Решение № 43 от 9.2.2026 г. на Окръжен съд - Пазарджик по дело № 848/2025 г.

Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс. С решение на Районен съд Панагюрище , постановено по гр.д№ 237 по описа за 2024 година е отхвърлен иска, предявен от П. Д. У. ЕГН:•••••••••• с адрес: гр. П., ул. “Я." №* срещу П. Д. У. ЕГН:•••••••••• с адрес: гр. П., ул. “Я." №* с правно основание чл. 108 ЗС във връзка с чл. 56 ЗС за приемане на установено спрямо ответника, че ищецът е носител на пожизнено право на ползване върху недвижим имот с идентификатор: 55302.501.2764.1.1 (стар идентификатор) и 55302.501.3685.1.1 (нов идентификатор) по КККР на гр. Панагюрище, представляващ самостоятелен обект в сграда, с адрес на имота: гр. П., ул. “Я." №*, ет.* с прилежащите части на северна изба с площ от 32.57 кв.м. и осъждане на ответника да предаде владението върху процесния имот на ищеца, поради погасяване правото по давност. Отхвърлен е иск, предявен от П. Д. У. ЕГН:•••••••••• срещу П. Д. У. ЕГН:••••••••••, с правно основание чл. 59 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 5822,83 лева - обезщетение за лишаване от ползване на 1/2 ид.ч. от имот с идентификатор: 55302.501.3685.1.1 по КККР на гр. Панагюрище за периода от 29.03.2022 г. до 21.03.2024 г., ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба - 21.03.2024 г. до окончателното изплащане на сумата. Осъден е на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, П. Д. У. ЕГН: •••••••••• с адрес: гр. П., ул. “Я." №* да заплати на П. Д. У. ЕГН: •••••••••• с адрес: гр. П., ул. “Я." №* сума в размер на 800 лева - разноски направени пред настоящата инстанция. В срок решението е обжалвано от ищеца П. У. , представляван от адв.Б.. Оспорва извода на Панагюрски районен съд,че е погасено правото на ползване на жалбоподателя,поради неупражняването му и счита , че този извод не е съответен на доказателствата по делото. Безспорно било установено по делото,че жалбоподателят до края на месец март - 29.03.2022 год ., заедно с покойната си съпруга са имали ключ и достъп до жилището на първия етаж , и че от този момент те са били лишени от възможността за достъп до първия етаж,да го ползват по начин който намерят те за добре. Безспорно било и, че и отв.П. У. е ползвал първия етаж , но това е било със съгласието и непротивопоставянето на жалбоподателя и съпругата му ,тъй като той е техен внук и те не са имали нито намерение ,нито желание да го лишат от възможността да живее в този етаж. Съдът основал извода си за погасяване на правото на ползване,учредено за дарителите с показанията на св . С. В., Св. С. Ю. установявала, че и след 2017 год. когато е извършено дарението всичко си е продължило по старому- всички живеели заедно,бабата се грижела за внуците до 2019- 2021 год. Това налагало извода,че към 2019 г.- 2021 год. на първия етаж все още не е бил започнат ремонт , родителите на ответника са живеели в този етаж ,така както е било в годините преди извършеното дарение. Семейството на сина на жалбоподателя е обитавало първия етаж, а семейството на дъщеря им С. втория етаж, а жалбоподателят и съпругата му са имали свободен достъп и до двата етаж. Осъществявали са запазеното им право на ползване по начин, който те са имали право да преценят,както и по което време са намирали за необходимо. Правото на ползване като самостоятелно вещно право може да се осъществява от ползвателя както лично така и чрез трети лица. Фактическото положение,семейството на сина им със съгласието на родителите му да живее на първия етаж продължило до 2021 год. когато отв.П. У. е започнал ремонти дейности на първия етаж. Тези ремонти дейности са се извършвали и със съгласието на дядото и бабата на отв.П. У. и както установява свидетеля дядо му е идвал, гледал е какво се прави на етажа и „е давал съвети" . Промяна настъпила в края на март месец 2022 год. когато отв.П. У. е взел ключа за достъп до първия етаж от дядо си и баба си. Моли решението да бъде отменено и иска – уважен. В срок е постъпил писмен отговор. Ответникът П. У. оспорва жалбата и моли решението да бъде потвърдено. За да постанови обжалваното решение, съдът приел, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че ищецът по какъвто и да е начин е упражнявал фактическа власт върху първия етаж на сградата, след учредяване вещно право на ползване. Правилно, въз основа на събраните по делото доказателства съдът приел, че по делото не е установено, нито е доказано, че както преди 2017 г., така и след това, ищецът е упражнявал фактическа власт върху процесния имот, нито е установено ищеца да е имал лични вещи на първия етаж, които да използва по предназначение, така, че да може да се изведе безспорният извод, че е упражнявал лично своето учредено право на ползване . Напълно законосъобразно съдът е приел, за установено, че в периода от 29.03.2017 г. до 29.03.2022 г. ищецът въобще не е държал вещта. Съдът е приел, за безспорно, че за периода от 29.03.2022 г. до 21.03.2024 г. /датата на подаване на исковата молба/, когато давността е спряна на основание чл. 115, б."ж" от ЗЗД, ищецът не е упражнявал фактическа власт като правомощие от ограниченото му право на ползване върху имота, а в периода от 29.03.2017 г. до 21.03.2024 год. са изминали почти 7 години (6 години, 11 месеца и 21 дни), в които ищецът не е упражнявал реално правото си на ползване. За прецизност, съдът е констатирал, че в периода от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. (2 месеца и 7 дни) на основание чл. 3 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 год. и за преодоляване на последиците и параграф 13 ЗИД от Закона за здравето, погасителната давност е спряла да тече, но това обстоятелство също не променя фактът, че процесното право е погасено с изтичане на 5-годишния давностен срок. Съдът правилно приел, че по делото са останали недоказани твърденията на ищеца, че бил упражнявал правото си на ползване чрез трето лице - семейството на синът му Д. У., баща на ответника П. У.. От показанията на разпитаният по делото свидетел С. В. било установено, че след 2017 г., когато е възникнало правото на ползване, учредено в полза на ищеца, родителите на ответника са се преместили да живеят в друга сграда, като на първият етаж е останал да живее единствено ответника П. У., роден 1996 г. Претендират се разноски. Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното решение ,за да се произнесе по съществото на спора ,взе предвид следното: Предявеният иск е с правно основание чл.108 от ЗС във връзка с чл.56 от ЗС. В исковата си молба против П. Д. У. ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: обл. Пазарджик, общ. П., гр. П., ул.“Я." №*, ищците П. Д. У. ••••••••••, и Д. П. У. твърдят ,че с нотариален акт за дарение на недвижим имот №127, том 1,рег.№1165, нот. дело №90 от 2017год. съставен от нотариус П. К., дарили на внуците си П. Д. У., ЕГН•••••••••• и Д. Д. У., ЕГН •••••••••• самостоятелен обект ,сграда с идентификатор 55302.501.2764.1.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД- 18-39/17.07.2012год. на изпълнителният директор на АГКК, съгласно схема на самостоятелен обект в сграда №15- 9941-11.01.2017г. издадена от СГКК гр. Пазарджик с адрес на имота: гр. П., общ. П., обл. Пазарджик, ул.“Я." №* ет.* който самостоятелен обект се намира в сграда 01 разположена в поземлен имот е идентификатор 55302.501.2764 и представлява жилище, апартамент, брой нива 1 с площ 84.06 кв.м., при съседи самостоятелни обекти в сграда в сградата, на същият етаж няма, под обекта няма, над обекта 55302.501.2764.1.2 с прилежащи части северна изба с площ 32.57 кв.м.. като запазили за себе си правото на ползване върху дареният имот, докато са живи двамата заедно и сам за този от тях, който надживее другия. От 29 март 2022 год. внукът им П. Д. У. и ответник по делото заживява на семейни начала със С. П. Б. От този момент ответникът не допускал до имота ищците ,както и сестра си Д. Д. У.. Ищците били възрастни и болни хора. Те желаели да си ползват първия етаж от имота, няколко пъти са поискали от ответника, да ги допусне в етажа ,за да си ползват стаята, която са обзавели с лични вещи, но той категорично им е отказвал. Разговорите им завършвали със скандали, обиди и закани за убийство от него към тях. Упражняван бил от ответника психически и физически тормоз. На 11.02.2024год. ищеца и жената с която живеят на семейно начала, нападнали ищеца и му нанесли телесни увреждания. След подадена молба до РС- Панагюрище за защита от домашно насилие била издадена Заповед № 3/27.02.2024год. Това пораждало правния им интерес да защитят вещното си право на ползване. В качеството си на ползватели ищците заплащали ежегодно данъка на имота в МДТ при Община Панагюрище, плащали и общите разходи за вода и ток, а ответникът заплаща само разходите за ток отчетени по електромера за първия етаж. Молят да бъде признато за установено ,че П. Д. У., ЕГН•••••••••• и Д. П. У., ЕГН••••••••••, съгласно нотариален акт за дарение на недвижим имот №127, том 1,рег.№1165, нот. дело №90 от 2017год. издаден от нотариус П. К., са носители на пожизнено вещно право на ползване на дареният имот на ответника и неговата сестра Д. Д. У., съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55302.501.2764.1.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри, ободрени със Заповед № РД-18-39/17.07.2012год. на изпълнителният директор на АГКК, съгласно схема на самостоятелен обект в сграда №15-9941-11.01.2017г. издадена от СГКК гр. Пазарджик с адрес на имота: гр. П., общ. П., обл. Пазарджик, ул."Я." №* ет.* който самостоятелен обект се намира в сграда 01 разположена в поземлен имот с идентификатор 55302.501.2764 и представлява жилище, апартамент, брой нива 1 с площ 84.06 кв.м., при съседи самостоятелни обекти в сграда в сградата, на същият етаж няма, под обекта няма, над обекта 55302.501.2764.1.2 с прилежащи части северна изба с площ 32.57 кв.м.; като бъдеосъден ответника П. Д. У., ЕГН ••••••••••, да предаде дареният имот съставляващ самостоятелен обект сграда с идентификатор 55302.501.2764.1.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри, ободрени със Заповед № РД-18- 39/17.07.2012год. на изпълнителният директор на АГКК, съгласно схема на самостоятелен обект в сграда №15-9941-11.01.2017г. издадена от СГКК гр. Пазарджик с адрес на имота: гр. П., общ. П., обл. Пазарджик, ул.“Я." №* ет.* който самостоятелен обект се намира в сграда 01 разположена в поземлен имот с идентификатор 55302.501.2764 и представлява жилище, апартамент, брой нива 1 с площ 84.06 кв.м., при съседи самостоятелни обекти в сграда в сградата, на същият етаж няма, под обекта няма, над обекта - 55302.501.2764.1.2 с прилежащи части северна изба с площ 32.57 кв.м.; Молят ответника П. Д. У., ЕГН •••••••••• да бъде осъден да им заплати обезщетение за ползването на имота им в размер на месечен наем, определен по пазарни цени от 500.00(петстотин)лева месечно, за района на гр. Панагюрище, от датата 29.03.2022год. до датата на завеждане на исковата молба, ведно със законовата лихва от същата дата до окончателното изплащане на сумата. По повод вписване на исковата молба е констатирана промяна в идентификатора на имота ,като в допълнителна молба се твърди ,че през м. май на 2022год. ищеца П. Д. У. закупил съседен ПИ с идентификатор 55302.501.4875, представляващ земя от 89.00 кв.м. Сделката е осъществена с нотариален акт №20 том 1-А, рег.№212 дело №20 от 25.05.2022год.. През 2023год. в СГКК гр. Пазарджик е бил представен проект(ПУП) за изменение на кадастралната карта с който двата поземлени имота с идентификатори 55302.501.2764 и 55302.501.4875 се обединяват в нов поземлен имот с идентификатор 55302.501.3685. Сградите в новообразуваният се имот променят идентификатора съгласно новия идентификатор, а именно двуетажна жилищна сграда с идентификатор 55302.501.3685.1, в която процесният имот е самостоятелен обект в нея и представлява първи етаж и е идентификатор 55302.501.3685.1.1. Така се конкретизира и имота , предмет на иска. В срок е постъпил писмен отговор от ответника , който оспорва иска. Твърди, че ищците през целият си живот са живели само и единствено на вторият етаж в сградата и никога не са изразявали желание или намерение да обитават лично първият етаж или да го отдават под наем на трето лице,нито пък предоставяйки го безвъзмездно за ползване. Ответникът не оспорва ,че с посочения в исковата молба нотариален акт ищците са дарили на своите внуци П. Д. У. и Д. Д. У. ,недвижими имот , представляващ първи етаж от сградата. Дарителите си запазили правото на ползване върху дарения имот, докато са живи - двамата заедно и сам този от тях, който надживее другия. Видно от приложеният към отговора на исковата молба нотариален акт за дарение на недвижим имот № 128, том I, рег. № 1170, нот. дело № 91 от 2017 година на нотариус П. К., рег. № 390 в регистъра на Нотариалната камара с район на действие Районен съд-Панагюрище, на същата дата, на която са направили дарение на ответника и сестра му, ищците са дарили вторият етаж от къщата, находяща се в град П., улица „Я." №*, на внучките си Д. С. Ю. и П. С. Ю., като са си запазили правото на ползване и върху този имот. И преди и след сключване на сделките ищците са обитавали винаги и единствено вторият етаж от къщата, обзаведен от тях и на който етаж се намират всичките им лични вещи, без изключение. Ищците нямали стая на първия етаж , обзаведена с техни лични вещи . На първия етаж на къщата и преди дарението живеел Д. П. У. - син на ищците и баща на ответника, и неговата съпруга Р. Д. У. - снаха на ищците и майка на ответника. След сключването на договора за дарение те се преместили в друга сграда в същия поземлен имот. Ответникът ремонтирал изцяло първия етаж , поемайки всички разходи по ремонта. През всичките тези години, преди и след извършеното дарение, ищците били в прекрасни отношения със своят внук - ответника П. Д. У., който се грижел за тях. През 2020 година ответникът осигурил отопление ,включително и за помещения на втория етаж , в които живеели ищците. Ответникът ремонтирал стая и на приземния етаж и предложил на ищците да живеят там , за да не се изкачват до втория етаж на сградата , но те отказвали с доводите ,че така са свикнали. В края на 2022 година ответника П. Д. У. заживява със своята приятелка С. Б. на ремонтираният първи етаж от къщата. Ищците се държали враждебно към приятелката на техният внук, като това неодобрение постепенно се прехвърля и върху самият ответник. Това поведение на ищците според ответника се дължало на обстоятелството , че той вече не е изцяло на тяхно разположение и ,че те също се налагало да участват в закупуването на пелети за отопление. В края на 2023 година отношенията между страните се изострят до такава степен, че ищците ежедневно демонстрират враждебното си отношение към приятелката на ответника и открито настояват тя да напусне техният дом, обиждат я при всеки удобен случай, когато е сама и не е придружена от техният внук, налагат вербална забрана на родителите й да посещават „тяхната къща“. Упреците и скандалите се превръщат в ежедневие, докато в началото на 2024 година ищците образуват дело за домашно насилие срещу своят внук - ответника П. Д. У. и приятелката му с явното намерение да ги отстранят от къщата, която всички заедно обитават. Издадена била заповед за незабавна защита , като П. Д. У. и приятелката му С. П. Б били отстранени от цялата сграда, находяща се в град П., улица „Я." №*. Ответникът прави възражение, че вещното право на ползване, което ищците П. Д. У. и Д. П. У. са си запазили с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 127, том I, рег. № 1165, нот. дело № 90 от 2017 година на нотариус П. К., рег. № 390 в регистъра на Нотариалната камара с район на действие Районен съд-Панагюрище е погасено поради неупражняването му в 5-годишния срок, на основание чл.59, ал.З, предл. второ от Закона за собствеността. Поради това иска им е неоснователен. Неоснователен според ответника е и предявения иск, с който се иска от съда да осъди ответника да им заплати обезщетение за ползването на имота им в размер на месечен наем, определен по пазарни цени от 500 лева, считано Оспорва и претенцията за обезщетение ,като излага съображения. В хода на производството ищцата Д. П. У. е починала. С определение от 25.02.2025 година , съдът е прекратил производството по отношение на починалата ищца по иска с правно основание чл.108 във връзка с чл.56 от ЗС. ,излагайки подробни и точни мотиви.Определението е влязло в сила. Конституирани са като страни по делото - ищци - П. Д. У. ЕГН: ••••••••••, С. П.а Ю. ЕГН: •••••••••• и Д. П. У. ЕГН: •••••••••• в качеството им на правоприемници на починалата на 25.10.2024 г. Д. П. У. ЕГН:•••••••••• по отношение на осъдителен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на сума в размер на 500 лева месечно за периода от 29.03.2022г. до 21.03.2024 г. Дадени са им указания да уточнят как (в какъв размер за всеки от ищец) претендират заплащането на сумата в размер на 500 лева месечно за периода от 29.03.2022г. до 21.03.2024 г. , както и да посочат целия размер на исковата претенция. С определение от 20.03.2025 година , съдът е прекратил производството по делото, в частта, по иск на Д. П. У., С. П.а Ю. и П. Д. У. ЕГН: ••••••••••, като наследници на Д. П. У. с правно основание чл. 59 ЗЗД,като е приел ,че не са изпълнение указанията на съда,като е приел ,че само ищецът П. У. в лично качество е изпълнил указанията. Прекратителните определения са влезли в сила. Съдът,като прецени доказателствата по делото и доводите на страните по свое убеждение , прие за установено следното: Не се спори по делото , видно е и от представения нотариален акт № 127 том І рег.№1165 н.д.№90 от 2017 година П. Д. У. и Д. П. У. са дарили на своите внуци П. Д. У. и Д. Д. У. самостоятелен обект – първи етаж в жилищна сграда на ул.“Я." №* в гр.П.. Дарителите са си запазили правото на ползване върху целия имот двамата заедно докато са живи и сам всеки от тях , който надживее другия. Непосредствено след извършването на това дарение е извършено и дарение с нотариален акт № 128 , като двамата ищци/пърновачални/ са дарили на другите свои внуци – Д. С. Ю. и П. С. Ю. втория етаж на същета жилищна сграда , като също за запазили за себе си правото на ползване върху този имот. Представени са по делото доказателства , от които е видно ,че ищецът П. У. е провел срещу внук си П. У. по реда на ЗЗДН производство, в което производство е прието ,че е осъществено домашно насилие на 11.02.2024 година и са предприети мерки за защита от домашно насилие. По делото е приета експертиза относно размера на евентуалния пазарен наем за имота – първи етаж от жилищната сграда за периода 29.03.2022 год.- 21.03.2024 година.Ищецът П. У. е конкретизирал ,че претендира обезщетение за лишаването му от ползване на този имот за посочения период. Заключението на експерта е прието по делото без оспорване от страните. Във връзка със заключението е увеличен размера на втория предявен иск на 5822,83 лева. По делото са събрани гласни доказателства. Свидетелката С. П.а Ю. е дъщеря на ищеца , а ответника е неин племенник. Тази свидетелка твърди,че двуетажната къща е построена 1978-1980 година и всички живеели в нея в момента.И след дарението на имота ,продължили да живеят по старому.Живеели общо в сграда , без да „делят“ нищо,всеки пребивавал където поиска. Спалнята на родителите и била на втория етаж, а родителите на ответника били на първия етаж. Майка и помагала ,както на нея ,така и на снаха и за отглеждане на децата , слизала и на първия етаж ,за да готви. След 2017 година такова било състоянието ,тъй като децата били малки и постоянно били при своята баба.Очевидно има предвид своите деца и сестрата на ответника, тъй като видно от доказателствата по делото , към момента на извършване на дарението ответника вече е бил пълнолетен. След 2020 година и родителите на ответника напуснали жилището ,като започнали ремонти. Според свидетелката нещата се променили ,когато ответникът „довел“ приятелката си в къщи – от 29.03.2022 година.Тогава започнали недоразуменията и родителите и нямали достъп до първия етаж. Твърди ,че бабата се грижела за своя внук и сестра му, както и ,че тя и сестрата на ответника имали ключ за жилището.Влизали когато си искат. След извършване на дарението дядото и бабата се грижели за внуците си ,като за целта пребивавали ,както на първия ,така и на втория етаж.Родителите на ответника работили и бабата оставала да спи там , готвела и в жилището имало техни вещи. След м.март 2022 година , свидетелката разбрала ,че ответникът е взел ключовете и заявил ,че няма да допуска никой в имота. До 2017 година в първия етаж живеели родителите и сестрата на ответника ,като през 2021 година ответникът ги „изхвърлил“ за да прави ремонт. Родителите и имали легла на първия етаж, дрехи, всички вещи били техни. Твърди ,че един или два пъти в седмицата преспивали на първия етаж , тъй като децата били малки и се налагало да ги гледат и приготвят за училище. В гардероба на първия етаж родителите и имали дрехи , обувки. Твърди,че родителите и живеели и на двата етажа едновременно. При извършване на дарението сестрата на ответника била на 12 години и имала още нужда от грижи , поради което и родителите и продължили да се грижат за внуците си като ползвали и двата етажа.В тази част показанията на тази свидетелка не са напълно коректни , тъй като видно от данните по делото сестрата на ответника е родена през 2000 година и към момента на дарението е била непълнолетна. Свидетелят С. Д. В. няма родствени отношения със страните и подържа контакти с ответника. Твърди,че един път в месеца ходи в къщата на П. – тоест на първия етаж,като се познават от 15 години.В този имот ,живеел ответника с баща си и майка си до 2017 година. Родителите му след този момент заживели в друга сграда в същия имот. В тази част показанията на този свидетел са в противоречие с показанията на св.Ю.. Ответникът започнал да прави ремонти. Ремонта бил основен ,като били изнесени старите вещи.Според свидетеля дядото и бабата живеели на втория етаж и не са слизали да ползва кухнята. Докато се извършвал ремонта дядото идвал да наблюдава как върви, като не му е известно да имало оплаквания от ищците ,че им е трудно да се качват до втория етаж. Ремонта продължил няколко години. При така приетата фактическа обстановка , съдът намира предявените искове за основателни. Съгласно разпоредбата на чл. 56 ЗС ограниченото вещно право на ползване на недвижим имот включва правото да се ползва вещта според нейното предназначение и право да се получават добивите , без тя да се променя съществено. Ограниченото вещно право на ползване е противопоставимо като абсолютно субективно материално право на всеки , в т.ч. и на собственика на имота. Когато собственикът на един недвижим имот учреди в полза на друго лице ограниченото вещно право на ползване по предвидения за това ред , той се лишава от всяка възможност да ползва вещта. Аналогично е положението, когато собственикът на недвижим имот се разпорежда със собствеността по силата на надлежно сключена разпоредителна сделка в полза на трето лице, но запазва правото си на ползване за себе си и/или за друг член на семейството си. Запазеното право на ползване изключва изцяло или отчасти възможността на новия собственик да упражнява правомощието си да ползва собствеността и предполага от страна на новия собственик/ съгласил се да сключи сделката при тези условия/ поведение, с което да се съобрази с онези форми на ползване на имота, който не влизат в противоречие с закона и добрите нрави. Законодателят е уредил хипотезите на прекратяване на правото на ползване на чужд имот с разпоредбите на чл. 59 ЗС –правото на ползване се погасява със смъртта на ползвателя- физическо лице или с изтичане на срока, ако е уговорен такъв.Правото на ползване се погасява при погиване на вещта или ако не се упражнява за период по дълъг от 5 години, както и при сливане на качеството на ползвател и това на собственик. По съдържание упражняване на вещното право на ползване от ползвателя не се различава от това на собственика на имота, учредил правото и следва да се разбира не само като постоянно обитаване на жилището / недвижимия имот/, а като всяка форма на фактическо и правно използване на имота като : постоянно или временно пребиваване, място за съхранение на лични вещи, за извършване на дейности , свързани с ежедневния бит , стопанска дейност и др. .Не може да има спор , че ползвателят може да се предостави ползването на имота на друго лице под формата на наем /арг. чл. 60 ЗС/ както и под формата на заем за послужване и съответно да се упражнява правото си чрез другиго . Анализирайки доказателства в конкретната хипотеза , съдът намира ,за разлика от първоинстанционния съд , че не е установено правото на ползване на ищеца да е погасено по давност. Няма спор по делото ,че ищеца , заедно със съпругата си са прехвърлили собствеността върху първия етаж на жилищната сграда не само на ответника , а и на неговата сестра,като са запазили за себе си пожизнено правото на ползване. Това е станало през 2017 година и изложените обстоятелства не се оспорват отстраните. Самия ответник твърди,че той предложил на своите дядо и баба да им обзаведе стая на първия етаж ,за да им е по-удобно , както и ,че отношенията им до 2020 година били много добри. Съдът кредитира показанията на св.Ю. ,която макар и в родствени отношения и с двете страни има непосредствени впечатления за обстоятелствата ,които установява , а и показанията и са житейски логични. Съдът приема ,че и след извършване на дарението известно време – до започване на ремонта около 2020 година в имота са продължили да живеят и родителите на ответника , заедно с дъщеря си ,също собственик на имота. С оглед установените отношения между страните и поведението на дядото и бабата, съдът приема ,че обитаването на мота от ответника ,сестра му и неговите родители се е основавало на отношения по заем за послужване. Относно тези обстоятелства са в този смисъл и показанията на св. В. , който също сочи, че 2107-2018 година родителите на ответника живеели в имота и после започнал ремонт. Ищеца и неговата съпруга са имали достъп до този етаж, като дори и по време на ремонта дядото посещавал имота и виждал какво се извършва. Както ищците ,така и сестрата на ответника имали ключ за имота до 2022 година , когато възникнали недоразуменията между бабата и дядото и ответника , съответно жената , с която фактически съжителства. Видно от данните по делото ,със съдебно решение е прието ,че на 11.02.2024 година е извършен акт на домашно насилие по отношение на ищеца от неговия внук П. У.и съответно са предприети мерки за защита от домашно насилие. Видно от представените по делото доказателства здравословното състояние на ищеца и неговата съпруга е влошено и това следва да бъде съобразено ,като се обсъждат възможностите и действията им ,чрез които са демонстрирали упражняването на правото на ползване от тяхна страна. Съществено за съда е установеното ,че до започване на ремонта те са имали ключ от жилищния етаж ,както и ,че самия ищец им е предложил да обзаведе стая ,която те да ползват. Св. Ю. установява ,че до започване на ремонта в имота е имало вещи на родителите и. Противопоставянето на ответника ищците да реализират правата си е едва през 2022 година. Поради изложеното , съдът намира ,че не е установено по делото правото на ищеца да ползва имота да е погасено с изтичане на пет годишен срок ,в който той да не го е упражнявал. Защитата на ограниченото вещно право с ревандикационен иск изисква установяване ,че страната ищец е титуляр на вещното право, чиято защита се търси по делото, че фактическата власт по отношение на вещта, обект на ограниченото вещно право и неговото съдържанието на ограничено вещно право/ , в това по чл. 56 ал.1 ЗС, се упражнява от лицето-ответник и тази фактическа власт и упражняване съдържанието на вещното право е без наличие на правно основание за това. Всички елементи на фактическия състав за установени по делото, поради което предявения иск следва да бъде уважен. Що се отнася до претенцията за обезщетение: Както вече съдът посочи отношенията между страните с оглед близките им отношения и установеното относно живеенето на всеки и връзките между тях са такива по заем за послужване. Ищците са се съгласили техния внук да живее в имота ,като те са носители на правото на ползване , а той на голата собственост .Основанието на ответника да се намира в имота е отпаднало с противопоставянето на ищците , тоест с предявяване на настоящия иск.Едва от този момент са преустановени облигационните отношения между тях и ответникът , който обитава имота без основание ,би дължал обезщетение за ползване на имота без основание. Въпреки, че недоразумения между страните са възникнали още през 2022 година , то не е установено ищецът да е отправил искане до ответника преди това за освобождаване на имота. Видно от представеното решение по ЗЗДН , ответникът не е отстранен от жилището. Поради изложеното съдът намира ,че в тази част първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора на жалбоподателя се дължат разноски в размер на 239,17 евро , а на ответника – разноски в размер на 255,65 евро. За да определи размера на разноските съдът прие, че те са сторени и по двата иска и с оглед изхода на спора , тъй като няма механизъм за разграничение се дължат по равно за всеки от исковете. По изложените съображения, Пазарджишки окръжен съд