Решение № 4 от 23.1.2026 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 360/2025 г.

Производството е въззивно по реда на глава двадесет и първа от НПК. Въззивното производство е образувано по протест на Окръжна прокуратура-гр.Габрово и по жалба от адвокат П. Д. от АК-Габрово, в качеството му на служебен защитник на подсъдимия О. А. Ю., против Присъда рег. № 11/03.11.2025год., постановена по НОХД № 216/2025год. по описа на Окръжен съд-гр.Габрово. С присъдата Габровският окръжен съд направил следното: ПРИЗНАЛ подсъдимия О. А. Ю., ЕГН ••••••••••, за виновен в това, ч е на 23.05.2024год., около 12.55 часа, в гр.Севлиево, на ул. ••••••••, по особено мъчителен начин и с особена жестокост, умишлено умъртвил майка си Ш. А.а Ю.а, нанасяйки и множество удари с нож в областта на шията, гръдния кош и двете ръце, причинявайки и прободно порезни наранявания, като смъртта е настъпила в резултат на прободно порезна рана на сърдечната торбичка и стената на дясната камера отпред на сърдечния мускул с проникване в дясната камера, довело до излив на кръв в сърдечната торбичкасърдечна тампонада на фона на остра обемна кръвозагуба от прерязване в дълбочина на яремните вени и артерията на шията- престъпление по чл.116, ал.1, т.3, предл.2-ро и т.6, предл. 3-то и 4-то вр. с чл.115 НК, за което и на основание чл.54 от НК го осъдил на ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което наказание да изтърпи при първоначален СТРОГ режим, на основание чл.57 ал.1, т.2, б „а“ от ЗИНЗС. На основание чл.59, ал.1, т.1 от НК, при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, е приспаднато времето, през което подсъдимия О. А. Ю. е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от 23.05.2024год. до превеждане на присъдата за изтърпяване на наложеното наказание, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода. На основание чл.189, ал.3 НПК, подсъдимият О. А. Ю. е осъден да заплати направените по делото разноски в размер 3689.15 лева /три хиляди шестстотин осемдесет и девет лева и петнадесет стотинки/ по сметка на ОД на МВР -Габрово, както и пет лева държавна такса в случай на издаване служебно, на изпълнителен лист. С присъдата първоинстанционния съд се произнесъл и по въпроса за веществените доказателства по делото, както постановил: Веществените доказателства: 1брой горнище светло-синьо на цвят и 1 брой телефон „Айфон", след влизане в сила на присъдата да се върнат на А. А. Ю. и О. А. Ю. в качеството им на наследници на Ш. А.а Ю.а. Веществените доказателства: 1 бр. суичър, 1 бр. дънки и 3 бр. тампони напоени с червена течност и 1 бр. сгъваем нож - да се унищожат, след влизане на присъдата в сила. С въззивния протест е заявено оплакване, че горепосочената първоинстанционна присъда е неправилна в частта на наложеното наказание двадесет години лишаване от свобода, което е явно несправедливо, тъй като не отговаря на извършеното престъпление. Авторът на протеста счита, че по делото не са установени достатъчно смекчаващи обстоятелства, за да бъде наложено най-лекото по вид предвидено в закона наказание за престъплението, като се излагат следните съображения: Посочва се, че в мотивите на присъдата първоинстанционният съд е приел, че конкретното деяние извършено от подсъдимия О. А. Ю. е със сравнително висока степен на обществена опасност в сравнение с други такива деяния на този вид престъпления. Излага се, че за да се прецени каква е степента на обществена опасност на извършеното деяние, следва да се обсъдят следните обстоятелства, а именно: механизма на осъществяването му, последиците от извършването му, както и отражението върху обществените отношения и най- вече по отношение на взаимоотношенията между хората от различни поколения с изградени контакти свързани с образование, работа или други. Авторът на протеста счита, че в конкретната хипотеза не е налице превес на смекчаващи вината обстоятелства, които да дават правната възможност на съда да определи посочения размер предвиден от законодателя, относно наказание „лишаване от свобода“. Излага се, че чл.36 от НК регламентира две основни превенцииличната и генерална и според първоинстанционният съд наложеното наказание на подсъдимия О. А. Ю. от 20 години „лишаване от свобода" максимално ще постигне целите на личната превенция спрямо него. Посочва се, че при всички тези обстоятелства авторът на протеста счита, че при определяне на наказанието състава на съда изобщо не е взел предвид генералната превенция на чл.36, предл.3-то от НК. Излага се, че в съответствие с разпоредбата на чл.36 от НК, наказанието за едно престъпление се налага с цел извършителят да бъде предупреден и превъзпитан, да му се отнеме възможността да върши други престъпления и да се въздействува възпитателно и предупредително върху останалите членове на обществото. Посочва се, че от данните по делото се установява, че една от целите на личната превенция не може да бъде постигната в конкретния случай, защото със своите действия и поведение подсъдимият е показал, че нито подлежи, нито желае да се превъзпита и поправи, но това не се отнася за другата цел, свързана с това да му се отнеме възможността да върши нови престъпления. Твърди се, че от тази гледна точка наложеното от окръжния съд наказание, фиксирано на горната граница, се явява негодно да реализира съдържанието на чл.36 от НК, още повече, че само по такъв начин би се въздействувало предупредително и върху останалите членове на обществото. Ето защо, според прокурора подал протеста, не може да се приеме, че са налице и основания за определяне на наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства. Иска се въззивният съд да измени първоинстанционната присъда, като наложи на подсъдимия О. А. Ю. наказание „Доживотен затвор“. С въззивната жалба, подадена от адвокат П. Д., в качеството му на служебен защитник на подсъдимия О. А. Ю., също е заявено оплакване за неправилност на присъдата в частта на наложеното наказание. Твърди се, че наложеното наказание двадесет години лишаване от свобода е явно несправедливо, тъй като очевидно не съответства на обществената опасност на дееца и на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите на наказанието. Настоява се, че по делото са били събрани доказателства за наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства и не само самопризнанията на подсъдимия са такива, както било посочено в обвинителния акт. Излагат се съображения, че разпитаните по делото свидетели, съседи на подсъдимия, са изнесли много добри характеристични данни за него като човек и комшия- че винаги е бил учтив, уважителен, поздравявал ги е и не са имали каквито и да било конфликти с него. Излага се, че брата и бащата на подсъдимия също го очертали като много добър и скромен човек, допреди да започне да употребява наркотични вещества, от където идвала промяната на личността му, но въпреки това са разчитали на помощта му и при необходимост венаги се е отзовавал и ги е сменял на щанда в хранителния магазин на семейството, както и че се ползвал с добро име в обшеството. Според защитника на подсъдимия всичко това сочи на обоснован извод, че наказанието лишаване от свобода ще изиграе своята роля подсъдимият да се поправи, ще прекъсне тази му наклонност и ще излезе отново предишния човек, който са познавали. Твърди се, че подсъдимият не е личност с висока степен на обществена опасност. Посочва се, че подсъдимият е осъждан веднъж за управление на МПС след употреба на наркотични вещества и няма други противообществени прояви. При това положение защитникът на подсъдимия счита, че целите на наказанието биха били постигнати и с наказание лишаване от свобода в понисък размер, който да е средния, който законът предвижда за извършеното престъпление. Иска се въззивният съд да измени първоинстанционната присъда, като намали размера на наложеното наказание лишаване от свобода и определи по-нисък размер на наказанието. В съдебно заседание във въззивната инстанция прокурорът от Апелативна прокуратура- Велико Търново поддържа протеста и оспорва жалбата на защитника на подсъдимия. На съдебните прения във въззивната инстанция прокурорът от Апелативна прокуратура- Велико Търново заявява, че видно от събраните доказателства, в случая се касае за деяние по смисъла на чл. 116, ал. 1, т. 3, пр. 2, т. 6, пр. 3 и 4, във вр. с чл. 115 НК и в тази връзка постановеният първоинстанционен акт е неправилен в частта свързана с определяне на наказанието. Посочва, че се касае за деяние, което е осъществено спрямо майката на подсъдимия, като деянието е извършено по особено мъчителен начин и с особена жестокост. Според представителя на Апелативна прокуратура-Велико Търново е безспорно, че се касае за едно деяние, което е изцяло с висока обществена опасност и деецът също е с такава. Прокурорът от Апелативна прокуратура-Велико Търново заявява, че е видно, че подсъдимият е бил осъждан, но е бил реабилитиран, както и че към момента на деянието подсъдимият е употребявал наркотици, като в тази връзка е променил характера си, станала е сприхав и агресивен и това допълнително го е мотивирало да осъществи противоправното деяние на 23.05.2025 год. Прокурорът счита, че към настоящия момент действително се касае за една изключителна агресивност, която е засвидетелствана от резултатите от изследването на трупа на пострадалата. Посочва, че подсъдимият е осъществил над 28 пробождания по тялото, като голяма част от тях са били с фатален край и причината за смъртта е единствено във връзка с тези увреждания, като е увредена сърдечната торбичка след пробождане на гръдния кош. При тези обстоятелства държавният обвинител счита, че се касае за една изключителна степен на обществена опасност на дееца, поради което моли въззивният съд да уважи изцяло подадения протест. Подсъдимият О. А. Ю. и защитникът му адвокат П. Д. поддържат подадената от защитника жалба и оспорват протеста на прокуратурата. На съдебните прения във въззивната инстанция адвокат П. Д. заявява, че изложените от обвинението обстоятелства в съдебно заседание и тези в протеста на ОП-Габрово, още един път го навеждат на мисълта, че протеста е несъстоятелен, тъй като се обсъжда механизма на престъплението, степента на обществена опасност на деянието и дееца, макар той да не е с висока степен на обществена опасност - все обстоятелства, които са свързани с квалификацията на деянието. Защитникът на подсъдимия посочва, че за да се иска налагането на най-тежкото наказание, съгласно нормата на чл. 38а, ал. 2 НК престъплението трябва да бъде изключително тежко, за което няма легална дефиниция. Посочва, че всички изложени доводи от страна на прокуратурата касаят особено тежкия случай по чл. 93, т. 8 НК, като в тази насока ВКС в редица решения приема, че за да се направят такива изводи трябва да се извърши една съпоставка на това престъпление с останалите от същия вид, при същата квалификация и ако има някакви допълнителни отежняващи фактори, тогава може да се достигне до извода, че е налице изключително тежко престъпление. Защитникът на подсъдимия заявява, че няма никакво значение каква е обществената опасност, какъв е механизма, колко рани е нанесъл на майка си, трябва да се направи характеристика на престъплението, а не на подсъдимия, налице ли е основание за прилагането на чл. 38а, ал. 2 НК. Според адвокат Д. ОС-Габрово правилно е приел, че не е налице основание за налагането на най-тежкото наказание и поради това моли въззивния съд да остави без уважение протеста. Адвокат П. Д. посочва, че окръжният съд се е мотивирал защо следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода на подсъдимия и че е налице превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, нелоши характеристични данни, даже добри, дори след като е започнал да употребява наркотични вещества. Защитникът посочва, че преди това подсъдимият е водил нормален начин на живот, работил е по трудов договор, закупил си е апартамент с помощта на своите родители и правилно окръжният съд е достигнал до извода, че този човек подлежи на поправяне и целите на наказанието и на индивидуалната превенция ще бъдат постигнати с едно срочно наказание лишаване от свобода. Адвокат Д. смята, че целите на наказанието ще бъдат постигнати с по-нисък размер на наказанието лишаване от свобода, например около средния размер предвиден в закона за престъплението. Моли по изложените съображения въззивният съд да уважи жалбата им и да остави протеста без уважение. На съдебните прения във въззивната инстанция подсъдимият О. А. Ю . поддържа казаното от защитника му и ако може да му се даде по-леко наказание. В последната си дума във въззивната инстанция подсъдимият О. А. Ю. моли за по-леко наказание. Великотърновският апелативен съд, като съобрази изложеното в протеста и жалбата на защитника на подсъдимия, доводите на страните изложени в съдебно заседание, доказателствата по делото и като на основание чл.314 ал.1 от НПК служебно провери изцяло правилността на обжалваната присъда, намира за установено следното: Протестът на ОП-Габрово и жалбата на защитника на подсъдимия са подадени от лица, които притежават активна процесуална легитимация да обжалват първоинстанционната присъда, по форма и съдържание отговарят на изискванията на закона и са допустими. Разгледани по същество, протестът на прокурора и жалбата на защитника на подсъдимия са неоснователни, като съображенията за това са следните: Съдебното следствие в първата инстанция е протекло законосъобразно по общия ред, предвиден в глава двадесета от НПК. Първоинстанционният съд, в съответствие с предписанията на чл.373 ал.1, чл.13 и чл.107 ал.2 от НПК, е събрал и приобщил всички доказателства, необходими за разкриване на обективната истина и изясняване предмета на доказване. Като извършил обективен, всестранен и задълбочен анализ на събраните и приобщени в първата инстанция доказателствени материали, в мотивите на присъдата първоинстанционния съд правилно приел за установени следните фактически положения: Подсъдимият О. А. Ю. живеел в гр.Севлиево на ••••••••• заедно със родителите си: св. А. А. Ю. и пострадалата Ш. А.а Ю.а. Семейството притежавало хранителен магазин, намиращ се непосредствено до жилището им. На втория етаж на къщата живеел брата на подсъдимия- св.О. А. Ю. заедно със съпругата си и детето си. Подсъдимият Ю. преди няколко години започнал да употребява наркотици, като след употреба ставал заядлив или се затварял в стаята си. В такива моменти, поради агресивното му поведение семейството няколко пъти търсило полицейска защита, обаждайки се на телефон 112. Според баща му, подсъдимият за последно употребявал наркотици две седмици преди инкриминираното деяние. С присъда № 34/03.07.2020год. по НОХД № 241/2020год. на РС- Севлиево, влязла в сила на 10.07.2020год., подсъдимият О. Ю. е осъден за това, че на 17.06.2020год., управлявал МПС след употреба на наркотично вещество- амфетамин за което му е наложено наказание от осем месеца лишаване от свобода и глоба от 250,00 лева, като наложеното наказание лишаване от свобода е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от три години. До постановяване на горната присъда подсъдимият О. Ю. работел на бензиностанция. След това трайно не полагал труд, за да се издържа, като инцидентно помагал на родителите си в стопанисвания от тях хранителен магазин в гр.Севлиево на •••••••••. Родителите на О. Ю. му закупили и обзавели апартамент, но той живеел при тях. Подсъдимият често бил упрекван от родителите си, че не работи и това бил повода за конфликти в семейството. На инкриминираната дата 23.05.2024год., около обяд Ш. Ю.а и А. Ю. заедно със свидетелките А. П. и Н. С. били седнали пред магазина. Ш. Ю.а се чувствала зле, имала болки в краката и трудно ходела. Същият ден посетила лекар и по-късно трябвало да влезе за лечение в болница. Св.А. Ю. помогнал на съпругата си да влезе на приземния етаж на къщата, да седне в един фотьойл, за да може да си почива и да гледа телевизия. В този момент пристигнал микробус със стока за магазина и А. Ю. започнал да я разтоварва. Тогава пристигнал на мястото подсъдимия, влязъл да си вземе нещо за ядене от магазина и седнал при другите хора. Бил спокоен и след малко влязъл в къщата при майка си. Седнал до нея и тя отново започнала да го наставлява, че трябва да си намери работа. Подсъдимият О. Ю. се ядосал, извадил от джоба си сгъваем нож, хванал го с дясната ръка в юмрук с острието сочещо надолу и започнал да нанася удари с ножа в гърдите и шията на майка си. Пострадалата викала и се съпротивлявала, като ножа пробол многократно ръцете й. Кръвта и изтичала и тя съзнавала, че умира, като мълвяла името на съпруга си: „А., А.“. Тогава подсъдимият взел ножа в себе си и излизайки от къщата, казал на намиращите се на верандата свидетелки П. и С. да влязат и да видят майка му. Свидетелките хукнали към къщата, а баща му първоначално взел един прът и се опитал да го гони, но после и той влязъл вътре. Свидетелките П. и С. заварили умиращата Ш. Ю.а цялата в кръв и чули, че мълви името на съпруга си. Пристигайки вътре, св.А. Ю. се опитал да спре кръвта от шията на жена си с кърпа и с помощта на другите я положил на земята. В този момент пристигнали съпругата и детето на св.О. Ю., но като видели какво се е случило, веднага се качили на втория етаж на къщата, за да го извикат. Когато той слязъл в стаята, майка му била вече мъртва. Последвали четири обаждания на телефон 112. Пристигналия екип на СМП само констатирал смъртта на Ш. Ю.а. През това време подсъдимият се отправил към центъра на гр.Севлиево в посока парка. По пътя си срещнал Р. Р. на когото казал: „Убих я, убих я“ и това Р. споделил по-късно със св.О. Ю.. Подсъдимият О. Ю. скоро след това бил задържан от полицейски служители, които отвел до едно дърво, където бил изхвърлил ножа с който убил майка си. При извършения оглед, разследващите органи иззели и приобщили оръжието на убийството, като веществено доказателство по делото. В къщата на сем.Ю.и пристигнала оперативна група и бил извършен оглед на местопроизшествие, за което бил съставен съответен протокол. В досъдебното производство по делото е изготвена съдебномедицинска експертиза на трупа на Ш. Ю.а от вещото лице д-р Г.. От заключението на експертизата/ л.44-49 от ДП/ се установява, че по тялото на убитата е имало множество прободно-порезни рани по брадичката, по шията / с прерязване в дълбочина на яремните вени и артерии/, в гръдния кош, двете ръце, по паренхима на двата бели дроба с излив на кръвта в гръдната клетка двустранно, прерязване на трето ребро в ляво, прободно-порезна рана на сърдечната торбичка и стената на дясната камера отпред на сърдечния мускул с проникване в дясната камера, излив на кръв в сърдечната торбичка. Според вещото лице, смъртта на Ю.а е настъпила за около 4-6 минути след нараняване на сърцето. Прерязването на кръвоносните съдове по шията също водели до настъпване на смърт в резултат на остра кръвозагуба за около 10-15 минути. Множеството прободно- порезни рани по двете китки и предмишници показвали данни за продължителна самоотбрана и за хващане на острието на предмета с който са нанесени травмите. От обстоятелствената част на експертизата е видно, че пострадалата е получила четири прободно-порезни рани в областта на шията с различна дълбочина от 0,2 до 0,4 см. В гръдния кош имало девет прободни рани с различна дължина и дълбочина. По горните крайници има 15 прободни рани с различна дължина и дълбочина, като първия пръст на лявата китка е почти напълно отрязан и се държи на кожно ламбо, а вторият пръст е почти напълно ампутиран. По дланта на лявата китка има две напречни коси дълбоки порезни рани с прерязани в дълбочина кръвоносни съдове, сухожилия и нерви до нивото на дланната кост. В съдебно заседание в първата инстанция вещото лице Г. е заявил, че поддържа заключението, като при разпита му е посочил, че наличието на множество защитни наранявания по ръцете на жертвата говорело, че пострадалата е разбирала какво се случва с нея, възприемала е факта на неизбежността на това, което ще се случи и продължително и активно се е самоотбранявала. Изпаднала е в безсъзнание, когато вече кръвозагубата е станала интензивна и до тогава е изпитвала болка. В досъдебното производство по делото е изготвена съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на подсъдимия О. Ю. /л.54-75 от ДП/. Вещите лица д-р Г., д-р Т. и психолога М. Д. дават заключение, че подсъдимия към датата на деянието и към момента на изготвяне на експертизата няма нарушение на интелекта или на психичните качества, които да представляват умствена недоразвитост или краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието по смисъла на НК и които да го лишават от годност да разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи постъпките си. Според експертите Ю. страда от личностово разстройство-емоционално нестабилна личност, импулсивен тип. При подсъдимия имало психични и поведенчески разстройства дължащи се на комбинирана употреба на психотични вещества. Вещите лица са установили, че при подсъдимия оценъчните способности не са качествено нарушени, но са силно зависими от емоционалното му състояние. Същият е склонен към импулсивно поведение, раздразнителност, непредсказуемост, среща трудности в самоконтрола, чувствителен към отхвърляне и критика, разбира социалните категории и правила, но е склонен да ги неглижира, с ниска способност за емпатия и ниска чувствителност към потребностите на другите, преживяването на угризения, смирение и вина са повърхностни. Отчетени са данни за отслабен волеви самоконтрол над подтици, влечение и импулси, нисък фрустрационен толеранс, повишена гневливост и агресивност.Това води до несъразмерност между качеството на дразнителя и силата на емоционалната реакция. В досъдебното производство по делото е изготвена химикотоксикологична експертиза /л.39-40 от ДП/ от вещите лица д-р Д. Я. и д-р И. И.. Вещите лица не са установили присъствие на наркотични вещества в иззетите за изследване кръв и урина на О. Ю.. Правилно първоинстанционният съд е кредитирал заключенията на горните експертизи, като обосновани и мотивирани. Същите не се оспорват и от страните по делото. Подсъдимият О. Ю. не оспорва така установената фактическа обстановка, като в първата инстанция е дал подробни обяснения за случилото се на инкриминираната дата, които освен средство за защита са и годно доказателствено средство. В обясненията си подсъдимият заявява, че имал добри отношения с майка си. От две години не работел, защото бил осъждан за това, че управлява лек автомобил след употреба на наркотици и не го искали на работа. Помагал понякога в семейния магазин. Имало случай да се кара с майка си за това, че не работи и не помага в магазина. На инкриминираната дата, отишъл при майка си, за да гледат телевизия. Скарали се отново, като тя му казала: „Айде, кога ще започнеш работа, до кога ще те издържаме“. Подсъдимият Ю. се ядосал и тогава я ударил в гърдите с ножа, мисли че 4-5 пъти, като тя викала и се съпротивлявала. С ръце се опитвала да го спре да я мушка с ножа, като си слагала ръцете пред гърдите. Викала: „О., какво правиш" и „А., ела“. Заявява, че освен в гърдите я пробол и в шията. Уплашил се, че баща му ще дойде и избягал. В този момент, майка му била цялата в кръв, била жива, стенела и викала, и според него изпитвала болка. По пътя срещнал един приятел, на който казал, че не знае какво става. Отишъл пред зала „Дан Колов“, като имал намерение да се предаде на полицията. По пътя хвърлил ножа до едно кафене. По-късно сам го показал на полицаите. Изразява съжаление за стореното. В съдебно заседание в първата инстанция, след като му е било предявено вещественото доказателство-сгъваем нож с дължина 12 см., подсъдимият е посочил, че това е ножа, с който е нанесъл ударите на майка си, стискайки го със свит юмрук с кутрето надолу. Анализирайки събраните доказателства, първоинстанционният съд правилно е намерил, че обясненията на подсъдимия О. Ю. са основен доказателствен източник за случилото се на инкриминираната дата. Обясненията на подсъдимия се подкрепят изцяло от останалите събрани и приобщени по делото доказателствата, поради което окръжният съд правилно ги е кредитирал. Обясненията на подсъдимия О. Ю. кореспондират на първо място с показанията на свидетелите А. П. и Н. С., които виждайки, че подсъдимия излиза от къщата, влезли вътре и заварили умиращата Ш. стенеща името на съпруга си и цялата в кръв. Техните показания кореспондират с тези на св.А. Ю., който пристигайки непосредствено след свидетелките установил, че съпругата му вече е мъртва. Непосредствено след него в помещението влязъл и св.О. Ю.- брат на подсъдимия, който в показанията си също описва състоянието на майка си. Показанията на свидетелите А. Ю., А. П., Н. С. и О. Ю. взаимно се допълват, логични са и последователни, поради което въззивният съд също изцяло ги кредитира. Обясненията на подсъдимия и показанията на разпитаните свидетели кореспондират с отразените данни в протокола за оглед на местопроизшествие от 23.05.2024год. в гр.Севлиево на ••••••••• и протокола за оглед от същата дата на мястото, на което е открито оръжието на убийството, веществените доказателства, както и със заключенията по назначените съдебно-психиатрична и медицинска експертизи. Посочените доказателствени източници, установяват по несъмнен начин изложената по-горе фактическа обстановка, която приема за установена и въззивния съд. При тези установени фактически положения, първоинстанционният съд правилно приел за установено от правна страна, че подсъдимият О. А. Ю. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на престъпление по чл.116, ал.1, т.3, предл.2-ро и т.6, предл. 3-то и 4-то вр. с чл.115 НК, тъй като на 23.05.2024год., около 12.55 часа, в гр.Севлиево, на ул. ••••••••, по особено мъчителен начин и с особена жестокост, умишлено умъртвил майка си Ш. А.а Ю.а, нанасяйки и множество удари с нож в областта на шията, гръдния кош и двете ръце, причинявайки и прободно порезни наранявания, като смъртта е настъпила в резултат на прободно порезна рана на сърдечната торбичка и стената на дясната камера отпред на сърдечния мускул с проникване в дясната камера, довело до излив на кръв в сърдечната торбичка-сърдечна тампонада на фона на остра обемна кръвозагуба от прерязване в дълбочина на яремните вени и артерията на шията От обективна страна деянието е извършено от подсъдимия О. Ю. чрез действие, като на посочените дата и място, подсъдимият умъртвил Ш. А.а Ю.а, нанасяйки и множество удари с нож в областта на шията, гръдния кош и двете ръце, като между деянието му и настъпилата смърт е налице пряка причинно-следствена връзка. Обстоятелството, че пострадалата Ш. А.а Ю.а е майка на подсъдимия О. А. Ю., обосновава наличието на квалифициращия признак на по чл.116 ал.1 т.3 предл. 2 от НК - убийство на майка. Убийството е извършено при наличието и на квалифициращия признак по чл. 116, ал. 1, т. 6 предл. 3 от НК - по особено мъчителен начин за убитата. На жертвата са нанесени значителен брой удари с нож в областта на шията и гръдния кош, както и по горните крайници. През това време Ш. Ю.а е била в съзнание, осъзнавала случващото се с нея, изпитвала е значителни физически болки и страдания продължително време, преживявала е изключителни морални страдания, съзнавайки, че умира. Множеството нанесени прободни рани с различна дълбочина и дължина, както и ампутирането на два пръста на ръката до кожа са причинили изключителни страдания на жертвата. Въззивният съд изцяло се солидаризира и с направения от първоинстанционния съд извод, че убийството е извършено и при наличието на квалифициращия признак по чл. 116, ал. 1, т. 6 предл. 4 от НК - с особена жестокост. Събраните по делото доказателства обуславят извод, че при извършването на убийството подсъдимият О. Ю. е проявил изключителна ярост, ожесточение, отмъстителност и садизъм, които го характеризират като жесток човек. Подсъдимият е нанесъл множество (повече от 28) силни удари с острието на ножа в областта на шията, гръдния кош и ръцете на Ш. Ю.а, която се опитвала да се защити от нападението на сина си. Големият брой на нанесените удари по различни части на тялото на пострадалата, тяхната насоченост, сила и причинените увреждания, както и това, че след деянието подсъдимият спокойно е напуснал местопрестъплението без да прояви състрадание към умиращата си майка или разкаяние за стореното, обективират наличието на квалифициращия признак „особена жестокост“. От субективна страна престъплението е извършено умишлено като форма на вина, при пряк умисъл, по смисъла на чл.11, ал.2, пр. 1-во от НК. Подсъдимият О. Ю. е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици- смъртта на Ш. Ю.а и е искал тяхното настъпване. Подсъдимият е пълнолетно лице, извършил е деянието в състояние на вменяемост и с оглед интелектуалното му развитие и житейски опит, несъмнено е съзнавал и предвиждал, че като нанася силни удари с острието на нож в областта на гръдния кош и шията на пострадалата, където се намират жизненоважни органи, ще причини настъпването на смъртта й. Обстоятелството, че е предвиждал, че от деянието му ще последва смъртта на пострадалата, но въпреки това съзнателно го е извършил, показва, че подсъдимият е искал да настъпи именно този общественоопасен резултат. При извършване на деянието подсъдимият е съзнавал, че пострадалата Ш. Ю.а е негова майка, както и всички обстоятелства, които обуславят наличието на квалифициращите признаци „особено мъчителен начин“ и „особена жестокост“, поради което умисъла на подсъдимия е обхващал и квалифициращите обстоятелства по чл.116 ал.1 т.3 пр.2 и т.6 пр.3 и 4 от НК. По изложените съображения първоинстанционният съд правилно признал подсъдимия О. Ю. за виновен в извършването на престъпление по чл.116, ал.1, т.3, предл.2-ро и т.6, предл. 3-то и 4-то вр. с чл.115 НК . Липсват основания за оправдаване на подсъдимия или за прилагане на друга правна квалификация по отношение на извършеното от него деяние. За престъплението по чл.116, ал.1, т.3, предл.2-ро и т.6, предл. 3-то и 4-то вр. с чл.115 НК, законът предвижда наказание лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия О. Ю. първоинстанционният съд правилно е отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства съдействието, което подсъдимият е оказал за разкриване на обективната истина, както на досъдебното, така и в съдебното производство, изразеното от подсъдимия съжаление за извършеното и наличието на психично и поведенческо разстройство в следствие на комбинираната употреба на ПАВ. Във връзка с последното посочено смекчаващо обстоятелство, първоинстанционният съд правилно е съобразил факта, че подсъдимият сам се е поставил в ситуация, която да доведе до такова психическо разстройство и единствено от него е зависело да не започва употребата на ПАВ, да преустанови употребата им и да се лекува. Като отегчаващи отговорността обстоятелства първоинстанционният съд правилно е отчел наличието на три квалифициращи признака, всеки от които самостоятелно би могъл да обуслови приложението на квалифицирания състав по чл.116 ал.1 от НК, както и обремененото съдебното минало на подсъдимия- това, че през 2020 година е осъждан за управление на МПС след употреба на наркотични вещества. Във връзка със съдебното минало на подсъдимия, представителят на Апелативна прокуратура-гр.Велико Търново неправилно посочва, че подсъдимият е осъждан, но реабилитиран. Подсъдимият О. Ю. не е реабилитиран за осъждането му с присъда № 34/03.07.2020год. по НОХД № 241/2020год. на РС-Севлиево, влязла в сила на 10.07.2020год., с която е осъден за това, че на 17.06.2020год., управлявал МПС след употреба на наркотично вещество- амфетамин, като му е наложено наказание от осем месеца лишаване от свобода и глоба от 250,00 лева, като наложеното наказание лишаване от свобода е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от три години. За осъждането му по НОХД № 241/2020год. на РС-Севлиево, подсъдимият Ю. не е и не може да бъде реабилитиран по право по реда на чл.86 ал.1 от НК, заради забраната по чл.86 ал.2 от НК. Съгласно тази разпоредба, реабилитация по право не настъпва за престъпление, извършено от пълнолетно лице, което е било веднъж реабилитирано, а видно от справката за съдимост на подсъдимия О. Ю., преди да извърши престъплението, за което е осъден с присъдата по НОХД № 241/2020год. на РС-Севлиево, същият е бил реабилитиран на основание чл.86 ал.1 т.1 от НК за осъждането му със споразумение № 1/02.01.2013год. по НОХД № 683/2012год. на РС-Севлиево, в сила от 02.01.2013год., с което за престъпление по чл.354а ал.3 т.1 от НК е бил осъден на единадесет месеца лишаване от свобода, като на основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на наказанието е отложено с изпитателен срок от три години. За това осъждане подсъдимият Ю. е реабилитиран на основание чл.86 ал.1 т.1 от НК, тъй като в изпитателния срок, който е изтекъл на 02.01.2016год., не е извършил друго престъпление, поради което да следва да изтърпи отложеното наказание. Заради настъпилата реабилитация по отношение осъждането на подсъдимия по НОХД № 683/2012год. на РС- Севлиево, това осъждане не може да се преценява като отегчаващо отговорността обстоятелство, но настъпилата реабилитация за него е пречка подсъдимият да бъде реабилитиран по право по реда на чл.86 ал.1 от НК за осъждането му по НОХД № 241/2020год. на РС-Севлиево. По делото лисват доказателства, от които да се установява, че за осъждането му по НОХД № 241/2020год. на РС-Севлиево подсъдимият О. Ю. е бил реабилитиран по реда на чл.87 от НК. За това осъждане подсъдимият не е бил реабилитиран и по реда на чл.88а от НК, тъй като от изтичане на изпитателния срок (на 10.07.2023год.) не е изтекъл петгодишния срок за реабилитация, съгласно чл.88а ал.1 и ал.3 вр. с чл.82 ал.1 т.4 от НК. Като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчетат и лошите характеристичните данни за подсъдимия. От доказателствата по делото се установява, че по време на извършване на деянието подсъдимият О. Ю. е бил навършил 36 – годишна възраст, но от години не е работел, живеел е при родителите му, бил е изцяло на тяхна издръжка и системно е употребявал наркотични вещества. От показанията на св.А. Ю., който е баща на подсъдимия и от показанията на св.О. Ю., който е брат на подсъдимия се установява, че инкриминираният по настоящото дело случай не е първият, в който подсъдимият е проявявал агресия към родителите си, като преди това е имало и други случай, в който подсъдимият се е държал агресивно, заради което родителите му са викали за съдействие полиция. Обстоятелството, че инкриминираният случай не представлява изолиран инцидент на проявена агресия от страна на подсъдимия към родителите му, се установява и от приобщените в първата инстанция по реда на чл.281 ал.5 вр. с ал.1 т.1 от НПК показания на св.А. С. П., дадени пред орган на досъдебното производство, съгласно които преди Ш. Ю.а да бъде убита, св. П. е чувала от нея, че подсъдимият ги тормози и им е посягал. След прочитане на тези показания св.А. П. е потвърдила верността на прочетеното и е заявила, че Ш. се е оплаквала, като казвала: „посяга на нас“. Предвид гореизложеното са неоснователни доводите на защитника на подсъдимия, изложени във въззивната жалба и в съдебно заседание, че разпитаните свидетели, съседи на подсъдимия, били изнесли много добри характеристични данни за него като човек и комшия- че винаги е бил добър, учтив, уважителен, поздравявал ги е и не са имали каквито и да било конфликти с него, а брат му и баща му, също го били очертали като много добър и скромен човек, допреди да започне да употребява наркотици, но въпреки това са разчитали на помощта му и след това, като ги е сменял на щанда на хранителния магазин на семейството и се ползвал с добро име в обществото. Обстоятелството, че преди да започне да употребява наркотични вещества, подсъдимият евентуално е бил добър човек и е работел, но след като започнал употребата им се променил, е ирелевантно за наказателната отговорност на подсъдимия, тъй като за същата са от значение обстоятелствата, налични към момента на извършване на престъплението, а не години преди това. Няма никакви установени по делото данни, включително и в обясненията на подсъдимия, според които подсъдимият да е бил принуден да започне да употребява наркотични вещества. След като подсъдимият сам, по собствена воля е решил да употребява наркотични вещества, което макар да не е забранено от закона, предполага придобиване и държане на същите, а това според закона е забранено и престъпно, наказателната отговорност на подсъдимия не може да се определя според характеристичните му данни, каквито са били преди години, когато още не е употребявал наркотични вещества. Обстоятелството, че според показанията на св.А. П. подсъдимият е бил учтив към тях, не може да се разглежда изолирано от горепосочените обстоятелства, които разкриват лоши характеристични данни за подсъдимия. Извод за добри характеристични данни за подсъдимия не може да се направи и зарази установеното по делото, че подсъдимият инцидентно, понякога е помагал на родителите си в семейния магазин, при положение, че от показанията на св.А. Ю., О. Ю. и отчасти на св.А. П. се установява, че подсъдимият не само, че не е работел от години и е бил издържан от родителите му, но и не е имал желание да работи. Това е било основната причина за конфликтите с родителите му, включително и причина за възникване на конфликта на инкриминираната дата, при който подсъдимият е убил майка си, след като тя за пореден път го е попитала кога ще започне да работи. Нежеланието на подсъдимия да работи, включително и в семейния магазин, се установява и от поведението на подсъдимия на инкриминираната дата. Вместо да помогне на баща си да разтовари стоката от микробуса, подсъдимият е влязъл в къщата и е отишъл при майка си да гледа телевизия, което му поведение е показателно за липсата на каквато и да било ангажираност със семейния бизнес и желание да работи. Наличните смекчаващи отговорността обстоятелства не са многобройни и сред тях няма изключителни. Освен това най-лекото предвидено наказание за извършеното от подсъдимия престъплениепетнадесет години лишаване от свобода, не е несъразмерно тежко. Ето защо не са налице предпоставки за приложението на чл.55 от НК. Предвид горепосочените обстоятелства от значение за индивидуализацията на наказанието на подсъдимия за извършеното престъпление, наложеното с първоинстанционната присъда наказание двадесет години лишаване от свобода, не е явно несправедливо, тъй като нито е несъразмерно леко, както твърди държавното обвинение, нито е несъразмерно тежко, както твърди защитата на подсъдимия. За да е явно несправедливо, наложеното наказание трябва очевидно да не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и на целите по чл.36 от НК. Такова очевидно несъответствие в конкретния случай липсва. Напротив, при наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и тяхната относителна тежест, високата степен на обществена опасност на деянието и високата степен на обществена опасност на подсъдимия О. А. Ю., въззивният съд намира, че първоинстанционният съд с присъдата си правилно е определил и наложил на подсъдимия Ю. наказание при условията на чл.54 от НК, а именно двадесет години лишаване от свобода, което наказание е съответно и на целите по чл.36 от НК. Правилно първоинстанционният съд е избрал измежду трите вида алтернативно предвидени наказания в чл.116 ал.1 от НК да наложи на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“, тъй като в конкретният случай не са налице изискуемите законови предпоставки по чл.38а ал.2 от НК за налагане на наказание „доживотен затвор“ или по чл.38 ал.1 от НК за налагане на наказание „доживотен затвор без замяна“. Съгласно разпоредбата на чл.38а ал.2 от НК, за да се наложи наказание „доживотен затвор“, е необходимо извършеното престъпление да е изключително тежко. Съгласно разпоредбата на чл.38 ал.1 от НК, за да се наложи наказание „доживотен затвор без замяна“, е необходимо конкретно извършеното престъпление да е изключително тежко и посочените в чл.36 от НК цели да не могат да се постигнат чрез по-леко наказание. С протеста на ОП-Габрово се иска на подсъдимия О. Ю. да бъде наложено наказание „доживотен затвор“, но в протеста не са изложени конкретни доводи за наличие на предпоставките на чл.38а ал.2 от НК за налагане на такова наказание, а именно доводи, че извършеното престъпление е изключително тежко. Вместо това, прокурорът от ОП-Габрово е изложил само съображения, че не е налице превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, както и че с наложеното наказание двадесет години лишаване от свобода няма да могат да се постигнат целите по чл.36 от НК. В съдебното заседание във въззивната инстанция представителят на Апелативна прокуратура-Велико Търново, поддържа изцяло протеста с искането за налагане на наказание „доживотен затвор“, но също не излага конкретни доводи за наличие на предпоставките на чл.38а ал.2 от НК за налагане на такова наказание. Вместо това, държавният обвинител излага доводи, че се касае за деяние, което е осъществено спрямо майката на подсъдимия, като деянието е извършено по особено мъчителен начин и с особена жестокост, че деянието и дееца изцяло са с висока степен на обществена опасност, че последният е проявил изключителна агресивност. В заключение прокурорът от АП –Велико Търново счита , че се касае за една изключителна степен на обществена опасност на дееца и моли протеста да бъде уважен изцяло. Настоящият състав на Великотърновския апелативен съд намира, че в конкретният случай, предвид високата степен на обществена опасност на извършеното деяние, заради тежкия престъпен резултат и наличието на три квалифициращи признака, както и предвид високата степен на обществена опасност на подсъдимия, извършеното престъпление е тежко, но не може да се определи като изключително тежко, тъй като тежестта му не надхвърля в особено голяма степен обичайната тежест на престъпленията от този вид. Ето защо, в конкретният случай не са налице предвидените в чл.38а ал.2 от НК предпоставки за налагане на наказание „доживотен затвор“, както и първата от предвидените в чл.38 ал.1 от НК предпоставки за налагане на наказание „доживотен затвор без замяна“. Предвид горното, протеста на ОП-Габрово е неоснователен и не следва да се уважава. Лишено от основание е и искането във въззивната жалба на защитника на подсъдимия О. Ю. за намаляване размера на наложеното с присъдата наказание двадесет години лишаване от свобода. При положение, че за извършеното от подсъдимия престъпление законът предвижда три алтернативни по вид наказания и на подсъдимия е определено най-лекото по вид- „лишаване от свобода“, с оглед високата степен на обществена опасност както на деянието, така и на подсъдимия, както и предвид наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, настоящият състав намира, че за постигане на целите по чл.36 ал.1 от НК, както по отношение на специалната, така и на генералната превенция, на подсъдимия следва да се наложи наказание „лишаване от свобода“ във възможно най-големия предвиден за престъплението размер, а именно двадесет години лишаване от свобода. Ако на подсъдимия бъде наложено наказание в по-малък от този размер, то ще бъде несъразмерно леко и по тази причина явно несправедливо, а така няма да се постигнат и целите на наказанието по чл.36 от НК, тъй като тези цели могат да се постигнат, само ако наложеното наказание е справедливо. Предвид горното, жалбата на защитника на подсъдимия също е неоснователна и не следва да се уважава. С оглед размера на наложеното наказание лишаване от свобода, който е повече от три години и съдебното минало на подсъдимия, който по време на извършване на престъплението има статут на лице осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, липсва законова възможност за приложението на чл.66 ал.1 от НК, поради което изпълнението на наложеното наказание двадесет години лишаване от свобода не може да бъде отложено на основание чл.66 ал.1 от НК и подсъдимия следва да изтърпи това наказание ефективно. Определеният с присъдата първоначален строг режим за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от двадесет години е в съответствие с разпоредбата на чл.57 ал.1 т.2 б. „а“ от ЗИНЗС. С присъдата първоинстанционният съд правилно приспаднал на основание чл.59 ал.1 т.1 от НК времето, през което подсъдимия О. Ю. е бил задържан. Присъдата на първоинстанционния съд е правилна и в частите за веществените доказателства и за разноските. Тъй като при извършената проверка на първоинстанционната присъда въззивният съд не намери основания за изменение или за отмяната й, присъдата следва да се потвърди. Мотивиран така и на основание 334 т.6 вр. с чл.338 от НПК, Великотърновският апелативен съд