Решение № 91 от 1.7.2026 г. на Окръжен съд - Силистра по дело № 211/2026 г.

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК. С решение № 166/20.03.2026г., постановено по гр.дело № 20223420100194 по описа за 2022 година, съдът е отхвърлил молбата на Р. С. Р. за издаване на дубликат на изпълнителен лист /ИЛ/ по решение № 11/12.01.2023 г. по гр.д. № 194/22г. по описа на СРС срещу М. Ш. М. за предаване владението върху следния недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с.Искра, общ.Ситово, обл.Силистра, с площ от 924 кв.м., с №501.0236, УПИ VII, с площ от 925 кв.м., в който имотът участва с площ от 923 кв.м., в кв. 30, по регулационния план на селото, ведно с построените в него ЕДНОЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, ГАРАЖ и СТОПАНСКИ ПОСТРОЙКИ. Недоволен от решението е останал Р. С. Р., който го обжалва в законоустановения срок. Във въззивната жалба излага оплаквания за неправилност на решението и сочи, че делото е останало неизяснено от фактическа страна. Твърди, че Районен съд – Силистра неправилно е приел, че предаването на владението върху имота е осъществено доброволно. На следващо място сочи, че фактическата власт е предадена без съгласието му и без участието на длъжника М. Ш. М.. Твърди, че внукът му и син на длъжника му предоставил ключ само за едната от двете постройки в имота. Твърди също, че въпреки промяната в поС.ния адрес на длъжника М. същият продължава да живее с дъщеря си и сина си в другата постройка. Моли да бъде отменено първоинстанционното решение, като вместо него се постанови друго, с което се уважава искането му за издаване на дубликат на ИЛ, издаден по гр.д. № 194/2022г. по описа на РС-Силистра. Въззиваемият М. Ш.М. депозира писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че обжалваното решение е допустимо, валидно и правилно. Твърди, че тезата на въззивникът за невъвеждане във владение на процесния имот е в противоречие с установената от съда фактическа обстановка след разпита на свидетелите. Твърди, че внуците на въззивника лично са му предали ключовете от двете сгради в недвижимия имот, в присъствието на адв. Петрова – процесуален представител на въззивника по в.гр.д.251/2023г. по описа на СОС. Твърди също, че жалбоподателят не е единствен собственик на процесния имот. Съдът, като обсъди жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата се явява основателна. Производството по чл. 409 ГПК е образувано пред първоинстанционния съд по молба на Р. С. Р. за издаване на дубликат на ИЛ въз основа на влязло в сила осъдително решение №11/12.01.2023г., постановено по г.д. 194/2022г. по описа на Районен съд-Силистра, за предаване владението върху процесния недвижим имот. Молителят твърди, че на 11.04.2024г., чрез своя процесуален представител, се е снабдил с ИЛ за предаване владението върху имота. Твърди, че по-късно разбрал, че въз основа на този ИЛ процесуалният му представител не е образувал изпълнително производство за предаване на владението върху имота, а когато си поискал от него ИЛ, бил изгонен от кантората му. Твърди също, че поради тази причина подал жалба до Адвокатска колегия - Силистра, регистрирана с вх. № 370/23.09.2025 год., с искане да бъде извършена проверка по случая или най-малко да бъде поискано обяснение от адв. Елка Петрова къде е изпълнителният му лист. След време получил Уведомление от Адвокатска колегия - Силистра с изх. № 125/21.11.2025 год., с което го уведомили, че няма да бъде образувано дисциплинарно производство срещу адв. Петрова, като от приложения Протокол № 16 от 13.11.2025 год. разбрал, че тя дала обяснение, че е върнала ИЛ, тъй като той бил въведен в имота си доброволно, което според него не отговаря на истината. Тъй като е възпрепятстван да осъществя правата си, признати му с влезлия в сила съдебен акт, моли да се постанови издаването на дубликат на ИЛ № 352/05.04.2024 год. за предаване на владението върху собствения му недвижим имот, находящ се в с. Искра, ул. „Устрем“ № 10, представляващ ДВОРИО МЯСТО с площ от 924 кв.м., съставляващ УПИ VII, в кв. 30 по регулационния план на селото, ведно с построените в него ЕДНОЕТАЖНА ЖИЛШЦНА СГРАДА, ГАРАЖ И СТОПАНСКИ ПОСТРОЙКИ, който е бил издаден срещу ответника по делото М. Ш. М.. Ответникът М. Шерин М. твърди, че молителят доброволно е въведен в имота, предмет на предявения от него вещен иск, и поради това не следва да се издава дубликат на ИЛ. Производството по издаване на дубликат от изпълнителен лист е регламентирано в чл. 409 ГПК. Тълкуването на разпоредбата налага извода, че за да бъде уважена молбата за издаване на дубликат, следва да са налице две кумулативни предпоставки - издаденият изпълнителен лист да е изгубен или унищожен, т. е. същият не се намира в държане на молителя; молителят да разполага с изпълнително основание, въз основа на което е бил издаден първоначалният ИЛ. Не е спорно между страните по делото, че на Р. С. Р. е бил издаден ИЛ въз основа на влязло в сила осъдително решение № 11/12.01.2023г., постановено по г.д. 194/2022г. по описа на Районен съд-Силистра, за предаване владението върху процесния недвижим имот. Спори се дали е изгубен ИЛ и дали е осъществено доброволно предаване на владението от страна на ответника и дали в тази хипотеза на доброволно предаване на владението следва да се издава дубликат на ИЛ. Тъй като производството се развива след като издаденият в полза на молителя изпълнителен лист е бил получен от него, длъжникът има възможност да противопостави на кредитора не само възраженията, свързани с липсата на условията за издаване на дубликата, но и възражения за погасяване на задължението въз основа на обстоятелства, настъпили след установяване на съществуването му. Възможността на длъжника да прави възражения в производството по чл. 409 от ГПК е ограничена само до тези за погасяването на дълга, на обстоятелства, настъпили след постановяване на изпълнителното основание, като решението по чл. 409, ал. 4 от ГПК се ползва със сила на присъдено нещо само по отношение на тези обстоятелства. В производството по издаване на дубликат от изпълнителния лист длъжникът не може да прави възражения, свързани със съществуването на изпълняемото право, доколкото законът предполага, че те са преклудирани с влизането в сила на изпълнителното основание (в този см. Решение № 273 от 8.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1640/2018 г., IV г. о.). СРС правилно е приел, че предпоставките по чл. 409, ал. 1 ГПК в случая са налице, тъй като молителят не разполага с изпълнителния си титул. Въпреки че в показанията си свидетелката адв. П. заявява, че тя му е предала този документ, правилно първоинстанционният съд е приел, че документът е изгубен, тъй като той очевидно не може да бъде открит, за да бъдат реализирани правата по него, а по делото не са изложени твърдения от насрещната страна, че същият е послужил като основание за образуване на каквото и да е изпълнително производство. Относно изявленията на ответника, че задължението по него е погасено чрез доброволно изпълнение, съдът е приел, че съгласно ангажираните в съдебно заседание гласни доказателства това обстоятелство се потвърждава, тъй като от показанията на свидетелите става ясно, че на молителя са предадени ключовете от сградите, а ответникът се е изнесъл от имота. Установено е също, според съда, че внуците на молителя (деца на ответника) продължили да обитават едната от сградите, но при положение че съдебното решение за предаване на владението върху имота не касае тези лица, които са на мнение, че притежават идеална част от правото на собственост, тяхното оставане и пребиваване в имота не представлява довод, опровергаващ доброволното изпълнение на съдебния акт от страна на лицето, обвързано с неговото действие (т.1 от ТР № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСГТК). СРС е коментирал също, че разпоредбата на чл. 525, ал. 1 ГПК позволява повторното извеждане на длъжника от имота от съдебния изпълнител в случай на самоволно възвръщане на владението върху него, като е посочил, че изпълнителният лист за предаване владението върху недвижим имот би могъл да послужи като основание за повторен въвод, но в случая на този етап не са ангажирани доказателства, че ответникът, макар да е предал доброволно владението, после отново си го е възвърнал, поради което тази хипотетична възможност не е основание за издаване на дубликат от изгубения изпълнителен титул. Съобразявайки доказателствата по делото, СРС е заключил, че задължението за предаване на имота е погасено чрез доброволно изпълнение и не е възникнало отново поради повторното му завземане, поради което възраженията на длъжника по чл. 409, ал. 3 ГПК следва да бъдат зачетени, като се отхвърли молбата за издаване на дубликат на ИЛ. Според съда срещу бъдещо завземане на имота молителят би могъл да упражни правата си по чл. 525, ал. 1 ГПК, бранейки се с нова молба за издаване на дубликат, доколкото силата на присъдено нещо на настоящото съдебно решение ще касае единствено възраженията на длъжника, които е могъл да предяви в производството по издаване на дубликата, а не погасяване на изпълняемото право, когато предмет на ИЛ е задължението за предаване на имот, в каквато насока са и мотивите на решение № 291/25.02.2015 г. на ВКС по гр.д.№ 2988/2014 г., III г.о. Жалбоподателят Р. сочи в жалбата си пред СОС, че доброволно предаване на владението върху имота въобще не е извършвано, като конкретната случка, за която става въпрос в обжалвания съдебен акт, е била извършена без негово съгласие, по настояване на адв. Е.П. и по начин, който за него е бил абсолютно неприемлив и неразбираем. Сочи, че без участие на длъжника М. Ш. М. не може да се осъществи предаване на владение, като в случая единствено синът на М. М. е предоставил ключ от едната постройка в имота, не и от двете, а и М. М. продължава да живее в другата постройка, заедно с дъщеря си и сина си, или най-малкото ежедневно го посещава, като само формално е сменил поС.ния си адрес. Настоящата инстанция, съобразявайки данните по делото, счита че не са налице доказателства, установяващи по категоричен и безпротиворечив начин извършен доброволен въвод в процесния имот. А и при наличие на такъв молителят не би имал интерес да подава настоящата молба. По делото не е представен констативен протокол, приемо-предавателен протокол или друг документ, от който да се направи извод за надлежно предаване на владението върху имота на Р. С.. От събраните в първоинстанционното производство гласни доказателствени средства също не би могъл да се направи подобен извод. Действието по предаването на Р. С. на ключовете от едната сграда в имота от децата на длъжника, който дори не е присъствал на въвода, не означава извършен доброволен въвод във владение. Длъжникът е длъжен не само да предаде ключа от имота на собственика, но и да го освободи от намиращите се в него движими вещи, за да се предотврати риска от изчезване, погиване или унищожаване на същите. Ако ли пък такива липсват в имота, това следва да се удостовери между страните. Нещо повече, от свидетелските показания става ясно, че домашните на М. М. са продължили да обитават една от сградите в имота. Несъстоятелен е доводът на районния съд, че при положение, че съдебното решение за предаване на владението върху имота не касае децана на М. М., които са на мнение, че притежават идеална част от правото на собственост, тяхното оставане и пребиваване в имота не опровергава доброволното изпълнение на съдебния акт от страна на лицето, обвързано с неговото действие. В случая следва да се има предвид, че при извършване на въводът във владение се отстранява както длъжникът, а също така и членовете на неговото семейство /каквито се явяват децата на длъжника/, след което правоимащото лице влиза във владение / в този см. е и посоченото в мотивите на т.1 от ТР № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСГТК/. При положение, че домашните на длъжника продължават да живеят в имота, това е индикация, че владението не е предадено, а длъжникът продължава да упражнява фактическа власт. По отношение на изложеното от въззиваемия твърдение, че децата му са съсобственици на ид. части от процесния имот, настоящият съдебен състав счита, че не дължи произнасяне по този въпрос, тъй като той следва да бъде предмет на отделно исково производство. Съгласно влязлото в сила решение, по което се търси дубликат на издадения ИЛ, процесният имот е собственост на молителя. Децата на длъжника в случая се явяват членове на неговото семейство, а не трети лица за изпълнението. Съобразявайки изложеното до тук, съдът счита, че са налице предпоставките на чл.409 ГПК за издаване на дубликат на ИЛ, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което молбата по чл. 409 от ГПК следва да бъде уважена. Разноски не се претендират. Мотивиран от гореизложеното, Силистренският окръжен съд