Решение № 169 от 20.5.2026 г. на Окръжен съд - Смолян по дело № 506/2025 г.

Производството е по реда на чл. 45, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Образувано е по искове, предявени при условията на обективно кумулативно съединяване от П. Р. Т., с ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. П., ул. „О.“ № ••, ет. *, ап. *, депозирани чрез адв. Л. Д.-М. срещу З. А. К., с ЕГН ••••••••••, с адрес: •••••••••• за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50 000 лв., представляваща неимуществени вреди в резултат на извършено престъпление по чл. 134, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, както и сумата от 1 387.27 лв., представляваща имуществени вреди в резултат на същото деяние, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 28.10.2023 г. до окончателното им погасяване, както и разноските по делото. Ищецът сочи, че на 28.10.2023 г. около 10.30 ч. в района на ловно стопанство „Б.“ в землището на с. Б. при провеждане на лов ответникът е произвел изстрел със законно притежаваното от него ловно оръжие – нарезна, полуавтоматична ловна карабина, в резултат на което е прострелял ищеца и му е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в огнестрелно нараняване в областта на лявото бедро с разкъсване на бедрени и седалищни мускули в ляво, разкъсване на илеапсоас в ляво, счупване на хълбочна кост, довели до трайно затрудняване движението на долен ляв крайник, представляващо престъпление по чл. чл. 134, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК. На следващо място излага доводи, че ответникът е нарушил правилата за провеждане на лов и инструктаж - чл. 59, ал. 1 от ЗОБВВПИ и чл. 60 от ППЗЛОД, като не е взел необходимите мерки за сигурност и е бил в пияно състояние, с 1.39 промила алкохол в кръвта. Ищецът твърди, че веднага след инцидента е бил закаран в МБАЛ „Д-р Б. Ш.“ АД, след което транспортиран до УМБАЛ „С. Г.“ АД, гр. П., където е приет за лечение и след направени изследвания е установена тазова фактура – линеарна на крилото на лявата илиачна кост, както и множество заседнали чужди метални тела с различен диаметър – от 12/23 мм до 2 мм, което е наложило оперативно поставяне на краче или ламбо на друго място – 86.74. П. Т. заявява, че на 16.11.2023 г. /6 дни след изписването му от предходното болнично заведение/ е бил приет в МБАЛ „С. П.“ ООД, гр. П. с диагноза Некрозис кутис феморис синистра, където му е направена операция – фасцитомия, дебридман, лаваж, дренаж, тъй като заседналите метални чужди тела в левия мускул са предизвикали инфекция с отделяне на секреция и некроза на съседните тъкани, с опасения за необходимост от ампутиране на крака. Наведени са аргументи, че след изписването от болницата на ищеца е назначено домашно медикаментозно лечение, което е продължило повече от 6 месеца, от които 2 месеца същият е бил на легло, след което 4 месеца се е придвижвал с патерици, а това е обусловило грижите на съпругата му, тъй като не е можел да се обслужва сам. Посочено е, че ищецът е изпитвал постоянни болки, със силен интензитет и продължителност, психически стрес, безпокойство и отчаяние, поради вероятността да остане инвалид и да не може да се грижи за семейството си /съпруга и две малки деца/, финансови затруднения, поради невъзможността да престира труд по сключения трудов договор. Направен е извод, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, представляващи болки и страдания, в резултат на прострелването и причинените му тазови фрактури – линеарна на крилото на лявата илиачна кост и животозастрашаваща инфекция на меките и костни тъкани в размер на 50 000 лв., както и имуществени вреди за оперативните интервенции и последващото лечение в размер на общо 1 658.87 лв., които суми ищецът претендира да получи от ответника, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 28.10.2023 г. до окончателното им изплащане, както и разноските по делото. В предвидения от закона срок е постъпил писмен отговор на ответника, депозиран чрез адв. В. Р., в който е релевирано възражение досежно местната подсъдност и становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове, вкл. и поради изключително завишен размер. Изложени са съображения, че в конкретния случай е налице случайно събитие, което напълно изключва отговорността по чл. 45 от ЗЗД, както и че от представените фактури и фискални бонове не става ясно дали те касаят лечение на ищеца и дали то е следствие на процесния инцидент. Релевирано е възражение за съпричиняване от страна на ищеца с принос от 90 %, поради нарушение на чл. 83и от ЗЛОД и чл. 55, ал. 8 от ППЗЛОД, тъй като същият като участник в груповия лов на дива свиня не е бил екипиран с шапка/лента/облекло с ярък сигнален цвят, както и поради нарушение на чл. 59, ал. 3 и ал. 4 от ЗЛОД, защото по свое усмотрение е напуснал мястото, на което е бил поставен и се е отклонил с около 100 м. в посока местоположението на ответника. Смолянският окръжен съд, като взе предвид изложеното в исковата молба и писмения отговор, както и становището на страните по делото и обсъди събраните доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, приема за установено от фактическа страна следното: Със споразумение, одобрено по НОХД № 240/2025 г. по описа на РС – Смолян на 30.042025 г., З. А. К., с ЕГН •••••••••• е признат за виновен за това, че на 28.10.2023 г. около 10:30 ч. в ловно-стопански район „Б.“ в землището на с. Б., обл. С., поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - ловуване на дивеч, в качеството си на участник в организиран лов на едър дивеч /дива свиня/ нарушил правилата за провеждане на лов, инструктажа за безопасност, проведен от ръководителя на лова и възпроизвел изстрел със законно притежавано от него ловно оръжие – ловна карабина, нарезна, полуавтоматична „Browning Long Trac“ със сериен номер 3112ZW18659, калибър 30-06 Sprg., като не е взел необходимите мерки за сигурност и особено мерките, предвидени в надлежните правилници, наредби и инструкции – чл. 59, ал. 1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия – лицата, получили разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях и разрешение за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия са длъжни да ги опазват от кражби, изгубване и достъп на други лица и да предприемат мерки за недопускане на злополуки или наранявания при употребата им; чл. 8, ал. 1 от Указания за безопасно боравене с огнестрелно оръжие за ловни цели, приети от УС на НЛРС-СЛРБ на 21.11.2014 г. – забранява се стрелбата по шум, по неясно видима цел и/или по такава, която може да предизвика злополука, което правило му е била обявено преди началото на лова на основание чл. 59, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за лова и опазване на дивеча /ППЗЛОД/ – участниците в групово ловуване на дива свиня, дребен дивеч и хищници подписват декларация да спазват стриктно разпорежданията на ръководителя на лова, чл. 60 от ППЗЛОД – не се разрешава участието в лова на лице, употребило алкохол или наркотични вещества, като е възпроизвел изстрел по шум, по неясно видима цел, без да се е убедил, че в посоката на стрелбата няма човек и не е предприел мерките за недопускане на злополуки, като по време на провеждане на лова е бил в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта си 1,39 промила на хиляда, установено чрез извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, с фабр. № AARJN-0056, в резултат на което е причинил средна телесна повреда на П. Р. Т. от гр. П., изразяваща се в огнестрелно нараняване в областта на ляво бедро с разкъсване на бедрени и седалищни мускули в ляво, разкъсване на илеапсоас в ляво, счупване на лява хълбочна кост, довели до трайно затрудняване движенията на долен ляв крайник – престъпление по чл. 134, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК. На 28.10.2023 г. страните по делото са участвали в групов лов, за който е било налице надлежно разрешително от ДЛС – С. и същите са били инструктирани за спазване на съответните правила за безопасност. Ищецът е бил облечен с тъмно яке със светлоотразителни знаци и след започване на гонката е предупредил по радиостанцията, че ще слезе по склона, за да провери за какво лае някакво куче, като без да получи разрешение, се е спуснал по склона, в посока към поста на З. К.. Ответникът, който бил с концентрация на алкохол в кръвта 1,39 промила, произвел изстрел с ловното си оръжие, с което ранил П. Т. в бедрената област на левия крак. Останалите участници в лова незабавно се събрали при пострадалия, оказали му първа помощ и му помогнали да стигне до автомобила на един от тях, за да бъде транспортиран до болницата. В заключението на вещото лице по назначената съдебномедицинска експертиза е отразено, че уврежданията на ищеца от получената огнестрелна рана в областта на ляво бедро и лява хълбочна област са в пряка и непосредствена връзка от прострелване с огнестрелно оръжие по време на лов на 28.10.2023 г., като същият е бил транспортиран от МЗ-ЦСМП С. до УМБАЛ „С. Г.“ ЕАД, гр. П., където са му били направени две операции и по време на престоя му там той е имал силна болки, с намаляващ интензитет. На следващо място е отразено, че малко след изписването му ищецът отново е бил хоспитализиран, но в друго болнично заведение - в МБАЛ „С. П.“, гр. П. с диагноза Некроза /умъртвяване на тъканите на ляво бедро/, където му е била извършена нова операция, представляваща етап от лечението за възстановяване от полученото огнестрелно нараняване, бил е със силни болки за 2-3 дни, намаляващи впоследствие, но без пълно отзвучаване. Вещото лице е посочило, че срокът за възстановяване в процесния случай е в рамките на 4-6 месеца от огнестрелното нараняване, което по своята същност е тежко, като белезите на П. Т. /раневи и оперативни/ са трайни и пожизнени, получените сраствания затрудняват придвижването и продължителния седящ стоеж, налице са чужди тела в лява сакроилиачна област, лява седалищна и лява бедрена мускулатура, а движенията в лявата тазобедрена става са болезнени и с ограничен обем при свиване до 90 градуса. Също така вещото лице е приело наличието на причинно-следствена връзка между приложените по делото платежни документи в размер на 1 387.27 лв. и проведено лечение на травмите, в резултат на прострелване по време на лова от 28.10.2023 г. При разпита в съдебно заседание вещото лице е заявило, че лечението на ищеца в плевенската болница не е повторно, не представлява ексцес, а е етап от лечението на огнестрелната рана, като демаркацията /умирането на тъканите, засегнати от изстрела/ е състояние в динамика, поради което не може да се определи точен срок на проявата му. Вещото лице е категорично, че всички твърдени травматични увреждания, както и всички предприети медицински интервенции са в пряка и непосредствена връзка с прострелването и настъпилата патология. Разпитаната по делото свидетелка Т.а, която е съпруга на ищеца, разказва, че го е видяла след процесния инцидент в болницата - пребледнял, неадекватен, като след извършената операция по спешност докторът й е казал, че пострадалият има много разкъсвания и може да има вътрешен кръвоизлив. Свидетелката обяснява, че заедно със свекърва си се е грижила за обезвижения си съпругът, който бил с много силни болки, затворен в себе си, не искал да види никой, дори и децата си, а когато раната започнала да се инфектира и изгледите сочели към ампутация на крака, тъй бил в голям стрес от мисълта да остане обездвижен до края на живота си. На следващо място свидетелката сочи, че периодът на възстановяване на пострадалия бил около 6 месеца, 4 от които той бил на легло, а после с патерици, в който период вземал болкоуспокояващи, антибиоци, инжекции, вкл. и успокоителни медикаменти. Тя заявява, че през цялото време се е грижила за него, като болките на ищеца в кръста и от неотстранените части от патрона продължават и в момента, а той, като запален ловец, се е върнал отново към лова, считано от 03.10.2024 г., първоначално само да обикаля, без да носи пушка, а по-късно и с редовно участие. При така установената фактическа обстановка Смолянският окръжен съд намира исковите претенции за допустими – депозирани са от процесуално правоспособна и активно легитимирана страна, която има правен интерес от търсената защита и са насочени срещу надлежна насрещна страна. Възникналият правен спор не е решен със сила на пресъдено нещо и е подведомствен на сезирания съд. Анализът на установената фактическа обстановка налага следните правни изводи, които обуславят частичната основателност на предявените искове, а именно: Искът по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД предпоставя наличието на няколко елемента - деяние /действие или бездействие/, противоправност на деянието, причинени имуществени и/или неимуществени вреди, причинна връзка между деянието и вредите, както и вина на извършителя, която се предполага до доказване на противното. Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно с влязлото в сила споразумение, имащо сила на присъда, по НОХД № 240/2025 г. по описа на РС – Смолян са установени: 1/ деянието – възпроизвеждане на 28.10.2023 г. около 10.30 ч. на изстрел от З. К. в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта си 1,39 промила на хиляда, в качеството си на участник в организиран лов със законно притежавано от него ловно оръжие, без да вземе необходимите мерки за сигурност, с което е причинил средна телесна повреда на П. Т., изразяваща се в огнестрелно нараняване в областта на ляво бедро с разкъсване на бедрени и седалищни мускули в ляво, разкъсване на илеапсоас в ляво, счупване на лява хълбочна кост, довели до трайно затрудняване движенията на долен ляв крайник; 2/ противоправността на деянието – престъпление по чл. 134, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК и 3/ вината на извършителя – ответник в настоящото производство. Наличието на горецитраното влязло в сила споразумение обуславя неоснователността на възражението на ответника, че в случая е налице случайно събитие, което напълно изключва отговорността по чл. 45 от ЗЗД. На следващо място вредите в конкретния случай също са доказани – огнестрелно нараняване в областта на ляво бедро с разкъсване на бедрени и седалищни мускули в ляво, разкъсване на илеапсоас в ляво, счупване на лява хълбочна кост, множествени открити рани в областта на тазобедрената става и ляво бедро, множествени повърхностни травми в областта на тазобедрената става и ляво бедро, некротична тъкан и гнойна колекция от огнестрелната рана, чужди метални тела, заседнали зад крилото на лява хълбочна кост, лява седалищна и бедрена мускулатура, вкл. претърпените от ищеца болки и страдания, а също така и направените от него разходи за лечение в размер на общо 1 378.27 лв. Причинната връзка представлява зависимост, при която деянието е предпоставка за настъпването на вредата, а тя е следствие на конкретното действие или бездействие на делинквента. В настоящия случай процесният инцидент е обусловил настъпването на описаните в медицинската документация телесни повреди на ищеца и разходи за лечението им, които обективно, необходимо и закономерно произтичат от прострелването, в какъвто смисъл са изводите на вещото лице по назначената съдебномедицинска експертиза, както и показанията на разпитаната по делото свидетелка Т.а. Претенцията за неимуществени вреди се отнася до болките и страданията на ищеца, вследствие на процесния инцидент, ограничената възможност за самостоятелно ежедневно обслужване и придвижване, както и зависимостта от чужда помощ, появилите се трудности и неудобства, безпокойство и отчаяние, вкл. и финансови затруднения. В чл. 52 от ЗЗД е предвидено, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС, понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителния размер на моралните вреди, с оглед характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и продължителността на болките и страданията, както и икономическата конюнктура в страната, вкл. общественото възприемане на критерия за „справедливост“ към съответния момент. На следващо място следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл. 1 от Протокол № 1 на ЕКПЧ, която не гарантира правото на обезщетение с определен размер, а налага извършването на разумна преценка за пропорционалност и съответствие с целта при определянето на обезщетението, което е елемент от проверката за справедлив баланс. В този смисъл са и аргументите на ЕСПЧ в решението по Case Broniowski v Poland – присъщата на върховенството на правото необходимост да се поддържа основателно доверие на гражданите в държавата и създадения от нея правен ред, което изисква властите да отстранят нефункциониращите разпоредби на правната система и да коригират незаконните практики. При определяне размера на дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди, съдът съобрази характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки и страдания, в резултат на процесния инцидент. В настоящия случай става въпрос за травма на лявото бедро и счупване на хълбочна кост, обусловили ограничаване на физическата активност на пострадалия за дълъг период. С помощта на специалните знания на вещото лице д-р С. К. и показания на разпитаната свидетелка Т.а, които съдът кредитира, тъй като съответстват и на останалите събрани по делото доказателства, са установени следните факти: физическа болка /от силна в началото, с намаляващ интензитет, но без пълно отзвучаване/, обездвижване, затруднено движение и самообслужване, зависимост от чужда помощ, както и емоционална травма /притеснение, напрегнатост и тревожност/. Следва да бъдат отчетени предприетите оперативни лечения, времето на принудително лежащо положение и обездвижване, срокът за възстановяване /4-6 месеца/ и връщането обратно към лова – 1 година след инцидента, опасността от ампутация на крака, установените трайни и пожизнени белези от раните и от оперативните интервенции, наличие на чужди тела сред тъканите в лявата седалищна и бедрена област, както и болезненост и ограничен обем на движенията на лява тазобедрена става, което състояние е обобщено от вещото лице д-р С. К.. Факторът възраст /ищецът е бил на 39 навършени години към момента на инцидента/, значението на двигателната дейност /ограниченията при физическа активност/ също оказват влияние върху начина на възприемане и изживяване на претендираните неимуществени вреди. Загрижеността и предприетите от пострадалия действия за възстановяване /различни манипулации и изследвания, прегледи, оперативни намеси и болнични пролежавания/ следва да бъдат взети предвид при преценка на дължимото обезщетение. Имайки предвид изложените по-горе факти и обстоятелства, съдът намира, че в случая претендираното от П. Т. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 564.59 евро, равностойни на 50 000 лв., доколкото може да се направи паричен еквивалент на базата на справедлив баланс и пропорционалност, се явява справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е предвидена възможност за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, което е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал виновно. В този смисъл е и задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г. Възражението на ответника за съпричиняване от страна на ищеца, поради липса на шапка/лента/облекло с ярък сигнален цвят по време на процесния лов се явява основателно, тъй като в разпоредбата на чл. 55, ал. 8 от ППЗЛОД, респективно в чл. 293 от Правилата за здравословни и безопасни условия на труд в горските територии /издадени от министъра на земеделието, храните и горите, в сила от 10.05.2019 г./ е предвидено, че по време на ловуването ловците са екипирани с ленти, шапки или облекло с ярък сигнален цвят, съответно забрана за групов лов на дива свиня без светлоотразителен елемент върху жилетката в сигнално жълто, т. е. предвидената уредба касае цвета на облеклото - ярък, сигнален. Всички разпитани по делото свидетели, които са били участници в същия лов категорично заявяват, че П. Т. е бил облечен с яке със светлоотразителна лента, но никой от тях категорично не е посочил, че ищецът е бил с жилетка със сигнален цвят. Наличието единствено на светлоотразителен елемент върху дрехите на участниците в лова не е достатъчно. Посочената забрана обхваща и жилетка, и светлоотразителна част върху нея. Именно смисълът и целта на тази уредба обуславя предвиждането на забрана, а не на право, задължение, правило и т. н. Освен това, инцидентът в настоящия случай е станал преди обяд, в светлата част на деня /около 10.30 ч./, поради което възможността за цветово различаване на участниците в лова е ограничена именно поради обстоятелството, че ищецът не е използвал жилетка, респективно екипировка със сигнално жълт цвят. Що се отнася до напускането на мястото, на което е бил поставен ищеца и придвижването му към мястото, от което се чува лай на куче, това действие е в нарушение на правилото, обективирано в чл. 55, ал. 7 от ППЗЛОД, респективно чл. 292, т. 2 от цитираните правилата /издадени от министъра на земеделието, храните и горите/, според които до завършване на гонката ловците не могат самоволно да напускат или променят определените им от ръководителя места, съответно определената позиция може да се променя само по изключение и единствено с разрешение на ръководителя на лова. В случая ищецът, който е бил инструктиран за спазване на правилата за безопасност, е заявил по радиостанцията, че ще напусне мястото си и ще отиде да провери поради каква причина се чува лай на куче, но доказателства за разрешение за промяна на позицията не са събрани по делото. Разпитаният свидетел Р. А., който е бил ръководител на лова, заявява, че е чул по радиостанцията, че ищецът имал намерение да слезе и да провери за какво лае някакво куче, но не му е давал разрешение да се отклони от поста си. Обстоятелството каква е била по принцип практиката в ловните дружинки и в ловните излети извън процесния се явява ирлевентно предвид наличието на съответна правна уредба, касаеща високорискова дейност, във връзка с безопасността при боравене с огнестрелно оръжие за ловни цели. Освен това ищецът е ловец с дългогодишен опит и за конкретния групов лов той е бил инструктиран за правилата за безопасност, за което е положил подпис в Декларацията от 28.10.2023 г. Съдът намира, че П. Т., който е бил без сигнално цветова екипировка, е уведомил участниците в лова, вкл. и ръководителя за предприемането на действия по промяна на поста си и придвижване към мястото, от където се чува лай на куче, но тръгвайки в тази посока без да получи разрешение за това, е нарушил чл. 55, ал. 8 от ППЗЛОД и чл. 293 от Правилата за здравословни и безопасни условия на труд в горските територии /издадени от министъра на земеделието, храните и горите, в сила от 10.05.2019 г./, както и чл. 55, ал. 7 от ППЗЛОД, и чл. 292, т. 3 от Правилата за здравословни и безопасни условия на труд в горските територии. По този начин се е поставил в опасност и е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Неговият принос за вредите е в размер на общо 50 %, отчитайки неносенето на облекло със сигнално жълт цвят и промяна на определената позиция по време на лова след предупреждение за отклонение от поста, но без дадено разрешение от ръководителя на лова, опитът му като ловец /над 17-годишен стаж/, възрастта му, времето на извършване – светлата част на денонощието, през есенния период, поради което обезщетението за причинените му неимуществени вреди следва да бъде редуцирано с 50 %, т. е. в размер на 12 782.30 евро, съответни на 25 000 лв. На следващо място като основание на предявената от ищеца претенция за имуществени вреди са заявени направените разноски във връзка със закупени медикаменти, заплатени суми за изследвания и различни такси, касаещи лечението на получените в резултат на инцидента травми, т. е. за претърпени загуби, за които са приложени фактури, фискални бонове, епикризи и рецепти, като вещото лице по назначената съдебномедицинска експертиза е посочило, че същите са пряко свързани с лечебния процес на ищеца. Настоящата съдебна инстанция намира, че направените от ищеца разходи, свързани с лечението на последиците от претърпения инцидент, са доказани по основание и в размер на общо 709.30 евро, равностойни на 1 387.27 лв. Предвид основателността на главните искове в посочените размери, акцесорните претенции за присъждане на законна лихва върху обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди също се явяват основателни. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Следователно началният момент, от който лихвата е дължима е датата на процесния инцидент, а именно: 28.10.2023 г. При съвкупната преценка и анализ на доказателствата може да се направи обоснован извод, че предявеният иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за сумата в размер на 12 782.30 евро /дванадесет хиляди седемстотин осемдесет и две евро и тридесет цента/, представляващи неимуществени вреди, причинени му на 28.10.2023 г. около 10.30 ч. от З. А. К., с ЕГН •••••••••• от •••••••••• в резултат на огнестрелно нараняване в областта на лявото бедро – извършено престъпление по чл. 134, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.10.2023 г. до окончателното й изплащане, отчитайки съпричиняване от ищеца в размер на 50 %, се явява основателен, поради което ответникът следва да бъде осъден да я заплати на ищеца, като за разликата над тази суми до претендираната сума в размер на 25 564.59 евро /двадесет и пет хиляди петстотин шестдесет и четири евро и петдесет и девет цента/ искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан в тази част. Искът с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за сумата в размер на 709.30 евро /седемстотин и девет евро и тридесет цента/, представляващи имуществени вреди, причинени на ищеца от същия инцидент, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.10.2023 г. до окончателното й изплащане, също се явява основателен, поради което ответникът следва да бъде осъден да я заплати на ищеца. С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и предвид релевираното искане за заплащане на разноски, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от последния разноски в размер на 1 252.94 евро /хиляда двеста петдесет и две евро и деветдесет и четири цента/, представляващи платено адвокатско възнаграждение, съответни на уважената част от исковите претенции. На основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и с оглед изхода на делото, както и направеното искане ответникът следва да заплати на адв. В. Р. адвокатско възнаграждение в размер на 1 156.68 евро /хиляда сто петдесет и шест евро и шестдесет и осем цента/, съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметката на ОС – Смолян сумата от 539.66 евро /петстотин тридесет и девет евро и шестдесет и шест цента/, представляваща съответната държавна такса. Водим от горното, Смолянският окръжен съд