Решение № 9049 от 9.7.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 362/2026 г.

Производството е по реда на чл. 156 и следващите Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, вр. чл. 4, ал. 1, изречение второ от Закона за местните данъци и такси. Образувано е по жалба от "Коникс травъл" ЕООД - гр. София, [ЕИК], срещу Акт за установяване на задължения № МД-АУ-2388-1/09.06.2025 г., издаден от органи по приходите при Община Варна, мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Варна, в частта, с която в тежест на дружеството е определено задължение за туристически данък за 2024 г. в размер на 18 018 лева главница, както и лихви върху неиздължената част от сумата в размер на 2 129,14 лева до датата на акта. В жалбата се твърди, че актът е незаконосъобразен. Според жалбоподателя актът е издаден от некомпетентен орган, при неспазване на законоустановената форма и допуснати нарушения на процесуалните и материалноправните норми. Начисленият данък е определен за лица, настанени в обект „Международен дом на писателите“ – к.к. „Чайка“, гр. Варна, които са украински граждани, получили временна закрила в Република България по програмата за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна съгласно Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382 на Съвета от 4 март 2022 година. Според жалбоподателя туристическият данък се налага за нощувки в места за настаняване по Закона за туризма, но Община Варна неправилно е третирала украинските граждани с временна закрила като туристи. Освен това счита, че обжалваният акт противоречи на целта на закона, и по-специално на целите на Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382 и Директива 2001/55/ЕО, тъй като настанените украински граждани са обект на социална и хуманитарна помощ и начисляването и внасянето на туристически данък за техните нощувки представлява противоречащо на добрите нрави поведение, водещо до обогатяване на съответната община за сметка на лицата, избягали от военни действия. Моли за отмяна на акта за установяване на задължения и претендира присъждане на направените в производството съдебно-деловодни разноски. Ответникът в производството, Директорът на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна счита жалбата за неоснователна. Посочва, че на облагане с туристически данък подлежат реализираните нощувки, независимо от гражданството, произхода или правния статут на настаненото лице, а данъчнозадължени лица са лицата, предлагащи нощувки. Отчитането на настаняванията чрез Единната система за туристическа информация потвърждава туристическия характер на предоставената услуга, освен това цитираните от жалбоподателя актове на националното и европейското право не освобождават хотелиерите от задължението за туристически данък. Посочва, че в програмата за настаняване изрично е записано, че изплащаната компенсация за местата за настаняване включва туристически данък. Моли жалбата да бъде отхвърлена, а актът за установяване на задължения бъде потвърден. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното: Предмет на обжалване в производството е Акт за установяване на задължения № МД-АУ-2388-1/09.06.2025 г., издаден от орган по приходите при Община Варна, в частта по партиден № 5305R591076, с която в тежест на "Коникс травъл" ЕООД - гр. София е определено задължение за туристически данък за 2024 г. в размер на 18 013,76 лева главница, както и лихви върху неиздължената част от сумата в размер на 2 129,14 лева до датата на акта. Актът е издаден при проверка, извършена от орган по приходите при Община Варна на 09.06.2025 г., при която са установени неплатени задължения на дружеството за туристически данък за периода 01.01.2024 г. – 31.12.2024 г. по три партиди, включително обжалваните задължения, относими към партида № •••– „Международен дом на писателите“ в к.к. „Чайка“, гр. Варна, парцел № •••, които са в посочените по-горе размери. Установява се, че на дружеството с пощенски пратки са изпратени покани да плати констатираните задължения, както и покана за връчване на акта за установяване на задължения, които не са получени. Жалбоподателят стопанисва място за настаняване „почивна станция“ с наименование „Международен дом на писателите“, намиращо се в гр. Варна, к.к. „Чайка“, парцел № •••, което според регистъра на категоризираните места за настаняване е с категория 1 звезда. Съгласно чл. 56, ал. 6, т. 1, буква а) от Наредбата на Общински съвет – Варна за определяне размера на местните данъци на територията на Община Варна, дължимият туристически данък през 2024 г. е в размер на 0,50 лева/нощувка в обект от вида на стопанисвания от жалбоподателя. Според констатациите в акта, с него са установени неплатени задължения за туристически данък по чл. 61р от ЗМДТ за обект „Международен дом на писателите“ за периода 01.01.2024 – 31.12.2024 г. в размер на 18 018 лева по постъпили данни, внесената сума е 4,24 лева, поради което задължението е в размер на 18 013,76 лева, върху които са определени лихви в размер на 2 129,14 лева до датата на акта за установяване на задължение. Между страните няма спор относно данните за броя на нощувките в разглеждания период, които са установени въз основа на получените от Община Варна по силата на чл. 61с, ал. 3 от ЗМДТ и чл. 116, ал. 7, т. 2 от Закона за туризма данни от Единната система за туристическа информация, която е задължителна за използване от местата за настаняване и се поддържа от министъра на туризма. Не се твърди и не са представени доказателства за внасяне на туристически данък за предоставените нощувки в срока по чл. 61с, ал. 7 от ЗМДТ. Между страните няма спор и по обстоятелството, че всички нощувки през този период са били предоставени на физически лица – украински граждани, получили временна закрила в Република България и настанени въз основа на решение на Междуведомствената работна група за оценка на уязвимост и определяне на нуждата от настаняване на украински граждани с временна закрила. Настаняването на украинските граждани в мястото за настаняване, стопанисвано от жалбоподателя, е извършвано въз основа на Решение № 145/10.03.2022 г. на Министерски съвет на Република България, с което е одобрена Програмата за ползване на хуманитарна помощ на лица, търсещи временна закрила в Република България вследствие на военните действия в Република Украйна. Според програмата, лицата, получили временна закрила по Закона за убежището и бежанците имат право на хуманитарна помощ за настаняване и изхранване в места за настаняване, вписани в Националния туристически регистър, в общ размер на 40 лева без ДДС на едно лице за нощувка и храноден, в това число туристически данък. Министерството на туризма изплаща помощта за настаняване в категоризирани или регистрирани места за настаняване, вписани в националния туристически регистър, въз основа на извлечение от хотелския регистър относно настанените лица и периода на тяхното пребиваване. Установява се, че актът е връчен на представляващ дружеството жалбоподател на 10.09.2025 г. На 23.09.2025 г. чрез ССЕВ е подадена жалба по административен ред срещу акта за установяване на задължение. В преписката няма данни за произнасяне на горестоящия орган в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК, вр. чл. 144 от ДОПК, тоест до 23.11.2025 г. включително. Жалбата до съда е подадена на 22.12.2025 г. чрез ССЕВ, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Въз основа на установените факти съдът намира от правна страна, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган - главен инспектор в Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, на когото със Заповед № 0447/20.02.2024 г. на Кмета на Община Варна на основание чл. 4, ал. 3 и 4 от ЗМДТ са възложени функции на орган по приходите за установяването, събирането и контрола на местните данъци и такса битови отпадъци. Актът е издаден в законоустановената писмена форма, като съдържа изложение на фактическите и правните основания за издаването му, позволяващо осъществяването на съдебен контрол. Твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения са общи, като при служебната проверка не се установяват процесуални нарушения, засегнали правото на защита на дружеството жалбоподател. Спорът по делото е по приложението на материалния закон и се отнася до това дали за предоставените на тези лица нощувки през 2024 г. се дължи туристически данък, предвид факта, че те не са туристи, а лица, получили временна закрила и настанени в обекта като хуманитарна помощ, финансирана от държавата. Съдът намира, че изводите на органа по приходите за дължимост на туристическия данък са правилни и законосъобразни. Съгласно чл. 61р от Закона за местните данъци и такси, с туристически данък се облагат нощувките, а данъчнозадължени са лицата, които предлагат нощувки. Данъкът се внася в бюджета на общината по местонахождение на мястото за настаняване. Тоест туристически данък се дължи за нощувките, предоставени от места за настаняване, от лицата, които предлагат тези нощувки. Предвид текста на приложимите разпоредби основанието за настаняване, причината за нощувката и правният статут на лицето, ползвало нощувката, нямат отношение към дължимостта на данъка. От значение за дължимостта на туристическия данък е единствено дали става въпрос за „място за настаняване“, кой предлага нощувките и какъв е броят им. Стопанисваната от жалбоподателя почивна станция представлява самостоятелно място за настаняване по смисъла на § 1, т. 26 от Допълнителните разпоредби на Закона за туризма, същото е категоризирано с една звезда и е вписано в Регистъра на категоризираните места за настаняване и заведения за хранене и развлечения, воден от Министерство на туризма. Дружеството жалбоподател е вписано в същия регистър като стопанисващ мястото за настаняване, респ. като субект, предоставящ нощувките. При тези обстоятелства за предоставените от жалбоподателя нощувки се дължи туристически данък, независимо от обстоятелството, че въпросните украински граждани не са настанени по тяхно желание, а с акт на работна група, формирана от изпълнителната власт, и че не ползват нощувките с цел туризъм, а за задоволяване на хуманитарни нужди. Целта на пребиваването/нощувките изобщо не е предвидена в приложимите правни норми като критерий за дължимост на туристическия данък, тъй като такава информация не е предвидено да се събира и обработва според чл. 116 от Закона за туризма, а в местата за настаняване нощувки могат да ползват и други лица, които не са туристи - командировани, транзитно пътуващи и други. Предвид това доводите на жалбоподателя в обратния смисъл са неоснователни. Не се установява и твърдяното в жалбата противоречие на определените задължения с целта на закона. Тъй като в случая заплащането на настаняването не е обогатяване на общината за сметка на настанените лица, а се поема от държавата, начисляването на туристически данък за нощувките на украинските граждани не противоречи на добрите нрави. Освен това туристическият данък изрично е включен в сумата, предвидена в Програмата за ползване на хуманитарна помощ на лица, търсещи временна закрила в Република България вследствие на военните действия в Република Украйна, за заплащане на настаняването. Не може да се приеме и че определените задължения водят до обогатяване на общината, доколкото чл. 61т от ЗМДТ предвижда приходите от туристическия данък да се разходват за мероприятия по чл. 11, ал. 2 от Закона за туризма, основно място сред които е изграждане и поддържане на обслужващата туризма инфраструктура, благоустрояване и реклама, поради което от резултатите от тези разходи се ползват задължените за този данък лица. По изложените съображения съдът намира, че обжалваният акт не страда от твърдяните в жалбата пороци и жалбата следва да се отхвърли като неоснователна. При този изход от производството и направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 161, ал. 1, изр. второ от ДОПК съдът определя възнаграждение в размер на 70 евро, който е близък до минималния размер по чл. 24, изр. второ от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ. Предвид гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 и 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, съдът