Решение № 297 от 12.3.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 4793/2025 г.

УСТАНОВИ: Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН по жалба предявена от „••••••••••••“ЕАД при ВАК п р о т и в Предупреждение № 5305000023/05.09.2025 г. на ••••• на Община-Варна, издадено на основание чл. 28 от ЗАНН за нарушение на чл. 14 ал. 4 вр. ал. 1 от ЗАНН. В жалбата се навеждат твърдения, че оспорваното предупреждение е нищожно, неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необосновано. Оспорва се твърдението в процесното предупреждение, че същото е издадено и подписано от Б. Р. К., като се сочи, че същото е издадено от трето лице, различно от посочения в него издател. Навежда се аргумент, че подписването на процесното постановление от трето лице, без същото да е индивидуализирано съставлява съществено процесуално нарушение на чл. 28, ал. 2 , т. 2 от ЗАНН и е самостоятелно основание за неговата отмяна. Релевира се аргумент, че вмененото нарушение не е извършено. Твърди се, че е обективно невъзможно промяната, осъществена с решението на Управителния съвет на „••••••••" ЕАД от 12.03.2025 г., да бъде декларирана до 28.02.2025 г., с оглед на което е неправилен изводът, че не е спазен двумесечния срок за подаване на декларацията по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 5305012362 за промяна в отчетните стойности. Сочи се, че в оспорваното предупреждение не са обсъдени и депозираните възражения срещу съставения акт. Предвид изложеното се навежда довод че вмененото нарушение не е извършено, като съставеното предупреждение следва да бъде отменено. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на дружествотожалбоподател. В хода на съдебното производство въззивникът, редовно призован, се представлява от юк В. Д., която поддържа жалбата с наведените нея основания. В заседание по същество пледира НП да бъде отменено с оглед изложените в жалбата доводи. Поддържа се искането за присъждане в полза на въззивника на юрисконсултско възнаграждение. Въззиваемата страна се представлява от юк Х., който в съдебно заседание оспорва жалбата. В заседание по същество пледира обжалваното предупреждение № 23/05.09.2025 г. от ••••• на ••••• да бъде потвърдено. Навежда доводи, че в процесният случай с декларация от 19.03.2025 г. е декларирано обстоятелство, имащо значение за определяне на данъка, а именно настъпила промяна в отчетната стойност към 31.12.2024 г. за посочения в оспорвания акт поземлен имот, с което е нарушена нормата на чл. 14, ал. 9 във връзка ал. 1 от ЗМДТ. Адресира до съда искане, в полза на въззиваемата страна да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното: Дружеството-жалбоподател „••••••••" ЕАД с ЕИК •••••••••• е данъчно задължено лице по смисъла на Закона за местни данъци и такси, в качеството на собственик на поземлен имот с идентификатор 10135.4501.9562, находящ се в гр. Варна, СО „Ментеше". Данъчно задълженото лице е предприятие по смисъла на чл.2 от Закона за счетоводството. С Решения по Протокол УС № 902/12.03.2025 г., Управителният съвет на „••••••••" ЕАД приел Доклада за оценка на имоти, машини, съоръжения, транспортни средства (ИМСТР) и буферен газ, собственост на „••••••••" ЕАД към 31.12.2024г., изготвен от „•••••••" ОО, като приел в т.ч. промяната на отчетната стойност на поземлен имот с идентификатор 10135.4501.9562, находящ се в гр. Варна, СО „Ментеше". На 24.03.2025г. от дружеството-жалбоподател по пощата е подадена декларация по чл. 14 ал.1,ал.4, ал. 6 и ал.9 от ЗМДТ с вх.№5305012362/24.03.2025г. /с дата на изпращащо пощенско клеймо 19.03.2025 г./, с която е декларирана промяната на отчетната стойност на посочения по-горе имот считано от 31.12.2024 г. При извършена проверка на постъпилата декларация, свид. П. К., на длъжност „инспектор“ в Дирекция „Местни данъци и такси“ към •••••, констатирала, че „••••••••" ЕАД е извършило нарушение на чл.14, ал.9 от ЗМДТ във връзка със срока по чл.14, ал.1 от ЗМДТ, във връзка с §1, т.1 от ДРЗМДТ', във връзка с чл. 2 от ЗСч и съставила на въззивника АУАН № 5305000764/22.04.2025 г. за това, че на 24.03.2025 г. в офиса на Дирекция „Местни данъци", ••••• с административен адрес гр. Варна, бул. Сливница №191, сградата на Изчислителен център, подало по пощата декларация по чл.14, ал. 1, ал. 4, ал. 6 и ал. 9 от ЗМДТ с вх. №5305012362/24-03.2025 г. /дата на изпращащо пощенско клеймо-19.03.2025г./ за деклариране промяна в обстоятелство, което има значение за определяне на данъка - настъпила промяна на отчетната стойност към дата 31.12.2024 г. на поземлен имот с идентификатор 10135.4501.9562, находящ се в гр. Варна, СО „Ментеше", като не е спазило законоустановения двумесечен срок, съгласно разпоредбите на чл. 14, ал. 9 от ЗМДТ и във връзка с чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ. Посочено е, че нарушението е извършено на 04.03.2025 г. Актът е връчен на упълномощено лице на 21.05.2025 г. На 28.05.2025 г. е депозирано възражение срещу съставения акт. Въз основа на акта е издадено обжалваното предупреждение на основание чл. 28 от ЗАНН, за извършено от дружеството нарушение на разпоредбите на чл.14, ал.4 от ЗМДТ във връзка със срока по чл.14, ал.1 от ЗМДТ. В обстоятелствената част на НП административнонаказващият орган приел, че срокът за подаване на информацията за настъпила промяна на отчетната стойност, имаща значение за определяне размера на данъка на данъчно задълженото лице, е до 28.02.2025г. и след като в рамките на този период, данъчно задълженото лице не е предприело действия, за подаване на информация за отчетна стойност пред Дирекция „Местни данъци", •••••, на 01.03.2025 г., с което като е депозирало декларация по чл. 14 ал. 1, ал. 4, ал. 6 и ал. 9 от ЗМДТ на 19.03.2025 г. за промяна на обстоятелство, което има значение за определяне на данъка – настъпила промяна в отчетната стойност към дата 31.12.2024 г. на поземлен имот с идентификатор 10135.4501.9562, находящ се в гр. Варна СО „Ментеше“, е нарушило разпоредбите на чл.14, ал.4 от ЗМДТ във връзка със срока по чл.14, ал.1 от ЗМДТ, но поради маловажност на случая на основание чл.28 от ЗАНН следва да се предупреди нарушителя писмено, че при повторно извършване на нарушение, ще му бъде наложено административно наказание. В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят – св. П. К. и свидетелят по акта – В.В.. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП, както и заверени копия на: декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 5305012362/24.03.2025 г. за партида ••••••••••0002, приложение към писмо с peг. № БТГ-ЕВ-Изх.-31/18.03.2025 г.; препис от Протокол УС № 902/12.03.2025 г. с решения по т.т. 11.1 и 11.2; справка за дълготраен материален актив на „••••••••“ ЕАД - Земя ГРС Варна имот № 9562, имот с идентификатор 10135.4501.9562. В хода на съдебното производство, с оглед извършеното оспорване от въззивника, че процесното предупреждение е издадено от лицето, което се сочи за негов автор, е назначена и извършена съдебно-графологична експертиза, в заключението на която вещото лице е формирало извод, че подписът изпълнен срещу атрибута „Административнонаказващ орган“ в оригинал на Предупреждение №5305000023:05.09.2025 г. не е положен от Б. Р. К. с ЕГН: ••••••••••. След назначаване на експертизата по делото е постъпила молба от гл. юрисконсулт Ж. Х., в която се излага твърдение, че оспореното предупреждение е подписано в условията на заместване, съгласно изписаната под подписа Заповед № К- 016/01.09.2025 г. на ••••• на ••••• от заместващото го лице П.П.. Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на съдебното производство доказателства. Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи: Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане. Административно-наказателното производство се е развило в рамките на давностните срокове, предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН. Като разгледа жалбата относно процесуалната законосъобразност на издаденото НП, съдът констатира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съобразно изискванията на чл. 28 ал. 2 т. 2 от ЗАНН, в предупреждението следва да бъдат посочени собственото, бащиното и фамилното име и длъжността на лицето, което го е издало. В съдебната практика и правната теория се приема, че във всички случаи, когато посочената съвкупност от данни не позволява категоричен извод досежно длъжността на органа респ. имената на лицето, което е издало оспорвания акта, изискването на разпоредбата на чл. 28 т. 2 от ЗАНН няма да е спазено и това ще обуслови отмяна на предупреждението. Приема се, че такава ще е правната последица и в случай, че по преписката са налични всички индивидуализиращи данни на наказващия орган, но те са обективирани не в предупреждението, а в друг документ, /придружително писмо до съда, удостоверение и др./ . В този смисъл са Решение по кнахд № 638/2009 г. на АССГ, Решение по кнахд № 889/2000 г. на СГД, като посоченото становище е застъпено и в изданието „Новите положения в административното наказване“ с автори Р. И. и П. Т. В настоящия случай, видно от изготвената и приобщена по делото съдебно графологична експертиза се установява, че посоченият в предупреждението автор на същото не е действителния такъв, а именно ••••• на ••••• - Б. К.. От изложеното следва изводът, че предупреждението е подписано от лице, чиито имена не са цитирани в съдържанието на последното, като същите се сочат едва в направеното пред съда твърдение от процесуалния представител на АНО, че оспорвания акт не е съставен от соченият в същия като автор Б. К., а от друго длъжностно лице, действащо по заместване, видно от приложено към преписката и молбата копие на заповед № К- 016/01.09.2025 г. на ••••• на ••••• Б. К.. Доколкото имената на издателя на предупреждението обаче не са обективирани в съдържанието му, а се извличат от други налични по преписката съотв. делото документи, съдът намира, че са нарушени императивни изисквания за формата на оспорвания акт, което представлява съществено процесуално нарушение при издаването му. Съдът констатира и друг порок в съдържанието на обжалваното предупреждение, доколкото е налице несъответствие между датата на извършване на нарушението, посочена в същото, а именно - 01.03.2025 г. и посочената за такава в АУАН, въз основа на който е издаден оспорвания акт– 04.03.2025 г. Противоречие съществува, както при описанието на релевантните обстоятелства, така и по отношение на посочените като нарушени правни норми. В тази връзка, докато в АУАН се приема, че с противоправното бездействие са нарушени разпоредбите на чл.14, ал.9 от ЗМДТ във връзка със срока по чл.14, ал.1 от ЗМДТ, във връзка с §1, т.1 от ДРЗМДТ, във връзка с чл.2 от ЗСч и във връзка с чл.123, ал.1 от ЗМДТ, то в Предупреждението се квалифицира деянието като нарушение на нормата на чл. 14 ал. 4 вр. с ал. 1 от ЗМДТ, като в обстоятелствената част на същото се сочи, че не е спазен срокът по чл. 14 ал. 9 от ЗМДТ във вр. с чл. 14 ал. 1 от ЗМДТ. По посочения начин е ограничено правото на защита на въззивника, което на самостоятелно основание е опорочило административнонаказателното производство. Независимо от горното, съдът с оглед служебното начало, разгледа жалбата и по същество, като установи от правна страна следното: Според разпоредбата на чл. 14 ал. 1 от ЗМДТ за новопостроените сгради и постройки, които не подлежат на въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията, собственикът уведомява за това писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. Нормата на чл. 14 ал. 4 от ЗМДТ предвижда, че за новопостроен или придобит по друг начин имот или ограничено вещно право на ползване, в срока по ал. 1 предприятията подават информация за отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка. Съгласно чл. 14 ал. 9 от ЗМДТ при промяна на друго обстоятелство, което има значение за определяне на данъка, извън изброените по ал. 2 – 5, данъчно задължените лица уведомяват общината по реда и в срока по ал. 1. Анализът на цитираната правна уредба сочи, че в срока по чл. 14 ал. 1 от ЗМДТ дружеството-жалбоподател е било длъжно, при промяна на отчетната стойност на процесния имот, да уведоми за това писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота. В случая между страните съществува спор относно началната дата, от която следва да се отчита срокът, в който е съществувало задължението на въззивника за уведомяване на ••••• за настъпване на промяната на отчетната стойност на процесния имот. Безспорно установено е по делото, че с решение от 12.03.2025 г. Управителният съвет на „••••••••" ЕАД е приел промяната на отчетната стойност на имотите и сградите на дружеството и в гр. Варна, кк Чайка, включително на процесния имот. Съгласно чл. 26, ал.1 от Устава на „••••••••" ЕАД Управителният съвет управлява и представлява дружеството, като съгласно чл. 27, т.1 взема решенията, свързани с текущите дейности на оператора на газопреносната мрежа. В тази връзка одобрението на отчетните стойности на активите е от компетентността на Управителния съвет на дружеството, в т.ч. приемането на резултати от извършена оценка на справедливата стойност на имоти, машини, съоръжения, транспортни средства (ИМСТС) и буферен газ, нетната реализируема стойност на материалните запаси към 31.12.2024 г. на „••••••••" ЕАД и тест за обезценка (Доклад за Оценка на ИМСТР и буферен газ, собственост на „••••••••" ЕАД към 31.12. 2024 г. и Доклад за резултатите от извършения тест за обезценка на активите, собственост на „••••••••" ЕАД, към 31 декември на съответната година и преглед на балансовата стойност на материалните запаси). При определяне размера на данъка върху недвижимите имоти на предприятия, съгласно разпоредбите на чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ, данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2, а за жилищните имоти - данъчната им оценка съгласно приложение № 2. По смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗМДТ "отчетна стойност" е стойността при счетоводното завеждане на актива или обезценената/преоценената стойност на актива, когато е извършена оценка след първоначалното му счетоводно завеждане. Настоящият казус не е свързан с данъчната оценка, съответно отчетната стойност при първоначално завеждане на новопридобит актив, а касае извършените последващи промени с този актив и определянето на нова обезценена/преоценена отчетна стойност. Разпоредбите, регламентиращи реда за извършване на обезценка/преоценка на отчетната стойност на активите, се съдържат в Закона за счетоводството /ЗСч/. Текстът на чл. 13, ал. 3 от ЗСч изисква последващите оценки на активите и пасивите да се извършват в съответствие с приложимите национални/международни счетоводни стандарти. Приложимият счетоводен стандарт при последващи оценки на дълготрайни материални активи, вкл. недвижими имоти, е счетоводен стандарт /СС/ 16 - Дълготрайни материални активи /ДМА/. С оглед на изложеното, анализът на цитираните по-горе норми сочи, че при промяна на декларираните данни, декларацията следва да се подаде в 2-месечен срок, считано от датата на промяната, която е факт с акта на Управителния съвет на дружеството, който има конститутивно действие по отношение на новата отчетна стойност на процесния имот. От посочената дата до датата на депозиране на декларацията по чл. 14 ал. 1 от ЗМДТ, с която на основание ал. 9 вр. с ал. 4 на същата разпоредба Община-Варна е информирана за промяната в отчетната стойност на имота не е изтекъл законоустановения срок. Друг е въпросът досежно допустимостта с акта на органите на дружеството да се извършва промяна на отчетната стойност на имот със задна дата, като посоченият въпрос е от счетоводно естество, съотв. при допуснато несътветствие с конкретни нормативни регламенти във връзка с осъществяване на счетоводната дейност на дружеството, нарушението би било с различна специфика от описаното в оспорваното предупреждение. Поради изложените съображения съдът намира, че процесното предупреждение следва да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано. По отношение на претендираните от страните разноски, съдът установи от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63 ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото е приключило в едно съдебно заседание, в процесуалният представител на въззивника е взел участие, съотв. същото не представлява фактическа и правна сложност намира, че на юрисконсулта следва да бъде определено възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а именно за сумата от 130 /сто и тридесет/ лева, с равностойност от 66,47 /шестдесет и шест 0,47/ евро. С оглед изхода на делото, следва да бъде оставено без уважение искането на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане в полза на ••••• на юрисконсултско възнаграждение. Предвид изхода на делото на основание чл. 84 ЗАНН във вр. с чл. 189, ал. 3 НПК и съобразно т. 2, б. "а" от Тълкувателно решение № 3 от 08.04.1985 г. по н. д. № 98/1984 г. на ОСНК на ВС, въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на РС-Варна възнагражденията, заплатени за извършената експертиза по делото и поддържането на експертното заключение в съдебна зала от вещото лице в размер на 208,59 /двеста и осем 0,59/ евро. Съгласно разпоредбата на чл. 190, ал. 2 НПК въззиваемата страна следва да се осъди да заплати и сумата от 5, 00 лева, с равностойност от 2,56 /две 0,56/ евро , представляваща държавна такса за издаване на изпълнителен лист за събиране на присъдените парични средства. Поради изложеното и на основание чл. 63 ал. 1 т. 2 от ЗАНН, съдът