Решение № 210 от 11.5.2026 г. на Окръжен съд - Плевен по дело № 413/2026 г.

Производство по чл.435, ал.2, т.6 от ГПК . Производството пред Плевенския окръжен съд е образувано по жалба на длъжника Н. С. Ц. от с.•••, Плевенска област, подадена чрез пълномощника и адв. Б. В. против действията на ЧСИ Ц.Н. - отказ да прекрати производството по делото, постановен с разпореждане от 26.02.2026г. по изп.дело 20237560400726.В жалбата се твърди, че с молба вх. № 07194/29.01.2026г. взискателят по делото „Кредимол" ООД е поискал прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК. Въпреки надлежното подадената молба, ЧСИ не се е произнесъл по същата.Предвид бездействието на ЧСИ Ц.Н. на 20.02.2026г. длъжника е подал молба, с която е поискал да бъде прекрате н о изпълнителното дело по ползващата го молба на взискателя. С обжалваното разпореждане, ЧСИ Ц.Н. е отказал да прекрати делото, поради това, че таксите и разноските по изпълнението не били погасени от длъжника, като му е съобщил, че с Постановление за приети разноски от 03.02.2026г. дължи пропорционалната такса по чл. 26 ТТРЗЧСИ в размер на 774,63 евро. Освен че оспорва дължимостта на тази такса, длъжникът счита, че ЧСИ е абсолютно обвързан от волята на взискателя дали и докога да бъде висящо изпълнителното дело. След като взискателят е десезирал ЧСИ, последният е длъжен да го прекрати и да вдигне всички обезпечителни мерки. Длъжникът счита, че при наличието на предпоставка по чл.433, ал.1, т.2 от ГПК, ЧСИ е длъжен незабавно да прекрати висящия пред него изпълнителен процес, като е абсолютно обвързан от разпоредбата на закона и настъпването на предвидения в нея юридически факт.Поради това моли за отмяна на незаконосъобразният отказ. Ответникът по жалбата - взискателят „КРЕДИМОЛ“ ООД не е взел становище по основателността и. В мотивите на частния съдебен изпълнител относно обжалваните действия е изразено становище, че жалбата е неоснователна. В депозираните от ЧСИ мотиви относно обжалваните действия се изброяват действията предприети по делото. ЧСИ изтъква като аргумент обстоятелството, което не е спорно между страните по изпълнителното дело, а именно, че разноските по изпълнението са за сметка на длъжника. ЧСИ счита, че терминът „приключва“ употребен в разпоредбата на чл. 433, ал. 2 от ГПК „…изрично ограничава хипотезата, в която изпълнението се преустановява поради постигане на целите му-удовлетворяване вземанията на взискателя и събиране на разноските по изпълнението от хипотезите на чл.433, ал.1, т.1 от ГПК, в която задължението по изпълнителния лист е било платено от длъжника преди образуване на изпълнителното дело“. От това свое съждение извежда изводът, че с правилото на чл.433, ал.2 от ГПК законодателят е изрично е уредил, че пълното погасяване на дълга, за събирането на който е образувано принудително изпълнение, включва и заплащане на разноските по изпълнението, и само тогава е налице основание за неговото прекратяване. Окръжният съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбата, прецени документите в приложеното копие от изпълнителното дело, както и мотивите на съдебния изпълнител, намира за установено следното: Жалбата е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок по чл.436 ал.1 от ГПК от легитимирано лице, насочена е срещу действие на съдебен изпълнител, което подлежи на съдебен контрол по реда на чл.435, ал.2, т.6 от ГПК и е внесена дължимата за разглеждането й държавна такса. Изпълнително дело № 20237560400726 по описа на ЧСИ Ц.Н., с район на действие ОС Плевен е образувано срещу Н. С. Ц., по молба по молба на взискателя "КРЕДИМОЛ"ООД, въз основа на изпълнителен лист издаден по ч.гр.д. №194/2023г. по описа на Районен съд Плевен, в изпълнение на заповед за изпълнение от № 113/12.05.2023г. По изпълнителното дело са наложени обезпечителни мерки и са предприети действия за събиране на вземането. С молба от 29.01.2026г. взискателят „Кредимол“ООД е поискал прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК и връщане на изпълнителния лист. Същата е била оставена без уважение от ЧСИ с мотива, че не са платени от длъжника такси по ТТРЗЧСИ. С молба от 20.02.2026г. и длъжникът е поискал да се вземе предвид изявлението на взискателя и ЧСИ да прекрати производството по изпълнителното дело. Последвал е отказ със същите мотиви, който е предмет на обжалване по настоящото дело. С изменението на ал.1 и ал.2 на чл.435/ДВ, бр. 86/2017г./ се разшириха актовете и отказите на съдебния изпълнител, срещу които взискателите и длъжникът могат да предявят жалба пред съда. Едно от основните процесуални права за защита на длъжника представлява уредената в закона правна възможност да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение, като до този момент само спирането и прекратяването на принудителното изпълнение можеше да се обжалва и то от взискателите. Съгласно нормата на чл.435, ал.2, т.6 от ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, прекрати или приключи принудителното изпълнение.Още в тази норма личи разграничението което законът прави между актовете за прекратяване които са отделни/различни/ от актовете на ЧСИ по приключване на производството, които актове подлежат на самостоятелно обжалване в случай на отказ. Процесуалните предпоставки за прекратяване на изпълнителното производство са уредени в чл.433 ГПК. Прекратяването може да настъпи или по силата на закона /арг. чл.433, ал.1, т.3, т.4, т.7 и т.8 ГПК/, като със своето постановление, което притежава декларативен характер, съдебният изпълнителен само констатира настъпилия юридически факт, при проявлението на който изпълнителното производство е прекратено/ или с влязло в сила постановлението за прекратяване на изпълнителното производство, което е с конститутивно действие /арг. чл.433, ал.1, т.1, т.2, т.5 и т.6 ГПК. Във втората група от случаи съдебния изпълнител следва да прецени настъпването на определени юридически факти, обосноваващи упражняването на неговото правомощие за прекратяване на изпълнителното производство. Нормата на чл.433, ал.1, т.2 ГПК, на която длъжникът- жалбоподател се позовава в конкретния случай, установява едно единствено изискване – да е подадена писмена молба от взискателя.Никакви други изисквания или ограничения не са предвидени в закона. Безспорен е факта, че още на 29.01.2026г. взискателят „Кредимол“ООД, като „господар“ на изпълнителния процес е десезирал съдебния изпълнител като е поискал освен прекратяване и да му бъде върнат оригинала на изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело. Като оставим настрана обстоятелството, че необосновано и противоправно ЧСИ задържа оригинала на изпълнителния лист, той не е имал и основание да откаже исканото прекратяване. Законодателят не е предвидил изискване за мотивиране на писмената молба от взискателя и негова е волята да поиска или не прекратяване на заведеното по негова молба изпълнително дело, даже и в случаите когато може да не е събрано цялото му вземане. ЧСИ в този случай няма правно основание да противопоставя свои съображения за отказ да стори това дори в хипотеза като настоящата, при която не са събрани от длъжника такси и разноски по изпълнението. За тези случаи, в разпоредбата на ал.2 на същия текст е предвидено, че изпълнителното производство се приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението. Редакцията на нормата сочи, че това е съвсем различна хипотеза от хипотезите уредени в ал.1, при които изпълнителното производство се прекратява. Това още по-добре личи от следващата разпоредба – нормата на ал.3, която задължава съдебния изпълнител във всички случаи по ал.1 и ал.2 да вдигне служебно наложените възбрани и запори, незабавно, след като постановлението за прекратяване или разпореждането за приключване влезе в сила. Следователно, при осъществяване на хипотеза на чл. 433, ал.1 ГПК ЧСИ е длъжен не само да прекрати изпълнителното дело, но и незабавно да вдигне служебно наложените възбрани и запори, и ако има несъбрани разноските по изпълнението – след събиране им да издаде разпореждането за приключване на производството, след влизане в сила на което - да вдигне наложените запори и възбрани, ако има такива. Той няма основания да откаже прекратяване на производството, когато са налице предпоставките за искано прекратяване в някой от хипотезите на чл.433, ал.1, т.1, т.2, т.5 и т.6 ГПК, като с това откаже и вдигне на възбрана или запор, наложени за сумата на основното задължение, когато са останали несъбрани само суми за разноски по изпълнението, които обикновено са на много по-ниска стойност. Поради изложеното, окръжният съд не споделя виждането на ЧСИ, че пълното погасяване на дълга, за събирането на който е образувано принудително изпълнение, включва и заплащане на разноските по изпълнението и само тогава е налице основание за неговото прекратяване. От изложеното по-горе следва, че това са два отделни акта, с различни предпоставки и правно действие, при осъществяване на които ЧСИ следва да издаде последователно : първо постановлението за прекратяване, а след събиране на разноските - и разпореждането за приключване на изпълнителното дело. За това че това са два отделни момента от развитието на производството, доводи се съдържат и в разпоредбата на чл.433, ал.5 от ГПК. Поради изложеното, отказът на ЧСИ се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен, както и да бъде задължен ЧСИ да постанови прекратяване на изпълнителното дело и д а изпълни задълженията си по чл. 433 ал. 3 от ГПК , като след влизане в сила на постановлението за прекратяване незабавно вдигне наложените запори. Съдът не може да стори това, а следва да реши въпроса като се произнесе със задължителни указания към ЧСИ. Водим от горното, Плевенски окръжен съд