Решение № 7039 от 2.6.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 1025/2026 г.

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК във вр. с чл. 83, ал. 4 от ДОПК. Образувано е по жалба на „Б.И. К.“ ООД, срещу изричен отказ на Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна обективиран в писмо с рег. № МД-Т25010660ВН_001ВН от 15.01.2026 г., с който е оставена без последствие подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ № 17581424/12.11.2025 г. и № 5305044518/12.11.2025 г. за откриване на партида за имот с [идентификатор] по кадастралната карта на [населено място]. Претендира се нищожност на оспорения изричен отказ от 15.01.2026 г. на директора на дирекция „Местни данъци“ при Община Варна , като постановен от некомпетентен адм. орган. Твърди се , че е подадена декларация по чл.14 от ЗМДТ, която не била обработена , а е налице произнасяне с оспореното писмо на директора на дирекция „Местни данъци“, в което изрично е посочено , че декларацията ще бъде оставена без последствие. Излагат се съображения , че директорът на дирекция „Местни данъци“ недопустимо се е произнесъл вместо компетентния служител определен по реда на чл. 4, ал. 4 от З-на за местните данъци и такси /ЗМДТ/. В условията на евентуалност , изричният отказ от 15.01.2026 г. на директора на дирекция „Местни данъци“ при Община Варна се оспорва като материално незаконосъобразен. В тази връзка се излагат аргументи , че дружеството като собственик на имот с ид. №•• няма качеството на задължен за данък недвижими имоти правен субект за периода до 14.08.2025 год. , включително за сочените в указанията на административния орган периоди – 31.03.2021 г. и 11.03.2024 г. , поради което не дължи изпълнение на дадените му на 12.12.2025 г. от инспектор при дирекция „Местни данъци“ указания. Пояснява се , че на 14.08.2025 г. е влязло в сила решение № 8 от 12.08.2025 год. на Комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ при ОД „Земеделие“ Варна , с което е променено предназначението на имота. Сочи се , че указанията на административния орган не съответствали на нормите на приложимия материален закон и на възприетата практика по тълкуването и прилагането на чл.10, ал.1 от ЗМДТ, ред. ДВ, бр. 39/2011 г. , тъй като до 14.08.2025 г. имотът е отбелязан в кадастралния регистър с трайно предназначение на територията – земеделска земя и начин на трайно ползване – „лозе“. Излагат се съображения , че за да бъде обложен с данък един поземлен имот , от значение е неговото предназначение по чл.8, ал.1 от ЗУТ , което до въпросната дата било за обработваема земеделска земя . Твърди се , че е издадена заповед по чл.16, ал.6 от ЗУТ – заповед №0756 от 11.03.2024 г. на кмета на Община Варна , с която е индивидуализиран новообразувания с ПУП-ПРЗ урегулиран поземлен имот отреден за поземлен имот с ид. №••по КККР на [населено място] , но с изменението на чл.10, ал.1 от ЗМДТ /ДВ, бр. 39/2011 г./ е въведено и допълнително изискване - освен влязъл в сила ПУП , с който да е определено предназначението на имота по чл.8, ал.1 от ЗУТ, необходимо е още и промяна на предназначението на земята , когато това се изисква по реда на специален закон. Посочва се , че действително процесният имот попада в строителните граници на [населено място] съгласно ОУП на община Варна одобрен със Заповед №РД-02-14-2200 от 03.09.2012 г. на Министъра на МРРБ , но процедурата по промяна на предназначението на земеделската земя е приключила с Решение № 8 от 12.08.2025 г. на Комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ. Въпросното решение било влязло в сила на 14.08.2025 г. , поради което се настоява , че до тази дата описаният имот не попада в обхвата на облагането по чл.10, ал.1 от ЗМДТ , а по отношение на него приложима била разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗМДТ, поради което дадените указания за коригиране на декларацията по чл.14 от ЗМДТ се явявали незаконосъобразни. Иска се постановяване на съдебно решение за обявяване на оспорения отказ за нищожен и връщане на преписката на компетентния орган по приходите при дирекция „Местни данъци“ при Община Варна за ново разглеждане на подадената декларация , а в условията на евентуалност се иска неговата отмяна като незаконосъобразен. В съдебно заседание жалбата се поддържа с подадената от упълномощения адвокат М. Д. молба с.д. 10197/15.05.2026 г. , включително с искане за присъждане на съдебни разноски съобразно представен списък. В определеният от съда срок жалбоподателят не представя поисканата от него писмена защита. Ответникът Кмета на Община Варна , чрез упълномощения гл. юрисконсулт Д. В. изразява в съдебно заседание становище за отхвърляне на жалбата като неоснователна. Излага доводи , че процесното писмо не представлявало окончателен административен акт , който може да бъде предмет на оспорване пред съда , а същото било част от кореспонденция във връзка с подадената декларация по чл.14 от ЗМДТ. Твърди , че по идентичен казус било образувано Тълкувателно дело №5/2024 г. на ОС на ВАС. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение , а в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на платеното от противната страна адвокатско възнаграждение. В определеният от съда срок ответникът не представя поисканата от него писмена защита. След преценка на събраните по делото доказателства , съдът приема за установено от фактическа страна следното : С [нотариален акт]/*г., том *, рег. № *, дело № *г., вписан в Служба по вписванията-Варна с вх. № * г. , акт *, том *дело № *от *г. /л. 38-39 от адм. преписка/ , дружеството – жалбоподател е придобило поземлен имот с ид. № *, находящ се в [населено място] , общ. Варна , местност „••“, с площ от 1999 кв.м. по скица, а по документ за собственост от 2001 кв.м. , с адм. адрес местност „••“, с трайно предназначение на територията – земеделска , начин на трайно ползване – лозе , категория на земята – VІ. С Решение № 8/12.08.2025 г. на Комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗООЗ при ОД „Земеделие“ Варна , влязло в сила на 14.08.2025 г. /л.41 от адм. преписка/ е променено предназначението на въпросната земеделска земя собственост на дружеството-жалбоподател , а именно на 1801 кв.м. земеделска земя VІ-та категория , неполивна , за обект „Жилищно строителство“ в землището на [населено място] , имот с ид. №••, местност „••“, при граници посочени в приложената скица и проект на ПУП-ПРЗ. С данъчна декларация вх.№ 5305044518/12.11.2025 г. по чл. 14, ал. 1, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти /л. 31-36 от адм. преписка/ , „Б.И. К.“ ООД декларира така придобития от нея имот. На 12.12.2025 г. чрез Системата за сигурно електронно връчване, К. Д. – инспектор в дирекция „Местни данъци“, по повод така подадената декларация по чл.14 от ЗМДТ за имот с ид. №••уведомява пълномощника на подателя адв. М. Д. , че е необходимо дружеството да подаде две декларации по чл.14 от ЗМДТ и да отстрани несъответствията съгласно дадените указания , а именно : П. декларация за първоначално придобиване на имота, съгласно [нотариален акт]/31.03.2021 г. В т.3.2 няма посочен адрес , съгласно приложения документ за собственост и Заповед от 11.03.2024 г. имота се намира в местност „Патрабана“, дали това е така? В т.4 начин на придобиване – да посочат данните за покупка и първоначалния документ за собственост В част І – в т.8.1 да се посочи датата на придобиване 31.03.2021 г. , а в т.8.3 площта на земята – 1999 м2 В част ІІІ – Таблица 3 /продължение/ - трябва да се посочи информация за отчетната стойност за земя с площ 1999 м2. Следва да се приложи счетоводна справка или др. документ за тази отчетна стойност Втора декларация по чл.14 ЗМДТ за промяна на друго обстоятелство, което има значение за определяне на данъка В т.4 – в начин на придобиване да се впише новия документ Заповед №0756/11.03.2024 г. В част І – в т.8.1 – дата на промяна на обстоятелството – 11.03.2024 г., в т.8.3. – площ на земята след урегулирането – 1801 м2. В част ІІІ – Таблица 3 /Продължение/ - трябва да се посочи информация за отчетната стойност за земята с площ 1801 м2. Да се приложи счетоводна справка или др. документ за тази отчетна стойност. Посочено е , че справките следва да са подписани от лицето , което я издава и от представляващия дружеството. Указано е , че срокът за подаване на информация за отчетната стойност на придобития поземлен имот съгласно чл.14, ал.4 от ЗМДТ и във вр. със срока по чл.14, ал.1 от ЗМДТ е до 11.05.2024 год. съгласно заповед №0756/11.03.2024 год. Посочено е още , че при подаване на информация за отчетната стойност след тази дата , дружеството подлежи на санкция. Указано е , че срока за подаване на двете декларации е 14-дневен съгласно чл.103, ал.1 от ДОПК , като при неспазването му подадената декларация ще бъде оставена без последствие. На 29.12.205 г. чрез Системата за сигурно електронно връчване, пълномощника адвокат М. Д. е изпратила писмо до Общинска администрация Варна – Дирекция „Местни данъци“, което е получено на 30.12.2025 год. В него адв. Д. е изложила , че дружеството като собственик на процесния имот няма качеството на задължено за ДНИ правен субект за периода до 14.08.2025 г. , включително за сочените в указанията периоди – 31.03.2021 г. и 11.03.2024 г. , поради което същото не дължи изпълнение на дадените му от инспектор К. Д. указания от 12.12.2025 год. Изложено е , че указанията на административния орган не съответстват на нормите на приложимия материален закон и на възприетата съдебна практика по тълкуването и прилагането на чл.10, ал.1 във вр. с ал.3 от ЗМДТ, ред. ДВ, бр. 39/2011 г. , поради което не подлежат на изпълнение от собственика на имота. Посочено е , че към 31.03.2021 г. и 11.03.2024 г. имотът не е представлявал облагаем обект по смисъла на чл.10, ал.1 от ЗМДТ и е бил изключен от данъчно облагане предвид разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗМДТ, тъй като представлява земеделска земя. Посочено е още , че за да бъде обложен с данък един поземлен имот , то от значение е неговото предназначение по чл.8, т.1 от ЗУТ , както и промяната на предназначението му в случаите когато това се изисква от специален закон. Изложено е , че поземленият имот ще бъде облагаем с данък единствено при наличието на трите кумулативни предпоставки – имотът да попада в строителните граници на населеното място или селищното образувание , да има предназначение по смисъла на чл.8, т.1 от ЗУТ и предназначението му да е променено. Като се позовава на З-на за опазване на земеделските земи /ЗОЗЗ/ и З-на за горите /ЗГ/ твърди , че е регламентиран ред за промяна на предназначението на земеделските земи и на поземлени имоти в горски територии в случаите , когато те са включени в строителните граници на населените места с влязъл в сила ОУП. Предвиденото с ОУП разширение на строителните граници с включването в тях на нови поземлени имоти не води автоматично до промяна на тяхното предназначение с влизането в сила на плана. Наличието на влязъл в сила устройствен план е необходимо условие за промяна в предназначението на поземлените имоти , но не е достатъчно. Промяната настъпва и данните за нея се нанасят в КККР едва след влизане в сила на решенията на компетентните органи по чл.24, ал.2 от ЗОЗЗ и чл.77, ал.2 от ЗГ. Изложено е , че имот с ид. №••попада в строителните граници на [населено място] съгласно ОУП одобрен със Заповед №РД-02-14-2200/03.09.2012 г. на Министъра на МРРБ , както и че на 18.01.2024 г. е влязъл в сила ПУП одобрен със Заповед №Г-432/25.10.2023 г. на зам. кмета на Община Варна , с който е определено конкретното му предназначение по чл.8, ал.1 от ЗУТ. Третата кумулативно дадена предпоставка за годен облагаем с данък обект била извършената с Решение № 8 от 12.08.2025 г. на Комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ при ОД „Земеделие“ Варна , влязло в сила на 14.08.2025 г. , с което е извършена промяна предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди. Предвид така изложените съображения се възразява , че до 14.08.2025 г. имотът не попада в облагането по чл.10, ал.1 от ЗМДТ , а спрямо него е приложима разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗМДТ, която изключва облагането с ДНИ , съответно не е съществувало законово основание за деклариране на имота с декларация по чл.14 от ЗМДТ. На 15.01.2026 г. директорът на дирекция „Местни данъци“ при Община Варна издава писмо рег. №МД-Т25010660ВН_001ВН/15.01.2026 г. , в което е посочено , че във връзка с обработка на подадена декларация по чл.14 от ЗМДТ и облагане с ДНИ и ТБО е изпратено запитване до район „Аспарухово“ при Община Варна относно разположението на имота спрямо строителните граници на населеното място. Посочено е , че е получен отговор според който имотът се намира в строителните граници на населеното място от м. 09.2012 г. съгласно ОУП на Община Варна и че за същия следва да се начислят задължения за ДНИ и ТБО на собственика от 31.04.2021 г. , съгласно [нотариален акт] от 31.03.2021 г. за покупко-продажба. Посочено е още , че съгласно заповед № 0756 от 11.03.2024 г. на кмета на Община Варна за урегулирането му в поземлен имот с ид. №••, задълженията следва да се преизчислят от 01.04.2024 г. /съгл. Чл.15, ал.2 от ЗМДТ/. В писмото , директора на дирекция „Местни данъци“ приема , че чл.10, ал.1 от ЗМДТ изрично регламентира , че на облагане с данък подлежат поземлените имоти които се намират в строителните граници на населените места и селищните образувания , както и че съгласно чл.103, ал.1 от ДОПК в 14-дневния срок и към момента не са подадени декларации по чл.14 от ЗМДТ за отстраняване на несъответствията в указанията дадени на 12.12.2025 г., поради което подадената декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. № 17581424 от 12.11.2025 г. и вх. №5305044518 от 12.11.2025 г. ще остане без последствие. Писмо рег. №МД-Т25010660ВН_001ВН/15.01.2026 г. е получено от адв. Д. на електронната поща на 15.01.2026 г. /л.17 от адм. преписка/ , след което на 29.01.2026 г. по електронен път е подадена жалба от „Б.И. К.“ ООД /л.18-22 от адм. преписка/ , с която по административен ред и в срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК въпросното писмо на директора на дирекция „Местни данъци“ при Община Варна е обжалвано пред кмета на община Варна. Кметът на Община Варна в законоустановения срок по чл. 155, ал. 1 от ДОПК / от 30.01.2026 г. до 30.03.2026 г./ не се е произнесъл по жалбата , с което в хипотезата на чл. 156, ал. 4 от ДОПК мълчаливо е потвърдил отказа да се обработи подадената от жалбоподателя декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. № 17581424/12.11.2025 г. и вх. № 5305044518/12.11.2025 год. В рамките на 30-дневния срок по чл.156, ал.5 от ДОПК /от 31.03.2026 г. до 29.04.2026 г./ е подадена на 02.04.2026 г. по електронен път жалбата на „Б.И. К.“ ООД до Административен съд- Варна срещу обективирания в писмото от 15.01.2026 г. изричен отказ на Директора на дирекция „Местни данъци“. При така установените обстоятелства , съдът намира от правна страна следното : Жалбата е процесуално допустима като подадена пред надлежен съд и при спазване на 30-дневния срок по чл.156, ал.5 от ДОПК , от адресат на оспореното писмо , представляващо ИАА по смисъла на чл.83, ал.4 от ДОПК , с който се засягат права и законни интереси на „Б.И. К.“ ООД. Неоснователни са възраженията на ответника , че производството било недопустимо по причина , че оспореното писмо на директора на дирекция „Местни данъци“ от 15.01.2026 г. не представлявало индивидуален административен акт. В цитираното писмо много ясно директорът на дирекция „Местни данъци“ е посочил , че подадената декларация по чл.14 от ЗМДТ ще остане без последствие , което волеизявление означава именно отказ за нейното регистриране по смисъла на чл.83, ал.4 от ДОПК. Разгледана по същество , съдът намира жалбата за основателна. Съгласно чл.4, ал.3 от ЗМДТ , в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите , а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители. Съгласно чл.4, ал.4 от ЗМДТ , служителите по ал.3 се определят със заповед на кмета на общината. Разпоредбата на чл.4, ал.5 от ЗМДТ гласи , че кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс , а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите. Съгласно чл.82, ал.2 от ДОПК , данните за местните и чуждестранните физически лица с изключение на лицата по чл. 80, ал. 2 , на лицата вписани в търговския регистър и на лицата подлежащи на регистрация в регистър БУЛСТАТ, се вписват в регистъра от съответната териториална дирекция въз основа на първата подадена декларация , свързана с данъчно облагане или задължителни осигурителни вноски. От тълкуването на чл.82, ал.2 от ДОПК във вр. с чл.4, ал.1 и чл.14 от ЗМДТ , обосновано може да се направи извод , че задължените лица по чл.11 от ЗМДТ за ДНИ се регистрират от съответната общинска администрация. В тази връзка и за целите на облагане с ДНИ/ТБО , в съответната община се открива и води партида да съответния имот , която има характера на регистър и база данни за задължените лица по смисъла на чл.80 от ДОПК, съдържанието на който се формира от декларираните от задълженото лице факти и обстоятелства , както и от тези вписани служебно. Отговорността за поддържане на регистъра е на данъчната служба към съответната община. По аргумент от чл.4, ал.1 от ЗМДТ, проверката следва да се извърши и по искането следва да се произнесе служител на общинската администрация имащ правата и задълженията на орган по приходите , определен със заповед по чл.4, ал.4 от ЗМДТ от кмета на общината. Актът на органа по приходите за вписване в регистъра или за отказ да бъде открита партида подлежи на обжалване по реда на чл.83, ал.4 от ДОПК във вр. с чл.4, ал.1 от ЗМДТ, т.е. по реда предвиден за обжалване на ревизионни актове. След като съдебното обжалване е по реда на чл.83, ал.4 от ДОПК , то задължителна процесуална предпоставка за допустимостта му е обжалването по административен ред и постановяването по жалбата на акт на решаващия орган , който по аргумент от чл.4, ал.5 от ЗМДТ и чл.152, ал.2 от ДОПК е кметът на съответната община. В случая , в срока по чл.155 от ДОПК не е налице произнасяне от кмета на община Варна , поради което обжалвания пред него изричен отказ на директора на дирекция „Местни данъци“ е мълчаливо потвърден. Безспорни са фактите , че подадената данъчна декларация не е обработена , а по нея е налице произнасяне от директора на дирекция „Местни данъци“ чрез обективираното в оспореното писмо волеизявление , че декларацията ще бъде оставена без последствие. Разпоредбата на чл.83, ал.2 от ДОПК определя , че вписването в специалните регистри се извършва от органа по приходите , в който смисъл същата определя компетентния в регистърното производство адм. орган. В тази връзка и съгласно чл.4, ал.3 от ЗМДТ , депозираната декларация от „Б.И. К.“ ООД е следвало да се обработи от служител от дирекция „Местни данъци“ , на който със заповедта по чл.4, ал.4 от ЗМДТ са му възложени функции и правомощия на орган по приходите , а не от директора на дирекция „Местни данъци“. Директорът на дирекция „Местни данъци“ при Община Варна не е сред определените длъжности посочени в приложената на последните листи от адм. преписка заповед №0447 от 20.02.2024 г. на изпълняващия длъжността кмет на Община Варна , които да извършват установяването , събирането и контрола на местните данъци и такса битови отпадъци – съгласно чл.4, ал.5 от ЗМДТ, ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община /в случая директора на дирекция „Местни данъци“/ упражнява правомощията на териториален директор на НАП , които по отношение на декларациите са разписани в нормата на чл.107, ал.4 от ДОПК. По тези съображения , обективираният в писмо рег. №МД-Т25010660ВН_001ВН/15.01.2026 г. изричен отказ на директора на дирекция „Местни данъци“ се явява постановен от некомпетентен орган , поради което представлява невалиден адм. акт , който подлежи на обявяването му за нищожен такъв. С оглед последното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва да бъде изпратена на компетентния орган по приходите съгласно чл.4, ал.3 от ЗМДТ, на когото със заповедта по чл.4, ал.4 от ЗМДТ са му възложени функции и правомощия на орган по приходите. При новото разглеждане компетентния орган по приходите следва да има предвид следните указания по тълкуването и прилагането на закона. Съгласно чл.10, ал.1 от ЗМДТ , с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и самостоятелни обекти в сгради , както и поземлените имоти разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята , когато това се изисква по реда на специален закон. Подлежащите на деклариране обстоятелства относно първите две предпоставки за облагане са налице - процесният имот попада в строителните граници определени с Общия устройствен план на [населено място] , одобрен със Заповед № РД-02-14-2200 от 03.09.2012 г. и има определено конкретно предназначение по чл.8, ал.1 от ЗУТ съгласно ПУП -ПРЗ , одобрен със Заповед №Г-432 от 25.10.2023 г. на зам. кмета на Община Варна , влязла в законна сила на 18.01.2024 год. Обстоятелствата по третата предпоставка за облагане с данък са свързани с процедурата по промяна предназначението на имота с Решение № 8 от 12.08.2025 г. на Комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ при ОД „Земеделие“ Варна. Съгласно чл.24, ал.4 от ЗОЗЗ , решението по ал. 2 влиза в сила след заплащане на такса по чл. 30, ал. 1 или 2 освен в случаите по чл. 30, ал. 3 и 4. Съгласно представено преводно нареждане на л.50 от делото , таксата за промяна предназначението на имота е платена на 14.08.2025 г. , съответно от тази дата решението на Комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗООЗ е влязло в законна сила. Във връзка със смяната на предназначението на земята , което е наложително съгласно цитираните разпоредби е образувано във Върховния административен съд Тълкувателно дело № 5/2024 г. по описа на ОС на ВАС за приемане на тълкувателно решение по следния въпрос : „По отношение на поземлените имоти разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания , задължително условие ли е те да имат кумулативно предназначението по чл. 8, т. 1 от ЗУТ , както и промяна на предназначението на земята , когато това се изисква по реда на специален закон , за да подлежат на данъчно облагане съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ ". Доколкото по така образуваното тълкувателно дело няма произнасяне , то в случай , че компетентният орган констатира основания за спиране на производството, същият следва да постанови нарочен акт , в който да изложи своите мотиви и съображения за това. При този изход на спора , съдът намира за основателно искането на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК ЮЛ на ответника следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя разноски общо в размер на 639,11 евро , от които 25,56 евро платена дължима държавна такса за образуване на делото и 613.55 евро заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 08.05.2026 год. Направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът намира за неоснователно намирайки , че договореният и изплатен размер адвокатското възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на делото , още повече , че същото е в размер малко над минимума по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатската работа. Предвид изложеното , съдът