Решение № 238 от 29.9.2026 г. на Окръжен съд - Сливен по дело № 445/2026 г.

С атакуваната присъда е признат подсъдимият Т.А.А., български гражданин, роден на •••••••• г. в гр. К., със средно образование, безработен, неженен, неосъждан, постоянен адрес с. О. м., община К., област С., ЕГН •••••••••• за виновен в това, че на 10.07.2024 г. в района на с. О. м., община К. причинил на Р. Ш. А., ЕГН •••••••••• лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, което е престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а от НК го освобождил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба в размер на 511,29 евро (петстотин и единадесет евро и 29 цента), равностойни на 1000 лева в полза на държавата. Осъден е подсъдимият Т.А.А. да заплати на частния тъжител Р. Ш. А. сумата от 613,55 евро (шестстотин и тринадесет евро и 55 цента), равностойни на 1 200 лева, представляващи адвокатско възнаграждение. Осъден е на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият Т.А.А. да заплати на Р. Ш. А. сумата от 894,76 евро (осемстотин деветдесет и четири евро и 76 цента), равностойни на 1 750 лева, представляващи направени от нея разноски. Осъден е подсъдимият Т.А.А. да заплати на адв. М. Д. от АК Сливен, сумата от 6,14 евро (шест евро и 14 цента), равностойни на 12 лева, представляващи държавна такса за образуване на НЧХД № 101/2024 г. по описа на РС Котел Във въззивната жалба, подадена от защитник, се поддържа, че мотивите към обжалваната осъдителна присъда са в противоречие с доказателствения материал по делото и са несъстоятелни. При прецизен анализ на доказателствения материал, събран по делото, не можело да се направи обоснован извод за извършено престъпление, така както е визирано в тъжбата. Навеждат се доводи за необоснованост на присъдата с оглед на свидетелските показания и в обобщение се иска отмяна на осъдителната присъда. Подадено е писмено възражение от повереник на частната тъжителка, в което се излагат съображения, че оплакванията във въззивната жалба не сочат конкретен процесуален порок, който да е довел до ограничаване правата на подсъдимия или до неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда. По същество защитата иска нова оценка на вече събраните доказателства в съответствие със своята версия, без да преодолява съществените противоречия в нея. Твърдението в жалбата, че фактическите изводи са основани единствено или преимуществено на медицинската документация, не съответства на доказателствата и на мотивите към присъдата. Самото несъгласие на защитата с оценката на свидетелските показания не е равнозначно на липса на мотиви. ВКС последователно приема, че релевантният въпрос е дали съдът е извършил действителна съпоставка на доказателствата и е изложил логически проверими съображения за своите изводи. Районният съд е приложил чл. 78а НК и е освободил подсъдимия от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание глоба в размер, посочен в присъдата като 511,29 евро, равностойни на 1000 лева. Съдът е отчел данните за личността, семейното и материалното състояние на подсъдимия. При положение, че е определена минимална по размер санкция по приложимия режим, общото твърдение за „явна несправедливост“, без посочване на конкретно пренебрегнато обстоятелство, не обосновава изменение на съдебния акт. В обобщение иска да се потвърди присъдата. В с.з. жалбоподателят се явява лично и със защитника си, който поддържа жалбата. Подсъдимият моли да бъде оправдан. Частната тъжителка се явява лично и с повереник, който оспорва основателността на подадената жалба и иска да се потвърди присъдата. Поддържа подаденото възражение. Претендира разноски. Сливенския окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във въззивната жалба, както и доводите и възраженията, направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното : Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана. Пред настоящата съдебна инстанция не бе проведено съдебно следствие, респективно не бяха представени и събрани нови доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция. Въззивният съд намира, че вътрешното убеждение на районния съд по съставомерните факти е формирано въз основата на правилен анализ на събраните по делото доказателствени материали, като изцяло споделя доводите и съображенията му относно обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните свидетели и приложените писмени доказателства и доказателствени средства. С оглед на изложеното, въззивният съдебен състав намира, че не са налице основания за промяна на установената от районния съд фактическа обстановка, тъй като, от една страна, пред настоящата инстанция не се установиха нови факти и обстоятелства, а от друга, същата е правилно установена, на база вярна и точна преценка на доказателствения материал. Анализът на същия сочи на следното : На 10.07.2024 г. около 20:30 ч, в района на с. О. м., тъжителката Р. А. заедно със свид. Г.О. водели стадо овце на водопой. На около 50 м. от чешмата срещу тях се задал лек автомобил, марка „Ауди“, с рег.№ ••••••••, управляван от подс. Т.А.. Подс. Т. изфорсирал колата срещу овцете, в резултат на което животните се изплашили и се разбягали в различни посоки. След като автомобилът спрял, тъжителка отишла до него и направила забележка на подс, А., като му обяснила, че е не е хубаво да плаши животните по този начин. Подс. Т. я напсувал след което я заплашил, че ще я убие. Подс. А. излязъл от автомобила, хванал тъжителка за лявата ръка и за дрехите, вдигнал и я изхвърлил през оградата на намиращия се до тях недвижим имот, собственост на Х.Ш.А.. Тъжителката паднала на земята. Малко по късно на мястото дошъл съпругът И.А. и я видял да лежи от вътрешната страна на оградата.Отишъл при нея и се опитал се да я вдигне но не успял, взел я на ръце и я е откарал в дома им. Когато дошла на себе си почувствала силни болки по цялото тяло и отпадналост. Установила, че дрехите й са скъсани, и изпитвала огромен стрес. Съпругът й се обадил на тел.112 и на място пристигнал екип на РУ МВР Котел - свид. Й. Р. и Т. К., които повикали дежурен лекар от на ФСМП Котел- свид. Х., който прегледал в 22 и 35 ч. на 10.07.24 г. тъжителката и и издал фиш за спешна помощ, в който описал нараняванията, след като й снел анамнеза. Полицаите съставили протоколи за предупреждения на лицата и по късно съставили докладна записка относно посетения сигнал. На 11.07.2024г. ч. тъжителка отишла на преглед при д-р Т.Ч., който след преглед и издал съдебномедицинско удостоверение № 245/2024г., където констатирал, че на А. са били причинени контузия на левият горен крайник с масивни кръвонасядания, хематоми и болезнени подутини в областта на предната повърхност на лавата предмишница и мишници, охлузвания в областта на левият горен крайник, в лявата хълбочна област и в областта на страничните повърхности на левият долен крайник с болезненост на тъканите, като болките се засилвали при опипване с ръка и при функционална активност, които увреждания по своето естество разкривали медикобиологичните признаци на временно разстройство на здравето, неопасно за живота, т. е. разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Така тъжителка получила болки в областта на лявата ръка и левия крак, и се налагало да пие обезболяващи. В емоционален план изпитвала постоянен страх, че подс. А. може да прояви агресия към нея отново и живеела под перманентно напрежение, измъчвана от натрапчиви мисли за случилото се, като нощем се будила от кошмари. Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото по съществото си кореспондира изцяло с установената и от първата инстанция. Фактическите констатации на първоинстанционния съд са обосновани и почиват на прецизен и правилен анализ на доказателствения материал, като изводите му в тази насока се споделят изцяло и от въззивния състав. Оценката на доказателствата, по отношение на фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване, съобразно очертаните от в тъжбата рамки, е направена в съответствие с правилата на формалната логика. При изграждане на фактическата обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други. Решаващият съд по ясен и убедителен начин е обективирал процеса на формиране на вътрешното си убеждение, като е извършил правилен анализ на доказателствата и средствата за тяхното установяване. Настоящият съдебен състав намира, че изводите на първоинстанционния съд, досежно изложената фактическа обстановка и установените факти, се явяват правилни и обосновани, в съответствие с императивите на чл. 13 и чл. 14 от НПК. Извършеният от състава на КРС доказателствен анализ на доказателствените средства по делото и изводимите от тях доказателства е задълбочен, професионален, прецизен и кореспондиращ на техния смисъл и значение, при стриктно придържане към правилата на формалната логика. При оценка на доказателствените материали не е извършено тяхно превратно тълкуване и/или игнориране, а е съобразено действителното им информационно съдържание и относимост към предмета на доказване по делото. Не се отчита и не се установява по отношение на доказателствата и доказателствените средства да им е придадено съдържание, каквото те нямат. Подробно са анализирани събраните доказателства и доказателствени средства. Съдът е кредитирал показанията на показанията на разпитаните по делото свидетели Г.О., И.А., Д.Х.., Й.Р., Т. К.. Показанията им са единни логични и взаимно допълващи се, както помежду си така и с останалите гласни и писмени доказателства и доказателствени средства - медицински документи, протоколи за предупреждения, докладни записки. Обосновано не е дал вяра на показанията на на свид. Г.Г., тъй като с подс. А. са близки и работят заедно. Този свидетел, първоначално твърди, че не бил видял. тъжителка, а после обяснява как сама паднала през оградата, което, с оглед установената височина на оградата, е нелогично. Вярно е, че съдът е допуснал тъжителката да даде „обяснения“, което в действителност е разпит, при който са й поставяни въпроси. По делата от частен характер, частният тъжител е страна в процеса, която предявява обвинението и го поддържа пред съда. НПК не допуска сливане на процесуални качества. Тъжителят е пострадал от престъплението от частен характер, но поради спецификата на процедурата при тази категория дела, той встъпва в процеса като страна, която осъществява обвинителната функция. Ето защо, макар и пострадал, в това наказателно производство тъжителят не може да бъде разпитан като свидетел именно поради наличието на несъвместимост между двете процесуални качества: страна и свидетел. При делата от общ характер винаги участва прокурор, който е ангажиран с обвинителната функция, а пострадалият може да участва като частен обвинител и граждански ищец, ако желае, и е допустимо да бъде разпитан като свидетел, включително и в случаите, когато встъпва като акцесорна страна, тъй като страната, изпълняваща обвинителната функция е друга / прокурорът /, а участието на пострадалия като страна е факултативно. По делата от частен характер участието на пострадалия като страна, която осъществява обвинителната функция, е императивно, а и процесуалният закон не допуска сливане на процесуални качества /на страна и свидетел/ в едно и също наказателно производство. Ето защо, като е изслушал тъжителката в качеството на свидетел, съдът от първата инстанция е допуснал съществено процесуално нарушение. То обаче е отстранено, тъй като правилно обясненията са изключени от доказателствената съвкупност, годна да обуслови изводите по релевантните факти. Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи: С деянието си подсъдимият Т.А.А. е осъществил състава на престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК, тъй като на 10.07.2024 г. в с. О. м., общ. К., е причинил на Р. Ш. А., лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия, съдът се е съобразил с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанията. Законосъобразно е приетото, че наказанието следва да се наложи при условията на чл. 78а от НК, тъй като са налице законовите условия за неговото прилагане - чисто съдебно минало на подсъдимия, който не се е ползвал досега от привилегията на тази разпоредба, размерът на наказанието, предвиден в НК за този вид престъпления, липса на причинени от деянието имуществени вреди. Наложеното административно наказание „глоба“ е в минималния размер, а именно 511,29 евро, което е съобразено с характера и вида на телесното увреждане, както и механизма на причиняването му и личността на дееца. При извършената, на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, цялостна служебна проверка на правилността на обжалваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на основания, налагащи нейното изменение или отмяна, поради което и с оглед изложените съображения, същата следва да бъде потвърдена, а въззивната жалба - да бъде оставена без уважение, като неоснователна. При този изход но делото на тъжителката се дължат разноски за адвокатско възнаграждение. Претендира се сумата от хиляда евро, които са били заплатени в брой при сключването на договора за правно съдействие и защита. В съдебно заседание е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Следва да се отбележи, че подобна разпоредба в Наказателно-процесуалния кодекс липсва. Разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от НПК задължава съдът да определи размера на разноските. В НПК липсва разпоредба, предоставяща възможност на съдилищата да направят преценка за прекомерност, поради което и възражението в тази насока се явява неоснователно. Следва да се отбележи, че за да е налице прекомерност трябва да има драстично разминаване между възнаграждението и извършеното от адвоката, което да определя явната необоснованост и несправедливост на заплатеното, налагаща намесата на съда. Подобно несъответствие в конкретния случай не е налице. Ръководен от гореизложеното съдът