Решение № 961 от 26.3.2026 г. на Административен съд - Плевен по дело № 36/2026 г.

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба от „БАНКА ДСК" АД, с ЕИК 121830616 със седалище в град София и адрес на управление [улица], представлявано от В. И. И. - ръководител екип „Мониторинг на операциите" към Управление „Правно", против Решение № 532/23.10.2025 год. на Районен съд - гр. Плевен, постановено по анд № 20254430201746/2025 год. по описа на PC – Плевен. В жалбата се релевират доводи за неправилност на постановеното решение, тъй като то потвърждава порочен административен акт, без да бъдат обсъдени и обосновано отхвърлени релевираните възражения. Сочи, че от съдържанието на наказателното постановление не става ясно в какво точно се състои неизпълнението на задължението на кредитора по чл. 5, ал 8 от ЗПК, кой точно елемент от нормата не е спазен (липса на видимост на информацията, липса на писмена форма, липса на достъпност, липса на пълнота в информацията) а само общо твърдение, че на видно място в помещението за обслужване на клиенти няма предоставена достъпна информация в писмена форма относно общите условия, тарифите и реда за предоставяне на потребителски кредити. Едва в резултат на защитата на банката, основаваща се на предположение относно причината за наложената санкция, в проведеното заседание по делото пред PC Плевен е било обсъдено наличието на QR код и доколко предоставянето на информация чрез такъв съответства на закона. Съдът, а не административнонаказващият орган сочи, че предоставянето на писмена информация чрез QR код не отговаря на изискването за достъпност. Конкретното нарушение на нормата на чл. 5, ал. 8 от ЗПК или кой точно елемент от нормата на закона не е спазен, обаче е следвало да бъде посочено ясно и конкретно в издаденото наказателно постановление, а не същото да бъде доразвивано, конкретизирано и мотивирано от съда. Счита за неправилен извода на съда, че предоставянето на информацията посредством QR код не отговаря на изискванията за достъпност, до степен на неизпълнение на задължението по чл. 5, ал. 8 от ЗПК, тъй като според съда: предполага допълнителна активност на потребителя; изисква наличие на съответното устройство (обичайно мобилен телефон); определени технически умения и грамотност, които няма как да бъдат приети за даденост при всички потребители. Без да го посочва конкретно, съдът достига до извода, че за да е достъпна информацията, тя следва да бъде предоставяна на хартиен носител, но това от своя страна също изисква активност и грамотност у потребителите, с оглед необходимостта да могат да четат и да бъдат „активни" като поискат да прочетат и пристъпят към прочитането на предоставената информация. Сочи, че според трайната практика на съда на ЕС в материята на потребителската защита, изискванията за разбираемост на информацията относно правата, задълженията и клаузите на договорите, предоставяни на потребител означава, че същият трябва да разбира клаузите от формална и граматическа гледна точка, както и по отношение на конкретния обхват в смисъл, че среден потребител - който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, може да установи смисъла на задълженията и последиците за себе си от договорните взаимоотношения (Решение на Съда от 20.09.2018 г. по дело С-51/17; решение на Съда от 1 8.1 1.2021 г. по дело С-2 12/20 г. и др.). Законодателното изискване за достъпност и разбираемост на информацията има за мерило средния потребител - човек, който нито е прекалено образован, нито е неграмотен, а такъв, който е относително осведомен, в разумни граници наблюдателен и съобразителен, което от своя страна предполага да е в разумни граници и технически грамотен. Критериите за дължимата грижа на кредитора имат за мерило средния потребител, а не всички потребители, какъвто извод формира съдът в обжалваното решение и в случая тези критерии са напълно изпълнени, тъй като средният потребител може и трябва да е активен (да положи усилия да се информира като прочете информацията), да може да чете (грамотен) и разполага с мобилен телефон. Сочи, че за лица, посетили офис на банката, освен QR кодове, отпечатани и позиционирани в поставки на подходящо място в зоните за изчакване в банковите салони, с възможност за директен достъп от клиентите, са осигурени и: демонстрационни таблети в салоните на банката - със съдействието на служител в точката на продажба клиентите могат да достъпят документите; отпечатването на информацията на хартия - при поискване от страна на съответното лице. С това счита, че са изпълнени изцяло изискванията на закона за достъпност на информацията. На последно място сочи, че ЗПК не поставя изискване информацията да бъде предоставяна непременно на хартиен носител. ЗПК, в част от своите разпоредби, регламентира изрично предоставяне на информация на хартиен или друг дълготраен носител (чл. 5, ал. 13; чл. 10, ал. 1; чл. 8, ал. 3;чл. 13, ал. 2; чл. 14 и др.). Регламентацията в чл. 5, ал. 8 от ЗПК обаче е различна и това не е случаен пропуск на законодателя, а конкретно формулирани условия, на които трябва да отговаря информацията: да е на разположение на интересуващите се лица на видно място в помещенията за обслужване, да е достъпна и да е в писмена форма. До категоричен извод в подкрепа на твърдението, че не е необходимо информацията по чл. 5, ал. 8 от ЗПК да е на хартиен носител се достига и при сравнението на разпоредбите на ал. 2, 4 и 8 на чл. 5 от ЗПК. Чл. 5, ал. 2 от ЗПК гласи, че информацията по ал. 1 се предоставя във формата на стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити съгласно приложение № 2. Чл. 5, ал. 4 гласи, че информацията по ал. 1. 2.9 и 13 както и общите условия се предоставят на потребителя безвъзмездно, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на информацията и на общите условия се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12. Видно от разпоредбите, за информацията по ал. 8 на чл. 5 няма поставени подобни условия. Кредиторът разполага с възможност за избор относно начина, по който ще предостави информацията по чл. 5, ал. 8 от ЗПК на интересуващите се лица. Сочи, че в съвременния свят на все по-развити и присъстващи в ежедневието технологии достъпването на информацията чрез QR код напълно отговаря на законовите изисквания и на възможностите на потребителите. В съдебно заседание касаторът не се представлява и не взема становище по жалбата. Ответникът е депозирал писмено становище за неоснователност на касационната жалба, като е изложил подробни съображения в тази насока Моли да се отхвърли жалбата, претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на претендираните от касатора разноски за адвокатско възнаграждение. Административен съд – Плевен, трети касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима. Разгледано по същество е неоснователна. С оспореното решение е прието, че е съставен АУАН № 007799/21.05.2025г., в отсъствие на представител „Банка ДСК“ АД-СОФИЯ, тъй като след надлежна покана /л.34 – 35 от делото/, такъв не се е явил, във връзка с извършена проверка на 24.02.2025 г., в банков офис с адрес гр. Плевен, стопанисван от търговеца, при която е съставен Констативен протокол № К-2770927/24.02.25г. Проверката била извършена въз основа на Заповед №2014/20.02.25г. на Председателя на КЗП, във връзка с постъпила жалба с вх.№ ВТ-03-54/02.12.24г. В хода на проверката на място е изяснено, че в офиса се предоставят потребителски кредити по смисъла на ЗПК, в размер от 2 000,00 лв. до 80 000,00 лв. Установено е, че на видно място, в помещението за обслужване на клиенти, няма поставена достъпна информация в писмена форма относно общите условия, тарифите и реда, при който кредиторът предоставя потребителски кредити. Направен бил извод, че на 24.02.2025 г. в гр. Плевен, банков офис на [улица], е извършено нарушение по чл.5 ал.8 ЗПК; отбелязано е, че нарушението е първо по ред. След неговото съставяне, АУАН бил изпратен за връчване и връчен по реда на чл.43 ал.4 ЗАНН. По реда и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН, не било подадено възражение. Въз основа на съставения АУАН било издадено оспореното Наказателно постановление, с което на „Банка ДСК“ АД-СОФИЯ е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева, на основание чл.45 ал.1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, за извършено нарушение по чл.5 ал.8 ЗПК. Съдът приел, че АУАН е съставен, а Наказателното постановление – издадено, от компетентни лица /л.81, л.138 –140, л.227 – 228 от делото/. Не са налице нарушения на процесуалните правила. Както АУАН, така и НП съдържат ясно, разбираемо описание на твърдяното нарушение – кога, къде е извършено, в какво се е изразило от обективна страна. В НП е отбелязано, че нарушението е констатирано с Констативен протокол № К-2770927/24.02.25г., т.е. удовлетворено се явява и законовото изискване за посочване на доказателствата, които потвърждават твърдяното административно нарушение. АНО е изложил своите съображения по отношение начина на определяне на наложената санкция. Служебната проверка за законосъобразност на административнонаказателното производство не разкрила и други пороци при неговото провеждане, поради което съдът приел, че издаденото Наказателно постановление се явява формално законосъобразно. Във връзка с неговата правилност събрал гласни доказателствени средства - показания на свидетелите С. Н., Р. К., както и писмени доказателства /л.77 – 80, л.189 – 193 от делото/. Показанията на свидетелите Н. и К. съдът преценил като непредубедени, добросъвестни, подробни и изцяло в подкрепа на изложената в АУАН и НП фактическа обстановка; в нейна подкрепа приел и представените по делото писмени доказателства– оригинал и заверен препис на Констативен протокол № К-2770927/24.02.25г. От тези доказателствени източници установил изложената в АУАН/НП фактическа обстановка, която приел за доказана. Съдът изложил съображения, че съобразно чл.5, ал.8 ЗПК, кредиторът е длъжен да постави на видно място в помещенията за обслужване на клиенти на разположение на интересуващите се лица достъпна информация в писмена форма относно общите условия, тарифите и реда, при които той предоставя потребителски кредити. Съдът приел, че се касае за задължение на кредитора, свързано с предоставяне на достъпна информация, на видно място, в помещенията за обслужване на клиенти –относно общите условия, тарифите и реда, при които той предоставя потребителски кредити. Установил, че към 24.02.2025 г., в гр. Плевен, в банков офис на дружеството, това задължение не е било изпълнено. Съдът не приел за основателно направеното от жалбоподателя възражение, че на видно място в помещението за обслужване на клиенти, на разположение на интересуващите се лица е предоставена достъпна информация в писмена форма относно общите условия, тарифите и реда, при който се предоставят потребителски кредити – посредством сканиране на баркод. Изложил съображения, че понастоящем са налице технически нововъведения, както и че в последно време, достъпването на информацията чрез баркод, а и разпространението на електронни способи за предоставяне на информация в търговските отношения, бележи разпространение - дори по-широка от необходимото. Счел обаче, че съобразно чл.5, ал.8 ЗПК, следва да бъде предоставяна „…достъпна информация в писмена форма…“. Именно от гледна точка на нейната достъпност, предоставянето на писмена информация посредством баркод – представлява своего рода неизпълнение на задължението по чл.5, ал.8 ЗПК. Достъпването посредством баркод предполага, от една страна, допълнителна активност от страна на потребителя, а от друга – е обвързано с определени технически възможности и предпоставки, например - наличие на съответно устройство, обикновено – мобилен телефон, посредством което да бъде извършено сканиране, определени технически умения и грамотност /които няма как да бъдат приети за даденост при всички потребители, особено – при по-уязвимите от тях/, свързаност с интернет, за да бъде проследен линка, осигуряван чрез баркод. По този начин, върху потребителя се възлагат изисквания, каквито не са предвидени в чл.5, ал.8 ЗПК, а същата разпоредба изрично повелява писмената информация, която се предоставя, да бъде „достъпна“. В този смисъл, съдът не приел, че предоставянето на писмена информация по чл.5, ал.8 ЗПК посредством баркод, отговаря на изискванията на същата правна разпоредба, респ. – процесното нарушение приел за доказано по несъмнен начин. Съдът изложил съображения за правилност на извода на АНО относно индивидуализацията на наказанието, както за това, че случаят не е „маловажен“, тъй като обществената му опасност е типична за нарушение по чл.5 ал.8 ЗПК, още повече, че не са представени доказателства в подкрепа на това, че нарушението се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайната. Съдът приел, че нарушението е свързано с възможността на потребителя за предварителна преценка на условията на кредитиране и с гаранцията, че няма да бъде въведен в заблуждение с условията, тарифите, реда, а и евентуални нелоялни търговски практики при сключването на договора. На тези основания съдът потвърдил оспореното пред него НП. Според касационната инстанция оспореното решение е валидно, допустимо и правилно. Дружеството-жалбоподателят има качеството на "кредитор" по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК и е санкционирано за нарушение на чл. 5, ал. 8 от ЗПК. В нормата на чл. 5, ал. 8 от ЗПК е регламентирано задължението на кредитора да постави на видно място в помещенията за обслужване на клиенти, на разположение на интересуващите се лица достъпна информация, в писмена форма, относно общите условия, тарифите и реда, при които кредиторът предоставя потребителски кредити. Така посочената разпоредба е императивна и по категоричен начин вменява задължение на кредитора, посочената информация да бъде предоставена самостоятелно в писмен вид и да е поставена на видно и достъпно за потребителите място в офиса на кредитора. В хода на съдебното следствие въззивният съд е събрал гласни доказателства, като е допуснал и разпитал свидетелите, посочени в акта, които потвърждават, че на 24.02.2025 г. са осъществили проверка в офис на банката кредитор в гр. Плевен, при която се установило, че на видно място в офиса/помещението, ползвано от дружеството кредитор за обслужване на клиенти, няма поставена достъпна информация в писмена форма, на разположение на интересуващите се лица, за условията и реда, при които кредиторът предоставя потребителските кредити. Законът задължава отпускането на такива кредити да става при точно определени условия, за да бъдат възможно най-пълно защитени правата на потребителите. Задължението за предоставяне на информацията, която кредиторът дължи да предостави на клиентите, не отпада чрез осигурената възможност от кредитора за предоставяне на информация посредством QR код. Когато се казва, че информация трябва да бъде предоставена „в писмена форма“, това означава, че тя трябва да бъде записана като текст и предадена по начин, който остава като документ на хартия (обикновено писмо, заявление, договор, декларация, в случая информационен бюлетин, хартиено табло с информация или друго), или на електронно табло, върху което да се съдържа информацията по начин, че да е достъпна за възприемане и прочитане от клиентите. Правилен е извода на въззивния съд, че по принцип достъпването до информация чрез сканиране на баркод само по себе си не се счита за „писмена форма“, защото „писмена форма“ , както изисква разпоредбата на чл.5, ал.8 означава информацията да бъде предоставена като четим текст, който човек може да прочете директно (на хартия или на електронен носител). Баркодът съдържа информация, но тя е кодирана графично, нечетима за човек без устройство и е достъпна само след сканиране със специално приложение или устройство. Затова настоящата инстанция счита, че писмената форма се счита за спазена, ако текстът е на етикет, документ, екран, а случаите, в които е наличен единствено баркод или QR код, който трябва да се сканира, не е налице писмена форма, защото информацията не е директно предоставена като текст. Т.е. баркодът е средство за достъп до информация, но не се счита сам по себе си за предоставяне на информация в писмена форма. Т.е. информацията не е непосредствено видима – човек вижда само код. За достъп е нужно устройство (телефон) и/или интернет. Не всеки клиент може да сканира код. Затова според касационната инстанция самият код не е „писмена информация“, а само средство за достъп до нея. Според касационната инстанция изискването би било изпълнено, ако например: на табло има реален текст с основната информация, а баркодът е само допълнение, или има печатни брошури / условия, които клиентът може да прочете. Практическа логика на нормата на чл.5 ал.8 е клиентът да може веднага в салона да прочете условията, без да използва допълнителни средства. Затова само баркод обикновено не покрива изискването за „писмена форма, поставена на видно място“. Изводът, който касационната инстанция прави е, че ако единствената информация в салона е баркод, който води към сайт или документ, законовото изискване не е изпълнено. При този извод, липсата на условията, при които се отпускат кредитите нарушава изискването на чл. 5, ал. 8 от ЗПК, а това е основание за контролните органи да ангажират отговорността на нарушителя и за наказващия орган да наложи наказание. По отношение на субективната страна, доколкото е ангажирана отговорността на юридическо лице, в тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че предвидената в чл. 83 от ЗАНН имуществена отговорност на юридическо лице за неизпълнение на задължение към държавата или общините е обективна, безвиновна. Съдът намира, че правилно АНО е ангажирал административнонаказателната отговорност на "Банка ДСК“ АД по реда на чл. 45, ал. 1 от ЗПК за установеното административно нарушение на чл. 5, ал. 8 от ЗПК. Наказващият орган е приложил законосъобразно санкционната норма на чл. 45, ал. 1 от Закона за потребителския кредит, като санкция на дружеството е в минимален размер, съобразена с разпоредбата на чл. 27 и чл. 12 от ЗАНН. Деянието е формално, на просто извършване и липсата или наличието на вредни последици не влияе върху съставомерността на деянието, тъй като същите не са елемент от обективната му страна. Същевременно не би могло да се счете, че случаят е маловажен, тъй като нарушението разкрива степен на обществена опасност, която не може да се определи като по-ниска в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от същия вид. Напротив, нарушенията от този вид засягат в значителна степен обществените отношения, свързани с предоставянето на кредити на потребителите и създават пречки за вземане на правилно решение при избор на възможности за получаване и погасяване на кредит. Предоставянето на информация по кредитите в съответната форма е съществено задължение на кредитора, благоприятстващо за създаването на равноправни условия с потребителя, получател на кредита. Като е достигнал до аналогични изводи, въззивният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. С оглед изход на делото искането на пълномощник на ответника за присъждане на разноски е основателно и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН вр. чл.27е от НЗПП следва „Банка ДСК“ АД следва да заплати на КЗП разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 евро. Воден от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН вр. чл. 221, ал. 1 от АПК, Административен съд – Плевен, трети касационен състав