Решение № 11689 от 11.7.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 2588/2024 г.
Административен съд - София-град11.07.2024reporting judge Боряна Бороджиева
Ruling
ОТМЕНЯ решение № 5770/12.12.2023г. по НАХД № 11338/2023г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 104 състав и вместо него постановява ОТМЕНЯ наказателно постановление № 4-НС/19.07.2023г., издадено от ръководителя на звено „Правна дейност“, дирекция „Администрация“ на Централната избирателна комисия, с което на „БТВ МЕДИА ГРУП“ ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв., на основание чл.475, ал.1 от Изборния кодекс, за нарушение на чл.205, ал.5 във вр. с ал.1 във вр. чл.204, ал.3 във вр. с ал.1 от същия кодекс ОСЪЖДА Централната избирателна комисия да заплати на „БТВ Медиа Груп“ ЕАД с ЕИК[ЕИК] сумата 160 лв. (сто и шестдесет лева) юрисконсултско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на „БТВ Медиа Груп“ ЕАД против решение № 5770/12.12.2023г. по НАХД № 11338/2023г. по описа на Софийски районен съд /СРС/, Наказателно отделение, 104 състав. С решението е потвърдено наказателно постановление (НП) № 4-НС/19.07.2023г., издадено от ръководителя на звено „Правна дейност“, дирекция „Администрация“ на Централната избирателна комисия (ЦИК). С НП на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв., на основание чл.475, ал.1 от Изборния кодекс (ИК), за нарушение на чл.205, ал.5 във вр. с ал.1 във вр. чл.204, ал.3 във вр. с ал.1 от същия кодекс. Касаторът поддържа доводи за постановяване на решението при неправилно установена фактическа обстановка и неправилно приложение на закона. Нe били обсъдени процесуалните нарушения при съставяне и връчване на АУАН, нарушение на чл.51, ал.1, т.б от ЗАНН, в НП не било посочено мястото на нарушението и нямало съответствие на установените обстоятелства и приложените доказателства, липсвали мотиви защо съдът счита, че е налице нарушение на чл.205, ал.5 от ИК и твърди, че такова нарушение не е извършвано, както и не са обсъдена възможността за приложение на чл.28 от ЗАНН. В съдебно заседание, представляван от юрисконсулт Р. поддържа жалбата по съображенията в нея и писмени бележки, моли за отмяна на решението и постановлението, претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от СГП намира, че жалбата е неоснователна и следва да се остави в сила решението на СРС като правилно и законосъобразно. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД София-град, ХХ касационен състав, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема следното от фактическа и правна страна. Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на оспорване, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна. Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК и въз основа на фактите, установени от районния съд, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият състав намира, че решението е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че това решение е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му. Районният съд е събрал необходимите и относими доказателства – писмени и гласни, които е кредитирал и е установил правилно фактическата обстановка: На интернет страницата си, в съответната рубрика, на 2 април 2023г., в деня на избори за Народно събрание, касаторът е публикувал резултати от социологически проучвания, а изборният ден е приключил в 21: 00 ч. по решение на ЦИК. При горните факти е достигнал до извод за установено по несъмнен начин нарушение на чл.204, ал.3 от Изборния кодекс, съгласно който резултатите от социологическите проучвания се оповестяват след 20: 00 ч. на изборния ден. Приел е, че правилно е определена нарушената разпоредба, която отговаря на фактическата обстановка и словесното описание на нарушението. Констатирал е, че не са допуснати процесуални нарушения, АУАН и НП са издадени от компетентни органи, спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН. Не е намерил основание за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като случаят не разкривал по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други подобни, а наказанието е определено в минималния размер и не може да се намалява. Касационната инстанция не споделя изводите на СРС за липса на допуснати процесуални нарушения в административнонаказателното производство. Като съществено намери това, че НП е издадено преди да бъде предявен АУАН на нарушителя, както и че при връчването на АУАН не са спазени специалните изисквания на ИК. Наред с това, действително в НП е допуснато смесване на разпоредбите, които са нарушение и оттук неяснота в административнонаказателното обвинение. Съображенията: 1.Тъй като нарушителят не се е явил при съставяне на АУАН след връчена му покана и актът е съставен в негово отсъствие, наказващият орган е предприел връчване по чл.43, ал.4 от ЗАНН – чрез кмета на Район „Триадица“. Видно от приложената разписка (л.60 по делото на СРС) актът е връчен на 25.07.2023г., а не както е посочено в НП на 03.07.2023г., когато всъщност е получен от кмета на Район „Триадица“ с писмо с обратна разписка (л.31 от делото на СРС) и след това от него е връчен на касатора на 25.07.2023г. НП е издадено на 19.07.2023г., следователно преди връчване на АУАН, което съставлява нарушение на чл.52, ал.2 от ЗАНН. Съгласно тази разпоредба, ако се установи, че актът не е бил предявен на нарушителя, наказващият орган го връща веднага на актосъставителя. Вместо това, независимо, че актът е бил все още непредявен, наказващият орган е издал постановлението и така не е дал възможност на касатора да се запознае със съдържанието му и съответно с обвинението срещу него и да упражни правата си за възражения при подписване на акта или пък писмените по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Това е сторил след издаването на НП – едва на 01.08.2023г. с подаване на възражения срещу акта и тези възражения няма как да бъдат разгледани при вече свършения факт на издадено постановление. Следва да се има предвид и, че в случая наказващият орган е предприел действия по предявяване на АУАН по общите правила на ЗАНН – чл.43, ал.4 чрез общинската администрация по местоживеенето на нарушителя, в случая чрез кмета на района, а не по специалния закон, чл.496а от ИК. Разпоредбата предвижда, че АУАН се връчва на нарушителя лично срещу подпис, а при невъзможност да му се връчи се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. Ако лицето не бъде намерено на адреса на управление, на постоянния му адрес или по месторабота, връчването се извършва чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване, на таблото за обявления и на интернет страницата на съответния орган. В последния случай актът за установяване на административно нарушение се смята за връчен след изтичане на 7-дневен срок от поставянето на съобщението. В настоящия случай ответникът не е приложил този специален ред за връчване на актовете за нарушения на ИК и допуснал процесуално нарушение и на чл.496а от ИК, който не предвижда връчване чрез общинската администрация по местоживеенето на нарушителя. 2. Касационната инстанция намери за неправилен изводът на СРС относно липсата на нарушение при правната квалификация, обсъждайки, че нарушението е по чл.204, ал.3 от ИК. Видно от съдържанието на НП нарушението е квалифицирано като такова по чл. 205, ал. 5, вр. ал.1, вр. чл.204, ал.3, вр.ал.1 от ИК. В случая са посочени две отделни разпоредби, които определят две отделни хипотези на различни нарушения - на чл.204, ал.3 от ИК и чл.205, ал.5 от същия кодекс. Чл.204 от ИК регламентира социологическите проучвания, които се извършват в самия изборен ден, извън избирателните секции, чрез интервю с гласували избиратели - целенасочено проучване/анкета, проведена „на изхода“ (exit poll), което представлява допитване до гласоподавателите за техния вот веднага, след като те напуснат избирателната секция. Данните от тези проучвания, видно от ал.3 на същия член, не следва да бъдат оповестявани преди 20, 00 часа на изборния ден. В случая описанието на нарушението в НП съответства на тази разпоредба – конкретно на нарушаване на забраната на ал.3, за оповестяване на резултати от социологически проучвания в изборния ден преди 20 ч. на изборния ден. Докато чл.205 от ИК регламентира един по-широк кръг от проучвания, който обхваща резултати от допитвания или социологически проучвания, извършени в един много по-ранен и дълъг период от време. Забраната за тяхното оповестяване, регламентирана в ал.5 на същия, също обхваща по-дълъг период от време, който освен изборния ден, включва и период от 24 часа преди последния. Извод за две различни нарушения следва и от санкционната нормата на чл.475 от ИК, която сочи, че „на лице, което наруши разпоредбите на чл. 204, ал. 3 или чл. 205, се налага глоба или имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв.“ Макар в случая едната от посочените като нарушени разпоредби – чл.204, ал.3 от ИК да съответства на словесното описание на нарушението, наказващият орган посочвайки и другата разпоредба, която определя отделен състав във връзка с чл.475 от ИК, е допуснал неяснота в правната квалификация, която и в съчетание с това, че АУАН не е предявен своевременно на касатора, е довело до ограничаване правото му на защита, да разбере точно какво административно нарушение му се вменява. Горното обуславя незаконосъобразност на НП, която не е отчетена от РС и решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него постановено друго за отмяна на НП. С оглед изхода на спора и на основание чл.63д от ЗАНН във вр. с чл.143, ал.1 от АПК следва да бъде уважено искането на касатора за юрисконсултско възнаграждение. Размера на последното съдът определя на 80 лв. за инстанция (касаторът е бил защитаван от юрисконсулт на двете инстанции) съобразно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ или общо в размер на 160 лв. Разноските са дължими от ЦИК, която е юридическо лице съгласно чл.46 ал.2 от ИК. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН Административен съд София – град, ХХ касационен състав, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 5770/12.12.2023г. по НАХД № 11338/2023г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 104 състав и вместо него постановява ОТМЕНЯ наказателно постановление № 4-НС/19.07.2023г., издадено от ръководителя на звено „Правна дейност“, дирекция „Администрация“ на Централната избирателна комисия, с което на „БТВ МЕДИА ГРУП“ ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв., на основание чл.475, ал.1 от Изборния кодекс, за нарушение на чл.205, ал.5 във вр. с ал.1 във вр. чл.204, ал.3 във вр. с ал.1 от същия кодекс ОСЪЖДА Централната избирателна комисия да заплати на „БТВ Медиа Груп“ ЕАД с ЕИК[ЕИК] сумата 160 лв. (сто и шестдесет лева) юрисконсултско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: Р Е Ш И:
Grounds
Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на „БТВ Медиа Груп“ ЕАД против решение № 5770/12.12.2023г. по НАХД № 11338/2023г. по описа на Софийски районен съд /СРС/, Наказателно отделение, 104 състав. С решението е потвърдено наказателно постановление (НП) № 4-НС/19.07.2023г., издадено от ръководителя на звено „Правна дейност“, дирекция „Администрация“ на Централната избирателна комисия (ЦИК). С НП на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв., на основание чл.475, ал.1 от Изборния кодекс (ИК), за нарушение на чл.205, ал.5 във вр. с ал.1 във вр. чл.204, ал.3 във вр. с ал.1 от същия кодекс. Касаторът поддържа доводи за постановяване на решението при неправилно установена фактическа обстановка и неправилно приложение на закона. Нe били обсъдени процесуалните нарушения при съставяне и връчване на АУАН, нарушение на чл.51, ал.1, т.б от ЗАНН, в НП не било посочено мястото на нарушението и нямало съответствие на установените обстоятелства и приложените доказателства, липсвали мотиви защо съдът счита, че е налице нарушение на чл.205, ал.5 от ИК и твърди, че такова нарушение не е извършвано, както и не са обсъдена възможността за приложение на чл.28 от ЗАНН. В съдебно заседание, представляван от юрисконсулт Р. поддържа жалбата по съображенията в нея и писмени бележки, моли за отмяна на решението и постановлението, претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от СГП намира, че жалбата е неоснователна и следва да се остави в сила решението на СРС като правилно и законосъобразно. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД София-град, ХХ касационен състав, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема следното от фактическа и правна страна. Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на оспорване, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна. Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК и въз основа на фактите, установени от районния съд, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият състав намира, че решението е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че това решение е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му. Районният съд е събрал необходимите и относими доказателства – писмени и гласни, които е кредитирал и е установил правилно фактическата обстановка: На интернет страницата си, в съответната рубрика, на 2 април 2023г., в деня на избори за Народно събрание, касаторът е публикувал резултати от социологически проучвания, а изборният ден е приключил в 21: 00 ч. по решение на ЦИК. При горните факти е достигнал до извод за установено по несъмнен начин нарушение на чл.204, ал.3 от Изборния кодекс, съгласно който резултатите от социологическите проучвания се оповестяват след 20: 00 ч. на изборния ден. Приел е, че правилно е определена нарушената разпоредба, която отговаря на фактическата обстановка и словесното описание на нарушението. Констатирал е, че не са допуснати процесуални нарушения, АУАН и НП са издадени от компетентни органи, спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН. Не е намерил основание за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като случаят не разкривал по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други подобни, а наказанието е определено в минималния размер и не може да се намалява. Касационната инстанция не споделя изводите на СРС за липса на допуснати процесуални нарушения в административнонаказателното производство. Като съществено намери това, че НП е издадено преди да бъде предявен АУАН на нарушителя, както и че при връчването на АУАН не са спазени специалните изисквания на ИК. Наред с това, действително в НП е допуснато смесване на разпоредбите, които са нарушение и оттук неяснота в административнонаказателното обвинение. Съображенията: 1.Тъй като нарушителят не се е явил при съставяне на АУАН след връчена му покана и актът е съставен в негово отсъствие, наказващият орган е предприел връчване по чл.43, ал.4 от ЗАНН – чрез кмета на Район „Триадица“. Видно от приложената разписка (л.60 по делото на СРС) актът е връчен на 25.07.2023г., а не както е посочено в НП на 03.07.2023г., когато всъщност е получен от кмета на Район „Триадица“ с писмо с обратна разписка (л.31 от делото на СРС) и след това от него е връчен на касатора на 25.07.2023г. НП е издадено на 19.07.2023г., следователно преди връчване на АУАН, което съставлява нарушение на чл.52, ал.2 от ЗАНН. Съгласно тази разпоредба, ако се установи, че актът не е бил предявен на нарушителя, наказващият орган го връща веднага на актосъставителя. Вместо това, независимо, че актът е бил все още непредявен, наказващият орган е издал постановлението и така не е дал възможност на касатора да се запознае със съдържанието му и съответно с обвинението срещу него и да упражни правата си за възражения при подписване на акта или пък писмените по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Това е сторил след издаването на НП – едва на 01.08.2023г. с подаване на възражения срещу акта и тези възражения няма как да бъдат разгледани при вече свършения факт на издадено постановление. Следва да се има предвид и, че в случая наказващият орган е предприел действия по предявяване на АУАН по общите правила на ЗАНН – чл.43, ал.4 чрез общинската администрация по местоживеенето на нарушителя, в случая чрез кмета на района, а не по специалния закон, чл.496а от ИК. Разпоредбата предвижда, че АУАН се връчва на нарушителя лично срещу подпис, а при невъзможност да му се връчи се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. Ако лицето не бъде намерено на адреса на управление, на постоянния му адрес или по месторабота, връчването се извършва чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване, на таблото за обявления и на интернет страницата на съответния орган. В последния случай актът за установяване на административно нарушение се смята за връчен след изтичане на 7-дневен срок от поставянето на съобщението. В настоящия случай ответникът не е приложил този специален ред за връчване на актовете за нарушения на ИК и допуснал процесуално нарушение и на чл.496а от ИК, който не предвижда връчване чрез общинската администрация по местоживеенето на нарушителя. 2. Касационната инстанция намери за неправилен изводът на СРС относно липсата на нарушение при правната квалификация, обсъждайки, че нарушението е по чл.204, ал.3 от ИК. Видно от съдържанието на НП нарушението е квалифицирано като такова по чл. 205, ал. 5, вр. ал.1, вр. чл.204, ал.3, вр.ал.1 от ИК. В случая са посочени две отделни разпоредби, които определят две отделни хипотези на различни нарушения - на чл.204, ал.3 от ИК и чл.205, ал.5 от същия кодекс. Чл.204 от ИК регламентира социологическите проучвания, които се извършват в самия изборен ден, извън избирателните секции, чрез интервю с гласували избиратели - целенасочено проучване/анкета, проведена „на изхода“ (exit poll), което представлява допитване до гласоподавателите за техния вот веднага, след като те напуснат избирателната секция. Данните от тези проучвания, видно от ал.3 на същия член, не следва да бъдат оповестявани преди 20, 00 часа на изборния ден. В случая описанието на нарушението в НП съответства на тази разпоредба – конкретно на нарушаване на забраната на ал.3, за оповестяване на резултати от социологически проучвания в изборния ден преди 20 ч. на изборния ден. Докато чл.205 от ИК регламентира един по-широк кръг от проучвания, който обхваща резултати от допитвания или социологически проучвания, извършени в един много по-ранен и дълъг период от време. Забраната за тяхното оповестяване, регламентирана в ал.5 на същия, също обхваща по-дълъг период от време, който освен изборния ден, включва и период от 24 часа преди последния. Извод за две различни нарушения следва и от санкционната нормата на чл.475 от ИК, която сочи, че „на лице, което наруши разпоредбите на чл. 204, ал. 3 или чл. 205, се налага глоба или имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв.“ Макар в случая едната от посочените като нарушени разпоредби – чл.204, ал.3 от ИК да съответства на словесното описание на нарушението, наказващият орган посочвайки и другата разпоредба, която определя отделен състав във връзка с чл.475 от ИК, е допуснал неяснота в правната квалификация, която и в съчетание с това, че АУАН не е предявен своевременно на касатора, е довело до ограничаване правото му на защита, да разбере точно какво административно нарушение му се вменява. Горното обуславя незаконосъобразност на НП, която не е отчетена от РС и решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него постановено друго за отмяна на НП. С оглед изхода на спора и на основание чл.63д от ЗАНН във вр. с чл.143, ал.1 от АПК следва да бъде уважено искането на касатора за юрисконсултско възнаграждение. Размера на последното съдът определя на 80 лв. за инстанция (касаторът е бил защитаван от юрисконсулт на двете инстанции) съобразно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ или общо в размер на 160 лв. Разноските са дължими от ЦИК, която е юридическо лице съгласно чл.46 ал.2 от ИК. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН Административен съд София – град, ХХ касационен състав,
Cited provisions
27- чл. 204, ал. 3
- чл. 205, ал. 5
- чл. 63 ЗАНН
- чл. 143, ал. 1 АПК
- чл. 218, ал. 2 АПК
- чл. 218 АПК
- чл. 220 АПК
- чл. 221, ал. 2 АПК
- чл. 28 ЗАНН
- чл. 34 ЗАНН
- чл. 43, ал. 4 ЗАНН
- чл. 44, ал. 1 ЗАНН
- чл. 52, ал. 2 ЗАНН
- чл. 204, ал. 3 ИК
- чл. 204 ИК
- чл. 205, ал. 5 ИК
- чл. 205 ИК
- чл. 46, ал. 2 ИК
- чл. 475 ИК
- чл. 496 ИК
- чл. 205
- чл. 208
- чл. 27
- чл. 43, ал. 4
- чл. 475, ал. 1
- чл. 51, ал. 1
- чл. 63