Решение № 866 от 29.6.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 1068/2026 г.

Производството е по реда на чл. 25, ал. 4 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Образувано е по жалба на „Сердика Алианс“ АД, срещу отказ № 20260422132156/24.04.2026 г. на Агенция по вписванията, постановен по заявление образец А5 с вх. № 20260422132156/22.04.2026 г. за вписване на промени по партидата на „Сердика Алианс“ АД, ЕИК: 201980253. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалвания отказ. Жалбоподателят поддържа, че длъжностното лице по регистрацията не е разгледало, както всички приложени към заявлението документи, така и предходните вписвания по партидата на дружеството. Твърди, че е взето решение от съвета на директорите да не бъде отбелязано джиро върху новоиздадените дубликати на временни удостоверения с номера от 0001 до 0006, тъй като договорът за залог бил прекратен между страните, а залогът върху акциите отпаднал. Поддържа също, че длъжностното лице не е дало своевременно указания за нередовност на подаденото заявление, а директно е постановило отказ. Счита, че дори да се приеме, че книгата на акционерите не е водена правилно и да е допуснато нарушение, то от представените доказателства се установява по безспорен начин кой е единственият собственик на капитала на акционерното дружество. Посочва, че формалното нарушение при водене на книгата на акционерите може да се отстрани с приемането на решение от Съвета на директорите. Предвид изложеното моли Съда да отмени отказа и да даде задължителни указания на Агенция по вписванията да извърши вписване на заявените обстоятелства. Агенция по вписванията, на основание чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, е подала отговор на жалбата, с който оспорва същата като неоснователна. Съдът, като взе предвид доводите в жалбата и приложените писмени доказателства, приема от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебен контрол акт и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. За да постанови обжалвания отказ № 20260422132156/24.04.2026 г., длъжностното лице е приело, че книгата на акционерите не отговаря на изискванията на чл. 179, ал. 1 ТЗ, тъй като е водена в нарушение на правилата за описване на временните удостоверения по чл. 167, ал. 1 ТЗ. Отказът си аргументира с това, че дубликати на временните удостоверения, върху които е записано заложно джиро, следва да се издадат единствено в производството по чл. 560 ГПК, а в случая това е станало само с решение на съвета на директорите. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: С процесното заявление, подадено пред АВ-ТРРЮЛНЦ, е поискано вписване по партидата на „Сердика Алианс“ АД, на промяна в обстоятелствата, касаещи вписване на едноличен собственик на капитала, промени в персоналния състав на съвета на директорите, както и такива относно представителството на акционерното дружество. Съгласно чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ, длъжностното лице по регистрацията проверява дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установяват от представените документ, като в производството по чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ съдът извършва същата проверка, съответно следва да установи дали от представените към заявлението доказателства се установява придобиване на акциите от заявеното за едноличен собственик на капитала на акционерното дружество лице – Д.П.. Видно от представените към заявлението документи, на 02.03.2018 г. между „Сид Логистик“ АД, „Промед Консулт“ ООД и МБАЛ „Сердика“ ЕООД е сключено допълнително споразумение към договора за залог на акции от 20.03.2012 г., с което страните по взаимно съгласие прекратяват договора за залог. На същата дата е подписано и допълнително споразумение между „Сид Логистик“ АД – залогоприемател и „Промед Консулт“ ООД – залогодател, с което също се прекратява договора за залог, като залогоприемателят се задължава да предаде на залогодателя оригиналите на временните удостоверения № 0001–0006, в случай че същите бъдат намерени, тъй като към този момент същите са загубени от залогоприемателя. С протокол от заседание на съвета на директорите от същата дата временните удостоверения № 0001–0006 от емисия № 001/21.03.2012 г. са обявени за обезсилени и е взето решение за издаване на техни дубликати, без върху тях да бъде отбелязвано заложно джиро, поради прекратяването на договора за залог. Аналогично решение е прието и по отношение на временни удостоверения № 0007 и № 0008. Впоследствие временните удостоверения № 0001–0008 са послужили като предмет на договор за покупко-продажба на акции от 02.03.2018 г., по силата на който „Сид Логистик“ АД прехвърля акциите на „Промед Консулт“ ООД. С последващи джира от 06.01.2026 г., извършени върху алонжа към всяко от временните удостоверения, същите са прехвърлени на Д.Т.П., като прехвърлянето е отразено и в книгата на акционерите. След вписването на тези прехвърляния, с протокол от заседание на съвета на директорите от 16.03.2026 г. са взети решения Д.П. да изпълнява функциите на изпълнителен директор и да бъде променен персоналният състав на съвета на директорите. На същата дата е проведено и общо събрание на акционерите, на което, изхождайки от разбирането, че Д.П. е едноличен собственик на капитала, са взети решения за промяна в състава на съвета на директорите, превалутиране и промяна на капитала, промяна на адреса на управление, потвърждаване на извършените действия на изпълнителния орган, преобразуване на дружеството в еднолично акционерно дружество и изменение на устава. Съгласно чл. 167 ал. 1 ТЗ, срещу направените парични или непарични вноски за сметка на записаните акции акционерите получават временно удостоверение, подписано от упълномощен член на управителния съвет, съответно на съвета на директорите. Временните удостоверения са само поименни и макар в ТЗ да не се посочва какво трябва да бъде съдържанието им, по принцип то трябва да съответства на съдържанието на акцията и това е така, тъй като удостоверението се издава за да изпълнява нейните функции до момента на издаване на акциите. Временното удостоверение също като акцията е ценна книга от категорията на заповедните ценни книги и затова се прехвърля чрез джиро /чл. 187 ал. 2 ТЗ във вр. с чл. 185 ал. 2 ТЗ/, а не чрез предаване както е при акциите на приносител съгласно чл. 185 ал. 1 ТЗ. Съгласно чл. 560 ГПК, всяко лице, което има право върху ценна книга на заповед - запис на заповед, менителница и други, или върху ценна книга на приносител, може да иска обезсилването й, ако е лишено от владението върху нея въпреки волята му или ако ценната книга е унищожена. И в двете хипотези, визирани в процесуалния закон, носителят на правото по ценната книга изгубва държането, а вследствие на това и възможността да получи плащане по нея. Същевременно се поражда рискът платецът по ценната книга да плати валидно на лицето, което я държи и да я предаде за плащане, макар че то не е носител на правото, което е материализирано в нея, защото я е отнело противозаконно или пък е намерило изгубена ценна книга. Това производство цели да предпази носителя на правото от нежеланите последици от изгубването на ценната книга. Поради тази причина предназначението на самото производство по чл. 560 и сл. ГПК е двояко: да замести ценната книга със съдебно решение, което я възпроизвежда, за да даде възможност на носителя на правото да го упражни, като получи плащане срещу предявяването , което не му се дължи и да обезсили ценната книга и да я лиши от нейния легитимиращ ефект, за да отнеме лицето, което я държи без правно основание, както и да получи срещу нея плащане от платеца. Предмет на производството е ценна книга на заповед – запис на заповед, менителница и други, или върху ценна книга на приносител, каквито са и временните удостоверения. Трайна е практиката на ВКС, в която се приема, че временните удостоверения на акционерите, които заместват акциите до момента на тяхното издаване са ценни книги на заповед и като такива могат да бъдат обезсилвани единствено по реда на чл. 560 ГПК, ако са изгубени или унищожени и по този начин лицата са лишени от владението върху тях въпреки волята си /Определение № 247/23.04.2009 г. по ч.т.д. № 74/2009 г. на ВКС, II т.о., Определение № 15/08.01.2001 г. по ч.гр.д. № 543/2000 г. на ВКС, IV г.о., Определение № 406/16.11.2005 г. по ч.гр.д. № 317/2005 г. на ВКС, I г.о. и др./. Единствено съдебното решение в това производство замества и изпълнява удостоверяващата и легитимиращата функция на ценната книга, поради което само въз основа на съдебно решение може да бъде издаден дубликат /арг. чл. 566 ГПК/. Съдът единствено може да обезсили ценната книга, като това действие не може да се вмени на органите на самото дружество поради съображения за правна сигурност. Същото правило е обективирано и в чл. 26 от Устава на дружеството, който гласи, че дубликати от изгубени или унищожени ценни книги се издават след изпълнение на производството по ГПК, по правила утвърдени от съвета на директорите. В случая емитираните от дружеството временни удостоверения № 0001–0008 са обезсилени с решение на съвета на директорите, обективирано в протокол от 02.03.2018 г., като вместо тях са издадени дубликати. По делото не се установява за тези временни удостоверения да е било проведено производство по чл. 560 и сл. ГПК, нито да е постановено съдебно решение, с което същите да бъдат обезсилени и заместени. Независимо че договорът за залог е бил прекратен по взаимно съгласие между страните, това обстоятелство не дерогира приложението на специалния процесуален ред по чл. 560 и сл. ГПК. Причината за изгубването на временните удостоверения, както и отпадането на обезпечителното правоотношение, са ирелевантни относно начина, по който законът допуска заместването на изгубена ценна книга. Именно поради удостоверителната и легитимиращата функция на временните удостоверения законодателят е предоставил единствено на съда правомощието да ги обезсили и да създаде основание за издаване на техен дубликат, като по този начин се гарантира сигурността на търговския оборот и се предотвратява възможността едно и също право да бъде легитимирано чрез повече от една ценна книга. Следователно решението на съвета на директорите не е могло да породи правните последици на съдебното решение по чл. 566 ГПК и не е представлявало годно основание за издаване на дубликати на временните удостоверения. Издадените въз основа на него дубликати не са могли валидно да заместят изгубените ценни книги, поради което извършените въз основа на тях последващи разпоредителни действия не могат да бъдат противопоставени като годно доказателство за настъпило прехвърляне на акциите. При тези факти съдът намира, че както в регистърното производство пред длъжностното лице по регистрацията, така и в настоящото производство по чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ не се установява по безспорен начин Д.П. да е придобила всички акции на дружеството. В охранителното регистърно производство не се разрешават спорове относно съществуването на материални права, нито могат да се преодоляват пороци в правопораждащите факти чрез преценка по целесъобразност. Вписване може да бъде извършено единствено, когато от представените документи безспорно се установява настъпването на заявеното обстоятелство. В случая представените документи не удостоверяват валидно придобиване на всички временни удостоверения, доколкото прехвърлителните сделки произтичат от дубликати, издадени в отклонение от задължителния ред по чл. 560 и сл. ГПК. Следователно не е изпълнено изискването на чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ, тъй като съществуването на заявеното за вписване обстоятелство не се установява от представените към заявлението документи. Неоснователно се явява и искането за вписване на останалите заявени промени – относно персоналния състав на съвета на директорите, адреса на управление, капитала, правноорганизационната форма и устава на дружеството. Тези обстоятелства произтичат от решения, приети на общото събрание на акционерите от 16.03.2026 г., проведено при приемането, че Д.П. е едноличен собственик на капитала и притежава всички 50 000 акции в дружеството. След като по делото не се установява по надлежния ред да е настъпило придобиването на всички акции от нейна страна, не може да се приеме, че към датата на провеждане на общото събрание тя е разполагала с всички членствени права, произтичащи от тях, включително с правото еднолично да формира волята на общото събрание и да приема решения от неговата компетентност. При липсата на доказано качество на едноличен собственик на капитала липсва и основание да се приеме, че решенията, послужили като основание за заявените вписвания, са валидно приети. Поради това не са налице предпоставките за вписването им в Търговския регистър. Предвид изложеното, постановеният от длъжностното лице отказ следва да бъде потвърден, съответно подадената срещу този отказ жалба следва да се остави без уважение, като неоснователна. По отношение искането на процесуалния представител на Агенция по вписванията за присъждането на агенцията на съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение, такива не се следват на агенцията. По същество съдебното производство по обжалване на отказите на АВ- ТРРЮЛНЦ е едностранно, безспорно и по своя характер охранително. В този смисъл не може да се приеме, че Агенция по вписванията има качеството на страна в производството. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ в производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на ГПК. Предвид обстоятелството, че агенцията няма качество на страна в производството, то искането за присъждане на Агенция по вписванията на разноски за юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователно и не следва да се уважава. Мотивиран от горното, Съдът