Решение № 728 от 16.3.2026 г. на Административен съд - Русе по дело № 627/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 29, ал. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).

Образувано е по жалба на ЕТ „В. Церигг“ гр. Русе, представляван от собственика В. Ц. М. против Уведомително писмо (УП) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по интервенцията за хуманно отношение към животните и антимикробна резистентност (ХЖ-АМР) за кампания 2023 с изх.№ 02-180-2600/2503 от 02.09.2025 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), с което на жалбоподателя е отказано оторизиране на суми за финансово подпомагане по заявена от него интервенция в подаденото заявление за подпомагане с УИН 18/260723/07720. Жалбоподателят твърди, че уведомителното писмо е грешно, неправилно и постановено при несъобразяване с целите на закона и правото на ЕС, при нарушение на процесуалните права при издаването му и неспазване на материалния закон. Излагат се възражения относно посочените като нарушени правни норми в УП като обобщени твърденията на жалбоподателя са за липса на мотиви в издадения административен акт и прилагане на неотносими към случая разпоредби. По-същество посочва, че изградените в стопанисвания от него животновъден обект съоръжения за съхранение на тор съответстват на всички нормативни изисквания, което е удостоверено от надлежния компетентен орган – Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ), а ответникът е приложил неправилен метод за изчисляване на необходимия обем на мястото за съхранение на тор спрямо вида, възрастта и технологията на отглежданите животни.

Иска от съда да отмени отказа на ДФ "Земеделие" и административният орган да бъде задължен да му се изплати финансовата помощ. Претендира присъждане на разноски, съгласно представен списък.

Ответникът по делото – изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез упълномощен процесуален представител оспорва жалбата, като счита същата за неоснователна. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли оспорването, а Уведомителното писмо да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Административен съд – Русе, след преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, както и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е регистриран с Уникален регистрационен номер (УРН) 181761 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК).

Със Заявление за подпомагане 2023, форма за физическо лица УИН 18/260723/07720 от 20.07.2023 г. (л. 44-91 от преписката) жалбоподателят е заявил няколко интервенции за подпомагане, включени в Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023-2027 г., между които "Хуманно отношение към животните и антимикробна резистентност" (ХЖ-АМР). Допустимите дейности по конкретната интервенция са посочени в чл. 72, ал. 1, т. 1 от Наредба № 10 от 27.06.2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите в областта на околната среда и климата и хуманно отношение към животните, включени в Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони за периода 2023-2027 г. (Наредба № 10) като в алинея втора на същия член е регламентирано изискване земеделските стопани да посочат дейността или комбинация от дейности срещу всяко животно в заявлението за подпомагане. Жалбоподателят е заявил дейности по интервенцията по чл. 72, ал. 1, т. 1, б. "а": осигуряване на благоприятна жизнена среда/свободна подова площ на животните или съгласно терминологията на ДФ "Земеделие" "на закрито" (ХЖ-АМР 1), и по б. "б": осигуряване на свободно отглеждане на открито или "на открито" според ДФЗ (ХЖ-АМР 2). Към заявлението жалбоподателят е представил Приложение за кандидатстване по интервенция: Хуманно отношение към животните и антимикробна резистентност (ХЖ-АМР), в което посочи, че стопанисваният от него животновъден обект 522356001 (7052-0254) е регистриран по чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД) с капацитет 200 говеда, броя животни към датата на подаване на заявлението е 139 говеда. На 30.08.2023 г. жалбоподателят е представил пред ответника Становище № 5/17.08.2023 г. от директора на Областната дирекция по безопасност на храните гр. Русе (ОДБХ – Русе – л.93-94), с което на основание чл. 74 от Наредба № 10 било удостоверено, че животновъдният обект на жалбоподателя отговаря:

• на всички ветеринарномедицински изисквания, предвидени в националната нормативна уредба и в правото на Европейския съюз за всички отглеждани животни в животновъдния обект, включително че собственикът спазва изискванията, допринасящи за хуманно отношение към отглежданите животни, съгласно Наредба № 10;

• на изискванията съгласно Наредба № 44 от 2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти (Наредба № 44) като за съответните животни са осигурени параметри за вътрешно разпределение на помещенията за отглеждането им съгласно Приложение № 2 към чл. 9, ал. 1, т. 2;

• на изискванията за защита и хуманно отношение при отглеждане и използване на селскостопански животни съгласно Наредба № 16 от 2006 г. като собственикът на животновъдния обект спазва законоустановените изисквания по интервенцията и осигурява посочените в Таблица 1 към становището площи;спазва задълженията по чл. 118, ал. 5 от ЗВД и забраната по чл. 139, ал. 1, т. 17 от ЗВД.

Към административната преписка е приложен и Доклад от проверка на място „Предварителна условност частични – 2023“ (л. 8-17 от преписката), според който в периода 19-23.01.2024 г. от служители на Регионален технически инспекторат – Разград (РТИ – Разград) е извършена проверка на място в животновъдния обект на жалбоподателя. От съдържащия се в доклада списък с приложими изисквания за контрол е отбелязано, че относими към конкретния случай са само изискванията ЗИУ 2 (законоустановено изискване за управление) – Опазване на водите от замърсяване с нитрати от селскостопански източници (Директива 91/676/ЕИО). Посоченото изискване е диференцирано в десет подизисквания, формулирани съответно като ЗИУ 2.1. до ЗИУ 2.10. От тях като не спазено е посочено само изискването ЗИУ 2.7. Спазване на изискванията при съхранение на оборски тор. В табличен вид в доклада за извършената проверка на място е отразено, че неспазването на това подизискване е с висока тежест като степента му се разпростира извън стопанството. В полето „Забележка“ е отразен следния текст: „Изготвен е Работен лист за изчисляване на обема на съхранение на съоръжението на оборка тор“.

От представеното по делото от жалбоподателя уведомително писмо изх.№ 01-172-6500/41 от 23.01.2024 г. (л. 46 от делото) е видно, че същият е уведомен, че при проверката на място, извършена от експерт на РТИ – Разград, са констатирани несъответствия, които да детайлно описани в приложения контролен лист (доклад за проверка). С уведомителното писмо е указано на жалбоподателя, че има възможност да направи своите забележки и възражения в писмен вид в рамките на 14 дни от датата на получаване на уведомителното писмо на адрес Държавен фонд „Земеделие“ гр. София, Дирекция „Технически инспекторат“. Земеделският производител се възползвал от предоставената му възможност като представил възражение (л. 48-54 от делото), което е получено в РТИ – Разград на 12.02.2024 г. видно от представената обратна разписка от куриерска фирма Еконт. Във възражението жалбоподателя посочва, че не е съгласен използваната при извършване на проверката с методология на изчисляване количествата оборска тор и съхранението й. Посочва още, че основната част на съоръженията, свързани със събиране, разделяне и съхранение на оборската тор са изградени към 30.10.2010 г. със средства по мярка 121 и отговарят на директивата за нитратно уязвимите зони като са съобразени за отглеждане на 147 броя крави. Във възражението жалбоподателят е извършил изчисления, основани на метод за смятане на обемите оборска тор, утвърден от БАБХ.

В съдебно заседания процесуалният представител на ответника заявява, че при извършена проверка в СЕУ (Система за електронни услуги) не е установено подадена от жалбоподателя възражение във връзка със заявлението му за подпомагане за 2023 г.

С оспореното в настоящото съдебно производство Уведомително писмо из.№ 02-180-2600/2503 от 02.09.2025 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" ЕТ „В. Церигг“ е уведомен, че по заявените от него за подпомагане дейности ХЖ-АМР 2 (ЕПЖ), ХЖ-АМР 1 (ЕПЖ над 24 месеца) и ХЖ-АМР 1 (ЕПЖ от 6 до 24 месеца) от интервенцията е оторизирана сума в размер на 0 лева. В мотивите на писмото бланкетно е посочено, че общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място съгласно чл. 70, ал. 1 от ЗПЗП на данните в подаденото от жалбоподателя заявление за подпомагане. Тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП.

В Таблица 1 "Оторизирани суми", в колона 5 „Заявени животни допустими за калкулация“, колона 6 „Животни съгласно чл. 73, ал. 4“, колона 7 „Животни с несъответствия“ и колона 8 „Административна санкция“, както и в производните на тях колони 9, 10, 11, 13, 14 и 15 са отбелязани нули, а сумата на намаленията (в колона 12) е равна на сумата на поисканото от жалбоподателя подпомагане.

Под таблицата е изложено съдържанието на таблицата чрез описание на това, което следва да се посочи във всяка от колоните в нея. За колона 5 „Заявени животни, допустими за калкулация (ЖЕ)“, която е основна за изчисляването на поисканото финансово подпомагане, е посочено, че следва да съдържа заявените животни от колона 3, намиращи се в животновъдния обект, който в резултат на извършените проверки е приет, че отговаря на условията за допустимост на съответната дейност. Поясненията към колоните не съдържат информация относно конкретните данни посочени в Таблица 1 в оспореното УП. Единственото пояснение в тази насока се съдържа на стр. 5 от УП, където се посочва, че разликата в броя на животните между колона 3 „Заявени животни (ЖЕ)“ и колона 5 „Заявени животни, допустими за калкулация (ЖЕ)“ в Таблица 1 се дължи на следното:

„Вашето стопанство е недопустимо за подпомагане, поради това че:

при извършена проверка на ПУ от ДТИ е установено нарушение на базови изисквания: ЗИУ 2-7 или ЗИУ 9 или ЗИУ 11, което е в разрез с изискванията, заложени в чл. 9, ал. 1, т. 7 и чл. 10, т. 5 от Наредба № 44 от 20.04.2006 г. и приложение № 9, част ІХ от Наредба № 10 от 27.06.2023 г., за което се отказва изплащането на финансова помощ по ХЖ-АМР на основание чл. 107, т. 8, б. „б“ от Наредба № 10.“

На последно място в уведомителното писмо се намира Таблица 7 „Неспазено базово изискване – съгласно утвърдена със Заповед № РД 09-1218/30.11.2023 г. на Министъра на земеделието и храните Методика за прилагане на предварителните условия за подпомагане от стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023-2027“, в която като неспазено е посочено базово изискване ЗИУ 2.7 Спазване на изискванията при съхранение на оборски тор. Под таблицата са изброени ЗИУ 2.7, ЗИУ 9 и ЗИУ 11 с техните пълни наименования, след което е посочено, че за резултатите от извършена ПнМ за ПУ сте информиран в профила си в Системата за електронни услуги (СЕУ), секция „Директни плащания“, ред „КЛ от ПнМ“.

Уведомителното писмо е съобщено на жалбоподателя чрез публикуването му в СЕУ на 03.09.2025 г. като е изтеглено от него на същата дата (л. 7 от преписката).

С жалбата си до настоящия съд жалбоподателят е представил Становище № 3/04.09.2023 г., издадено от директора на ОДБХ – Русе в едно с копие на Стандартна оперативна процедура за извършване на официален контрол върху съхранението и завършен процес по анаеробно и/или аеробно третиране на оборска тор в животновъдни обекти (л. 15 и сл. от делото), въз основа на която е дадено становището. Според това становище животновъдният обект на жалбоподателя отговаря на изискванията за съхранение на оборски тор и е завършен процесът по аеробно/анаеробно третиране.

При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорения административен акт, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването. Оспореният административен акт е публикуван в Системата за електронни услуги (СЕУ) на Държавен фонд "Земеделие" на 03.09.2025 г., на която дата е и изтеглен от жалбоподателя. Процесната жалба е депозирана чрез органа, издател на оспорвания административен акт, на 16.09.2025 г. (погрешно отбелязана върху жалбата дата 16.05.2025 г.), т.е. в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК.

В съответствие с чл. 168 от АПК във връзка с чл. 142 от АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 от АПК без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.

Разгледана по същество жалбата се явява основателна по следните съображения:

Съдът приема, че оспореното Уведомително писмо е издадено от компетентен орган. Съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗПЗП изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и представлява същата. Съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове по правилата на законодателството на Европейския съюз. Процесното Уведомително писмо е подписано от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", избран с решение по т. 4 от заседание на Управителния съвет на Държавен фонд "Земеделие" съгласно Протокол № 228 от 07.05.2024 г. (публикуван на интернет страницата на ДФЗ, секция Решения на УС на ДФЗ-РА). С оглед на изложеното липсва отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.

Налице е отменителното основание по чл. 146, т. 2 от АПК.

Уведомителното писмо представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, въведени с чл. 59, ал. 2, т. 1-8 от АПК. Процесното писмо не изпълнява изискванията за съдържание по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, съгласно който административният акт следва да съдържа фактически и правни основания за издаването му, т.е. административният акт трябва да е мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от фактически и правни основания за издаването му. Тяхното наличие позволява на адресата да разбере съображенията и волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Те имат съществено значение и при осъществяване на съдебния контрол за законосъобразност, тъй като липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения акт.

Обжалваното Уведомително писмо не съдържа изложение на конкретни фактически основания, обосновали отказа за подпомагане. Като правно основание е посочено нарушение на базови изисквания: ЗИУ 2-7 или ЗИУ 9 или ЗИУ 11, което е в разрез с изискванията, заложени в чл. 9, ал. 1, т. 7 и чл. 10, т. 5 от Наредба № 44 от 20.04.2006 г. и приложение № 9, част ІХ от Наредба № 10 от 27.06.2023 г., но не е обсъдено какво точно изискване не е изпълнено и по какъв начин е установено то. Точно обратното, изброени са алтернативно няколко различни хипотези – нарушение на ЗИУ 2.7 или ЗИУ 9 или ЗИУ 11 като при липса на изложени конкретни фактически обстоятелства не може да се установи всъщност кое точно законоустановено изискване е нарушено. Уточнението, че установеното нарушение е в разрез с нормите на чл. 9, ал. 1, т. 7 и чл. 10, т. 5 от Наредба № 44 също не внася необходимата яснота, тъй като едната разпоредба се отнася до земеделски стопанства, отглеждащи едри преживни животни (ЕПЖ), а другата е да стопанствата с дребни преживни животни (ДПЖ). Единствено с оглед съдържанието на тези разпоредби може да се направи извод, че се касае за несъответствие свързано с изискването за наличие на обособено място в животновъдния обект за временно съхранение на тор и обеззаразяване, съобразно капацитета и технологията на отглеждане на животните. Цитирано е и Приложение № 9, част ІХ от Наредба № 10, но в посочената част е регламентирано, че земеделските стопани, заявили за подпомагане животни по интервенция по чл. 3, ал. 1, т. 9 (хуманно отношение към животните и антимикробна резистентност) са длъжни да спазват изброени в седем точки нормативи, включително на първо място Законоустановените изисквания: ЗИУ 9 и ЗИУ 11 от Приложение ІІІ „Правило относно предварителни условия съгласно член 12 от Регламент (ЕС) 2021/2115 съгласно ръководството по чл. 55, ал. 2 от ЗПЗП. ЗИУ 9 обхваща минималните изисквания за защита и хуманно отношение при отглеждане на телета, а ЗИУ 11 – минималните изисквания за защита и хуманно отношение при отглеждане на селскостопански животни (без риби, влечуги, амфибии и безгръбначни). Тук отново следва да се посочи, че в оспорваното уведомително писмо липсва посочване на каквито и да е факти свързани с неспазване на посочените минимални изисквания за хуманно отношение към съответните животни. Доколкото в Таблица 7 от уведомителното писмо се сочи неизпълнение само на ЗИУ 2.7. би могло да се предположи, но само да се предположи, че всъщност отказа на ответника да предостави поисканото от жалбоподателя финансово подпомагане се базира единствено на това нарушение, което както вече се посочи по-горе не е конкретизирано от фактическа страна по никакъв начин, т.е. че се касае за неспазване на изискванията при съхранение на оборски тор.

Не може да се приеме, че в случая е налице надлежно препращане по отношение на мотивите към друг документ, който е част от административната преписка. В уведомителното писмо съвсем лаконично е посочено, че за резултатите от извършена ПнМ за ПУ сте информиран в профила си в Системата за електронни услуги (СЕУ), секция „Директни плащания“, ред „КЛ от ПнМ“. Липсва обаче каквато и да било конкретика относно това кога е извършена проверката, какъв е бил нейния обект, а дори и не е индивидуализиран по какъвто и да е начин документът, в който са отразени резултатите от нея. Дори и да се приеме, че това е приложеният по административната преписка Доклад за Проверка на място „Предварителни условност частични – 2023, то отново не може да се установят мотивите на административния орган за постановения отказ, предвид факта, че в посочения доклад се съдържа единствено отбелязване, че ЗИУ 2.7. не е изпълнено и че е изработен работен лист за изчисление на обема на съхранение на съоръжението на оборска тор, т.е. липсва информация за това какви са изискванията по отношение съхранението на оборска тор за конкретния случай, за конкретния животновъден обект, респективно какви са фактическите констатациите на място в обекта, установени от проверяващите и съответно какво е несъответствието между тях.

Ето защо съдът намира, че обжалваното Уведомително писмо не отговаря на изискванията за форма, както поради липса на фактически основания за издаване на акта, така и поради липса на конкретни правни такива, което обосновава отмяната му на основание чл. 146, т. 2, във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.

На следващо място съдът счита, че е налице и отменителното основание по чл. 146, т. 3 АПК – съществено нарушение на административно-производствените правила, и по-конкретно нарушение на чл. 35 от АПК, според който индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива да дадени, съответно направени. В случая по делото безспорно се установи, че жалбоподателят е направил възражение по констатациите от извършената проверка на място от служители на РТИ – Разград като е подал своето възражение чрез органа извършил проверката. Действително не е спазил даденото му указание възражението да бъде адресирано до Дирекция „Технически инспекторат“ при ДФЗ, това обстоятелство не дерогира задължението на ответника да обсъди подаденото възражение, още повече, че според публикуваната на интернет страницата на ДФЗ структура на фонда, отдел РТИ – Разград е звено функционално подчинено на Дирекция „Технически инспекторат“, т.е. следва да се приеме, че възражението на жалбоподателя е подадено пред надлежния орган. Липсата на комуникация между отделните структурни звена на ДФЗ не изключва задължението на административния орган – изпълнителния директор на ДФЗ, преди постановяване на административния акт да обсъди възраженията на лицето, адресат на акта, като в случай, че не приеме възражението за основателно да изложи и съответни мотиви за това.

Липсата на конкретно изложени мотиви, правни и фактически основания от административния орган е пречка за проверка на материалната законосъобразност на административния акт, респективно съответствието му с целта на закона.

Предвид факта, че се констатира допуснато съществено процесуално нарушение в хода на административното производство, както че естеството на въпроса не позволява решаването му от съда, преписката следва да бъде върната на Държавен фонд "Земеделие" за ново произнасяне по заявлението на жалбоподателя при спазване на изискванията за мотивиране на акта и на административнопроизводствените правила – обсъждане на подаденото възражение.

При този изход на делото на основание чл. 143, ал. 1 от АПК жалбоподателят има право на направените в производството разноски за държавна такса – 50,00 лева и за адвокатско възнаграждение – 2500 лева или общо 2550 лева, които след като бъдат превалутирани по правилата на чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България са в общ размер на 1303,79 евро. За заплащането им следва да бъде осъден Държавен фонд „Земеделие“, който е юридическото лице, в чиято структура е административния орган, издал отменения административен акт.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Размерът на уговорения и заплатен от жалбоподателя адвокатски хонорар е значително (почти с една трета) под установения размер съгласно чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа при материален интерес от 33864,69 лева. В същото време процесуалният представител на жалбоподателя участва активно в съдебното производство, протекло в две заседания, ангажирани и представени са от него доказателства, приети от съда.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд –Русе