Решение № 90 от 17.6.2026 г. на Районен съд - Търговище по дело № 176/2026 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на М. Я. М. против ЕФНГ серия К № 8896975, издаден от ОДМВР гр.Търговище. Считайки същия за издаден в нарушение на закона, жалбоподателката моли ЕФ да бъде отменен. В с.з. не се явява и не изпраща представител. Жалбата се поддържа с писмена молба. Наказващият орган, посредством процесуалния си представител, представя писмено становище за неоснователност на жалбата. Счита, че обжалваният ел.фиш следва да бъде потвърден като законосъобразен. Не претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като прави евентуално възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски. Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното: На 30.03.2024 г. в 20:22 ч. в обл.Търговище, гр.Търговище на ПП-I-4 км.227+300 до Метанстанция – населено място в посока на движение към гр.Варна с автоматизирано техническо средство била засечена скоростта на движение на МПС - лек автомобил “МЕРЦЕДЕС ГЛЦ 200 4МАТИК” с рег. №....... На това място максимално допустимата скорост на движение е 60 км/ч, въведена с пътен знак В26. С техническото средство била отчетена скорост на движение на автомобила от 90 км/ч. Предвид това, от ОДМВР – гр.Търговище бил издаден електронен фиш за налагане на глоба серия К № 8896975. В същия било посочено, че автомобилът се е движел в посочения участък от ПП І-4 с установена скорост от 90 км/ч (след приспадане на допустимата грешка). В ел.фиш било прието, че превишението на разрешената скорост на движение е било с 30 км/ч. Предвид на това на жалбоподателката като собственик на автомобила, за нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП била наложена „глоба“ в размер на 51,13 евро (100 лв.). Описаната фактическа обстановка се доказва от приложените към делото писмени доказателства. Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш следва да съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Съгласно ТР № 1/26.02.2014г. на ВАС „… електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие /съгласно чл.189, ал.11 от ЗДвП/, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.189, ал.4, изр.2 реквизити…”. В случая съдът констатира, че обжалваният ел. фиш съдържа реквизитите, изискуеми от чл.189, ал.4 от ЗДвП, налице е яснота относно нарушението вменено на жалбоподателя. От приложената снимка (ясна в достатъчна степен) се установява мястото, времето, превозното средство, с което е извършено нарушението, както и техническото средство, с което е засечена скоростта на движение. В случая е установено, че засечената скорост на движение на автомобила с рег. № ...... е била 93 км/ч. В съответствие с методическите указания за работа с техническото средство от така установената скорост е била приспадната допустимата грешка в измерването и законосъобразно за безспорно доказана в ел.фиш е приета скорост на движение на автомобила от 90 км/ч. Нарушението е установено и заснето със стационарно техническо средство – АТСС „МultaRadar SD580” с ID № 00209D32D438, като по делото са представени доказателства за техническа годност и изправност на същото към момента на констатиране на нарушението, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протоколи от БИМ за първоначална и последваща проверка на видео - радарната система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип „Мultaradar SD580” с ID № 00209D32D438. Съгласно чл.188, ал.1 ЗДвП за извършеното нарушение отговаря собственикът на съответното МПС или този, на когото е предоставено моторното превозно средство, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. От представената справка от националната база на КАТ се установява, че собственик на автомобила на процесната дата е „Алианц Лизинг България“ ЕАД, а негов ползвател е била жалбоподателката, поради което съдът приема, че процесното МПС е било в нейно владение към датата и часа на извършване на нарушението. Предвид на това жалбоподателката правилно е определена като субект на нарушението. Фишът е съставен на 01.04.2024 г. - в предвидения за това срок и е връчен на 12.02.2026 г./л.14 от делото/. Разпоредбата на чл.182, ал.1 от ЗДвП предвижда, че когато е налице нарушение по ал.1, т.3, наказанието е „глоба“ в размер на 51.13 евро (100 лв.). В случая в ЕФ, връчен на жалбоподателката, е посочен размер на наказанието глоба 51.13 лв. (51.13 евро), докато в ЕФ, приложен към АНП, същият фигурира като 100 лв., или 51.13 евро. Независимо от изложеното, съдът намира, че се касае за допусната техническа грешка, която дори и да се приеме за процесуално нарушение, не е от категорията на съществените такива, така че жалбоподателката да е била лишена от правото й на защита и от правото й да узнае какво нарушение й е вменено. След като конкретната законова разпоредба на чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движението по пътищата е изрично посочена непосредствено преди определения фиксиран размер на глобата и съответства напълно на описаното в акта нарушение, изразяващо се в превишение на разрешената скорост от 30 км/ч, обусловило налагането на посочения размер на наказанието, то съдът приема, че тази фактическа грешка не е довела до нарушаване на правата на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице. На основание чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, стойностите, посочени в левове в съществуващите правни инструменти, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране по чл. 12 и съответно за закръгляване по чл. 13 или по специалните правила за закръгляване, предвидени в този закон. Отделно разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от ЗВЕРБ предвижда, че след датата на въвеждане на еврото в Република България всички публични вземания към държавата и общините се плащат и събират в евро. Правилният размер на дължимата глоба се извежда и от посочения редуциран размер на наказанието – 70 % от размера на глобата, а именно 70 лв., или 35.79 евро. Ето защо, размерът на наложената глоба в размер от 100 лева, следва да бъде с равностойност в евро в размер на 51.13 евро, която е отразена правилно в самата разписка за връчване на ЕФНГ, а грешката е допусната единствено при отпечатването на електронния фиш за връчването му на нарушителя. С оглед горното наведеното възражение в жалбата е неоснователно. С ел.фиш жалбоподателката е наказана на основание чл.182, ал.1, т.3 във вр. с чл.21, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП. – за това, че като водач на МПС е превишила разрешената скорост на движение обозначена с пътен знак В26 /60км.ч/ - с 30км/ч. Разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП изрично сочи стойностите на скоростите, които водачите на различните категории ППС е забранено да превишават в населено, извън населено място, скоростен път и автомагистрала. Разпоредбата чл.21, ал.2 от ЗДвП, която именно е визирана в ел.фиш като нарушена гласи: „Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак.” В случая според ел. фиш и приложената снимка максимално допустимата скорост на движение в процесния участък от пътя е била 60 км/ч. Посоченото ограничение, по силата на чл.21, ал.2 от ЗДвП, следва да е било обозначено с пътен знак, което обстоятелство се установява от писмо на Директора на ОПУ –Търговище. Същото удостоверява наличието на пътен знак В26 /60 км/ч./ на път І-4 при км.226+824 вдясно /за посока София-Варна/, както и на пътен знак В26 /60км/ч./ при км.227+574 вляво /за посока Варна- София/. Посоченото писмено доказателство установява, че и двата пътни знака са поставени преди стационарната камера за засичане на скоростта на ППС, монтирана на път І-4 при км.227+130 вляво, като местоположението на знаците не е променяно през периода 01.01.2023 г. до 04.09.2024 г. (до датата на изходящия номер на писмото). Установява се, че стационарната камера за засичане на скоростта, попада в зоната, в която важат пътните знаци В26 (ограничение на скоростта до 60 км/ч.). Предвид изложените обстоятелства и събраните по делото писмени доказателства, съдът намира, че жалбоподателката е осъществила нарушение на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП като на 30.03.2024 г. в 20:22 ч. в обл.Търговище, гр.Търговище на ПП-I-4 км.227+300 до Метанстанция-населено място в посока на движение към гр.Варна при управление на МПС - лек автомобил “МЕРЦЕДЕС ГЛЦ 200 4МАТИК” с рег.№...... при максимално допустимата скорост на движение от 60 км/ч, въведена с пътен знак В26, се движела със скорост от 90 км/ч., като по този начин превишила ограничението на скоростта с 30 км/ч. Нарушението е установено и заснето с горепосоченото техническо средство. Предвид на това вмененото му нарушение е правилно квалифицирано, като правилно е наложено наказание „глоба“ в размер на 51,13 евро (100 лв.). Наказващият орган не претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Водим от изложеното и на основание чл.63, ал.9 от ЗАНН, съдът