Решение № 12812 от 28.6.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 43620/2023 г.

Производството е по чл. 235 ГПК. Делото е образувано по искова молба на •••• срещу ••••, с която е предявен осъдителен иск за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 4 260 лв., представляваща съдебни разноски. В исковата молба, предявена чрез юрисконсулт В. А., се твърди, че с решение № 4184/24.06.2021 г. по адм.д. № 4239/2020 г. по описа на АССГ и решение № 3406/11.04.2022 г. по адм.д. № 10708/2021 г. по описа на ВАС в тежест на •••• са присъдени разноски в размер на 2 210 лв., а с решение № 4821/19.07.2021 г. по адм.д. № 4022/2020 г. по описа на АССГ и решение № 2102/07.03.2022 г. по адм.д. № 9991/2021 г. по описа на ВАС в тежест на •••• са присъдени разноски в размер на 2050 лв. Въз основа на посочените решения за тези суми са издадени изпълнителни листи и •••• е заплатил доброволно присъдените суми. Твърди се, че предмет на посочените административни дела била законосъобразността на Експертни решения, издадени от ••••. В хода на административното производство обаче било установено, че болничните листове въз основа, на които били издадени административните актове от органите на медицинската експертиза, не били подписани от посочените в тях членове на Лекарската консултативна комисия /ЛКК/ - д-р Д. и д-р С. – Т. при ••••. Ищецът твърди, че правомощията му се изразяват единствено във връзка с оспорване на издадените от ТЕЛК актове по отношение на медицинската експертиза, но не и да следи за автентичността на положените върху издадените болнични листове подписи. Счита, че ответникът е отговорен за подбора, назначаването и контролирането дейността на ЛКК, в т.ч. и стриктното подписване на издадените болнични листове. Поради липсата на упражнен контрол от страна на ответника са отменени експертните решения, издадени от •••• и ищецът е осъден да заплати процесните суми, представляващи съдебни разноски, поради което на свой ред ги претендира от ответника. Претендира разноски в настоящото производство. В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата молба. В проведеното открито съдебно заседание ищецът се представлява от юрисконсулт А., който поддържа иска. Ответникът се представлява от юрисконсулт М., която оспорва иска като недопустим и неоснователен. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: С решение№ 4184/24.06.2021 г., постановено по адм.д. № 4293/2020г. по описа на АССГ, II отделение, 31 с-в е отменено Експертно решение № 0662 от заседание № 059 от 26.03.2020 г. на ••••-Специализиран състав по хирургични, ортопедични и сърдечно- съдови болести и потвърденото с него Експертно решение № 2478 от заседание № 200 от 19.12.2019 г. на ТЕЛК за общи заболявания към •••- гр. ••, обявена е нищожността на болничен лист № Е20198538803 от 31.10.2019 г., издаден от Специализирана ЛКК при ••• и преписката е изпратена при Специализирана ЛКК при ••• за произнасяне от надлежен състав, •••• е осъдено да заплати на ••• съдебни разноски в размер на 1 610 лв. Срещу първоинстанционното решение е подадена жалба от •••• и с решение № 3406/11.04.2022 г. по адм.д. № 10708/2021 г. по описа на Върховния административен съд, VI отделение по адм.д. № 10708/2021 г. е отмемено решение№ 4184/24.06.2021 г., постановено по адм.д. № 4293/2020г. по описа на АССГ, II отделение, 31 с-в в частта, с която е постановено изпращане на преписката на Специализирана ЛКК при ••• за произнасяне от надлежен състав, а в останалата част решението е оставено в сила, •••• е осъдена да заплати на ••• съдебни разноски в размер на 600 лв. В мотивите на решението е посочено, че болничният лист не издаден от ЛКК е законен състав съгласно изискванията на чл. 7 от Наредбата на медицинската експертиза и не е породил правно действие. Посочено е, че съгласно заключенията на вещите лица по съдебно-графологическата експертиза подписите в болничния лист не са изпълнени от лекарите д-р Й. Д. и д-р Б. С. – Т., т.е. не е издаден от компетентен орган, както и че липсват данни за образувано при ••• административно производство. Посочено е още, че при осъществения администртивен контрол по реда на чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето •••• не е извършила проверка за валидността на оспорения болничен лист, поради което издаденото потвърдитено решение е незаконосъобразно и подлежи на отмяна. Издаден е изпълнителен лист от 16.06.2022 г., с който •••• е осъдена да заплати на ••• сумата от 1610 лв., представляваща разноски по адм.д. № 4239/2020 г. по описа на АССГ и сумата от 600 лв., представляваща разноски по адм.д. 10708/2021 г. по описа на ВАС. От приетото по делото платежно нареждане от 09.08.2022 г. се установява, че на посочената дата по сметка на ••• е преведена сумата от 2 210 лв. от •••• с основание изпълнителен лист по адм.д. № 4239/2020 г. С решение№ 4821/19.07.2021 г., постановено по адм.д. № 4022/2020 г. по описа на АССГ, II отделение, 50 с-в е отменено Експертно решение № 0579 от заседание № 049 от 11.03.2020 г. на ••••-Специализиран състав по хирургични, ортопедични и сърдечно- съдови болести и потвърденото с него Експертно решение № 1414 от заседание № 136 от 16.09.2019 г. на ТЕЛК за общи заболявания към •••- гр. София, обявена е нищожността на болничен лист № Е20197425043 от 24.06.2019 г., издаден от Специализирана ЛКК при ••• и преписката е изпратена при Специализирана ЛКК при ••• за произнасяне от надлежен състав, •••• е осъдено да заплати на ••• съдебни разноски в размер на 1 450 лв. Срещу първоинстанционното решение е подадена жалба от •••• и с решение № 2102/07.03.2022 г. по адм.д. № 9991/2021 г. по описа на Върховния административен съд, VI отделение е оставено в сила решение№ 4821/19.07.2021 г., постановено по адм.д. № 4022/2020 г. по описа на АССГ, II отделение, 50 с-в в частите, с които е отменено експертно решение № 0579 от заседание № 049 от 11.03.2020 г. на ••••-Специализиран състав по хирургични, ортопедични и сърдечно-съдови болести и потвърденото с него Експертно решение № 1414 от заседание № 136 от 16.09.2019 г. на ТЕЛК за общи заболявания към •••- гр. София, обявена е нищожността на болничен лист № Е20197425043 от 24.06.2019 г., издаден от Специализирана ЛКК при •••, както и в частта за разноските и е отменено решение № 4821/19.07.2021 г., постановено по адм.д. № 4022/2020 г. по описа на АССГ, II отделение, 50 с-в в частта, с която е постановено изпращане на преписката на Специализирана ЛКК при ••• за произнасяне от надлежен състав, •••• е осъдена да заплати на ••• съдебни разноски в размер на 600 лв. В мотивите на решението е посочено, че болничният лист е нищожен, защото не е подписан от посочените в него членове на ЛКК, което влече след себе и незаконосъобразност на обсъжданите решения на ТЕЛК на и на ••••, в които това не е констатирано. Посочено е, че от изслушаната съдебно-графологична експертиза се установява, че болничният лист е неистински, което ТЕЛК и •••• са пропуснали да установят. Както и че е излишно да се изпраща преписката на ЛКК за произнасяне в надлежен състав, тъй като е установена изначална липсва на валидно издадени болничен лист и това не би могло да бъде санирано. Издаден е изпълнителен лист от 10.06.2022 г., с който •••• е осъдена да заплати на ••• сумата от 1450 лв., представляваща разноски по адм.д. № 4022/2020 г. по описа на АССГ и сумата от 600 лв., предствляваща разноски по адм.д. № 9991/2021 г. по описа на ВАС. От приетото по делото платежно нареждане от 09.08.2022 г. се установява, че на посочената дата по сметка на ••• е преведена сумата от 2050 лв. от •••• с онсование изпълнителен лист по адм.д. № 4022/2020 г. По делото е приложена молба от •••, адресирана до •••• за заплащане на присъдените суми, с посочване на банкова сметка. Обстоятелството, че присъдените съдебни разноски са изплатени не е било спорно между страните. Съдът намира, че приетите като доказателства по делото заключения по СМЕ и СГЕ, изготвени и приети като доказателства в производството пред административните съдилища, нямат доказателствена стойност в настоящото производство, доколкото заключенията не са изготвени и приети по реда на ГПК пред настоящия съд, а и от тях не се установяват обстоятелства, които са относими към предмета на спора. При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи: Предявеният осъдителен иск намира правната си квалификация в чл. 49 вр. 45 ЗЗД. Основателността му се предпоставя от установяването от страна на ищеца на всички елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно, че ответникът с конкретните си противоправни действия, му е причинил имуществени вреди, причинно- следствената връзка между поведението на ответника и причинените имуществени вреди, както и конкретния размер на неимуществените вреди. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на делинквента. Съгласно чл. 101 от Закона за здравето за установяване на временна неработоспособност, за установяване на вида и степента на увреждане на деца до 16- годишна възраст и на лица, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване, и за установяване степента на трайно намалена работоспособност на лица в трудоспособна възраст, както и за потвърждаване на професионална болест се извършва медицинска експертиза. Според чл. 103, ал. 2 ЗЗ експертизата на временната неработоспособност се извършва от лекуващия лекар, лекарски консултативни комисии (ЛКК), териториални експертни лекарски комисии (ТЕЛК) и от ••••. Лекарските консултативни комисии се разкриват и закриват със заповед на директорите на регионалните здравни инспекции в лечебни заведения за извънболнична и болнична помощ по предложение на ръководителя на съответно лечебно заведение – чл. 104, ал. 1 ЗЗ. Лекарските консултативни комисии са общи и специализирани. В състава на ЛКК влизат не по-малко от двама постоянни членове - лекари с призната специалност, включително един председател – чл. 104, ал. 2 ЗЗ. Според чл. 109 устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза по чл. 103 се определят с правилник на Министерския съвет. Контрол върху медицинската експертиза се осъществява от Националния съвет по медицинска експертиза, от министъра на здравеопазването, министъра на труда и социалната политика, НЗОК, НОИ, регионалните съвети по чл. 111 и от регионалните здравни инспекции – чл. 110. Съгласно чл. 62 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертиза Ръководителите на лечебните заведения носят отговорност за правилната организация, качеството и контрола на медицинската експертиза, като: 1. осигуряват необходимите материали и създават организация за своевременно запознаване с действащите нормативни актове по медицинската експертиза; 2. осъществяват системен контрол за своевременност и качество на медицинската експертиза и по отношение на воденето на медицинската документация и вземат мерки за отстраняване на допуснатите пропуски и грешки; 3. осигуряват възможност за своевременно амбулаторно или болнично изследване на болните, които ще бъдат освидетелствани от ЛКК, ТЕЛК и ••••; 4. осъществяват контрол върху организацията и качеството на работата на ЛКК и ТЕЛК, ако има такава в лечебното заведение; 5. разглеждат жалбите на заинтересуваните лица и органи, отнасящи се до медицинската експертиза, и вземат съответни мерки за отстраняване на причините, които ги пораждат; 6. на всеки 6 месеца съвместно с главните експерти по медицинската експертиза към РЗИ, към РКМЕ и към ТП на НОИ и с председателите на ТЕЛК организират провеждане на общ колегиум за анализ на допуснатите пропуски и грешки при извършване на медицинската експертиза. Съгласно чл. 69 от Правилника контролът върху медицинската експертиза се осъществява от Националния съвет по медицинска експертиза, от министъра на здравеопазването, министъра на труда и социалната политика, от НЗОК, НОИ, РЗИ и от регионалните съвети по чл. 111 от Закона за здравето. Съгласно чл. Чл. 70а от •••• осъществява методическа и консултативна помощ и контрол по организацията и качеството на експертната дейност на органите на медицинската експертиза, а според чл. 70б от Правилника изготвя анализ, като на основание чл. 70в. от Правилника в случай че в резултат на проверките по чл. 70б се установят данни или съмнения за извършено престъпление или административно нарушение, директорът на •••• ги изпраща на органите на досъдебното производство или на съответната РЗИ за предприемане на действия по компетентност. Съгласно чл. 6 от Наредбата за медицинската експертиза временна неработоспособност е налице в случаите, при които осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи поради: общо заболяване; злополука; професионална болест; лечение в чужбина; санаторно-курортно лечение; належащ медицински преглед или изследване; карантина; отстраняване от работа по предписание на здравните органи; гледане на болен или на карантиниран член от семейството; належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед; изследване или лечение в същото или в друго населено място, в страната или в чужбина; бременност и раждане; гледане на здраво дете до 12-годишна възраст, върнато от детско заведение или училище поради карантина на заведението или на училището, или на отделна група или клас в него, или поради карантина на детето. Отпускът поради временна неработоспособност се оформя с болничен лист по образец, утвърден с акта на Министерския съвет по чл. 103а от Закона за здравето.Според чл. 7 от Наредбата Болничните листове се издават от лекуващите лекари/лекарите по дентална медицина и ЛКК, както и от лечебни заведения, които обслужват лицето по месторабота. Според чл. 112, ал. 1 ЗЗ обжалванията и възраженията от страна на заинтересованите лица и органи (освидетелстваните, осигурителите, НОИ, Агенцията за социално подпомагане, Агенцията за хората с увреждания и органите на медицинската експертиза на работоспособността) се правят: срещу решенията на лекуващия лекар - в 14- дневен срок от получаването им пред лекарската консултативна комисия; срещу решенията на ЛКК и центровете за спешна медицинска помощ - в 14-дневен срок от получаването им пред ТЕЛК, срещу решенията на ТЕЛК - в 14-дневен срок от получаването им пред ••••; срещу решенията на •••• - пред административния съд, в чийто район се намира постоянният или настоящият адрес на жалбоподателя по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Според ал. 2 на същата разпоредба заинтересованите лица и организации (освидетелстваните, осигурителите, териториалните поделения на НОИ и НЗОК) могат да обжалват в 14-дневен срок решения на ЛКК, с които се нарушават изискванията и редът при издаване на експертни решения за временна неработоспособност, и пред регионалния съвет по чл. 111, но съгласно ал. 6 обжалването на решението на ЛКК по реда на ал. 2 е пречка за обжалването му по реда на ал. 1, т. 2. В случая от събраните доказателства се установява, че издадени болнични листове от ЛКК при ••• са били обжалвани от заинтересовано лице – осигурител по реда на чл. 112 ЗЗ, като първо са били обжалвани пред ТЕЛК, впоследствие пред ••••, а експертното решение на •••• е било обжалвано по съдебен ред на две инстанции. Първоинстанционният съд и по двете дела с влязло в сила решение е установил, че болничният лист, който е бил издаден от ЛКК и е бил предмет на обжалване пред ТЕЛК и ••••, не е подписан от лицата посочени в него като членове на ЛКК, което го прави невалиден. Неподписаният болничен лист е нищожен, „правно нищо“, той не е годен да породи каквито и да било правни последици. Именно поради това и Върховният административен съд отменя първоинстанционните решения в частите, с които преписката по издадените болнични листове е върната на ЛКК за валидно произнасяне. Мотивите на касационната инстанция са, че изначално липсва основание за връщане и при изначална липса на валидно издаден болничен лист това не би могло да бъде санирано от лекарска комисия, т.е. и двата състава на ВАС достигат до правен извод, че болничните листове, които са били предмет на обжалване, не пораждат каквито и да било правни последици. В настоящото производство обаче ищецът се домогва да обоснове наличие на основание за обезщетяване на вреди въз основа на същите болнични листове, които са били предмет на обжалване и чиято нищожност е прогласена с влезли в сила решения. Според настоящият състав претенцията му почива на две взаимоизключващи се обстоятелства от една страна се твърди, че ответникът •••• не е упражнил достатъчен контрол върху издаването на процесните болнични листове, а от друга страна за обосноваване на възникването на правото се позовава на това, че болничните листове са били признати за нищожни, респективно решенията на ТЕЛК и •••• са отменени. От един факт – наличието на болничен лист се черпят права, а същевременно правното значение на този факт е съдебно отречено. По делото не се твърди, нито се доказва, че деяние – действие или бездействие на ответника има отношение към невалидността на болничните листове. Твърдението на ищеца е, че на болничните листове е придаден вид, че са подписани от лекари от ЛКК към ••••, но в действителност не са подписани от тях, поради което и ответникът носи отговорност. В случая може да се направи извод, че се касае за създаване и използване на неистински документ по смисъла на чл. 93, т. 6 от Наказателния кодекс, но липсва правна логика да бъде ангажирана обективната отговорност на възложителя на работа по чл. 49 ЗЗД, доколкото единствено се установява, че тези болнични листове не са подписани и не са издадени от ЛКК към ••••, така както им е придаден вид. Също така следва да се отбележи, че съгласно цитираните разпоредби отговорността на ръководителите на лечебните заведения, към които са създадени ЛКК, се ограничава до правилната организация, качеството и контрола на медицинската експертиза. Липсват конкретни твърдения и доказани обстоятелства кои от своите задължения ръководителят на лечебното заведение не е спазил, още повече, че по делото въобще не се установява кой е реалният фактически създател на обжалваните болнични листи и дали за неговата дейност отговорност носи ръководителят на лечебното заведение. При условие, че съществуват данни за престъпно документиране, противоречи на правната, а и на житейската логика да бъде ангажирана отговорността на лицето, което отговаря за организацията дейността на лицата, чиито подпис е фалшифициран, макар и отговорността да е обективна в принципен план. За пълнота на мотивите следва да се отбележи, че след постановяване на първоинстанционното решение, същото е било обжалвано пред ВАС по инициатива на самия ищец, така че и само на това основание претенцията му за разноски пред касационната инстанция е неоснователна. Поради изложените съображения настоящият състав достига до извода, че ответникът не е материалноправно легитимиран да отговаря по предявената претенция, доколкото не се доказа конкретно негово действие или бездействие, което да е противоправно и е да е в причинна връзка с претърпените от ищеца имуществени вреди. По разноските: С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски. Претендира се заплащане юрисконсултско възнаграждение, което настоящият състав по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК определи в размер на 100 лв.