Решение № 655 от 23.2.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 10789/2025 г.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с правно осн. чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК и чл.86 ЗЗД.С влязло в законна сила Определение № 32739/04.08.2025 г. постановено от СРС , 36 -ти състав по гр.д.№18873/2025 г. по описа на СРС, висящото пред СРС гр.д. № 18873/2025 г., образувано по исковата молба с пр.осн. чл.422 ГПК е прекратено и изпратено по подсъдност на РС Варна на основание чл.113 и чл. 119 , ал.3 ГПК. Във ВРС производството по делото е заведено под номер на гр.д. 10 789/2025 г. по описа на РС Варна, XLII - ри състав. Наведените от ищеца твърдения за издадена в негова полза Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която длъжникът (настоящ ответник) е възразил обуславят и правния интерес на ищеца от предявяване на установителните искове. Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК издадена от СРС е била оспорена по реда и в срока по чл.423 ГПК пред СГС, като с Определение № 19 278/28.11.2024 г. постановено от СГС , ЧЖ- II A възивен състав по в.ч.гр.д. № 13356/24 по описа на СГС е приел на осн. чл.423, ал.1 т.1 ГПК ВЪЗРАЖЕНИЕТО на длъжника срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410ГПК от 13.3.2024 г. по ч.гр.д.№ 8441/2024г. по описа на СРС , ГО, 36 състав, спрял на осн. чл.423, ал.3, изр.2 -ро ГПК изпълнението на заповедта и върнал делото на СРС , ГО 36 състав за изпълнение на процедурата по чл. 415 , ал.1 ГПК. Именно в изпълнение на разпореждането на СРС от 7.2.2025 г. по ч.гр.д.№ 8441/2024 г. и в срока по чл.415 ГПК е предявена исковата молба от заявителя в заповедното производство - ищец в исковото производство . С исковата молба , предявена в СРС на 01.04.2025 г . от ищцата Б. С. С. , ЕГН: •••••••••• , с постоянен адрес: ••••••••••,чрез адв.М. С. от САК, със съдебен адрес •••• против ответното дружество “ ••• „ ООД , ЕИК: ••• , със седалище и адрес на управление : •••, ищцата е предявила специалния с положителен установителен иск за установяване съществуването на парично вземане по издадената в нейна полза Заповед по чл. 410 ГПК,оспорена чрез възражение . Предявения по делото специален положителен установителен иск е с правно осн. чл.422, ал.1 , вр. чл. 415, ал. ГПК , вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД относно : установяване на вземане, прието по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 8441/2024 г. по описа на СРС- 36 състав, с цена на иска 3.02 лв.(три лева и две стотинки ). Исковата си молба ищцата основава на следните твърдени факти и обстоятелства : Сочи се на първо място, че на 4.3.2025г. ищцата получила съобщение от СРС по ч.гр.д. № 8441/2024 г. по описа на СРС, 36 състав с указания до нея в качеството й на заявител по делото, че срещу издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК длъжникът “ ••• „ ООД , ЕИК: ••• подал възражение , както и че кредиторът има възможност да предяви иск за установяване на вземанията си в едномесечен срок. Съобразно предоставената на ищцата възможност и на основание чл.422 ГПК , в срока по чл.415 ГПК, ищцата предявява исковата си молба за установяване съществуването на вземане , присъдено със Заповед № 7885 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 13.03.2024 г. по ч.гр.д. № 8441/2024 г. по описа на СРС , 36 състав . Твърди се от ищцата , че на 17.11.2023 г. същата сключила договор за покупкопродажба от разстояние с “ ••• „ ООД , ЕИК: ••• със седалище и адрес на управление в гр.София. По силата на договора Б. С. закупила от онлайн магазина на дружеството находящ се на ел.адрес ••• Хлебопекарна Раnasonic SD - YR25505SXE, като платила цената на продукта в размер на 374,99 лв. с извършване на покупката. Според информация подадена от дружеството на телефонното приложение на ••• хлебопекарната следвало да бъде доставена между 25.11.2023 - 27.11.2023 г. Доставка, обаче не била извършена.Твърди се от ищцата, че на 19.12.2023 г. след многобройни опити , за пръв път , ищцата С. успяла да се свърже със служител на дружеството чрез чат платформата на последното. От този разговор ищцата не получила информация защо не получава хлебопекарната и кога ще я получи . Последвала безуспешна имейл кореспонденция . На 19.12.2024 г. Б. С. твърди, че изпратила покана за изпълнение на договора до дружеството , с която му предоставила 3 дни за изпълнение на сключения договор за продажба от 17.11.2024 г., а в противен случай щяла да счита договора за прекратен . На 06.02.2024 г., след изтичане на срока за изпълнение на поканата, ищцата получила отговор от ответното дружество , с което била уведомена , че платената от нея сума в размер на 374,99 лв. ще й бъде възстановена . Твърди се от ищцата ,че дължимата се главница е възстановена по нейна сметка на 12.02.2024 г. - след срока за изпълнение на договора . При така изложеното от фактическа страна ищцата се позовава на нормата на чл. 87 ЗЗД във вр. чл. 88, ал.1 ЗЗД като сочи , че развалянето на договора дава правото на кредитора на обезщетение за вредите от неизпълнението . Т.к. в случая търговецът вместо да достави вещта възстановил платената от ищцата сума , след датата на разваляне на договора и след като същият бил изпаднал в забава , то той на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД дължал обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Размерът на законната лихва от 22.01.2024 г. до 11.02.2024 г. върху главницата от 374,99 лв. сочи ищцата , че възлиза на 3.02 лв. При тези твърдения ищцата е отправила и искането си до съда да бъде постановено съдебно решение по силата на което да бъде признато за установено съществуването на паричното вземане по Заповед № 7885 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена на 13.03.2024 г. от Софийски районен съд, 36 състав в проведеното на. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 8441 по описа на съда за 2024 г., а именно , че „•••“ ООД с ЕИК: ••• и адрес: •••, дължи на Б. С. С., ЕГН: •••••••••• с постоянен адрес: •••••••••• СУМАТА 3,02 лева (три лева и 02 стотинки)- мораторна лихва за неизпълнение по развален договор за покупко-продажба на Хлебопекарна Раnasonic SD - YR25505SXE от 17.11.2025 г. (за периода : 22.01.2024 г. до 11.02.2024 г)( а според Заповедта по чл.410 ГПК сумата от 3.02 лв. представлява вземане за лихва върху възстановена главница във връзка с договор за покупко-продажба от разстояние, сключен на 17.11.2023 г. за период от 22.01.2024 г. до 11.02.0204 г., ведно със законна лихва за период от 13.02.2024 г. до изплащане на вземането, въпреки, че заявителят не е имал искане за присъждане на законна лихва в заповедното производство. ). Ищцата желае уважаване на иска ведно с присъждане на сторените по делото съдебно -деловодни разноски вкл. и разноските по заповедното производство. В подкрепа на исканията си ищцата е направила доказателствени искания по делото да бъдат приобщени ангажираните с исковата молба заверени за вярност с оригинала копия на документи и да бъде приобщено заповедното дело- ч.гр.д. № 8441/2024 г.по описа на СРС , 36 -ти състав. В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на искова молба, регистриран в СРС под № 167 145/13.5.2025 г./л.19 -25 от делото на СРС / и под номер 16 8855/14.05.2025 г./ л.26 - 29 от делото на СРС /. В срока по чл.131 ГПК ответното дружество чрез юрисконсулт А. С. оспорва иска, като намира исковата молба на ищцата С. за неоснователна. Ответното дружество не оспорва , че ищцата направила поръчка за хлебопекарна Раnasonic от ••• на 17.11.2023 г., както и че в последствие договорът за покупко- продажба сключен от разстояние бил развален.Ответникът твърди, че заплатената сума била наредена обратно по банковата карта на клиентката , чрез която била извършена поръчката на 06.02.2024 г. , за което прилага доказателство.Това обстоятелство било потвърдено и в исковата молба, поради което счита ответника ,че този факт е безспорен и доказан. По отношение на претенцията за обезщетение в размер на законната лихва за забава, ответникът моли съда да вземе предвид , че ответникът узнал за нея едва с ПДИ от ЧСИ М. П., която ПДИ била получена от ••• на 10.06.2025 г. Твърди се ,че ••• е предоставило обезщетение на ищцата С., а именно електронен ваучер в размер на 20 лева за покупки от онлайн платформата на ••• .В тази връзка ответника прилага доказателство твърдейки, че обезщетението е по-голямо от размера на лихвата за забава . Твърди се още от ответника, че ищцата по никакъв начин не била изразила несъгласие против този начин на обезщетение и не била поискала изрично да бъде обезщетена по друг начин , а именно - чрез плащане на законната лихва. Отделно от горното ответното дружество сочи, че веднага след като установило, че ищцата има желание да бъде обезщетена точно чрез получаване на законната лихва, което станало на 10.06.2025 г., когато ••• получило изпълнителен лист и узнало , че в някакъв момент било инициирано заповедно производство против него , както и че било образувано изпълнително дело , дружеството предприело действия по нареждане на сумата от 3.02 лв., претендирана от ищцата.Преводът не бил успешен, т.к. сметката а ищцата в заповедта била грешна.Като доказателство ответникът прилага извлечение от онлайн банкиране . На последно място ответното дружество отбелязва, че претендираната мораторна лихва и всички разноски по заповедното и изпълнителното производство били изтеглени от сметка на ••• от ЧСИ М. П. по ИД 2893/2024.Като доказателство ответникът прилага извлечение от банковата сметка . При изложеното по - горе ответникът моли за отхвърляне на исковете, т.к. към датата на завеждане на исковата претенция ищцата била изцяло удовлетворена , както и че и била предоставена достатъчно справедлива компенсация , надхвърляща в пъти претендираната мораторна лихва.Твърди се от •••, не е давал повод ищцата да търси удовлетворение по съдебен ред , т.к. ответното дружество възстановило цената на стоката и предоставило обезщетение без да бъде уведомено за конкретни претенции на ищцата за вида на обезщетението .Ответникът моли всички разноски по настоящото и по заповедното производства да останат в тежест на ищцовата страна, т.к. нямала основание за завежда дело.Последното искане формулирано в ОИМ е съдът да задължи ищцата да възстанови на ••• разходите по изпълнителното производство № 2893/2024 по описа на ЧСИ М. П., което било инициирано в резултат на заведеното заповедно производство .В подкрепа на изложеното ответникът представя заверени за вярност с оригинала копия на документи описани в т.1 - 5 от отговора на искова молба / двукратно приложен по делото по описа на СРС/ . С Определение № 6996/03.12.2025 г. постановено от настоящият съдебен състав съдът е изготвил проект за доклад по делото като е дал и указания до страните за уточняване на твърденията и исканията си : на ищцата е предоставена изрична възможност на ищцата до края на първото о.с.з. : да уточни дали изписаната в петитума на искова молба година 2025 г. следва да се чете 2023 г. и да допълни петитума на иска с посочване на началната и крайна дата на исковия период и изписване поне на номера на заповедното дело по което е била издадена в полза на ищцата Заповедта по чл.410 ГПК, включително и и имала ли е искане до заповедния съд за присъждане на законна лихва върху сумата от 3.02 лв.; предоставена е били изрична възможност и на ответника до края на първото о.с.з. да уточни на какво правно основание желае в настоящото исково производство съдът да „задължи ищцата да възстанови „ на ответника разходите по изпълнително дело № 8441/24 като съобрази характера на иска и разпоредбата на чл. 78 ГПК. В изпълнение на дадените указания ищцата е депозирала молба с рег. № 99056/27.11.2025 г. / л. 33 / с която молба са отстранени допуснати от ищцата технически грешки и е прецизиран /допълнен петитума на иска / .- В проведеното по делото открито съдебно заседание от 28.1.2026 г. съдът е обявил проекта за доклад по делото обективиран в Определение № 6996/03.12.2025 г. за окончателен , ведно със следните корекции : изписаната в петитума дата 17.11.2025 г. следва да се чете 17.11.2023 г.; петитумът да се чете, както следва: Моля, след като се убедите е истинността и основателността на изложеното от нас, да постановите решение, с което да признаете за установено, че „•••” ООД, с ЕИК •••, със седалище и адрес на управление •••, дължи на Б. С. С., с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: ••• мораторна лихва за периода от 22.01.2024 г. до 11.02.2024 г. в размер на 3,02 лв. (три лева и две ст.) за неизпълнение по развален договор за покупко-продажба на Хлебопекарна Panasonic SD-YR25505SXE от 17.11.2023 г., за което вземане е издадена Заповед № 7885 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена на 13.03.2024 г. по частно гражданско дело № 8441/2024 г., 36 състав на СРС; искането на ищцовата страна за присъждане на мораторна лихва върху възстановената главница от 374,99 лв. е за периода от 22.01.2024 г. до 11.02.2024 г. В проведеното по делото открито съдебно заседание от 28.01.2026 г. страните по делото, редовно уведомени не са изпратили представители. В о.с.з. на 28.01.2026 г. съдът е докладвал молба вх.рег.№ 4688/20.01.2026 г. от ответното дружество, чрез юриск. Е. Д., в която се сочи, че представител на дружеството няма да се яви в съдебно заседание, но в случай, че няма процесуални пречки, моли да бъде даден ход на делото ; не се възразява по прецизираното искане на ищцовата страна, но се оспорва основателността му. В случай, че бъде даден ход на делото по същество, ответното дружество заявява, че оспорва иска на ищцата като неоснователен, а ако съдът го намери за основателен, то се оспорват направените от страната разноски. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер по преценка на съда. Алтернативно е обективирано искане за отхвърляне изцяло на претендирания от ищцата адвокатски хонорар, поради липса на доказателство, че той изобщо е бил платен, или същият да бъде намален до 1,5 евро, поради прекомерност. В о.с.з. на 28.01.2026 г. съдът е докладвал молба вх.рег.№ 5051/21.01.2026 г. от ищеца, чрез адв. М. С.. Процесуалният представител на ищеца сочи, че не може да се яви в съдебно заседание поради служебна ангажираност, като намира, че не са налице процесуални пречки и моли да бъде даден ход на делото. Заявява, че няма да сочи нови доказателства и няма нови доказателствени искания. Излага становище по съществото на спора и моли за уважаване на предявения иск, ведно с присъждане на сторените разноски, за които е представен списък по чл. 80 от ГПК с молба от предходно съдебно заседание. СЪДЪТ, след запознаване със становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимия закон , намира за установено и изяснено по делото следното от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА : О т представените с исковата молба заверени копия на следните писмени доказателства, а именно: данни за поръчка № 1017570129, регистрирана на 17.11.2023 г.; екранна снимка от мобилен телефон; покана за изпълнение на договор до „•••” ООД от Б. С.; както и представените с отговора на исковата молба заверени копия на следните писмени доказателства, а именно: извлечение от системата на •••; платежен документ; отговор по запитване 37407103 от 11.01.2024 г.; ваучер № 217586098; извлечение от банкова сметка за 18.06.2024 г. и от приобщеното като писмено доказателство частно гражданско дело № 8441/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 36 състав, ведно с приложеното към него въззивно частно гражданско дело № 13356/2024 г. по описа на Софийски градски съд, се установяват по същество твърденията и на двете страни залегнали в исковата молба и отговора свързани със сключване на договор за продажба на стока от разстояние между ищцата и ответника . От материалите по частно гр.дело № 8441/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 36 състав се установява, че на 13.02.2024 год. Б. С. от •••, чрез адв. М. С. подала до СРС Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК против „•••„ ООД с искането вписано в т. 9, б.“б“за следното парично вземане : мораторна лихва в размер на 3.02 лв. – лихва от 22.01.2024г. до 11.02.2024 г. върху главницата в размер на 374,99 адвокатско възнаграждение 400 лв. държавна такса 25 лв. В т.12 в заявлението са вписани и обстоятелствата от които произтича вземането, така както са преповторени в исковата молба / сключен на 17.11.2023 г. договор между страните за покупко продажба на хлебопекарна, плащане на цената на продукта в размер на 374,99 лв., изпращане на 19.1.2024 г. от Б.С. на покана до длъжника, в която му предоставя 3 дни срок за изпълнение на договора , а в противен случай ще счита договора за развален ; уведомяване на заявителката на 6.2.2024 г. от дружеството продавач че платената от нея сума ще й бъде възстановена и възстановяване на сумата по сметка на заявителката на 12.02.2024 г. На листи 9 – 18 от заповедното дело са приложени заверени копия от документи - предимно ел.кореспонденция между страните . Видно от л 23-ти от заповедното дело СРС , 36 - ти състав е издал Заповед № 7885/13.03.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 8441/2024 г. в полза на заявителя и против длъжника за исковата сума 3.02 лева представляваща вземане за лихва върху възстановена главница във връзка с договор за покупко-продажба от разстояние, сключен на 17.11.2023 г. за периода 22.01.2024 г. до 11.02.2024 г. Вписано е в заповедта, че вземането произтича от неизпълнение по Договор за покупко –продажба от разстояние сключен на 17.11.2023 г. Със заповедта по чл.410 ГПК заповедният съд е присъдил в полза на заявителя сторените разноски по заповедното дело 25 лв.за платена д.т. и 400 лв.за адвокатско възнаграждение. С Разпореждане № 69227/15.5.2024 / л.28 от заповедното дело / СРС ,36 състав е разпоредил издаване на изпълнителен лист в полза на заявителя , като е приел, че са налице предпоставките на чл.416 ГПК.Видно от л. 23- ти гръб, върху Заповедта по чл.410 ГПК е отбелязано, че на 15.05.2024 г. е издаден изпълнителен лист на Б. С. С. за сумите 3,02 лв.+25.00 лв.+400лв., като ИЛ е получен на 28.05.2024г. срещу подпис от Б.С. . Установено е от приобщеното ч.гр.д.№ 13356/ 24 по описа на СГС , че на 18.11.2024 г. по Възражение подадено от ••• ••• ООД чрез СРС /вх.№ 204666/20.06.2024 г. / по чл.423 ГПК е образувано цитираното частно гр.дело . Твърдяло се е във възражението , че на ••• ••• ООД не му е връчена надлежно призовка , чрез която дружеството да узнае за заповедното производство , а на 10 юни 2024 г. дружеството получило ПДИ от ЧСИ М. П. , ЧСИ рег.№ ••• който образувал ИД 2024•••0402893 по повод издаден от СРС изпълнителен лист № 11466 от 15.05.2025 г., респ. 1 месечния срок по чл.414 ал.2 ГПК започвал да тече от 10 юни 2024 г. С Определение № 19278/28.11.2024г. постановено от СГС,ЧЖ -II-А състав по в.ч.гр.д. № 20241100513356 / 2024 по описа на СГС е ПРИЕТО на основание чл.423, ал.1, т.1 ГПК ВЪЗРАЖЕНИЕТО на „•••“ ООД против Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 13.03.2024 г.по ч.гр.д. № 8441/2024г. по описа на СРС,ГО 36 състав. Със същото Определение СГС е постановил СПИРАНЕ на основание чл. 432, ал.3 , изр.2 –ро ГПК изпълнението на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 13.03.2024 г.по ч.гр.д. № 8441/2024г. по описа на СРС,ГО 36 състав и разпоредил ВРЪЩАНЕ на делото на СРС за изпълнение на процедурата по чл. 415 , ал. 1 ГПК . Видно от л.27-31 от в.ч.гр.д.№ 20241100513356 / 2024 по описа на СГС , с Определението № 19278/28.11.2024г. СГС е прекратил производството образувано по частна жалба подадена от ••• ООД по реда на чл.413 ГПК против заповедта за изпълнение издадена по ч.гр.д.№ 8441/2024 по описа на СРС , в частта й за разноските , като преждевременно образувано .На последно място СГС е върнал делото на СРС за извършване на процесуални действия по администриране и произнасяне по частна жалба, посадена по реда на чл.413, ал.1 ГПК срещу заповедта за изпълнение издадена по ч.гр.д. № 8441/2024г. по описа на СРС,ГО 36 състав, в частта й за разноските , съобразно указанията дадени в мотивите на въззивния акт. Установява се от листи от 33 до 35 вкл. от ч.гр.д. № 8441/2024г. по описа на СРС,ГО 36 състав, че с Разпореждане № 24700/07.02.2025 г. заповедният съд е дал указания на заявителя да предяви в 1 месечен срок от получаване на съобщението иск за установяване на вземането си , предмет на заявлението , срещу длъжника като довнесе дължимата такса и са били указни последиците от непредставяне на доказателства за предявен иск. Преписа от Разпореждането от 07.02.2025 г. е връчен на заявителя на 04.03.2025 г. , от която дата е започнал да тече 1 месечния срок за предявяване на специалния положителен установителен иск. Видно от е от последните три листа от заповедното дело , носещи номерация от 36 до 38 , че заявителят е представил на 1.4.2025 г. в СРС молба с доказателство за предявен иск – Молба с рег. вх. № 11 4241/ 1.4.2025 г. Именно въз основа на исковата молба с рег. вх. № 11 4241/ 1.4.2025 г. е било образувано пред СРС гр.дело № 18873/25 по описа на СРС с предмет предявения в срок специален положителен установителен иск, производството по което е изпратено по подсъдност на РС Варна и е продължило под настоящия номер на гр.дело 10789/2025 г. Изложеното по-горе от фактическа и правна страна обосновава извод, че исковата претенция на ищцата против ответното дружество е процесуално допустима : предявен е специален положителен установителен иск по чл.422 , ал.1 вр. чл.415 ал.1 ГПК в рамките на преклузивния срок. Налице е идентичност на страните по заповедното и исково производство , като исковата защита след уточнението й и прецизирането й корелира с диспозтивната част на издадената по заповедното дело заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Приемайки иска за допустим , РС Варна дължи произнасяне по въпроса е ли е доказан по основание предявения и поддържан иск . Отговора на този въпрос съдът следва да даде на база съвкупния и поотделен анализ на писмените доказателства по делото, неоспорени от страните , приложимия закон и разпределението на тежестта на доказване между страните . С доклада по делото съдът е дал квалификация на предявения иск с правно осн. чл. 422 , ал. 1 , вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86 ЗЗД , и съобразно правилото на чл. 154, ал.1 ГПК, в конкретния казус е разпределил тежестта на доказване между страните но следния начин : В тежест на ищцата исковият съд е възложил да установи наведените твърдения, а именно: 1.) че между страните по делото са съществували договорни отношения , в частност че бил сключен договор за продажба на стоки от разстояние от 17.11.2023 г. с предмет хлебопекарна ; 2.) че договорът е едностранно развален от ищцата 3.) че ответникът по делото - продавач по разваления договор е изпаднал в забава от 22.1.2024 г. до 11.02.2024 г. по см. на чл. 86, ал.1 ЗЗД , след разваляне на договора , поради което и дължи на ищцата исковата сума от 3.02 лв. представляваща мораторна лихва върху възстановената главница от 374,99 лв.В тежест на ищцата е било и да установи и докаже, че по нейно заявление е било образувано заповедно производство против длъжника - ответник в исковото производство, че в полза на ищцата е била издадена от заповедния съд заповед за изпълнение на парично задължение за процесното вземане и че във връзка с дадените указания от заповедния съд и в срок ищцата е предявила специалните си положителни установителни искове с правно осн. чл.422 , ал.1 вр. чл.415 , ал.1 ГПК и чл. 86 , ал.1 ЗЗД.В тежест на ответника исковият съд е възложил да установи и докаже възражения имащи правоизключващ , правопогасяващ или правоотглагащ характер.В тежест на ищеца е било възложено и да докаже възражението си , че е обезщетил ищцата по сочения в отговора на искова молба начин. С доклада по делото съдът е намерил, че единствения спорен факт между страните се свежда до това дължи ли ответника на ищцата сумата от 3.02 лв. мораторна лихва върху възстановена главница от 374,99 лв. за периода от 22.01.2024 г. до 11.02.2024 г. Обявено е изрично на страните с доклада по делото, че помежду йм е безспорно, че по заявление на ищцата пред СРС е било образувано заповедно дело № 8441/2024 г., че СРС е издал в полза на ищцата и против ответника Заповед по чл.410 ГПК за сумата от 3.02 лв. , че между страните е бил сключен договор от 17.11.2023 г. за покупко-продажба от разстояние на хлебопекарна, че договорът е развален едностранно от ищцата , че на 06.20.2024 г. ищцата е получила от ответника, по банков път, сумата от 374,99 лв. за Хлебопекарна Panasonic SD-YR25505SXE. При така изложеното по-горе, на база представените от страните писмени доказателства , посочени и по-горе, съдът приема, че с поръчка № 1017570129 от 17.11.2023г., чрез платформата на ••• страните по делото са сключили договор за продажба на избрания от ищцата артикул – хлебопекарна на стойност 374,99 лв. Спор че цената на стоката е платена няма , като не се и спори, че сумата която ищцата е платила на ••• и е върната.Видно от л.21-ви от гр.д. № 18873/25 по описа на СРС на 17.11.2023 г. сумата от 374.99 лв. е платена на ••• от ищцата , а на дата 06.02.2024 г. ••• е върнал същата сума обратно на ищцата. От кореспонденцията водена между ищцата и представители на ответника / л. 10 – 16 от заповедното дело / се установява,твърдението на ищцата ,че след 17.11.2023 г. е отправяла запитвания какво се случва с поръчката й , изразила е възмущението си от забавянето и липса на обяснения , а на 21.12.2023 г. в имейл е написала на ответника, че иска пекарната да е при нея до Бъдни вечер , че търпението й към ••• е изчерпано и е информирала ответника, че ако до следващия ден пекарната не е при нея ще заведе иск за обезщетение и ще подаде жалба в КЗП /л.17/. От приложените на л. 17 по заповедното дело копия на ел.писма се констатира, че на 19.01.2024 г. ищцата чрез ел.съобщение е уведомила ответника, че още не е получила хлепобекарната която поръчала и заплатила на 17.11.2023 г. и като приложение на имейл изпраща покана за изпълнение на договора за покупко-продажба подписан с КЕП . С ел.писмо изпратено на 11.01.2024 г. от ••• до ищцата във връзка със запитването на ищцата по поръчка : 1017570129 служител при ответника уведомил ищцата че е направил допълнителни запитвания за доставка, че очаква обратна връзка в следващите 2,3 работни дни , след което ще се свърже с нея. В знак на компенсация е посочено , че на ищцата ще бъде изпратен ваучер на електронната й поща в срок до 3 работни дни. Видно от л. 18 –ти от заповедното дело на 19.11.2024 г. ищцата е съставила и подписала с КЕП ПОКАНА за ИЗПЪЛНЕНИЕ на договора сключен онлайн между страните от 17.11.2023 г. В поканата е записано, че ищцата кани ••• ООД в срок от ТРИ дни да й достави Хлебопекарната Panasonic SD-YR25505SXE , считано от получаване на поканата . На последно място ищцата е посочила в поканата си , че ако ••• не изпълни в срок задължението си , ищцата ще счита договора за развален и ще предяви иск по чл. 79 ЗЗД. От ангажираните от ответника доказателства в настоящото производство докзателства / неоспорени от ищцата / е видно , че ••• е предоставило на ищцата ваучер на стойност 20.00 лв. който е използван за закупуване на детска шейна / л.29-32 от настоящото дело/.Приложено на л .20 от настоящото дело е и неоспорено копие от документ отразяващо неуспешен опит на ••• да преведе на ищцата сумата от 3.02 лв. поради грешна сметка . Видно и от материалите по частното гр.д. по описа на СГС / л.22 / ПДИ е била връчена на длъжника ••• на дата 10.06.2024 г. , от който момент ••• констатирало , че е било образувано и водено заповедно производство против него от Б. С. , че е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист . При описаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: По правилото на чл.86, ал.1 ЗЗД длъжникът по парично задължение дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.Правилото на чл.86 ЗЗД намира приложение без разграничение на юридическите факти, който пораждат неизпълненото парично задължение-в случая неоснователно обогатяване.Достатъчно е наличието на парично задължение и забава.Когато задължението е срочно-длъжника изпада в забава след изтичането на срока.Когато няма определен ден за изпълнение, длъжника изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора-чл.84, ал.2 ЗЗД.В този смисъл преди подаването на исковата молба няма данни по делото до ответника да е била отправяна покана за плащане и в този смисъл няма основания да се приеме, че е бил в забава преди тази искова молба. След като в исковите периоди по настоящето дело ответникът не е бил в състояние на забава, то върху възстановената от ответника на ищцата главница не се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва преди поканата.Безспорно подаването на заявление за издаване на заповед по чл. 410 ГПК има характер на покана и това е началния момент от който се счита предявен иска по чл. 422 ГПК, поради което и преди сезиране на заповедния РС София няма основание да се приеме, че ответникът е бил надлежно поканен от ищцата да й заплати обезщетение за забава . Отделно от горното : в правната теория , в зависимост от юридическия факт , който поражда задължението , лихвите се определят като законна и договорна , а последната може да бъде обезщетителна или възнаградителна.Разпоредбата на чл. 86, ал.1 ЗЗД урежда последиците от неизпълнението на всяко изискуемо парично задължение, когато страните не са уговорили друго.Кредиторът има право на законна мораторна лихва срещу изпадналия в забава длъжник, без да е уговорена.Мораторната лихва по чл. 86, ал.1 ЗЗД е само законна , като размерът й се определя от Министерски съвет – чл. 86, ал.2 ЗЗД , за разлика от договорната наказателна лихва , която може да е по-висока , равна или по –ниска от законната лихва . Очевидно е в настоящия казус , че ответникът след като е получил ПДИ от ЧСИ е установил за издадената против него заповед за изпълнение , като преди тази дата не е бил надлежно поканен от ищцата да й възстанови мораторната лихва от 3.02 лв. Дори и да се приеме, че ответникът е бил поканен не само да изпълни задължението си, но и да заплати обезщетение за вредите от неизпълнението , то по делото са неоспорени доказателства затова, че ответникът е компенсирал ищцата с електронен ваучер на стойност 20 лева, който е използван от ищцата и с това вземането на мораторна лихва е погасено многократно. В горния смисъл е и съдебната практика, а именно Решение № 208/16.02.2025 г. на ВКС по гр.д.№ 377/2024 г. на Второ гражданско отделение,ГК , с докладчик съдията Албена Бонева , Решение № 110/05.12.2023 г. на Апелативен съд Бургас по гр.д.№ 87/2023 г., ГК/оставено в сила с посоченото по-горе Решение на ВКС/. При така направените прави изводи съдът намира предявения специален положителен за неоснователен и недоказан по поради което го отхвърля изцяло , без да дължи произнасяне по въпроса за разноските в заповедното производство, т.к. разноски в полза на ищцата не се дължат. Изхода на спора и заявеното преди открито съдебно заседание от ответника искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, нормите на чл. 78 ал.3 и ал. 8 ГПК определят и произнасянето на съда чрез присъждане на разноски в полза на ответника за исковото производство . Характера на производството по делото , правната и фактическа сложност на същото и приключване на производството без участие на страните мотивират съда да определи минималния размер от 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение определяем по реда на НАРЕДБА за заплащането на правната помощ, приета с ПМС № 4 от 6.01.2006 г., обн., ДВ, бр. 5 от 17.01.2006 г., в сила от 1.01.2006 г., изм. и доп., бр. 59 от 28.07.2009 г., в сила от 28.07.2009 г., доп., бр. 31 от 15.04.2011 г., в сила от 15.04.2011 г., изм., бр. 57 от 28.07.2015 г., в сила от 28.07.2015 г., изм. и доп., бр. 98 от 15.12.2015 г., в сила от 15.12.2015 г., доп., бр. 69 от 4.08.2020 г., в сила от 4.08.2020 г., изм. и доп., бр. 74 от 7.09.2021 г., в сила от 1.10.2021 г., бр. 53 от 1.07.2025 г.(чл. 25.