Решение № 12529 от 24.6.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 32049/2025 г.

Предявен е от ищеца „Мост Финанс Мениджмънт“ АД срещу ответника Ц. А. Д. установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД за сумата от 3 910 лева, представляваща неплатена част от главницата по договор за паричен заем № 1166698/04.06.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 27.01.2025г., до окончателното плащане на задължението, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 4922/2025г. по описа на СРС, 81 състав. Ищецът „Мост Финанс Мениджмънт“ АД твърди, че между кредитополучателя Ц. А. Д. и „Фератум България“ ЕООД е сключен Договор за паричен заем № 1166698/04.06.2022г. по реда на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и ЗЕДЕП, по който кредитополучателят е получил в заем сумата от 6000 лв. Съгласно договора заетата сума следвало да бъде върната, ведно с възнаградителната лихва в срок до 01.11.2022 г. Твърди, че на същата дата е сключен договор за гаранция под същия номер между ответника и „Фератум Банк“ (сега Мултитюд Банк), с който „Фератум Банк“ се е задължил спрямо кредитора по договора за потребителски кредит – „Фератум България“ ЕООД, да гарантира изпълнение на задължението на кредитополучателя, като плати вместо него в случай, че кредитополучателят не е изпълнил точно договорното си задължение. Такова плащане било осъществено от гаранта, който встъпил в правата на кредитора спрямо длъжника. На основание сключен на 25.10.2023г. между „Мултитюд Банк“ ООД и „Мост Финанс Мениджмънт“ АД договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) и приложение към същия, всички вземания на гаранта били прехвърлени на цедента - ищец „Мост Финанс Мениджмънт“ АД, за което длъжникът бил уведомен. Излага твърдения, че ответникът е погасил частично задълженията си по процесния договор за паричен заем в размер на 2090 лева. При горните твърдения, и неизпълнение на останалата част от задълженията на Ц. А. Д. по Договор за паричен заем № 1166698/04.06.2022г., се претендира исковата сума. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски. В законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК ответникът Ц. А. Д. е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва, че ищцовото дружество е придобило процесното вземане по договора за паричен заем в претендирания размер. Твърди, че не е доказано извършено плащане от страна на гаранта към първоначалния кредитор, че не е индивидуализирано вземането при извършената цесия, както и че не е уведомен за нея. Прави възражение, че всички клаузи, свързани с лихви, такси, гаранционни възнаграждение, предсрочна изискуемост, санкции, както и други неблагоприятни условия са нищожни на основание чл. 146 ЗЗП. Излага, че липсва преддоговорна информация, което представлява задължителен елемент на основание чл. 11 ЗПК, като това води до задължение за плащане само на чистата главница по договора. Навежда, че в договора са включени допълнителни разходи в ГПР, посочен в размер на 49,03 %, което води до недействителност на договора. Възразява, че договорът е нищожен поради противоречието му с добрите нрави, тъй като същият създава икономическо подчинение на потребителя спрямо търговеца. Сочи, че извършените от него плащания следва да се отнесат на основание чл. 76 ЗЗД и чл. 44 ЗПК, както следва: към разходи, към лихви и към главница, което с оглед на това, че разходите и лихвите са нищожни, води до извод, че е погасявал единствено главницата. Моли за отхвърляне на иска. Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа и правна страна: По иска по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК,, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: сключването на валиден договор за предоставяне на потребителски кредит, сключването на валиден договор за гаранция (поръчителство); заемодателят да е предоставил, съответно ответникът да е усвоил сумата по отпуснатия заем; изпълнение на задълженията на заемодателя по договора; плащане задълженията към кредитодателя от страна на гаранта; конкретния размер на неизплатените на съответните падежи суми за главница; прехвърляне на вземанията по договора на ищеца въз основа на валидно сключен договор за цесия; надлежно съобщаване на длъжника на извършената цесия. Правната уредба на договора за потребителски кредит се съдържа в Закона за потребителския кредит (ЗПК) – съгласно нормата на чл. 9 ЗПК, това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при който потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК формата за действителност на договора за потребителски кредит е писмена на хартиен или друг траен носител; по ясен и разбираем начин; като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт– не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съгласно § 1, т. 10 от ДР на ЗПК „траен носител“ е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява адресирана до него информация по начин, който позволява лесното използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация. Законът за потребителския кредит допуска възможността договорът за потребителски кредит да бъде сключен от разстояние, като в този случай съгласно чл. 5, ал. 9 ЗПК кредиторът трябва да предостави на потребителя т. нар. „стандартен европейски формуляр“ съгласно приложение № 2. Съгласно чл. 5, ал. 13 ЗПК, когато договорът за предоставяне на потребителски кредит е сключен по инициатива на потребителя чрез използването на средство за комуникация от разстояние по смисъла на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), което не позволява предоставяне на преддоговорната информация на хартиен или друг траен носител, както и в случаите по ал. 10 – при използването на телефон като средство за комуникация или на друго средство за гласова комуникация от разстояние, кредиторът, съответно кредитният посредник, предоставя преддоговорната информация посредством формуляра по ал. 2 (стандартния европейски формуляр съгласно приложение № 2) незабавно след сключването на договора за потребителски кредит. Изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние са регламентирани в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). Съгласно чл. 6 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително и само средства за комуникация от разстояние – едно или повече. Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР „средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и потребителя. В § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР се съдържа дефиниция на понятието „финансова услуга“, съгласно която това е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги. Съгласно чл. 18, ал. 1 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние, доставчикът е длъжен да докаже следните обстоятелства: изпълнил е задълженията си предоставяне на информация на потребителя; спазил е сроковете по чл. 12, ал. 1 или ал. 2; получил е съгласието на потребителя за сключването на договора и ако е необходимо за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор. Съгласно чл. 18, ал. 2 и ал. 3 ЗПФУР за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага разпоредбата на чл. 293 ТЗ, а за електронните изявления – Законът за електронния документ и електронния подпис (сега Закон за електронния документ и електронните удостоверителни знаци – ЗЕДЕУУ); преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ, електронен документ е електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.) – т. е. електронен документ е всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио визуален запис. С оглед на разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕУУ следва извод, че законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис. Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ електронен подпис е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014 – т. е. електронен подпис означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва. В разпоредбата на чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ изрично е регламентирано, че правната сила на електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните, т. е. законодателят допуска по съгласие на страните на обикновения електронен подпис да бъде придадена стойността на саморъчен такъв. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава – чл. 180 ГПК и чл. 18, ал. 3 ЗПФУР. Несъмнено сключеният по описания в исковата молба начин договор за кредит представлява електронен документ – предоставянето на интернет страницата на кредитора на договор за кредит и потвърждаването му от кредитополучателя чрез натискането на определен бутон представляват по естеството си електронни изявления (касае се до словесни изявления в цифрова форма, обективирани чрез общоприет стандарт за преобразуване и представяне на информацията по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ), с възможност за тяхното възпроизвеждане. Доколкото този документ безспорно не съдържа характеристиките на усъвършенстван или на квалифициран електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 2 и ал. 3 ЗЕДЕУУ, следва да се приеме, че той е подписан с обикновен електронен подпис – с оглед на това, че съдържанието му включва посочване на страните по договора като автори на документа с техните индивидуализиращи данни. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ правната сила на електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, но само когато това е уговорено между страните, т.е. законът регламентира възможност по съгласие на страните на обикновения електронен подпис да бъде придадена стойността на саморъчен - така приетото в Решение № 53/06.01.2023 г. по в. гр. д. № 4221/2022 г. на СГС, III Б въззивен състав, и др. В конкретния случай по делото не се установи страните да са постигнали подобно съгласие помежду си, поради което като краен извод не може да се приеме, че кредитополучателят е изявил воля за сключване на договора и е приел Общите условия на кредитора. Представен по делото е единствено договор за кредит на хартиен носител, без саморъчно положени подписи на страните. Не се ангажират каквито и да е изявления, изходящи от ответника, удостоверяващи, че е запознат с условията по договора и с Общите условия, както и че ги приема, не са представени и доказателства за потвърждение на договора и Общите условия, а доказателствената тежест за това е на ищеца по делото. В тази насока следва да се изтъкне, че знанието на дружеството заемодател за лични данни на ответника само по себе си не може да обоснове извод, че страните са постигнали съгласие за сключване на договор за кредит. По делото не се представят и доказателства за получаване от ответника на процесната парична сума, което съставлява самостоятелно основание за отхвърляне на иска. Следва да се отбележи, че разписката за извършено плащане каквато, видно от заключението на ССчЕ, е представена в копие на вещото лице, не е събрана като доказателство по делото, което възпрепятства възможността съдът да преценява доказателствената й стойност относно релевантни за спора обстоятелства, а и поначало не е от естество да обоснове извод за валидно сключен договор за потребителски кредит с индивидуализиращи белези, посочени от ищеца. Това е така, тъй като получаването на парична сума от ответника не е достатъчно, за да възникне облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит между страните. Последният за разлика от договора за заем е формален с изисквания за конкретно минимално съдържание и форма, за постигане на съгласие за съществени белези на правоотношението. Отделно от изложеното посочената разписка сама по себе си доказва единствено плащане на процесната сума, но не и получаването й от ответника респ. усвояване на отпуснатия кредит. В заключението си вещото лице посочва, че сумата е преведена на получател с КИН: 1563212131, което по никакъв начин не идентифицира ответника в настоящото производство Предвид изложеното и като съобрази разпоредбата на чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ съдът приема, че представеният по делото на хартиен носител договор за потребителски кредит няма значението на саморъчно подписан документ, поради което не се ползва с формална доказателствена сила по смисъла на чл. 180 ГПК, и преценен съвкупно с останалите писмени доказателства, не установява правнорелевантните факти за възникване претендираното от ищеца спорно материално право. По тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че по делото не е установено и възникването на облигационно правоотношение между ответника и „Фератум Банк“ (сега „Мултитюд Банк“), като гореизложеното се отнася и до приетия по делото договор за гаранция (поръчителство). На следващо място, съдът намира, че по делото не е доказано и прехвърляне на вземанията на ищеца въз основа на представения договор за цесия. Видно от последния вземанията, които се прехвърлят са индивидуализирани във „файл данни“. От приложения на лист 9 от заповедното производство извлечение от списък на прехвърлените вземания, не може да се направи извод, че имено с процесния договор за цесия е прехвърлено посоченото в извлечението вземане. Представеното извлечение не съдържа никакви индикации, че представлява „файла данни“ към процесния договор за изкупуване на вземания, за да се приеме, че с процесния договор за цесия е прехвърлено имено посоченото в извлечението вземане. При така изложеното и с оглед на изричните възражения на ответника, съдът намира, че ищецът не е изпълнил разпределената му доказателствена тежест за установяване на валидно възникване на договорно правоотношение между ответника и кредитодателя, за валидното възникване на договорно правоотношение между ответника и гаранта, за усвояване на сумата по отпуснатия потребителски кредит от страна на ответника, за плащане задълженията към кредитодателя от страна на гаранта; за прехвърляне на вземанията на ищеца въз основа на договор за цесия. Ето защо, ищецът следва да понесе неблагоприятните последици от недоказването на правопораждащите претендираното право факти, като предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен. По отговорността за разноски: При този изход на спора право на разноски в настоящото производство има само ответникът в производството, който не претендира присъждането на разноски. Така мотивиран, съдът