Решение № 328 от 30.1.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 6245/2024 г.

Производството е по реда на чл.189,ал.14 Закон за движението по пътищата /ЗДв.П/, обнародван ДВ бр.20 от 05 март 1999година, в сила от 01 септември 1999година - редакцията след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.10 от 01 февруари 2011година и тези, обнародвани ДВ бр.101 от 20 декември 2016година, в сила от 21 януари 2017година /предишен чл.189,ал.6 ЗДв.П/ вр. чл.58д - чл.63д Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ - редакцията след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22 декември 2020година, в сила от 23 декември 2021година. Образувано е по жалба на Г. Г. Н., подадена срещу наказателно постановление №24-4332-004252, издадено на 29 февруари 2024година от началник Сектор в СДВР-ОПП, с което са му наложени административни наказания - “глоба”, в размер 800лв. и “лишаване от право да се управлява моторно превозно средство”, за срок 3месеца, на основание чл.182,ал.1,т.6 ЗДв.П - редакция на разпоредбата, преди изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.64 от 05 август 2025година, в сила от 07 септември 2025година, за това, че на 21 юли 2023година, около 15:18часа, в град София - село Волуяк, по бул.”Ломско шосе”, в посока от град София към град Костинброд, в участъка до административен №271, е управлявал лек автомобил, марка”ALFA ROMEO”, с регистрационен номер •••, собственост на физическо лице, различно, но родственик на водача, със скорост 114км/час - наказуема, при отчетен толеранс 3% в полза на водача спрямо измерената скорост - 118км/час и при общовалидно ограничение на скоростта за населено място - 50км/час, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система /АТСС/ CORDON M2 №MD 1193 и в рамките на административнонаказателно производство, образувано по преписка К- 3/1134-23205/2023г. - административно нарушение по чл.21,ал.1 ЗДв.П - редакция на разпоредбата, преди изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.64 от 05 август 2025година, в сила от 07 септември 2025година. В жалбата, подадена в приложимия законоустановен четиринадесетдневен срок /чл.189,ал.14 /предишен чл.189,ал.6/ ЗДв.П вр. чл.59,ал.2 ЗАНН - редакция на последната разпоредба, след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22 декември 2020година, в сила от 23 декември 2021година/, се поддържа искане за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Жалбоподателят, при това непоследователно, се позовава на накърнено право на защита в процедурата предшестваща, но и съпътстващата образуването на административнонаказателното производство, на допуснати в последното процесуални нарушения от категорията съществени, както на липса на предпоставки за ангажиране на личната му административнонаказателна отговорност по казуса, с твърдения, че не е извършил вмененото му административно нарушение “управление на моторно превозно средство в пределите и с превишена за населено място скорост”, от една страна, защото не е било установено скоростта да е била засечена в рамките на населено място, а от друга страна и защото по времето и на мястото на засичането не е имало пътни знаци от вида В26, въвеждащи ограничение на скоростта до 50км/час. Пред съда административнонаказаният Г. Г. Н., в процесуалното качество на жалбоподател и при редовна процедура по призоваване, явявайки се лично, поддържа искането за отмяна на атакуваното наказателно постановление, позовавайки се на факти, които и сочи за установени, конкретно, че не той е собственик на моторното превозно средство, релевантно за административнонаказателното обвинение, както че сам, вземайки повод от вмененото му нарушение и ангажирането на административнонаказателната му отговорност, е ”подал сигнал за нередности относно маркировка и пътни знаци”. Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебното заседание не изпраща представител и не изразява становище по предмета на правния спор, както по доводите от съдържанието на сезиращата жалба. Видно от писмото, с което и на основание чл.189,ал.14 /предишен чл.189,ал.6/ ЗДв.П вр. чл.60,ал.2 ЗАНН - редакция на последната разпоредба, след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22 декември 2020година, в сила от 23 декември 2021година, единствено е формулирано изрично възражение за прекомерност, при положение, че се претендира от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, формиращо направени от Н. деловодни разноски и в случай, че делото се реши в полза на последния. Надлежно уведомена за съдебното производство, по аргумент от разпоредбата на чл.189,ал.14 /предишен чл.189,ал.6/ ЗДв.П вр. чл.62 ЗАНН, Софийска районна прокуратура /С./ не се възползва от изрично разяснената възможност “прокурор да участва в производството пред съда, ако намери това за необходимо”. Софийски районен съд /СРС/, като взе предвид доводите в жалбата, с която е сезиран, съобрази своевременно изразеното в хода на съдебното производство становище, конкретно при условията на непосредственост в открито заседание от жалбоподателя лично и обсъди наличните по делото материали и събрани доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за безспорно установено от фактическа страна следното: Жалбоподателят Г. Г. Н., ЕГН ••••••••••, с адрес град •••, е правоспособен водач на моторно превозно средство, с издадено на 19 август 2020година, валидно към 21 юли 2023година, свидетелство за управление на МПС №284609052, за категории “В”, ”М”, ”ТКТ” и “АМ”, на отчет в ОДМВР Монтана, като към 21 юли 2023година многократно в това качество, последно през 2021година, бил наказван по административен ред за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата, видно от приложена подробна справка/картон на водача. На последната посочена дата - 21 юли 2023година, ранен следобед, около 15:15часа, шофирайки лек автомобил, марка”ALFA ROMEO”, с регистрационен номер •••, по регистрационен статус собственост на М. Н.Ц. - родственица на жалбоподателя Г. Н., последният се движел на територията и в пределите на село ••• /път ІІ-81/, в посоката от град София към град Костинброд. В участъка от пътя до/при административен №271, попадащ в очертаната посока, освен след пътен знак от вида Д11, конкретно указващ начало на село Волуяк и преди пътен знак от вида Д12, конкретно указващ край на село Волуяк, още и малко преди пешеходна пътека, обозначена с пътна маркировка, пътен знак от вида Д17, включително сигнализирана със светофар, във връзка с който имало и поставен предупредителен пътен знак от вида А24, при липса на пътни знаци от вида В26, т.е. при валидно нормативно предвидено ограничение на скоростта на движещите се по бул.“Ломско шосе“ и в рамките на населено място моторни превозни средства от категория ”В” - до 50км/час, при положение освен това, че пътят в очертаната посока бил прав, широк /двулентов/, поради което в светлата част от денонощието и осигурявал добра видимост, процесният автомобил, марка”ALFA ROMEO”, с регистрационен номер •••, със статус “приближаващ”, бил “засечен”, на практика в момента на “засичането” и от гл.т. разделителни способности на самото АТСС, попадайки единствен в обсега и в точката на засичане от мобилното, в смисъл преносимо АТСС за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, конкретно на скоростния режим, с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации, от вида CORDON M2, №MD 1193, разположено /позиционирано/ в непосредствена близост до платното за движение /”между двете платна, върху разделителната ивица”/, настроено в стационарен режим на измерване и заснемане и при положение, че за самото АТСС имало издадено валидно удостоверение за одобрен тип средство за измерване от Български институт по метрология /БИМ/, технически изправно, а и настроено /на датата 21 юли 2023година, във времето от 15:00часа до 16:30часа/, за работа в автоматичен режим на измерване и заснемане, в случая от свидетел Д. - младши автоконтрольор при СДВР-ОПП, преминал обучение за работа с вида АТСС, конкретно в режим на измерване, в случая на скоростта на движещите се по бул.“Ломско шосе“, в очертаната по-горе посока и приближаващи срещу техническото средство, моторни превозни средства, при предварително зададени и запаметени настройки, без намеса, а и при невъзможност за такава от страна на контролния орган, що се касае до самия процес на работа и заснемане, включително съобразно валиден към 21 юли 2023година протокол от проверка на техническата изправност №019-СГ- ИСИС/14.03.2023г. по описа на БИМ, Главна дирекция”Мерки и измервателни уреди“, Отдел”Изпитване на средства за измерване и софтуер”. Собствено дежурният екип на СДВР-ОПП, в случая сформиран само от свидетел Д., придвижвайки се към релевантното време със служебен полицейски автомобил с регистрационен номер •••, бил в близост до мястото на позициониране на самото техническо средство, но макар и да имал възможност да наблюдава движението и преминаващите в участъка моторни превозни средства, не спирал автомобилите, нито по някакъв начин манипулирал с АТСС, при положение, че същото било позиционирано, конкретно на статив /тринога/, при следване инструкциите на производителя, настроено и поставено в автоматичен работен режим, включително и заснето непосредствено преди реалното фактическо начало на работния процес. Тъкмо при описаната обстановка и попадайки напълно самостоятелно /поради обективна невъзможност, от гл.т. параметри и функционалности на конкретното АТСС като вид, “да се засече“ с друго/и моторно/и превозно/и средство/а/, в обсега на техническото средство и в точката на засичане, автомобилът, марка”ALFA ROMEO”, с регистрационен номер •••, бил “заснет” да се движи в очертаните по-горе посока и участък от бул.“Ломско шосе“, на 21 юли 2023година, в 15:18часа, със скорост 118км/час. В резултат на създадената и съхранена в паметта на АТСС информация, автоматично, отново без човешка намеса, прехвърляща се в сървър на Главна дирекция”Национална полиция” /ГД”НП”/ при Министерство на вътрешните работи /МВР/ и след изготвянето от екипа при приключването на работата на протокол по образец за използване на АТСС, придружен от снимка на последното на мястото на позиционирането, протоколът и надлежно проверен, на първо време били създадени предпоставки процесното моторно превозно средство, по заснетите марка и регистрационен номер, да бъде идентифицирано, в т.ч. и чрез справка в автоматизирана система на МВР на Република България - като регистрационен статус и собственост, както да бъде възпроизведена на хартиен носител информацията от паметта на АТСС, визуализирала осъществяването на констатираното нарушение, в т.ч. точно време, точно място и естество. При положение, че автомобилът, ”засечен” с превишена за населено място скорост, регистриран в ОДМВР Монтана, се оказал собственост на физическо лице, с адрес на местоживеене на територията на град Вършец, община Вършец, област Монтана, предвид още начина на установяване на нарушението, естеството на последното, за което и се явявало предвидено наказание “лишаване от право да се управлява моторно превозно средство“, по случая била образувана преписка №К-3/1134-23205/2023г. по описа на СДВР-ОПП, възложена на свидетел В. А. - младши автоконтрольор при СДВР-ОПП. По преписката на първо време били предприети активности, насочени към установяване авторството на деянието, конкретно чрез изпратени материали и с писмо №УРИ 4332р-68673/16.10.2023г. по описа на СДВР- ОПП, с адресат началник Сектор”Пътна полиция” при ОДМВР Монтана. На свой ред, при положение, че именно жалбоподателят, запознат със снимковия материал, визуализиращ нарушението, обективирал в съдържанието на саморъчно попълнена и подписана декларация от 02 ноември 2023година, че именно той бил управлявал процесния автомобил, по времето и на мястото, когато последният бил засечен и заснет да се движи с превишена скорост, съотв. му било разяснено, че срещу него ще последва съставяне на акт за установяване на административно нарушение от полицейски служител при СДВР-ОПП. Н. не се явил в сградата на СДВР-ОПП, независимо от което, реално имайки възможността да добие непосредствени възприятия от записа, заснет с техническото средство и визуализиращ извършеното нарушение на скоростния режим, както да разполага с писмените материали по преписка №К-3/1134-23205/2023г. по описа на СДВР-ОПП, на 17 януари 2024година, макар в отсъствие на жалбоподателя, свидетел В. А., в присъствието на двама свои колеги - В. А. и Г. М., несъпричастни към установяването на самото нарушение, съставил на Г. Г. Н. акт, бланков №0619554 за установяване на административно нарушение, поставяйки началото на конкретното административнонаказателно производство за осъществен от Н. състав на административно нарушение по чл.21,ал.1 ЗДв.П, описано като изразило се в това, че на 21 юли 2023година, в 15:18часа, в село Волуяк, по бул.”Ломско шосе”, в посока от град София към град Костинброд, в участъка до административен №271, Н. е управлявал лек автомобил, марка”ALFA ROMEO”, с регистрационен номер •••, собственост на неговата майка, със скорост 114км/час - наказуема, при отчетен толеранс 3% в полза на водача, измерена скорост 118км/час, при общовалидно ограничение на скоростта за населено място - 50км/час, установено и заснето с АТСС CORDON M2 №MD 1193 и по преписка К-3/1134-23205/2023г. Така съставен, актът бил предявен, подписан и препис от него бил връчен на жалбоподателя на 08 февруари 2024година, като и в този случай, за съдействие били изпратени материали с писмо №УРИ 4332р-7366/25.01.2024г. по описа на СДВР-ОПП, с адресат началник Сектор”Пътна полиция” при ОДМВР Монтана. В приложимия срок по чл.189,ал.14 /предишен чл.189,ал.6/ ЗДв.П вр. чл.44,ал.1 ЗАНН - редакция на последната разпоредба, след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22 декември 2020година, в сила от 23 декември 2021година, Н. се възползвал от правото на писмени възражения по акта, но при положение, че не били приети за основателни, на 29 февруари 2024година, въз основа на акта началник Сектор в СДВР-ОПП издал атакуваното наказателно постановление №24-4332-004252, с което била ангажирана личната административнонаказателна отговорност на Г. Н., с налагането при условията на кумулативност на административни наказания - “глоба”, в размер 800лв. и “лишаване от право да се управлява моторно превозно средство”, за срок 3месеца, на основание чл.182,ал.1,т.6 ЗДв.П, за нарушението, описано от фактическа и от правна страна по идентичен начин в обстоятелствената част на постановлението и в акта за неговото установяване. С оглед доводите в жалбата, естество и начин на установяване на нарушението и за проверка на обстоятелствата, отразени в акта и в атакуваното наказателно постановление, по делото са били събрани гласни доказателства, чрез разпит в качеството на свидетели, на полицейски служители В. А. - ангажиран като актосъставител при образуването на конкретното административнонаказателно производство, но възпроизвел още и възприятия от условията на нарушението, сам добре познавайки мястото, като пътна обстановка и знаково стопанство, както и възможностите, като параметри и технически характеристики, на използваното АТСС, както Д. - по казуса непосредствено ангажиран с процеса по установяване на нарушението, като и са били приобщени писмени материали, основно такива, представляващи приложение по изпратената в съда административнонаказателна преписка, но също допълнително изискани, по преценка, направена от съдията-докладчик, насрочвайки делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като предпоставка съставът, ангажиран с разглеждането на делото, да реализира пълноценно вмененото му правомощие по разкриване на обективната истина, както такива, представени от жалбоподателя, а именно декларация от жалбоподателя от 02 ноември 2023година, протокол №019-СГ-ИСИС/14.03.2023г. от проверка техническата изправност на видеорадарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации, от типа CORDON M2, №MD 1193, данни, актуални към 21 юли 2023година, от регистър на БИМ, за вписан тип средство за измерване, конкретно за тип видеорадарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации CORDON M2, ведно с приложение, протокол по образец за използване на автоматизирано техническо средство или система, конкретно от типа CORDON M2, №MD 1193, на дата 21 юли 2023година, за времето от 15:00часа до 16:30часа, ведно с приложение, представляващо възпроизведен на хартиен носител запис на позиционираното и настроено за начало на работния процес АТСС, възпроизведен на хартиен носител запис на нарушението, установено и заснето чрез мобилно /преносимо/ АТСС, ежедневна форма на отчет по образец, писмени възражения по акта, депозирани от жалбоподателя в приложимия срок по чл.189,ал.14 /предишен чл.189,ал.6/ ЗДв.П вр. чл.44,ал.1 ЗАНН, в ксерокопия два броя пълномощни, дадени от М. Н.Ц. на Г. Г. Н., в заверено от жалбоподателя ксерокопие свидетелство за управление на МПС №284609052, издадено на 19 август 2020година от ОДМВР Монтана на лицето Г. Г. Н., писмени материали от кореспонденцията, водена по случая между СДВР-ОПП и ОДМВР Монтана, Сектор“Пътна полиция“, справка от автоматизирана информационна система на МВР на Република България, установяваща статуса на жалбоподателя като правоспособен водач на моторно превозно средство и за съставени на лицето в това качество актове и фишове и издадени наказателни постановления за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата, като така изброените писмени материали, налични по административнонаказателната преписка, в по-голямата си част са били приложени отново, вече в рамките на образуваното съдебно производство, ведно с материали, допълнително изискани от съда, конкретно депозирани с писмо-отговор от СДВР-ОПП, вх. №348568/31.10.2024г. по описа на СРС, Обща регистратура /лист 39-57 от делото/, като в последния случай в допълнение са били предоставени заверено ксерокопие на сертификат за успешно завършен обучителен курс от свидетел Ч. за работа с АТСС, тип CORDON M2, ръководство за работа с АТСС, тип CORDON M2 и материали, относими към регистрационния статус на лек автомобил, марка”ALFA ROMEO”, с регистрационен номер ••• и заповеди на министъра на вътрешните работи - №8121з-1632/02.12.2021г. и №8121К- 13318/2019г., както на директора на Столична дирекция на вътрешните работи, №513з-5069/21.07.2015г., имащи отношение към установяване компетентността на актосъставителя и издателя на атакуваното наказателно постановление, още с отношение към установяване организацията на движението на мястото и към времето на извършване и констатиране на вмененото на жалбоподателя нарушение - копие на препращащо писмо от Столична община - вх.№347628/31.10.2024г. и вх.№347798/31.10.2024г. по описа на СРС, Обща регистратура /лист 33-34 и лист 35-38 от делото/, копие на препращащо писмо от СДВР-ОПП, вх.№349919/01.11.2024г. по описа на СРС, Обща регистратура /лист 58-59 от делото/ и отговор с приложение от Агенция”Пътна инфраструктура”, Областно пътно управление София, вх. №360048/08.11.2024г. по описа на СРС, Обща регистратура /лист 60-62 от делото/ и представените от жалбоподателя, в заверени ксерокопия, свидетелство за регистрация част І на лек автомобил, марка”ALFA ROMEO”, с регистрационен номер ••• и отговори на сигнали, подадени от Н. - от СДВР- ОПП и от Агенция”Пътна инфраструктура” /лист 63, лист 64 и лист 65 от делото/. С оглед характера на настоящото съдебно производство, съобразно предмета на атакуване, доводите, с които е била обоснована защитната теза, развита в жалбата, от гл.т. естество на констатираното нарушение, а и начин на установяването му, съдът приоритетно счита, че в рамките на собствените си правомощия е взел необходимите мерки за разкриването на обективната истина, но същевременно и е осигурил достатъчна възможност на всяка от страните да защити и обоснове позицията си по делото, респ. преценява, че събраните гласни доказателства, чрез показанията на разпитаните свидетели, обсъдени поотделно, заедно, но и във връзка с приобщените писмени материали, установяват убедително и еднопосочно изложената фактическа обстановка, като в рамките на доказателствената съвкупност, според съда не са се очертали противоречия, при това притежаващи белезите на съществени, т.е. такива, които да засягат фактите с правно значение и изискващи задълбочено обсъждане. За прецизност на изложението, съдът все пак намира уместно да отбележи, че за да приеме за установена гореизложената фактическа обстановка, по същество съвпадаща с възприетата от органите на административнонаказателното производство, респ. очертаваща предмета на административнонаказателното обвинение, поради което отразена в акта и в постановлението, посочена освен това ясно и по идентичен начин, е преценил, че има висока доказателствена стойност възпроизведеният на хартиен носител запис от паметта на АТСС, с което, на фона на техническите му характеристики и настроено да работи в автоматичен режим, практически е било констатирано и заснето самото нарушение, още повече, че има достатъчно основание да се приеме, че това техническо средство е било сертифицирано и изправно към релевантното време на ползване - 21 юли 2023година, конкретно видно от приобщените протокол №019-СГ- ИСИС/14.03.2023г. от проверка техническата изправност на видеорадарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации, от типа CORDON M2, №MD 1193 и данните, актуални към 21 юли 2023година, от регистър на БИМ, за вписан тип средство за измерване, включително и като се отчете, че в рамките на доказателствената съвкупност въпросните доказателствени средства са намерили още подкрепа в показанията на разпитания за нуждите на съдебното производство свидетел Д., който става ясно, че е бил очевидец и непосредствено ангажиран с установяването на нарушението, тъй като е сформирал състава на полицейския екип, позиционирал и настроил /за работа в автоматичен режим/ АТСС, по времето и на мястото на установяването на процесното нарушение, включително на фона на това, че свидетелят, като полицейски служител, заемащ длъжност “младши автоконтрольор“ при СДВР-ОПП, е бил и преминал обучение за работа с видеорадарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации, от типа CORDON M2, бил е добре запознат с разделителните способности и специфичните особености на самото АТСС, като и няма никакви основания за съмнение, че АТСС е било използвано в случая съобразно ръководството за работа с АТСС, тип CORDON M2, в рамките на възложените на патрула задачи за съответната смяна и часови диапазон, видно от ежедневна форма на отчет и попълнен протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система по образец, като на фона на така изложеното и няма съмнение, че с показанията си, освен факти относно използването на техническото средство, свидетелят Ч. е възпроизвел, при това вътрешно последователно и логично, разбира се “със свои думи“ и според ниво на съхраненост на спомените, но напълно неподправено, непредубедено и без съмнение за заинтересуваност по делото, възприятия, представляващи непосредствени такива от извършването и установяването на самото нарушение, от гл.т. време, място, механизъм на извършване и начин на установяване, респ. в заключение и именно на плоскостта на посоченото, според съда по делото е било убедително установено, че става въпрос за “засечено” шофиране на моторно превозно средство, идентифицирано като вид, марка и регистрационен номер, в рамките на населено място, конкретно на село Волуяк, на прав и осигуряващ добра видимост пътен участък, конкретно от бул.”Ломско шосе”, в посоката от град София към град Костинброд, до административен №271, попадащ след пътен знак от вида Д11, конкретно указващ начало на село Волуяк и преди пътен знак от вида Д12, конкретно указващ край на село Волуяк, в нарушение на нормативно въведена, общовалидна за населено място, забрана скоростта на моторните превозни средства от категория “В” да превишава 50км/час, без да е било налично ограничение в скоростния режим, различно от нормативно предвиденото, респ. необходимо да е било сигнализирано с пътен знак. За пълнота, тук е удачно да се отбележи също, че мястото на извършване и установяване на нарушението няма данни, още по-малко доказателства, да е било обозначено и с пътен знак Е24, нито да е било оповестено чрез средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерство на вътрешните работи на Република България, като и в този случай съдът не е склонен да сподели позиция, че може да става въпрос за пропуск, опорочаващ установяването на нарушението, тъй като към времето на извършването на същото - 21 юли 2023година, преди всичко разпоредбата в рамките на съдържанието на ЗДв.П, а именно тази на чл.165,ал.2,т.8 ЗДв.П, е била изцяло отменена, конкретно с измененията и допълненията в ЗДв.П, обнародвани ДВ бр.54 от 05 юли 2017година, а и съдържанието на Наредба №8121з-532 от 12 май 2015година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи на основание чл.165,ал.3 ЗДв.П, обнародвана ДВ бр.36 от 19 май 2015одина, вече е било променено, видно от изменения и допълнения в подзаконовия нормативен акт, обнародвани ДВ бр.6 от 16 януари 2018година. Отново за пълнота на изложението, съдът приема да отбележи още, че и няма съмнение засечената с техническото средство скорост да е била на моторното превозно средство, управлявано именно от жалбоподателя, не само, защото това е видно от наличния снимков материал, визуализиращ нарушението, чиято висока доказателствена стойност съставът е оценил, но и на фона на споделеното от свидетел Ч., който депозирайки показанията си, е бил категоричен, че попадайки в обсега на техническото средство, настроено да работи в автоматичен режим и само по отношение на приближаващите към него моторни превозни средства, а не и на тези, движили се в противоположната посока, процесното моторно превозно средство, което е било заснето като управлявано с превишена скорост, е било “фиксирано“ по начин, който на фона на техническите характеристика на типа АТСС, е изключвал скоростта да не е била точно на това моторно превозно средство. От друга страна фактът, че шофирането е било осъществено от жалбоподателя, установен като автор на деянието, предмет на административнонаказателното обвинение, е бил потвърден в рамките на казуса от показанията на свидетел В. А., ангажиран с образуването на административнонаказателното производство, чиито показания намират подкрепа и в приобщените писмени материали, в последния случай тези, относими към регистрационния статус на автомобила, но обсъдени и във връзка с материалите по кореспонденцията, водена между СДВР-ОПП и ОДМВР Монтана, включваща попълнена от самия Н. декларация, че точно той, по времето и на мястото, релевантни за административнонаказателното обвинение, е управлявал лекия автомобил, марка”ALFA ROMEO”, с регистрационен номер •••, като жалбоподателят в нито един момент не е декларирал, нито е ангажирал доказателства, включително в хода на настоящото съдебно производство, упражнявайки право на защита, конкретно друго лице да е било водач на моторното превозно средство към релевантните за административнонаказателното обвинение време и място, включително на фона на това, че макар съставен в него отсъствие, актът за установяване на административно нарушение е бил предявен на Н., а жалбоподателят, имайки възможността да се запознае със съдържанието на документа, включително не е упражнил право да откаже да подпише акта. По казуса и отново за пълнота на изложението, съставът приема да отбележи, че показанията на свидетел А. основно са хвърлили светлина върху обстоятелствата, относими към съставянето на акта за установяване на нарушението, респ. образуването на административнонаказателното производство, практически потвърждавайки, кой и в какво качество е присъствал при съставянето на акта, което съответства на отразеното в самото съдържание на документа, както ползваните данни за очертаване параметрите на административнонаказателното обвинение /фактически и юридически/, става ясно обективирани основно в писмени материали по възложената на свидетел А. преписка, който и е изяснил причините, поради които в случая се е пристъпило към образуване на административнонаказателно производство в хипотезата на чл.189,ал.14 /предишен чл.189,ал.6/ ЗДв.П вр. чл.36,ал.1 ЗАНН. Отделно обаче, с показанията си свидетел А., макар и да не е бил непосредствено ангажиран с установяването на нарушението, практически е допринесъл и за потвърждаването на факти от предмета на административнонаказателното обвинение, оказвайки се, че в рамките на служебните си задължения като младши автокотрольор при СДВР-ОПП и работейки с конкретното АТСС за контрол на скоростния режим, включително и често на мястото на извършване на конкретното нарушение, е споделил добре съхранени възприятия от пътния участък, включително от знаковото стопанство, с което и по същество е подкрепил показанията на свидетел Ч., респ. е допринесъл, при това и не само отнесено към процедурни въпроси, касаещи образуването на административнонаказателното производство, но и по същество административнонаказателното обвинение да може да се приеме за убедително установено. Що се касае до доводите от защитната теза, развита в жалбата, съдът, имайки предпоставките с приоритет да отбележи, че правят впечатление с непоследователност, на следващо място и с изключение на тези, относими към административнонаказателното производство като процедура и твърдения за нарушено право на защита, приема, че не обуславят изводи в различен от вече очертания смисъл, преди всичко, защото изобщо не са били подкрепени с доказателства, представлявайки просто едни голословни и произволни твърдения, в насока, че нарушението не е било извършено, че не е било извършено от жалбоподателя, както, че изобщо липсва съставомерно поведение на фона на наличното знаково стопанство, но при игнориране на факта, че е било вменено нарушение на скоростния режим в рамките на населено място и свързано с нарушаване на общовалидна забрана за превишаване на скоростта над определена, нормативно посочена стойност, а не такава, указана с пътен знак, в частност от вида В26. Предвид изложеното, съобразно жалбата, но и като е задължен да извърши цялостна служебна проверка относно законосъобразното издаване на атакуваното наказателно постановление, в случая от правна страна съдът приема следното: На първо място съобразява, че жалбата на Г. Г. Н. е допустима /подадена е била в приложимия законоустановен 14-дневен срок за обжалване, при положение, че наказателното постановление е било връчено на санкционираното лице на 25 март 2024година, видно от екземпляр в ксерокопие, представляващ лист 10 от делото, а жалбата е била депозирана при административнонаказващия орган, съобразно приложимото изискване по чл.189,ал.14 /предишен чл.189,ал.6/ ЗДв.П вр. чл.60,ал.1 ЗАНН - редакция на последната разпоредба, след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22 декември 2020година, в сила от 23 декември 2021година, на 10 април 2024година, но подадена по пощата на 08 април 2024година, видно от клеймо на пощенски плик, приложен като лист 11-12 от делото, срещу акт, подлежащ на съдебно оспорване, при това тъкмо пред Софийския районен съд, от лице, имащо право на жалба, по нормативно установения ред и отговаря на изискванията за форма и съдържание/, респ. следва да бъде разгледана по същество. При това положение, на следващо място съдът преценява, че доколкото става въпрос за административнонаказателно производство, развило се в рамките на класическа процедура, т.е. такава, започнала със съставяне на акт за установяване на административното нарушение, съобразено и с неприложимост по казуса на възможността да бъде издаден електронен фиш, конкретно по аргумент от разпоредбата на чл.189,ал.4 ЗДв.П - редакция, преди изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.64 от 05 август 2025година, в сила от 07 септември 2025година, от процедурна гл.т. не се констатира процесуално нарушение от категорията на съществените. Счита, в разрез с твърдяното в жалбата, че при образуването на административнонаказателното производство, съставянето на акта за установяване на нарушението и издаването на атакуваното наказателно постановление, в случая са били спазени предвидените в ЗДв.П и в ЗАНН приложими срокове, с давностен и преклузивен характер, органите на административнонаказателното производство логично, ясно, в достатъчна пълнота и последователност, от гл.т. на правнорелевантни факти, взаимовръзки между последните и в съответствие между възприета фактическа и юридическа формулировка на констатираното нарушение, а и при идентичност, са оформили съдържанието на акта и на наказателното постановление, като по този начин в достатъчна степен са гарантирали правата на санкционираното лице, в т.ч. са обезпечили и възможността за пълноценно реализиране на правата на наказания Н. в настоящото съдебно производство, образувано по жалба срещу наказателното постановление, създавайки в същото време и предпоставки за пълноценно реализиране правомощията на съда, свързани с разкриването на обективната истина. Действително актът за установяване на нарушението е бил съставен в отсъствие на нарушителя, при липса на доказателства Н. да е бил поканен да се яви на точно фиксирана дата и в точно указан му час за образуване на административнонаказателно производство. В случая обаче, съставът оценява това само като пропуск, който не дискредитира административнонаказателното производство, покривайки критериите за съществено процесуално нарушение, защото макар съставен в отсъствие на нарушителя, актът му е бил предявен, дадена е била на Н. възможност да се запознае със съдържанието на акта, като предпоставка да подпише последния, което видно от съдържанието на самия акт, Н. е сторил, не е отказал, включително при отразена дата, кога се е случило това, като и именно от тази дата на жалбоподателя е бил осигурен приложимият срок по чл.189,ал.14 /предишен чл.189,ал.6/ ЗДв.П вр. чл.44,ал.1 ЗАНН за писмени възражения по акта, от която възможност е видно, че жалбоподателят се е възползвал, а наказващият орган и е обсъдил депозираните писмени възражения, макар да ги е оценил неоснователни, видно от съдържанието на издаденото наказателно постановление. Нещо повече, видно още от кореспонденцията, водена между СДВР-ОПП и ОДМВР Монтана, в частност тази, включваща писмото с приложение, №УРИ 4332р-68673/16.10.2023г. по описа на СДВР-ОПП, в рамките на която е следвало да бъде изяснено авторството на деянието, жалбоподателят, попълвайки декларацията от 02 ноември 2023година, всъщност е сторил това, а и е предоставил материали - в ксерокопия два броя пълномощни и свидетелството си за управление на МПС, при положение, че е бил запознат с причините за това, видно от налична по административнонаказателното производство докладна записка, наред с попълнената и подписана от Н. декларация. Нещо повече, по случая и във връзка с изложеното, за пълнота е удачно да се отбележи, че и приложимите срокове по чл.189,ал.14 /предишен чл.189,ал.6/ ЗДв.П вр. чл.34,ал.1 ЗАНН, са били спазени, доколкото принципно положение, при това последователно и трайно възприето в съдебната практика е, че преценката относно правилното прилагане на цитираните нормативни разпоредби, е обусловена преди всичко от изясняването на въпроса, дали изобщо, включително от кого, е бил осъществен съставът на административно нарушение, предмет на административнонаказателното обвинение, каквато обективна констатация, на фона на естеството на нарушението, включително начина на установяването му, е могла да бъде направена едва и при данните в попълнената от жалбоподателя бланкова декларация от 02 ноември 2023година, считано от която дата, актът за установяване на административно нарушение от 17 януари 2024година, в случая без съмнение се явява съставен още в рамките на краткия 3-месечен срок по чл.34,ал.1 ЗАНН, а и в 1-годишния от извършването на нарушението, респ. от последната посочена дата - 17 януари 2024година, спрямо датата 29 февруари 2024година и атакуваното наказателно постановление е било издадено в 6-месечния срок по чл.34,ал.3 ЗАНН, включително при спазено изискване, корелиращо с правото на защита на административнонаказания, съставен в отсъствие на жалбоподателя, актът да бъде предявен, в случая и подписан от Н. конкретно на 08 февруари 2024година и при гарантирано на лицето право на писмени възражения по акта, както бе вече посочено - в приложимия 7-дневен срок по чл.189,ал.14 /предишен чл.189,ал.6/ ЗДв.П вр. чл.44,ал.1 ЗАНН. Действително освен това, актът за установяване на административно нарушение съдържателно е бил оформен от актосъставителя ръкописно, за което от една страна не е, а и не е била налице нормативна забрана, като прави впечатление, че връченият на жалбоподателя екземпляр от акта, копие от който е бил приложен с жалбата /лист 10 от делото/, напълно съответства на изпратения в съда, представляващ част от административнонаказателната преписка, което идва да покаже, че видими и с просто око корекции, например при посочване датата на съставянето на документа, са били направени, но още при съдържателното оформяне на самия акт, а и твърденията за нечетливост на акта, освен че представляват въпрос на субективни възприятия и оценки, всъщност и не могат да бъдат споделени, при положение, че в рамките на съдебното производство ангажираните субекти не са срещнали затруднения да се запознаят със съдържанието на процесния акт, включително и конкретно жалбоподателят да упражни правото на жалба, предшествано от успешно, ефективно упражнено право на писмени възражения по акта в срока по чл.189,ал.14 /предишен чл.189,ал.6/ ЗДв.П вр. чл.44,ал.1 ЗАНН и преди издаването на наказателното постановление. С оглед приобщените като писмени доказателства по делото два броя заповеди на министъра на вътрешните работи и един брой заповед на директора на Столична дирекция на вътрешните работи, а и от гл.т. разпоредби на чл.189,ал.1 ЗДв.П и на чл.189,ал.12 /предишен чл.189,ал.4/ ЗДв.П - редакция, преди изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.64 от 05 август 2025година, в сила от 07 септември 2025година, съдът счита, че в достатъчна степен обосновано може да приеме, че актът е бил съставен, респ. атакуваното наказателно постановление е било издадено от компетентно длъжностно лице. Преценявайки основателността на жалбата, съдът от една страна отчита, че е сезиран с такава, доводите в която не приема за основателни, съобразно вече изложеното, а от друга страна намира, че възприетите в акта и в постановлението фактически положения следва да се считат потвърдени по несъмнен, в достатъчна степен убедителен начин, на база формираната и интерпретирана в посочения по-горе смисъл доказателствена съвкупност, респ. приема, че се явява законосъобразно да формира становище, че именно жалбоподателят Г. Н. е осъществил, както от обективна, така и от субективна страна, признаците от състава на вмененото му административно нарушение по чл.21,ал.1 ЗДв.П, по времето и на мястото, посочени в акта и в постановлението, изразило се в нарушаване на забрана в рамките на населено място скоростта на моторните превозни средства от категорията на управляваното от жалбоподателя да превишава 50км/час и при положение, че с пътен знак не е било сигнализирано ограничение на скоростта, различно от посоченото, което е нормативно въведено, като в случая шофирането с превишена скорост, в т.ч. стойността на превишението, са били установени в съответствие с правилата, произтичащи от ЗДв.П, Наредба №8121з-532 от 12 май 2015година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи, обнародвана ДВ бр.36 от 19 май 2015година, в актуалната редакция, в сила след измененията и допълненията, обнародвани ДВ бр.6 от 16 януари 2018година и специфичните характеристики, приложими при работата с използваното АТСС за видеоконтрол на скоростния режим, поради което и са налице предпоставките за потвърждаване на атакуваното наказателно постановление по основание, включително като се отчете, че в случая установеното превишаване на максимално разрешената скорост е било с 64км/час. За прецизност съдът отбелязва, че последователно органите на административнонаказателното производство са посочили наказуема скорост, като превишена - 114км/час, при положение в същото време, че в конкретния случай, както актосъставителят, така и наказващият орган, са били в достатъчна степен описателни, визирайки, че измерената, засечена от системата за видеоконтрол скорост, е била 118км/час, но е бил приспаднат толеранс /от стойността на измерената скорост/, при това в полза на нарушителя - 3% от измерената скорост, математически съответстващи на 3,54км/час и “закръглени”, отново по правилата на математиката, на 4км/час, точно с колкото коректно в случая е била редуцирана измерената скорост от 118км/час, за да бъде определена наказуемата - 114км/час. Що се касае до административните наказания, наложени на Г. Н. за извършеното от него административно нарушение по чл.21,ал.1 ЗДв.П /разпоредбата на който не е била променяна, от гл.т. предвидено и относимо към казуса правило за поведение, инкорпорирано в съдържанието й, считано от датата на деянието - 21 юли 2023година до датата на съдебното заседание - 18 ноември 2024годинаа/, съдът на следващо място оценява, че няма и промяна в законодателството, считано от времето на извършването на нарушението до датата на заседанието пред районния съд - 18 ноември 2024година, която да обуславя обсъждане на плоскостта на принципното правило, установено в разпоредбата на чл.3,ал.2 ЗАНН, като при това положение отчита, че и административнонаказателната разпоредба на чл.182,ал.1,т.6 ЗДв.П е била законосъобразно и правилно приложена в случая. Последното е така, защото за превишаване на разрешената максимална скорост в рамките на населено място, при това с повече от 50км/час, последователно законодателят е предвидил и то без промяна, считано от 21 януари 2017година, към 21 юли 2023година и до приключването на производството пред районния съд, от гл.т. дата на заседанието - 18 ноември 2024година, водачът на моторното превозно средство, като нарушител, да бъде санкциониран, при условията на кумулативност, с “глоба” и “лишаване от право да се управлява моторно превозно средство”, като размерът на “глоба”-та, а и срокът на “лишаването от право да се управлява моторно превозно средство”, също са без промяна и са фиксирани, съотв. на 700лв., с опция за всеки следващи 5км/час превишаване над 50км/час, да се увеличава с 50лв. и на 3месеца, като съдът съобразява също така, че не разполага с правомощия да заменява, да определя размер на санкцията под предвидения в закона най-нисък предел или да не налага едно от кумулативно предвидените за дадено нарушение наказания /в т.см. чл.27,ал.1, ал.4 и ал.5 ЗАНН/, а и като приема, че правилно случаят не е бил оценен като “маловажен”, т.е. като представляващ по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените /типични/ случаи на нарушение от вида /на фона на това, че превишението на скоростта е било немалко над долната граница, предвидена в приложимата административнонаказателна разпоредба на чл.182,ал.1,т.6 ЗДв.П/, на фона и на данните за извършени, при това относено към датата 21 юли 2023година, немалко други нарушения на правилата за движение по пътищата от жалбоподателя, в качеството на водач на моторно превозно средство, проследимо по приложената, приобщена като писмено доказателство, справка/картон на водача, преценявайки в крайна сметка, че и в тази част са налице предпоставките за потвърждаване на постановлението, предмет на обжалване. Тук е мястото да се отбележи, че въпросът с контролните точки, евентуално подлежащи на отнемане на водача, в качеството му на извършител на конкретното нарушение, се явява последица от влизането в сила на издаденото наказателно постановление, която по естеството си е такава, че не влиза в обхвата на съдебния контрол в рамките на настоящото производство и независимо от формулираното в жалбата искане за отмяна на атакуваното наказателно постановление “с всички глоби и санкции в него”. На последно място, с оглед изхода на делото, при липсата на искане и от двете страни за присъждане на направени деловодни разноски, каквито и не се обективират в материалите по делото, съставът изобщо не приема основание да се произнася в насока възлагане /присъждане/ на деловодни разноски. Мотивиран от всичко изложено в съвкупност, с оглед характера на настоящото производство, съобразно правомощията си и на основание чл.189,ал.14 ЗДв.П вр. чл.63,ал.9 вр. ал.2,т.5 вр. ал.1 ЗАНН - актуална редакция, след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22 декември 2020година, в сила от 23 декември 2021година, СРС, НО, 4 СЪСТАВ