Решение № 9 от 8.1.2026 г. на Районен съд - Разлог по дело № 618/2023 г.

Производството е по реда на чл.58д и сл. ЗАНН. Образувано е по жалба на О.Л.Б., ЕГН*, с адрес: с.Д., о.Р., с/у НП №19/09.10.2023 г., издадено от директора на Д„НП-Р.“, с което на основание чл.81, ал.1, т.1 от ЗЗТ, на жалбоподателя е наложено адм. наказание - глоба от 5`000,00 лв. за нарушение на чл.21, т.16 ЗЗТ, вр. раздел ІІ, т.4.0, подт.І-16 от ПУ на НП„Р.” (приет с решение №522 от 04.07.2001 г. на МС).

Жалбоподателят, недоволен от наложеното му наказание, го обжалва като сочи в депозираната жалба, че констатациите в НП не отговарят на действителното фактическо положение, както и че НП е издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон. В СЗ по разглеждане на делото жалбоподателят О.Б. се явява лично и се представлява от адв.С., който поддържа жалбата. В хода по същество излага, че извършеното от жалбоподателя деяние не е наказуемо по посочената разпоредба на чл.21, т.16 от ЗЗТ, както и че не е установено мястото и времето на извършване на деянието, че има нарушение по реда на чл.40, ал.4 от ЗАНН, тъй като нито един от разпитаните свидетели не е възприел извършване на процесното деяние от жалбоподателя. Излага, че не се установява по безспорен начин, че О.Б. е преминавал на територията на НП и е нарушил чл.21, т.16 от ЗЗТ, както и че последният не е бил запознат с границите на НП. Предвид това, се иска от съда да отмени НП като издадено в противоречие с материално-правните и процесуалните разпоредби. Претендират се и разноски.

Въззиваемата страна ДНП“Р.“ се представлява от адв.Б., упълномощен от директора на ДНП“Р.“, която оспорва жалбата, като моли съда да потвърди обжалваното НП. Излага подробни съображения в тази посока в хода по същество като твърди, че в хода на адм. нак. производство не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото док-ства, намира за установено от фактическа страна следното:

След преглед на снимки, направени на 21.06.2023 г. от служебен фотокапан със сериен №*, IMEI*, монтиран в ПУ-Б., охранителен участък втори, о-л 1078, подотдел „л“, м. К.к. на територията на НП„Р.“ е констатирано, че лицето О.Л.Б. е допуснало отклонение от правилата и нормите за поведение в защитена територия, а именно от снимките е видно, че лицето Б. държи в ръка гладкоцевно дълго огнестрелно оръжие на територията на НП„Р.“, в ПУ-Б., охранителен участък втори, о-л 1078, подотдел „л“, м.К.к.. Жалбоподателят Б. е бил разпознат на снимките от служители на НП„Р.“ като самоличността му е била потвърдена от органите на МВР. Свидетелите Р.К. и Г.О. са лицата поставили фотокапана, изпратил снимките на 21.06.2023 г., както и последните са лицата, които са получили процесния снимков материал.

С АУАН №* от 19.09.2023 г. било прието, че жалбоподателят О.Б. е осъществил нарушение на чл.21, т.16 от ЗЗТ, тъй като на 21.06.2023 г., служители на НП„Р.“ след преглед на снимки от служебен фотокапан, установили, че лицето О.Л.Б. държи в ръка гладкоцевно дълго огнестрелно оръжие в м.“К.к.“, отд.1078„а“ на територията на НП“Р.“, ПУ-„Б.“. Препис от АУАН бил връчен на О.Б. с/у подпис, като саморъчно в графата за обяснения и възражения Б. записал: „Не съм запознат с границите на парка, няма никакви обозначения“. На 09.10.2023 г. от Директора на Д„НП-Р.“ било издадено атакуваното НП, с което при идентично посочени с акта обстоятелства по нарушението, на жалбоподателя Б., на основание чл.81, ал.1, т.1 ЗЗТ, е наложено адм. наказание глоба от 5`000,00 лева, за нарушение на чл.21, т.16 от ЗЗТ. Издаденото НП било връчено на О.Б. на 17.10.2023 г. лично.

Горната фактическа обстановка съдът намери за установена след като обсъди събраните по делото гласни док-ства ч/з показанията на разпитаните в качеството на свидетели И.Ю.Ю., С.Д.Д., Г.О. и Р.К., както и приобщените писмени док-ства - Заверено копие на доклад от инж. Р.К., Н-к о-л, с вх. №*/05.07.2023 г.; Заверено копие на молба от К.Ч.А. - директор на Д„НП-Р.“, подадена до РУ на МВР-Р., с изх. №*/05.07.2023 г.; Заверено копие на жалба от К.Ч.А. - директор на Д„НП-Р.“, подадена до РУ на МВР-Р., с изх. №*/05.07.2023 г.; 3 броя снимки, направени от фотокапан със сериен №*; Заверено копие на извадка от журнал от получаване на снимки на ел. поща; Карта на местоположението на фотокапан със сериен №* - 2 бр.; Схема на местоположението на фотокапан със сериен №*; Заверено копие на доклад с вх.№*/19.09.23 г..; Заверено копие на АУАН №*/19.09.2023 г.; Заверено копие на НП №*/09.10.2023 г.; Заверено копие на обратна разписка.

Приложени са по делото Заверено копие на постановление за прекратяване на досъдебно производство №256/2023 г. - 4 листа; Копие на Определение №105/01.04.2024 г. по ЧНД 67/2024 г. на Рг.РС - 3 листа; Копие на определение №337/09.05.2024 г. по ВЧНД 471/2024 г. на Бл.ОС - 3 листа и Досъдебно производство №256/2023 г. по описа на РУ-Р. - 221 листа, от които е видно, че досъдебно производство №256/2023 г. по описа на РУ-. при ОДМВР-Б. е образувано на 12.07.2023 г. за това, че на неустановена дата 22.06.2023 г.- 24.06.2023 г. в ол/подотдел 1078 „л“, м. „К.к.“ в НП„Р.“, ПУ-„Б.“, противозаконно е отнета чужда движима вещ – 1 брой фотокапан със сериен №*, с IMEI*, на ст-ст около 700,00 лева, собственост на Д„НП-Р.“, от владението на Р.К. - Н-к на о-л в ПУ-„Б.“, без съгласието на последния и с намерение противозаконно да се присвои - престъпление по чл.194, ал.1 от НК. В хода на досъд. Производство, О.Б. бил разпитан в качеството си на свидетел, предвид, че с процесния фотокапан последният бил заснет на дата 21.06.2023 г. Нак. производство е прекратено с прокурорско постановление от 18.01.2024 г.

По делото е приложен снимков материал, видно от който са заснети 2 лица, едното от които държи ловно оръжие. Съдът е допуснал и назначил изготвянето на СТЕ от ВЛ-Т.Х., който е отговорил на поставените от АНО въпроси. Видно от заключението на ВЛ, както и от дадените от последния разяснения при изслушването му в СЗ, НП-Р.-Б. има подписани договори за доставка на технически средства /фото капани, фотоапарати и бинокли/ с фирма „К.Д.“ЕООД, с №*/15.10.2019 г. Има и подписан договор за изработка на специализиран софтуер м/у ДНП.Р. и фирма А.Т.“ЕООД, с №*/18.02.2020 г. Софтуерът дава информация за мястото на фотокапана с координати и други индивидуални характеристики на хардуера, както и че Информацията от снимките предоставени на CD-mo отговарят на снимките получени на ел. поща на АНО с индивидуализация за място ч/з предаването на информацията от процесния фото капан. На ел. поща на АНО не е получен видео файл. ВЛ също така потвърждава, че според датата която е на снимката, те са направени на 14.01.2015 г., но реално на сървъра са получени 2023 г., тъй като снимките се получават автоматично на сървъра ако така е настроен фотокапана, а този фотокапан е настроен така при заснемане на снимка и при наличие на интернет връзка, фотокапанът автоматично да изпраща снимка на сървъра. Твърди, че по данните, които е обследвал за изготвяне на заключението, сървърът през 2015 г. не е съществувал, а настройката на датата на фотокапана ставало ръчно.

Представена е схема на местоположението на нарушението, на която координатните точки, описани в АУАН са визуализирани.

Изслушани са показанията на 4-ма свидетели - служители на ДНП“Р., а именно: И.Ю.Ю., С.Д.Д., Г.О. и Р.К.. Показанията на тези четиримата свидетели са еднопосочни, доколкото няма противоречия в описанието на това какви факти са възприели и какви констатации са осъществили.

Показанията им потвърждават отразеното в АУАН.

Свидетелят Р.К. твърди, че той е поставил фотокапана, като не е настроил автоматичен режим по отношение на дата и час и поради тази причина фотокапанът е отразил погрешна дата от 2015 г. Посочва, че всички фотокапани, които се изключват, фабричната настройка им показва дата 2015 г. като това се получавало и при смяна на батериите, които свидетелят твърди, че е подменил няколко дни по-рано.

Свидетелят О. излага сходни показания като свид. К. като досежно самоличността на нарушителите твърди следното: „ Лицата на снимките ясно личат и като ни бяха показани и двамата уточнихме, че са тези лица. Разпознахме хората по лицата. Бяха О.Б. и Г.Б.. Не мога да кажа като брой снимки колко съм видял. В полицията аз не съм разпитван и снимките не са ми показани от полицията. Показа ми ги Н-ка - К.. Той ми показа снимките и аз разпознах лицата, просто потвърдих. На снимките личаха хората, които държаха пушки, имаше и джип. Пушките бяха ловни и бяха сглобени, има ги и на снимките“. Съдът кредитира показанията на свидетелите като безпротиворечиви и еднопосочни. При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена от легитимирано лице (соченото за нарушител) против подлежащо на обжалване пред съд НП в законоустановения срок (НП е връчено на 17.10.2023 г., а жалбата е подадена ч/з Д„НП-Р.“-Б., на 23.10.2023 г.). Съдът, в контекста на правомощията си на съд. контрол, след като провери изцяло и служебно законосъобразността на НП, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, намери че НП е законосъобразно издадено.

Процесуални нарушения при издаване на НП от формално естество не бяха констатирани. Атакуваното НП и процесния АУАН са издадени от компетентни лица в рамките на техните правомощия. Компетентността на издаващия НП директор на Д„НП-Р.“-Б. се извежда от изричен акт на министъра на ОСВ - Заповед №* от 28.01.2022 г. В настоящия случай се установява, че процесното НП е издадено от упълномощено от надлежен орган лице. АУАН също е издаден от компетентен орган.

Според същия чл.85, ал.1 ЗЗТ, нарушенията по чл.81 ЗЗТ, се установяват с акт на длъжностно лице, определено от министъра на ОСВ. Именно такова лице е актосъставителят И.Ю.Ю., който към момента на съставяне на АУАН е заемал длъжност „гл. инспектор“ в о-л „К.О.“ при Д.НП“Р.“.

Следва да се отбележи, че НП, от което се поражда отговорността за жалбоподателя, е било издадено при спазване на изискванията на чл.57 ЗАНН, и с реквизитите, посочени в него, а предшестващия го АУАН е издаден при спазване на изискванията на чл.42 ЗАНН и с реквизитите, посочени там.

Процесуалният представител на жалбоподателя оспорва, че мястото на нарушението е описано достатъчно ясно в АУАН и НП. Според настоящия съд. състав местонарушението, което се твърди, че е в границите на територията на НП„Р.“, е описано по единствения възможен начин – ч/з индивидуализиране на местност, землище, номер на о-л и подотдел, както и координати. По-точна индивидуализация проверяващите органи не биха могли да направят. ЗАНН изисква в АУАН и НП да бъдат посочени датата и мястото на извършване на нарушението, като не се предвижда конкретен начин за описване на местонарушението. Преценката за начин на описване на местонарушението следва да се извърши съобразно вида на мястото, където е установено съответното нарушение.

В случая местонарушението е горска територия, която правилно е била описана ч/з местност, землище и номер на горския имот.

В АУАН и НП е отразено описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е било извършено. Описани са действията на нарушителя, посредством които е изпълнил състава на нарушението. Описано е и оръжието, което същият е носил. Всички съставомерни признаци на вмененото на О.Б. нарушение са отразени в АУАН и НП. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя, като му е предоставена възможност и да впише своите възражения в него. АУАН му е бил връчен надлежно с/у подпис.

Препис от НП е връчен на нарушителя, както повелява чл.58, ал.1 ЗАНН. Спазени са и сроковете, предвидени в ЗАНН за издаване на НП. Нарушението е констатирано на 21.06.2023 г., тогава са изпратени снимките от фотокапана към АНО. В тази вр., съдът приема, че по делото безспорно се установи, че при заснемане, снимките автоматично на същата дата се изпращат към НО, което и следва да се приеме за дата на извършване на нарушението. Действително, ВЛ-Х. посочи, че в случай, че има комуникационен проблем в т.ч и проблем с интернет връзка, тези т.нар „технически неудобства“ може да забавят изпращането на снимковия материал, но това твърдение е в сферата на хипотезите и съдът не приема, че подобен проблем е съществувал към 21.06.2023 г., не се и доказа и нещо подобно в производството.

АНО е изчакал изтичането на законоустановения 3-дневен срок за възражения, закрепен в чл.44, ал.1 ЗАНН, преди да издаде процесното НП, поради което адм. привлеченото лице не е било лишено от възможност да наведе своите възражения. Във фактическите си рамки и в правните изводи, процесното НП съответства насъставения АУАН, като не са налице разминавания м/у тях.

Съдът, с оглед преценката за законосъобразност от формална страна на обжалваното НП, дължи преценка и на обстоятелството дали нарушението е извършено или не. От събраните по делото док-ства - писмени и гласни, безспорно се установява, че на 21.06.2023 г. жалбоподателят О.Б. е бил установен да държи в ръка гладкоцевно дълго огнестрелно оръжие, на територията на НП„Р.“, като фактическите положения, приети за установени от АНО, са установени в рамките и на настоящото производство. Тези обстоятелства и не се оспорват от жалбоподателя, а възраженията му са в насока на това, че не е знаел, че се намира на територията на НП, което възражение има отношение към субективната страна на състава на нарушението, както и че нарушението му се изразява в „бездействие“, а не в „действие“. В тази вр., описаното деяние като „държане на ловна пушка“ в забранена територия не означава, че жалбоподателят Б. не се е движил и преминал през определена територия, което е деяние, продължаващо във времето през различни точки от пространството, поради което фиксирането в протокола на точно определен участък от тази територия, в който то е установено, както и описанието, че „държи в ръка гладкоцевно дълго огнестрелно оръжие“ не е най-съществения признак за съставомерността му като адм. нарушение. От далеч по-съществено значение е, че жалбоподателят е бил в ръка с процесното оръжие, преминавайки през територията на НП„Р.”, което е безспорно установено от съвкупната преценка на кредитираните от съда док-ства.

Съгласно Раздел ІІ, т.4.0, подт.І-16 от ПУ на НП„Р.”, приет с Решение №522 на МС от 04.07.2001 г., обнародвано в ДВ, бр.66/2001 г., на територията на НП„Р.” се забранява престоят и движението на лица, носещи в сглобено и разглобено състояние дълго нарезно и гладкоцевно оръжие, лъкове и арбалети, както и превозването на такова оръжие, освен от служители на ДНП, МВР и МО при изпълнение на служебните им задължения. От събраните по делото док-ства се установява по несъмнен начин, че тази забрана е нарушена от жалбоподателя с извършено от него деяние. Нарушаването на тази забрана осъществява обективните признаци на нарушение на чл.21, т.16 от ЗЗТ.

Деянието е извършено умишлено с оглед установените по делото обстоятелства, че в района на извършване на нарушението пътищата към територията на НП„Р.”, по които е възможно да се движат автомобили, както се е придвижвал жалбоподателят, са били обозначени с табели, указващи начало на паркова територия. Поради това жалбоподателят, който освен това живее в близкото с.Д., най-вероятно е знаел, че се намира на територията на парка, носейки оръжие, а там съгласно указателните табели е забранено дори движението на автомобили, какво остава за носенето на оръжие. От друга страна дори и съдът да приеме, че жалбоподателя не е знаел, че се намира на територията на НП„Р.“, той е бил длъжен, да се запознае с правилата, касаещи защитените територии и ако не е наясно да се информира как да разпознава територията, в която може да носи, държи и/или използва оръжие. Виновното нарушение на чл.21, т.16 от ЗЗТ, е съставомерно като адм. нарушение по чл.81, ал.1, т.1 от ЗЗТ, за което с обжалваното НП законосъобразно е ангажирана личната адм. нак.ателна отговорност на жалбоподателя.

За това адм. нарушение АНО е наложил на жалбоподателя имуществена санкция в установения неин законов диапазон и я е определил в максималния предвиден размер – 5000.00 лв., без в достатъчна степен да съобрази обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН, при нейната индивидуализация. По делото не са налице данни за предходно извършени от жалбоподателя нарушения на ЗЗТ, а това е смекчаващо отговорността на жалбоподателя обстоятелство. Налице са обаче и отегчаващи отговорността му обстоятелства – носене на оръжието, както и данни за изчезване на фотокапана, непосредствено след датата на деянието. Поради наличието и на отегчаващи отговорността на жалбоподателя обстоятелства нарушението не представлява маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК, вр. чл.11 от ЗАНН, поради което не са налице основания за преквалификацията му по чл.81, ал.3 от ЗЗТ, нито за прилагане на чл.28 от ЗАНН. При това съотношение м/у обстоятелствата, които смекчават и отегчават отговорността на жалбоподателя, съдът счита, че глоба от 1500.00 лв., който е над минималния, но и под средния размер съгласно законовия диапазон, е съответна на тежестта на нарушението, справедлива е и е достатъчна за постигане на целите на адм. наказване.

По горните съображения атакуваното НП следва да бъде изменено, като наложената с него глоба следва да бъде намалена до гореобсъдения размер.

При този изход на делото не са налице хипотезите на чл.143 от АПК, в които съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, (в редакцията й, обн. ДВ, бр.94/2019 г.) на жалбоподателя се следват разноски. Поради това разноски в производството не му се присъждат.

Воден от гореизложеното, съдът