Решение № 185 от 11.3.2026 г. на Районен съд - Бургас по дело № 4465/2025 г.

наказателно дело № 20252120204465 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН. Образувано е по жалба, подадена от В. Д. И., ЕГН ••••••••••, срещу Наказателно постановление № 25-4058-001511 от 25.11.2025 г., издадено от началник сектор в ОД на МВР – Бургас, сектор „Специализирани полицейски сили“, с което на жалбоподателя на основание чл. 185 ЗДвП за извършено нарушение по чл. 105, ал. 1 ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 50 лева/25.65 евро и на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 ЗДвП за извършено нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП му е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лева/102.26 евро. В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното НП. Жалбоподателят, редовно уведомен, явява се лично, заедно с адв. Б.-А.. Поддържа жалбата и представя писмени бележки, в които доразвива изложените в жалбата доводи за отмяна на обжалваното НП. Претендира присъждане на разноски. Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не се явява, не изпраща представител и не взема становище. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното: От фактическа страна: На 06.11.2025 г. около 13:24 часа жалбоподателят управлявал в гр. Бургас, кв. „•••“, по ул. „•••“ срещу бензиностанция „•••“, в поска на движение към ул. „•••“ собствения си лек автомобил „•••“ с рег. № •••. Автомобилът бил спрян за извършване на проверка от полицейски служители на сектор „СПС“ към ОД на МВР – Бургас, в това число и свидетелят А. Р.. При извършване на проверка се установило, че върху предните странични стъкла на автомобила имало допълнително залепено фолио. Свидетелят Р. извършил измерване на светлопропускливостта на едното предно стъкло с техническо средство Фотометър „Транспи 1“, с фабр. № 1008, което измерили 41%. Свидетелят Р. съставил срещу жалбоподателя два броя фишове за констатирани нарушения по чл. 105, ал. 1 ЗДвП и чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Жалбоподателят отказал да подпише фишовете, поради което срещу жалбоподателя бил съставен от свидетеля Р. АУАН. Впоследствие на 25.11.2025 г. било издадено и обжалваното НП. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Показанията на свидетеля Р. са логични, последователни, обективни и изцяло се подкрепят от събраните писмени доказателства. В тази връзка съдът напълно се доверява на показанията на свидетеля Р. като достоверен доказателствен източник на данни от предмета на доказване по делото. От правна страна: В преписката не се съдържат доказателства, които да установяват датата на връчване на НП, поради което следва да се приеме, че жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. Жалбата е била подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи (съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на МВР) в сроковете по чл. 34 ЗАНН. Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения или нарушения на материалния закон, които да обуславят отмяна на обжалвания акт. По нарушението по чл. 105, ал. 1 НК. Разпоредбата на чл. 105, ал. 1 ЗДвП предвижда, че се забранява ограничаване на видимостта през челното, задното и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им. Съдът не споделя поддържаното в писмени бележки възражение, че посочената норма предвижда две хипотези на забрана- забрана за ограничаване на видимостта на водача и забрана за намаляване прозрачността на предните стъкла на автомобила, като намалената прозрачност от своя страна не води до ограничаване на видимостта съгласно чл. 105 ЗДвП. В чл. 1, ал. 2 от ЗДвП е регламентирана целта на закона, както и обществените отношения, които се охраняват с постигането на тази цел, а именно опазване животът и здравето на участниците в движението по пътищата, да се улеснява тяхното придвижване, да се опазват имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства. Т.е. въведените от законодателя забрани и изисквания към пътните превозни средства за участие в движението по пътищата, отворени за обществено ползване са насочени към защита на изведените от законодателя ценности – живота и здравето на участниците в движението. Безспорно забранявайки да се ограничава видимостта на водача към пътя през челното, задното и страничните стъкла на автомобила е мярка, целяща безопасността на движението, тъй като при намалена видимост е налице реална заплаха водачът да не възприеме случващото се на пътя и да допусне настъпване на ПТП. Според настоящия състав няма съмнение, че забраната за намаляване на прозрачността на стъклата, също е насочена към недопускане ограничаване на видимостта на водача, тъй като имайки предвид целите на ЗДвП, посочени по-горе, това изискване категорично е въведено за да се избегне поведението на водача на такъв автомобил (с намалена прозрачност на стъклата) да причини ПТП, или да не може да съобрази действията си с възникнала опасност за настъпване на ПТП по вина на друг участник в движението. Именно по тази причина законодателят е забранил намаляване на прозрачността на конкретно изброените стъкла на автомобила, които осигуряват видимостта на водача – предно, задно и предни странични. Т.е. според съда намалената прозрачност на стъклата неизменно води и до намалена видимост през тях на водача, което е предпоставка за настъпване на инциденти, застрашаващи живота и здравето на участниците в движението или тяхно имущество. В случая от събраните по делото доказателства – писмени и гласни се установява, че на 06.11.2025 г. жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил „•••“ с рег. № ••• с допълнително залепено фолио на предните странични стъкла на автомобила. От показанията на свидетеля Р. с установява, че с техническо средство е било измерена 41 % светлопропускливост на стъклата. В чл. 105, ал. 3 ЗДвП е допуснато от законодателя изключение на забраната по ал. 1 на същата норма, а именно намаляване прозрачността на стъклата по ал. 1 се допуска само в границите на стойностите, определени в Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации. В посоченото правило в Приложение 21, Разпоредби за монтажа на безопасни стъкла на превозни средства, в т. 4.1.1 е предвидено, че нормалната светлопропускливост на предните стъкла трябва да бъде не по-малка от 70 %. След като в конкретната хипотеза е било установена от контролния орган намалена пропускливост на предните стъкла на автомобила на жалбоподателя от 41 %, което не съответства на изискването от 70 %, следователно не е било спазено Правило № 43 на ИКЕ на ООН при поставяне допълнително фолио на стъклата на автомобила на жалбоподателя. Към жалбата е приложено писмено доказателство – удостоверение за техническа изправност на ППС, видно от което собственият на жалбоподателя автомобил е преминал технически преглед на 26.02.2025 г., почти девет месеца преди датата на процесната проверка (06.11.2025 г.). На първо място по делото не се установява кога е било поставено допълнителното фолио и дали е било залепено към момента на извършване на техническия преглед. Отделно от това дори да се допусне, че фолиото е бил залепено към 26.02.2025 г., не може да се установи с категоричност дали е била измерена светлопропускливостта на стъклата. По делото не е представен документ от техническа служба, че намаляването на прозрачността на стъклата на автомобила на жалбоподателя е в границите на стойностите на Правило № 43 на ИКЕ на ООН. От показанията на свидетеля Р. се установява, че светлопропускливостта на предните стъкла на процесния автомобил, върху които е имало допълнително залепено фолио е била измерена с техническо средство Фотометър „Транспи 1“. В показанията си свидетелят Р. посочва, че след всяко измерване техническото средство автоматично се занулява, като по тази причина преди настоящото измерване уредът е бил занулен. В тази връзка неоснователно се явява възражението в жалбата, че уредът не е бил занулен, което води до неправилно и недостоверно измерване. Не се споделя от настоящия съдебен състав и защитната теза на жалбоподателя за неизправност на техническото средство. В преписката е приложено писмено доказателство -протокол от последваща проверка № 001/24.01.2025 г. (л.26 от делото), което удостоверява техническата годност на процесното техническо средство Фотометър „Транспи-1“ с фабр. № 1008. При така установеното по делото съдът приема, че при извършеното от свидетеля Р. измерване на пропускливостта на предните стъкла на автомобила на жалбоподателя, не е било допуснато нарушение на процедурата. Било е използвано годно техническо средство, което съответства на изискванията на БИМ ГД „НЦМ“. Видно от писмено доказателство – протокол (л. 27 от делото) свидетелят Р., който е извършил замерването е бил запознат с ръководство на потребителя, техническите характеристики и принцип на работа на устройството за измерване на прозрачността на стъклата на МПС. Ето защо съдът приема измереният резултат от 41 % пропускливост на стъклата за точен и достоверен. След като не е съобразил изискванията на Правило № 43 на ИКЕ на ООН при намаляване на прозрачността на предните стъкла на автомобила, което е довело и до ограничаване на видимостта на водача, жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 105, ал. 1 ЗДвП. За извършеното нарушение по чл. 105, ал. 1 ЗДвП на жалбоподателя на основание чл. 185 ЗДвП е било наложено наказание „глоба“ в размер на 50 лева/25,56 евро при правилното приложения на относимата санкционна норма от АНО. По нарушението по чл. 39, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни. Видно от съдържанието на нормата на чл. 10, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗДвП, законодателят е предвидил множество повреди и неизправности, групирани в 12 точки, които определят МПС като неизправно. В случая от обстоятелствената част на АУАН и НП, потвърдена по делото от събраните доказателства, полицейските служители са установили при извършване на проверката, че на предните стъкла на автомобила на жалбоподателя е било залепено допълнително фолио, което обстоятелство автоматично води до извод, че автомобилът е технически неизправен по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 6, б. „в“ от ППЗДвП, тъй като формално не отговаря на изискванията за безопасно остъкляване съгласно стандартизационните документи, което нарушава качеството на стъклата при натрошаване, рискът от нараняване от парченцата да е минимален. Този вид техническа неизправност е определена като значителна в т. 3.2, б. „б“ от Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредба Н-32 от 16.12.2011г. за периодичните технически прегледи за техническата изправност на МПС. След като на 06.11.2025 г. жалбоподателят е управлявал технически неизправен автомобил, същият е осъществил състав на нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП. При така установеното нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП, АНО е приложил относимата санционна норма на чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП и на жалбоподателя е било наложено наказание „глоба“ от 200 лева/127.82 евро., който размер е фиксиран от законодателя и не подлежи на изменение. Предвид изложеното обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, съдът