Решение № 1011 от 9.7.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 5984/2024 г.
Районен съд - Пловдив09.07.2026reporting judge Иван Георгиев Бекяров
Ruling
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 35/26.09.2022 г. на Директор на РИОСВ - Пловдив, с което на „Сарс 12“ ООД с ЕИК 202067277 на основание чл. чл. 165, ал. 2 вр. чл. 149, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лв. за нарушение на чл. 149, ал. 1 от ЗООС, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА санкционната разпоредба от тази по 165, ал. 2 вр. чл. 149, ал. 1 от ЗООС в тази по чл. 165, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 149, ал. 1 от ЗООС. ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата част. ОСЪЖДА „Сарс 12“ ООД с ЕИК 202067277 да заплати на РИОСВ - Пловдив сумата в размер на 97 евро, представляваща разноски за осъществена юрисконсултска защита. Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда на АПК на касационните основания по НПК. Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
Grounds
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 35/26.09.2022 г. на Директор на РИОСВ - Пловдив, с което на „Сарс 12“ ООД с ЕИК 202067277 на основание чл. чл. 165, ал. 2 вр. чл. 149, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лв. за нарушение на чл. 149, ал. 1 от ЗООС. Дружеството жалбоподател оспорва издаденото срещу него НП и моли да неговата отмяна. Въззиваемата страна чрез процесуалния й представител пледира за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно, като излага доводи за това. Прави искане за присъждане на разноски за осъществена юрисконсултска защита. Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното: Жалбата е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване акт и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима. От фактическа страна съдът установи следното: На 11.08.2021 г. във връзка с изпълнение на годишен план за 2021 г. на РИОСВ – Пловдив, утвърден от Министъра на околната среда и водите, служители на дирекцията – А. А. и Н.К., направили опит за извършване на планова проверка на обект „Цех за производство и търговия с перилни и миещи препарати“, находящ се в •••, стопанисван от дружеството жалбоподател „Сарс 12“ ООД. При направения опит за извършване на проверка служител на дружеството жалбоподател, представил се за ••• – Н.П., отказал да допусне служителите на регионалната инспекция в качеството им на контролен орган до работните места и складовите помещения и местата за съхранение на отпадъци на обекта за извършване на проверка. Същото било описано в констативен протокол № 0010893 от 11.08.2021 г. Въз основа на установеното бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 071/08.11.2021 г., с който отказа да бъдат допуснати служителите и от съдействие от страна на представящо се за служител лице на дружеството жалбоподател било квалифицирано като извършено на 11.08.2021 г. нарушение на чл. 149, ал. 1 от ЗООС. Административнонаказателното производство било спрямо с резолюция на актосъставителя, считано от 19.04.2021 г. и възобновено със заповед на наказващия орган № РД-234/07.09.2022 г. За извършеното нарушение било издадено обжалваното НП, с което на дружеството жалбоподател на основание чл. 165, ал. 2 вр. чл. 149, ал. 1 от ЗООС е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 10 000 лв. за нарушение на чл. 149, ал. 1 от ЗООС. Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаната в качеството на свидетел А. А. - актосъставител, както и от приложените към административнонаказателната преписка и делото писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал, включително АУАН, известия за доставяне и връчване на НП, Заповед за възобновяване на административнонаказателно производство № РД - 234/07.09.2022 г., Заповед за спиране на административнонаказателно производство № РД-99/19.04.2022 г., писмо изх. № 0-4219/13.12.2021 г. на РИОСВ – Пловдив, разпореждане за възлагане на проверка от Районна прокуратура – Пловдив, Констативен протокол № 0010919 от 02.11.2021 г., Покана изх. № О-3744/02.11.2021 г., писмо изх. № О-3672 от 26.10.2021 г. до Началника на Трето РУ към ОДМВР – Пловдив, писмо изх. № О-3643 от 25.10.2021 г. до Районна прокуратура – Пловдив, Покана из. № О-3397 от 30.09.2021 г., копия на известия за доставяне и пощенски плик, покана изх. № О-3016 от 18.08.2021 г., Констативен протокол № 0010893 от 11.08.2021 г., писмо изх. № О-2761 от 26.07.2021 г. до дружеството жалбоподател, Заповед № РД-167 от 26.07.2021 г., констативен протокол № 0007629 от 23.11.2018 г., Заповед № РД-73 от 19.04.2021 г. Разпитана в съдебно заседание свидетелката потвърждава изложените в акта факти и констатации. Описва повода, начина на извършване на проверката, установеното в хода на провеждането й и направените констатации. Посочва, че лично е възприела фактическата обстановка и отказа на лице, представило се за служител от дружеството жалбоподател, да бъдат допуснати да извършат проверка контролните органи, както липсата на оказано съдействие. Показанията на свидетелката съдът намира за последователни, подробни, логични, непротиворечиви и в пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства, поради което им дава вяра и ги прие за обективни. Те се потвърждават и от събраните по преписката писмени доказателства, а именно писменото предписание и констативния протокол № 0010893 от 11.08.2021 г. Относно приложението на процесуалните правила: При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето им, който да са съществени, като да опорочават административнонаказателното производство и самите актове и да нарушават правата на нарушителя. Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице, предвид представената заповед, и в същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение. Не е ограничено правото на жалбоподателя по чл. 44 от ЗАНН в седемдневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него, което той е сторил. Актът е съставен в присъствието на свидетел и отсъствието на нарушителя по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, доколкото са положени множество усилия от страна на актосъставителя за откриване на представител на дружеството, а същият очевидно се е укривал, в контекста на цялостното си поведение за отказ от съдействие на органите. Изцяло са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Актът е съставен в 3-месечен срок от установяване на нарушението и откриване на нарушителя. Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, съгласно чл. 168 от ЗООС, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до съществено накърняване правото на защита на жалбоподателя. Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за неизпълнение на задължението да се осигурява незабавен достъп и да се оказва съдействие на контролните органи. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН като постановлението е издадено в предвидения срок, доколкото на 19.04.2022 г., т.е. преди да изтече 6-месечния срок за извършване на това, с резолюция именно на компетентното лице, т.е. актосъставителя, административнонаказателното производство е било спряно, като е възобновено със съответната заповед, считано от 07.09.2022 г., а в останалия срок за изтичане на 6-месечния и преди края му е издадено и обжалваното НП, а именно на 26.09.2022 г. От правна страна съдът намира следното: На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на дружеството жалбоподател за установените по делото фактически констатации като нарушение на чл. 149, ал. 1 от ЗООС. Разпоредбата предвижда задължение за физическите и юридическите лица да осигуряват незабавен достъп и да оказват съдействие на органите по чл. 148, ал. 3 за всички обекти и територии за извършване на проверка, за измерване или за вземане на проби от настоящи или потенциални източници на замърсяване и/или увреждане на околната среда. Безспорно и категорично се установява, че на 11.08.2021 г. дружеството жалбоподател „Сарс 12“ ООД чрез негов представител лицето Н.П., представило се за ••• на дружеството, отказало да допусне контролните органи в лицето на проверяващите служители на РИОСВ – Пловдив до работните и складовите помещения и местата за съхранение на отпадъци на обект „Цех за производство и търговия с перилни и миещи препарати“, находящ се в ••• и стопанисван от дружеството, към който била насочена и проверката. В този смисъл категорично не е осигурен незабавен достъп на контролните органи и бе всякакво съмнение е отказано съдействие за извършване на проверка, каквото несъмнено е било ясното поведение на лицето, представило се именно на обекта на проверката като служител на дружеството. В случая доказателства, които да оборват изведените в акта и НП констатации, не бяха представени по делото, поради което съдът счита за основателно ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството жалбоподател. Доколкото се ангажира отговорността на дружество, а тя по естеството си е безвиновна и обективна, не подлежи на изследване субективната страна на нарушението. По наказанието: Описаното нарушение е съотнесено към санкционната разпоредба на чл. 165, ал. 2 вр. чл. 149, ал. 1 от ЗООС, която предвижда имуществена санкция от 2000 до 20 000 лв. на юридическото лице или едноличния търговец в случаите, когато негов работник или служител извърши нарушение по ал. 1, независимо от това дали контролният орган може да установи самоличността на работника или служителя. Следва да се отчете, че по отношение на санкционната норма съдът следва да прояви корекционните си правомощия, в контекста на липсата на съществено изменение на обстоятелствата и прилагане на закон за същото наказание, доколкото чл. 165, ал. 2 от ЗООС задължително препраща към ал. 1. От своя страна чл. 1665, ал. 1 от ЗООС ангажира отговорността на длъжностно лице, което не допусне в обекта или на територията контролен орган, извършващ проверка, измерване или вземане на проба. В този смисъл и доколкото фактите от АУАН и НП, а и безспорно установените от съда сочат именно за точно такъв фактически състав, то ще следва преквалифицирането на санкционната норма в чл. 165, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 149, а. 1 от ЗООС. Независимо от горното наказващият орган правилно е наложил на дружеството нарушител имуществена санкция в размер от 10 000 лв. Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е съобразил критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, основният сред които е тежестта на нарушението, като наложеното наказание е в предвидения в закона размер и отговаря на целите, визирани в чл. 12 от ЗАНН. Следва да се отчетат обстоятелствата за трайно поведение от страна на дружеството жалбоподател за отказ от съдействие не само на процесната администрация в миналото, но и на други, в това число правоохранителните и правосъдените органи, както се установява от писмо изх. № О-3643 от 25.10.2021 г., основанията за проверката, а именно емитирането на черен дим пушек и сажди от централен комин на обекта, за което именно са подадени множество сигнали до дружеството жалбоподател. Обстоятелствата по извършеното нарушение не разкриват смекчаващи обстоятелства, които да формират извод за по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Напротив, възможните неблагоприятни последици могат да засегнат изключително тежко и сериозно защитаваните обществени отношения по опазване на околната среда, както и здравето и живота на хората, както и се е случило, доколкото обстоятелствата по делото са свързани със събития, станали общественоизвестни. Независимо, че нарушението е извършено за първи път, съдът счита, че случая не отговаря на критериите за маловажност по смисъла на § 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на ЗАНН. Разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България предвижда, че в съответствие с чл. 6 - 9 от Регламент (ЕО) № 974/98 стойностите, посочени в левове в съществуващите правни инструменти, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране по чл. 12 и съответно за закръгляване по чл. 13 или по специалните правила за закръгляване, предвидени в този закон. Също така разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от същия Закон предвижда, че след датата на въвеждане на еврото в Република България всички публични вземания към държавата и общините се плащат и събират в евро. Ето защо, размерът на наложената глоба в размер от 10 000 лева, следва да бъде с равностойност евро, а именно 5112,92 евро, което само по себе си не представлява изменение на санкцията. По разноските: С оглед изхода на спора на основание чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 1 от ЗАНН въззиваемата страна има правно на разноски в настоящото производство за представителство от юрисконсулт. Такава претенция е своевременно направена от процесуалния й представител в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред настоящата инстанция. С оглед на това, че конкретния размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда, то съобразно с разпоредбата на чл. 37 от Закона за правната помощ, който предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност, както и на основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намери, че следва да определи възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в минималния размер от 97 евро. По изложените съображения съдът
Cited provisions
26- чл. 149, ал. 1 ЗООС
- чл. 165, ал. 2 ЗООС
- чл. 165, ал. 2
- чл. 12 ЗАНН
- чл. 27 ЗАНН
- чл. 34 ЗАНН
- чл. 40, ал. 2 ЗАНН
- чл. 43 ЗАНН
- чл. 44 ЗАНН
- чл. 57 ЗАНН
- чл. 59 ЗАНН
- чл. 1665, ал. 1 ЗООС
- чл. 168 ЗООС
- чл. 1
- чл. 11, ал. 2
- чл. 12
- чл. 13
- чл. 148, ал. 3
- чл. 149, ал. 1
- чл. 149
- чл. 27
- чл. 37
- чл. 42
- чл. 52, ал. 1
- чл. 6
- чл. 63, ал. 4