Решение № 7262 от 18.6.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1273/2026 г.

Производството е по реда на Г. Д. от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба предявена от Н. И. М., [ЕГН] с посочен в жалбата адрес [населено място], [област], [улица], ет.2, ап.23, против Решение № 38/13.01.2026г. на Пловдивски районен съд, XХVI наказателен състав, постановено по а.н.дело № 20255330206589 по описа на същия съд за 2025 г., потвърждаващо Електронен фиш серия К № 10266548 на ОД на МВР [населено място], с който на жалбоподателя, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 400 лв., за нарушение на чл. 21, ал. 1 от същия закон. Поддържаните касационни основания се субсумират в изводите, че атакуваното решение е постановено в нарушение на закона. Иска се обжалваното решение на Пловдивски районен съд и издадения ЕФ да бъдат отменени. Навеждат се и доводи за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, с оглед нарушаване правото на защита поради нередовно призоваване на жалбоподателя. При условията на евентуалност се иска да бъде отменено решението на ПРС и да се върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Претендира се и присъждане на сторените разноски. Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР [населено място] не е изразил становище по допустимостта и основателността на касационната жалба. ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА [област] редовно уведомена по реда на чл.217, ал.3 от АПК не встъпва в процеса. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА на посочените в нея касационни основания. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от Н. И. М., [ЕГН], против Електронен фиш серия К № 10266548 на ОД на МВР [населено място], с който на Мутовски, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 400 лв., за нарушение на чл. 21, ал. 1 от същия закон. На 06.12.2024г. в 15:47 часа, в [населено място], [улица], посока изток към [населено място], при въведено ограничение на скоростта от 50 км/ч и отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на водача, е заснето с техническо средство АТСС „[Наименование]“ , движението на МПС „Ситроен Ц5“, с рег. № [рег. номер], със скорост от 84 км/ч при разрешена скорост 50 км/ч. При това положение е констатирано превишение на скоростта с 34 км/ч. Въз основа на заснемането е издаден електронен фиш, в който като нарушител е вписано лицето Н. И. М., който е бил водач и собственик на МПС. Административното наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка. Към доказателствения материал по делото са приобщени снимков материал на нарушението, Протокол за проверка № 145-СГ-ИСИС/17.10.2024г. на техническо средство за контрол и Протокол за използване на АТСС рег. № 1030р-31388/06.12.2024 г. ведно със снимка на разположението на техническото средство за контрол. С обжалваното пред настоящата инстанция решение, Районен съд – [област] е приел, че в случая е налице нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДв.П, установено с автоматизирано техническо средство, отговарящо на метрологичните изисквания, като в електронния фиш са описани всички негови съставомерни признаци. Констатирано е, че в съответствие с чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредбата) е съставен протокол за използване на АТСС, придружен със снимка на техническото средство установило нарушението. В заключение, решаващият съд е приел, че при издаване на електронния фиш не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а от събраните доказателства безспорно се установява извършеното от жалбоподателя нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.Приел е, че в случая не е налице маловажен случай на административно нарушение по чл.28 от ЗДВП, като конкретното деяние не разкрива по - ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, доколкото и видно от приложената справка за нарушител на жалбоподателя са били издавани и други влезли в сила електронни фишове и наказателни постановления за нарушения на ЗДв.П. При това положение процесният ЕФ е потвърден с оспореното в настоящото производство решение на ПРС. Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил правилен – обоснован и законосъобразен съдебен акт. В решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно законосъобразността на оспорения електронен фиш. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон. Доводите наведени в касационната жалба са идентични с тези наведени пред районния съд, който в решението си ги е обсъдил подробно. Фактическите констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция. Това прави излишно тяхното преповтаряне и препраща към тях при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Обосновано при извършената служебна проверка за законосъобразност на оспорения ЕФ, първоинстанционният съд е констатирал, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В конкретния случай, оспореният електронен фиш е съставен съобразно правилото възведено в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, според което при нарушение, установено и заснето с техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Същият съдържа данните, предвидени в цитираната законова разпоредба, именно за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Противно на доводите на касатора в случая е налице ясно описание на мястото на извършване на нарушението, както и посоката на движение на процесното МПС, доколкото в ЕФ ясно е описано, че става въпрос за движение на МПС в [населено място], [улица]номер 92 с посочена посока на движение - от изток към [населено място], като именно на посоченото местоположение е поставено и техническото средство за контрол на движение, видно от приложения Протокол за използване на АТСС рег. № 1030р-31388/06.12.2024 г. Според чл. 10, ал. 1 и 3 от Наредбата, за всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно приложението, като при работа с временно разположени на участък от пътя АТСС за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда, както това е сторено в процесния случай. За осъществяване на контрол с АТСС служителят позиционира служебен автомобил или мотоциклет или временно разполага АТСС на участък от пътя и насочва уреда в контролираната посока, като включва АТСС и извършва необходимите първоначални настройки за започване на автоматизирания контрол и поставя начало на работния процес. По време на измерване на скоростта от мобилно АТС служителят може да осъществява наблюдение за функционирането на уреда или да осъществява регулиране и подпомагане на движението, както и контрол за спазване правилата за движение. След изтичане на времето за контрол служителят изключва АТСС, като информацията със запаметените от уреда данни се съхранява в локална компютърна конфигурация или локален сървър за издаване на административни документи във връзка с установените нарушения, което се отразява в протокола по чл. 10 (чл. 9, ал. 1 – 4 от Наредбата). Изложеното до тук налага да се приеме, че за законосъобразното издаване на процесния електронен фиш, освен техническата изправност на използваната автоматизирана система за контрол (в каквато насока по делото са ангажирани съответните доказателства) е необходимо и съставянето на протокол по чл. 10 от Наредбата ведно със снимка. В случая от съдържанието на административнонаказателната преписка се установява наличието както на протокол, така и на снимка на разположението на уреда. Самият протокол е съответен на приложението към чл. 10, ал. 1 от Наредбата и съдържа пълни данни за мястото на контрола ([населено място], [улица]), посока на движение на контролираното МПС (От Изток към Запад), ограничението на скоростта, режим на измерване (стационарен). Все в тази насока, във връзка с възраженията на касационния жалбоподател, следва да се констатира още, че от представената към ЕФ снимка еднозначно и недвусмислено се установява кое моторно превозно средство е засечено с автоматизираното техническо средство. Самата снимка е достатъчно ясна и позволява недвусмислена индивидуализация на заснетото МПС, за което е констатирано превишение на разрешената скорост – марка и регистрационен номер. В същото време тя (разглежданата снимка) съдържа всички останали метаданни характеризиращи нарушението ([Наименование]координати, посока на движение, дата и час на нарушението, разстояние, установена скорост на движение на МПС с техническото средство). Ето защо, според настоящия съдебен състав коментираната снимка е годно доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП и преценена в съвкупност с останалите доказателства по делото обосновава несъмнен извод за осъществен от жалбоподателя състав на административно нарушение. Изводите на първоинстанционният съд в тази насока се основават на изключително детайлна и прецизна оценка на доказателстевата съвкупност и се споделят и от настоящата инстанция. С оглед изложеното, съдът намира процесният електронен фиш за законосъобразен – същият правилно е издаден по отношение на Н. И. М., като собственик на процесното МПС. Неоснователно е и касационното оплакване за съществено нарушение на процесуалните правила, с оглед нарушаване правото на защита поради нередовно призоваване на жалбоподателя при разглеждане на делото от първоинстанционния съд. Действително, за проведеното открито съдебно заседание по делото на 19.12.2025г. жалбоподателят е бил нередовно призован и не се е явил. Изпратената призовка на посочения в жалбата адрес [населено място], [улица], ет.2, ап.23, е върната в цялост с отбелязване, че лицето е било търсено 3 пъти, но същото не е било намерено на адреса. При това положение, съдът е изискал справка за постоянен и настоящ адрес, видно от която се установява, че като настоящ адрес е посочен адрес [населено място], бул.“[държава]“ № 2, ет.4, ап.26. Изпратената призовка до този адрес, също е върната в цялост с отбелязване, че лицето не е открито на адреса. По сведение на съсед, който живее срещу техния апартамент № 29, след като са се разделили със жена му жалбоподателя, се е изнесъл преди повече от 5-6 години. Сега живеела дъщеря му там, но не отговаря на оставените съобщения. При това положение правилно районния съд е приел, че е налице предпоставката на чл.61 ал.4 от ЗАНН, съгласно която съдът дава ход на делото и в случаите, когато жалбоподателят не е бил намерен на посочения от него адрес, и не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, като е дал ход на делото в отсъствие на жалбоподателя. В случая жалбоподателят не е намерен на посочения от него в жалбата адрес. Нещо повече, съдът е изискал справки за постоянен и настоящ адрес, от които се установява, че настоящият му адрес е в [населено място], бул.“[държава]“ № 2, ет.4, ап.26, но лицето не е намерено и на него, като по данни на съсед същия е напуснал адреса повече от 5- 6 години. Изложеното до тук налага да се приеме, че решението на районния съд е валидно и допустимо. При постановяването му не се констатират нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон. То ще следва да бъде оставено в сила. С оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на касационния жалбоподател Н. И. М. е неоснователно и като такова не следва да бъде уважено. Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Пловдивският административен съд, ХІХ касационен състав,