Решение № 1368 от 30.6.2026 г. на Административен съд - Търговище по дело № 179/2026 г.

Производството е по реда на чл.172 ал.5 от Закона за движение по пътищата във вр.с чл. 145 и сл. АПК. Образувано е по жалба на С. В. Я., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], действаща чрез процесуалния си пълномощник адв. Р. Е. Р. от АК – Търговище, съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.1, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-1292-000078/10.04.2026г. (ЗППАМ), издадена от В. М. Д. на длъжност „мл. автоконтрольор“ към ОДМВР - Търговище, сектор „Пътна полиция“, с която за посоченото в нея нарушение по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП на жалбоподателката е наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б.з)гг) от ЗДвП - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца. В жалбата се визира незаконосъобразност на оспорения акт поради това, че жалбоподателката не била уведомена за прекратената служебно регистрация на МПС, а след сключване на нова ЗЗ „ГО“ регистрацията на МПС била възстановена, т.е. нарушението, за което е издадена оспорената ЗППАМ, било прекратено. Изтъква неспазване на изискването по чл.35 от АПК, тъй като преди издаването на заповедта не били изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая. Визира нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 ал.2 АПК, при което оспорващата търпяла засягане на нейните права и законни интереси в по – голяма степен от необходимото за постигане целта на ПАМ. Ето защо жалбоподателката моли за отмяна на оспорената ЗППАМ. В проведеното съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява лично, но се представлява от редовно упълномощеният процесуален пълномощник адв. Р. Р. от АК – Търговище, който поддържа жалбата и претендира присъждане на сторените съдебни разноски. Ответникът по жалбата – В. М. Д. на длъжност „мл. автоконтрольор“ към ОДМВР - Търговище, сектор „Пътна полиция“, редовно призован, не се явява, но се представлява от надлежно упълномощения от него процесуален пълномощник гл.юрисконсулт при ОДМВР – Търговище Л. Ж., която оспорва жалбата и моли за отхвърлянето ѝ. Представя писмени бележки с развити доводи в подкрепа на твърдението ѝ за неоснователност на жалбата. В Определение №942/12.05.2026г. по настоящото дело съдът е преценил жалбата като редовна и допустима по изложените в съдебния акт съображения. Същата е подадена срещу обжалваем акт от адресата на този акт и в рамките на законния срок за оспорване. След преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установени следните факти: Видно от приетите материали по административната преписка, на 10.04.2026 г. около 10:06 часа в [населено място] на [улица]до номер 38 в посока [улица]С. Я. управлява собствения си лек автомобил, марка „Фолксваген Голф“ с peг. номер [рег. номер], като след извършена проверка е установено, че МПС е със служебно прекратена регистрация от 03.03.2026г. поради несключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за 2026г. във връзка с чл. 143 ал. 10 от ЗДвП. Установените факти са квалифицирани като нарушение по чл. 140 ал.1 предл.1 ЗДвП, за което е съставен АУАН с.GA № 4706711/ 10.04.2026г. от В. М. Д. на длъжност „мл. автоконтрольор“ към ОДМВР - Търговище, сектор „Пътна полиция“. При съставянето на акта в последния като иззето доказателство е описано: СУМПС [номер]. АУАН е връчен на визирания нарушител в деня на съставянето му. Въз основа на установените факти В. М. Д. на длъжност „мл. автоконтрольор“ към ОДМВР - Търговище, сектор „Пътна полиция“, упълномощен със Заповед № 363з-1773/05.09.2026г. на ВПД директора на ОДМВР - Търговище, е издал оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1292-000078/ 10.04.2026 г. срещу С. В. Я.. Като фактически основания за издаването на ЗППАМ органът е изложил описаната в АУАН с.GA № 4706711/ 10.04.2026г. фактическа съвкупност и се е позовал на този АУАН, приемайки, че е налице извършено административно нарушение по чл. 140 ал.1 предл.1 ЗДвП. При така приетите факти и на основание чл.171, т.1 б.“з“, „гг“ от ЗДвП на жалбоподателката е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. В ЗППАМ е записано, че е отнето СУМПС [номер]. Оспорената заповед е връчена на жалбоподателката на 10.04.2026г. лично. По приложената административна преписка е налице разпечатка за регистрацията на МПС марка „Фолксваген Голф“ с peг. номер [рег. номер] като от същата е видно, че : автомобилът е собствен на оспорващата С. В. Я. от 18.08.2023г. По преписката са приложени и направени от страницата на ГФ разпечатки, от които следва, че към 10.04.2026г. МПС с рег.№ [рег. номер] няма валидна ЗЗ „ГО на автомобилистите“, към 01.01.2026г. за същото е имало сключена такава застраховка със срок до 00.00 часа на 27.01.2026г., а към 12.04.2026г. е сключена нова ЗЗ „ГО“ със срок от 10:45:55ч.на 10.04.2026г.до 23:59:59ч. на 09.04.2027г. От страна на ОДМВР – Търговище е изпратено писмо до Гаранционен фонд с искане да се предостави информация дали е уведомен писмено собственика на МПС марка „Фолксваген Голф“ с peг. номер [рег. номер] съгласно чл. 574 ал.10 КЗ. С писмо изх.№09-00-819/30.04.2026г., регистрирано в ОДМВР – Търговище на 04.05.2026г. изпълнителният директор на ГФ е отговорил, че до собственика на МПС с peг. номер [рег. номер] е изпратено уведомление съгласно разпоредбата на чл. 574, ал. 10 от КЗ, и след изтичането на срока по ал. 10, на основание ал. 11, изр. второ от същата разпоредба, Гаранционният фонд по електронен път е уведомил Дирекция „КИС“-МВР на 02.02.2026 г. да прекрати регистрацията на горепосоченото МПС. Подчертано е, че изпращаните от Гаранционният фонд уведомления до собствениците на МПС по чл.574, ал. 10 от КЗ са кореспондентски пратки, които са в съответствие с разпоредбите на Закона за пощенските услуги и Гаранционният фонд няма задължение за изпращане на уведомленията като препоръчана пощенска пратка по смисъла на чл. 34, ал. 4 от ЗПУ. Изтъква, че процедурата за уведомяване на собствениците на незастрахованите МПС и на органите на МВР по чл. 574, ал. 11, изр. второ от КЗ, не е обвързана с получаването на уведомителното писмо и законът не е предвидил наличие на документ, удостоверяващ получаването на уведомлението (обратна разписка), тъй като съгласно Кодекса за застраховането, срокът за потвърждение на наличието на сключена и действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите тече от датата на изпращане на уведомлението. Към писмото е приложен екземпляр на изготвеното Уведомление № 012889/01.02.2026г., отнасящо се за МПС с peг. номер [рег. номер] и адресирано до собственика Я., което видно от приложената справка за изпратени писма от ГФ към собственици на МПС за липсваща застраховка "Гражданска отговорност" е изпратено на 06.02.2026г. От приложената към писмото Справка от базата данни на ИЦ към ГФ следва, че регистрацията на МПС с peг. номер [рег. номер] е била прекратена служебно на 03.03.2026г. и възстановена служебно на 10.04.2026г. Същите данни са отразени и в приложената разпечатка от системата на ОДМВР – Търговище, според която на 18.08.2023г. е направена промяна в регистрацията на МПС досежно собствеността върху същото като към този момент е имало платена ЗЗ „ГО“, докато въз основа на уведомление от 01.02.2026г. на 03.03.2026г. е прекратена служебно регистрацията на МПС съгласно чл. 143 ал.10 ЗДвП поради липса на валидна ЗЗ“ГО“. От същата справка става ясно, че на 10.04.2026г. служебно е възстановена по реда на чл. 143 ал.10 ЗДвП регистрацията на автомобила при получено от ГФ уведомление за сключена валидна ЗЗ „ГО“. Видно от депозираната от жалбоподателя застрахователна полица № BG/07/126001261573 от ЗД „Евроинс” АД, е налице сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“за марка „Фолксваген Голф“ с peг. номер [рег. номер] със срок на действие от 10:45ч.на 10.04.2026г.до 23:59ч. на 09.04.2027г. Въз основа на установените факти и след съвкупната преценка на събраните доказателства съобразно правомощията си по чл. 168 АПК и на основанията по чл. 146 АПК съдът прави следните правни изводи: Оспореният административен акт - Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1292-000078/ 10.04.2026 г., е издаден от компетентен административен орган. Съгласно чл. 172 ал.1 ЗДвП ЗППАМ по чл. 171 т.1 ЗДвП се издава от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед №363з-1773/05.09.2025г.на ВПД директора на ОДМВР-Търговище в т.2.3 като ръководител на служба за контрол същият е оправомощил служителите на длъжност „младши автоконтрольор“ в сектор „Пътна полиция“ към от отдел „Охранителна полиция” при ОДМВР – Търговище - за нарушения на Закона за движението по пътищата, извършени на територията, обслужвана от ОДМВР - Търговище, да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171. т. 1, т.2, т.2а, т.2б, т.4, т.5 б.“а“ от ЗДвП. Видно от удостоверение рег.№363000-10725/24.04.2026г., издадено от директора на ОДМВР-Търговище, издалият оспорената ЗППАМ младши инспектор В. М. Д. е заемал към 10.04.2026 г.длъжността - младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при Областна дирекция на МВР - Търговище. При тези данни следва, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган в рамките на делегираната му материална, териториална и времева компетентност. Оспорената заповед е издадена при спазване на предвидената в чл. 172 ал.1 ЗДвП форма, която съответства и на принципното изискване на чл. 59 ал. 2 от АПК за писмена форма на индивидуалния административен акт. Същата съдържа предвидените в чл. 59 ал.2 АПК реквизити и с оглед съдържанието ѝ е мотивирана, в какъвто смисъл е изискването на чл. 172 ал.1 ЗДвП, поради което не е налице и отменителното основание по чл. 146 т. 2 от АПК. Съдът извърши служебна проверка относно допускането на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да представляват самостоятелно основание за отмяна на оспорения административен акт съгласно чл. 146 т.3 АПК. Развилото се административно производство е предвидено в чл. 22 от ЗАНН и чл. 171 от ЗДвП и предвид естеството му не е необходимо уведомяване на жалбоподателя съгласно чл. 26, ал. 1 от АПК за неговото започване, а органът може да пристъпи към издаване на ЗППАМ при наличие на фактическите и правните основания за това. Нормата на чл. 34 от АПК гарантира правото на участие на страните в административното производство, да се запознават със събраните материали, да вземат становища по тях, да правят възражения, да правят доказателствени искания. Но органът не е изпълнил задължението си по чл. 35 от АПК, тъй като не е изяснил действителната фактическа обстановка, имаща значение за издаване на ЗППАМ. Обсъденото в мотивите на Тълкувателно постановление № 2/5.04.2023 г по т. д. № 3/2022 г. на ОСНК на ВКС и ОС на съдиите от Първа и Втора колегия на ВАС налага да се изследва и прецени дали адресатът на акта е знаел за служебното прекратяване на регистрацията на МПС, а в случая събраните доказателства не установяват, че собственикът на МПС е бил уведомен и съответно е знаел за това. По никакъв начин не се доказа, че собственикът на МПС е получил изпратеното от ГФ уведомление по чл. 574 ал.10 КЗ. А когато собственикът на автомобила без валидна застраховка "Гражданска отговорност" не е бил уведомен за прекратяването на регистрацията на МПС на това основание, то това изключва съставомерността на нарушението по чл. 140, ал. 1 предл.1 от ЗДвП, наказуемо съгласно чл. 175 ал.3 ЗДвП. Липсата на събрани данни в посочения аспект и изясняване на визираните обстоятелства водят до формиране на съвсем различни правни изводи по приложението на материалния закон в сравнение с хипотезата на събрани такива данни. Ето защо допуснатото процесуално нарушение на нормата на чл. 35 АПК води до издаването на акта в противоречие с материалноправните разпоредби на закона и се явява съществено такова. Досежно отменителните основания по чл. 146 т.4 и т.5 АПК : Визираната в оспорената заповед като правно основание норма на чл.171, т.1 б.“з“, „гг“ от ЗДвП е влязла в сила от 07.09.2025 г., като съгласно същата за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" на водач, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца - за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5. Фактическият състав по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ от ЗДвП включва две материалноправни предпоставки. Първата предпоставка е управление на МПС от жалбоподателя като негов водач. Втората предпоставка е извършено от водача нарушение по ЗДвП, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява МПС – в случая нарушение по чл. 140, ал. 1 предл.1 от ЗДвП, наказуемо съгласно чл. 175 ал.3 ЗДвП, за управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Безспорно по делото е качеството на жалбоподателя като водач на МПС – предмет на извършената на 10.04.2026г. проверка. Относно втората предпоставка в процесната заповед е отразено, че същата е издадена поради извършено нарушение по чл. 140 ал.1 предл.1 ЗДвП, който предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани. Санкционната разпоредба за нарушение на това правило се съдържа в чл. 175 ал.3 ЗДвП и съгласно същата наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. По преписката е налице съставен АУАН за това административно нарушение и органът, издал оспорената ЗППАМ, се е позовал на същия. В този АУАН и в обжалваната ЗППАМ е прието, че управляваният от жалбоподателката автомобил е със служебно прекратена регистрация на 03.03.2026г. поради липса на ЗЗГО, т.е. на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Съгласно последната норма в действащата ѝ редакция /изм. ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г./, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, като служебно прекратената регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Нормата на чл. 574, ал. 10 от КЗ в редакцията ѝ в сила от 01.08.2025г., регламентира, че Информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. А чл. 574 ал. 11 КЗ в редакцията му в сила от 01.08.2025г., предвижда, че компетентните органи по ал. 1 /които регистрират превозните средства в Република България -т. 1; и които осъществяват контрол по ЗДвП – т. 2/ предприемат мерки за спиране от движение на превозните средства или на средствата за обществен превоз на пътници и/или за налагане на съответните административни наказания, когато не е била сключена задължителна застраховка; когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за ЗЗ "ГО" на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по ал. 1, т. 1 да прекрати регистрацията на превозното средство. В случая са налице доказателства за изготвено и изпратено такова уведомление, но липсват доказателства за това същото да е получено от собственика на МПС, т.е.последният да е уведомен реално. При тези данни липсва изпълнение на първата степен от предвидения в закона тристепенен механизъм на процедурата, включващ: първо - информиране на собственика по чл. 574, ал. 10 от КЗ и възможност за доброволно изпълнение на задължението за сключване на ЗЗ „ГО“; второ - информиране на компетентните органи на МВР по чл. 574, ал. 11 от КЗ за липсата на валидна ЗЗ „ГО“ на МПС, предпоставяща служебно прекратяване на регистрацията му; и трето - служебно прекратяване на регистрацията. Едва при реализирането на тези три степени от посочения механизъм настъпва законосъобразно като правна последица служебното прекратяване на регистрацията на едно МПС. В тежест на административния орган, издал оспорения акт, е да докаже всички факти и обстоятелства, даващи основание за издаването на индивидуалния административен акт. В случая се доказват несъмнено втората и третата предпоставка : служебното прекратяване на регистрацията, основано на получено от ГФ уведомление по чл. 143 ал.10 ЗДвП, че МПС е без ЗЗ „ГО“. При положение, че в закона е разписана процедура за служебно прекратяване на регистрацията на ППС, едва при нейното изпълнение, управлението на МПС със служебно прекратена регистрация може да се приравни на управление на нерегистрирано МПС и да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, която попада в приложното поле на чл. 171, т. 1 б.“з“, „гг“ от ЗДвП. С изменението на чл. 143 ал.10 ЗДвП, влязло в сила на 07.09.2025г., за органа по чл. 143 ал.1 т.1 ЗДвП вече няма разписано изрично задължение да уведомява собственика за прекратената регистрация, в какъвто смисъл е изтъкнат довод от ответника. Липсата и на такова уведомяване напълно поставя водача в положение да не знае, че управлява МПС с прекратена регистрация. Същевременно нормата на чл. 18б ал.2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, гласи, че при прекратяване регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или 8 (т.8 – служебно прекратяване по чл. 143, ал. 10 ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд) се уведомява собственикът на ПС, посочен в регистъра. Тази разпоредба не следва да се определя като противоречаща на нормативен акт от по – висша степен, какъвто е законът, тъй като в ЗДвП липсва забрана за такова уведомяване, а само е премахнато изричното задължение за това уведомяване. Наред с това няма основания да се счита за загубило сила тълкуването, дадено в Тълкувателно постановление № 2/5.04.2023 г по т. д. № 3/2022 г. на ОСНК на ВКС и ОС на съдиите от Първа и Втора колегия на ВАС, според което не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство. Независимо от последвалото законодателно изменение на нормата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП реализирането на нарушение от субективна страна е пряко свързано със знанието на водача за прекратяване на регистрацията, а това знание е налице след като е бил уведомен собственика за това. Действително този въпрос е от решаващо значение при реализиране на административнонаказателната отговорност на водача, но доколкото посочената в оспорената заповед като правно основание норма на чл. 171, т. 1 б.“з“, „гг“ от ЗДвП включва във фактическия си състав извършено от водача нарушение по чл. 175, ал. 3, във вр. с чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП, то липсата на уведомяване по чл. 574, ал. чл. 10 от КЗ и по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП силно разколебава извода за извършването на такова нарушение от субективна страна и поставя под въпрос наличието на посоченото правно основание за издаване на ЗППАМ. Въпреки че понастоящем чл. 143, ал. 10 от ЗДвП не изисква изрично уведомяване, това изискване е необходимо предвид разпоредбата на чл. 574 ал.10 от КЗ и принципите на законност по чл. 4 от АПК, на съразмерност по чл. 6 от АПК, както и от процесуалните изисквания на чл. 35 от АПК за постановяване на акта след изясняване на фактическата обстановка, при гарантиране правото на защита на субекта на твърдяното нарушение. Ето защо се явява необоснован извода на ответния орган за наличие на материалноправните предпоставки за прилагане на приложената ПАМ. От събраните доказателства следва, че веднага след извършване на проверката на 10.04.2026г.около 10.06 часа на същата дата в 10.45часа е сключена нова валидна ЗЗ „ГО“ за управлявания от жалбоподателя автомобил – факт, който е довел веднага до служебно възстановяване на регистрацията на същия, с което обективно нарушението, заради което е издадена оспорената ЗППАМ, е било прекратено. И след като целта на издадената ЗППАМ е постигната по този начин, то наложената със същата ПАМ : отнемане на СУМПС на водача на този автомобил за срок до решаване на въпроса за отговорността му, но не за повече от 6 месеца, вече придобива недопустим санкционен характер, несъвместим със заложените в чл. 22 ЗАНН цели на принудителните административни мерки (превантивна, преустановителна и възстановителна). Действието на наложената ПАМ при тези обстоятелства би противоречало и на принципа за съразмерност по чл. 6 ал.2 АПК, тъй като би засегнало права и законни интереси на адресата на акта в по – голяма степен от необходимото за целта, за която се издава акта. Предвид изложеното съдът счита, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на законовите му правомощия, и в предвидената от закона форма, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, при нарушение на материалните разпоредби и в несъответствие с целта на закона, поради което са налице основания за отмяната му по смисъла на чл. 146 т.3, т.4 и т.5 АПК. Относно отговорността за разноски – относно тази отговорност се прилагат правилата на чл. 143 АПК. Предвид изхода на делото – отмяна на оспорената ЗППАМ, приложима в случая е разпоредбата на чл. 143 ал.1 АПК, съгласно която ответният орган възстановява от бюджета си деловодните разходи на оспорващия за такси, разноски и възнаграждение за един адвокат. В случая оспорващата страна е направила претенция за разноски, а такива са доказани с платежен документ за заплащане на държавна такса по делото в размер на 5.11 евро и за платено в брой адвокатско възнаграждение от 250 евро според представения договор за правна защита и съдействие. Предвид изложеното, ОДМВР – Търговище като ведомство, към което принадлежи органа, издал отменения акт, следва да заплати на оспорващата страна сумата от 255.11 евро, представляваща направени разноски в настоящото производство. Водим от горното и на основание чл. 172 ал.2 предл.2 АПК и чл. 143 ал.1 АПК във вр. с чл.172 ал.5 от ЗДвП съдът