Решение № 415 от 26.10.2018 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 419/2018 г.

Производството е по чл. 145 и сл. от А ПК. Образувано е по жалба на К.Г.Т. ••• срещу Отказ на Началника на РУ Елена за предоставяне на данни на държавен служител, обективиран в Писмо изх. № 260000-2590 / 29.05.2018г. В жалбата се твърди, че оспорения акт е издаден в нарушение на процесуалните правила и материалния закон, тъй като именно исканата информация е условие за подаване на тъжба и придобиване на качеството „пострадало лице“. Моли се за отмяна на оспорения административен акт. Ответната страна не изразява становище по същество на спора. Предмет на настоящото съдебно производство e Отказ на Началника на РУ Елена за предоставяне на данни на държавен служител, обективиран в Писмо изх. № 260000-2590 / 29.05.2018г. След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.16 8 от А ПК, административния съд приема за установено от фактическа страна следното: К.Г.Т. на 28.05.2018г. отправя до Началника на РУ Елена молба за предоставяне на пълни данни за лицето Р.К.– •••в РУ на МВР – Елена. Като мотиви за предоставяне на тази информация е посочено, че в личния профил на Т. във фейсбук от К.е направен коментар с обидно съдържание. Във връзка с молбата е изготвена докладна записка, в която е посочено, че в РУ Елена липсва образувано досъдебно производство с пострадал К.Т., а относно обидите е компетентен Районен съд Елена. По същите съображения и Началника на РУ Елена отказва предоставянето на исканата информация. В хода на съдебното производство нови доказателства не се представят от страните. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: След извършване на служебна проверка, съдът установи, че обжалвания акт е издаден от компетентен орган, в предписаната писмена форма, но в нарушение на материалния закон. Константната съдебна практика приема, че оказването на съдействие от органите на органите на МВР по реда на чл.83 от НПК представлява административна услуга по смисъла на §1, т.2, б.„в” от ДР на Закона за администрацията. С оглед съдържанието на писмото представлява отказ за извършване на административна услуга, и то от орган, който дължи такава по силата на чл.83 от НПК, поради което несъмнено подлежи на обжалване по съдебен ред - този на АПК. Съгласно чл.80 от НПК, пострадалият от престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, може да повдига и да поддържа обвинение пред съда като частен тъжител, като в чл.81, ал.1 от Кодекса се съдържат задължителните изисквания за съдържането на тъжбата - тя трябва да бъде писмена и да съдържа данни за подателя, за лицето, срещу което се подава, и за обстоятелствата на престъплението. От съдържанието на тези два текста става ясно, че именно частният тъжител, който повдига обвинение за извършено престъпление от частен характер, е длъжен да индивидуализира лицето, срещу което е отправено обвинението, като посочи трите му имена, ЕГН и адрес за призоваването му, респ. такива са настоящия или постоянния адрес на това лице. Именно като гаранция за надлежното упражняване на правото на частна тъжба (както за образуване на производството, така и за доказване на евентуалните му твърдения), с чл.83 от НПК законодателят е предвидил изрично, че пострадалият и подсъдимият имат право да искат съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи за събиране на сведения, които не могат да съберат, т.е. за които не разполагат с друг легален ред и начин да получат. Систематичното място на тази разпоредба е в Раздел ІІІ на Глава Осма – „Частен тъжител”, като чрез нея се дава възможност на пострадалия от престъпление от частен характер да сезира органите на МВР да упражнят правомощията си като съберат сведения във връзка с престъпното деяние, респ. за лицето, срещу което се отправя обвинение за извършването на такова престъпление, като по отношение на тези сведения пострадалото лице не притежава легален инструментариум по извън институционален ред да получи, а освен това, реципрочно това право е предоставено и на подсъдимия. Отказът на административния орган в случая е мотивиран с общо позоваване на чл.2 от Закона за защита на личните данни. Чл.1, ал.5 от Закона предвижда приложимостта му и за обработването на лични данни за целите на опазването на обществения ред и противодействието на престъпността и в наказателното производство, доколкото в специален закон не е предвидено друго, а ал.8 предвижда, че обработването на данните по ал.5 се извършва под контрола на съответния държавен орган. Според чл.2 от ЗЗЛД, лични данни са всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци. Съгласно чл.3 от с.з., администратор на лични данни е физическо или юридическо лице, както и орган на държавната власт или на местното самоуправление, който сам или съвместно с друго лице определя целите и средствата за обработване на личните данни. Разпоредбата на чл.4, ал.1 предвижда, че обработването на лични данни е допустимо само в случаите, когато е налице поне едно от следните условия: 1. обработването е необходимо за изпълнение на нормативно установено задължение на администратора на лични данни; и т.7. обработването е необходимо за реализиране на законните интереси на администратора на лични данни или на трето лице, на което се разкриват данните, освен когато пред тези интереси преимущество имат интересите на физическото лице, за което се отнасят данните. Текстът на чл.5 урежда изключенията, сред които настоящия казус не попада. Легалната дефиниция на §1, т.1 от ДР на ЗЗЛД предвижда, че „Обработване на лични данни” е всяко действие или съвкупност от действия, които могат да се извършват по отношение на личните данни с автоматични или други средства, като събиране, записване, организиране, съхраняване, адаптиране или изменение, възстановяване, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване, предоставяне, актуализиране или комбиниране, блокиране, заличаване или унищожаване. Според т.3, „Обработващ лични данни” е физическо или юридическо лице, държавен орган или орган на местно самоуправление, който обработва лични данни от името на администратора на лични данни. От анализа на цитираните правни норми се налага извод, че по силата на чл.3 от ЗЗЛД, като държавен орган на изпълнителната власт, Началникът на РУ – Елена към ОД на МВР – Велико Търново, е администратор на лични данни по смисъла на чл.2 и обработват такива, вкл. имат право да разкриват чрез предаване и да предоставят съгласно §1, т.1 от ДР на ЗЗЛД всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци. Същевременно, в конкретния случай са налице не едно, а две от положителните предпоставки по чл.4, ал.1 от ЗЗЛД, като тази по т.1 пряко кореспондира с нормативно установеното задължение на органите на МВР да оказват съдействие по реда на чл.83 от НПК, а тази по т.7 - с правото и необходимостта на жалбоподателя да реализира законните си интереси като частен тъжител, по реда на НПК. Изисканите лични данни безспорно се намират в РУ – Елена, като няма твърдение или изявление от страна на административния орган, те да не налични при него. При това в този случай не се установява наличие на отрицателна предпоставка по чл.5 от ЗЗЛД. Видно е, че противно на изложеното в изричния отказ за съдействие по реда на чл.83 от НПК, обективиран в обжалваното писмо, в конкретния случай не се констатират пречки по реда на Закона за защита на личните данни, на жалбоподателя да бъдат предоставени данни за лицето Р.К., който е •••в РУ Елена. По отношение на второто основание за отказ, съдът намира, че качеството „пострадал” притежава лице, претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението ( чл.74, ал.1 НПК ). Регламентираната правна възможност в чл.83 от НПК за пострадалия е самостоятелна и различна от правата на частния тъжител в наказателния процес, уредени в чл.82 от НПК. Предоставеното му от закона право е насочено към гарантирането на участието му в съдебно наказателния процес и поради това, съдът намира за неправилно да се обвързва упражняването му с образуването на наказателно производство и с факта на подаване на тъжба до съда и придобиване на качеството на частен тъжител от пострадалото лице. Съдът намира също, че не е налице необходимост от сезиране на прокуратурата, респ. на полицейските органи и предварително образуване преписка по заявителски материал, която да е приключила с отказ за образуване на досъдебно производство или образуване на досъдебно производство за деяние, квалифицирано от самия пострадал като престъпление, което се преследва по наказателно-частен ред, като условие за допустимост на искането по чл.83 от НПК. Действително, въпросът дали за лицето, сезирало органите на МВР с искане по чл.83 от НПК, има данни да е пострадало от престъпление е валиден за правния интерес от търсената защита, но в конкретния случай към молбата са представени доказателства, представляващи данни за наличието на основание за търсената защита и наличие на качество „пострадало лице“. От съдържанието на нормите на чл.80 и чл.81 от НПК следва, че именно частният тъжител, който повдига обвинение за извършено престъпление от частен характер, е длъжен да индивидуализира лицето, срещу което е отправено обвинението, като посочи трите му имена, ЕГН и точен адрес за призоваването му и да посочи обстоятелствата на престъплението и именно като гаранция за надлежното упражняване на правото на частна тъжба (както за образуване на производството, така и за доказване на евентуалните му твърдения), с чл.83 от НПК законодателят е предвидил изрично, че пострадалият и подсъдимият имат право да искат съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи за събиране на сведения, които не могат да съберат, т.е. за които не разполагат с друг легален ред и начин да получат. Така в случая, нормативно установеното задължение на органите на МВР да оказват съдействие по реда на чл.83 от НПК, съответства на правото и необходимостта на жалбоподателя да реализира законните си интереси като частен тъжител по реда на НПК. В случая административният орган е длъжен да окаже съдействие на жалбоподателя именно по реда на чл.83 от НПК и да му предостави исканата конкретна информация за конкретизираното физическо лице, срещу когото следва да подаде частната тъжба, каквото искане е направил и жалбоподателят до началника на РУ – Елена. Сезираният административен орган дължи да съдейства и предостави поисканата информация на основание чл.83 от НПК и не може да прехвърля това задължение другиму или да указва различен от законоустановения начин за сдобиване с тази информация. Като отказва предоставянето на исканата информация административният орган препятства упражняването на правото на тъжба от лицето. Едва при надлежно образувано частно наказателно производство по тъжба на пострадалия, от съда ще се установи налице ли е престъпление, неговия извършител и пострадалото лице. Като приема, че молителя не е пострадало лице, административния орган изземва правомощията на съда. Искането е направено пред компетентен орган, от лице – пострадал, с оглед подаване на тъжба по реда на НПК, за извършено престъпление от частен характер, поради което административният орган е дължал да окаже съдействие и да предостави поисканата от жалбоподателя конкретна информация, за конкретното лице. Като е отказал да стори това с оспореното писмо, административният орган е постановил един незаконосъобразен акт поради допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и неправилно приложение на материалния закон, който незаконосъобразен акт следва да бъде отменен. Доколкото в случая се касае за отказ от извършване на административна услуга и в хипотезата на чл.173, ал.2 от АПК съдът следва да върне преписката на компетентния административен орган със задължителни указания по прилагането на закона, като в хипотезата на чл.174 от АПК съдът следва да определи и срок за издаване на поискания от жалбоподателя документ. Водим от горното, съдът