Решение № 799 от 5.8.2026 г. на Районен съд - Бургас по дело № 2111/2026 г.

Административно наказателно дело № 20262120202111 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по делото е образувано по жалба на „Й.•••” ЕООД, с ЕИК •••••••••, със седалище и адрес на управление: гр. ••••••••••••••••••, представлявано от управителя Р.Б.Д., чрез адв. И. Ц. от БАК, против Наказателно постановление № 881557-F871236/25.03.2026г., издадено от издадено от Г.Р.П. - Заместник директор на ТД на НАП - Бургас, с което с което на основание чл. 355, ал.1 от КСО, на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 256 eвро (двеста петдесет и шест евро) за нарушение на чл.5, ал.4, т.1 от КСО във връзка с чл.2, ал.1 и чл.4, ал.1, т.1 от Наредба № Н-13/17.12.2019г. на Министъра на финансите за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, като се излагат подробни аргументи в тази насока. В открито съдебно заседание дружеството – жалбоподател, редовно призовано, се представлява от адв. И. Ц. от БАК, надлежно упълномощен, който поддържа жалбата и моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Представя и писмена защита. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от гл. юрк. Д.Ч., надлежно упълномощена, която оспорва жалбата, тъй като счита нарушението за безспорно установено, поради което моли за отхвърлянето й като неоснователна и недоказана, съответно – за потвърждаване на оспореното наказателно постановление. Оспорва възражението за допуснато нарушение по чл. 34, ал. 1 ЗАНН при съставяне на АУАН, като поддържа довода, че нарушението е станало известно на контролния орган на 12.11.2025г. – датата на подаване на декларацията – Образец 1 от жалбоподателя по електронен път, чрез Интернет, подписана с квалифициран електронен подпис (КЕП). Претендира и разноски за юрисконсултско възнаграждение. След преценка на материалите по делото, съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок (НП е връчено на упълномощен представител на жалбоподателя на 28.05.2026г., а жалбата е депозирана в Районен съд – Бургас на 11.06.2026г. от упълномощен процесуален представител на жалбоподателя) от активнолегитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. Разгледана по същество, жалбата е и основателна, като след съобразяване на доводите в същата, събрания по делото доказателствен материал и относимите законови разпоредби, съдът намира за установено следното от фактическа страна: Свидетелката А. Г. Л. – инспектор по приходите в ТД на НАП – Бургас е съставила на дружеството – жалбоподател „Й.•••” ЕООД, ЕИК •••••••••, Акт за установяване на административно нарушение (АУАН), серия AN, № F871236/11.02.2026г. за това, че в качеството му на осигурител същото не е подало в срок – до 25.07.2025г. данни с декларация - Образец 1 за месец юни 2025г. за лицето М.Я.. В АУАН е посочено, че всяко регистрирано в ТД на НАП Бургас лице, подава декларация образец 1 в сградата на ТД на НАП Бургас в гр. Бургас, ул. •••••••••••• или по електронен път с Квалифициран електронен подпис (КЕП) и Персонален идентификационен код (ПИК). Посочено е също така, че декларация образец 1, съдържаща данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за ДОО (държавното обществено осигуряване), УПФ (Учителския пенсионен фонд), здравното осигуряване, ДЗПО (допълнителното задължително пенсионно осигуряване), вноските за фонд „ГВРС" (Гарантирани вземания на работниците и служителите), дните в осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ (Закона за данъците върху доходите на физическите лица) - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване, се подава до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните; при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок – до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението. Декларацията била подадена по Интернет, подписана с квалифициран електронен подпис (КЕП) на 12.11.2025г. и приета с вх. № 30Е004613362. Нарушението било констатирано в хода на извършена проверка от страна на свидетелката Л. в информационната система на НАП за подадени след срока декларации и основанието за подаването им. В хода на проверката актосъставителката установила, че лицето М.Я. е осигурявана в срок при този работодател до месец април 2025г., но за месец май и следващите не е подадена декларация - Образец 1. До жалбоподателя – осигурител била изпратена покана с изх. № 02- 1400/01.12.2025г. за явяване в ТД на НАП Бургас за съставяне и връчване на АУАН за неподадена в срок декларация. Поканата е връчена по електронен път на 06.02.2026г., видно от приложеното удостоверение за извършено връчване по електронен път (л. 24 от делото). В указания срок, на 11.02.2026г. упълномощен представител на жалбоподателя – С.Ж. се е явил в ТД на НАП – Бургас. Актът за установяване на административното нарушение (АУАН) е съставен в присъствието на упълномощеното от жалбоподателя лице и на свидетеля И.И.Г.. АУАН е връчен на упълномощения представител на жалбоподателя на 11.02.2026г., който получил препис от акта, вписвайки възражения срещу същия. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН са депозирани и писмени възражения срещу АУАН. Административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, е счел фактическите констатации в същия за безспорно установени, съответно – възраженията на жалбоподателя за неоснователни, като издал обжалваното постановление, с което за нарушение на чл.5, ал.4, т.1 от КСО във връзка с чл.2, ал.1 и чл.4, ал.1, т.1 Наредба № Н-13/17.12.2019г. на Министъра на финансите за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица и на основание чл. 355, ал.1 от КСО, наложил на жалбоподателя „Имуществена санкция“ в размер на 256 eвро (двеста петдесет и шест евро). Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от приобщените по делото материали по административнонаказателната преписка, както и от гласните и писмените доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които като еднопосочни и безпротиворечиви съдът кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, относно неговата законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание, и предвид така установената фактическа обстановка, достига до следните правни изводи: Наказателното постановление е издадено от компетентен орган (заместник директора на ТД на НАП-Бургас), видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № 3-ЦУ-30-875/23.06.2025г. на изпълнителния директор на НАП, като АУАН също е съставен от оправомощено за това лице (инспектор по приходите в ТД на НАП – Бургас), отново съгласно цитираната заповед. Настоящият съдебен състав като инстанция по същество обаче, след извършената проверка за законност, констатира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които обуславят отмяна на обжалваното наказателно постановление. Първото допуснато нарушение, касае срока за издаване на Акта за установяване на административното нарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, екологични и валутни нарушения, както и по Изборния кодекс, Закона за политическите партии, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за дружествата със специална инвестиционна цел и за дружествaта за секюритизация, Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, част втора, част втора "а" и част трета от Кодекса за социално осигуряване, Кодекса за застраховането, Закона за пазарите на криптоактиви и на нормативните актове по прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ - две години. Двете хипотези не се намират помежду си в отношение на алтернативност, а са взаимно изключващи се, тоест нормата не предоставя на административния орган възможност да избира в рамките на кой от двата срока да извърши процесуалното действие - съставяне на акт за установяване на административно нарушение. След като нарушителят е известен, то акт за установяване на административно нарушение следва да бъде съставен в продължение на три месеца от откриването му. След изтичане на предвидения в чл. 34, ал. 1 ЗАНН тримесечен срок се погасява правото на наказващия орган да ангажира отговорността на нарушителя. Производството по установяване на административни нарушения и издаване на наказателни постановления е строго формален процес, който се провежда в стриктно регламентирани срокове, посочени в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Съгласно цитираната разпоредба, сроковете по чл. 34, ал.1 от ЗАНН са давностни (вж. Тълкувателно постановление №1/27.02.2015г. на ОСС на ВКС и ВАС, Тълкувателно решение № 48 от 28.XII.1981г. по н.д. № 48/81г., ОСНК на ВС и др.), като за тяхното спазване съдът следи служебно. Началото на тримесечната административнонаказателна давност е обусловено от откриването на нарушителя (чл. 34 ал.1 от ЗАНН). Под откриване на нарушителя следва да се разбира не моментът, в който съответното длъжностно лице е изградило своята субективна представа относно индивидуализиращите белези на нарушителя, а моментът, в който е било обективно възможно да се изгради тази субективна представа. Обратното би означавало, че предметът на доказване ще трябва да обхване субективните преживявания на едно длъжностно лице, което е практически трудно осъществимо и че началото на един давностен срок ще зависи от свободното усмотрение на длъжностното лице, а именно – кога същото ще реши да възприеме факта на нарушението и неговия извършител. Коментираният давностен срок не може да бъде поставен в зависимост от подобни субективни състояния и решения. Той трябва да предпоставя само и единствено обективни дадености. Държавните органи притежават правомощия. В теорията „правомощието” се определя едновременно като право и като задължение. При наличие на съответните законови условия, всеки орган не просто може да упражни контролните си функции, а е длъжен да го направи. Пропускът да го направи, независимо от причините, не следва да рефлектира в правната сфера на проверяваните субекти. Тези органи, респ. длъжностни лица, не разполагат и с оперативна самостоятелност (последната е типична само за административното право, но не и за административнонаказателното право). Затова реализацията на административнонаказателната отговорност не може да бъде оставена на усмотрението на овластените правни субекти, така че те да избират кога да формират своите субективни представи за състава на административното нарушение и индивидуализиращите белези на нарушителя и кога да предприемат дължимите действия по установяването и налагането на административно наказание. Това те са длъжни да направят в рамките на законоустановените срокове еx officio (служебно, по свой почин) да предприемат действия по установяване на лицата осъществили състава на нарушението. След като пред органа са били налице всички документи, от който да направи извод за извършено нарушение, то следва да се приеме, че нарушението е установено и от този момент текат сроковете по чл. 34 ЗАНН. В този смисъл са и Решение № 678 от 10.04.2018 г. по к. адм. н. д. № 355 / 2018 г. на Административен съд – Бургас, Решение № 80/02.05.2011г. по КАНД № 59/2011г. по описа на Адм.С-София, Решение № 678/11.04.2011г. по КАНД № 45/2011г. по описа на АдмС-София и др. При неспазване на една от двете алтернативно предвидени предпоставки по чл.34 ал.1 от ЗАНН, а именно да не се състави АУАН в срок от три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението (две години за определени нарушения), не следва да се образува административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява. Следователно, определената с нормата на чл. 53 от ЗАНН компетентност на органите на НАП да съставят АУАН, по дефиниция означава освен право да привличат към административнонаказателна отговорност субектите, извършили нарушения, още и задължение за тези длъжностни лица за установяват своевременно нарушенията и техните извършители. Така в Решение от 02.11.2012г. по КНАХ дело № 527 по описа на АдмС-Бургас , изрично се приема, че денят, следващ крайния срок за подаване на дължимата декларация е моментът, от който нарушителят става известен на административнонаказващия орган, а дали административният орган “ще узнае” този факт е въпрос на полагане на дължимата грижа в разумни срокове. В конкретния случай се твърди, че Декларация Образец 1 за месец юни 2025г. е била подадена от жалбоподателя на 12.11.2025г., вместо в срока до 25.07.2025г. /петък/. Нарушението е на просто извършване и е осъществено с бездействието на задълженото лице към първия работен ден, след датата, следваща последния ден от срока – 28.05.2025г. /понеделник/. Контролните органи на данъчната администрация на ТД на НАП-Бургас са имали обективната възможност да констатират нарушението, тъй като всички данни, даващи основание да се прецени извършено ли е нарушение или не, са били на разположение на наказващия орган през цялото време, без да е било необходимо извършването от негова страна на каквито и да било допълнителни действия по разкрИ.е на нарушителя и фактите, даващи основание за преценка извършено ли е или не нарушението. Тримесечният срок, в който може да се състави АУАН на жалбоподателя, в конкретния случай е започнал да тече от 28.05.2025г. Актът за установяване на административно нарушение е съставен на 11.02.2026г., т.е. след изтичане на тримесечния срок, предвиден в разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН /поканата за съставяне на такъв също е изпратена до жалбоподателя след изтичането на този срок/, което е абсолютна пречка за допустимо развитие на административнонаказателното производство. Съдът не възприема виждането, че нарушителят е станал известен към момента, когато е подал декларацията и от тогава е започнал да тече тримесечният срок за съставянето на акта. Бездействието на длъжностните лица в установения от законодателя срок не може нерегламентирано да води до продължаване на сроковете за осъществяването на административнонаказателна отговорност. Такова тълкуване би довело до поставяне в по-неблагоприятно положение на лицата, които въпреки забавата са подали декларация, макар и след изтичане на законоустановения срок, в сравнение с тези, които въобще не са подали такава декларация и които няма да бъдат санкционирани. В този смисъл е и актуалната практика на касационната инстанция, обективирана в Решение № 10249/20.11.2025г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1424/2025г. и в Решение № 1821/25.02.2025г. на АдмС – Бургас по к.а.н.д № 39/2025г. На следващо място, следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл. 4, ал.1, т.1 от Наредба № Н-13/17.12.2019г. на Министъра на финансите, съгласно която Декларация образец № 1 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите: 1. от работодатели, осигурители и техните клонове и поделения - за всеки календарен месец: а) до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, включително и при полагащо се обезщетение на трудоустроено лице, на което не е предоставена подходяща работа; при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок - до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението. Следователно, цитираната разпоредба предвижда две хипотези на крайния срок, до който валидно се изпълнява задължението за депозиране на декларация Образец 1, а именно – до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, или при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок – до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението. В процесните АУАН и в НП е посочено, че декларацията е следвало да се подаде до 25.07.2025г. без да е изследван въпросът кога и дали изобщо са начислени/изплатени възнаграждения за м. юни 2025г., както и кога същите са били изплатени и начислени, което е от категорията на съществените релевантни факти, определящи приложимата в случая хипотеза на крайния срок за изпълнение на задължението за подаване на декларацията Образец 1. Последното е съществено нарушение, препятстващо възможността на жалбоподателя да упражни ефективно правното на защита, както и извършването на преценка за съставомерност на деянието. Изцяло в този смисъл е и актуалната практика на касационната инстанция, обективирана в решение № 9723/07.11.2025г. на АдмС – Бургас по к.а.н.д. № 1340/2025г. и решение № 4311/15.05.2026г. на АдмС – Бургас по к.а.н. № 538/2026г. По изложените съображения, обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. По разноските: Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство, страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат, доказателства за реалното заплащане на който са представени (Договор от 07.07.2026г., сключен между жалбоподателя „Й.•••“ ЕООД, представлявано от управителя Р.Б.Д. и адвокат И. П. Ц. от БАК, за процесуално представителство по настоящото дело, в който е отразено, че уговореният адвокатски хонорар в размер на 200 (двеста) евро е заплатен изцяло в брой, като в тази си част договорът има характера на разписка за извършеното плащане). Доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на актове, отговаря юридическото лице, представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че сторените от жалбоподателя разноски следва да бъдат възложени в тежест на ТД на НАП - Бургас. Мотивиран от горното, съдът