Решение № 3669 от 19.4.2024 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 2755/2023 г.

Производството и исканията на страните:

1. Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. чл. 84 от Закона за културното наследство /ЗКН/.

2. Образувано е по жалба на „Централ – Пловдив“ АД, [ЕИК], адрес: гр. Пловдив, ул. „Цар Калоян“ № 8, представлявано от изпълнителния директор – Д. Г., срещу решение за отказ рег. № ПР-72/05.09.2023г. на министъра на културата за одобряване на решение на Специализирания експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности по т. 7 в протокол № 104 от заседание, проведено на 09.05.2023г., във връзка със съгласувателна процедура по чл. 84 от ЗКН на внесен ПУП - ПРЗ, РУП и Обемноградоустройствено проучване за [УПИ], административна, стопанска и обществена дейност, кв.71, по плана на Първа градска част, представляващ поземлен имот с [идентификатор] по и КР на гр. Пловдив, с площ 7 606 кв.м. В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспореното решение и се иска неговата отмяна. Поддържа се, че не са спазени изискванията за форма на административния акт. Сочи се, че органът не е посочил никакви фактически и правни основания, за да мотивира постановения отказ. Твърди се, че администрацията е създала пречки пред заявителя да разбере какви изисквания следва да изпълни, за да бъде съгласуван внесеният проект. Отбелязва се, че едва на 17.10.2023г. при проведена среща в Министерство на културата на оспорващият е съобщено, че е направен отказ по заявлението му. Иска се присъждане на сторените в съдебното производство разноски.

3. Ответникът – министъра на културата, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Л. Х., поддържа становище за недопустимост на жалбата, а по същество за неоснователност. Твърди се, че оспореният акт не е крайният акт в административната процедура, поради което не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Сочи се, че отказът по заявлението на оспорващия всъщност е формиран със становище рег. № СТ-804-507/18.10.2023г. на заместник – министър на културата, което подлежало на самостоятелен контрол по реда на чл. 84, ал. 14 от Закона за културното наследство. Претендира се присъждане на съдебни разноски и се възразява срещу размер на разноските на другата страна.

ІІ. По допустимостта:

4. Оспореният в настоящото производство акт е произнесен от министъра на културата по повод заявление за провеждане на процедура по чл. 84 ЗКН. Според ал. 14 на посочената правна норма, отказът за съгласуване подлежи на съдебен контрол по реда на АПК. Съгласно правилото на чл. 140, ал. 1 АПК, когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване по този дял се удължава на два месеца. Видно от съдържанието на оспорения административен акт, ответния административен орган не е изпълнил поставеното от закона изискване, поради което жалбата от дата 24.10.2023 г. се явява подадена в срок при наличието на правен интерес срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е ДОПУСТИМА.

ІІІ. Фактите по делото:

5. На заседание на Специализирания експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности /СЕСОНКЦ/, проведено на 09.05.2023г. по т. 7 от дневния ред с решение по протокол № 104 е предложено на министъра на културата да издаде становище относно проект за Изменение на Подробен устройствен план - План за регулация и застрояване, Работен устройствен план и Обемноградоустройствено проучване за [УПИ], административна, обществена, стопанска дейност, кв. 71-нов по плана на Първа градска част - ЮГ, гр. Пловдив, ПИ с [идентификатор] по КК и КР на гр. Пловдив, след коригирането му спрямо следните изисквания: внесените ПУП и РУП да бъдат коригирани съгласно изискванията на Общия устройствен план на гр. Пловдив; преработения проект да бъде разгледан на следващо заседание на СЕСОНКЦ.

6. Протокол № 104/09.05.2023г. на СЕСОНКЦ е постъпил в Министерство на културата с рег. № ПР-72/05.09.2023г. Върху протокола е поставен печат „Одобрил“ и подпис на министъра на културата, с резолюция: „без т.7. За нея да се завърши процедурата съгласно правно становище рег. № 33-00-383“.

7. Според становище рег. № 33-00-383/2023г., протокол № 104/09.05.2023г. на СЕСОНКЦ е подписан от председателя и 17 члена, а на заседанието са присъствали 18 члена. Протоколът не е подписан от заместник – председателя на Съвета арх. Д. Д.. Същата в съобщение вх. № СТ-84-507/15.05.2023г. заявила, че ще подпише протокола по т. 7 с особено мнение, но към протокола няма приложено такова. Прието е, че от външна страна не е налице оформен и подписан протокол от всички членове на Съвета, поради което е предложено окончателното решение да се формира след решение на СЕСОНКЦ. Отбелязано е, че проекта се внася за разглеждане трети път, като преди това има решения по протокол № 99-1/01.09.2022г. и № 102/09.02.2023г., с които от СЕСОНКЦ е предложено на министъра на културата да издаде отрицателно становище. В тази връзка с писмо вх. № 94-00-933/03.05.2023г. били внесени допълнителни материали с корекции по проекта съобразно обсъжданията на Съвета по протокол № 102/09.02.2023г. Поради липсата на решение на СЕСОНКЦ от заседанието на 09.05.2023г., подписано от всички членове, е застъпена позиция, че не са налице основания за одобряване на протокол № 104. Предложено е да се подготви проект на акт на министъра на културата като е отбелязано, че законоустановеният 4 месечен срок по чл. 84, ал. 1 от ЗКН е изтекъл.

8. Със заповед № РД09-875/26.08.2022г. на министъра на културата е определен състава на Специализирания експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности, включващ председател, зам. – председател и седемнадесет титулярни и седемнадесет резервни членове.

IV. От правна страна:

9. Според правилото на чл. 84, ал. 1 ЗКН, съгласуването по този раздел се извършва с писмено становище и заверка с печат върху графичните материали в срок до 4 месеца от датата на постъпване на съответната документация в НИНКН или в общината, определена по чл. 17, ал. 3. Инвестиционните проекти и искания за намеси в защитени територии за опазване на културното наследство се внасят: 1. за недвижими културни ценности с категории "световно значение" и "национално значение" в техните граници и охранителни зони – в НИНКН; 2. за недвижими културни ценности с категории "местно значение", "ансамблово значение" и "за сведение" в техните граници и охранителни зони – в съответното звено по чл. 17, ал. 3.

Нормата на ал. 2 предвижда, че съгласуването по ал. 1 на инвестиционните проекти и исканията за намеси по чл. 83 се извършва от министъра на културата или оправомощени от него длъжностни лица за: 1. единични и групови недвижими културни ценности с категории "световно значение" и "национално значение" в техните граници и охранителни зони – след писмено становище на НИНКН; 2. единични и групови недвижими културни ценности с категории "местно значение", "ансамблово значение" и "за сведение" – след писмено становище на съответното общинско звено по чл. 17, ал. 3.

Съгласно ал. 4, проектите за планове за опазване и управление, плановите задания, пилотните проекти и други по недвижимото културно наследство, изготвени от НИНКН, се съгласуват по реда на ал. 1 и 2 след становище от Специализирания експертен съвет по чл. 64, ал. 2.

Според ал. 6, при установяване на нередовности и непълноти в документите заявителят се уведомява писмено, като му се предоставя срок 10 работни дни за отстраняване на нередовностите или непълнотите с указание, че неотстраняването им ще предизвика прекратяване на производството.

Според ал. 8, ал. 9 и ал. 10, съгласуване или отказ за съгласуване се извършва въз основа на проверка на съответствието с изискванията на чл. 80, респ. изискванията на наредбата по чл. 171, съгласуван устройствен план и виза за проектиране или схема за поставяне и с режимите за опазване за съответната територия, или въз основа на проверка на съответствието с изискванията на чл. 81, ал. 1, 2 и 3, наредбата по чл. 81, ал. 7 и след становище на Специализирания експертен съвет по чл. 64, ал. 2.

Нормата на ал. 13 поставя изискване отказите по този ред да се мотивират писмено.

Обсъдената правна регламентация обосновава извод, че производството по чл. 84 следва да бъде приключено в 4 – месечен срок от датата на постъпване на съответната документация пред компетентния орган чрез положително или отрицателно писмено мотивирано становище на министъра на културата или упълномощено от него лице, респ. чрез акт за прекратяване на процедурата, в случай че заявителят не е отстранил в срок установени след проверка непълноти на проекта.

Каза се, в развилото се пред министъра на културата производство по заявлението за съгласуване на процесния проект са издадени три решения на СЕСОНКЦ, отразени в протоколи № № 99-1/01.09.2022г., 102/09.02.2023г. и № 104/09.05.2023г. С първите два протокола е предложено на министъра на културата да издаде отрицателно становище, но доказателства за произнасяне на такова не са представени. Последният протокол е предвидил друг развой на процедурата като на органът е предложено да съгласува проекта след изпълнение на конкретни условия.

Предвидения в чл. 84, ал. 1 ЗКН срок за произнасяне без съмнение се явява инструктивен и в случай на бездействие от страна на администрацията за заявителя ще възникне възможност за защита срещу мълчалив отказ, но в случая на заявителя е указано да коригира внесения проект, по които указания са постъпили и допълнителни материали. Така окомплектованата преписка е разгледана от СЕСОНКЦ и е предложено на компетентния орган да издаде окончателен за процедурата акт. Тоест не са установени предпоставките по чл. 84, ал. 6 ЗКН за прекратяване на процедурата, прочие такъв акт не е бил и издаван.

Взетото по протокол № 104/09.05.2023г. решение е било предмет на служебна проверка, по която е изготвено становище рег. № 33-00-383/2023г. Последното няма характер на индивидуален административен акт, тъй като цели да подпомогне дейността на компетентния орган при произнасяне на окончателен за процедурата административен акт, в този смисъл същото не подлежи на съдебен контрол, до колкото не засяга пряко правната сфера на заявителя. Заявителят има гарантирано от закона право да се брани срещу крайното за производството становище на компетентния орган.

Поставената от министъра на културата резолюция върху протокол № 104/09.05.2023 г. третира единствено т. 7 от дневния ред на СЕСОНКЦ и по аргумент на противното волеизявлението за „Одобрил“ не се простира върху внесения за съгласуване проект. Тоест изразената от органа воля е да не издава становище за съгласуване на проекта, преди от специализираният орган СЕСОНКЦ да бъде взето валидно решение.

Според правилото на чл. 14, ал. 1 Правилник за устройството, организацията на работата и финансирането на Специализирания експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности /обн., ДВ, бр. 48 от 24.06.2011 г./, заседанията на съвета се считат за редовни, ако на тях присъстват най-малко две трети от неговите членове.

Съгласно чл. 16, ал. 1 от Правилника, решенията и становищата на Съвета по въпросите от дневния ред се приемат с общо съгласие на присъстващите членове. При равенство на гласовете председателят има право на решаващ глас.

При тази правна регламентация не може да бъде споделено разбирането на ответника, че за да е валидно решението на СЕСОНКЦ следва да бъде взето с пълно единодушие. Напротив използваният в нормата термин „общо съгласие“ следва да се тълкува съвкупно с второто предложение, регулиращо случаите на равен брой гласове „за“ и „против“. Тоест смисълът на поставеното изкискване е решенията да се вземат с обикновено мнозинство от присъстващите и единствено при равенство в гласовете да се счита прието това предложение, което е подкрепено от гласа на председателя.

В конкретния случай решението по т. 7 от протокол № 104/09.05.2023г. е разгледано при пълен кворум (председател, зам. - председател и 17 членове). При гласуването решението е подкрепено с 9 гласа - „за“, 4 гласа - „против“ и 4 гласа - „въздържали се“. Протоколът не е подписан от зам. - председателя на Съвета, което дава основание да се приеме, че този представител не е взел участие в гласуването. При това положение следва да се счита, че гласуването е проведено при кворум повече от две трети от неговите членове. Резултатът от гласуването е постигнал нужното обикновено мнозинство, при което решаващият глас на председателя не е необходим, за да се установи волята на колективния орган. Като е приел, че решението на СЕСОНКЦ е нередовно ответният административен орган е тълкувал и приложил превратно поставеното процесуално правило, което по същество е довело до пряко засягане правната сфера на заявителя. Така изразената воля, непочиваща на закона, по същество прегражда евентуален положителен изход за оспорващия и представлява отказ по съществото на образуваното административно производство. При наличието на редовно от формалина страна становище на СЕСОНКЦ, за компетентния административен орган е възникнало задължението да произнесе окончателен за процедурата административен акт, който в случай на отказ следва да бъде мотивиран и в писмена форма.

За пълнота следва да се отбележи, че дори да бъде споделена позицията на зам. - председателя на СЕСОНКЦ (изразена в последствие чрез кореспонденция по електронна поща), че на заседанието е гласувал по предложението по т. 7 от дневния ред като подкрепя особеното мнение на арх. Х. (член на СЕСОНКЦ), което по същество е „против“ взетото решение, пред министъра на културата отново ще е налице редовен акт на Съвета, по отношение на който по правилата на чл. 16, ал. 1 от Правилника следва да бъде извършена преценка за споделяне или отхвърляне на взетото решение, след което да бъде произнесено окончателно становище в процедурата по чл. 84 ЗКН, което да бъде съобщено на заявителя.

Мотивиран от горното при проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, издаден в отклонение от предписаната от закона форма при допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба се явява основателна.

Предметът на делото не позволява решаване на спора по същество, поради което на основание чл. 173, ал. 2 АПК преписката следва да бъде върната на компетентния орган за ново произнасяне при спазване на дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

V. По съдебните разноски:

10. Предвид изхода на делото на жалбоподателя следва да се присъдят сторените съдебни разноски, които се доказват в размер на 350 лева, от които 50 лева за държавна такса и 300 лева за адвокатска защита.

Ответникът е направил своевременно възражение за прекомерност на претенцията за адвокатския хонорар. Претенцията на жалбоподателя е за присъждане на разноски за адвокатска защита е в размер, значително под предвидения в Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което възражението на ответника се явява неоснователно и разноските следва да бъдат присъдени в пълен размер.

На основание чл. 143, ал. 1 във вр. § 1, т. 6 от ПЗР на АПК разноските следва да бъдат поставени в тежест на юридическото лице, в структурата на което е ответният административен орган.

Ето защо, Съдът