Решение № 2364 от 18.5.2026 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 108/2026 г.

Производството е по реда на чл. 73, ал. 1 и сл. от ЗАНН и е образувано по искане на „Тракия Софт“ ЕООД, ЕИК 202201210, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, район Източен, ул. „Строител“ № 1, офис 1, представлявано от управителя Г. С. С., подадено чрез адв. К. АК – Пазарджик, за възобновяване на административнонаказателно производство по Наказателно постановление № 13-2400717/28.01.2025 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик. (В този смисъл Определение № 6 от 29.01.2026 г. по дело № 42/2025 г. на смесен петчленен състав). Твърди се в искането, че НП не било връчено на нарушителя и той е бил лишен от възможността да участва в административнонаказателното производство по издаването и евентуално по оспорването му. Твърди, че наказателното постановление не е било редовно връчено на дружеството, съответно за него е било невъзможно да го обжалва. Затова моли да бъде възобновено административнонаказателното производство от фазата на връчване на НП. В съдебно заседание молителят, редовно призован, се представлява от адв. К. АК – Пазарджик, който по изложени съображения моли съда да уважи искането за възобновяване и да се даде възможност на доверителя му да защити правата си. Претендира направените по делото разноски. Ответникът по искането, редовно призован, не се представлява. По делото е постъпило писмено становище с вх. № 3860/21.04.2026 г., в което ст. юриск. С. изразява становище за недопустимост на жалбата като просрочена, алтернативно счита искането за неоснователно и моли да бъде оставено без уважение поради липса на предпоставки за възобновяване на АНП. Административен съд - Пазарджик след преценка допустимостта и основателността на искането, приема следното: Искането е направено от лицето, по отношение на което е издаден актът по чл. 70, ал. 1 от ЗАНН, в срока по чл.71 от ЗАНН, поради което е допустимо. В този смисъл е и Определение № 6 от 29.01.2026 г. по дело № 42/2025 г. на смесен петчленен състав. Разгледано по същество искането е основателно. Не се спори по делото, че на 28.01.2025г. е издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик Наказателно постановление № 13-2400717/28.01.2025 г. Видно от Резолюция № 13—2400717 от 24.03.2025г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик процесното НП е прието за редовно връчено заради това, че на 29.01.2025 г. е изпратено чрез „Български пощи“ АД с известие за доставяне и пратката е върната с отметка „отказана от получателя“. Съответно е било изпратено на 28.02.2025 г. чрез „Булпост“ АД и е върнато с отметка „непотърсено“. Поради това и на основание чл. 58, ал. 2 от ЗАНН е наредено НП да се счита връчено. С молба от 15.05.2025г. жалбоподателят „Тракия Софт“ ЕООД е поискал от Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик да му бъдат предоставени преписи от 6 бр. НП, в т.ч. и процесното. Именно след предоставяне на НП дружеството е разбрало за неговото съществуване, като в този смисъл са събраните по делото писмени и гласни доказателства. Законодателят е уредил в чл. 70 – 73 от ЗАНН процедурата по възобновяване на административнонаказателните производства, като в случая с оглед данните по делото е относима хипотезата на чл. 70, ал. 2, т. 7 от ЗАНН - вследствие на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила са нарушени правата и законните интереси на лицето, по отношение на което е издадено процесното НП – налице е нередовно връчване на НП, като по този начин адресатът е лишен от правото да го обжалва по съдебен ред. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН препис от наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя. Когато нарушителят не се намери на посочения от него адрес и новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита връчено от деня на отбелязването според чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. В ЗАНН липсва изрична уредба относно начина на връчване на юридическо лице, поради което на основание чл. 84 от ЗАНН субсидиарно приложение намират разпоредбите на НПК. Съгласно чл. 180, ал. 5 от НПК на учреждение или юридическо лице връчването става срещу подпис на длъжностно лице, натоварено да приема книжата. По силата на ал. 6 и ал. 7 на същата разпоредба лицето, чрез което се извършва връчването, подписва разписката със задължение да предаде призовката, съобщението или книжата на лицето, за което са предназначени. Връчителят отбелязва в разписката името и адреса на лицето, чрез което става връчването, и отношението му с лицето, на което трябва да бъдат връчени призовката, съобщението или книжата. Съответно по силата на чл. 181 от НПК длъжностното лице, извършило връчването, връща своевременно разписката, която се прилага по делото. В нея се отбелязват датата на връчването, името и длъжността на лицето, което го е извършило. Видно от данните по делото в настоящия случай НП е изпратено чрез „Български пощи“ АД с известие за доставяне и пратката е върната с отметка „отказана от получателя“. Повторно е изпратено чрез „Булпост“АД и е върнато с отметка „непотърсено“. Поради това и на основание чл. 58, ал. 2 от ЗАНН е наредено НП да се счита връчено. Липсват данни по делото кое конкретно лице е отказало получаването на пратката, каква длъжност заема в дружеството или е било упълномощено да извърши действия по приемането, респективно отказване получаването на документите. Отделно от това в чл. 58, ал. 2 от ЗАНН е уредено, че когато нарушителят не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. Наказващият орган следва по несъмнен начин да установи, че получателят не може да бъде намерен на посочения адрес и новият му адрес е неизвестен, като в тази връзка следва да е събрал достатъчно и убедителни доказателства. Нередовното връчване на наказателното постановление е довело до лишаване на дружеството от възможността да упражни своевременно правото си на съдебно обжалване, което процесуално нарушение е съществено и е довело до ограничаване правото му на защита. Затова съдът приема, че искането за възобновяване е основателно и административнонаказателното производство следва да бъде възобновено, а преписката - да се върне на административнонаказващия орган за продължаване на действията от стадия на връчване на наказателното постановление. По делото е направено искане за присъждане на направените разноски, но доказателства за реално направени такива липсват, поради което и съдът не дължи произнасяне в частта за разноските. По изложените съображения, съдът