Решение № 1613 от 22.4.2026 г. на Административен съд - Хасково по дело № 370/2026 г.

Производството е по реда на чл.84, ал.2, във вр. с чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по жалба на М. О. срещу Решение №УПП-8/16.03.2026г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците. В жалбата се навеждат твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби на закона. Оспорващия твърди, че хода на административното производство изложил последователно и непротиворечиво обстоятелствата, при които напуснал страната си на произход, като заявил че е участвал в публични прояви, изразяващи подкрепа към политическа опозиция и след като бил идентифициран чрез заснемане, впоследствие започнал да получава многократни телефонни заплахи за живота си. Тези заплахи не били случайни, а били отправяни от лица, свързани с националистически среди, като същевременно други лица участвали в тези прояви, също били обект на заплахи и посегателства. Въпреки това административният орган е приел, че се касае за обикновен криминален акт, като по този начин изолирал отделни елементи от изложената фактическа обстановка и не извършил цялостна и взаимосвързаната оценка на всички обстоятелства, което довело до неправилен извод за липса на преследване. Неправилно била приложена разпоредбата на чл. 13, ал.1, т.1 от ЗУБ. Следвало да се има предвид, че не било необходимо формално членство в политическа партия , за да се приеме наличие на политически мотив за преследване, когато лицето било възприемано като носител на определено политическо мнение. Неправилно била приложена и разпоредбата на чл. 13, ал.1, т.2 от ЗУБ, а и следвало да се има предвид и че основанията на чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ били взаимно изключващи се. Същевременно органът бил разгледал молбата за закрила по същество, като обсъждал обстановката в страната по произход на жалбоподателя и изложените от него твърдения, което излизало извън рамките на ускореното производство по чл. 70 от ЗУБ и представлявало произнасяне извън предоставената му компетентност. Неправилно била приложена и разпоредбата на чл. 13, ал.1, т.12 от ЗУБ, като обстоятелствата свързани с начина на влизане в страната на оспорващия и момента на подаване на молбата за закрила се използвали като аргумент за явна неоснователност. Вместо да изследва характера на осъщественото спрямо жалбоподателя издирване органът директно се позовал на информация за това обстоятелство, без да прецени дали същото не представлява форма на преследване. Не били изложени и убедителни мотиви относно обстановката в страната по произход , която била от съществено значение с оглед спазване на принципа забрана за връщане. Липсата на такава преценка поставяла под съмнение законосъобразността на извода че не съществува риск за живота и сигурността му при евентуално завръщане. По изложените съображения се моли за отмяна на оспореното решение и връщане на преписката за ново разглеждане със задължителни указания за прилагане на закона. Ответникът - Интервюиращ орган при Държавната агенция за бежанците при МС (М. К.), чрез процесуален представител, в писмен отговор излага подробни доводи за неоснователност на жалбата. Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: С молба с вх. №УП-18051/05.03.2026г. при ДАБ, жалбоподателя М. О. поискал предоставяне на закрила. Тъй като чужденецът не разполагал с документи за самоличност, последната била установена с декларация по чл. 30, ал.1, т.3 от ЗУБ, с рег.№УП-18051 от 05.03.2026г., видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената М. О., [държава], роден на [дата]. в Т., [населено място], неженен. На същата дата лицето е регистрирано с имената М. О., роден на [дата]. в [населено място], с постоянен адрес Т., [населено място], [държава], етническа принадлежност – •••, религия – •••, професия – •••, образование висше, неженен, без документи за самоличност. На 10.03.2026г., с кандидата е проведено интервю по Глава шеста, Раздел I- чл.63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол с рег.№ УП-18051 от 10.03.2026г. В хода на производството жалбоподателят е заявил, че потвърждава казаното от него при регистрацията му. Не е използвал други имена. Първоначално се представил с други имена, но защото му казали, че ако не бил придружен с адвокат ще го върнели обратно. Малко по-късно осъзнал грешката си и съобщил истинските си имена. Заявил, че напуснал Т. на втори или трети февруари 2026г. Тръгнал от Измир с негови приятели, с кола до Истанбул. Там се срещнал с трафиканти, които го настанили в жилище, в което останал около 5-6 дни. После стигнал до Одрин където се укрил, в товарен камион на паркинг близо до границата. Шофьорът го скрил зад кабината, там където били леглата. Преминали българската граница без проблеми стигнали до Пловдив. Насочили го към жилище, в което да изчака адвокат, който да му помогне с молбата за закрила. Чакал около седмица, след което бил арестуван от полицията. Документите си изгубил преди да се качи на камиона. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС. Не бил подавал молба за международна закрила преди. Не бил арестуван, нито осъждан в държавата си по произход , макар че смятал че срещу него се води дело, за което бил информиран от адвоката си. Сторило му се маловажно и затова много не се заинтересувал. Целта му била да дойде в България, понеже майка му била възрастна и искал да е наблизо , а и имал познати с бизнес при които можел да работи. Относно причините да напусне страната си сочи, че като ••• подкрепял партията на С. Д., който от 10г. бил в затвор и участвал в няколко протеста в негова подкрепа, против неговото задържане. Впоследствие научил, че бил сниман на тези протести и започнал да получава заплахи за убийство. Имал и бизнес в Измир, който затворил. За да спаси живота си решил да напусне страната си. Заплахите не били от държавата, а от хора от МНР-Партията на националистическото движение.Това била единствената причина да напусне страната си, но имало и хора които били с него на протестите и били убити. Не бил членувал в партията на Д., а на протести ходел около 8-10 пъти, от 2016г. до април или май 2025г. Заплахите били по телефона и го преследвали – вечер през прозореца на дома си виждал, че има непознати коли пред дома му. Казвали му че знаят че подкрепя Д. и е срещу правителството, както и че ще го убият. Имал висше образование, собствен ресторант, който купил през 2016г., но бил принуден да го прехвърли през 2018-2019г. Няколко пъти му нанесли и побой през 2018-2019г. С Решение № УПП-8 от 16.03.2026г. на Интервюиращ орган при Държавна агенция за бежанците молбата за предоставяне на международна закрила на М. О. е била отхвърлена, на основание чл. 70, ал. 1, във вр. чл. 13, ал. 1, т. 1, т. 2, т.12 и т.13 от ЗУБ. По делото, като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения акт. При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи: Оспореното решение е съобщено на жалбоподателя на 17.03.2026г., а жалбата е подадена на 24.03.2026г. (видно от поставения входящ номер), следователно същата е депозирана в преклузивния срок по чл.84 ал.2 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимирана страна и е отправена до местно компетентния административен съд. Ето защо се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган-М. Д. К., главен експерт в Транзитен център, с.Пъстрогор определен със Заповед № РД05-292/2022г. на Председателя на ДАБ на основание чл. 48, ал. 1, т. 10 от ЗУБ за интервюиращ орган. Не се констатира при постановяването му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а оплакването в тази насока е неоснователно. Оспореното решение е издадено в ускорено производство. Съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, производство за предоставяне на международна закрила се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. В случая чужденецът е регистриран на 05.03.2026г., а оспореният акт е издаден на 16.03.2026г. Съдът намира, че актът е издаден при спазване на срока по чл.70, ал.1 от ЗУБ, за произнасяне в ускорено производство. В хода на производството пред интервюиращия орган с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език. Липсата на становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила не обосновава незаконосъобразност на оспореното решение, доколкото то е постановено по реда на чл.70, ал. 1 от ЗУБ - в ускорено производство, а в този случай съгласно разпоредбата на чл.58 ал.10 от ЗУБ такова становище не се изисква. Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението са посочени както фактическите, така и правните основания за издаването му. Административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на чужденеца не следва да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут, като е обсъдил както изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история, така и обстановката в страната му на произход. Обективираните в решението фактически съображения са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни норми, и дават възможност на чужденеца да разбере мотивите на административния орган да му откаже международна закрила. Съдът счита, че оспореното решение е съответно и на материалния закон. Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и основателността на опасенията, следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход. В настоящия случай, видно от протокола от проведеното с оспорващия интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, оспорващия обвързва напускането на страната си по произход с политически причини – поради участие в подкрепа на партията на С. Д., които бил заснет, поради което започнал да получава телефонни обаждания съдържащи заплахи за убийство, виждал непознати хора пред дома си и два пъти му бил нанесен побой. Видно от бежанската история на жалбоподателя, изложена от него и обективирана в протокол от 10.03.2026г. същият не е членувал в политическа партия или организация, вкл. в партията на Д., на която твърди че е поддръжник, не твърди че е бил задържан, обвиняван, разследван или подложен на други репресивни действия от страна на държавни органи в Република Т., не твърди и че в държавата му по произход е било ограничавано правото му да изповядва религията си, да има достъп до образование или че му е забранявано да работи или упражнява дейност като търговец. От посоченото от жалбоподателя в проведеното с него интервю става ясно, че може да получава закрила от държавата си по произход - самият той заявява че е потърсил такава. В този смисъл, административният орган е извършил единствено възможната преценка, изследвайки данните от бежанската история на жалбоподателя и достигайки до обоснован извод относно липсата на предпоставките за предоставяне на чужденеца на статут на бежанец. Правилно е отчетено, че причината, поради която жалбоподателят е напуснал държавата си по произход, не попада в приложното поле на чл.8 от ЗУБ, респективно на чужденеца не може да бъде предоставен статут на бежанец, тъй като е налице неумел опит за представяне на бежанска история в полза на молителя, тъй като поведението му действително не съответства на поведение на лице, което изпитва основателен страх от преследване. От една страна твърди, че заплахите срещу него са започнали още през 2018-2019г., в когато е продал ресторанта си, този период твърди че му е бил и нанесен побой на два пъти, от друга че въпреки това е продължил да участва в политически протести, последния от които през пролетта на 2025г. Същевременно е напуснал страната си по произход почти година по-късно, през февруари 2026г. и то по времето когато е разбрал за водено срещу него съдебно производство, но за което твърди че не се поинтересувал тъй като му се сторило маловажно. Обстоятелството, че твърди че вижда непознати хора пред дома си и че са му е бил нанесе побой не могат да се приемат за попадащи в хипотезите на чл. 8 от ЗУБ в случая – улиците са булчина собственост и наличието на непознати хора сам по себе си не води до извод за преследване, а въпреки че твърди че два пъти му е нанасян побой, не свърза същия с конкретни закани и заплахи, поради което да може да се направи заключение че физическото насилие е било именно поради причини релевантни за производството по предоставяне международна закрила. Безспорно от признанията на чужденеца в проведеното с него интервю се установява, че същия при влизането си на територията на Република България, не е заявил незабавно желанието си да получи международна закрила, както би сторило преследвано в родината си лице, търсещо закрила, а едва след като е бил задържан от органите на полицията, без да се установяват обективни пречки да направи това. Видно е същевременно от ДЗ № КП-02-213/05.03.2026г. на ЗА Директор на дирекция КПМЗ, че първоначално жалбоподателят е направил и опит да прикрие истинската си самоличност, като се е представил с други имена, дата на раждане и гражданство. Правилно е отчетено от ответника в проверяваното решение и че Т. е сред сигурните държави по произход, като е обявена за такава с публично достъпно на електронната страница на Министерски съвет https://pris.government.bg/document/ae888c6d14ccc12db98292273dc8d557 решение № 247/03.04.2024г. на същия орган. Ето защо ответникът правилно е преценил, че е налице недостоверност на изложената от жалбоподателя бежанска история и е направен неумел опит за представянето й, по причина за осуетяване на водено срещу кандидата за закрила наказателно производство в държавата му произход по обвинения в извършване на сексуални престъпления. Чужденецът не навежда твърдения за наличие у него на опасения от конкретни репресии, предприети спрямо него или членове на семейството му по причини, въведени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. В тази връзка, от материалите по преписката не може да се направи извод за осъществено спрямо чужденеца преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ, изразило се в действия измежду посочените в ал.5 на същата норма, поради което не са налице субективния и обективния елемент на предвиденото в цитираната разпоредба понятие „основателни опасения от преследване”. Следователно страхът на чужденеца от преследване по причините, посочени в чл.8, ал.1 от ЗУБ не може да се прецени като обоснован. Заявеното от последния не може да бъде свързано с нито една от посочените причини. При това положение правилен е изводът, който прави ответникът, че оспорващия напуска, мотивиран единствено от съображения, които не са релевантните за настоящото производство. Съдът намира за правилна и обоснована преценката на Интервюиращия орган за неоснователност на молбата за предоставяне на хуманитарен статут на основанията, посочени в чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. В разглеждания случай, чужденецът въобще не е навел като причина за напускането на родината си наличието на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Безспорно в проведеното интервю с жалбоподателя същия не само не е направил изявления в подобен смисъл, но и изрично е заявил, че не е бил арестуван или осъждан и не е имал проблеми с официалните власти в страната си. Третата причина за предоставяне на хуманитарен статут - тази по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ - тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, съдът също не приема за налична по отношение на оспорващия. За прецизност на мотивите на настоящото решение е нужно да се посочи, че цитираната норма на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с чл.15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011 г. Със свое Решение от 17.02.2009 г. по дело № C - 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на чл.15, б.“в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета(отм.), Съдът на Общността (голям състав) е постановил, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата - членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Действително понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текста на чл. 15 от последната е преповторен в текста на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването дадено с Решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз е запазило своето значение. В конкретния случай, за да отхвърли молбата за закрила, решаващият орган се е позовал на фактите, изложени в Справка относно Република Т. на Дирекция „Международна дейност” при ДАБ. На основание чл.21, т.6 от Устройствения правилник на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, дирекцията събира, поддържа и актуализира база данни за държави по произход и за трети сигурни държави, което включва обща географска, политическа, икономическа и културна информация, както и информация за правната уредба и за спазването на правата на човека. Съгласно чл.21, т.7 от същия устройствен правилник дирекцията изготвя и актуализира аналитични доклади и справки за сигурните държави по произход, за третите сигурни държави, за кризисните райони и за бежанските потоци. Следователно цитираната справка е изготвена от компетентен орган и в кръга на правомощията му, поради което представлява официален писмен свидетелстващ документ, удостоверяващ, че лицето, което го е издало, при извършената от него проверка е установило именно фактите, удостоверени в него. Наред с това, по делото не са налице никакви други доказателства, които да опровергават по съдържание информацията, цитирана в изготвената справка. Разширенията, дадени в тълкувателно решение от 17.02.2009 г. на Съда на Европейските общности (СЕО) по тълкуването на чл.15, б. „в” от Директива 2004/83 ЕО (понастоящем чл. 15, б.“в“ от Директива2011/95/ЕС), се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Според това решение, наличието на подобна заплаха по изключение може да се счита за установено, когато степента на характеризиращото въоръжения конфликт безогледно насилие в страната достигне до такова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице поради самия факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. Сигурността на държавата по произход търпи непрекъснато развитие и промяна, като всеки решаващ орган или съд следва да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред него. В този смисъл и доказателствата за действителното положение, от които да се направи извод за сигурността за живота на търсещия убежище, следва да са актуални, както е в настоящия случай. От актуалната справка за положението в Република Т. става ясно, че страната е безопасна и и в нея не е налице въоръжен конфликт, поради което не може да се приеме, че са налице предпоставки за предоставяне на международна закрила на лицата от тази държава. В тази връзка и с оглед разпоредбата на чл.9 ал.5 от ЗУБ, интервюиращият орган правилно е отхвърлил молбата за закрила и в тази ѝ част като неоснователна. Не се установява да са налице и останалите основания, визирани в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ. Административният орган е изпълнил задълженията си и е проверил доколко субективните опасения на жалбоподателя от преследване или реална опасност от тежко посегателство са обективни. Обсъдена е обстановката в Република Т., изводите на последния, че по отношение на жалбоподателя не са налице причини от хуманитарен характер или други основания, предвидени в действащото законодателство, които могат да обосноват предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл.9 от ЗУБ, са правилни и законосъобразни. С оглед изложеното, съдът счита, че оспореното решение съответства на всички изисквания за законосъобразност, органът правилно е приел, че са налице основанията на чл. 13, ал.1, т.1, т.2,т.12 и т.13 от ЗУБ и като незасегнато от порок, налагащ отмяната му, следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба – отхвърлена като неоснователна. Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът