Решение № 209 от 15.1.2026 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 307/2025 г.

Образувано е по жалба на П. Т. З., подадена чрез пълномощника му адв. Б. Б., срещу т III „Цени на услуги по принудително задържане, преместване и отговорно пазене на неправилно паркирани превозни средства“: т.1. За принудително задържане на неправилно паркирани ППС в границите на "Зелена зона" се заплаща цена в размер на 36.00 лева с вкл. ДДС. т. 2. За принудително преместване на неправилно паркирани превозни средства се заплаща цена в размер на 60.00 лева с вкл. ДДС, а когато преместването се преустанови на място - е размер на 30.00 лева с вкл. ДДС. т. 3. За отговорно пазене в предназначено за целта място на преместеното по реда на чл. 168, ал.1 от ЗДвП ППС се заплаща цена в размер на 2.40 лв. с вкл. ДДС на час, считан от момента на уведомяване на РПУ“, от приложение 6 към чл. 53 от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Стара Загора. Оспорващият твърди, че имал пряк, личен и непосредствен правен интерес по смисъла на чл. 186, ал. 1 от АПК, да жали оспорената част от Наредбата, защото много често посещавал [населено място] /съседен и отстоящ на 45 км от [населено място]/, където посещавал Старозагорската опера, бил постоянен читател от 2016 г. в Р. Б. „Захари Княжевски" [населено място], където проучвал краеведска литература, посещавал музеи и галерии в централна градска част, идвал да пазарува в специализарини магазини Метро и Декатлон, както и на гости на негови близки, при което многократно почти всяка седмица паркирал личния си автомобил С. С.-рег.№ [рег. номер] на територията на [населено място]. Излага съображения за пороци на оспорените разпоредби по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Отбелязва, че горните правни норми били разположена в Глава Трета от процесната наредба: цени на други услуги и права предоставяни от общината и второстепенните разпоредители с бюджетни средства, което било в разрез с чл.6 и чл.9 от ЗМДТ, тъй като в действителност описаните в оспорената част не били нито услуга, нито били предоставяне на право, а по съществото те представлявали принудителна административна мярка /ПАМ/ и наказателна санкция, които ответникът е следвало да разпише в Наредба за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на община Стара Загора. Твърди, че в тези разпоредби се определят цени с вкл. ДДС в цената за принудително задържане, репатриране и отговорно пазене на ППС в наказателния паркинг, било противозаконно да се включва и налогът от 20% ДДС, така както по недопустим начин бил направил ответникът. Според жалбоподателя оспорената разпоредба на т.III т.З от Приложение № 6 към чл.53 противоречала на акт от по-висока степен – ЗДвП в чл. 171, т.5, буква „б" от ЗДвП, където законодателят изрично е разписал, че за отговорно пазене на репатрираното ППС в наказателния паркинг се дължи заплащане на такса, а не цена с вкл. ДДС. Твърди се, че ответникът не бил спазил административнопроизводствените правила на чл. 26 и чл. 28 от ЗНА, като не бил публикувал проекта на наредбата на сайта на общината 30 дни преди нейното приемане. Липсвал доклад и анализ на оспорената част за съответствие с правото на Европейския съюз, както и информация за очакваните финансови постъпления в общинския бюджет от оспорената част. Счита се, че оспорените разпоредби следвало да бъдат обявени за нищожни, или алтернативно – да бъдат отменени като незаконосъобразни. С Определение на съда от 28.05.2025 г., на основание чл. 189, ал. 2 от АПК, към оспорването на П. Т. З., насочено срещу. т III „Цени на услуги по принудително задържане, преместване и отговорно пазене на неправилно паркирани превозни средства“: от приложение № 6 към чл. 53 от наредбата, е присъединена Т. И. Д.. В молбата за присъединяване са изложени възражения за незаконосъобразност на Наредбата в оспорената част, респективно нейната нищожност, които са идентични с изложените от жалбоподателя П. Т. З.. С Определение на съда от 24. 11.2025 г., на основание чл. 189, ал. 2 от АПК, към оспорването на П. Т. З. , насочено т III „Цени на услуги по принудително задържане, преместване и отговорно пазене на неправилно паркирани превозни средства“: от приложение № 6 към чл. 53 от Наредбата е присъединена Н. Р. Н.. В молбата за присъединяване са изложени възражения за незаконосъобразност на Наредбата в оспорената част, респективно нейната нищожност, които са идентични с изложените от жалбоподателя З.- В съдебно заседание жалбоподателят и присъединилите се страни чрез общия си процесуален представител поддържат съображенията, изложени в жалбата, и в молбите за присъединяване. Претендират разноски. Ответникът, Общински съвет Стара Загора, чрез процесуалния си представител оспорва допустимостта на жалбата, тъй като оспорените разпореди били отменени с последващо решение на Общински съвет Стара Загора. Отделно релевира доводи за неоснователност на подадената жалба. Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание счита оспорването за недопустимо, алтернативно счита жалбата за неоснователна. Административен съд – Стара Загора, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното: С предложение Регистрационен индекс: 10-61-14/15.01.2025 година Кметът на Община Стара Загора е предложил на ОбС – Стара Загора на основание чл. 6,ал2 ЗМДТ, чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА, да бъде приета Наредба за изменение и допълнение на Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Стара Загора/ Наредбата/. В докладната записка е посочено, че част от таксите и цените на услугите не били актуализирани и при анализ на разходите по предоставяне на част от услугите се установявало значителното им увеличение. Проектът за изменение и допълнение проекта на наредбата, заедно с мотивите, са публикувани на официалната страница на Община Стара Загора в раздел "Проекти на нормативни актове", на 03.01 2025 г., като е даден 14 –дневен срок за предложения и становища, видно от приложената разпечатка /л. 11 и следващи от делото/. Към преписката е приложен и протокол от 21.01.2025 г. от Началник отдел „Местни данъци такси“ И. И., от който е видно, че по предложения проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Стара Загора, публикуван на сайта на Община Стара Загора, не са постъпили предложения и възражения. Проектът за изменение и допълнение е разгледан от постоянните комисии на общински съвет Стара Загора на 21.01.2025 година , като същите са дали положително становище по предложените промени, което се установява от поименно гласуване на членовете на тези постоянни комисии. По проекта за изменение и допълнение на НОАМТЦУТОСЗ извън 14-дневния срок е постъпило възражение от 27.01.2025 година от Л. А. В. /л. 260-262 от делото./ Видно от протокол № 34 от 28.01.2025 година, същото е разгледано на извънредно заседание от постоянната комисия по общинска собственост и стопанска политика и е прието, че не били налице сочените от гражданката пропуски в съдържанието на предложението, нито в процедурата му за обществено обсъждане. ПК е приела, че били налице доста подробни мотиви към предложението по отношение на обсъждането му и съкратения 14-дневен срок. Видно от Протокол № 22 от 30.01.2025 г. , като точка 1 от дневния ред на проведеното редовно заседание на Общински съвет – Стара Загора от същата дата е разгледана Наредбата за изменение и допълнение на НОАМТЦУТОСЗ ведно с предложението на В.. С поименно гласуване е прието и Решение №855/30.01.2025 г. (л. 75-и следващи/, с което на основание чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА и чл. 6,ал.2 от ЗМДТ Общински съвет Стара Загора е приел Наредбата за изменение и допълнение на НОАМТЦУТОСЗ. В гласуването при приемане на Решение № 885/30.01.2025 г. са участвали 49 общински съветници от общо 51), от които 39 общински съветници са гласували "за", 10 са гласували "против", След приемане на решението е постъпило предложение от 02.02.2025 година от Л. В. относно проекта за изменение и допълнение на НОАМТЦУТОСЗ а /л. 279-281/. Постъпило е предложение с рег. Индекс 10-61-67/10.02.2025 година от кмета на община Стара Загора за приемане на второ гласуване на промените на НОАМТЦУТОСЗ. В него изрично е посочено , че са разгледани и приети някои от предложенията на общинските съветници. По така направеното предложение са изразени становища на ПК на общински съвет Стара Загора на 18. 02.2025 година и чрез поименно гласуване са приети окончателно промените на НОАМТЦУТОСЗ. С протокол № 23 от 27.02.2025 година от проведено заседание на Общински съвет Стара Загора е прието решение № 942/27.02.2025 година, с което на основание чл.21,ал.2 от ЗМЗСМ и чл. 6,ал.2 е приета Наредбата за изменение и допълнение на НОАМТЦУТОСЗ. При поименното гласуване са участвали 49 общински съветници, от които 47 са гласували „за“ и 2 – „въздържали се“. Решението е публикувано на 05.03.2025 година на интернет страницата на Община Стара Загора /лист 58 и следващи от делото/. В така и приетия текст на Наредбата в приложение №6 към чл. 53 от на НОАМТЦУТОСЗ е създаден нов текст със следното съдържание точка III. „Цени на услугите по принудително задържане, преместване и отговорно пазeне на неправилно паркирани превозни средства: 1. За принудително задържане на неправилно паркирани ППС в границите на "Зелена зона" се заплаща цена в размер на 36.00 лева с вкл. ДДС. 2. За принудително преместване на неправилно паркирани превозни средства се заплаща цена в размер на 60.00 лева с вкл. ДДС, а когато преместването се преустанови на място - в размер на 30.00 лева с вкл. ДДС. 3. За отговорно пазене в предназначено за целта място на преместеното по реда на чл. 168, ал.1 от ЗДвП ППС се заплаща цена в размер на 2,40 лв. ДДС. При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Съгласно чл. 185, ал. 1 от АПК подзаконовите нормативни актове могат да се оспорват пред съд, като според ал. 2 на същия член подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени изцяло или в отделни техни разпоредби. Съгласно чл. 186, ал.1 от АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения, като според чл. 187, ал.1 от АПК подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето. В случая предмет на оспорване са отделни разпоредби от НОАМТЦУТОСЗ, която е подзаконов нормативен акт, съдържащ правни норми, които създават общозадължителни правила за регулиране на обществени отношения на територията на община Стара Загора, като засяга неограничен брой адресати – чл. 7, ал. 2 от ЗНА и чл. 75 от АПК. В оспорените разпоредби са определени „цени на услугите по принудително задържане, преместване и отговорно пазeне на неправилно паркирани превозни средства на територията на Община Стара Загора“, като изрично е посочено, че в тях е калкулирано ДДС. Доводите за допустимост на заявеното от страните оспорване на З. и присъедините се страни на точка III „Цени на услугите по принудително задържане, преместване и отговорно пазeне на неправилно паркирани превозни средства от приложение № 6 към чл. 53 от наредбата при последвалата им отмяна, изцяло съответства на възприетото в националната съдебна практика разбиране, че правният интерес, който следва да е личен, пряк и непосредствен, е абсолютна положителна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и при липсата на която съдебното производство е недопустимо, като същият следва да бъде преценяван конкретно и съобразно данните по делото. В тази насока правният интерес правилно се обосновава с оглед обстоятелството, че оспорващият З. ще подаде иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за обезщетение за вреди от оспорените разпоредби от Наредбата, за които се твърди, че са незаконосъобразни. При тълкуването, дадено от СЕС с решението от 24 ноември 2022 г. по дело С-289/21, е прието, че принципът на ефективност, закрепен с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска процесуално правило на държава членка, съгласно което - когато национална правна разпоредба, оспорена с жалба за отмяна по съдебен ред, тъй като противоречи на правото на Съюза, бъде отменена с последваща норма и поради това престане да поражда последици занапред — се приема, че е отпаднал предметът на оспорване и следователно липсва основание за произнасяне, без преди това страните да са имали възможност да изтъкнат евентуалния си интерес от продължаване на производството и без такъв интерес да е бил взет предвид. В т. 42, 43, 44 и 45 от една страна и т. 46 и следващи от друга, в мотивите на това решение се прави разграничение между две хипотези, при които се дава различен отговор на поставения въпрос за тълкуване на чл. 47 от Хартата на основните права в ЕС. Относима към настоящия спор е т. 46, в която се разглежда възможността с обжалването на национална разпоредба по съдебен ред жалбоподателят да цели да се премахнат и правните последици, които са породени от прилагането на тази разпоредба и които го увреждат. В подобна хипотеза сама по себе си отмяната с последваща норма на посочената разпоредба не би довела до отпадане на тези вече настъпили последици и прилагането в подобно положение на национална процесуална разпоредба, по силата на която се прекратява производството, тъй като е отпаднал предметът на оспорване, би могло да лиши оспорващите от ефективна съдебна защита. В този смисъл е Решение № 4166/17.04.2025 г. постановено по адм. дело № 1831/2025 г. на ВАС, Първо отделение. Изцяло в този смисъл е и разпоредбата на чл. 193, ал. 2 от АПК (Нова – ДВ, бр. 63 от 2025 г. Сравнение с предишната редакция, в сила от 5.08.2025 г.), съгласно която при отмяна на оспорения подзаконов нормативен акт или на част от него след подаване на жалбата, съдът се произнася по оспорването, когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните. В този случай съдът може да обяви нищожността на оспорения подзаконов нормативен акт или на част от него, да установи изцяло или отчасти незаконосъобразността му или да отхвърли оспорването. В изложения контекст и след преценка на доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалваната част от подзаконовия нормативен акт, с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146, във вр. с чл. 196 от АПК, съдът счита жалбата за неоснователна. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Общинските съвети са компетентни да издават наредби, когато това е предвидено от Конституцията или от закон – чл. 2 от ЗНА и чл. 76, ал. 1 от АПК, като уреждат с тях съобразно нормативните актове от по-висока степен обществени отношения с местно значение – чл. 8 от ЗНА. За приемането на Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на съответната община ОбС е овластен с нормите на чл. 141, ал. 4 от Конституцията на Република България, чл. 21, ал. 2 от ЗМДТ и чл. 6 от ЗМДТ – последните изрично са посочени в предложението на вносителя и в решенията на ОбС Стара Загора като основание за приемане на НОАМТЦУТОСЗ. Следователно оспорените разпоредби са изменени от материално и териториално компетентен орган. На съда е служебно известно във връзка с оспорване на други актове на ОбС Стара Загора, а и на други разпоредби от процесната НОАМТЦУТОСЗ, че и към момента на приемане на последната, и към настоящия момент численият състав на ОбС Стара Загора включва 51 общински съветници. С оглед на това и на установената фактическа обстановка, изложена по-горе, оспорените разпоредби са изменени при спазване на изискванията за кворум и мнозинство – чл. 27, ал. 2 и ал. 4 от ЗМСМА и в съответствие на на разпоредбата на чл. 27, ал. 5 от ЗМСМА, предвиждаща решенията на общинския съвет по чл. 21, ал. 1, т. 7 от ЗМСМА да се приемат с поименно гласуване, което се отразява в протокола от заседанието. С оглед на което съдът приема, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила В случая оспорените разпоредби на процесната наредба са приети в две различни заседания на ОбС Стара Загора, при спазване на изискванията за кворум и мнозинство, въз основа на проекти, публикувани на интернет страницата на Община Стара Загора заедно с мотивите, като на заинтересованите лица е предоставен законоустановеният минимален 14-дневен срок за предложения и становища по тях, но такива и в двата случая не са постъпили, след което преди всяко от гласуванията същите са били обсъдени в съответните ПК. Във връзка с направеното възражение за неспазване на административнопроизводствените правила, съдът намира следното: Към датата на приемане на Решение № 942/27.02.2025 г., с което са приети измененията и допълненията на НОАМТЦУТОСЗ, в това число и оспорените разпоредби, действа разпоредбата на чл. 26 от ЗНА, в редакцията й, изм. ДВ бр. 34 от 2016 г., в сила от 04.11.2016 г. Ал. 1 на чл. 26 предвижда изработването на проект на нормативен акт да се извършва при зачитане на принципите на необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, субсидиарност, пропорционалност и стабилност. Според ал. 2 на чл. 26 от ЗНА в процеса по изработване на проект на нормативен акт се провеждат обществени консултации с гражданите и юридическите лица, а според ал. 3 на същия член, преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, и предварителната оценка на въздействието по чл. 20. Когато съставителят на проекта е орган на местното самоуправление, публикуването се извършва на интернет страницата на съответната община и/или общински съвет. В чл. 26, ал. 4 от ЗНА е предвидено, че срокът за предложения и становища по проектите, публикувани за обществени консултации по ал. 3, е не по-кратък от 30 дни. При изключителни случаи и изрично посочване на причините в мотивите, съответно в доклада, съставителят на проекта може да определи друг срок, но не по-кратък от 14 дни. Съгласно чл. 26, ал. 5 от ЗНА, след приключването на обществената консултация по ал. 3 и преди приемането, съответно издаването на нормативния акт, съставителят на проекта публикува на интернет страницата на съответната институция справка за постъпилите предложения заедно с обосновка за неприетите предложения. Всички тези изисквания в случая са спазени, като проектът на Наредбата е публикуван на интернет страницата на Община Стара Загора, на 03.01.2025 г., т. е. повече от 14 дни преди приемането му . Налице са и данни за постъпили предложения и становища по проекта, който за разгледани от ПК на Общински съвет Стара Загора и от самия Общински съвет. Предложението на Кмета на Община Стара Загора за приемане на измененията и допълненията на Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Стара Загора съдържа всички изброени в чл. 28, ал. 2, т. 1 – т. 5 реквизити, които ал. 1 на същата норма предвижда като изискуеми за мотивите на проекта на нормативен акт. В предложението са изложени причините, които налагат приемането на промените в наредбата; целите, които се поставят; финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива, както и анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че при приемането на оспорените разпоредби от Наредбата не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, годни да доведат до нейната отмяна само на това основание, а възражението на жалбоподателя в посочения смисъл е неоснователно. Неоснователни са и изложените в жалбата възражения за незаконосъобразност на разпоредбата на съдържание точка III „ цени на услугите по принудително задържане, преместване и отговорно пазeне на неправилно паркирани превозни средства“. Същите са приети от законово овластен орган и попадат в кръга на неговата материална и териториална компетентност. Нормата на чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА предвижда компетентност на общинския съвет да приема наредби в изпълнение на своите правомощия по ал. 1, сред които и предвидените в т. 7 и т. 23 от ЗМСМА правомощия – както да определя размера на местните такси, така и да решава и други въпроси от местно значение, които не са от изключителната компетентност на други органи. В § 3 от ПЗР на наредбата е посочено, че същата се издава на основание чл. 9 от Закона за местните данъци и такси, според който "общинският съвет приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги". Тоест законово е определена възможността общинските съвети да издават наредби, в които да определят местните цени на услуги, какъвто е характерът и на обжалваните разпоредби. Видно е, че в точка III от приложение №6 към чл. 53 от Наредбата са определени цени на услуги по принудително задържане, преместване и отговорно пазене на неправилно паркирани превозни средства, които цени не са уредени със закон. Общински съвет Стара Загора е приел Наредба за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на община Стара Загора. В нея Глава десета, Раздел първи "Принудително отстраняване на неправилно паркирани автомобили" е предвидено, в чл. 52 о как се осъществява (– Принудително преместване на МПС от мястото на паркиране, без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, а именно то се извършва от службите за контрол и от длъжностни лица, определени със заповед на Кмета на община Стара Загора, В чл. 55 от Наредбата е описана подробно как се осъществява дейността по отстраняване на автомобилите. Изброени са случаите, в които се извършва принудителното преместване на МПС. Съгласно точка 7 от чл. 55 от Наредбата отстраненият автомобил се откарва със специализирания автомобил в някой от определените със заповед на кмета на общината паркинги с денонощен режим на работа. Работникът от екипа, извършил отстраняването, трябва да предаде на упълномощеното лице в паркинга протокол, удостоверяващ данните на автомобила, и лицата, участващи в процеса на репатриране. Според точка 8 на същата разпоредба напускане на паркинга се допуска, само след като водачът или собственикът на автомобила заплати съответните такси за принудителното отстраняване, отговорно пазене и принудително задържане /ако МПС е било с поставено блокиращо устройство/, и подпише акт за установяване на административно нарушение, и представи документ за собственост или регистрационен талон. Според точка 9 от чл. 55 от тази наредба размерът на таксите по чл. 53 се определя с решение на общинския съвет. Имайки предвид така цитираните текстове от наредбата, публично достъпна на официалната интернет страница на Община Стара Загора ,може да се направи изводът, че "принудително преместване" на неправилно паркиран автомобил не означава само и единствено откарване (извозване, транспортиране) на неправилно паркирания автомобил до определени площадки за неговото съхранение. Принудително преместване има и в случаите, когато неправилно паркираното МПС е преместено от мястото на паркиране, което в общия случай става при натоварването му от службите за контрол на специализирания репатриращ автомобил. За случаите, в които собственикът на автомобила се яви преди потегляне на специализирания автомобил от мястото на нарушението, Общинският съвет – Стара Загора е определил цена на услугата принудително задържане в границата на зелена зона. Обжалваните разпоредби на НОАМТЦУТОСЗ не противоречат на Наредбата за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията община на Стара Загора, в която изрично се посочва, че тези такси се определят от Общински съвет Стара Загора, а дори да противоречаха, то несъответствието би било с друг подзаконов нормативен акт на общинския съвет, т. е. акт от същата степен. Спорният въпрос е дължи ли се ДДС за тази цена. Съдът намира, че оспорените разпоредби са незаконосъобразни като противоречащи на ЗДДС. В чл. 3, ал.5 от ЗДДС са въведени две кумулативни предпоставки, обосноваващи извода, че Община Стара Загора не следва да се счита за данъчно задължено лице. За да се приложи посочената разпоредба, трябва да са изпълнени кумулативно две условия, посочени в нея, като първото от тях е упражняването на дейности от публичноправен субект и упражняването на дейности, извършвани в качеството на орган на публична власт. По отношение на общините, като органи на местна власт, първото условие очевидно е налице (в тази връзка са Решение от 16 септември 2008 по дело C-288/07, т. 20 и Решение от 25 февруари 2021 г. по дело C-604/19, т. 80). Второто предвидено условие е налице, когато извършваните от публичноправните субекти дейности са в рамките на специалния за тях правен режим, с изключение на дейностите, които те упражняват при същите правни условия като частните икономически оператори (т. 17 от цитираното по-горе решение по дело C-446/98 и т. 21 от решението по дело C-288/07). Както е разяснено и в т. 31 от Решение от 16 Септември 2008 г. по дело С-288/07 на СЕС, касае се "главно до дейностите, извършени от публичноправните субекти в качеството им на органи на публична власт, които, бидейки изцяло от икономическо естество, са тясно свързани с използването на прерогативите на публичната власт. Хипотезите, в които, дори когато публичноправните субекти упражняват посочените дейности в качеството си на органи на публична власт, следва да се считат за данъчно задължени лица, са следните: 1. Случаите, в които третирането им като данъчно незадължени лица би довело до значително нарушаване на правилата за конкуренцията – чл. 3, ал. 5, т. 2 от ЗДДС, съответно чл. 13, § 1, втора алинея от Директива 2006/112/ЕО; 2. посочените дейности, доколкото не са незначителни, са изброени в чл. 3, ал. 5, т. 1 от ЗДДС, съответно в Приложение I на Директива 2006/112/ЕО, както предвижда чл. 13, § 1, третата алинея от същата директива. Както е изрично дефинирано и в практика на ВАС /така е Решение № 7495/2023 г. по адм. дело № 4156/2023 г. / първата хипотеза касае случаите, в които на публичноправни субекти са възложени икономически дейности, упражнявани в рамките на специалния за тях правен режим, но успоредно с това същите дейности могат да се упражняват от частни оператори, в които случаи е възможно третирането на публичноправните субекти като данъчно незадължени лица да има за резултат настъпването на значително нарушаване на правилата на конкуренцията, а втората хипотеза въвежда презумпцията, че третирането на публичноправните органи като данъчно незадължени лица, при упражняването на точно идентифицираните в нея дейности, води до нарушаването на конкуренцията, поради което и същите дейности подлежат на облагане с ДДС, доколкото не са незначителни. В конкретиката на случая следва да се има предвид, че въпросните доставки, за които е включено начислено ДДС в наредбата, са освободени. Осъществяваните от общината дейности по предоставяне на площи за ползване на паркоместа е нормативно установена в ЗМДТ, в който закон е предвидено и събиране на такса за тези дейности. Съгласно чл. 72, ал. 1 от ЗМДТ таксата се заплаща за ползване на тротоари, площади, улични платна, места, върху които са организирани пазари (открити и покрити), тържища, панаири, както и терени с друго предназначение, които са общинска собственост. Дейността на общината, във връзка с която тя е предвидила събиране на такси като неправилно паркиране е осъществявана от нея в качеството й на орган на местната власт, доколкото е и нормативно установена, поради което попада в хипотезата на чл. 3, ал. 5 от ЗДДС. В решение по дело С-446/98 г. СЕС приема, че дейността по наемане на места за спиране (паркиране) на коли е дейност, която, когато е осъществявана от публичноправен субект, е осъществявана от него в качеството му на публичен орган по смисъла на чл. 4, § 5, ал. 1 от Шеста директива, ако тази дейност е осъществена в рамките на специфичен юридически режим за публичния субект. Такъв е случаят, когато осъществяването на тази дейност съдържа използването на прерогативите на публичната власт. В т. 22 от мотивите на решението като възможни прерогативи на публичната власт са посочени - позволяването или ограничаването на спирането на път, отворен за движение (обществен трафик), или санкционирането чрез глоба при превишаване на позволеното време (времетраенето). Събирането на такси за неправилно паркиран автомобил са такива също върху публична общинска собственост и тук общината също така е единственият субект, който предоставя за ползване тези общински терени и следи за правилното им ползване, т. е. тази дейност, както и останалите, не може да бъде осъществявана от търговци /в този смисъл е и Решение № 12630/2021 г. по адм. дело № 2831/2021 г. на ВАС/. Според съда общината няма качеството на данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 5, т. 1, б. "м" ЗДДС и не следва да начислява ДДС за тези услуги. От горното следва, че посочените разпоредби следва да бъде отменени като противоречащи на чл. 3,ал.5 от ЗДДС. Основателно е възражението на жалбоподателите, че точка II т. 3 противоречи на чл. 171,т. 5 , буква „Б“ от ЗДвП, където изрично е записано, че за отговорно пазене на репатрирано ППС се заплаща такса, а не цена на услуга С оглед на което съдът приема, че оспорените разпоредби са незаконосъобразни и следва да бъдат отменени. За осъщественото от процесуално представителство на П. Т. З. е договорено и изплатено на адв. Б. сумата [рег. номер]. Предвид фактическата и правна сложност на делото на жалбоподателя следва да се присъди изцяло договореното адвокатско възнаграждение, а именно – 1200 лева за осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция и разноските за държавна такса - 10 лева, и такса за публикуване в ДВ – 30 лева. Общо с огледа на изхода от спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя З. направените по делото разноски, в размер на 634 евро /1240 лева/. За осъществено процесуално представителство на Т. И. Д. ответникът следва да й заплати сумата от 511,29 евро /1000 лева/ договорено и изплатено адвокатско възнаграждение. За осъществено процесуално представителство на Н. Р. Н. ответникът следва да й заплати сумата от 511,29 евро /1000 лева/, договорено и изплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горните мотиви, Старозагорският административен съд на основание чл. 193, ал. 1 от АПК