически директор в дружество „Х. П.“ ООД, неженен, осъждан, с постоянен адрес: гр. К., ул. “Г. С. Р.“ №...., ЕГН ••••••••••, ЗА ВИНОВЕН в това, че на че на 15.12.2019 г. около 09.21 часа в гр. К., на ул. „Л. ш.“, в района на кръстовище с кръгово движение с ул. „С.“, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка/модел „БМВ 320 Д”, с рег. № ............, с посока на движение от ул.“С.“ към гр. С. е нарушил правилата за движение, установени в ЗДвП, а именно: чл. 119, ал. 1 - „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“, като на пешеходна пътека тип М 8.1/напречна пътна маркировка/, обозначена с пътен знак А18 и Д17 от ППЗДвП преди пешеходната пътека, не намалил скоростта и не спрял, за да пропусне пресичащият пътното платно по пешеходната пътека пешеходец - Л. А. К. и допуснал ПТП между управляваното от него МПС и пешеходеца, като по непредпазливост е причинил на Л. А. К. средна телесна повреда, изразяваща се в открито двуглезенно счупване в дясно, довело до трайно затруднение в движението на десния долен крайник и счупване на основата на втората предходилна кост, довело до трайно затруднение движението на десния долен крайник, предвид на което и на осн. чл. 343, ал. 3, предложение последно, буква "А", предл. 2, вр. чл. 343, ал. 1 б. „Б", предл. 2, вр. чл. 342, ал. 1 от НК и чл.54 от НК, го е осъдил на„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 6 /шест/ месеца и допълнително кумулативно наказание по чл.343г НК „Лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца, като ГО Е ПРИЗНАЛ ЗА НЕВИНОВЕН И ГО ОПРАВДАЛ В ЧАСТТА ОТ ОБВИНЕНИЕТО, че е нарушил и чл. 20, ал. 1 - „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”, На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, съдът е определил първоначален общ режим за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, Със същата присъда на основание чл. 68, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, съдът е постановил ДА БЪДЕ ИЗТЪРПЯНО ОТДЕЛНО НАКАЗАНИЕТО „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 3 /три/ месеца/, представляващо част от наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 6/шест/ месеца, наложено по НОХД 471/15 г. по описа на РС К., в сила от 27.11.2019 г., изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 /три/ години. В тежест на подсъдимия Т. са възложени направените по делото разноски в двете фази на наказателното производство. Присъдата е атакувана с жалба от подсъдимия Т., чрез защитниците му –адв. Ц. З. и Т. З., като незаконосъобразна и неправилна, постановена в нарушение на материалния закон, като не е приложен закона, който е в сила към момента на извършване на престъплението -15.12.2019г. . В жалбата , с.т. са заявени сторени в хода на съдебното производство пред РС- К., съществени процесуални нарушения, които по същество се свеждат до упрек към процесуалната дейност на съда по преценка на доказателства и изграждане на вътрешно убеждение, в съответствие с правилата на чл.13, 14 и чл.107,ал.5 НПК и ориентирано към принципа на разкриване на обективната истина в процеса. Жалбоподателят осъществява собствен анализ и интерпретация на доказателствата, като излага съображения, че в нарушение на принципите на НПК, присъдата се основава на негодни доказателства, както и че почива на предположения. Предвид на изложеното по- горе с жалбата се отправя искане за отмЯ. на постановената присъда от РС К., като това искане е лишено от понататъшна конкретизация. В съдебно заседание подсъдимият Т. Д. Т. се представлява от адв. Г. Т. Л. от САК, като е оттеглил упълномощаването си по отношение на първоначалните си защитници, изготвили жалбата. В заседанието по същество на делото защитникът пледира, че постановената присъда от първия съд почива на предположения. Съвкупната преценка на доказателствените източници по делото обуславя различни фактически и материалноправни изводи, обуславящи отмЯ. на присъдата на РС К. и постановяване на нова присъда във въззивната инстанция, по силата на която подсъдимият да бъде признат за невиновен и изцяло оправдан по повдигнатото против него обвинение, алтернативно- изменение на присъдата с приложение на по- благоприятния закон. В тази връзка излага конкретни доводи: Първо- защитникът поддържа тезата, че не е налице удар с превозното средство на тялото на пострадалата, а – съприкосновение- видно от обстоятелството, че Л. К. е ударена със задното колело на автомобила, по начин, че след повалянето и глезенът и е бил застъпен от колелото, което е различно от характерния за този вид произшествия сблъсък, който обичайно се осъществява с предната или предната странична част на автомобила. На следващо място- тъй като произшествието се е случило непосредствено след излизане от кръговото движение, защитата твърди, че водачът е бил заслепен при преминаване през същото. В зависимост от показанията на пострадалата, вън от всякакво съмнение е оказаната помощ от страна на водача към К., както и цялостната подкрепа, която и е оказал по време на лечението и и възстановителния период. Доказателство за това е подадената в хода на първоинстанционното производство декларация от Л. К., че желае образуваното наказателно производство против подс. Т. да бъде прекратено. На следващо място- видно от огледа на местопроизшествие и приложения към същия фотоалбум, пешеходната пътека тип зебра е само върху локалното платно, същата липсва върху централното платно за движение, на което е станал инцидентът. Трасето на пешеходната пътека не е било ясно и точно обозначено. Видно от местонахождението на знака, не става ясно какъв е обхватът на неговото действие – дали не се отнася само до локалното платно, върху което съществува видима маркировка. Отделно от това произшествието става непосредствено след излизане от зона на кръгово движение.Всичко това, обективно лишава подсъдимия от възприятие и преценка, че преминава през пешеходна пътека. Подсъдимият, в лична защита се присъединява към становището и доводите на защитника си. В последната си дума моли съда за справедливо и правилно решение, като споделя, че този случай е предизвикал сериозен обрат в живота му. Представителят на СОП заключава, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Първоинстанционният съд е извършил всестранно, обективно и пълно изследване на всички обстоятелства, релевантни за обвинението, при преценка на доказателствата в тяхната съвкупност и взаимна връзка е достигнал до правилния извод за необходимост от ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия по повдигнатото против него обвинение. Частният обвинител, Л. К. не се явява и не се представлява по делото пред въззивния съд. Въззивният съдебен състав, като разгледа жалбата на заявените основания, прецени изложените допълнителни доводи и аргументи от страните в заседанието по същество на делото, и след като осъществи самостоятелен, цялостен служебен контрол по чл.314,ал.1 НПК по отношение на присъдата, в съответствие с приложимия закон, прие за установено следното: Съществуват основания частично да бъдат споделени оплакванията против контролирания съдебен акт. При постановяване на присъдата РС К. е изградил верни фактически и доказателственоправни изводи, като законосъобразно е ангажирал отговорността на подс. Т. за престъпление по транспорта – причиняване на средна телесна повреда на постр. ЛилЯ. К. при управление на моторно превозно средство, нарушавайки правилата за движение като водач. Производството пред първия съд е протекло в контекста на процесуалните правила и изисквания, при стриктно съблюдаване на правата на страните в процеса. Въз основа на процесуално годни доказателства е възприета фактическа обстановка, която настоящата инстанция споделя почти изцяло, а именно: След преценка на доказателствата, установени в хода на съдебното следствие съдът приема за установено следното: Подсъдимият е правоспособен водач от 1999 г. с категория ТЗ, и от 2001 г. с категория В. До датата на деянието са му наложени над 50 отделни санкции с НП, както и 14, наложени с фиш, без да е налагано административно наказание лишаване от право да управлява МПС. Еднократно е иззето СУМПС поради отнемане на всички контролни точки и след това е възстановена правоспособността 2016-2017 г. Отчетливо, като мнозинство са санкциите за нарушени правила за спазване на ограничения на скоростта. Подсъдимият е осъждан: Първото осъждане е по НОХД № 471/15 г. на РС К., в сила от 27.11.2019 г., като за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 и във вр.чл. 20, ал. 2 от НК, извършено на 06.05.2014 г., му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, като изпълнението му е отложено на основание чл.66, ал. 1 от НК. Второто осъждане и по НОХД 323/2020 г. на ОС С., в сила от 18.11.2018 г., като за престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр.чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, извършено на 25.10.2010 г., му е наложено наказание, включващо пробационни мерки по чл. 24а, ал. 2, т. 1 и т. 2 за срок от една година. На 15.12.2019 г. около 09.21 часа в гр. К., пострадалата Л. А. К. е пресичала кръстовище между ул. „Л. ш.“ и ул. „С.“, което е организирано с кръгово движение. К. е пресичала ул. Л. ш. в посока отляво надясно на изхода от кръстовището в посока към гр. С. с намерение да отиде до аптека, намираща се в района. В същото време в кръстовището е навлязъл лек автомобил марка/модел „БМВ 320 Д”, с рег. № ............, управляван от подсъдимия. Автомобилът е навлязъл от ул. С., като след преминаване на 3/4 от кръстовището, автомобилът се е отклонил към излизане от него в посока към гр. С. по ул. Л. ш., където в този момент Л. К. е пресичала посочената улица. Улица Л. ш., в района при изход от кръстовището в посока към гр. С., е с едно платно за движение без маркировка, с обща ширина 10.6 метра, като движението е двупосочно. От кръстовището в посока към гр. С. ул. Л. ш. има и локално платно с ширина 3.7 метра, като има разделителна ивица от 4.3 метра. На самата разделителна ивица, за движещите се в посока гр. С. са поставени пътни знаци Д17 и Г11, първият от които е със специално предписание за наличие на пешеходна пътека, докато втория е със задължително предписание, указващо посоки на преминаване покрай знака, в конкретния случай отляво или отдясно. На изхода от кръстовището в посока към гр. С. е налице частична пътна маркировка М8.1, но само на локалното платно. При излизане от кръстовището в посока към гр. С. автомобилът БМВ, управляван от подс. Т. се е движил със скорост около 25 км.ч., при която, конкретния автомобил и в конкретните условия може да спре за около 10 метра. В момента, в който ЧО К. е пресичала ул. Л. ш., в посочената по-горе посока, автомобилът, управляван от подсъдимото лице се е насочил именно към участъка, по който в този момент се е движила пострадалата К.. Еднозначно е заключението на ВЛ, че водачът на автомобила е имал възможност за възприемане на пресичащата К., но не е предприел спиране, при което произшествието би било избегнато, а вместо това е продължил движението със същата скорост през изхода в посока към гр. С.. При това е настъпило съприкосновение/удар между пешеходката и автомобила с лявата странична част на автомобила- в областта на левите предна и задна врати, като съприкосновение е имало и между тялото на пострадалата с предно, ляво странично огледало на автомобила. При съприкосновението едно от левите колела на автомобила, застъпило десния крак на ЧО К.. При това съприкосновение ЧО К. е паднала на земята назад, а автомобила е задействал спирачната система в момента на съприкосновение, като е спрял на няколко метра след мястото на съприкосновението, намиращо се на платното за движение, в обозначеното място за пресичане на пешеходци, на около 2 метра вляво от бордюр на затревения остров,, разделящ основното и локалното платна и по дължина на платното за движение на 16 метра след мерната линия на огледа, която е правата под прав ъгъл на ул. Л. ш., считано от ориентира на огледа - пътни знаци „Стоп“ и „Внимание пешеходна пътека“, поставени в близост до търговски обект в участък от кръстовището. С оглед заключението на назначената САТЕ: „Водачът е имал техническа възможност да възприеме пешеходката преди последната да попадне в опасната зона на автомобила 10м., но не е предприел своевременно действие по спиране, вследствие на което е последвал сблъсъка“ /отговора на четвърта задача/, както и от отговорите на шеста и седма задача: „Водачът на автомобила БМВ“ при конкретните пътни условия и скорост на движение 25 км/ч. е имал техническа възможност да предотврати произшествието чрез спиране преди пешеходната пътека /мястото на удара/“ „ Отстоянието от мястото на удара на л.а. „БМВ“ в момента на началото на пресичане от пешеходката на платното за движение е 66 м“ В заключение, при правилно подбрана скорост за движение и в момента на възникване на опасността- разстояние по-голямо от опасната зона за спиране, обективно при движението на автомобила, пешеходката е била в полезрението на водача, при което същият е могъл да намали скоростта и да спре безопасно, без да настъпи сблъсък, каквито задължения му вменяват правилата за движение по пътищата – чл.20,ал.2,пр.2 ЗДП: Чл. 20.