Решение № 38 от 9.7.2026 г. на Районен съд - Котел по дело № 480/2024 г.

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Производството е образувано след отделянето му от гр.д. № 232 по описа на РС Котел за 2024г. Настоящите искове са предявени като насрещни в отговор към искова молба по първоначално заведено гр.д. № 232 по описа на РС Котел за 2024г. Съдът е приел, че е сезиран с три обективно съединени иска, предявени при условията на евентуалност, от Д. И. М., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес 8800 гр. ••••••••••••• срещу Г. И. М., ЕГН •••••••••• и М. Н. Н. – М.а, ЕГН ••••••••••, двамата с адрес •••••••••••••, като ищецът е посочил, че исковете са както следва:

главен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на договор

за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт

№ 7, том I, рег. № 363, дело № 7 от 07.07.2017г. на Елеонора Кулишева,

помощник-нотариус по заместване при нот. Андон Великов, вписан под

№ 531 в рег. на НК, поради неизпълнение на задължението за плащане на цената от купувача.

Първи евентуален иск, който се твърди, че е с правно основание чл. 40 от ЗЗД за прогласяване на недействителността спрямо Д. М. на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 7,

том I, рег. № 363, дело № 7 от 07.07.2017г. на Елеонора Кулишева,

помощник-нотариус по заместване при нот. Андон Великов, вписан под

№ 531 в рег. на НК, поради това, че имотите, предмет на прехвърлителната сделка, са прехвърлени на цена многократно по-малка

от действителната, което води до вреда на представляваното лице; и Втори евентуален иск, който се твърди, че е с правно основание чл. 42 от ЗЗД за прогласяване на недействителността по отношение на Д. М.а –

Вълканова на договор за покупко-продажба на недвижим имот,

обективиран в нотариален акт № 7, том I, рег. № 363, дело № 7 от 07.07.2017г. на Елеонора Кулишева, помощник-нотариус по заместване

при нот. Андон Великов, вписан под № 531 в рег. на НК, поради липса на представителна власт на пълномощника като разпоредителната сделка не

е потвърдена от упълномощителя или неговите наследници.

В исковата молба, която е инкорпорирана в отговор на искова молба по гр.д. № 232 по описа на РС Котел за 2024г., се твърди, че ищцата Д. И. М. и ответникът Г. И. М. са сестра и брат, като и двамата са наследници на И. Г.ев М. (техен баща, починал на 22.12.2016 г.) и на Р.В. М.а (тяхна майка починала на 28.09.2017 г.). Твърди се, че недвижимите имоти, предмет на делбеното производсто, са били собственост на починалите им родители. Ищцата твърди, че за извършването на сделка - покупко-продажбата, обективирана в нотариален акт № 7, том I, рег. № 363, дело № 7 от 07.07.2017г. на Елеонора Кулишева, помощник-нотариус по заместване на Андон Великов, нотариус вписан под № 531 в рег. на НК, с район на действие РС Сливен, е била уведомена от Г. М. през месец декември 2022г., като през 2023г. и е предоставен нотариалния акт за продажбата, с предложение за доброволно разделяне на собствеността. В исковата молба ищцата твърди, че приживе майка й Росица М.а не я е уведомявала, че е извършила такава разпоредителна сделка. Навеждат се твърдения, че договорът за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 7, том I, рег. № 363, дело № 7 от 07.07.2017г. на Елеонора Кулишева, помощник-нотариус по заместване на Андон Великов, нотариус вписан под № 531 в рег. на НК, с район на действие РС Сливен, следва да бъде развален поради пълна липса на престация от страна на купувача. Твърди се, че съгласно посочения нотариален акт Г. М., действайки като пълномощник на майка им Росица М.а е договарял сам със себе си и е придобил собствеността върху имотите, посочени в нотариалния акт по данъчните им оценки или за сума в общ размер на 29963,94 лв., която сума бил изплатил на продавача напълно в брой преди подписване на нотариалния акт. Ищцата оспорва обстоятелството, че продажната цена е заплатена в брой, като посочва, че пълномошното е подписано един ден преди изповядването на сделката, а в него не била посочена нито цената, нито, че сумата е била заплатена. Ищцата твърди, че качеството на живот на тяхната майка Росица М.а не се е променило след извършването на посочената сделка. В исковата молба (както и в молбата-изложение) се навеждат твърдения, че Д. М. е продължила да заплаща текущите разходи за жилището и храната на тяхната майка, включително и възнаграждението за болногледачка до деня на смъртта й. Твърди се, че ищцата се е грижила за майка им от месец август до началото на месец септември 2017г., когато и се е наложило да замине извън граница, но е оставила сума в размер на 1700 евро на своята майка, като твърди, че след завръщането си в България е установила, че тази сума не е налична. Посочва също, че в последствие е установила, че банковата сметка на майка им е била закрита. Твърди, че към момента на сключването на сделката е съществувало законово ограничение за извършване на плащания в брой. Навеждат се твърдения, че посоченото в нотариалния акт пълномощно няма характер на разписка, тъй като в него липсвало удостоверяване, че упълномощителят е получил продажната цена. Твърди се, че упълномощеният не е имал права да заявява/декларира, че продажната цена е получена. В посочения от ищцата иск, с който се иска да бъде прогласена недействителността по отношение на нея на договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 7, том I, рег. № 363, дело № 7 от 07.07.2017г. на Елеонора Кулишева, помощникнотариус по заместване на Андон Великов, нотариус вписан под № 531 в рег. на НК, с район на действие РС Сливен, тъй като представителят (ответник в настоящото производство Г. М.) се е споразумял с другата страна в нейна (на другата страна) вреда, заявява, че ответникът е действал сам със себе си. Навежда твърдения, че недвижимите имоти, предмет на прехвърлителната сделка са били прехвърлени на цена в размер на данъчната оценка, която се явявала многократно по-малка от действителната пазарна цена на имотите. Посочва се, че прехвърлителната сделка била реализирана „още на другия ден“ след упълномощаването. По иска, който ищецът посочва, че е с правно основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД е посочено, че е сключена без представителна власт на пълномощника като разпоредителната сделка не била потвърдена от упълномощителя или неговите наследници. Ищцата заявява, че не предявява иск за прогласяване на нищожност на процесния договор за покупко –

продажба, обективиран в нотариален акт № 7, том I, рег. № 363, дело № 7 от 07.07.2017г. на Елеонора Кулишева, помощник-нотариус по заместване на Андон Великов, нотариус вписан под № 531 в рег. на НК, с район на действие РС Сливен На тази основа се прави искане съдът да се произнесе по горепосочените искове срещу ответниците Г. И. М. и М. Н. Н. – М.а.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор от ответниците. В него е посочено, че намират исковата молба за нередовна, тъй като не била посочена цената на исковете, както и писмените доказателства, на които се позовава ищцата. По тези съображения считат, че същата следва да се остави без движение. Ответниците намират, че предявеният иск по чл. 87 от ЗЗД е недопустим, като погасен по давност. Навеждат се твърдения, че съгласно чл. 110 от ЗЗД с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. В отговора се посочва, че смъртта на наследодателя Р.В. М.а е настъпила на 28.09.2017г. и това е моментът на открИ.е на наследството. Посочва се, че с изтичането на петгодишната давност се е погасило правото на ищцата Вълканова да иска разваляне на договора, като това се е случило на 28.09.2022г. Ответникът Г. М. твърди, че няма задължение да уведомява никого за извършената между него и майка му Росица М.а сделка. Това се случва посредством вписването на сделката в Службата по вписванията. В отговора на исковата молба е посочено още, че искът е неоснователен. Относно другите два предявени иска, ответниците намират същите отново за недопустими, като посочват, че съображенията им са аналогични. Навеждат се твърдения, че намират иска, който е посочен като иск с правно основание по чл. 40 от ЗЗД за неоснователен, тъй като не бил налице умисъл за увреждане от страна на упълномощения към упълномощителя по прехвърлителната сделка. Навеждат се подробни съображения за това защо ответникът Г. М. счита, че изложеното в исковата молба не отговаря на истината, като е посочено, че основните грижи за родителите му е полагал той както лично, така и чрез трети лица – болногледачки. В отговора е посочено, че желанието на майка му за извършването на прехвърлителната сделка е израз на благодарност от нейна страна, като поведението му било изцяло съгласувано и със знанието на майка му. Навеждат се твърдения, че по основателността на иска, който е посочен като иск с правно основание по чл. 42 от ЗЗД ищцата не е изложила конкретни твърдения относно твърдяната недействителност, а само бланкетни такива, поради което намират за необходимо само да посочат, че искът е неоснователен.

В допълнително становище с вх. № СД-02-08-131/15.01.2025г. ответниците са посочили, че представените данъчни оценки към исковата молба не са актуални, както и, че ищцовата страна не може да се ползва от представените по друго дело писмени доказателсва.

На тази основа молят съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като недопустими – погасени по давност, респективно като неоснователни и недоказани.

В с. з. за ищцата е редовно призована, явява се лично и се представлява от адв. Й., който иска от съда да постанови решение, с което да уважи изцяло исковата претенция като основателна и доказана. В срок представя писмени бележки.

В с. з. ответниците са редовно призовани явяват се лично и се представлява сами. Ответникът Г. М. моли съда да постанови съдебен акт, с който да отхвърли така заведената претенция от ищцовата страна. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Закона за адвокатурата. Ответникът М. Н. също моли съда да отхвърли предявените искове, като излага и подробно становище в тази посока. В срок са представени и писмени бележки от ответника М..

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното за установено от фактическа страна:

По делото е представен нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) по чл. 55 „г“ от ЗПИНМ № 71, том I I I , дело 788/1974г. на Сливенски районен съдия, от който е видно, че И. Г.ев М. и Р.В. М.а са признати за собственици на „двустаен апартамент № 6, намиращ се на осмия етаж в жилищен блок № 178 в квартал „Ново село“, застроен на 66,25 кв.м., състоящ се от спалня, дневна, кухня-столова, баня-тоалетна, входно и изолационно антре, при граници: север и изток – външни зидове, запад – стълбищно помещение и Г. и Екатерина Костадинови, юг- външен зид и Г. и Екатерина Костадинови. Избено помещение № 13 при граници: изток –Никола и Пенка Колаксъзови, запад – абонатна станция, север – коридор, юг – външен зид. Таванско помещение № 21, при граници: изток – външен зид, запад – коридор, север – Слав и Маринка Славови, юг – Атанас и М. Х.и, заедно с отстъпеното право на строеж върху държавна земя, ведно с 0,64 % идеални части от общите части на сградата.“

По делото е представен и нотариален акт за собственост № 14, том XIV, рег. № 11344, дело 1190 от 29.12.2004г. на Николина Стойчева, нотариус рег. № 123 в рег. на НК, с район на действие Сливенски районен съд, вписан в СВ гр. Сливен към АВ. От него е видно, че И. Г.ев М. и Р.В. М.а са признати за собственици на новообразуван имот, ведно с построените в него сгради, на основание собствен строеж, а именно на: „ вилно място № 6980 кадастрален район 287 по плана на новообразуваните имоти в местността „Моллова гора“, селищно образование „Изгрев“ в землището на град Сливен, представляващо овощна градина с площ 600 кв.м., ведно с построените вила на два етажа без строителни книжа и документи, със застроена площ 29,40 кв.м. и лека паянтова постройка, при граници: овощни градини № 108 и № 109 на неидентифицирани собственици, овощна градина № 6981 на Тодор Петков Тодоров, улица, полска култура № 51 – неидентифициран собственик и овощна градина № 6979 – собственик С. К. В..

Съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот акт № 7, том I, рег. № 363, дело № 7 от 07.07.2017г. на Елеонора Кулишева, помощник-нотариус по заместване при нот. Андон Великов, вписан под № 531 в рег. на НК, Р.В. М.а, действаща чрез пълномощника си Г. И. М. продава на съсобственика си Г. И. М. всички притежавани от нея идеални части от правото на собственост върху следните недвижими имоти, находящи се в гр. Сливен, а именно:

4/6 ид.ч. от правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67388.526.10.5.19, ведно с прилежащите избено

помещение № 13, таванско помещение 21 и 0,64% ИОПС;

4/6 ид.ч. от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 67388.409.282, ведно с построените сграда с идентификатор 67388.409.282.2, сграда с идентификатор

67388.409.282.1, селскостопанска сграда с идентификатор

67388.409.282.3

Видно от приложеното като доказателство по делото удостоверение изх. № 9400-13501 от 06.07.2017г. на общинска администрация Сливен е, че самостоятелен обект с идентификатор 67388.526.10.5.19 е идентичен с апартамента, описан в нотариален акт № 71, том III, д. 788/1974г.

От представената по делото Схема на самостоятелен обект в сграда № 15-196568 от 21.02.2023г. е видно, че предназначението на самостоятелния обект с идентификатор 67338.526.10.5.19 е жилище, апартамен – в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, с площ от 66,25 кв.м.

От Скица № 15-196609/21.02.2023г. на поземлен имот с идентификатор № 67388.409.282 е видно, че имотът е с площ 600 кв.м. и е с номер по предходен план 2876980.

От удостоверение за сключен граждански брак от 02.03.2003г. изд. от общ. Сливен е видно, че Г. И. М. и М. Н. Н. – М.а са съпрузи.

От удостоверение за наследници изх. № 9400-26280/13.12.2023 г. изд. от общ. Сливен на Р.В. М.а е видно, че същата е починала на дата 28.09.2017г. като вдовица и е оставила за наследници децата си Г. И. М. и Д. И. М..

По делото е представен още Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 110, том II, рег. № 2620, дело 271 от 12.09.2005г., от който е видно, че И. Стоянов Даскалов и Снежана Милушева Даскалова продават на Д. И. М. 1000/3531 ид.ч. от ПИ 1355, кадастрален район 280, част IV в местността „Хисарлъка“, селищно обр. „Изгрев“ в землището на гр. Сливен.

Видно от нотариален акт за учредяване право настроеж в съсобствен недвижим имот № 111, том II, рег. № 2621, дело 272 от 12.09.2005г. е, че И. Стоянов Даскалов и Снежана Милушева Даскалова учредяват на съсобственика си Д. И. М. възмездно право на строеж за изграждане на масивна жилищна сграда по одобрен архитектурен проект в северната част на поземлен имот 1355.

Като доказателство по делото е представен и нотариален акт за покупко-продажба на реална част от недвижим имот № 12, том III, рег. № 3799, дело 323 от 2018г., от който е видно, че И. Стоянов Даскалов и Снежана Милушева Даскалова продават на И. Й. Вълканов и Д. И. М. реална част с площ 35 кв.м., представляващ северозападната част, успоредна на северозападната граница на поземлен имот с идентификатор № 67388.401.383.

От удостоверение за наследници изх. № 9400-16665/11.08.2022 г. изд. от общ. Сливен на И. Г.ев М. е видно, че същият е починал на дата 22.12.2016г. като женен и е оставил за наследници съпругата си Р.В. М.а и децата си Г. И. М. и Д. И. М..

Към доказателствения материал по делото е представено, прието и приложено копие от дело № 7/2017г. на архива на нотариус рег. № 531 на НК, съхранявано в РС Сливен. По това дело е и пълномощно с нотариална заверка на подпис рег. № 354 и нотариална заверка на съдържание рег. № 355, том 1, акт 20 от 06.07.2017г. на Елеонора Кулишева, помощник-нотариус по заместване при нотариус Андон Великов, вписан под № 531 в рег. на НК, с район на действие РС Сливен.

По делото са представени и Схема № 1-1064957/26.06.2025г. и Скица на поземлен имот № 15-1064955/26.06.2025г., както и ДО и извадки от кадастралната карта и регистри.

В хода на процеса и във връзка с това, че настоящият съд е първа инстанция по фактите, са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетелите: Н. Д. Р., Дора Димитрова

Колева, Тодорка Михалева Петкова и И.ка Н. И..

По делото е изготвена и съдебнооценителна експертиза. Съдът намира заключението за обективно и ясно. Същото е било оспорено от процесуаления представител на ищцата, който е направил искане за допускане на нова експертиза, което съдът е отхвърлил. Съдът следва да отбележи, че изготвеното и прието по делото заключение е от вещо лице с необходимата квалификация, което в пълнота е отговорило на поставената задача. Поради тази причина съдът го възприема при формиране на фактическите си изводи. За пълнота съдът намира, че следва да отбележи, че е отказал извършване на нова експертиза, тъй като единственият аргумент е бил субективното несъгласие на ищцовата страна с посочената оценка.

В съдебното заседание проведено на 10.07.2025 г. ищцата се явява лично и дава обяснения по реда на чл. 176 от ГПК. Съдът следва да отбележи, че когато обяснението обективира неизгодни за страната факти, тогава представлява признание на факти, включително и когато води до съвпадане на фактическите твърдения на двете спорещи страни (Решение № 475/08.06.2010 г., по гр. д. № 1311/2009 г., на III г.о.,постановено по реда на чл. 290 ГПК), същото се цени съгласно чл.175 ГПК, с оглед на всички обстоятелства по делото. Ако обаче по реда на чл. 176 ГПК страната заяви факти, които я ползват, обясненията не са доказателствено средство, а твърдение, подлежащо на доказване по общия ред. Съдът кредитира обясненията на ищцата, тъй като кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал.

Съдът кредитира изцяло горната фактическа обстановка като ясна и непротиворечива, като дарява с доверие писмените доказателства, които взаимно се допълват.

При тази фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът намира, че е сезиран с три обективно съединени иска, предявени при условията на евентуалност. Обективно съединените искове за установяване на недействителност на сделки се съединяват евентуално според тежестта на порока, независимо от посоченото от ищеца в исковата молба. Ето защо в юрисдикцията на съда е да посочи последователността, в която ще разгледа исковете, поради което съдът намира за необходимо да посочи, че главният иск, с който е сезиран е с правно основание чл. 42 от ЗЗД, първият еветуален иск е с правно основание чл. 40 от ЗЗД, а вторият евентуален иск е с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД.

Съдът, на основание чл. 146 е указал на страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154 от ГПК, всяка от тях е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.

Съдът е указал, че по иска с правно основание чл. 42 от ЗЗД в тежест на ищцата е да докаже, че лицето действало като пълномощник на продавача по процесната продажба, е действало без представителна власт, както и че ищецът е наследник на Росица М.а.

Съдът е указал, че по евентуалния иск с правно основание чл. 40 от ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че е сключена упълномощителна сделка, при която майка им Росица М.а е упълномощила ответника Г. М. да извършва определени действия; упражняване правата по пълномощното от страна на ответника във вреда на представлявания, с оглед твърденията, че е продал собствени на майка им идеални части от имотите на себе си при явно неизгодни условия, на цена многократно по-ниска от действителната им пазарна цена, с което увредил интересите й.

Съдът е указал, че е в тежест на ответниците да докажат, че не са увредени интересите на Росица М.а.

Съдът е указал, че по иска с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД ищцата следва да установи при условията на главно и пълно доказване, че 1) е налице валидно сключена сделка за покупко-продажба; 2) виновно неизпълнение от купувача по договора на поетото договорно задължение за заплащане на цената, като неизпълнението не трябва да е незначително с оглед интереса на кредитора (арг. чл. 87, ал. 4 от ЗЗД).

Съдът е указал, че е в тежест на ответника да докаже, че е заплатил продажната цена по договор.

Съдът е указал на ответниците, че е тяхна тежестта да опровергаят изложените в исковата молба (молбата-изложение) твърдения и да установят основателността на възраженията си.

Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ЗЗД, представителството е извършване на правни сделки и действия за друго лице и от негово име с непосредствено действие за него. Представителната власт е непритезателно субективно право на представителя да извършва правни действия от името на представлявания. На представителната власт, като непритезателно право, съответства правно задължение на представлявания да търпи в своята правна сфера правните последици от действията на представителя. Представителството по правило обслужва интересите на представлявания, поради което при упражняване на представителната власт представителят е длъжен да се ръководи изключително от тези интереси.

При доброволното представителство, представителната власт възниква изцяло по волята на представлявания. Учредяването на представителната власт става чрез едностранна правна сделка - упълномощаване на представителя да извършва от името на упълномощителя правни действия, чиито правни последици настъпват направо за представлявания. От упълномощаването, като юридически факт, се създава правоотношение между упълномощителя и пълномощника. Упълномощителят извършва упълномощаването, за да може чрез пълномощника си да постигне един желан от него правен резултат. Обемът на представителната власт на пълномощника спрямо третите лица се определя според това, което упълномощителят е изявил при извършването на упълномощителната сделка (чл. 39, ал. 1 от ЗЗД). Както при всяко друго волеизявление, насочено към пораждане на определени правни последици, и при упълномощаването упълномощителят си служи с определени думи и изрази, с които външно изразява волята си да настъпят целените с упълномощаването правни последици - възникване на представителна власт за пълномощника в определен обем и съдържание. Упълномощителят обективира и изявява волята си за упълномощаването в пълномощно, когато сам е избрал писмената форма, или когато законът изисква такава или особена форма за валидността и/или доказването на упълномощителната сделка. От значение за съдържанието на представителната власт е единствено волята на упълномощителя, отразена в този акт, с който се учредява доброволното представителство - пълномощното ( чл. 39, ал. 1 от ЗЗД), като при тълкуването му съответно приложение намират правилата на чл. 20 от ЗЗД (чл. 44 от ЗЗД).

Упълномощаването е винаги валидно, стига да не нарушава изрична повелителна норма на закона или да не накърнява добрите нрави ( чл. 9 вр. чл. 44 от ЗЗД). Разпореждането от името на упълномощителя също е валидно, стига да е извършено от (чрез) пълномощника в рамките на учредената му представителна власт - съобразно това, което упълномощителят е волеизявил в пълномощното ( чл. 39, ал. 1 вр. чл. 42, ал. 2 от ЗЗД), както и да не е извършено при споразумяване във вреда на представлявания по смисъла на чл. 40 от ЗЗД. Отношенията между упълномощителя и неговия пълномощник са такива на доверие и от степента на това доверие зависи обема на представителната власт, която упълномощителят ще учреди с пълномощното. По своя воля той може да овласти избрания от него пълномощник както да се разпорежда с цялото му имущество, чрез правни сделки и действия, при условия и спрямо лица, каквито намери за добре. При нотариалната заверка на подписа и съдържанието на пълномощното, нотариусът в изпълнение на своите удостоверителни функции, наред с проверката на самоличността и дееспособността на упълномощителя, установява и неговата действителна воля, и доколко тя правилно е отразена в представения документ, успоредно с разясняване правното действие и последиците на извършваната сделка. В настоящото производство при извършване на сделката, обективирана в нотариален акт № 7, том I, рег. № 363, дело № 7 от 07.07.2017г. на Елеонора Кулишева, помощник-нотариус по заместване при нот. Андон Великов, вписан под № 531 в рег. на НК продавачът е действал, чрез пълномощниккупувача (ответник в настоящото производство), като по делото е представено и пълномощно с нотариална заверка на подпис рег. № 354 и нотариална заверка на съдържание рег. № 355, том 1, акт 20 от 06.07.2017г. на Елеонора Кулишева, помощник-нотариус по заместване при нотариус Андон Великов, вписан под № 531 в рег. на НК, с район на действие РС Сливен. Съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от ГПК „Официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия.“ Съдът намира, че е обвързан от доказателствената сила, че изявленията са направени пред нотариуса от посоченото лице. Ищецът не е предявил конститутивен иск за унищожаване на упълномощаването, нито е открил процедура по оспорване на автентичността на подписа по чл. 193 от ГПК. В процесното пълномощно е посочено изрично, че лицето може да договаря само със себе си (т.е. налице е хипотезата на чл. 38 от ЗЗД), ето защо съдът намира, че не е налице липса на представителна власт, а същата е била надлежно учредена, поради което разпоредбата на чл. 42, ал. 2 от ЗЗД е неприложима. От събраните по делото доказателства се установява, че към момента на сключване на процесния договор ответникът М. е разполагал с валидно учредена представителна власт, произтичаща от нотариално завереното пълномощно, с което упълномощителят изрично го е овластил да се разпореди с процесните имоти, включително, както отбелязах, да договаря сам със себе си. Съдът счита, че предявеният като главен иск по чл. 42 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като не е налице действие без представителна власт, т.е. липсва основният елемент от фактическия му състав.

Предвид начина на съединяване на исковете, съдът дължи произнасяне по предявения при условията на евентуалност иск по чл. 40 от ЗЗД, Евентуалният иск става предмет на разглеждане именно поради отхвърлянето на главния иск, тъй като процесуалното условие, под което е предявен, е настъпило.

Във връзка с гореизложеното съдът следва да пристъпи към обсъждане дали при сключването на процесния договор представителят, който е и приобретател е действал във вреда на представлявания по смисъла на чл. 40 от ЗЗД, като изследва наличието на предпоставките за приложението на тази разпоредба въз основа на наведените от страните твърдения и събраните по делото доказателства.

За да защити упълномощителя от възможна злоупотреба с доверието му от страна на пълномощника и закриляйки същевременно интересите на третото добросъвестно лице, което е договаряло с пълномощника, законодателят е установил недействителността по чл. 40 от ЗЗД.

Фактическият състав, пораждащ недействителността по чл. 40 от ЗЗД се състои от два елемента:

• Обективен елемент - договорът, сключен от (чрез) представителя и насрещната страна по него (третото лице) е във вреда на (уврежда) представлявания. Увреждането на интересите на представлявания може да има най-различни проявни форми една от които е договор, сключен при неизгодни за него условия. Не е необходимо вредата да е настъпила, а е достатъчно да е налице сигурност за нейното настъпване (особено при договори с продължително изпълнение), но във всички случаи се има предвид обективно увреждане на интересите на представлявания, което не е незначително. Преценката за наличието на увреждането, респ. - за сигурното му настъпване, се извършва предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, но във всички случаи - към момента на сключването на договора. Увреждането не може да се дължи, например на последващо изменение на пазарните условия, поради което изменение продажната цена по договора е станала неизгодна, макар да е била изгодна към момента на неговото сключване.

• Субективен елемент - "споразумяване" между представителя и насрещната страна по договора (третото лице) за увреждането на представлявания. Този втори елемент от фактическия състав на недействителността по чл. 40 от ЗЗД се свежда до недобросъвестност на представителя и насрещната страна по договора (третото лице) относно увреждането на представлявания. "Споразумяването" не съставлява отделна правна сделка между представителя и насрещната страна по недействителния договор, която сделка да е различна от самия този договор, т.е. - не е необходимо да е налице изричен "сговор" между тях да увредят представлявания, което би предполагало във всички случаи намерение за увреждане и умисъл за това, но в голяма част от хипотезите такива не са налице или са практически недоказуеми от страна на представлявания. Това "споразумяване" между представителя и насрещната страна е обективирано в самия недействителен договор, увреждащ представлявания, което е първият елемент от фактическия състав. Поради това, вторият елемент от този фактически състав е субективен и се изразява, не винаги в общ сговор и общо намерение (цел) у представителя и насрещната страна да увредят

представлявания, а в тяхната недобросъвестност - те, и двамата, знаят (осъзнават), че сключеният договор обективно уврежда представлявания. Тази недобросъвестност също не се предполага, а подлежи на доказване от страна на представлявания. Преценката за наличието и също се извършва предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, но във всички случаи - към момента на сключването на договора.

По делото се установява, че представляваният е предоставил на ответника М. пълномощно включващо правото да извършва всякакви правни и фактически действия от негово име и за негова сметка, както и изрично право да договаря сам със себе си. Самото обстоятелство, че представителят е бил едновременно и купувач по сделката и че страните са в родствена връзка, не доказва само по себе си съществуването на увреждащо съглашение. Установената от експертизата разлика между пазарната оценка и договорената цена не е достатъчна сама по себе си да обоснове извод за увреждане, доколкото пазарната стойност представлява ориентировъчна величина, а реалната цена зависи от конкретните характеристики на имотите и условията на сделката. Свидетелските показания, които съдът е събрал, тъй като е счел, че е първа инстанция по фактите и е редно да събере всички възможни доказателства, се явяват допустими по отношение на този иск досежно намерението за увреждане Налице е противоречие в гласните доказателства – докато свидетелите на ищеца твърдят, че в жилището е имало лоши хигиенни условия, то свидетелите на ответниците твърдят, че са полагани грижи от ответника М. към неговата майка изразяващи се и във воденето на специализирана медицинска грижа. Съдът следва да кредитира с доверие показанията и на двете групи свидетели (както на свидетелите, водени от ищцата, така и на тези, водени от ответниците) в частите относно хигиенните условия и полаганите грижи, тъй като между тях не е налице съществено противоречие относно основните факти по делото. Възможно е

упълномощителят (Росица) да е бил едновременно в тежко здравословно състояние и да е имало лоши битови условия, но същевременно ответникът М. да е полагал реални грижи според възможностите си. Що се отнася до паказанията на свидетелите Д. К. и Н. Р. относно намеренията на починалата Росица приживе за бъдещо разпределение на имуществото между нейните наследници, съдът намира, че същите представляват възприятия и лични впечатления на свидетелите, които сами по себе си не установяват със степента на пълно и главно доказване действителната воля на починалата Росица към момента на реализиране на сделката. Ето защо съдът намира, че в тези им части показанията не могат сами по себе си да обосноват наличието или липсата на увреждане по смисъла на чл. 40 от ЗЗД. За пълнота съдът следва да отбележи, че отклонението от пазарната цена, което е било констатирано е една нормално пазарнооправдана отстъпка още повече, че се касае за прехвърляне на идеални части от имот. По делото не се установява представляваният да е бил лишен от информация, да е възразявал срещу продажбата или да не е желаел извършването й. Точно обратното се установява с предоставеното пълномощно, в което е посочено и дадено разрешение за договаряне сам със себе си, за извършване на всякакви разпоредителни действия, които са индиция за предварително доверие към представителя. Съдът намира, че намеренията на наследодателя (на починалата Росица) следва да се преценяват преди всичко от извършените от нея правни действия, а не въз основа на пресъздадени от свидетелите разговори. При липсата на доказателства за намерение за увреждане и за използване на представителната власт в противоречие с интереса на представлявания и във връзка с всичко гореизложено искът по чл. 40 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Предвид начина на съединяване на исковете, съдът дължи произнасяне по предявения при условията на евентуалност иск и по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД.

По делото е релевирано възражение от ответниците, че предявеният иск е недопустим като погасен по давност.

Съдът следва да отбележи, че правото на разваляне на договора поради неизпълнение представлява потестативно право, за което се прилага общият петгодишен давностен срок (Съгласно чл. 87, ал. 5 от ЗЗД правото да се разваля договора се погасява с 5-годишна давност). Този срок започва да тече от деня, в който предявеното право е станало изискуемо. В случая това е датата на нотариалната сделка – 07.07.2017г. (в нотариалния акт е записано, че продажната цена е била платена преди изповядването на сделката). Ищецът е имал право да иска разваляне на договора, но е упражнил това свое право след изтичане на предвидения в закона срок – едва през 2024г. По тези съображения съдът не следва да обсъжда въпроса за твърдяното неизпълнение. Обстоятелството, че ищецът твърди, че е разбрал за сделката едва след смъртта на наследодателя не е определящо за началния момент на давността.

По тези съображения и този иск следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.

По отношение на разноските:

При този изход от спора право на разноски имат ответниците . Ответникът М. претендира разноски за един адвокат при условията на чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Закона за адвокатурата.

Съгласно трайната съдебна практика адвокат, който се защитава сам не оказва правна помощ на трето лице и няма право на възнаграждение по смисъла на чл. 38 от Закона за адвокатурата. От депозираните по делото документи е видно, че всеки един от ответниците лично е упражнявал правото си на защита – лично се е явявал в съдебните заседания и всеки един е подписал отговора на исковата молба. По тази причина съдът намира, че липсват реално сторени от тях разноски, които ищецът да следва да възстанови. Във връзка с това не следва да се присъжда възнаграждение за лице, което само осъществява защитата си и искането на М. е неоснователно.

При тези мотиви, Районен съд Котел